Решение № 184 от 13.10.2023 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 182/2023 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК. ЕТ „М.А.– М.“, ЕИК •••••••••, съдебен адрес ••• оспорва решение №215/09.06.2023г. на ДРС, постановено по АНД №1203/2022г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител, в писмена молба развива съображения за неоснователност на касационната жалба и моли за оставане в сила решението на районния съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора. Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение. Предмет на касационно оспорване е решение №215/09.06.2023г. на ДРС, постановено по АНД №1203/2022г. Със същото е потвърдено Постановление за маловажен случай №102/23.09.2022г. на председателя на Патентното ведомство на РБългария. ЕТ „М.А.– М.“, ЕИК •••••••••, на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение по чл.127, ал.1 от ЗМГО, представляващо маловажен случай, в едногодишния срок от влизане в сила на предупреждението, ще му бъде наложена имуществена санкция. На основание чл.127, ал.5 от ЗМГО стоките, предмет на нарушението са отнети в полза на държавата и са предадени за унищожаване на органите на МВР. Д РС е формирал извод за законосъобразност на постановлението, като издадено при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по ЗАНН, както и поради доказаност на нарушението от обективна и субективна страна при условията на маловажен случай. Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност на оспореното решение на ДРС. Същото обаче е недопустимо, по следните съображения: Настоящият касационен състав намира, че подадената въззивна жалба е следвало да се разгледа от Софийския районен съд, доколкото с нормата на чл.133, ал.2 от ЗМГО е въведена специална местна подсъдност, която възлага само на този съд разглеждането на жалбите против НП, издадени от директора на Патентното ведомство, независимо от мястото на извършване на административното нарушение. Нормата на чл.133, ал.2 от закона е специална спрямо общата такава по чл.59, ал.1 от ЗАНН, поради което я дерогира за този вид административнонаказателни производства. В този смисъл ДРС се явява некомпетентен съд за разглеждане на жалбата на ЕТ „М.А.– М.“, ЕИК ••••••••• срещу постановлението на директора на Патентното ведомство, поради което и постановеното от него решение е недопустимо. С оглед гореизложеното касационният съд ще обезсили въззивното решение и ще изпрати делото за разглеждане от компетентния първоинстанционен съд – Софийски районен съд. По искането за разноски следва да се произнесе районния съд съд при хипотезата на чл.226, ал.3 от АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, Административният съд