Решение № 2508 от 25.7.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 391/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от гл. юрисконсулт Н. Н., като пълномощник на началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – [населено място], срещу Решение № 9 от 04.03.2025 г. по АНД № 20244150200241 от 2024 г. по описа на Районен съд – Свищов. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 753582-[рег. номер]/ 02.02.2024 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в Дирекция „ОД“, ГД „ФК“, ЦУ на НАП – [населено място], с което на В. Г. А., в качеството й на ЕТ „Валдемар – 2. А.“ с ЕИК 2065187023, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. „В“, ет. 1, ап. 1, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1, от ЗДДС, и на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500, 00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради издаването му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила - основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът счита за неправилни изводите на съда, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение. Счита, че в НП е извършена достатъчно коректна правна квалификация на санкционираното деяние и не е ограничена възможността на нарушителя да организира защитата си. Изтъква, че дори да се възприеме становището на за неточна правна [жк], съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, въззивния съд разполага с правомощието да го преквалифицира, доколкото не е установил съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. По същество намира за безспорно доказано извършването на санкционираното деяние, съставляващо нарушение на чл. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. С тези доводи касаторът моли за отмяна на решението на районния съд и произнасяне на настоящата инстанция по съществото на спора, с потвърждаване на издаденото от него наказателно постановление. В съдебно заседание същият не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, чрез пълномощника си заявява, че поддържа жалбата с направените искания, развива доводи за нейната основателност. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съгласно представен списък. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба В. Г. А., като ЕТ „Валдемар – 2. А.“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено възражение заема становище за правилност на оспорваното решение и неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни изводите на съда за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на отмененото НП, поради неспазване изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН за точно посочване на нарушената законова разпоредба. Отделно излага доводи за недоказаност на субективния елемент на изпълнителното деяние, както и за непропорционалност на наложеното наказание, което не е съобразено с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. На последно място ответникът счита, че в светлината на Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС, административното наказание се явява наложено в противоречие с разпоредбите на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото за същото деяние от началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ГДФК е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка за запечатване на търговския обект „щанд за риба“, стопанисван от едноличния търговец. С тези съображения ответникът моли касационната жалба да бъде отхвърлена, не претендира присъждане на разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на РС - Свищов е неправилно, допуснатото при издаването на наказателното постановление нарушение на процесуални правила, не може да бъде квалифицирано като съществено. Предлага обжалваното решение да бъде отменено и настоящата инстанция да потвърди наказателното постановление, издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ГДФК при ЦУ на НАП. Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства се установява, че районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото. На дата 05.12.2023 г. от служители в ГДФК при ЦУ на НАП е била извършена проверка на щанд за риба, находящ се в [населено място], „Базар Велишана“ - тъговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, стопанисван от ЕТ „Валдемар – 2. А.“. Установено е, че в обекта е налично, въведено в експлоатация и функциониращо фискално устройство модел „Eltrade A3 KL“, с номер на ФУ [рег. номер] и номер на фискална памет 44298991. Била е извършена контролна покупка на 0, 540 кг риба толстолоб на стойност 5, 40 лв., заплатени в брой, за което плащане не е издадена касова бележка от посоченото фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки. В хода на проверката са били изготвени съответния протокол за документирането й, опис на налични парични средства и декларации от работници на едноличния търговец. Проверяващите са приели, че с неиздаването на касова бележка от налично и работещо фискално устройство е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/ от 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. От участвал в проверката инспектор по приходите на ЕТ „Валдемар – 2. А.“ е бил съставен АУАН серия AN № [рег. номер]/ 17.01.2024 г., в който са отразени горните факти и цитираната правна квалификация на приетото за установено нарушение. Актът е връчен на едноличния търговец на датата на съставянето му, в него не са вписани възражения. Писмени възражения са били подадени по реда на 44, ал. 1 от ЗАНН, като е навел твърдения за допусната неумишлено грешка, по причина, че продавач-консултантът е бил със съответното работно облекло и ръкавици, изисквани при работа с конкретния вид стока. По тази причина не е можел да борави с ФУ, снемането на ръкавиците е изисквало време, а проверката е започнала веднага след плащането. Възражението е било прието за неоснователно и въз основа на констатациите в АУАН, от началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП, е издадено НП № 753582-[рег. номер]/ 02.02.2024 г., с което за извършено нарушение на 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „Валдемар – 2. А.“ е наложена посочената по-горе имуществена санкция. Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице, чрез пълномощник, на 01.03.2024 г. и е обжалвано пред РС - Свищов в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Първоначално за разглеждане на жалбата е било образувано АНД № 20244150200070/ 2024 г. на РС – Свищов, като с решение № 22/ 07.06.2023 г. по посоченото дело, съдът е потвърдил обжалваното наказателно постановление. С Решение № 3113/ 07.102024 г. по КНАХД № 579 / 2024 г. на АСВТ, решението на РС- Свищов е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, при което да бъде установено дали за същото нарушение на едноличния търговец е наложена ПАМ, ако да - дали заповедта за налагането на такава е влязла в сила и съответно дали не е налице кумулиране на наказания, в противоречие с даденото с Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС, тълкуване на общностното право. При повторното разглеждане на делото районният съд, чрез събиране на писмени доказателства е установил, че със Заповед за налагане на ПАМ № 11737/ 02.02.2024 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „Валдемар - 2. А.“ - [населено място] са наложени принудителни административни мерки - „запечатване на търговски обект“ за срок от 10 /десет/ дни и „забрана на достъп до обект“, по отношение на търговския обект „Щанд за риба“, находящ се в [населено място], базар „Велишана“. Принудителните мерки са наложени във връзка с установеното нарушение в обекта при проверката на 05.12.2023 г. – нерегистриране на продажба чрез издаване на касова бележка. Административният орган не е допуснал предварително изпълнение на ПАМ, такова не е предвидено и в закона. Заповедта за налагането им е била обжалвана пред АСВТ, като за разглеждането й е образувано адм. дело № 237/ 2024 г. по описа на този съд. С протоколно определение от ОСЗ, проведено на 16.05.2024 г., производството по това дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до постановяване на влязъл в сила акт по АНД № 20244150200070/ 2024 г. по описа на РС – Свищов. Извън доказателствата за наложените ПАМ, при повторното разглеждане на делото районният съд е приобщил документите, съдържащи се в първоначалното дело и е изслушал свидетелски показания, въз основа на които е установил горната фактическа обстановка, касаеща установяването на административното нарушение и неговото санкциониране. Въз основа на нея и след извършване на проверка по отношение законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за основателност на подадената пред него жалба. Той е преценил, че в административната фаза на производството е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като в наказателното постановление не се съдържа пълно описание на извършеното нарушение - не е посочена точно нарушената законова разпоредба. Отбелязал е, че в НП деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, но не е посочено дали е нарушена т.1 или т.2 на същата норма. Така мотивиран решаващият състав на РС - Свищов е отменил обжалваното пред него наказателно постановление. Постановеното от Районен съд – Свищов решение е неправилно. Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието. Решението на въззивния съд е постановено в нарушение на закона. Обосновани са доводите в касационната жалба за несъответствие със закона на изводите на районния съд за неточна правна квалификация на санкционираното деяние, като единствено и достатъчно основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление. Действително в хода на административнонаказателното производство е допуснато соченото от районния съд нарушениe на процесуални правила, изразяващо се в непълна правна квалификация на изпълнителното деяние, доколкото разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ съдържа две хипотези, формулирани съответно в две точки. В случая обаче това нарушение не е довело и не би могло да доведе до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, нито до затруднения при проверка материалноправната законосъобразност на НП в хода на съдебния контрол. Предвид характера на нарушението и неговия субект, независимо от непрецизната правна [жк], че от наказващия орган се претендира нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от наредбата. Точка втора от същата норма има за свои адресати специфичен кръг от данъчни субекти /само лица, извършващи продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход/ и в случая нарушителят изначално не би могъл да попадне сред кръга на тези адресати. Освен това като нарушена е посочена и съответната разпоредба от по-висок ранг, въвеждаща изискване при продажба от търговски обект да се издава фискална касова бележка, а именно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Съобразно горното и извършеното подробно словесно описание на нарушението в АУАН и НП, коментираната непълна правна [жк], не е нарушение от категорията на съществените и не обуславя самостоятелно отмяната на наказателното постановление. Като е достигнал до други изводи и е отменил НП само на това основание, РС – Свищов е постановил решението си при неправилно прилагане на закона в хипотезата на чл. 348, ал. 2, предл. първо от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, което налага неговата отмяна. Отстраняването на грешката на въззивния съд не изисква нови процесуални действия и може да бъде извършено от касационната инстанция, която след отмяната на обжалваното решение делото, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да реши делото по същество. Както и районният съд е приел, установява се, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, и представената във въззивното производство Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП /действаща към релевантния период/. Извън обсъдената непълна правна [жк], не се констатират допуснати съществени нарушения при започването и провеждането на административно-наказателната процедура. Видно от съдържанието им, АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, текстовото описание на визираното в тях административно нарушение кореспондира както с посочената като нарушена материалноправна разпоредба на Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, така и с приложената санкционна норма. Санкционираното лице е имало възможност да научи какво конкретно нарушение му се вменява за извършено, като правото му на защита не е накърнено. По същество събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършването от ЕТ „Валдемар - 2. А.“ на претендираното от АНО административно нарушение. При извършената от проверяващите контролна покупка в обект на едноличния търговец, не е издадена фискална касова бележка от функциониращото фискално устройство, нито такава от кочан, с което е нарушено изискването на 118, ал. 1 от ЗДДС, преповторено и в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. По този начин от обективна страна е извършено нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която санкционна норма правилно е приложена от АНО. Неоснователни са възраженията на ответника по касационната жалба за недоказано негово виновно поведение, като субективен елемент на противоправното деяние. В случая се касае за имуществена отговорност на лицето, стопанисващо съответния търговски обект, която е обективна и безвиновна и за да бъде ангажирана, е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Не е изпълнено нормативно въведеното задължение за регистриране и отчитане чрез ФУ всяка извършена продажба, носители на което са както физическите лица, назначени на съответната длъжност, така и юридическите лица/едноличните търговци, стопанисващи съответния търговски обект. Неоснователни са и оплакванията за нарушаване при налагане на процесното наказание, на принципа на съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК. Дейността на администрацията при упражняване на правомощията й по ЗАНН е правораздавателна и при осъществяването на този вид дейност соченият принцип на административното производство няма пряко действие. Негово проявление, предвид спецификата на регламентираните правоотношения, са разпоредбите на специалния закон, регламентиращи задълженията на АНО при преценка степента на обществена опасност на деянието, вкл. незначителна или по-ниска такава, както и при индивидуализацията на наказанието – чл. 27, чл. 28 и чл. 39 от ЗАНН, чл. 9 от НК. В конкретния случай установеното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид административни нарушения, а наложената от АНО имуществена санкция е в предвидения минимален размер по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, в приложимата редакция. Неоснователни на последно място са и доводите за незаконосъобразност на НП, поради налагането на процесната имуществена санкция в нарушение разпоредби на общностното право. Безспорно, във връзка с неизпълнението на данъчното задължение, санкционирано от АНО, са наложени и принудителни административни мерки „запечатване на търговски обект“ и „забрана на достъп до обект“ за срок от 10 дни. В случая обаче административният акт, с който са наложени въпросните ПАМ не е влязъл в сила и не е произвел правното си действие както към момента на издаването на наказателното постановление, така и до настоящия момент. Нещо повече – съдебното производство по обжалването на ПАМ е спряно до окончателното разрешаване на въпроса за административнонаказателната отговорност на търговеца, респ. именно в него производство ще бъдат съобразени обстоятелствата, посочени в решението от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира, че след отмяната на обжалваното решение на РС – Свищов, следва да бъде потвърдено като законосъобразно наказателното постановление, издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски за производството пред въззивната и пред настоящата инстанции. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите - [населено място], като юридическо лице, в чиято структура е АНО, разноски за производството пред РС – Свищов и настоящата инстанция, в размер общо на 200, 00 лв., съгласно заявената претенция и разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът