Решение № 743 от 1.6.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 222/2023 г.

производство ищецът е продължил да работи в „Еко глобал“ АД. С исковата молба е представено и заверено копие на документ, наименуван: „Психологическо становище“ с дата 26.09.2022 г., в което е посочено, че е изготвено от В. Т. – к. и д. п., въз основа на проведена консултация с И. Л. по негово желание за извършване на оценка и проследялаване на психо-емоционалното му състояние „...предвид протекли тежки житейски кризи в личностен план, възникнали в резултат на събития и обстоятелства с негативен характер“. Това становище, тъй като не е издадено от д.л. в кръга на службата му и по установени форма и ред, съставлява частен документ, който освен, че няма достоверна дата за третите лица, не съставлява и доказателство за изявленията пред съставителя и за извършените от и пред него действия. Ето защо същото не ще бъде взето предвид при формиране на изводите на съда за релевантните към спорното материално право факти и в частност – за отражението на наказателното производство върху психоемоционалното състояние на ищеца. Независимо от това, обаче, и въпреки че по делото не са представени медицински документи относно психичните състояния на ищеца по време на воденото срещу него наказателно производство, то доколкото психичните състояния се проявяват в действителността и могат да бъдат възприети, няма пречка същите да бъдат установени и с гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаните в тази насока свидетели, които са абсолютно еднопосочни и взаимно допълващи се съдът приема за безпротиворечиво доказано, че: след като през 2006 г. възникнали противоречия между собствениците на „Еко глобал“ АД на ищеца е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България, както и срещу него са образувани и други дела, свързани с изпълняваните р.ф. в дружеството и във връзка с последните от трети лица, не от органите на досъдебното производство, му е оказван психологически натиск, отправяни са заплахи за живота му, а и не само – бит е с тръба, гръмнат е автомобилът му, като в резултат на описаните събития у него са се проявили психично състояние на тревожност и чувство на страх и несигурност – притеснявал се за физическата си цялост и за финансовото си състояние, как ще се развие жвотът му, а впоследствие, след като на •••• г. починала приятелката му и майка на син му З., роден на •••• г. – кой ще се грижи за последния, ако бъде осъден, което довело и до нервност; настъпила и промяна в характера му – станал затворен и необщителен. Налице е противоречие между показанията на свидетелите по отношение на обстоятелството коя е причината за развода на ищеца – така според св. Б. това е повдигнатото му обвинение по процесното наказателно производство: „...Жена му го остави....“, „...тя го обвиняваше, че едва ли не той е виновен за това, където го обвиняват, такава позиция зае....“; а според св. Г. това са множеството образувани срещу Л. дела и страхът на бившата му съпруга от тях да няма някакви последствия за нея и за детето им: „....Жена му... беше много афектирана от тези дела, дори се разведоха поради тези дела....Беше афектирана в смисъл такъв, че беше по-скоро притеснена да не повлече някакви последствия и за нея, за детето....“ Доколкото се установи по-горе в настоящото изложение, че бракът на ищеца с П. Н. Л.а е прекратен по тяхно взаимно съгласие съобразно чл. 100 Семеен кодекс /отм./ с влязло в сила на 22.01.2008 г. решение постановено по бр. Д. № 1232/2007 г. на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с. и че от 2006 г. срещу Л. са заведени няколко дела, а същевременно по делото няма доказателства за точната дата на образуване на наказателното производство срещу него и на тази на привличането му като обвиняем, то съдът не кредитира горецитираните показания на св. Б., а от тук приема и за недоказани твърденията в исковата молба, че причина за развода на ищеца е образуваното срещу него наказателно производство. Доколкото разпитаните свидетели посочиха, че през годините не са поддържали близки приятелски отношения с ищеца, показанията им касаят само възприето от тях в работна среда и по делото не се събраха доказателства за живота на Л. извън това лоно през исковия период, то съдът намира за недоказани и твърденията му, че след започване на наказателнто производство близки, роднини и приятели са се отдръпнали от него, започнали са да го гледат с недоверие и да го отбягват и не са искали да се срещат с него. Неподкрепени с доказателства са и наведените в исковата молба твърдения за отключени през исковия период фобийни състояния у ищеца, на страх да посещава публични места с много хора и за изпадането му в депресия. В обобщение въз основа на коментирани в предшестващото изложение доказателства съдът приема, че вследствие на незаконно повдигнатото на ищеца обвинение е накърнено едно от основните му права като гражданин на Република България – правото му на неприкосновеност на личния живот съгласно чл. 32, ал. 1 Конституция на Република България /КРБ/, като са засегнати честта и достойнството му, в резултат на което, а също и на други стекли се през исковия период събития в неимуществената му сфера са настъпили негативни последици - у него са се проявили психично състояние на тревожност и чувство на страх и несигурност, довели до нервност; настъпила и промяна в характера му – станал затворен и необщителен, които, обаче, са обичайни в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – причинени са му душевни терзания и е накърнено името му. Следователно налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата да поправи тези вреди. На обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ. В последния липсва уредба относно начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, но в § 1 от Заключителните му разпоредби е предвидено, че за неуредените в него въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Ето защо и тъй като в случая се касае за вреди от непозволено увреждане, то при определяне на размера на обезщетението следва да намери субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 52 Закон за задълженията и договорите, съобразно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според даденото задължително разрешение в т. ІІ от Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г.: „ …Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД … не е абстрактно … То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. …“ В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., постановено по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а също така и установените в трайната съдебна практика факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; отражение на случилото се върху ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Пак според съдебната практика като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането; следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент за заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване; обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на приключилото срещу него незаконосъобразно наказателно преследване /№ 16 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 396/ 2010 г., ІІІ г. о.; решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 637/ 2011 г., ІІІ г. о.; решение № 55 от 11.03.2013 г. по гр. д. N 1107 /2012 г., ІV г. о.; решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/ 2012 г., IV г. о.; р ешение № 476 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3281/2015 г., IV г. о.; решение № 311 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 300/2017 г., IV г. о./ Констатира се вече по-горе в настоящото изложение, че: ищецът е обвинен в извършването на 1 тежко умишлено престъпление; наказателното производство по д. п. № 26 по описа на Национална следствена служба за 2007 г., пр. пр. № 1250 по описа на Софийска градска прокуратура за 2007 г., прехвърлено в гр. П. и впоследствие по н. о. х. д. № 1387 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2018 г. е продължило около 15 години, което е изключително дълъг времеви период; спрямо ищеца е взета сравнително лека мярка за неотклонение – „гаранция“ в размер на 1000 лв.; той не е публична личност, поради което и образуваното срещу него наказателно производство не е предизвикало никакъв обществен отзвук, като е станало известно на по-ограничен кръг от хора – семейство и колеги, следователно честта и достойнството му не са засегнати значително; проявилите се у него психични състояния, промени в характера и нервност са резултат не само от незаконосъобразно образуваното срещу него наказателно производство, а и от други стекли се междувременно събития – междуособици в дружеството, в което е заемал р.ф., във връзка с което срещу него са образувани множество дела и трети лица са му оказвали психологически натиск, отправяли са не само заплахи за здравето и живота му, но и са извършили реални посегателства върху тези блага, а също и заболяване и впоследствие и кончина на жената, с която е живял на семейни начала и от която име дете; незаконосъобразно повдигнатото не е дало отражение върху професионалната му реализация, нито е довело до влошаване на здравословното му състояние. Вземайки предвид горепосочените обстоятелства – обичайният интензитет, особено голямата продължителност на страданията, липсата на влошаване на здравословното състояние на ищеца и на настъпили промени в социалното му функциониране, в начина му и в качеството му на живот, обичайното засягане на честта и достойнството му и най-вече, че вредите, за които се претендира обезщетение, не са резултат само от неоснователно повдигнатото обвинение на ищеца, а те са и в причинно-следствена връзка с действия на трети лица и неочаквано нещастно събитие, то в съответствие с критерия за справедливост съдът намира, че дължимото обезщетение за репариране на установените неимуществени вреди следва да е в размер на 35 000 лева, до който предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да бъде уважен, като за разликата над тази сума до претендираните с исковата молба 300 000 лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователното повдигане на процесното обвинение е причина ищецът да направи и разноски по воденото срещу него наказателно производство за заплащане на адвокатско възнаграждение. За установяване на размера на този разход с исковата молба са представени и приети като доказателства заверени преписи на: Договор за правна защита и съдействие № ••••/27.04.2016 г., в който като страни са посочени И. Л., в качеството му на кл. и адв. Д. С. И., имащ за предмет: „...оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защта и представителство по нохд № 3003 /годината не се чете/ по описа на ПОС. Представителство пред първа инстанция“, по който е договорено възнаграждение в размер на 6000 лв., от които 3000 лв. платими при сключване на договора и остатъкът от 3000 лв. – при приключване на делото пред първата инстанция, в т. ІV на който, наименувана: „Изплатен доход“, е отбелязно, че по договора е платена сумата от 3000 лв.; Договор за правна защита и съдействие № ••••/16.05.2017 г., в който като страни са посочени И. Л., в качеството му на кл. и адв. Д. С. И., имащ за предмет: „...Доплащане по Договор № •••от 27.04.2016 г.“, в т. ІV от който, наименувана: „Изплатен доход“, е отбелязно, че по договора е платена сумата от 3000 лв.; Договор за правна защита и съдействие № ••••/19.03.2018 г., в който като страни са посочени И. Л., в качеството му на кл. и адв. Д. С. И., имащ за предмет: „...оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защта по внохд № 604/2017 г. по описа на Апелативен съд Пловдив.“, по който е договорено възнаграждение в размер на 3000 лв., в т. ІV на който, наименувана: „Изплатен доход“, е отбелязно, че по договора е платена сумата от 3000 лв. Договор за правна защита и съдействие № ••••/08.11.2018 г., в който като страни са посочени И. Л., в качеството му на кл. и адв. Д. С. И., имащ за предмет: „...оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защта и представителство по нохд №..... по описа на ПОС. Представителство пред първа инстанция“, по който е договорено възнаграждение в размер на 6000 лв., от които 3000 лв. платими при сключване на договора и остатъкът от 3000 лв. – при приключване на делото пред първата инстанция, в т. ІV на който, наименувана: „Изплатен доход“, е отбелязно, че по договора е платена сумата от 3000 лв.; Договор за правна защита и съдействие № ••••/10.03.2022 г., в който като страни са посочени И. Л., в качеството му на кл. и адв. Д. С. И., имащ за предмет: „...оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в Доплащане по Договор № •••от 08.11.2018 г. за представителство по нохд № 1387/2018 г. по описа на ПОС.“, в т. ІV от който, наименувана: „Изплатен доход“, е отбелязно: “изцяло изплатен остатък в размер на 3000 лв.“ Доколкото от страните не бе поискано да бъде приложено за послужване по настоящото дело нохд № 1387 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение за 2018 г., а в хода на производството от показанията на свидетелите се установи, че от 2006 г. срещу ищеца са образувани множество дела, то само въз основа на приетите като доказателства заверени преписи на Договор за правна защита и съдействие № •••/27.04.2016 г., Договор за правна защита и съдействие № •••/16.05.2017 г. и Договор за правна защита и съдействие № •••/19.03.2018 г., не би могъл да бъде направен обоснован и категоричен извод, че нохд № 3003 /номерът не се чете/ по описа на Окръжен съд – Пловдив, за защита и процесуално представителство по което ищцът е заплатил на адв. Д. И. адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв., а също и внохд № 604 по описа на Апелативен съд – Пловдив за 2017 г., за процесуално представителство и защита по което ищецът е заплатил на адв. Д. И. адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., са част от воденото срещу Л. наказателно производство по процесното обвинение, приключило с оправдателна присъда постановена по нохд № 1387 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2018 г., поради което съдът приема, че тези разходи в общ размер на 9000 лв. не касаят същото. Същевременно от останалите два договора за правна защита и съдействие с №№ ••••/08.11.2018 г. и ••••/10.03.2022 г. в съответствие с твърденията на ищеца се установява, че за процесуалното му представителство и защита пред съда по нохд № 1387 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2018 г. той е заплатил на адв. Д. И. адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв., който, макар че надвишава трикратно минималния дължим такъв от 2000 лв. съобразно чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на плащането /ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г./, съдът намира за непрекомерен като се вземе предвид не малката продължителност на производството по нохд № 1387/2018 г. от повече от 3 години. И тъй като с този разход неоснователно е намалена имуществената сфера на ищеца, то на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД подлежи на репариране. Предвид гореизложеното предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди следва да бъдат уважени до размера на сумата от 6000 лв., като за разликата до пълния претендиран общ такъв от 15000 лв. същите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. И тъй като се касае за вреди от непозволено увреждане, в който случай съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, приложим субсидиарно при уреждане на процесното правоотношение на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, длъжникът изпада в забава без покана, то върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена и законната лихва от деня на забавата, който съобразно разясненията направени в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС съвпада с датата на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление – 20.07.2022 г., с оглед на което искането за присъждане на законната лихва за времето от 01.06.2007 г. до 19.07.2022 г. следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати: на ищеца сумата от 10 лева разноски за заплатена по производството държавна такса. На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 390.60 лв. разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважените искове и съобразно реално заплатеното такова от ищеца на пълномощника му за процесуално представителство и защита по настоящото дело по представения в открито съдебно заседание на 02.05.2023 г. Договор за правна защита и съдействие с дата 02.05.2023 г. от 3 000 лв. /3000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение х 13.02%/. Предвид гореизложеното съдът: