Решение № 15590 от 8.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2355/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на И. В. Б., подадена чрез адв.Н. В., срещу изричен отказ за издаване на удостоверителен документ от Българската агенция за инвестиции /БАИ/, необходим за получаване на българско гражданство, обективиран в писмо изх.№ БАИ-ФЛ-2/12.02.2025г. на изпълнителния директор на БАИ. Жалбоподателката моли за отмяната на оспорения отказ като незаконосъобразен. Посочва, че от законовите разпоредби на ЗБГ, Наредба № 1 към ЗБГ и ЗЧРБ следва извод, че именно БАИ е административният орган, компетентен да издаде документите по § 2в ДР на наредбата. Вместо да направи това административният орган развил анализ на приложимата нормативна уредба, с който жалбоподателката не е съгласна, намира, че същият е необоснован и не произтича от правилно систематично тълкуване на нормативните актове. Оспорва извода, че съгласно действащата нормативна уредба възможността за придобиване на българско гражданство въз основа на инвестиции е отпаднала. Претендира присъждане на направените разноски по производството. В съдебно заседание доводите, изложени в жалбата и направеното с нея искане се поддържат чрез адв.В.. Ответникът по оспорването не ангажира становище по жалбата. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Не се спори между страните, че жалбоподателката е гражданин на Руската федерация, както и че има издадено Разрешение за постоянно пребиваване в Република България № 701159811/21.04.2021г., валидно до 20.04.2026г. Не се спори и че е направила инвестиции чрез покупка на 20.09.2018г. на държавни ценни книжа с ISIN XS1083844503 с падеж на 03.09.2024г. с номинал 447 000 евро, закупени за 1 008 189, 64 лева. Не се спори между страните и че от страна на жалбоподателката е подадено до ответника искане за издаване на удостоверителен документ за направените инвестиции на основание § 2в от Наредба № 1/19.02.1999г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство, заведено с вх.№ БАИ-ФЛ-32/23.01.2025г. като по това искане е издаден оспореният отказ. Според посочената разпоредба, удостоверителните документи за инвестициите и съпътстващите ги документи и становища, послужили като основание за издаването им, които се представят в производството за придобиване на гражданство на основание § 14 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство (ДВ, бр. 21 от 2021 г.), следва да отговарят на изискванията на чл. 4а, ал. 2. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.3 АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт, подадена е от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в преклузивния 14-дневен срок за оспорване, с оглед обстоятелството, че оспореното писмо е от 12.02.2025г., а жалбата е заведена на 26.02.2025г., както и при съобразяване нормата на чл.140, ал.1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващата, на всички основания по чл.146 АПК, съдът приема следното: Към 20.09.2018г. /датата на придобиване на държавните ценни книжа от жалбоподателката/, Законът за българското гражданство, редакция към ДВ, бр.77 от 18 септември 2018г. предвижда, че лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, ако към датата на подаване на молбата за натурализация: 1. е пълнолетно; 2. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) преди не по-малко от 5 години е получило разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България; 3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано; 4. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България; 5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката, и 6. (нова - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство – чл.12, ал.1. Според чл.12а ЗБГ, лице, което е получило разрешение за постоянно пребиваване на основание чл.25, ал.1, т.6, 7 или 8 или като член на семейството на такова лице, или чл.25, ал.1, т.13 - във връзка с чл.25в, ал.2, т.2 или 3, или чл.25, ал.1, т.16 от Закона за чужденците в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл.12, ал.1, т.1, 2, 3 и 4. Към същата дата посочените разпоредби от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ предвиждат, че разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците: т.6. вложили над 1 000 000 лв. или увеличили вложението си с този размер чрез придобиване на: а) акции на български търговски дружества, търгувани на български регулиран пазар; б) облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата или от общините, с остатъчен срок до падежа, не по-кратък от 6 месеца; в) право на собственост върху обособена част от имуществото на българско търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по Закона за приватизация и следприватизационен контрол; г) дялове или акции, собственост на държавата или общините в българско търговско дружество по Закона за приватизация и следприватизационен контрол; д) българска интелектуална собственост - обекти на авторското право и сродните му права, защитени с патент изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлен дизайн; е) права