Решение № 33 от 2.5.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 167/2022 г.

С присъда №31 от 06.07.2022г. по НОХД №405/2022г. Бургаският окръжен съд признал подс. Н. А. Д. за виновен в това, че в условията на опасен рецидив: на 14.05.2021г., около 14 часа, в село Ново Паничарево, община Приморско, област Бургас, без надлежно разрешително разпространил чрез продажба на В. Н. Ц високорисково наркотично вещество – 1, 061 грама кристално вещество със съдържание на метамфетамин 70, 50% на стойност 26, 53 лева; на 14.05.2021г., около 17, 30 часа, в село Ново Паничарево, община Приморско, област Бургас, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 0, 388 грама кристално вещество със съдържание на метамфетамин 71, 80% на стойност 9, 70 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 пр.4 и пр.5 вр. чл.29, ал.1 б. „б“ от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 20 000 лева.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. Н. А. Д. за виновен и в това, че на 14.05.2021г., около 17, 30 часа, в село Ново Паничарево, община Приморско, област Бургас, без надлежно разрешително държал: прекурсор: червен фосфор с нетно тегло 36, 123 грама; съоръжения: стъклена електронна везна с надпис „Silver crest“, с размери: 1.3/14.5/20 см; черна пластмасова електронна везна с размери: 1.7/5.5/8 см, с черен капак, блюдо, четири бутона, дисплей и 2 батерии; стъклена колба с вместимост 1000 мл с надпис „Simax“ и 2 пластмасови кутийки с диаметър на дъното 5, 7 см и височина 5, 3 см; материал: йод с нетно тегло 55, 270 грама за производство на високорисково наркотично вещество метамфетамин, с цел неговото разпространение, поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.2 вр. изр.1, пр.4 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба размер на 20 000 лева.

На основание чл23, ал.1 от НК определил на подс. Н. А. Д. общо наказание пет години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба от 20 000 лева.

Признал подс. Н. А. Д. за невиновен по обвинението по чл.26, ал.1 от НК. На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал времето, през което подс. Н. А. Д. е бил задържан на 14/15.05.2021г. за 24 часа по ЗМВР и е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 17.11.2021г. до деня на постановяване на присъдата – 06.07.2022г.

Осъдил подс. Н. А. Д. да заплати направените по делото разноски в общ размер от 293, 83 лева, от които 263, 83 лева по сметка на ОД на МВР – Бургас и 30 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас.

На основание чл.354а, ал.6 от НК отнел в полза на държавата предмета и средствата на престъпленията: кристално вещество с нетно тегло 0, 388 грама; червен фосфор с нетно тегло 36, 123 грама; йод с нетно тегло 55, 270 грама; стъклена електронна везна с надпис „Silver crest“, с размери: 1.3/14.5/20 см; стъклена колба с вместимост 1000 мл с надпис „Simax“, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени поради забрана за тяхното притежаване.

Постановил останалите предмети, приложени като веществени доказателства, да се върнат на Н. А. Д. след влизане на присъдата в сила.

Постановил оптичен носител – CD /т.1, л.14 от ДП/ да остане на съхранение по делото.

Постановената присъда е протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас в частта й, с която подс. Д. е оправдан по обвинението за продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК относно първото престъпление по обвинителния акт – по чл.354а, ал.2, изр.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК. Прокурорът излага съображения, че това престъпление е било извършено чрез две отделни деятелности – разпространение чрез продажба на високорисково наркотично вещество и държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество, през непродължителен период от време, при едни и същи обективни условия и при еднородност на вината, поради което се касае за едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Прокурорът протестира първоинстанционната присъда и в частта й относно наложените на подсъдимия наказания за двете престъпления, както и в частта й относно определеното за тях общо наказание, като намира всички наложени наказания за явно несправедливи, тъй като са занижени и не съответстват на високата степен на обществена опасност на конкретните престъпления и тази на подсъдимия като деец, както и на целите на наказанието по чл.36 от НК. Посочва като съответни на високата степен на обществена опасност на престъпленията и на подсъдимия като деец наказанията от шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 пр.4 и пр.5 вр. чл.29, ал.1 б. „б“ от НК, съответно четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2 от НК, а като общо справедливо наказание приема шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева. Изтъква като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства миналите му осъждания извън тези обосноваващи квалификацията опасен рецидив, трайната му склонност към извършване на престъпления с предмет наркотични вещества и прекурсори, факта на предходно изтърпени наказания пробация и лишаване от свобода без постигнат поправителен и превъзпитателен ефект спрямо личността на подсъдимия, както и негативните характеристични данни за същия, свързани с множество негови криминалистически регистрации и наличието на друго неприключило наказателно производство за престъпна деятелност на подсъдимия със сходен механизъм и предмет на деятелността. Счита, че посочените обстоятелства изискват увеличаване интензитета на наказателната санкция спрямо подсъдимия.

Прокурорът протестира присъдата и в частта й относно връщането на подсъдимия на конкретно посочени предмети, приложени като веществени доказателства, тъй като същите се отнемат в полза на държавата на основание чл.354а, ал.6 от НК, доколкото представляват предмети и средства на престъпленията.

По изложените съображения прокурорът предлага въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда в оправдателната й част и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на продължавано престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 пр.4 и пр.5 вр. чл.29, ал.1 б. „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК; да измени присъдата, като увеличи наказанията за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 пр.4 и пр.5 вр. чл.29, ал.1 б. „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК - на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева; за престъплението по чл.354а, ал.1, изр.2 вр. изр.1, пр.4 от НК - на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева; общото наказание да се увеличи на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева; да се отмени присъдата в частта й относно връщането на конкретно посочени веществени доказателства на подсъдимия.

Постановената присъда е обжалвана от служебния защитник на подс. Н. Д. с оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, за необоснованост на фактическите констатации и явна несправедливост на наложените наказания. Защитникът твърди, че в хода на първоинстанционното производство са били събрани само косвени доказателства, които не обосновават единствено възможния извод за авторството на деянията в лицето на подсъдимия и неговата виновност. Твърди също, че в събраните доказателства не се съдържа конкретика за обстоятелствата, касаещи обективната страна на деянията, а само предположения. Счита, че гласните доказателства не следва да се ценят поради тяхната противоречивост, предубеденост, ненадежност и тенденциозност. В подкрепа на довода за неправилно приложение на материалния закон изтъква, че откритият при претърсването и изземването от дома на подс. Н. Д. наркотик не обосновава извод за неговата съпричастност към деянията, за които е обвинен, а обосновава единствено държане на минимално количество високорисково наркотично вещество и на минимална стойност, което обуславя определяне на квалификация по чл.354а, ал.3 вр. ал.5 от НК и прилагане на чл.9, ал.2 от НК, респ. прекратяване на наказателното производство. Характеризира като съществени процесуални нарушения неправилния, непълен, повърхностен и превратен анализ на събраните доказателствени материали и произтичащата от него липса на цялостно изясняване на фактите по делото. Бланкетно твърди, че доказателствените източници не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а оценката им не е осъществена съобразно действителното им съдържание, като им е придаден смисъл, какъвто те не притежават. Също бланкетно твърди, че не са обсъдени всички гласни доказателствени средства, включително тези, които са в противоположен на обвинителната теза смисъл, като това е довело до компрометиране правилността на възприетата фактическа обстановка. Подчертава, че това се отнася на първо място до деянието разпространение чрез продажба на наркотици. Изразява позиция, че липсва несъмнена доказаност на връзката между намереното при обиска на свид. В. Ц кристално вещество и подсъдимия. Счита, че свидетелските показания в тази насока са бегли, тенденциозни и противоречиви, като същевременно са налице доказателства за предубеденост на свидетелите Ц, К. и А., чиито твърдения са повлияни от личните им взаимоотношения с родителите на свид. Б., живуща на семейни начала с подсъдимия Д.. Излага обстойни съображения, оборващи обвинителната теза, възприета и от съда, според която свидетелите Ц, К. и А. са закупували наркотици от подсъдимия. В категорията на съществените процесуални нарушения отнася пропуските и грешките на съда в дейността му по анализ и оценка на доказателствените материали досежно престъплението държане на високорисково наркотично вещество – 0, 388 грама метамфетамин с цел разпространение, както и досежно престъплението държане на прекурсори, материали и съоръжения за производство на високорисково наркотично вещество. Мотивира явна несправедливост на наложените наказания с несъобразяването на едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, каквото е нищожно малкото количество на държания от подсъдимия наркотик, както и с несъобразяването на редица смекчаващи отговорността обстоятелства, които в съвкупност представляват многобройни такива по смисъла на чл.55 от НК и изискват определяне на наказанията под предвидените в приложимите правни норми минимални размери. Претендира въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатите му обвинения. В условията на алтернативност иска въззивната инстанция да измени обжалваната присъда, като намали размерите на наложените наказания лишаване от свобода под предвидените в закона минимални размери, съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК, и да не налага кумулативното наказание глоба. Претендира да бъде намалено определеното общо наказание лишаване от свобода до размер на една година и няколко месеца.