Решение № 421 от 14.11.2025 г. на Районен съд - Карлово по дело № 1518/2025 г.

Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен о т Г. Н. С., ЕГН: ••••••••••, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ц. А. Л., ЕГН: ••••••••••, двамата от гр. С., обл. П., ул. „•••“ № •••, представлявани от адв. Л. Н., против Н. Г. С., ЕГН: ••••••••••, от гр. Х., ул. „•••“ №•••, вх.•••, ет.•••. Ищецът твърди, че Ц. А. Л. и ответникът Н. Г. С. са негови родители. Твърди, че с с влязло в законна сила на 10.12.2019 г. съдебно Решение № 369/28.10.2019 г. по гр. д. № 1110/2019 г. по описа на Районен съд Карлово е изменен основание чл.150 от СК размерът на издръжката, която баща му следва да му заплаща съгласно Решение № 342/23.05.2013г. по гр. д. № 165/2013 г. по описа на Районен съд Карлово, като е увеличена от 80 лева на 160 лева месечно. Твърди, че живее заедно с майка си Ц. А. Л. в гр. С., в жилище собственост на баба му по майчина линия, с която съжителстват. Майката заплащала половината от стойността на битовите сметки за жилището – за ток, вода, отопление /през зимния сезон около 250 лв./. Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на непълнолетния се поемали от майката, включително и цялата му издръжка, тъй като ответникът не заплащал дори присъдената такава, а освен това не участвал в грижи в натура за сина си. Непълнолетният ищец твърди, че през учебната 2025/2026 г. бил записан като редовен ученик в ••• клас на СУ „И. В.“ – гр. С.. Както за предходната учебна година, така и за предстоящата, майката осигурявала учебници, учебни помагала, учебни тетрадки и пособия, моливи, химикали и т. н. Майката заплащала и пътните разноски за пътуване от гр. С. до гр. К., където ищецът тренирал волейбол – 1, 20 лв. била стойността на автобусния билет в едната посока. Ищецът растял много бързо и интензивно, което налагало често закупуване на дрехи и обувки, маратонки, спортен екип за волейбол /200 лв./, спортни обувки /150 лв./, наколенки /50 лв./ и т. н. – всеки сезон, тъй като тренирал интензивно. Таксата за тренировки отново се заплащала от майката. Освен това Г. С. посещавал редовно и фитнес зала в гр. К., като месечната такса била 40 лв. Майката закупила и множество уреди за тренировки в домашни условия, свързани с тренировките му по волейбол. Тя заплащала и таксите в училище за сина си – за охрана, застраховка, униформи – около 200 лв., както и училищните екскурзии. Тя поемала и разходите, свързани с рождения му ден /400 лв./, осигурявала зимна и лятна почивка на детето на стойност около 1000 лв. всяка една от тях. Майката заплащала и месечните такси за мобилен телефон на сина си – 30 лв., за фризьор – 20 лв. всеки месец, такса за посещение на басейн в гр. С. – 25 лв. на ден, домашен интернет и телевизия на обща стойност 55 лв. Тя периодично му купувала задължителната литература за училище, както и допълнителни книги. Ищецът не боледувал значително през зимния сезон, но когато се налагало купуването на лекарства за сезонен грип или настинка, други медикаменти и витамини, същите се заплащали само от майката. Тя била регистрирана като Едноличен търговец „А. - Ц. Л.“ - гр. С. с ЕИК •••••••••, като реализирала месечни доходи в размер на минималната работна заплата за страната. Ответникът бил работоспособен и нямал задължения за издръжка към други лица. Той не осъщестявал режима на личните отношения с детето си, напълно бил дезинтересиран от него, не бил запознат с нуждите, потребностите и навиците му. Определената месечна издръжка в размер на 160 лв. била крайно недостатъчна за отглеждане на подрастващо дете, а освен това била и под законовия минимум. •••-годишният ищец имал нужда и от джобни пари – поне 20 лв. на ден. От определянето на месечната издръжка в размер на 160 лв. през 2019 г. изминал дълъг период от време, през който значително се променила икономическата обстановка в страната, а нуждите на детето се увеличили. С оглед всико изложено, бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената с влязло в сила Решение № 369/28.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1110/2019 г. по описа на РС Карлово издръжка, която ответникът следва да заплаща на детето си Г. Н. С., като я УВЕЛИЧИ от 160.00 лева на 500.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2025 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, считано от падежа й – 5-то число на текущия месец, до окончателното плащане. Претендират се и разноските по делото. С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по размер и заявява, че е в състояне да заплаща издръжка не по-висока от 250 лева на месец. Действително такова съществено изменение на нуждите на детето и на икономическата обстановка било налице. Съгласно чл. 142.ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка. Действително разноските за нуждите по отглеждането на детето Г. нараснали, както и безспорно била налице промяна в икономическата обстановка в страната. Тези факти не се оспорват от ответника. От друга страна, не отговаряло на действителността твърдението, че бащата бил дезинтересиран от отглеждането и възпитаването на сина си, и че не се интересувал от неговите нужди. Никога не бил отричал, че нуждите на детето са се увеличили, но майката избягвала всякакви разговори с него, дори и по телефона. Ако тя била поискала да плаща по-висока издръжка, ответникът щял да го направи. Нещо повече – този месец разбрал, че срещу него е заведено изпълнително дело. След като получил поканата за доброволно изпълнение, незабавно изплатил посочената от съдебния изпълнител сума. Това било жалко, защото таксите и разходите по това производство можело да отидат за нуждите на детето, а не в полза на съдебния изпълнител и за адвокат. Но това било в резултат, че нямал възможност да поддържа каквато и да било комуникация с майката. Тя не само не разговаряла с ответника, но и многократно в миналото препятствала определения от съда режим на лични контакти между него и сина му. Затова например с постановление от 02.08.2019 г. на майката бил съставен протокол за предупреждение да спазва установения от съда режим на лични контакти с детето след подадена жалба до прокуратурата и преписка с №1140/2019г. по описа на РП-Карлово. Това се отразило в последната година и на срещите на ответника с детето му, което – може би под влияние на майка си, също не му вдигало телефона. Без предварителна уговорка на ответника му било трудно да пътува до гр. С., предвид сериозните разходи по пътуването и липсата на яснота дали ще може да види сина си Г., дали е свободен или е зает и дали ще има желание да се срещнат. Ответникът живеел и работел в гр. Х. и всяко идване до гр. С., за да види детето, било свързано със сериозни разходи. Заради това, в условията на такава несигурност, действително не бил идвал в гр. С. през последната година. Това обаче не означавало, че не се интересува от сина си и от неговите нужди. С отговора на исковата молба ответникът представя удостоверение от 04.09.2025г., издадено от работодателя му, от което било видно, че брутното му трудово възнаграждение възлиза на 1096, 39 лева месечно. А след направените удръжки, нетното месечно възнаграждение, което реално получавал било 850, 78 лв. Това бил единствения му доход. В същото време се грижел за възрастните си родители, които живеели при него. Те били с малки пенсии. Майка му Лиляна Илиева С.а /83 г./страдала от диабет и й бил нужен специален хранителен режим. Данни за горното се намирали по гр.д. №1110/2019г. по описа на PC-Карлово, При нетна заплата 850, 78 лв., една четвърт от нея възлизала на сумата 212, 7лв. Предвид изложеното, за нуждите на сина си, обаче бил съгласен даваната от издръжка да бъде 250 лв. Останалата част от общата издръжка на детето следвало да се възложи на майката предвид, че работела в семеен бизнес, от който реалните приходи били доста по-високи от неговите. Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли иска над този размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца. От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно, а и се установява от представеното удостоверение за раждане, че Ц. А. Л. и ответникът Н. Г. С. са родители на роденото от брака им дете Г. Н. С. – ищец по делото. От приложеното в цялост гр. д. № 1110/2019 г. по описа на Районен съд Карлово е видно, че с влязло в законна сила на 10.12.2019 г. Решение № 369/28.10.2019 г. е изменен на основание чл.150 от СК размерът на издръжката, която ответникът следва да заплаща на ищеца съгласно Решение № 342/23.05.2013г. по гр. д. № 165/2013 г. по описа на Районен съд Карлово, като е увеличена от 80 лева на 160 лева месечно. От представената с исковата молба разпечатка от ТР се установява, че Ц. А. Л. е регистрирана като „А. - Ц. Л.“ - гр. Сопот, като в приложените 2 бр. Удостоверения от 17.07.2025 г. е отразено, че реализира доходи, близки до минималната работна заплата за страната. От представеното Удостоверение изх. №1/04.09.2025 г. е видно, че ответникът заема длъжността „касиер, счтоводство“ в Детелина АФА“ ЕООД – гр. Х., като доходите му от трудово възнаграждение в периода м. септември 2024 г. – м. август 2025 г., включително, са в общ размер от 19 9726.94 лева /нето/ или 810.57 лева средно на месец. Ответникът представя Покана за доброволно изпълнение изх. №2278/29.07.2025 г., от която е видно, че срещу него е било образувано изпълнително дело №98/2025 г. по описа на ДСИ при РС Карлово поради неплащане на издръжката, присъдена по гр. д. № 1110/2019 г. Общата дължима по изпълнителното дело сума е 5940.76 лева, като е представено платежно нареждане за извършено пълно плащане от 15.09.2025 г., т. е след образуване на настоящото производство. От показанията на свидетеля А. Г. С. се установява, че е леля на Ц. А. Л., с която поддържали контакти. Ц. Л. и синът й Г. живеели в къща на ул. „•••“, заедно с майката на Ц. – В., на •• години. Бащата на ищеца – Н. С., не живеел с тях и от повече от десет години и не поддържал връзка с бившата си съпруга. Със сина си се виждал много рядко, а през настоящата година свидетелката не знаела да са се срещали. През лятната почивка Г. отказал да говори по телефона с баща си, въпреки че той го бил търсил. Детето споделяло, че не желае контакт с него. Свидетелката предполага, че отношението на момчето произтичало от това, че бащата не се държал като родител – изнудвал го емоционално, оплаквал се, че бил „нещастен“ и „немощен“, вместо да проявява грижа. От раздялата насам ответникът не бил давал на сина си никаква емоционална подкрепа, а освен това по думите на детето баща му не му купувал нищо – нито подаръци за рожден ден, имен ден или Коледа, нито някакви вещи за училище или спорт. Всички разходи за Г. се поемали от майка му и бабата по майчина линия. Те плащали сметките в жилището, осигурявали учебните помагала и пособия за училище. Г. учел в ••• клас в училище „•••“ – С.. Наскоро той говорил за учебник по английски език, който трябвало да струва между 50 и 70 лева. Г. тренирал волейбол в К., а дрехите и обувките за тренировките – включително екипи и специални кори – се купували от майка му и бабата. Свидетелката знаела, че такива покупки се правели често, но не била осведомена за точните суми и не знаела дали се плащала такса за тренировките. Майката и бабата давали на Г. джобни пари – обикновено около 20 лева на ден, като сумата варирала (понякога 20, понякога 15 лева). Те финансирали и празненствата му – рождени дни и имени дни, на които самата свидетелка присъствала. Семейството ходело на море заедно от години, а почивките на Г. се заплащали изцяло от майката и бабата. Те плащали и месечната такса за мобилния му телефон, както и всички лекарства, когато детето боледувало. Свидетелката не знаела бащата да е изпращал пари чрез пощенски запис. Г. никога не й бил споделял да е получил нещо от него. Тя знаела само, че в миналото бащата бил осъден да плаща издръжка, но не била информирана колко е плащал и докога. Ответникът бил млад и работоспособен мъж, но свидетелката не знаела с какво се занимава в момента, нито дали има други деца или ново семейство. Г. трябвало да бъде абитуриент през следващата година, а разходите за неговите дрехи, обувки и якета се поемали всяка година от майката и бабата, тъй като той бързо израствал всичко. При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна: Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК. Страни в случая са бащата Н. Г. С. и детето му – непълнолетният Г. Н. С., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ц. А. Л.. По делото е безспорно, че родителските права се упражняват от майката и, че към момента на завеждане на делото бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лева. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 269.25 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление 359/23.10.2024 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл.142 ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка. От определяне на предходния размер на издръжката до настоящия момент са изминали почти 6 години, през който продължителен период се твърди, че са настъпили значителни промени – детето е пораснало и са нараснали разходите за неговото отглеждане и възпитание. Съдът счита, че несъмнено оттогава действително са се увеличили потребностите на непълнолетния от храна, облекло, културни и образователни потребности и здравни услуги. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран и тези изменения имат траен и продължителен характер – увеличен е размерът на минималната работна заплата за страната, повишени са цените на стоките и услугите, с оглед развиващите се инфлационни процеси, линията на бедност също е увеличена с Постановление № 328/30.09.2024 г. на МС от 504 лева за 2024 г. на 638 лева за 2025 г. В настоящия случай е безспорно, че грижите по отглеждане на детето се полагат от майката. И двамата родители са ангажирали доказателства, според които трудовите им доходи са приблизително еднакви – около 900 лева на месец. Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на •••-годишния Г. С. – потребностите му от здравословна храна, облекло според сезона, развлечения, заедно със специфичните такива, свързани с посещаваните от него занятия по волейбол и фитнес, приема, че необходимата обща издръжка на детето следва да се определи на 700 лева месечно. От тази сума, ответникът следва да заплаща на сина си ежемесечна издръжка от 380 лева, като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание и заплаща свързаните с това разходи. Така определената издръжка е близка до законовия минимум (който от 01.01.2026 г. ще е 303.25 лева), като съдът счита, че е съобразена с материалните възможности на ответника и по-висок размер ще му създаде особени затруднения и дори невъзможност да я заплаща. Тоест, искът за увеличение на издръжката съдът намира за частично основателен и доказан и следва да бъде уважен до размер от 380 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2025 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, считано от падежа й – 5-то число на текущия месец, до окончателното плащане. По разноските: Такива са претендирани само от ищеца и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да му се присъдят съразмерно с уважената част от иска – 323.53 лева от общо заплатени 500 лева за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е, като съдът го намира за справедлив и съответстващ на положения от пълномощника труд. На основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса от 4% върху увеличения размер на издръжките /за 10 месеца, до навършване на пълнолетие/ в размер на общо 88.00 лева. Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните. Водим от горното, съдът: