Решение № 214 от 13.4.2022 г. на Районен съд - Плевен по дело № 2423/2021 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН. С Наказателно постановление №603/06.12.2021г. на Директора на РДГ-Ловеч на Н. В. Д., ЕГН•••••••••• е наложено на основание чл. 266 ал.1 пр.4вр чл.213 ал.1 предл.4 т.1 от ЗГ от Закона за горите административно наказание - глоба в размер на 150, 00 лв, и на осн.чл 266 ал1 пр.4вр.с чл 213, ал1пр.4 т 2 от Закона за горите глоба в размер на 150лв. Отнети са в полза на държавата: 1.Вещите предмет на нарушението: 2 пр.куб.м. дърва за огрев от видове акация, бряст и гледичия с пазарна стойност 160лв, на основание чл.20, ал1 от ЗАНН, във вр.чл.273 ал.1 от ЗГ 2.Вещите послужили за извършване на нарушението – 1 брой товорен автомобил „••••“••• Д с рег.№ •••••••, с пазарна стойност 1 500лв., на основание чл.20 ал.1 от ЗАНН и чл.273 ал.1 от ЗГ. Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал жалбоподателят Н. В. Д. който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност в пункт 2, като излага конкретни доводи в жалбата. Предвид горното процесуалният му представител в лицето на адв.П. Д. в съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление в пункт 2, като незаконосъобразно. Доразвива доводите изложени в жалбата, моли да бъде върнато МПС товорен автомобил „••••“••• Д с рег.№ ••••, иззет като средство за извършване на нарушението. По делото не е представеното доказателство- свидетелство за регистрация на МПС Част І, от което да е видно на кое лице се води МПС, а и такова лице не е упоменато никъде в административно наказателната преписка. Въззиваемата страна от своя страна не изпраща процесуален представител. Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното: Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване. Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: На 23.09.2021 г. в 09: 08часа, в землището на с.горна Митрополия, община Д.Митрополия, ул Г.Д.. №1 в качеството си на собственик и водач на товарен автомобил „••••“••• Д с рег. № •••••••, извършва транспорт на: 2 пр.куб.м. дърва за огрев от видове акация, бряст и гледичия, нарязани и нацепени на дължина 0, 30м, без дървесината е да е придружена с превозен билет и без да е маркирана с контролна горска марка, общинска или производствена марка според изискванията на Закона за горите. От показанията на актосъставителят Р се установява че след като получил обаждане от служител на МВР- Д.Митрополия, че в с. Г.Митрополия е спрян бус •••• които е транспортирал дървесина и е представил превозен билет от предният ден, т.е без превозен билет и без поставена контролна марка, каквито са изискванията на закона или да е маркирана поне 30 % от превозваната дървесина. В тази насока са и свидетелските показания на св. М.Н., които след като установил че се превозва дървесина без превозен билет се обадил да уведоми горските към РДГ-Плевен.От разпита и на двамата сивидетели Н. и М. се установява, че жалбоподателят е превозвал дървесина без поставена търговска марка и без билет. Свидетелските показания на И.Р. и М.Н. и М.М., съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения: При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и НП съдържат в цялост всички изискуеми се реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Както акта, така и атакуваното НП са издадени въз основа на годни доказателствени средства събрани по надлежния ред. В представеното възражение по констатациите на АУАН в срока по чл.44 от ЗАНН няма направени конкретни искания за събиране на доказателства, а само са наведени доводи за неправилност на установените факти. Предвид на това правилно наказващият орган е издал и НП. От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установи описаната в акта, а в последствие и в наказателното постановление фактическа обстановка, а именно Не са налице основания за прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Жалбоподателят е извършил нарушение по чл.213, ал.1, т.1 пр.4 Закона за горите, а именно превозване без превозен билет на немаркирана дървесина. Законът за горите предвижда два отделни състава на административни нарушения - съответно по чл. 213, ал.1, т.1 и по чл.213, ал.1, т.2 и за всяко трябва да се наложи отделно наказание. Ето защо не е нарушено правилото поп bis in idem. Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение по ЗГ, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че жалбоподателя е извършил посочените административни нарушения. Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административно наказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил минималното предвидено в правната норма наказание. Съдът, намира че не са на лице наличие на процесуален порок на производството, съществен, в степен да обоснове отмяна на НП. Както съставения АУАН, така и издаденото НП съдържат обстоятелствено предявено извършването на две административни нарушения на ЗГ, състоящи се в транспортиране от жалбоподателят на посочена дата и място, по съответен начин, на конкретно описана по количество и вид дървесина, без същата да е маркирана с контролна горска марка, производствена или общинска марка, както и без същата да е придружена с превозен билет. Така описаното на първо място е съответно на установеното по фактите, като основано на доказателствата, събрани по преписката и в хода на съдебното производството. Нарушенията се доказват и от изготвената по делото Съдебно оценителна експертиза, според която след като в присъствието на служители на горското- Иван Кунчев и Цветомир Методиев и направен оглед на намиращите се иззети дърва за огрев в каросе3рията на автомобила при прехвърляне на дървата не е установени същите да са с контролна горска марка върху тях. На следващо място е изведена правна квалификация по чл. 213, ал. 1, т. 1пр.4, във връзка с чл. 266, ал. 1, предл.4 /КГМ/ и чл. 266, ал. 1, предл. 4 /без ПБ/ от ЗГ. Съгласно текста на чл. 213, ал. 1 пр.4от ЗГ се забранява транспортирането на дървесина без превозен билет, а чл 213 ал1 т2 не маркирана с контролна горска марка са нарушения на разпоредбите на ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане съгласно чл. 266, ал. 1 на ЗГ е наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Налице са безспорно две извършени и установени нарушения. Настоящият състав констатира липса на прецизност на актосъставителя и на наказващия орган, както при формулиране на обстоятелствените части на двете административни нарушения, така и при тяхното съответно правно квалифициране, що се отнася до липсата на отделяне на същите в последователни параграфи, съответно съдържащи обстоятелствата по извършване на всяко от нарушенията и съответстващата му правна квалификация. Но така установената липса на прецизност не се е отразила на правото на защита на наказаното лице в такава степен, че да го препятства да формулира защитната си теза и да изложи съображения срещу вменените му нарушения. С оглед това настоящия състав намира, че съставения АУАН и издаденото НП съдържат съставите на две административни нарушения със съответните им правни квалификации, срещу които именно жалбоподателят е организирал своята защита. По делото безспорно установен фактът на извършване на двете вменени нарушения, поради което НП следва да се потвърди в тази му част.Наложените глоби са наложени справедливо по размер и съответстват на целите на административното наказване заложени в чл. 12 от ЗАНН. Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административно-наказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил минималното предвидено в правната норма наказание….Предвид гореизложеното, съдът счита че вдещите предмет на нарушението: 2 пр.куб.м. дърва за огрев от видове акация, бряст и гледичия с пазарна стойност 160лв, иззети на основание чл.20, ал1 от ЗАНН, във вр.чл.273 ал.1 от ЗГ, следва да се изземат като сумата от продажбата се преведе в Изпълнителна агенция по горите-София. Иска се отмяна в пункт 2, където са отнети в полза на държавата вещите послужили за извършване на нарушението -1 бр. МПС – 1 брой товорен автомобил „••••“••• Д с рег.№ •••••••, с пазарна стойност 1 500лв., на основание чл.20 ал.1 от ЗАНН и чл.273 ал.1 от ЗГ. Съдът намира направените възражения по отношения отнемането на товарният автомобил за основателни по следните мотиви. Наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като не е извършил разследване на спорните обстоятелства. Тежестта на доказване в административно наказателния процес е за наказващият орган и същият е длъжен, както да изясни всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение, така и да представи доказателства за тях. Освен изложените съображения за незаконосъобразност на НП в тази му част следва да се отбележи, че същото не е съобразено и с разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН, според която отнемането не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и на тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Категорично в случая стойността на отнетия товарен автомобил е твърде висока и не съответства на характера и тежестта на констатираното нарушение. Наказващият орган е записал, че стойността на товарният автомобил е 1500лв, а от направената Съдебно-оценителна експертиза се установява, че неговата стойност е 6084, 00лв Настоящият съд намира, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно в тази си част, поради следните съображения: В случая следва да се приложи разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН. По силата на същата – отнемането по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Тази разпоредба въвежда забрана за отнемане на вещи, когато тяхната стойност явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. Стойността на двата кубика дърва е от 90 до 110лв на кубик. Предвиденото ограничение е в съответствие с принципа за съразмерност между тежестта на наложеното административно наказание и степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение. Несъобразяване от страна на АНО с разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН само по себе си е съществено нарушение на административно производствените правила. Доказателства, че стойността на отнетото МПС съответства на характера и тежестта на извършеното административно нарушение не са представени от наказващия орган. Настоящият съд намира, че стойността на товарният автомобил, значително надхвърля размера на дървата. Предвид изложеното НП, в частта относно постановеното отнемане на товарният автомобил като несъответстващо на тежестта и характера на нарушението, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Вярно е, че разпоредбата на чл.273, ал.1 от Закона за горите изрично предвижда, че се отнемат в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, независимо чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им /и тук специалния закон е по различен от общия ЗАНН/. Съгл. Постановление №2/15.12.1978 г. по н.д. №2 от 1978 г. Пленума на ВС само “ако в специалния закон липсва съответната разпоредба за отнемане в полза на държавата, следва да се прилагат чл.20 от ЗАНН и чл.53 от НК, при положение, че са налице условията за това …”. В случая в ЗГ липсва “съответна разпоредба”, която да обвързва отнемането на вещи послужили за извършване на нарушението в полза на държавата с преценката за съответствие на стойността на отнетото с характера на тежестта на административното нарушение. Такова предвиждане е налице в разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН и се прилага същата. На осн. чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове, разпоредбите следва да се прилагат “според точния им смисъл”. И накрая, що се отнася до съразмерността на тежестта на наказанията, следва да се има в предвид и чл.49, ал.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз /в сила от 01.12.2009 г./ в който се казва “Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението”, т.е. несъмнено размерът на отнетото в полза на държавата, наложено за извършено административно нарушение, трябва да е съразмерен на вида, тежестта и продължителността на нарушението. В този смисъл има богата съдебна практика, например Решение от 22.10.2013г. на АС гр.Добрич но кас. адм. дело №458/2013г. Предвид горното, настоящият съд намери, че НП следва да бъде отменено в частта в която са отнети вещите, послужили за извършване на нарушението, а именно МПС –1 бр. МПС – 1 брой товорен автомобил „••••“••• Д с рег.№ •••••••.