Решение № 110 от 14.2.2023 г. на Районен съд - Сливен по дело № 211/2023 г.

Производството е образувано по молба за настаняване на дете в професионално приемно семейство и се движи по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето. С молбата на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен се иска от съда да постанови решение, с което да настани детето И. М. М., ЕГН: ••••••••••, родено на ••••••••• г., в професионалното приемно семейство на М. Т. А., ЕГН: •••••••••• и И. А. А., ЕГН: ••••••••••, двамата с адрес •••••••••, за срок от една година. Иска се с решението да бъде постановена възможност, при необходимост, детето И. да ползва и социалната услуга „Заместваща приемна грижа”. В съдебно заседание молителят ДСП - Сливен се представлява от своя пълномощник - юрисконсулт. Поддържа молбата и моли съда да я уважи. Майката на малолетното дете И. - М. О., редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Заинтересованите лица М. А. и И. А., редовно призовани, не се явяват лично. РП - Сливен, редовно призована, се представлява от прокурор Стойкова, която изразява становище за основателност на молбата с оглед събраните по делото доказателства. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Малолетното дете И. М. М., родено на ••••••••• г., е „дете в риск“ по смисъла на Закона за закрила на детето, за което съществува опасност от увреждане в цялостното му развитие. След подаден сигнал и в хода на извършеното социално проучване е установено, че И. е дете на майката М. М. О., която е заявила нежелание да полага грижи за детето. Бащата на детето е неизвестен, а установените роднини на майката също са изразили нежеланието си да се грижат за новороденото дете И.. Видно от изготвения социален доклад е подходящо детето да бъде настанено в приемно семейство. Със Заповед на Директора на ДСП - Сливен от 2017 г. М. А. и И. А. са утвърдени за професионално приемно семейство и същите изразяват желание детето И. М. да бъде настанено в семейството им. За детето И. М. е предприета мярка за закрила - спешно настаняване по административен ред на детето в професионалното приемно семейство на М. А. и И. А.. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена. Установи се, че не са налице условия за отглеждане на детето в семейството на биологичната му майка, тъй като последната отказва да се грижи за него и няма възможност да задоволява в достатъчна степен жизнените му нужди. Налице е невъзможност от страна на майката и нейните близки да отговорят на потребностите на детето И. и да му осигурят сигурна и стабилна среда, като майката не осъзнава своята родителска отговорност за нормално развитие и израстване на детето. Установи се, че семейството на М. А. и И. А. е утвърдено като приемно семейство и е включено в списъка на приемни семейства. То е в състояние да осигури нормални условия за отглеждане на детето в семейна среда, съобразно ниската му възраст и нуждите му от постоянни грижи. Полагането на грижи за детето в семейна среда ще му предостави възможност за неговото по-добро развитие и пълноценно израстване. Поради това съдът следва да приложи тази мярка за закрила спрямо детето И., като най - адекватна и подходяща. Настаняването следва да се извърши за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, тъй като този срок е най- подходящ с оглед възрастта и интересите на детето И. М.. Налице са условията на чл. 92 ЗСУ, поради което искането на молителя следва да бъде уважено. За гарантиране в пълна степен интересите на малолетното дете, съдът следва да постанови възможност, при необходимост, детето И. да ползва социалната услуга „Заместваща приемна грижа”. Така мотивиран и на основание чл. 28 от Закона за закрила на детето, съдът