Решение № 411 от 31.3.2022 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3097/2021 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „•••••••••••• против решение № 261878/02.07.21г., постановено по гр.д.№ 12226/20г.по описа на ПдРС, 9-ти гр.с., с което дружеството- жалбоподател е осъдено да заплати на въззиваемата М. А. Н., ЕГН-•••••••••• сумата от 1 392, 60 лв, представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клаузата на чл.8 от договор за паричен заем № 9219/29.08.2015г., установяваща задължение за заплащане на неустойка, ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 25.09.2020г., до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и несъобразено с материалния закон.На първо място се твърди, че районният съд е дал ход на делото и го е обявил за решаване въпреки представения за това заседание болничен лист на пълномощника на жалбоподателя за постъпването му в болница, което представлявало съществено процесуално нарушение.Неправилен бил изводът на съда за нищожност на уговорката за неустойка поради изложените подробни съображения.Първоинстанционният съд допуснал и съществено процесуално нарушение като не приел за разглеждане своевременно направеното възражение за прихващане.Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.Претендират се разноски за двете инстанции. От въззиваемата М. А. Н. е депозиран отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че същата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Излагат се доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.Претендира се адв.възнаграждение за въззивната инстанция на осн.чл.38 от ЗА. ПдОС в настоящия му състав, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Производството по гр.д.№ 12226/20г.пред ПдРС е образувано по искова молба на М. А. Н. против „••••••••••“ООД за осъждане на ответника- жалбоподател в настоящето производство, да върне на ищцата сумата от 1392, 60 лв., (съобразно с допуснато в о.з. на 23.03.21г.увеличение на иска), представляваща платена неустойка по договор за паричен заем № 9219/29.08.15г.поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен горепосоченият договор за кредит, по силата на който на ищцата, в качеството й на кредитополучател, била предоставена в заем сумата от 1200 лева, при месечен лихвен процент 3, 33 %, ГПР- 48, 110 %. Като обезпечение по договора се предвиждало банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които следвало да отговарят на определени условия, а в противен случай се дължала неустойка в размер на 1392, 60лв., платима разсрочено, заедно с погасителната вноска. Поддържа се, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.9 от ЗЗП, тъй като възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва е недействителна поради противоречието й с добрите нрави, в който смисъл тази клауза следва да се счита несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на възнаградителната лихва в договора за кредит.Счита се, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите, след включване в последния и на задължението за заплащане на неустойка, представляваща скрито възнаграждение по договора, е установен в разрез с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Твърди се, че клаузата за неустойка е недействителна поради установяването й в противоречие с добрите нрави и поради нейната прекомерност.Твърди се също, че клаузата за неустойка противоречи на материалния закон, по-точно на разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, установяваща, че при непредставяне на обезпечение длъжникът губи преимуществата на срока, като в случая било установено непредставянето на обезпечение да е свързано с допълнителни разходи за кредитополучателя – длъжник.Счита се, че клаузата за неустойка противоречи и на разпоредбата на чл.33 от ЗПК, което води до нейната недействителност на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.Поддържа се, че нищожността на клаузата за неустойка произтича както от обстоятелството, че целият договор е недействителен, така и от недействителността на самата клауза, установяваща неустоечното задължение. С подадения от „•••••••••“ООД отговор на исковата молба предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен.Твърди се, че договорната лихва е съобразена с изискванията на морала и добрите нрави, в който смисъл ответникът се позовава на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която счита за приложима в случая.Твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена между страните и е израз на установения в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД принцип на свободата на договаряне. Счита, че размерът на неустойката е ясно определен към момента на възникване на основанието за нейното начисляване, както и че уговорената неустойка е съобразена с присъщата й обезпечителна функция, като последната е установена с оглед обезпечаване на вредите на кредитора от неизпълнението на задължението на длъжника да представи обезпечение на задълженията по договора за паричен заем.Твърди, че неустойката е начислена, тъй като заемополучателят не е изпълнил задължението си за учредяване на обезпечение, което да отговаря на изискванията, установени в договора.Сочи, че заемната сума е предоставена от небанкова финансова институция, като средствата не са осигурени чрез публично привличане на влогове, поради което кредиторът разполага с възможност да гарантира вземането си чрез изискване за представяне на надлежно обезпечение от страна на длъжника.Поддържа, че процесният договор за заем е действителен, доколкото е съобразен с изискванията, установени в разпоредбата на чл.10 от ЗПК. Безспорно е по делото, а и се установява от събраните доказателства, че между страните е сключен в изискуемата писмена форма договор за паричен заем № 9219/29.08.2015г.при посочените по-горе параметри и при установени предварително от кредитодателя Общи условия.За безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието също (с протоколно определение от съд.заседание, проведено на 23.03.21г.), че ищцата е погасила изцяло задълженията си по процесния договор за заем от 29.08.15г., включително и задължението за заплащане на неустойка в размер на 1392, 60лв. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице сочените от ищцата основания за недействителност на процесния договор за потребителски кредит по чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, но е намерил за недействителна клаузата за заплащане на неустойка по чл.8 от договора.Приел е, че неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер, близък до този на главницата, което било в разрез с добрите нрави, доколкото се целяло да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора извън установения годишен процент на разходите. Не е налице спор относно обстоятелството, че неустойката, чието връщане се иска, е била предвидена при непредставяне на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията на чл.9, ал.2, т. 1 от ОУ на ответното дружество.Основните две функции на неустойката са обезпечителната и обезщетителната функции.Уговарянето на неустойка при непредставяне на обезпечение не може да има обезпечителна функция, тъй като неустойката не може да стимулира осигуряването от кредитополучателя на поръчители, с каквито той не разполага. Кредитодател, който държи вземанията му да бъдат обезпечени, не би отпуснал кредит без обезпечение. Няма как кредиторът да се обезщети за несъбираемите си вземания, чрез възлагане в тежест на длъжника на още задължения.Задължението по договора напълно условно е наименовано „неустойка“ и действителното му предназначение е да бъде набавена допълнителна печалба за кредитодателя, значително надхвърляща възнаградителните лихви.Следователно клаузата за заплащане на неустойка по чл.8 от договора противоречи на добрите нрави и като недействителна не поражда права и задължения за страните.Поради горното сумата, заплатена от ищцата в изпълнение на задълженията й, предвидени в чл.8 от договора, е недължимо платена поради престирането й при начална липса на основание.Ето защо правилно районният съд е уважил предявения от М. А. Н. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД за сумата от 1392, 60лв., представляваща недължимо заплатена неустойка по чл.8 от Договора. Неоснователни са възраженията в жалбата за процесуални нарушения на първостепенния съд, който дал ход на делото за разглеждане в съд.заседание на 28.05.21г.въпреки молбата за не даване ход на делото и представен болничен лист от страна на пълномощника на ответника.Видно от отбелязването, направено върху изпратеното по ел.поща писмо, болничният лист и молбата са били докладвани след приключването на съдебното заседание.Жалбоподателят обаче не е поискал впоследствие отмяна на определението, с което е даден ход на делото, което навежда на извода, че не е намерил да са пропуснати от него някакви съществени процесуални действия, които да се отразят на защитата му. По отношение на аргументите за твърдяно процесуално нарушение на ПдРС, изразяващо се в неприемане за разглеждане на направеното от ответника възражение за прихващане, настоящата инстанция се е произнесла по тях с протоколното си определение от проведеното на 02.02.2022г.съдебно заседание. С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на пълномощника на въззиваемата страна, адв.дружество „••••••••••, следва да бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 323, 56лв.(392лв.с ДДС)на осн.чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ № 1/04г. Водим от горното, съдът