Решение № 246 от 25.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 631/2024 г.

Производството е по чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУАС). Образувано е въз основа на постъпило Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. и заверено копие на съдебен акт – Наказателна присъда № 850 от 07.12.2023 година на Съд на сектор 2 Букурещ, Република Румъния по дело № 19091/300/2023 г. и влязла в сила на 28.12.2023 година, спрямо българския гражданин В. А. В., роден на •••• година в гр. София, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ул. ••••, с ЕГН: ••••. В съдебно заседание, представителят на Софийска Градска прокуратура изразява становище за наличие на визираните в закона основания за признаване и изпълнение на съдебния акт на Република Румъния, като бъде постановено изпълнението в продължение на две години от влизане в сила на решението по настоящето дело на пробационните мерки, визирани в чл. 42а, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 от Наказателния кодекс на Република България. Осъденото лице В. А. В., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си адвокат Е. Й. от САК. Защитата счита, че на основание чл. 16, ал. 7, т. 2 във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУАС съдът следва да откаже признаване и изпълнение на присъдата на румънския съд, тъй като едно от деянията, за които на В. е наложено наказание „лишаване от свобода“ не представлява престъпление по смисъла на чл. 339 от българския Наказателен кодекс. Осъденото лице В. се присъединява към становището на адвокат Й.. В последната си дума моли съда да не се изпълняват наложените мерки от румънския съд. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VI състав, след като прецени материалите по делото и обсъди доводите на страните, изразени в съдебно заседание, приема за установено от фактическа страна следното: Постановената спрямо осъденото лице В. А. В. Наказателна присъда № 850 от 07.12.2023 година на Съд на сектор 2 Букурещ, Република Румъния, по дело № 19091/300/2023 г., е издадена в държава членка на Европейския съюз и е изпратена за признаване и изпълнение в Софийски Градски съд (СГС). По делото е безспорно установено, че осъденото лице В. има постоянен и настоящ адрес в гр. София, на улица ••••, което и определя СГС като родово и местно компетентен съд, съгласно чл. 8 от ЗПИИСРРПОУАС. В проведеното на 17.04.2024 година съдът сне самоличността на осъденото лице, като непосредствено събра пълните му данни, включително и тези за точния му единен граждански номер(ЕГН). От съдържанието на изготвеното по образец Удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУАС се установява следното: С наказателна присъда № 850 от 07.12.2023 година на Съд на сектор 2 Букурещ, Република Румъния по дело № 19091/300/2023 г., влязла в сила на 28.12.2023 г. с изтичане срока на обжалване, поради неупражняване правото на нейното оспорване в законоустановения срок, българският гражданин В. А. В. е бил признат за виновен в това да е извършил от фактическа страна следното: На 16.07.2023 година, в 13: 30 часа, в зоната за контрол на достъпа, организирана по повод на културното събитие Guns & Roses в Арена Национала, на бул. ••••, сектор 2, общ. Букурещ е притежавал неправомерно занаятчийско устройство от син метал, снабдено с гилза, заедно с несмъртоносен патрон, както и на 15.07.2023 г., в 13: 30 часа противозаконно е въвел предмета, класифициран като смъртоносно оръжие, подлежащо на разрешение на територията на Република Румъния, без да го декларира пред митническите органи на ГКПП Русе – Гюргево. От извършената проверка в Националния оръжеен регистър на Република Румъния е установено, че посоченото лице – В. В., не е притежавал и не е бил упълномощен да притежава, носи или използва оръжие. Извършеният доклад за криминално констатиране № 597.952 от 17.07.2023 г. по преписка № 443838/2023 на Главна дирекция Полиция на община Букурещ, служба „Оръжия, експлозиви, опасни вещества“ е дал заключение, че представеното за изследване устройство има характеристиките на огнестрелно оръжие. Предоставеният патрон с калибър 8 мм може да се използва за оръжия, които отговарят на категория С „Оръжия и несмъртоносни боеприпаси, подлежащи на разрешение“ и точка 4 – „Къси оръжия(пистолет или револвер), специално направени да произвеждат шум или да разпръскват вредни, дразнещи или неутрализиращи газове, описани в приложение към Закон 295/2004. Устройството е в изправност, а предоставеният за изследване патрон е бил в работно състояние. Дадено е заключение, че предоставеното устройство може да използва както патрони, специално направени за създаване на шум и разпръскване на вредни, дразнещи или неутрализиращи газове с калибър 8 мм, така и патрони с метален снаряд, калибър 5.45х18 мм. Ако въпросното оръжие използва патрони с метални заряди, то това може да има смъртоносен ефект. Фактическото поведение на българския гражданин е квалифицирано като покриващо признаците на две престъпления по наказателния закон на Република Румъния, а именно: деянието, извършено на 15.07.2023 г. като квалицифицирана контрабанда по чл. 271, ал. 1 от Закон № 86/2006 година относно Митническия кодекс във връзка с чл. 75, ал. 2, б. „б“ от Наказателния кодекс, а деянието, извършено на 16.07.2023 г. като неспазване на режима на оръжия и боеприпаси по чл. 342, ал. 1 и ал. 5 от Наказателния кодекс. Съгласно отразеното в Наказателната присъда № 850, В. В. е признал извършването на престъпленията. За извършените две престъпления, на същия са наложени наказания, съответно – 1 година и 4 месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 271, ал. 1 от Закон № 86/2006 за Митническия кодекс, с приемане на чл. 75, ал. 2 буква б) Наказателния кодекс на Република Румъния и 1 година лишаване от свобода за престъплението по чл. 342 ал. 1 и ал. 5 Наказателен кодекс на Република Румъния, завишено след групирането им с четири месеца и общото наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода е отложено за период на надзор от две години от датата на влизане в сила на наказателната присъда, като по време на срока на надзор на осъденото лице са наложени и следните мерки: а) да се явява в Служба Пробация в Букурещ на определените от нея дати; б) да приема посещенията на пробационния съветник, назначен с неговото наблюдение; в) да съобщава предварително промяната на местожителството и всяко пътуване, което надвишава пет дни; г) да съобщава за смяната на работата си; д) да съобщава информация и документи от естество, което позволява контрол на средствата му за съществуване. На осъденият е наложено и задължение да посещава програма за социална реинтеграция, провеждана от служба Пробация или организирана в сътрудничество с институции от общността, както и в срока на наблюдението да положи общественополезен труд в рамките на Администрацията на публичната сфера на Сектор 3 или в рамките на Главна дирекция Социална помощ и защита на детето на Сектор 3, за срок от 60 (шестдесет) дни. При извършената проверка по същество настоящият съдебен състав приема, че са налице условията за признаване и изпълнение по чл. 14 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУАС), поради следното: Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение от държава - членка на Европейския съюз се отнася за две деяния, които съставляват престъпления и по законодателството на Република България, които съгласно фактическото им описание в чуждия съдебен акт изцяло покриват признаците на престъплението по чл. 242, ал. 1, б. „г“ от Наказателния кодекс и това по чл. 339 от Наказателния кодекс. Тоест, първото условие за признаване и изпълнение по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУАС е налице. Следва да се посочи също, че изпратената за признаване и постановяване изпълнението присъда несъмнено съставлява решение по смисъла на чл. 3, т. 1, б. "б" от ЗПИИСРРПОУАС, тъй като е окончателен акт на съд на издаващата държава, с което се установява, че определено физическо лице е извършило престъпление и му се налага наказание с отложено изпълнение, когато е съпроводено с една или повече пробационни мерки. Наложените пробационни мерки, съответно, са такива по смисъла на чл. 3, т. 6 от ЗПИИСРРПОУАС и попадат изцяло в обхвата на посочените в чл. 4 от същият закон видове мерки и по-конкретно – по чл. 4, т. 5 - задължение на осъденото лице да се отчита в определени часове пред определен орган; по чл. 4, т. 9 - задължение на осъденото лице да съдейства на пробационен служител или на представител на социалната служба, който носи отговорност по отношение на осъдени лица; по чл. 4, т. 1 - задължение на осъденото лице да информира определен орган за всяка промяна в мястото си на пребиваване или в местоработата си; Осъденото лице В., както се отбеляза по-горе има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България и трайно установени връзки: семейство, работа и близки в гр. София, определящи местоживеенето му (като фактическа връзка с определено място, съгласно даденото в Решение № 3 от 08.02.2021 г. по к. д. № 16/2000 г. на Конституционния съд на Република България разяснение: "фактически и трайно пребиваване на едно лице на определена територия за относително продължителен период от време", именно на територията на Република България. Казано иначе, осъденото лице има местоживеене на територията на Република България и се е върнало в страна, с което е изпълнено кумулативното изискване по чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПОУАС за признаване на изпратената присъда. На следващо място, не са налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 1 - т. 9 от ЗПИИСРРПОУАС. Представеното удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е пълно и е налице съответствие между него и съдебния акт – процесната наказателна присъда на Съд на сектор 2 Букурещ, Република Румъния. Република България е държавата, чийто гражданин е осъденото лице и в която то има местоживеене, съответно се намира на нейна територия; Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 4 от посочения закон, поради което е безпредметно обсъждането, тъй като се касае за лице, което има местоживеене и се намира на територията на Република България; Изпратената за признаване и изпълнение присъда на Съда на сектор 2 Букурещ се отнася до мерки, за които липсват изразени от Република България при приемането на ЗПИИСРРПОУАС резерви или декларация, относно неизразена готовност за упражняване на надзор. Признаването не е в противоречие с принципа "ne bis in idem", тъй като от данните от изпратената за признаване наказателно решение е видно, че В. е лице, което "има чисто съдебно минало“, поради което и липсва основание да се счита, че би имало опасност от накърняване посочения принцип, гарантиращ, че едно и също лице няма да бъде наказвано два пъти за едно и също деяние. Както се посочи, съдебният акт е постановен във връзка с деяния, които съгласно описаните им признаци съставляват престъпления и по българското законодателство – по чл. 242, ал. 1, б. „г“ и по чл. 339 от Наказателния кодекс, респективно са наказуеми и по българския наказателен закон. В тази насока съдът не споделя аргументите на защитника адвокат Й., че едно от деянията, извършени от осъденото лице не разкрива белезите на престъплението по чл. 339 от НК на Република България. Напротив, настоящият съдебен състав счита, че в развилото се в Република Румъния досъдебно производство, посредством експертно заключение е установено, че предоставеното устройство може да използва както патрони, специално направени за създаване на шум и разпръскване на вредни, дразнещи или неутрализиращи газове с калибър 8 мм, така и патрони с метален снаряд, калибър 5.45х18 мм. Ако въпросното оръжие използва патрони с метални заряди, то това може да има смъртоносен ефект. Съгласно българският наказателен закон, от обективна страна за съставомерността на деянието е необходимо предметът на престъплението да са годни взривове, оръжия и боеприпаси. На следващо място, от обективна страна, е установено, и, че осъденият не е разполагал с надлежно разрешение за придобиване и държане на оръжия, издадено по реда, предвиден в румънския наказателен закон, поради което същият незаконно е държал инкриминираното устройство вещ и патрон, а намирането им е достатъчно основание, за да възникне наказателна отговорност за държането им. Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, тъй като съгласно влизането на присъдата в сила – 28.12.2023 г. към момента на постъпване на искането в Република България – 26.01.2024 г. не са изтекли предвидените в чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК пет години, съставляващи предвиденият давностен срок за погасяване изпълнението на наказание, в случаите, когато, както е в настоящата хипотеза, наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години. Осъденият В., съгласно данните за самоличността му е 44 годишен (роден е на •••• г.) и съгласно българското законодателство - чл. 31, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България несъмнено е пълнолетен, а с оглед социалния му статус, не е лице, което се ползва с имунитет по българското законодателство. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на осъденото лице, тоест не са налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУАС. Видно от описанието на процедурата и редът за постановяване на присъдата в приложеното Удостоверение по чл. 6 от закона, осъденото лице В. се е явил лично на съдебното заседание, бил е надлежно представляван от защитник адвокат А.