РЕШЕНИЕ

№ 455

гр. Велико Търново, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански Членове: Димо Колев, Йордан Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500572 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на подадената от името на В. Г. Д. чрез пълномощника й – адвокат Н. В. от ВТАК, въззивна жалба е Решение № 343/07.06.2022 по гр.д. № 1165/2021 г. на ГОРС, с което е постановено отхвърляне на предявения от наследодателя й Г. Ц. Д. срещу И. В. П. иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 1843, том 10, рег. № 6556, н.д. № 1587 г. по описа на нотариус И. Мазнев, както и на иск за осъждането му да върне придобитата по силата на договора ½ идеална част от правото на собственост върху имота- дворно място с площ от 680 кв.м., находящо се в с.Д., ул.“•“ №, представляващо УПИ XX-687, в квартал 48 по ПУП на селото, с молба да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени, с присъждане на направените по производството разноски.

Градиво на оплакванията в жалбата са доводи за неправилност и необоснованост на решението поради неточна преценка на доказателствата /включително и пренебрегване на някой от тях/, довела до погрешни фактически и правни изводи в несъответствие с изискванията на процесуалния закон и разума на материалния закон относно правилата за изпълнението, неизпълнението и развалянето на договорите, приложими/ неприложими за конкретния случай. Единствен правоприемник на починалия в хода на производството Г. Ц. Д. по смисъла на чл.227 от ГПК е наследника му по завещание Н. В. В., а не призованите да го наследят по закон негови роднини по съребрена линия заедно с първата, както е приел районният съд. Съдът недопустимо се е произнесъл по липсващото в писмения отговор на исковата молба твърдение на обстоятелството, че договорът е изпълняван и с помощта на трето лице; неаргументирано е приел въз основа на показанията на свидетеля М., че добрите отношения на страните по договора са отнасят за времето след сключването му; пренебрегнал е обстоятелствата, установени с показанията на свидетелите А., Х. и К., че „градината е обрасла с трева, вътре в стаята е неприятно и не личи изобщо да е чистено, разхвърляно е / неподредено “; „И. му държал/ на Г. Д./ висок тон и го заплашвал, че ще му удари един шамар“; „И. не се е грижил за него както са се разбрали“; дори и да би се приело, че Г. Д. е бил заключван в къщи от братовчед си Г. Д., това обстоятелство не оневинява ответника, не го освобождава от изпълнението на договора, тъй-като не представлява неоказване на необходимото съдействие от кредитора – бил е длъжен да направи потребното, че да прекрати това противоправно състояние на нещата, за да помогне на страдащия човек, молещ го за помощ; дори и евентуално да би се приело, че е препятстван да изпълнява договора поради неоказано от ищеца съдействие, той не е поискал да трансформира задължението си в натура в паричния му еквивалент; не може да е налице незначително неизпълнение по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД, защото противно на приетото от първоинстанционния съд, трябва да се държи сметка за напредналата възраст и здравословно състояние на ищеца, които са изисквали непрекъснато полагане на морални и материални грижи до края на живота му, както и осигуряване на спокойствие; неизпълнението дори само на едната част от дължимата престация влече разваляне на целия договор.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и на устните състезания ответникът чрез пълномощника си адвокат М. П. от ВТАК е оспорил жалбата с писмено изложение на доводи за пълно съответствие на решението с материалния закон в резултат на спазване на съдопроизводствените правила за събиране и преценка на доказателствата. Моли да бъде потвърдено с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Материалноправният спор относно съществуването на основанията на предявените искове / със законова правна квалификация изведена от нормите на чл. 87, ал.3 и чл. 88, ал.1, изр.1-во, вр. с чл. 55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД / подлежи на повторно въззивно разглеждане – чл. 269, изр.2-ро от ГПК.

Г. Ц. Д. /починал на 30.10.2021г. и заместен в хода на производството по реда на чл. 227 ГПК от наследника му по завещание- В. Г. Д. – вж.саморъчен завещателен акт от 22.10.2021 г. на л.84 от делото / чрез пълномощника си адвокат Н. В. от ВТАК твърди в исковата молба, че по силата на договор от 21.12.2017 г., оформен с нотариален акт № № 1843, том 10, рег. № 6556, н.д. № 1587 г. по описа на нотариус, вписан в НК под № 284, действащ в района на ГОРС, е прехвърлил на И. В. П. втория ½ идеална част от съдържанието на правото на собственост върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XX- 687, в квартал 48 по ПУП на село Д., Община Лясковец, одобрен със заповед № 1178/02.02.1962 г., ул.“••“ №, представляващ дворно място от 680 кв.м., при граници: на север- улица; на изток: имот № 686; на юг: улица и на запад: имот № 689, срещу задължението му да се грижи за него до края на живота му като му осигурява всичко необходимо за добър живот, както и срещу недовършени от приемателя преустройства към съществуващата жилищна сграда, т.е. да ги довърши.

Ответникът/ настанил се да живее в постройка, намираща се в имота, заедно с трето лице, без за допускането му да е взел съгласието на ищеца/ не полагал необходимите грижи за облекчаване на влошеното му здравословно състояние/ страдал от професионална болест – коксартроза в напреднал стадий и трудно се придвижвал без придружител и помощни средства, от силно увредено зрение, имал увреден сърдечен мускул и рецидивираща херния/ и подобряване на живота му, като не му пазарувал, не му съдействал и не го придружавал да ходи на лекарски прегледи, не му помагал в домакинството, не плащал редовно консумативните разходи, държал се пренебрежително и грубо, което довеждало до търсене на помощ от други хора. Що се отнася до дължимите преустройства, то те останали недовършени, а това което е направено било с негови / на ищеца / средства.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да развали договора и в резултат на развалянето да осъди ответника да му върне получената ½ идеална част от правото на собственост върху дворното място, както и да му заплати направените по производството разноски.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е оспорил исковете с възражения, основани на обстоятелствата, че въз основа на одобрен през 2010 г. проект за пристройка и преустройство на жилищна сграда, представен му при сключването на договора, със собствени материали и средства е изпълнил задължението си в тази му част; още от началото на съвестното им съжителство в този имот е поемал издръжката на ищеца, като и е плащал и стойността на консумираната вода и електрическа енергия за постройките; по характер и нрав той не желаел да общува с много хора и предпочитал да се усамотява, като не оказвал помощ и не осигурявал възможност за изпълнение на задължението, свързано с полагане на грижи за него – поведение, което не бил в състояние да преодолее/ ответникът/; открил си партида в служба „МДТ“ към Община Лясковец като собственик на изградената пристройка и съсобственик на дворното място и придобитото не подлежи на връщане.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

По силата на договор от 21.12.2017 г., оформен с нотариален акт № № 1843, том 10, рег. № ••, н.д. № 1587 г. по описа на нотариус, вписан в НК под № 284, действащ в района на ГОРС/ заверен препис, представен по делото/, Г. Ц. Д. е прехвърлил на И. В. П. / подслонен от първия в част от жилищната сграда отпреди това, но неизвестно откога– показанията на свидетеля Й. М./ ½ идеална част от съдържанието на правото на собственост върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XX-687, в квартал 48 по ПУП на село Д., Община Лясковец, одобрен със заповед № 1178/02.02.1962 г., ул.“•“ №, представляващ дворно място от 680 кв.м., при граници: на север- улица; на изток: имот № 686; на юг: улица и на запад: имот № 689, срещу задължението на приобретателя „да се грижи за прехвърлителя до края на живота му като му осигурява всичко необходимо за добър живот с помощта на първия, както и срещу недовършени от приемателя преустройства към съществуващата жилищна сграда и пристройка към нея – също недовършена, като дава съгласие приобретателят със свои средства и материали да изгради в съсобственото дворно място селскостопанска постройка за отглеждане на животни – овце“.

Тълкуването на този вид ненаименуван в закона /но напълно допустим – чл.9 от ЗЗД/ двустранен, възмезден, отчасти алеаторен/ неизвестност дали насрещните престации ще се окажат икономически равноценни / и отчасти комутативен, разкрива следното предметно съдържание на задълженията на страните: 1/ на Г. Ц. Д: а/ прехвърляне на ½ идеална част от обема на правото на собственост върху поземления имот/ настъпило в момента на сключването му- чл.77, пр.1-во ЗС, чл.24, ал.1 от ЗЗД/; б/ предоставяне на правото / съгласие да се ползва имота по смисъла на чл.32 от ЗС чрез застрояването му с второстепенна постройка, а ако тя би могла да се счита за самостоятелен обект на пълното вещно право- съгласието ще е равнозначно на учредяване на право на строеж от Д. на П., т.е. от един съсобственик на друг- чл. 63 от ЗС/ ответникът да построи в него / в резултат на придобИ.ето на въпросната 1/2 идеална част/ селскостопанска сграда; 2/ на И. В. П.: а/ да полага необходимите грижи за благосъстоянието и улесняване живота на прехвърлителя до неговия край чрез помощта /съдействието/ му; б/ да довърши безсрочно започнали преди сключване на договора преустройства в жилищната сграда и да довърши жилищната пристройка към нея, като очевидно става въпрос за изпълнение на одобрен на 18.10.2010 г. проект с приложени чертежи и обяснителна записка / на л. 29- 42 от делото /.

Изрично изявление, представящо уговорка за даване на издръжка в пари и/или в натура няма в текста на договора и доколкото той е формален / чл.18 от ЗЗД- т.е. нещо, което не е казано в съдържанието на нотариалния акт се приема, че го няма уговорено /, съдът няма основание да приеме, че такава уговорка все пак съществува. Независимо че в заглавието на нотариалния акт е изписана думата“ издръжка“, то/ заглавието/ всъщност следва стандартно изработена привична словесна формула, като от значение е само какво е казано изрично или недвусмислено подразбираемо/ с думи, покриващи смисъла на понятието издръжка, без тя като дума да е употребена / в съдържанието му/ текста/.

Към момента на устните състезания по делото от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно- техническа експертиза се установява факта, че след сключване на договора съгласно одобрения проект са предприети довършителни строителни работи в/ по съществувалата в груб строеж пристройка на две нива към жилищната сграда, включително и направен навес от източната й част, както и факта на изграждане на селскостопанска паянтова постройка за отглеждане на животни по южната граница в дворното място. Извършването им е дело на ответника / показанията на свидетеля Й. М./, който освен това е отлял нова плоча на съществуващия гараж и е направил отгоре стаи / показанията на свидетелите Н. К. и Ц. М./, сменил е прозорците на старата къща, направил е остъкление на входа на ищеца, както и дувар / св.Ц. М./.

В частта на двояката престация на ответника, представена в б. „б“ по-горе, изпълнението на договора е факт/ няма яснота впрочем какви преустройства на жилищната сграда е трябвало да се довършват, нито конкретизиращи твърдения за тях, както и яснота какво е трябвало да се довършва по пристройката, нито конкретизиращи твърдения какво не е довършено/.

Всъщност основанието / причината/ без което / която/ не би било поискано разваляне на договора, включва твърдения на обстоятелства за неизпълнение на задължението за полагане на действително необходимите за ищеца грижи.

Поради липса на някаква договорна конкретизация на съдържанието на това задължение, то ще е житейски обичайното: непрекъснато деятелно подпомагане и осигуряване на условия за постигане, укрепване, улеснение и поддържане на физическо / както от битово, така и от лично естество/ удобство/ заместване в самообслужването/, здравето, психическо благосъстояние, хигиената и домакинството на прехвърлителя- кредитор според възникналите в даден момент действителни нужди и съответните му нормални желания по негова преценка.

Макар и в писмения отговор на исковата молба странно да липсва изложение на обстоятелства за изпълнението на това задължение, изпълнение поне до м. март/ април 2021 г. следва да се приеме, че в някакъв приемлив обем е имало – извод, подкрепен от обстоятелствата/ с характер на косвени и преки доказателства /, че ищецът преди горния относително разграничителен момент е споделял, че „И. е добър, че се грижи за него, че момичето, което живее с И. също се грижи за него“/ св.Й. М./, че отношенията им са били много добри, че ответникът му е доставял въглища през зимата, пазарувал му е, момичето, което е живеело на квартира при него/ И./ му е чистело и го е перяло/ ищеца/, той ги е хвалел и е казвал, че ако не са те „няма кой да го погледне“ / св. Ц.М- съседка, единствена имала преки наблюдения и впечатления върху/ от отношенията им и какво се случва.

Изпълнение на задължението след март/април 2021 г. до смъртта на Д. / 30.10.2021 г./ няма и този отрицателен факт е безспорен. Отношенията между страните се развалят, без да е изяснена конкретната причина за това, но вероятно по повод на появата в имота на един от първите братовчеди на ищеца/ Г. Д./, който започва от време на време да го посещава, но и да го заключва в къщата/ св.М./ и поради това се е случило вторият да вика за помощ ответника през прозореца / „И.чо, къде си, ела ми дай вода“/, на което призованият отговорил: „ Заключен си, не мога да вляза“, т.е. достъпът му до Д. е бил отнет в този случай/ св.М./.

Въпросният първи братовчед го е карал с автомобила до магазина да си купува продукти или по списък му е купувал такива / св. А. Х./.

Ищецът се оплаквал, че „този човек, който трябва да го гледа не се занимава с него, не го гледа и го заплашвал, че щял да го бие “/ св. А. Х./, обстановката в дома му била „неприятна“, т.е. „нехигиенична, разхвърляна“, споделил, че му липсвали неща от портмонето- пари и две карти за пазаруване, че „И. му държал висок тон и го заплашвал, че щял да му удари шамар“ / св. С. А./, че „И. не се грижил за него, както са се разбрали и че му се губят пари“/ св. Н. К./.

Тези факти обосновават извод за основателност на предявените искове.

За да се породи правото на разваляне на даден двустранен договор трябва да е настъпил факт на пълно или частично, както по време, така и по обем / но значително с оглед интереса на кредитора – чл.87, ал.4 от ЗЗД/ неизпълнение на задължението по причина, за която длъжникът следва да бъде държан отговорен- чл.87, ал.1, вр. с аргумент от противното, изведен от нормата на чл.81, ал.1 от ЗЗД/ т.е. когато носи вина /. При разглеждания в казуса вид договор, неизпълнението ще е достатъчно за развалянето му, без оглед на това дали е само в едната или в двете му престационни части, вменени на длъжника, тъй-като те са неделимо свързани в смисъл, че без някоя от тях кредиторът – прехвърлител не би го сключил, макар и да изглежда, че водеща мотивационна тежест има задължението за полагане на грижи.

Макар и по показателя време на изпълнение в задоволителен обем по смисъла на чл.63, ал.1 от ЗЗД, считано от сключването на договора до преустановяването на изпълнението му / м. март, април 2021 г./ да са изминали около 3 години и 3 месеца, а неизпълнението, продължило до смъртта на ищеца да е траяло около 6 месеца, въобще не може да се говори, че второто е незначително с оглед интереса на кредитора по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД. Това е така, защото нравственото естество на договора в престационната му част“гледане“, изисква по начало непрекъснатост / нещо, което не е дадено днес, не може да се даде утре/ на изпълнението/ включващо наблюдение, контрол, съпричастност, отзоваване на повик за помощ и полагане на необходимите грижи/, а не от време на време/ доколкото няма изрично уговорено друго, каквото тук няма /, за последните месеци от живота си, ищецът предвид своята напреднала възраст, физическа немощ, затруднения в придвижването и болестни страдания / установени отчасти с показанията на свидетелите Х., А., както и от съдържанието на медицинска бележка изх. № 006800 / 25.05.2022 г. – л. 126 на делото/ е имал действителна нужда от всекидневни/ на практика/ пълноценни грижи, каквито не е получавал.

Голословно и лишено от опора в доказателствата е възражението, изложено в писмения отговор на исковата молба, че ищецът „въпреки задължението си да оказва помощ при полагане на грижи за него“, не давал възможност ответникът „ да изпълнява добросъвестно задължението си по договора“.

Няма никакви твърдения на конкретни обстоятелства, явяващи се логически показател и доказателство за недавано необходимо съдействие от ищеца или неоправдано да не е приемал предложеното му изпълнение по смисъла на чл.95 от ЗЗД / поставящи го в така наречената „забава на кредитора“/, заради което ответникът да е бил непреодолимо възпрепятстван да продължи да изпълнява задължението си, нито са установени такива.

Ако ги имаше, последицата би била освобождаване от задължението за времето на неизпълнението /не може да се дава нещо някому, което той не желае да получава- кредиторът се счита, че произволно се отказва от удовлетворяване на правото си /, тъй-като то ще се счита погасено и затова няма да се породи правото на разваляне на договора- чл. 81, ал.1 и по аргумент от чл.89 от ЗЗД.

Ответникът в отговора на жалбата се опитва да оправдава неизпълнението си с обстоятелството/ ако би се приело за доказано според него / на отнет му достъп до ищеца, поради заключването му в къщата от неговия първи братовчед. Този опит за оправдание е несериозен, защото подобно деяние има противоправен характер и не е имало никаква пречка да потърси съдействие от компетентните органи за преустановяването му, щом е желаел да прояви добросъвестно и старателно отношение към изпълнението на задължението си. Не става въпрос за никаква причина изключваща вината му, още повече, че ищецът едва ли е държан постоянно заключен.

Напротив, не само че няма доказателства за неизпълнение на задължението му да оказва необходимото съдействие за изпълнението, но и самият факт, че е молел за помощ ответника, когато е бил заключен, може да се разглежда като единично логическо/косвено/ доказателство за противното, тъй-като едва ли някой, който не желае да вижда някого, би го зовал за помощ, т.е. ако ищецът не е искал да получава от същия повече грижи, нямаше да го зове по този жален начин.

По изложените мотиви правораздавателният резултат следва да бъде разваляне на договора, осъждане на ответника да върне като последица на развалянето придобитата 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота/ чл.88, ал.1, изр.1-во, вр. с чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД/ и обжалваното решение – съответно отменено в частта му, която исковете, предявени от В. Г. Д. са отхвърлени.

Вярно е, че „връщането“ настъпва по силата на влизане в сила на решението за разваляне, но идеята на закона е да се постигне възстановяване на предишното/ преди договора / фактическо положение, т.е. за случая да се освободят онези части от поземления имот, върху които ответникът в резултат на придобИ.ето/ получаването на идеалната част е осъществил ползвателна фактическа власт, ако има такава / все едно е предявен/ макар и да не е / преждевременно иск за собственост по чл.108 от ЗС/ В частта му, с която с а отхвърлени исковете, счетени като да са предявени на същите законни основания от А. С. А., Р. С. Д., Р. П. Е., В. П. Ш., Г. П. П. и Г. Д. Д., против И. В. П., по причина, че съдът служебно ги е конституирал в положението на ищци, неправилно приемайки, че са заместили на основание чл.227 от ГПК починалия на 30.10.2021 г. Г. Ц. Д., с ЕГН: •• в качеството им на негови наследници по закон, решението подлежи на обезсилване като недопустимо.

Това е така, защото макар и да притежават качеството на съребрени роднини на починалия ищец, поставящо ги в кръга на лицата/ първи братовчеди/, установен с нормата на чл. 88, ал.4 от ЗН, които по начало биха били призовани да приемат наследството му/ понеже няма по близки роднини от по- горен наследствен ред или преживял съпруг/, в случая призоваването им/ и наследяването / е изключено от юридическия факт на съществуващо универсално завещание на починалия в полза на В. Г. Д., превръщащо я/ щом изяви воля да упражни правата по него, което е сторила / в единствен негов наследник, т.е. приемник на наличните към смъртта му, годни за наследяване имуществени права и задължения/ чл.16, ал.1 от ЗН/, сред които, разбира се са правото на разваляне на договора/ чл.87, ал.3, вр. с ал.1 от ЗЗД/ и правото да иска връщане на предоставеното / полученото на/от ответника по същия/ чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД/- като последица на развалянето/ чл.88, ал.1, изр.1-во от ЗЗД/.

От гледище на приложението на нормата на чл.227 от ГПК съдът е длъжен да установи/ прецени кое лице според съдържанието и формата на съответните относими документи се явява по външно несъмнен начин материалноправен приемник на починалия, за да го замести по делото като процесуалноправен приемник /от момента в който е осъществено материалноправното приемство/, т.е. в положението на дадена страна / ищец или ответник/, каквото той е имал.

Щом завещанието не страда от очевиден, дължимо служебно съобразим порок, изключващ валидността му като едностранна правна сделка/ чл.25, ал.1, вр. с чл. 42, б.“б“ от ЗН- без обстоятелството дали подписът действително е положен от лицето посочено като завещател/, правоприемник на починалия ищец по смисъла на чл.227 от ГПК е само лицето, назначено за негов наследник по волята му. Недопустимо е служебно да бъдат конституирани лицата, които ако не бе завещанието, би трябвало да се считат призовани да приемат наследството, в качеството на ищци и съответно да бъдат включвани в диспозитива на решението като предявили исковете.

При този изхода на спора ответникът дължи на В. Г. Д. сумата от 650 лева, представляваща направени по исковото производство разноски / пред първата и въззивната съдебна инстанции/ и следва да бъде осъден да й я заплати, тъй-като тя е упражнила правото, произхождащо от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът