Решение № 450 от 11.12.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 418/2024 г.

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуването му изходяща от „ЗАД ДБ: ••”АД, ЕИК ••••••••• гр. С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№ • въззивна жалба против постановеното по т. дело № 218/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 181 от 23.05.2024 г., с което „ЗАД ДБ: ••”АД, ЕИК ••••••••• гр. С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№ • е осъдено да заплати на С. О. М., ЕГН ••••••••••, гр. С. З., ул. „С. з.“ № •• сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 19.10.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението от 01.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и 1240 лв. разноски по делото, а по сметка на Старозагорския окръжен съд сумата от 1200 лв. за ДТ.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 12.06.2023 г. в СзОС е постъпила изходяща от С. О. М., ЕГН ••••••••••, гр. С. З. искова молба против „ЗАД ДБ: ••”АД, ЕИК ••••••••• гр. С.. В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 19.10. 2020 г., около 12, 10 ч. на АМ „Т.“ при км. •••+••• А. А. А. управлявал лек автомобил „О. А.“, рег. № •• •••• ••. Поради моментно силно влошаване на здравословното му състояние той изгубил управление над превозното средство. То напуснало отляво по посоката му на движение пътното платно и се ударило в средната разделителна мантинела и предпазен парапет на ЖП надлез. Във връзка с катастрофата бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ••••-••••-•••. Образувало се и досъдебно производство, което в последствие било прекратено с влязло в сила Постановление от 14.12. 2020 г. на Районна прокуратура, гр. Ч.. От инцидента пострадала ищцата, която била пътник в автомобила.

Първоначално тя била прегледана от екип на ФСМП, гр. Ч.. Той констатирал неподвижна, оточна и болезнена лява раменна става, порезна рана на челото около 3 см. и външно кървене. Поставил на пострадалата шийна яка и периферен инфузионен път и е транспортирал до УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“ АД, гр. С. З.. Там тя била приета в спешното отделение. Направили й редица изследвания и прегледи, от които са установило наличието на травми в областта на главата и лявата раменна става и ограничени движения в лявото рамо, фрактура на лява раменна кост и други. Поставили на ищцата имобилизация на лявата ръка и е освободили за домашно лечение.

По време на същото болките в увредения крайник продължавали, а и получила схващания и болки във врата. Наложило се извършване на преглед от невролог, който й поставил диагноза - увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. Предписал й е медикаментозна терапия, която да приема в домашни условия.

По- надолу в исковата молба е посочено, че ПТП-то и получените от него травми причинили на С. М. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания.

От травмите в областта на главата тя страдала от постоянно главоболие и замаяност. Болките се провокирали и засилвали при всяко физическо усилие и натоварване. Чувствала се разсеяна и дезориентирана. Изпитвала и болки в шийната област и врата, което водело до затруднения при извършването на движения с главата.

Счупването на лявата раменна кост също било придружено от силни болки. В следствие на същото тя не можела свободно да движи левия горен крайник. Чувствала умаляване, дискомфорт и мравучкане в областта на ръката. Не е можела да лежи на лявата си страна. Имала слабост в лявата ръка и й липсвала сила. Всичко това пречело да върши физическа работа. Изпитвала затруднения при обличане, не можела сама да се обслужва, а била зависима от грижите на своите близки.

От болките станала изнервена, раздразнителна и неспокойна. Чувствала се подтисната и тъжна от факта, че не можела пълноценно да се грижи за домакинството.Станала неуверена и започнала да се страхува от МПС.

На база изложеното е направен извод, че следва да бъде обезщетена за така описаните болки и страдания.

По този повод е посочено, че към момента на инцидента за управлявания от виновния водач лек автомобил имало валидно сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, което водело до извод, че същото следва да заплати дължимите от водача обезщетения на основание чл. 432 КЗ.

По тази причина ищцата отправила на 01.03. 2021 г. до застрахователя претенция за обезщетяване на претърпените от нея вреди. По същата обаче в законоустановения срок плащане не последвало.

На тази база е направени извод, че за ищцата е налице интерес да предяви искането си за заплащане на обезщетението пред съда и респективно е поискано ответното дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпените неимуществени вреди ведно със законната лихва от 01.03. 2021 г. Ответникът с отговора не оспорва, че МПС-то, в което е пътувала ищцата е застрахована при него, но изразява становище за. неоснователност и недоказаност на иска.

В подкрепа на това са изложени доводи, че за настъпване на процесното ПТП от страна на водача не е извършено никакво нарушение на правилата за движение по пътищата, т.е. не може да се говори за наличие на противоправно поведение. Говори се и за липса на вина, защото се касаело за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което застрахованият нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди. В тази връзка се споменава, че това обстоятелство се признава и от самата ищца в ИМ при условие, че се говори за прилошаване преди като причина за ПТП-то.

Наред с това в отговора е оспорено ищцата да е получила описаните в ИМ травми, същите да са пряка и непосредствена последица от ПТП-то и са направени твърдения за лиса на данни за лечение на същите.

Направено е възражение, че ако все пак се приеме, че застрахованото лице следва да отговаря за причинени на ищцата вреди то претендираното обезщетение е в завишен размер, а и че след определянето му следва да се намали поради съпричиняване на вредоносния резултат. Същото се свързва с неизползването на обезопасителен колан и с непровеждане на адекватно лечение.

В ДИМ от страна на ищцата е взето становище по направените с отговора защитни възражения. По отношение на доводите за липса на противоправно поведение, вина и т.н. с оглед твърденията за настъпване на инцидента поради прилошаване е направено позоваване на чл. 493, ал.2, т.6 от КЗ.

Отговор на ДИМ не е подаван.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В решението след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е извод за липса на съпричиняване.

Заявено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици и начина на понасяне на същите. В тази връзка съдът е отчел вида и характера на вредите, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта на пострадалата и е приел, че предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 30 000 лв..

Върху присъдените суми е начислена и законна лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 01.03.2021 г. Недоволен от решението е останал ответникът и е подал жалбата до ПАС.

С нея решението се обжалва в цялост и се иска отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска, евентуално намаляващо присъдените обезщетения. В подкрепа на тези искания се направени няколко възражения. Първите се базират на твърдението за липса на елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, обуславящи отговорността на застрахованото при жалбоподателя лице и по - точно на причинно-следствена връзка. За втората група възражения е посочено, че се правят при условията на евентуалност и са обусловени от обстоятелството, че съдът може да приеме, че елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД са налице. Първото от тях е свързано с доводи за неправилно определяне справедливия размер на дължимото обезщетение, с оглед принципите на чл.52 ЗЗД. Акцентира се, че решението не е съобразено с приетото в Постановление № 4/1961г., № 4/1968г. и № 17/1963г. на Пленума на ВС. Следващите са за несъобразяване на съда с наличието на съпричиняване. В тази връзка на първо место се сочи, че пострадалата ищца е пътувала без поставен обезопасителен колан. Наред с това се излагат и съображения, че е провеждала неправилно лечение и възстановяване от уврежданията, с което е допринесла за задълбочаване на същите. На тази база е направено искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска, респективно намаляване на присъденото обезщетение.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В него е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.

В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че ищцата е предявила претенциите си за заплащане на обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП пред ответното дружество на 01.03.2021 г. Произнасяне по това искане в споменатия по- горе срок и плащане не е извършено.

По тази причина следва извод, че ищцата има интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетението, т.е. искът е допустим.

Това и фактът, че съдът с решението се е произнесъл по изложените в него факти и обстоятелства налага извода и че то е допустимо.

Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност на съдебното решение.

От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.

По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.

В т.1, 2, 3 и 4 на ал.1 е направена конкретизация на вредите покривани от застраховката. В ал. 2 на чл. 493 законодателят е допълнил, че вреди от типа посочен в ал.1 се покриват от застраховката и ако са получени/причинени/ на пострадалия при определена категория случаи, като е направено изброяване на същите.

Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от установяването на гражданска отговорност на застрахованото лице за причинено от него увреждане или от наличието на изключенията посочени в чл. 493, ал. 2 от КЗ, при които въпреки липсата на някоя от общите предпоставки за ангажиране на гражданската му отговорност са налице специалните такива предвидени в чл. 493, ал. 2 от КЗ.

Общите предпоставки на гражданската отговорността са уредени в текстовете на чл. 45-54 от ЗЗД.

Според чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В чл. 50 от ЗЗД пък се предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

Според чл. 51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Изложеното сочи, че в случаите, когато се търси отговорността на лицето, което с деянието си е причинило твърдяното увреждане фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, който да е пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случаите, при които се твърди увреждането да е произлязло от вещ /застрахования автомобил/ следва да се има предвид, че отговорността е обективна, т.е. безвиновна и възниква във всички случаи, при които увреждането е пряка или непосредствена последица от същата.

От съдържанието на чл. 493, ал. 2, т. 6 от КЗ следва и извод, че подлежащата на покритие от застрахователя отговорност на застрахования възниква и в случаите, при които вредите са причинени по време на движение на моторното превозно средство в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача, което е възпрепятствало управляването на моторното превозно средство, т.е. въпреки липсата на вина.

Видно от описаното по- горе съдържание на въззивната жалба става ясно, че по делото не се оспорва наличието на сключен с ответното дружество договор за застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „О. А.“, рег. № •• •••• ••. Не се оспорва също, че водачът му е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ, както и че застрахованото превозно средство е участвало в ПТП. Пренесеният пред ПАС спор на първо место е за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахования водач, респ. на застрахователя. Липсата на същите се извежда от твърдението за липса на причинно следствена връзка между твърдяното ПТП и описаните в исковата молба увреждания, за които се претендира обезщетение от страна на пътувалата в този автомобил ищца.

Следващата група доводи относно неправилността на обжалваното решение са евентуални такива и касаят размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и оспорване на извода на СзОС за липса съпричиняване.

От представения с исковата молба Констативен протокол е видно, че лек автомобил „О. А.“, рег. № •• •••• •• управляван от А. А. А. е единствения участник в станалото ПТП. Материалните щети от този инцидент, които са удостоверени от съставилите на протокола на база преките им впечатления са свързани с увреждане на 12 метра предпазна мантинела, 3 метра предпазен парапет и деформации в предната лява и странична част на автомобила.

До извод, че споменатото МПС е единствения участник в произшествието се достига и от показанията на св. А. А. и заключенията направени в приетата по делото КСМАТЕ. От автотехническата част на същата се достига до извод, че причина за настъпване на инцидента е поведението на водача на лекия автомобил, т.е. поведение в нарушение на вменените му с разпоредбите на ЗДП и ППЗДП задължения. В същата експертите са посочили, че това поведение е свързано с отклонено внимание или други неправилни действия, т.е. не е възприета версията за внезапно влошаване на здравето. Това обаче е без значение за ангажиране отговорността на застрахователя с оглед на факта, че съобразно изложеното по- горе тя възниква, както при наличие на виновно и противоправно поведение от страна на застрахования, така и при внезапно влошаване на здравето му.

От констатациите в тази експертиза е видно, че в пряка причинно следствена връзка от ПТП-то са следните получени от ищцата травматични увреждания:

• счупване на лявата раменна кост в областта на шийката, - прорезна рана на челото с дължина 3 см. и - увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.

Това от своя страна води до извод, че са налице всички за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата от тези увреждания.

Размерът на обезщетението според чл. 52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че той зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото върху физическото състояние следва да се има предвид и периода, за който последното е било влошено.

От приетата по делото КСМАТЕ е видно, че обичайно от медицинска гледна точка счупването на раменната кост води до силно затормозяване на движенията на левия горен крайник до степен невъзможност. Свързано е с изразен болеви синдром като при правилно проведено консервативно лечение с ортопедична ортеза и последваща рехабилитация общият период на възстановяване е 3-4 месеца.

Болката според експерта се проявява при опит за активни и при опит за пасивни движения. Тя е силна през целия първи месец на травмата, поради което е нужно ръката да е отпусната, т.е. положена върху ортеза при свито положение в лакътя на 90 градуса. Периодът, през който ортезата се носи е определен на 5-6 седмици Порезната рана на челото при проведеното лечение със саниране и превръзка е с период на възстановяване 15-20 дни. Подчертано е, че тя е болезнена първите седем дни, а болката е умерена.

Увреждането на междупрешленните дискове с радикулопатия води до болки и схващане на врата, ирадиация/излъчване/ на болката към лявото рамо и лявата ръка, изтръпване на същата, изразен шиен вертебрален синдром и напрегната паравертебрална мускулатура на шията. Тази травма според експерта в най- добрия случай е с период на лечение до 2 месеца. Подчертано е, че болките са силни през първите 20 дни, след което постепенно, но много бавно намаляват в продължение до 2 месеца.

От направените преглед на ищцата за изготвяне на експертизата е установено, че здравословното й състояние е добро. По отношение на лявото рамо е установено наличието на ограничени движения и палпаторна болезненост по предното лице на лявата раменна става, които биха могли да се компенсират с няколко по продължителни курса на физиотерапия и балнеолечение.

По отношение на раната на челото е констатирано, че е останал вертикален белег леко в дясно от центъра на челото с дължина 3, 8 см., който е предизвикал вгъната бръчка по челната кожа.

По отношение на шията в заключението се говори за установен палпаторно леко повишен тонус на лявата и дясна паравертебрална мускулатура около шийния отдел на гръбначния стълб и липса на ограничени движения на шията наляво и надясно. При приемане на заключението съответно е пояснено, че това е мускулатурата в областта на врата и около прешлените и че при притискане на същата се усеща болкова реакция, която обаче не е предизвикана единствено от травмата, а и от настъпила дегенерация отпреди ПТП.

Данни за изпитани болки, невъзможност за обслужване, спазване на постелен режим, промяна в психиката се съдържат и в показанията на Б. Ф.. Тя реално е лицето, което е помагало на ищцата след катастрофата и в периода й на възстановяване. Тя говори, че ищцата била на легло 5 месеца, не можела да се движи, да се храни и за неподвижност на ръката през този 5 месечен период. Тези нейни показания се разминават с описаните от вещите лица обичайни процеси на възстановяване и изживявания при травми от този тип. В случая следва да се даде вяра на становището на експертите по причина, че според ПАС данните изложени от свидетелката не съответстват в пълнота на действителността. Това е така, защото няма логика при липса на увреждане на долните крайници ищцата да не е могла да се движи и да лежи 5 месеца. Няма и логика при липса на увреждане на дясната ръка тя да не може да се храни примерно с нея. От друга страна периода на обездивжване с ортеза или гипс винаги се определя от лекар специалист., т.е. няма как ортезата да е стояла 5 месеца при условие, че вещите лица говорят за 5-6 седмици и не са установили усложнения в зарастването от медицинска гледна точка.

С оглед на това следва да се приеме, че ищцата се е възстановявала от травмите за период от 3-4 месеца. То се е характеризирало със затруднения в обслужването, болки, които първите два месеца са били силни, изтръпвания на лявата ръка, неподвижност на същата, ограничения в движението на шията и т.н. От експертизата следва и извод, че към момента на извършване на преглед от вещите лица на 09.03.24 г. движението на раменната става е ограничено. Подчертано е обаче, че при интензивна рехабилитация и физиотерапия това състояние е преодолимо, което налага заключение, че до момента такава не е била правена, т.е. това ограничение не следва да се взема предвид при определяне размера на обезщетението.

Същото според ПАС с оглед икономическата обстановка към 2020 г., периодът на възстановяване, наличието на силни болки през първите етапи от същото, изтръпването и мравучкането на ръката, останалият белег на челото и фактът, че ищцата е станала притеснителна, плашлива и затворена следва да е в размер на 30 000 лв.

То обаче ще се присъди в цялост при липса на съпричиняване.

Наличието на такова се свързва от ответника с факта, че ищцата е пътувала на задната седалка на автомобила без поставен обезопасителен колан.

По делото липсата на поставен обезопасителен колан се установява от показанията на ищцата дадени в качеството й на свидетел в рамките на досъдебното производство / стр. 19 от същото/. Те по настоящето дело следва да се третират като дадени от нея обяснения, които с оглед на това, че установяват неизгодни за нея факти и обстоятелства имат нужната доказателствена сила. Това обаче не налага автоматичен извод за наличие на съпричиняване. Реално за такова може да се говори ако при поставен колан ищцата не би могла да получи споменатите по- горе травми или те биха в по- малък размер. От приетото по делото заключение на КСМАТЕ обаче се установява, че същите с оглед вида им и механизма на ПТП-то биха се получили и при поставен обезопасителен колан.

Това прави възражението за съпричиняване неоснователно и изключва необходимостта от прилагане на чл. 51, ал. 2 от КЗ. Тук за пълнота следва да се спомене, че от ангажираните по делото доказателства не се установя в ПТП-то да е участвал друг автомобил, т.е. механизмът на същото да е определен неправилно от експертите. Пред Сз ОС действително е поискано назначаване на повторна комплексна експертиза, но това искане не е пренесено с въззивната жалба пред ПАС.

На база изложеното следва извод, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди сумата от 30 000 лв.

Върху същата се дължи и законна лихва. Това е така, защото според чл. 429, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. В ал. 3 съответно е предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 от КЗ или тази на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.

При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален момент- 01.03.2021 г. В посочения по- горе смисъл е и решението на СзОС и то ще се потвърди.

Разноски на въззиваемата страна не следва да се присъждат поради липсата на доказателства за извършване на такива.

Водим от това съдът