В., признал се е за виновен в извършването на двете деяния и не е обжалвал постановената от Съда на сектор 2 Букурещ присъда. Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал. 1, т. 12 и т. 13 от ЗПИИСРРПОУАС свързани с продължителността на пробационните мерки и местоизвършване на престъплението, тъй като видно от описанието на инкриминираните действия, същите са извършени изцяло на територията на издаващата държава и определената обща продължителност на надзорните пробационни мерки (две години), не е по-малка от 6 месеца. Съдът счита, че по делото не са налице и основания за отлагане признаването на съдебния акт, по чл. 16, ал. 5 от ЗПИИСРРПОУАС, тъй като както се отбеляза Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е пълно, съответства на съдебния акт и е преведено на български език. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на Софийски Градски съд намира за налични основанията за признаване на изпратената наказателна присъда на държава-членка на Европейския съюз и следва да бъде постановено нейното изпълнение, като се определи, включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните мерки. По отношение пробационните мерки следва да се има предвид следното: Изпратената за признаване и изпълнение наказателна присъда, съгласно съдържанието си, както се посочи по-горе съставлява акт по смисъла на чл. 3, т 1 б. „б“ от ЗПИИСРРПОУАС – съдебно решение с отложено изпълнение, съпроводено с една или повече пробационни мерки. Съгласно чл. 3, т. 2 от ЗПИИСРРПОУАС "наказание с отложено изпълнение" е наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е условно отложено, когато наказанието е наложено с постановяване на една или повече пробационни мерки". На осъденото лице е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за период на надзор от две години, като именно по време на „срока на надзор" на обвиняемия са били определени и посочените по-горе пробационни мерки. Както се посочи, приложимото поле на посочения закон е предпоставено както от точния вид на акта, изпратен за признаване (попадащ в изброените в чл. 3 от ЗПИИСРРПОУАС), така и вида на мерките, съставляващи несъмнено пробационни такива по смисъла на чл. 42а от НК. С оглед изискването на чл. 5, ал. 2 на ЗПИИСРРПОУАС, изпълняващият съд е задължен да съблюдава изискването за максимално съобразяване с наложената в издаващата държава мярка. В случая са наложени пет, четирите от които, съгласно съдържанието си, кореспондират на вложеното в чл. 42а, ал. 2 от НК и в този смисъл поначало обуславят възможност за преценка за адаптиране и по-конкретно надзорната мярка, изразена в задължението на осъденото лице да се явява пред пробационната служба на Букурещ на определени от нея дати, съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, която по съдържанието си (чл. 42б, ал. 1 от НК) се състои именно в задължението за "явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично. Надзорната мярка, изразена в задължението на осъденото лице В. да приема посещения на пробационен служител, назначен за неговото наблюдение, съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, която по съдържанието си (чл. 42б, ал. 2 от НК) се състои именно в задължението за осъществяване на задължителни периодични срещи с пробационен служител, като мястото на провеждането им е в пробационната служба, но "По изключение може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това". Третата и четвъртата надзорни мерки, определени на осъдения В., изразени в задължението му "да уведомява предварително за смяната на жилището и за всяко пътуване, което превишава пет дни, както и за връщането си и задължението да уведомява за промяна на работното място", съответстват най-общо на предвидената в чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК пробационна мярка, а именно: „ограничения в свободното придвижване", които съгласно чл. 42б, ал. 3, т. 2 от НК се състоят в „забраната за напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение на пробационния служител или на прокурора" и безвъзмезден труд в полза на обществото. Петата пробационна мярка – "да предоставя информация и документи, които да позволяват контрола върху средствата за съществуване" не намира сходство с която и да е от другите пробационни мерки по националното законодателство, поради което и същата е извън преценката, поради изначална липса на възможност за адаптиране. Водим от гореизложеното и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД