Решение № 13 от 5.1.2024 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1572/2023 г.

Предявени са искове от „....... - гр. София против........ - гр. Стара Загора – по чл.79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327 от ТЗ и по чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че с договор за доставка на стоки поел задължение да достави на ответника следните стоки: „ацид лак микропелети“, „бутер ванилия арома сух“ и „Aciprol“, „матасмарт сух“, „сал кърб к2 сух“. Доставката на стоките се осъществила директно до склад на клиента - ответника. За осъществените доставки били издадени следните 9 бр. фактури: №••••••••••/03.01.2018г. - за 132 лв.; №......... - за 183 лв.; №1........ - за 477 лв.; №.......... - за 715 лв.; №............ - за 720 лв.; №........г. - за 1 350 лв.; №....... - за 864 лв.; №....... - за 620, 40 лв.; №........г. - за 2 550 лв. Всяка една от описаните фактури била с падеж за плащане един месец след датата на издаването й. Неизплатените към момента суми по горепосочените фактури възлизали в общ размер на 7611, 90 лева. Предвид забавата в плащането на горепосочените суми по описаните фактури и на основание чл. 294 ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД, ответникът дължал и мораторна лихва за забава върху главницата за периода от датата за падежа по всяка от фактурите до подаване на исковата молба, а именно: по Фактура №••••••••••/03.01.2018г. за периода от 04.01.2018г. до 13.04.2023г. - 71, 18 лв., по Фактура №......... за периода от 19.01.2018г. до 13.04.2023г. - 97, 87 лв., по Фактура №1........ за периода от 22.02.2018г. до 13.04.2023г - 250, 64 лв., по Фактура №.......... за периода от 23.02.2018г. до 13.04.2023г. - 375, 75 лв., по Фактура №............ за периода от 23.11.2018г. до 13.04.2023г. - 323, 53 лв., по Фактура №........г. за периода от 20.01.2019г. до 13.04.2023г. - 584, 87 лв., по Фактура №....... за периода от 09.04.2019г. до 13.04.2023г. 355, 35 лв., по Фактура №....... за периода от 11.07.2019г. до 13.04.2023г. – 239, 13 лв., по Фактура №........г. за периода от 30.12.2019г. до 13.04.2023г. - 861, 07 лв. Общо 3159, 39 лв. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 7611, 90 лв. - главница, представляваща неизплатено задължение по горепосочените фактури, както и мораторна лихва за забава върху главницата по всяка една фактура - за периода от падежа на всяко задължение до подаване на исковата молба, в общ размер на 3159, 39 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита, че предвид липсата на доказателства за съществуващ между страните рамков договор за доставка на стоки, не може да се приеме наличие на едно правоотношение с многократно изпълнение. Всяка от процесните фактури представлявала отделен /неформален/ договор за доставка и съответно - отделен иск. В този смисъл били предявени девет обективно съединени осъдителни главни иска и девет акцесорни иска за лихви към тях. Счита част от предявените искове за главници и лихви за неоснователни поради изтекла погасителна давност по чл. 110 и чл. 111 б.“в“ от ЗЗД, за което прави възражение за давност, както следва: неоснователни главни искове, поради погасяване по давност на вземанията по фактурите, по отношение на които към датата на предявяване на исковата молба в съда - 18.04.2023г., бил изтекъл петгодишния срок по чл. 110 от ЗЗД, считано от датата на падежа на същите: фактура №••••••••••/03.01.2018г. – 132 лв.; фактура №......... - 183 лв.; фактура №1........ - 477 лв.; фактура №.......... - 715 лв. Общо недължими вземания за главници, поради изтекла давност по чл. 110 ЗЗД - 1507 лв. Неоснователни акцесорни искове, поради погасяване по давност на главниците, както следва: по фактура №••••••••••/03.01.2018г. - за периода от 04.01.2018г. до 13.04.2023г. - 71, 18 лв.; по фактура №......... - за периода от 19.01.2018г. до 13.04.2023г. - 97, 87 лв.; по фактура №1........ - за периода от 22.01.2018г. до 13.04.2023г. - 250, 64 лв.; по фактура №.......... - за периода от 23.02.2018г. до 13.04.2023г. -375, 75 лв. Общо недължими вземания за лихви поради погасяване по давност на главниците: 795, 44 лв. Неоснователни акцесорни искове, поради изтекла погасителна давност по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД - за акцесорните искове върху непогасени по давност главници, за горницата над три годишния срок по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 18.04.2023г., назад, както следва: по Фактура №............ - мораторна лихва за периода от 18.04.2020г. до 18.04.2023г. - за горницата над 219, 20 лв. до претендирания размер от 323, 53 лв.; по Фактура №........г. - мораторна лихва за периода от 18.04.2020г. до 18.04.2023г. - за горницата над 411, 01 лв. до претендирания размер от 584, 87 лв.; по Фактура №....... - мораторна лихва за периода от 18.04.2020г. до 18.04.2023г. - за горницата над 263, 04 лв. до претендирания размер от 355, 35 лв.; по Фактура №....... - мораторна лихва за периода от 18.04.2020г. до 18.04.2023г. - за горницата над 188, 87 лв. до претендирания размер от 239, 13 лв.; По Фактура №........г. - мораторна лихва за периода от 18.04.2020г. до 18.04.2023г. - за горницата над 776, 33 лв. до претендирания размер от 861, 07 лв. Общо недължими вземания за лихви поради изтекла давност по чл. 111 б.“в“ ЗЗД - 505, 49 лв. Част от останалите, непогасени по давност искове за главници и лихви, били неоснователни, поради извършено плащане. Ответникът извършил плащания на част от фактурите на датата на доставка чрез наложен платеж, а друга част - след доставката по банков път, както следва: Неоснователни главни искове поради погасяване на вземанията чрез плащане: по фактура №............ за 720 лв. - стоката по фактурата била доставена от продавача /ищеца/ на купувача /ответника/ чрез трето лице - куриер /„Транспрес“ ООД/ и била заплатена в брой на същото трето лице, при условията на „наложен платеж“; по фактура №........г. за 1350 лв. - сумата по фактурата била заплатена изцяло по банков път с платежно нареждане от 03.01.2019г.; по фактура №....... за 864 лв. - сумата по фактурата била заплатена изцяло по банков път с платежно нареждане от 10.05.2019г.; по Фактура №....... за 620, 40 лв. - сумата по фактурата била заплатена изцяло по банков път с платежно нареждане от 30.12.2019г.; по Фактура №........г. за 2550 лв. - сумата по фактурата била платена частично по банков път - с остатъка от сумата по платежно нареждане от 30.12.2019г. в размер на 379, 60 лв. Общо недължими вземания за главници, поради плащане: 3934 лв. Неоснователни акцесорни искове поради погасяване на главниците чрез плащане: по фактура №............ - за периода от 23.11.2018г. до 13.04.2023г. - 323, 53 лв.; по фактура №........г. - за периода от 20.01.2019г. до 13.04.2023г. - 584, 87 лв.; по фактура №....... - за периода от 09.04.2019г. до 13.04.2023г. - 355, 35 лв.; по Фактура №....... - за периода от 11.07.2019г. до 13.04.2023г. - 239, 13 лв.; по фактура №........г. - за периода от 30.12.2019г. до 13.04.2023г. - 200, 32 лв. Общо недължими вземания за лихви, поради плащане на главниците: 1703, 02 лв. Поради изложеното ответникът счита предявените главни искове за неоснователни и недоказани, като погасени по давност и чрез плащане до размера на сумата от 2170, 40 лв. - дължим остатък по фактура №........г., в т.ч. и предявените акцесорни искове за неоснователни и недоказани до размера на сумата от 660, 75 лв. - мораторна лихва върху дължимия остатък по фактура №........г. за период от три години назад, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда, съобразно чл. 111 б. “в“ от ЗЗД. Оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения за съществуване между страните на един неформален договор за доставка с многократно изпълнение по същия. Такива договорки не били правени, нито писмено, нито устно. Отношенията на ответника с ищеца били винаги в резултат на запитване за офертна цена за всяка отделна покупка, с отделна поръчка, транспорт и доставка. Оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения за директно извършване на доставките и едномесечен падеж на плащане. Доставките по процесните фактури били извършени не от ищеца, а чрез трето лице - куриер. Част от тях били до склад на ответника в гр. Велико Търново или в гр. Стара Загора. Друга част - до склад на куриера, при условия „до поискване“. При част от доставките било използвано куриерско дружество „Спиди“ АД, а при друга част - „Транспрес“ ООД. Повечето доставки заплащали в брой, при условията на т.нар. „наложен платеж“. При този начин на плащане, плащането се извършвало в брой на куриера, при предаване на стоката, а не директно на продавача. Фактурата се издавала едновременно с доставката или след получаване на плащането от куриера. Отношенията между куриера и продавача не били част от отношенията между страните по делото. Що се отнасяло до фактурите, платени по банков път, по отношение на същите следвало да се приложи разпоредбата на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД. Оспорва изцяло приложената от ищеца поредност на погасяване на задълженията по процесиите фактури с извършените от ответника плащания - както с извършените плащания в брой, при условията на наложен платеж, така и с получените плащания по банков път. Очевидно ищецът не бил отнесъл тези плащания към задълженията, за които били направени, а бил погасил други, по-стари задължения. Така приложената поредност на погасяване счита за незаконосъобразна, извършена при неправилно приложение на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, вместо на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД. Съобразно чл. 76 ал. 1 от ЗЗД, „Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.“. Съобразно даденото от ВКС разрешение за прилагане на двете алинеи на чл.76 ЗЗД в Тълкувателно решение № 3/2017г. на ОСГТК: „При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76 ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76 ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл.76 ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер.... Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос - от главница и лихви.“. В процесния случай, било видно, че между страните съществували няколко еднородни парични задължения, като всяко от тях било главно /т.е. лихвоносно/, самостоятелно и определено по основание и размер. Длъжникът извършил изричен избор кое от тях погасява, както при плащането в брой чрез т.нар. „наложен платеж“, така и при плащането по банков път, с посочване на номер и дата на конкретната фактура/фактури, по които плаща. При прилагане на правилна и законосъобразна поредност на погасяване на задълженията с така извършените плащания, съобразно разпоредбата на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД, както и на правилата за погасяване на задълженията по чл. 110 и чл. 111 б.“в“ от ЗЗД, ответникът имал задължения към ищеца в общ размер на 2890, 40 лв., както следва: по фактура №......... - 720 лв. /остатък за плащане/ и по фактура №........г. - 2170, 40 лв. /остатък за плащане/. Тъй като фактура №......... не била предмет на исковата молба, оставала дължима сума за плащане в размер на 2170, 40 лв. и мораторна лихва върху същата сума за период от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.04.2023г., в размер на 660, 75 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, за горницата над сумата от общо 2831, 15 лв., от която 2170, 40 лв. - дължим остатък по фактура №........г. и 660, 75 лв. - мораторна лихва върху дължимия остатък по фактура №........г. за периода от 18.04.2020г. до 18.04.2023г. Претендира разноски. В последното съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, с подадена молба от пълномощника му в предходно съдебно заседание поддържа исковата молба. Пълномощникът на ответното дружество моли исковете за главници да се отхвърлят за разликата над 2170, 40 лв., а за лихви за забава – за разликата над 660, 75 лв. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намери за установено следното: Не е спорно по делото, че стоките по процесните 9 бр. фактури – на обща стойност 7611, 90 лв., са доставени от ищеца на ответника. Падежът на плащане на всяка една от фактурите е датата на издаването й, с изключение на фактура №........г. – в която е посочен срок за плащане 30 дни. От приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, и заявеното от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че процесните фактури са редовно осчетоводени в счетоводството на ищеца и на ответника, като плащанията са отчитани по различен начин при страните по делото. При ищцовото дружество, видно от записванията в хронологичните счетоводни регистри по счетоводна сметка № 411/11 „Клиенти в лева“, аналитична сметка № 4 „........., не са отразявани плащания по фактури, в това число по процесните фактури. Не са представени от страните документи, във връзка с инвентаризации на разчетите за отчетните 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. с ответното дружество. При ответника има осчетоводени плащания по процесните фактури – в размер на 5441, 50 лв. като неплатеният остатък е 2170, 40 лв. Наличните платежни документи са за: фактура № ••••••••••/03.01.2018г. – за 132 лв., РКО 14/03.01.2018г., Фактура №......... – за 183 лв., РКО 66/22.01.2018г., фактура № 1........ – за 477 лв., РКО, фактура №.......... – за 715, 50 лв., РКО 164/16.02.2018г., фактура №............ – за 720 лв., наложен платеж РКО 32/16.11.2918г., фактура №........г. – за 1350 лв., платежно нареждане от 03.01.2019г., с основание ф-ра 3370/19.12.2018г., фактура №....... – за 864 лв., с платежно нареждане от 10.05.2019г., с основание ф-ра 3487/08.04.2019г., фактура №....... – за 620, 40 лв., с платежно нареждане от 30.12.2019г., с основание: по фактури, фактура №........г. – за 2550 лв., с платежно нареждане от 30.12.2019г., с основание: по фактури – неплатен остатък от 2174, 40 лв. Неплатен остатък по процесните фактури - 2174, 40 лв. Във всяко от платежните нареждания е посочено коя фактура се плаща, като сумата преведената сума съвпада със сумата по фактурата. Единствено в последното платежно нареждане от 30.12.2019г. за 1000 лв. е посочено основание „фактури“, но към момента на това плащане неплатени са били само последните две фактури. РКО за първите четири фактури не са представени по делото, но вещото лице се е запознало с тях, при изготвяне на заключението /заявено от него в съдебно заседание/, за вземанията по тези четири заплатени фактури са изтекли и пет години от падежа им до подаването на исковата молба. Фактура №....... е платена на 10.05.2019г., фактура №....... е платена на 30.12.2019г., т.е. платени са след падежа им, като за периода от деня, следващ издаването им, до плащането ответникът е бил в забава. Предвид възражението за погасителна давност, лихвите за забава за периода от преди три години назад от подаване на исковата молба /т.е. от преди 13.04.2020г./ са погасени по давност, следователно, претенциите за лихви за забава по тези две фактури са погасени по давност При осчетоводяване от страна на ищеца на получените плащания от клиента- ответника, не е отразявано по кои фактури са те. Изплатените от ответника суми са постъпили и са осчетоводени в счетоводството на ищеца, но в счетоводната му система не е отразено какво се погасява с тези пари. Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът е заплатил на ищеца по процесните фактури сумата от общо 5441, 50 лв. Не е заплатен остатъкът от последната фактура №........г. – в размер на 2170, 40 лв. /на 30.12.2019г. – от когато се претендира лихвата за забава по тази фактура, е платена част от сумата по фактурата – 379, 60 лв./. Предвид възражението за погасителна давност, то погасена по давност е лихвата за забава за периода преди 13.04.2020г., като от 13.04.2020г. до 13.04.2023г. лихвата за забава върху сумата от 2170, 40 лв. е 666, 56 лв. /служебно изчислена от съда/. Следователно, исковете са основателни за сумата от 2170, 40 лв. – неплатена главница и за сумата от 666, 56 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 13.04.2020г. до 13.04.2023г., за които суми, следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните претендирани размери от 7611, 90 лв. – за главницата и до 3159, 39 лв. – за лихвата за забава – следва да се отхвърлят, като неоснователни в тези части. С оглед изхода на делото, на ищеца се следват направените разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част – в размер на 166, 15 лв. На ответника се следват направените разноски за адвокатско възнаграждение и вещо лице, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете – в размер на 515, 68 лв. Воден от горното, съдът