по концесионни договори на територията на Република България; вложили сумата по т.6 в лицензирана кредитна институция в България по договор за доверително управление със срок не по-кратък от 5 години, като за същия срок влогът не се използва за обезпечаване на други парични кредити от кредитна институция в България; 8. вложили в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар, сума не по-малка от 6 000 000 лв.; които извършват дейност и са сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, удостоверено от Министерството на икономиката в съответствие с чл. 25в; извършили инвестиция в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 500 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 500 000 лв. и са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката – чл.25, ал.1, т.6, 7, 8, 13 и 16. Производството по придобиване на българско гражданство е регламентирано в глава пета от закона, а съгласно § 7, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към него за прилагането на глава пета министърът на правосъдието издава наредба. В съответствие с посочената делегация министърът на правосъдието е приел Наредба № 1 от 19 февруари 1999г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство, обн. ДВ, бр.19 от 2 март 1999г. Съгласно чл.4а, ал.1, т.1 от нея, лицата по чл.12а от закона представят удостоверение за направените вложения по чл.25, ал.1, т.6 и 7 от Закона за чужденците в Република България, издадено от Българската агенция за инвестиции по реда на чл.39, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България. С оглед посочената разпоредба съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт. Отказът е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в чл.59, ал.2 АПК, с което отговаря на изискванията към съдържанието и формата на административния акт. При издаването му не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и съответно да мотивират отмяната на акта само на това основание. Следва да се посочи, че издаването на исканото удостоверение представлява извършване на административна услуга по см. на § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията, съответно обстоятелството, че процесното искане е второ по ред със същото съдържание не обуславя недопустимост на производството по см. на чл.27, ал.2, т.1 АПК – в този см. Определение № 6458 от 14.05.2014г. по адм. д. № 5017/2014г., ІІ отд. на ВАС, Определение № 1401 от 07.02.2024г. по адм. д. № 479/2024г., ІІІ отд. на ВАС, Решение № 7360 от 12.06.2020г. по адм. д. № 2662/2019г., ІІІ отд. на ВАС и др. Правилно е приложен материалният закон. Както се посочи по-горе жалбоподателката е гражданин на друга държава и е с издадено разрешение за постоянно пребиваване в страната. В това си качество тя има право да поиска придобиване на българско гражданство като докаже наличието на предпоставките по чл.12, ал.1 ЗБГ. Придобиването на българско гражданство по облекчен ред въз основа на направени инвестиции и конкретно в държавни ценни книжа, е изрично изключено като възможност с отмяната на разпоредбата на чл.12а ЗБГ с изменението на закона, обн.ДВ, бр.26/01.04.2022г. Следва да се посочи, че изрично в § 7 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство е предвидено, че неприключените до влизането в сила на този закон производства по отменените чл.12а и 14а се прекратяват. Поради това законосъобразно ответникът е отказал издаването на исканото от жалбоподателката удостоверение с цел използването му за придобиване на българско гражданство. Обстоятелството, че разпоредбата на чл.4а от Наредба № 1/1999г. не е отменена, обратно на твърдението на жалбоподателката не означава, че придобиването на българско гражданство въз основа на направени инвестиции не е отпаднало като правна възможност – при противоречие на норми от подзаконов акт на норми от нормативен акт от по-висока степен се прилагат разпоредбите на последния – чл.15, ал.3 ЗНА. Неоснователно е възражението в обратна посока, основано на разпоредбата на § 14 ПЗР ЗИДЗБГ, обн.ДВ, бр.21/2021г. Съгласно нея лице, което до влизането в сила на този закон е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл.25, ал.1, т.6 и 7 от Закона за чужденците в Република България в съответствие с действащите към момента на вложението разпоредби на закона, има право да подаде молба за придобиване на българско гражданство, ако отговаря на условията по чл.12, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 и при условие, че направеното от него вложение е било поддържано за период, не по-малък от 5 години. Разпоредбата, в съответствие със ЗНА и Указа за неговото прилагане, регламентира заварените към изменението на закона случаи, но не създава възможност за придобиване на българско гражданство въз основа на направени инвестиции в държавни ценни книжа с оглед отмяната на чл.12а ЗБГ с последващото изменение на закона. По изложените съображения съдът намери жалбата за неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на жалбоподателката разноски не се следват. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 40-ти състав