Решение № 83 от 9.4.2023 г. на Районен съд - Карнобат по дело № 997/2022 г.

Производството по делото е образувано по исковата молба на Т. Й. Г. с ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: град К., действаш, чрез пълномощника си адв. Д. Д. В., БАК, против Л. Р. Ю. с ЕГН ••••••••••, град К., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в размер 15000, 00/петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху нея от 03.12.2020 година до окончателното изплащане на сумата, както и съдебните разноски по делото. Твърди се от ищеца, че е пострадал от престъпление по чл.131а, предл. второ, вр.чл.129, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" от НК, за което на ответника Л. Р. Ю. било повдигнато обвинение от РП Бургас, ТО - Карнобат за това, че 03.12.2020 г. чрез нанасяне на удар с дървен крак на маса причинил средни телесни повреди на Т. Й. Г., изразяващи се във фрактура с луксация на лява лакътна става, наложила оперативна интервенция, довела до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за срок около 5-6 седмици при обичаен ход на оздравителния процес и фрактура на ляв олекранон довела до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за срок от около 6 седмици при обичаен ход на оздравителния процес. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 38/2022г. по описа на КРС наказателното производство срещу подс.Л. Р. Ю. било решено с одобряване на споразумение, постигнато между прокурора, защитника и подсъдимия, който се признал за виновен по повдигнатото обвинение по чл.131а, предл. второ, вр.чл.129, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. "а" от НК, от което ищецът е пострадал. Ищецът твърди, че в резултат на причинените от ответника телесни повреди получил трайни последици за здравето, претърпял душевни болки и страдания. След инцидента бил приет на лечение в УМБАЛ „Дева Мария" град Бургас, с. Ветрен, била му извършена операция и след изписването от болницата продължил лечението си вкъщи. Състоянието му налагало често да посещава лекар за възстановяването му. През това време не бил работоспособен. Движенията в лявото му рамо и ръка продължавали да бъдат болезнени и ограничени. Бил подложен на рехабилитационна терапия в Специализираната болница за рехабилитация - Котел ООД, но и след това бил във временна нетрудоспособност. Изпитвал физически болки и психически дискомфорт - страх, стрес, притеснение. Не можел да се върне към нормалния си живот. Оздравителния процес не завършил с пълното възстановяване на горен ляв крайник. Освет но ищецът работел като заместник управител в супермаркет и работата му изисквала да извършва действия и с двете си ръце. В резултат на травмата не можел да изпълнява трудовите си задължения, поради което работодателят му прекратил трудовият му договор, на основание чл. 328 ал.1 т.12 от КТ. Ищецът твърди, че и към настоящия момент не се е възстановил напълно и не може да ползва в пълен обем ръката си, изпитвал затруднение в осъществяването на ежедневни дейности, което му дава основание да предяви осъдителен иск срещу ответника за обезщетение в размер на 15000, 00/петнадесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически болки, страх, стрес и притеснение от извършеното от Л. Р. Ю. с ЕГН ••••••••••, престъпление по чл.131а, предл. второ, вр.чл.129, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" от НК, за което се е признал за виновен и Районен съд Карнобат е одобрил на 15.06.2022 година по НОХД № 38/2022 година постиганото споразумение между Районна прокуратура - Бургас, Териториално отделение Карнобат, защитника и ответника Ю., в качеството му на подсъдим по посоченото НОХД, ведно със законната лихва върху присъдената сума от момента на деликта 03.12.2020 година до окончателното изплащане на сумата. Ищецът ангажира доказателства и претендира разноските по делото. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор, не е оспорил иска, и не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, представлява се от пълномощник адв.В., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на претенцията. Ответникът, редовно призован се явява лично, доведен от органите на Съдебна охрана. Заявява, че не желае да ангажира адвокат и ще се представлява лично. Не оспорва допустимостта на иска, но оспорва размера на претенцията която счита за основателна до размера от 1000-2000 лева. Не ангажира доказателства е не прави доказателствени искания. По делото ищецът ангажира писмени доказателства, неоспорени от ответника. Представена е епикриза издадена от Отделение по ортопедия и твравматология към УМБАЛ „Дева Мария“ гр.Бургас кв.Ветрен, в което Т. Г. Й. е лекуван от 03.12.2020г. до 08.12.2020г. От епикризата се установява, че ищецът е постъпил за лечение на травма - луксация на лява лакътна става и фрактура на ляв процесус олекрани. Извършена му е оперативна интервенция, за която е съставен оперативен протокол № 700/04.12.2020г. Изписан е за домашно амбулаторно лечение на 08.12.2020г. Представено е копие от лична амбулаторна карта, в която е отразено посещение на ищеца при д-р Бонева на 05.03.2021г. Представени са амбулаторни листи от 02.02.2021г. и от 04.05.2021г., с които ищецът е бил насочен към ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност. На 12.02.2021г. ищецът е постъпил в Специализирана болница за рехабилитация – Котел ЕООД за рехабилитационни процедури, от където е изписан на 19.02.2021г. От представения трудов договор № 10 се установява, че на 09.12.2020г. след инцидента, ищецът е постъпил на работа като заместник управител в „Деница-88 П.Д." ЕТ. Трудовият договор е сключен на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ. На 01.01.2021г. е сключено допълнително споразумение към трудовия договор, с което е променено основанието на договора от 68, ал.1 т.1 КТ на чл.67, ал.1 т.1 от КТ. Със заповед № 1 от 05.04.2021г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ – обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задлжения. На 06.04.2021г. ищецът се е регистрирал в БТ –Кранобат. Твърденията на ищеца, че през времето на възстановяването си е бил във временна неработоспособност не са подкрепени с писмени доказателства, но от амбулаторни листи от 02.02.2021г. и 04.03.2021г./листи 7 и 8 от делото/ е видно, че е бил насочен към ЛКК за продължаване на временната неработоспособност. Изискано и приложено е към настоящото производство НОХД № 38/2022 г. по описа на Районен съд- Карнобат, приключило с одобряване на споразумение между прокурора, защитника и подс.Ю. по което последният се е признал за виновен в престъпление по чл.131а, предл. второ, вр.чл.129, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" от НК, с пострадал Т. Й. Г.. Съдът допусна до разпит св. С.М. Г.а – майка на ищеца, която свидетелства, че след инцидента и операцията ищецът имал болки, бил отчаян, изпитвал стрес, не говорел и не можел да спи. Посочва че „много време“ минало, но болките в счупената ръка продължавали. Ищецът имал болки и понастоящем при промяна на времето. Свидетелства, че синът й бил на лечение в Котел, но не помни дати. Не може да посочи кога е бил свален гипса и кога е възстановил двигателните си умения ищецът. Посочва, че понастоящем синът й работи във „Винс Индусрийс“. Съдът преценя показанията на свидетелката, съобразно чл.172 от ГПК, поради възможната й заинтересованост от изхода на делото и ги кредитира в частта, в която кореспондират с представените писмени доказателства и за състоянието на ищеца след травмата. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна: Безспорно е по делото, че 03.12.2020 година ищецът бил приет в УМБАЛ „Дева Мария“ гр.Бургас кв.Ветрен и му била направена операция, поради фрактура –луксация на лява лакътна става и фрактура на ляв процесус олекрани. Изприсан бил на 08.12.2020 година с указания за домашно амбулаторно лечение. След изписването посещавал лекар за продължаване на лечението и възстановяване си. Състоянието му наложило ехабилитационна терапия в Специализираната болница за рехабилитация - Котел ООД оОт 12.02.2021 г. до 19.02.2021г. По НОХД № 38/2022г. на КбРС ответникът Л. Р. Ю., в качеството на подсъдим, се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.131а, предл. второ, вр.чл.129, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" от НК, за това че на 03.12.2020г. нанасяйки удари с дървен крак на маса причинил фрактура на ищеца Т. Г. представляваща средна телесна повреда –луксация на лява лакътна става и фрактура на ляв процесус олекрани. С определение но 15.06.2022г. съдът е одобрил постигнатото между прокуратурата, защитника и подсъдимия споразумение за решаване на наказателното производство. Съдът приема, че ищецът непосредствено след травмата и след операцията е изпитвал физически болки и психически дискомфорт – стрес и притеснение. Движенията в лявото му рамо и ръка след травмата, операцията и през възстановителни период са били болезнени и ограничени. Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявения иск е процесуално допустим - заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това - ищецът твърди, че в резултат от противоправно действие на ответника е претърпял неимуществени вреди, чието парично възмездяване претендира. Заявената искова претенция е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Основателността на този иск предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в една от двете форми - действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Вредоносният резултат може да се изрази в претърпяване на негативни последици, както от имуществено, така и от неимуществено естество. Съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника. Видно от приложеното НОХД № 38/2022 г. по описа на Районен съд- Карнобат, по което с определение № 48 от 15.06.2022г. е одобрено споразумение по силата на което Л. Р. Ю. в качеството му на подсъдим се признал за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.131а, предл. второ, вр.чл.129, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" от НК, за това, че на 03.12.2020 г. около 03: 30 часа в град Карнобат, Бургаска област, в близост до бар „Ананда" при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66, ал.1 от НК, чрез нанасяне на удар с дървен крак на маса причинил средни телесни повреди на Т. Й. Г. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес в град К., изразяващи се във фрактура с луксация на лява лакътна става, наложила оперативна интервенция, довела до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за срок около 5 -6 седмици при обичаен ход на оздравителния процес и фрактура на ляв олекранон, довела до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за срок от около 6 седмици при обичаен ход на оздравителния процес Процесуалният закон изрично приравнява споразумението по последици на влязла в сила присъда – арг. чл. 383, ал. 1 НПК, а съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая с влязлото в сила определение по НОХД № 38/2022 г. по описа на РС-Карнобат се установява безспорно деянието и авторството на ответника, както и неговата вина. Вследствие на деянието за ищеца е настъпил вредоносен резултат и същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки, страдания, дискомфорт и стрес. Съдът приема, че болките и възстановителния периода са продължили около 3 месеца, за което време ищецът се е възстановил. В рамките на периода на възстановяване и лечение ищецът не е могъл си служи с лявата ръка, поради което не е бил полезен нито за себе си, нито за близките си. Установените травматични увреждания се доказват от приложената по делото медицинска документация и приобщеното НОХД № 38/2022г. на КбРС. Констатираните неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние, тъй като този вид установени вреди са типичен и непосредствен резултат от такова деяние. Предвид приложимостта на цитираната норма в настоящото производство, съдът намира за доказана по основание предявената претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД. Безспорно е, че деянието е противоправно и виновно извършено и ответникът следва да понесе отговорност и да обезщети пострадалия за причинените болки и страдания. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, като в случая съдът съобрази възрастта на пострадалия, който е в млада възраст на 33г. към момента на деликта, характера и степента на увреждане, а именно че в периода на възстановяване същия не е могъл да ползва лявата си ръка, както и претърпените от него болки и страдания в този период, нарушаването на съня му, изпитван стрес и дискомфорт, довели до нарушаване на нормалния му ритъм на живот. Предвид горното и съобразявайки се с принципа на справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от 7000, 00 лева е достатъчна да обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Ето защо съобразявайки физическите болки и страдания, стрес и дискомфорт на ищеца в момента на причиняване на телесната повреда и в първите месеци след това съдът намира, че на основание чл. 52 ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000, 00 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта – 03.12.2020г. до окончателното плащане на сумата. Над този размер до предявения от 15000, 00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото съдът счита, че няма данни за някакви трайни последици, травмата е преминала без значими белези и общият оздравителен период е приключил за около 3 месеца и не са доказани твърде сериозни и съществени ограничения в ежедневието на ищеца след този период, както и няма и не се очакват негативни последици в бъдеще. С оглед на това, че искът е уважен частично в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съобразно уважения размер на исковата претенция. Видно от материалите по делото ищецът е направил разноски в размер на 1750, 00 лева адвокатски хонорар. Съобразно уважения размер от иска ответника следва да бъдат осъден да заплати на ищеца сумата от 817, 67 лв. разноски по делото. Ответникът Л. Ю. следва да бъде осъден да плати в полза държавна такса по сметка на РС-Карнобат в размер на 280, 00, съобразно уваженият размер на претенцията, както и сумата от 5, 00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд