Решение № 1480 от 30.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 579/2024 г.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон (ТЗ). Образувано е по молба на „М.П.“ ЕООД, ЕИК ••••, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „У.М.“ ЕООД, ЕИК ••••, поради неплатежоспособност на дружеството ответник. Молителят твърди, че по силата на сключен с „У.М.“ ЕООД договор от 14.08.2023г. е започнал изпълнение на възложената му работа, а именно изграждане на вътрешна електрическа инсталация на обект – галерия, находящ се в гр.София, ул. ••••. Пояснява, че поради неизпълнение на задължението на възложителя да заплати възнаграждение за работата за съответния етап, на 04.10.2023г. страните изготвили и подписали акт обр.19, в който отразили извършените до този момент работи, които възложителят приел. Същите възлизали на сумата от 8491.02 лева с ДДС, за която изпълнителят издал фактура, останала незаплатена и до настоящия момент. Счита, че ответникът е в трайна невъзможност да погасява паричните си задължения и прави искане по отношение на това дружество да бъде открито производство по несъстоятелност. Ответникът, надлежно уведомен по реда на чл.619 ТЗ, не е изразил становище по молбата. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Откриването на производство по несъстоятелност е предпоставено от установяване на следните факти от сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл.608, чл.625 и чл.631 от ТЗ, съответно на чл.742 от ТЗ: да е подадена писмена молба пред компетентния съд от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал.1, т.4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно. Наличието на тези предпоставки в съвкупност е предмет на изследване в това производство. Видно от справка в Агенция по вписванията – Търговски ргистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (АВ-ТРРЮЛНЦ) ответникът „У.М.“ ЕООД е с вписано седалище и адрес на управление в гр.София, считано от възникване на дружеството през 2018г. и до сега. Това обосновава компетентност на сезирания съд, тъй като съгласно чл.613 ТЗ молбата по чл.625 ТЗ се разглежда от окръжния съд по седалище на търговеца, вписано не по-късно от шест месеца преди депозиране на искането. Ответникът е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ, т.е. по отношение на същия може да бъде откривано производство по несъстоятелност. Молител е кредитор на ответника, който извежда това си качество с твърдение, че е носител на вземане по неизпълнен от „У.М.“ ЕООД договор за изработка. Видно от приетия по делото договор страните са били обвързани от валидно възникнало правоотношение, по силата на което ответникът е възложил на молителя изграждането на електрическа инсталация в обект, стопанисван от „У.М.“ ЕООД. От приложения двустранно разписан протокол образец 19 от 04.10.2023г. и фактура № 334/10.10.2023г. се установява, че изпълнената на обекта работа от страна на „М.П.“ ЕООД е била приета от „У.М.“ ЕООД, а дължимото за това възнаграждение било в размер на 7075.85 лева без ДДС или 8491.02 лева с ДДС. Именно с оглед неизпълнение на задължението на възложителя да заплати възнаграждение за възложената работа поетапно, както е уговорено с чл.11 от договора, страните са подписали Анекс № 1/04.10.2023г., с който са спрели работата на обекта до плащане на задължението по фактурата, което не е изпълнено и до днес. Горните изводи обосновават обстоятелството, че молителят е легитимирано лице по чл.625 ТЗ, тъй като се явява кредитор на ответника по търговска сделка, какъвто характер разкрива договора от 14.08.2023г. и ввземането е парично – чл.608 ТЗ. Същото е изискуемо – настъпил е падежа за плащането му, съобразно чл.11 от договора и издадената на 10.10.2023г. фактура, сочеща падеж на задължението 16.10.2023г., което кореспондира с установеното по договора, че плащанията се осъществяват в петдневен срок от настъпване на данъчното събитие. Неплатежоспособността по смисъла на чл.608 от ТЗ е обективно състояние. Изследването й е било предмет на допусната съдебна финансово-икономическа експертиза, вещото лице по която е дало обективно и обосновано заключение, което се цени от съда. Съгласно заключението „У.М.“ ЕООД е обявил годишен финансов отчет за 2021г., за 2022г. няма публикуван такъв, а през 2023г. търговецът е подал декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството, че не извършва стопанска дейност – обстоятелство, потвърдено и от вещото лице с оглед наличната информация в НАП. От публично достъпната информация експертът е установил, че „У.М.“ ЕООД има само парични средства, чиято наличност не може да се установи, тъй като не е осъществен контакт с представител на дружеството, както и вземания, чиято събираемост е неясна. Отчитайки данните по финансовия отчет на търговеца и справката от НАП за публични задължения, вещото лице е формирало извод, че общата и бърза ликвидност на предприятието е над 1, а именно 1.2644 за 2021г., 2022г. и 2023г., като отбелязва, че макар коефициентите по тези два показатели да са в референтни стойности следва да се има предвид евентуалната събираемост на вземанията, които, ако подлежат на отписване като несъбираеми, биха променили драстично тези коефициенти и същите биха били под 1. На основание същите данни експертът посочва, че коефициентът на незабавна ликвидност е под прага от 0, 5 %, което показва, че за периода 2021г. – 2023г. дружеството не е било в състояние да покрива задълженията си. Този извод не се опровергава от данните, обосноваващи коефициент на абсолютна ликвидност над минималния праг от 0, 3 %, доколкото съществува неяснота и дори голяма вероятност вземанията на това дружество, на които се обосновават стойностите, да се окажат несъбираеми. Установено е, че ответникът е бил изцяло зависим от своите кредитори, което обосновава отрицателна стойност на коефициента за финансова автономност. Същото не е извършвало стопанска дейност, считано от 2023г. Дължимите публични задължения са в размер на 9596.70 лева, съгласно справка на НАП от 22.08.2024г. При наличните данни вещото лице е отразило, че най-старото задължение на търговеца е формирано от осигурителни и данъчни задължения и е с падеж 25.03.2022г., което е ясен знак, че към тази дата при „У.М.“ ЕООД е налице тенденция дружеството да не може да обслужва краткосрочните си публични задължения, свързани с търговската му дейност. В заключението е потвърдено наличието на неплатено задължение към молителя „М.П.“ ЕООД в размер на 8491.02 лева по фактура № 334/10.10.2023г. Горните факти и изводи подкрепят доводите на молителя, че ответното дружество е неплатежоспособно и че това състояние е трайно. То се потвърждава и от постъпилите справки от ОПП-СДВР и АВ – ИР, видно от които търговецът не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, такива не са посочени като актив и в ГФО за 2021г., на данните от който се основават изводите по приетата СФИЕ. По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се вземе предвид, че е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да е в състояние да не може с наличното си имущество да покрие задължения към кредиторите си, което състояние да е трайно. Като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице и отчете трайното финансово-икономическо състояние на ответника, съдът намира, че той не е бил в състояние да изпълни свое публично- правно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност, към 25.03.2022г. т.е към тази дата финансово-икономическото му състояние вече е било влошено, дружеството не е било в състояние да изпълни изискуемите си краткосрочни задължения, свързани с търговската му дейност, и е било неплатежоспособно. Предвид заключението на вещото лице, че няма данни за налични активи, с които да се посрещнат началните разноски в производството по несъстоятелности и за да се обезпечи развитието на производството, съдът намира, че следва да прикани кредиторите да привнесат сумата от 6000 лева за покриването им, като ги предупреди, че ако не предпратят сумата в определения от съда срок, съдът, на основание чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 от ТЗ, следва да спре производството по несъстоятелност, съответно ако в срок от една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира сумата за предплащане на разноски, производството ще бъде прекратено и длъжникът – заличен от търговския регистър. По разноските: Сторените от молителя разноски в настоящото производство се претендират от него, поради което следва да му се присъдят. Същите вълизат на 750.00 лева, от които 500 лева внесен депозит за допуснатата СФИЕ и 250.00 лева държавна такса. По делото и въз основа на справка –декларация от вещото лице съдът е определил допълнително възнаграждение за изготвената експертиза в размер на 550 лева, вносими от молителя. До настоящия момент не са представени доказателства за заплащането им, поради което на молителя следва да се предостави допълнителен срок. В случай на внасяне, по тях съдът ще се произнесе с акт по чл.248 ГПК. При неизпълнение – с такъв по чл.77 ГПК. Така мотивиран и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, Съдът