Решение № 2015 от 3.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 5702/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н. Т. Р., ЕГН ••••••••••, срещу наказателно постановление № 9147 от 26.02.2025 г., издадено от и.д. началник на отдел „Оперативен контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на Н. Т. Р., ЕГН •••••••••• е наложена глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин / лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като липсва пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е установено, респективно прави оплаквания, че наказанието не следва да се налага на физическото лице водач на МПС, при което е отчетено претоварване, а на превозвача. Излага доводи за липса на компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. Сочи, че наказанието следва да бъде наложено по реда на чл. 177 от ЗДвП от органите на МВР. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представя писмени бележки с аргументи, посочени в жалбата, твърди нарушението да е маловажно. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозира писмени бележки. Претендира разноски. Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 11.02.2025 г. в 11: 43 часа на път II-18, км 33+600 в посока с. Казичене - с. Лозен на отбивна площадка, жалбоподателят, Н. Т. Р. управлявал и извършвал превоз на товар с МПС с четири оси с две управляеми оси - марка Мерцедес, модел 4141 К Актрос с рег. № СА••••МВ, собственост на Гранит-90-Ц. ЕООД, с който превозвал товар – фракция 0.22 мм. Същият бил служител по трудов договор от 27.05.2024г. с работодател Гранит-90-Ц. ЕООД. На същото място и по същото време изпълнявали служебните си задължения по контрол на спазването на Закона за пътищата служителите на АПИ – свидетелят Н. А. на длъжност старши инспектор в отдел „Контрол по РПМ“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ и Р.Г.. Същите спрели водача за проверка. Жалбоподателят представил СУМПС, трудов договор, талон част II и пътен лист, експедиционна бележка, кантарна бележка за износ. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва: при измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС било 29.005 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата. Измерването било извършено с техническо средство -електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1313/18/5 м. При проверката водачът не представил разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно или тежко ППС. Превишаването било с 10.005 т Въз основа на така установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10501 от 11.02.2025 г., съставен от Н. М. А. на длъжност старши инспектор в отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил връчен срещу подпис на нарушителя на същата дата и подписан без възражения. Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 9147 от 26.02.2025 г., издадено от и.д. началник на отдел „ Оперативен контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на Н. Т. Р., ЕГН •••••••••• е наложена глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин / лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В съдебно заседание са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А.. Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че е съставил посочения по-горе АУАН за установеното от него нарушение, констатирано на място. Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля А. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – кантарна бележка от измерване № 728/11.02.2025 г., разписка за връчен АУАН, копия на: свидетелство за регистрация на МПС - Част II, пътен лист № 227957/11.02.2025 г., кантарна бележка за износ № 4145170/11.02.2025 г., трудов договор № 20/27.05.2024 г., Заповед РД-11-96 от 29.01.2025г, на председателя на УС на АПИ, Заповед РД-11-97 от 29.01.2025г, на председателя на УС на АПИ, заявление за проверка, приложение към заявлението, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, сертификат за съответствие, декларация за съответствие и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК. На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу НП, което подлежи на проверка, поради което същата е допустима. От представените от жалбоподателя доказателства за изпращането на жалбата чрез куриер се установява, че същата е в срок. Разгледана по същество е частично основателна. При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 11.02.2025 г. - в деня на проверката и именно от тази дата контролният орган се счита за уведомен. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Процесният АУАН е съставен от Н. А. – ст. инспектор в отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 1а ЗП нарушенията по ЗП се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници" за нарушения по републиканските пътища. В настоящия случай НП е съставено от В.А., която работи на длъжност и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, като със Заповед РД-11-96 от 29.01.2025г, на председателя на УС на АПИ, Заповед РД-11-97 от 29.01.2025г, на председателя на УС на АПИ двамата са оправомощени да съставят съответните документи. Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП по безспорен начин е посочена датата на извършване на нарушението - 11.02.2025 г. - датата на извършване на проверката. Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя. Не са налице твърдените в жалбата пороци при издаването на АУАН и НП. Нарушението е описано достатъчно ясно, точно и конкретно в НП и АУАН, като са словесно посочени всички елементи от неговата обективна съставомерност. Нарушителят от така написаното е могъл да разбере за какво нарушение му е повдигнато обвинение, съответно е имал необходимата информация да се защити по него. Посочено е в НП и АУАН каква е била максимално допустимата маса на МПС съобразно наредбата – 19 тона. Не е необходимо да се посочва масата на самото МПС, доколкото това не е елемент от състава на административното нарушение. Същото се отнася и за непосочването на собственика на МПС. Тези две обстоятелства не са част нито от обективната, нито от субективната съставомерност на деянието, съответно тяхното непосочване не се отразява на годността на АУАН да служи за надлежно повдигане на административнонаказателно обвинение и съответно на НП да обективира волята на административнонаказващия орган да санкционира нарушителя. Не е необходимо да се посочва нито в НП, нито в АУАН защо водачът е следвало да се убеди и да провери какъв товар и с каква маса превозва. Доколкото в състав на административно нарушение е въздигнато движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, то жалбоподателят, като субект на административнонаказателна отговорност, на общо основание, следва да е запознат с изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и да се въздържа от извършване на административни нарушения. Не се споделят възраженията в жалбата, че не става ясно за какво действие или бездействие е санкциониран жалбоподателят. В НП и АУАН е описано подробно в какво се състои нарушението, съответно, че липсва издадено и представено разрешение за извършване на превоза, доколкото провереното МПС е извънгабаритно. Самият състав на административно нарушение – чл.53, ал.1, т.2 от ЗП санкционира липсата на разрешение, обстоятелство, което е посочено както в АУАН, така и в НП. Не е необходимо в АУАН и НП да бъде описан редът за издаване на разрешение, както се твърди в жалбата. Единствено е необходимо да се посочи, че разрешение за превоза липсва. Жалбоподателят не е санкциониран за това, че не е предприел действия за издаване на разрешително, както имплицитно се твърди в жалбата, за да е необходимо да се посочи какви са тези действия, а е наказан за това, че е извършвал движение с тежко МПС без разрешение. Противоправното поведение се изразява в активните действия на водача по движение с извънгабаритно превозно средство, а не в противоправно бездействие – неиницииране на процедура по снабдяване с такова разрешение, както се твърди в жалбата. Поради това каква е била процедурата по сдобиването на разрешение не е относима към нарушението, за което Р. е санкциониран. Нейното непосочване не е нарушение на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Неправилно в жалбата се твърди, че не е посочена правилно санкционната норма, като е записано, че наказанието е наложено на основание чл.53, ал.1 от ЗП. В обстоятелствената част на НП е изрично пояснено, лист 3 от НП, че основанието е чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, което е напълно достатъчно за удовлетворяване на изискването на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. По отношение на санкционната разпоредба, следва да се има предвид, че в Решение № 19250 от 8.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 8608/2024 г. е посочено, че сходно деяние може да бъде санкционирано по чл. 177, ал. 3 от Закона за движението по пътищата или чл. 53, вр. чл. 26 от Закона за пътищата. В оперативната самостоятелност на контролния орган според този касационен състав е да избере санкционната норма. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че отговорно лице за извършеното нарушение е лицето "превозвач" и на него е следвало да му бъде наложено наказание по чл. 177, ал. 3 ЗДвП. Налице са различни обществени отношения, а именно: в ЗДвП - чл. 177, ал. 3 ЗДвП се регламентирани правила за безопасност на движението по пътищата. В Закон за пътищата /ЗП/, включително в чл. 53, ал. 1 ЗП вр. чл. 26, ал. 2 ЗП, са уредени правила за ползването и безопасността на пътната инфраструктура. Деянието, вменено на жалбоподателя нарушава изискванията за ползване на пътищата. В този смисъл Решение № 5276 от 16.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 2413/2024 г. В тази връзка следва да се посочи, че отговорността на жалбоподателя може да бъде подведена под който и да е от двата състава на административно нарушение, като актосъставителят и съответно АНО имат правото на преценка да определи кой вид от засегнатите обществени отношения намират за необходимо да се защитят. Второ, жалбоподателят носи отговорност в качеството си на водач на тежко ППС и именно ЗП допуска като такъв да бъде субект на административнонаказателна отговорност за това извършено нарушение. Ето защо нарушение на материалния закон или съществено нарушение на процесуалните правила не се констатира. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, според който физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25 ЗП, чл. 26, ал. 1, т. 1, б. "в" и б. "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 ЗП и чл. 41 ЗП, или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, без разрешение на администрацията, която управлява пътя, се наказват с административно наказание "глоба" от 1 000 лв. до 5 000 лв., ако деянието не представлява престъпление. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1 б "а" ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни или тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства безспорно се установява, че към момента на проверката жалбоподателят е осъществявал движение с процесното тежко пътно превозно средство без разрешително или квитанция за платени пътни такси, издадени по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя за дейност от специално ползване на пътищата, в изпълнение на задълженията си с работодателя. Като физическо лице извършващо управлението на ППС по съответния път, той също носи отговорност, че нарушава забраната, тъй като не разполага с нужното разрешение от АПИ. Субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП може да бъде, както превозвачът, така и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, каквото се явява водачът на ППС, който извод следва не от нормите, указващи лицата, които изискат издаване на разрешителното, а от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗП. Настоящият състав намира, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП - нарушена е въведената от законодателя обща забрана без разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя. Безспорно са доказани съставомерните елементи на нарушението: а) процесното ППС, което е било с четири оси с две управляеми оси (двойна задвижваща ос) има характеристики на извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. - то е "тежко", тъй като при извършеното измерване е установено превишение на допустимото натоварване на ос, като сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е била 29.005 тона при допустими 19 тона според чл. 7, ал. 1, т. 5 б. "в" от Наредба № 11/3.07.2001 г.; б) липсва съответно разрешение за движението му по републиканските пътища; в) проверката е извършена на път от републиканската мрежа. Съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят не е притежавал разрешение за движение на извънгабаритно ППС, съзнавал е обществено опасните последици, които могат да настъпят от деянието му и е желаел настъпването на последиците му, тъй като съзнателно е управлявал МПС, което е тежко, по републиканската пътна мрежа без да има издадено разрешение за това. Наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда глоба от 1 000 лв. до 5 000 лв. Съдът обаче не споделя доводите на АНО за налагане на наказание над минималния в закона размер от 1000 лева. Аргумент за налагането на санкция в среден размер според АНО е степента на надвишаване на нормите на Наредба №11. Същевременно не е отчетено обстоятелството, че за жалбоподателя това е първо по ред нарушение. Ето защо, АНО е следвало да определи наказание към минимума в закона. Поради това, НП следва да се измени и размерът на наказанието да се редуцира на 1000 лева, доколкото съдът счита, че санкция в минимален размер би постигнала целите, посочени в чл.12 от ЗАНН, а именно се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Определяне на санкция над минимума при липса на данни за предходни нарушения според настоящия съд е прекомерно и не е необходимо. Поради това, НП следва да се измени и размерът на наказанието да се редуцира на 1000 лева. Не е налице маловажен случай, противно на изложеното в писмените бележки, тъй като нарушението разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. Извършеното деяние не се отличава от сходни такива и не се констатира по-ниска обществена опасност. Движението по републиканката пътна мрежа с тежко ППС уврежда пътната настилка, амортизира това съоръжение и е предпоставка за възникване на ПТП с опасност за живота и здравето на участниците в движението. Следва да се отчете и че претоварването е с над 10 тона и е съществено. При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като се претендира такова само от въззиваемата страна, на която следва да се присъди сумата от 40 лева юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т.2 вр. ал.2, т.4 ЗАНН, Софийски районен съд