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че не поддържа въззивния протест, подаден от Окръжна прокуратура – Бургас, а въззивната жалба на защитника на подс. Д. намира за неоснователна. Счита, че при постановяване на атакуваната присъда първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Присъединява се изцяло към фактическите и правни изводи на първата инстанция. Дистанцира се от доводите, изложени в протеста, че престъплението по чл.354а, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК е извършено при две отделни деятелности – разпространение чрез продажба на високорискови наркотични вещества и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества. Смята, че Окръжен съд – Бургас напълно обосновано и коректно е приел, че подс. Н. Д. на една дата е реализирал две различни форми на изпълнителното деяние на едно престъпление – това по чл.354а, ал.2 от НК. Като се позовава на задължителна съдебна практика, установена с Тълкувателно решение №3/15.02.1971г. на ОСНК на ВС, изтъква, че когато различните форми на изпълнителното деяние са осъществени на една и съща дата, то не са налице два от обективните признаци на продължаваното престъпление – да има две отделни деяния и те да са извършени през непродължителен период от време, поради което не се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Приема, че в случая са налице две различни форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а, ал.1 вр. ал.2 от НК, като се касае за единна дейност, обхваната от едно решение и субективно отношение на дееца, независимо от отделните прояви, включени в нея. Намира за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на доказателства относно двете повдигнати обвинения. Изтъква, че в настоящото производство са били събрани многобройни доказателствени материали – показания на свидетели, протокол за претърсване и изземване, заключение на химическа експертиза, справка за съдимост на подсъдимия и други писмени доказателства, които установяват приетите фактически обстоятелства. Отбелязва, че в мотивите към присъдата са обсъдени събраните доказателствени източници и констатираните между тях противоречия, направена е задълбочена и обективна оценка на доказателствата, като е отговорено на възраженията на защитата, касаещи доказателствената съвкупност. Оспорва довода на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в кредитиране на свидетелски показания, депозирани в досъдебното производство, а не тези, заявени пред съда. В тази връзка подчертава, че при оттеглени в съдебната фаза показания или при твърдения за липса на спомен за определени обстоятелства, когато досъдебните показания са били прочетени по установения ред при наличие на законовите предпоставки за това, съдът може да даде вяра или на показанията, дадени на досъдебното производство, или на тези, дадени в съдебното следствие, в зависимост от това кои от тези показания в пълна мяра кореспондират с другите събрани и проверени по делото доказателствени материали. Обръща внимание, че в мотивите си съдът е изложил задълбочени аргументи защо кредитира досъдебните показания на някои от свидетелите. Специално подчертава правилността на направеното от съда предпочитание досежно показанията на свид. Д., дадени на досъдебното производство и непотвърдени от него в съдебното следствие. Намира за правилно изолирането на определени свидетелски показания, които не съдържат конкретна информация по разгледаните обвинения, касаят предходни периоди от време и не водят до изясняване на поведението на подсъдимия на процесната дата. Присъединява се към изразеното в съдебните мотиви становище по въпросите за неприлагане на чл.9, ал.2 от НК, както и на чл.93, т.7 от НК. Преценя наложените наказания за правилно определени, при спазване изискванията за индивидуализация на наказанията, като са подобаващо отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съгласен е с извода на съда за липса на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащи определяне на наказанията при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като заключава, че наложените наказания са справедливи, изразява позиция за правилно определено при условията на чл.23 от НК общо наказание от пет години лишаване от свобода, което ще допринесе за постигане на целите по чл.36 от НК. С оглед на тези съображения заяви, че не поддържа въззивния протест за увеличаване размерите на наложените наказания. Що се отнася до протеста в частта му, касаеща веществените доказателства и конкретно процесните две везни, приема същия за основателен, тъй като на основание чл.354а, ал.6 от НК тези везни правилно са отнети в полза на държавата като предмет и средство на престъплението по чл.354а от НК, а постановеното им връщане на подсъдимия е неправилно, поради което тази част на присъдата следва да бъде отменена. Пледира в останалите му части съдебният акт да бъде потвърден.

Упълномощен за въззивното производство защитник на подс. Н. Д. заяви, че поддържа частично въззивната жалба, подадена от служебния защитник. Настоява престъплението държане на високорисково наркотично вещество – 0, 388 грама метамфетамин с цел разпространение да се приеме за малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК поради изключително малкото количество наркотик, което практически не може да бъде материално дозирано, т. е. разпределено в дози с цел тяхната продажба. Подкрепя това свое становище с конкретно цитирани решения на ВКС. В същата насока се позовава и на постановление на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, ТО – Царево, в което е прието, че същият този един грам метамфетамин, намерен у свид. Ц при залавянето му от полицаите, представлява нищожно количество наркотик, обосноваващо малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и на това основание прекратяване на наказателното производство срещу дееца Ц. Отстоява тезата, че изключително малкото количество наркотик създава минимална вероятност да застраши обществените отношения, които са защитени от престъпните състави на чл. 354а от НК. Отправя искане наказанието за престъплението разпространение на високорисково наркотично вещество да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Изтъква, че към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се добавят направените във въззивното производство признания на подсъдимия и нищожно малкото количество на продадения наркотик, които в съвкупност представляват многобройни смекчаващи обстоятелства и налагат извод, че предвиденото в закона минимално наказание от пет години лишаване от свобода е несъразмерно тежко и за извършеното конкретно престъпление следва да се наложи наказание в по-малък размер от фиксирания в закона. По повод деянието, описано във втория пункт на обвинението – държане на прекурсори, отбелязва, че само едно от процесните вещества е прекурсор – червения фосфор, докато йодът и останалите вещества се продават свободно в търговската мрежа. Подчертава, че в случая не е бил намерен и иззет основния елемент от химическата формула за приготвяне на метамфетамин, а именно ефедрин или псевдоефедрин, който също се съдържа в много лекарствени средства. Настоява обстоятелството, че държаните от подсъдимия процесни вещества не са годни да произведат общественоопасния продукт – наркотика метамфетамин, поради липсата на намерен ефедрин или псевдоефедрин, да се отчете като изключително смекчаващо вината обстоятелство, даващо основание за индивидуализация на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В случай на уважаване на това искане, претендира наложеният минимален размер на наказанието глоба да бъде намален наполовина. Изрази становище за неоснователност на въззивния протест и сподели изцяло аргументите на апелативния прокурор за липса на основания за прилагане института на чл.26, ал.1 от НК и за увеличаване размерите на наложените наказания. Предостави на съда да реши въпроса относно съдбата на веществените доказателства, за които е направено оплакване от прокурора.

Подс. Н. А. Д. заяви, че се присъединява изцяло към становището и исканията на неговия упълномощен защитник. Моли за намаляване на наложените му наказания. Изказа обещание, че занапред няма да посяга към наркотиците – нито ще произвежда, нито ще употребява.

Въззивният протест и въззивната жалба като подадени в петна- десетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК, съответно от прокурора и защитника на подсъдимия, които лица имат право да оспорват постановената присъда, съгласно чл.318, ал.2 и ал.6 от НПК, са допустими.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата и въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивниците и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия е частично основателна, а въззивният протест на прокурора е неоснователен, с изключение на довода за неправилно връщане на част от предметите – веществени доказателства на подсъдимия.

Въззивният съд, съобразявайки направените от прокурора и жалбоподателя оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в хода на първоинстанционното съдебно следствие са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложените наказания.

Във въззивната жалба на служебния защитник на подсъдимия е заявен изричен довод за нарушения на процесуалния закон, като в тази категория са отнесени неправилния, непълен, повърхностен и превратен анализ на събраните доказателствени материали и тяхната необективна оценка, съчетана с избирателен подход за кредитиране единствено на тези, които подкрепят обвинителната теза. Други такива конкретни нарушения, дефинирани като процесуални, не са посочени в жалбата, нито са изложени аргументи в тяхна подкрепа, нито се съдържа искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, каквато е най-честата правна последица при констатация за нарушения от въпросната категория. Веднага следва да се отбележи, че изрично заявените в жалбата възражения за непълен и повърхностен анализ, за превратно тълкуване и невярна оценка на доказателствените материали от страна на съда по своята характеристика не представляват съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като те касаят доказателствената дейност на първостепенния съд, поставена в основата на изграждане на вътрешното съдийско убеждение по фактите.

При реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се подчертае, че съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения. Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на разследването, е без значение за изхода на делото.

Съобразявайки горното, както и изявлението на защитника, че не поддържа оплакването за процесуални нарушения и след осъществена служебна проверка, въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК. Всички направени от защитника на подсъдимия оплаквания по същината си са такива за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и за несправедливост на наложените наказания и ще се обсъдят по- долу в настоящото решение, с което въззивната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и несправедливост на присъдата, съдържащи се в протеста на прокурора и в жалбата на защитника и устно заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по- долу фактическа обстановка по спора, която в по-голямата й част съвпада с възприетата от първостепенния съд, но я детайлизира при спазване изискванията на чл.316 от НПК, като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаните деяния, тяхната правна характеристика и участието на подсъдимия в тях. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подс. Н. А. Д. е роден на ••.••.••••г. в гр. Бургас. Българин, български гражданин, живущ в Н. П., община Приморско, обл. Бургас, със средно образование, неженен, безработен.

Подс. Д. е осъждан. С одобрено от съда споразумение от 01.04.2010г. по НОХД №1307/2010г. на Районен съд – Бургас подс. Д. е бил признат за виновен в извършване на две престъпления по чл.339, ал.1 от НК, за които му е било наложено общо наказание пробация, изтърпяно на 19.04.2011г.

С одобрено от съда споразумение от 02.04.2012г. по НОХД №223/2012г. на Районен съд – Свищов подс. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5 от НК, за което му е било наложено наказание глоба в размер на 500 лева.

С одобрено от съда споразумение от 04.05.2015г. по НОХД №1790/2015г. на Районен съд – Бургас подс. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание пробация, изтърпяно на 19.07.2018г.

С определение от 01.04.2014г., в сила от 17.04.2014г., по ЧНД №1017/2014г. на Районен съд – Бургас на подс. Д. за извършените от него престъпления по НОХД №145/2011г., НОХД №1297/2011г. и НОХД №323/2013г., и трите на Районен съд – Бургас, е било определено на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23 от НК общо наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години, изтекъл на 17.04.2017г.

С одобрено от съда споразумение от 15.11.2019г. по НОХД №575/2015г. на Районен съд – Царево подс. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което са му били наложени наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим, глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С одобрено от съда споразумение от 09.01.2020г. по НОХД №5116/2019г. на Районен съд – Бургас подс. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл.343в, ал.3 от НК, чл.345, ал.1 и чл.345, ал.2 от НК, за които му било наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим и глоба в размер на 200 лева.

С одобрено от съда споразумение от 12.02.2020г. по НОХД №3876/2019г. на Районен съд – Бургас подс. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което са му били наложени наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим, глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

С одобрено от съда споразумение от 09.10.2020г. по НОХД №1366/2020г. на Районен съд – Бургас подс. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим.

С определение по НЧД №154/2020г., в сила от 28.02.2020г., на подс. Д., на основание чл.25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК е било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим, към което са били присъединени наказания глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №575/2019г. на РС – Царево и НОХД №5116/2019г. на Районен съд – Бургас. Определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца е било изтърпяно на 30.04.2020г.

С определение по НЧД №720/2020г. на Районен съд – Бургас, в сила от 25.07.2020г., на подс. Д., на основание чл.25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК е било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, към което са били присъединени наказания глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №575/2019г. на Районен съд – Царево, НОХД №5116/2019г. на Районен съд – Бургас и НОХД №3876/2019г. на Районен съд – Бургас. Определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца е било изтърпяно за времето от 14.11.2019г. до 30.04.2020г.

С определение по НЧД №4356/2020г. на Районен съд – Бургас, в сила от 22.07.2021г., на подс. Д., на основание чл.25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК е било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, увеличено на седем месеца, към което са били присъединени наказания глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №575/2019г. на Районен съд – Царево, НОХД №5116/2019г. на Районен съд – Бургас, НОХД №3876/2019г. на Районен съд – Бургас и по НОХД №1366/2020г. на Районен съд – Бургас.

През 2021г. подс. Н. Д. живеел в Н. П., ул. „Л.“ №•, община Приморско, обл. Бургас. Обитаваният от него имот представлява дворно място, застроено с едноетажна къща и масивна едноетажна пристройка към нея, като дворът е заграден с ограда, снабдена с метална врата.

Подсъдимият употребявал наркотици, предимно метамфетамин, който сам си произвеждал в дома си на посочения по-горе адрес.

Подс. Н. Д. се познавал от около една година преди инкриминираната дата със свид. В. Ц, който живеел в село Синеморец, обл. Бургас. Свид. Ц знаел точното местонахождение на имота, в който живеел подсъдимият, тъй като го е посещавал по повод закупуването на наркотично вещество метамфетамин, наричан от него „пико“. Свид. Ц предварително се уговарял по телефона с подсъдимия за конкретната сделка, която се осъществявала по следния начин: подс. Д. поставял исканото количество „пико“ до винкел на входната врата на двора си, свид. Ц идвал тук и без да се среща с подсъдимия, взимал наркотика и на същото място оставял договорената като цена парична сума. През годината на тяхното познанство били реализирани няколко подобни сделки.

На 14.05.2021г. свид. Ц, ползвайки мобилен телефон на жената, с която съжителствал – Веска Петрова, чрез интернет приложение се свързал с подс. Д., като двамата се уговорили свид. Ц да посети село Ново Паничарево, където подсъдимият да му продаде метамфетамин /“пико“/ за 30 лева по обичайния начин – да остави пакетчето с наркотик до винкел на външната врата на двора. За тази уговорка свид. Ц споделил със свид. К., който също бил закупувал метамфетамин от дома на подсъдимия.

На посочената дата, около 13 часа, свидетелите Ц и К. се качили в автомобил „Мерцедес Ванео“, с рег. • ••• ••, управляван от Г. П. М., и потеглили с него към село Ново Паничарево. Свидетелите Ц и К. обяснили на водача М., че ще купуват кошум за кон. Когато пристигнали в селото свидетелите Ц и К. слезли от автомобила. Свид. Ц сам се отправил към имота, обитаван от подсъдимия. Свид. К. нямал пари, за да си купи пико.

Свид. Ц се придвижил до района на къщата, в която живеел подсъдимият и съобразно уговорката им на 14.05.2021г., около 14 часа, намерил на външната врата на двора на къщата, до винкела на вратата, скрита полиетиленова опаковка, съдържаща кристално вещество. Той взел опаковката и в изпълнение на уговорката оставил на посоченото място сумата от 30 лева като цена на закупения метамфетамин. Свид. Ц скрил въпросната опаковка в обувката си и се върнал при свид. К. и водача на процесния автомобил – Г. М.. Тримата мъже потеглили с автомобила и напуснали село Ново Паничарево.

В РУ – гр. Царево бил получен сигнал, че свид. Ц се е снабдил с наркотик и се придвижва с лека кола „Мерцедес Ванео“, напускайки село Нова Паничарево. Два полицейски автомобила се насочили в посоката на движение на процесния автомобил. В местността Червената пръст, находяща се между село Ново Паничарево и село Ясна поляна, полицейски служители спрели за проверка въпросния автомобил. При извършения обиск в обувката на свид. Ц била намерена описаната полиетиленова опаковка, съдържаща бяло кристално вещество, за което притежателят й обяснил, че е амфетамин. Свид. Ц разказал пред полицаите, че е закупил наркотика от подсъдимия. По този повод била изготвена нарочна докладна записка от служител на ГПУ – Царево.

Относно намереното у свид. Ц кристално вещество било проведено досъдебно производство №20/2021 по описа на ГПУ – Царево. В хода на същото било изготвено експертно заключение на физико-химична експертиза по Протокол №733/26.08.2021г. на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, което установило, че въпросното кристално вещество има тегло 1, 061 грама и съдържа метамфетамин 70.50 %. Стойността му била определена на 26, 53 лева съгласно Постановление №23 от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

С постановление от 25.11.2021г. на Районна прокуратура – Бургас, ТО – Царево, наблюдаващият прокурор приел, че деянието на Ц е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и прекратил наказателното производство. С този прокурорски акт било постановено, на основание чл.354а, ал.6 от НК, остатъкът от наркотичното вещество, останало след извършеното експертно изследване, да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи. Заверен препис от това постановление на прокурора, както и заверен препис от заключението на физико-химичната експертиза по Протокол №733/26.08.2021г. на БНТЛ при ОД на МВР –Бургас, са приложени по настоящото дело.

По повод получената информация относно източника за снабдяване с наркотичното вещество от свид. Ц, разследващият орган преценил, че е налице случай на неотложност и единственото възможно действие за събиране на доказателства е претърсването и евентуално изземване от имота, обитаван от подс. Д. в село Ново Паничарево.

На 14.05.2021г., за времето от 17.30 часа до 20.00 часа било извършено претърсване в дома на подсъдимия, намиращ се в село Ново Паничарево, ул. „Л.“ №•. Подсъдимият лично е присъствал по време на претърсването, като се е намирал сам в дома си.

На маса в хола на масивната пристройка към къщата бил намерен полиетиленов плик /обект №1/ с размери 5 см х 4 см с поставени в него два по-малки плика с размери 4 см х 2 см, които съдържали кафяво вещество на гранули. При извършения полеви тест веществото реагирало на амфетамин.

На масата била намерена и цилиндрична пластмасова прозрачна кутия /обект №2/ с размери 1 см х 1 см и жълта капачка, която съдържала бяло кристално вещество, реагирало на метамфетамин при направения полеви тест.

Под масата била намерени две везни, обозначени като обект №3.

При претърсването в къщата не били открити и иззети вещи, относими към разследването.

Зад къщата бил намерен електрожен, поставен на земята върху зацапана мушама. Под мушамата била намерена черна найлонова торба със стъклена колба в нея с вместимост 1000 мл /обект №4/. На място по колбата не били установени дактилоскопни следи. След повдигането на торбата, под нея в дупка в земята, били намерени две еднакви пластмасови кутии с цилиндрична форма и с размери: 6 см – диаметър и 5 см – височина. Едната кутия, обозначена като обект №5, съдържала червено прахообразно вещество, а другата кутия, обозначена като обект №6, съдържала сиво вещество на гранули.

Всички посочени по-горе вещи били иззети. В протокола за претърсване и изземване на въпросните вещи от дома на подс. Д. било отразено неговото изявление, че няма възражения по вписаното в този документ.

Съставеният протокол за претърсване и изземване от дома на подс. Д. бил одобрен от съдия с определение от 16.05.2021г. по ЧНД №2351/2021г. на Районен съд – Бургас.

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя преценка на наличните доказателствени източници съвпада с тази на първия съд. Възприетите и изложени по-горе фактически положения се установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното следствие в първата инстанция, които са въведени в настоящия процес от:

• гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите В. Ц и Т. Б.; показанията на свид. Ж. И. Д., дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция и показанията му, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК; показанията на свид. С. С. Д., дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция и показанията му, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК; показанията на свид. И. Й. А., дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция и показанията му, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2 от НПК; показанията на свид. Р. И. К., дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция и показанията му, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; обясненията на подс. Н. Д., дадени по време на въззивното съдебно следствие;

• писмените доказателства – справка за съдимост на подс. Н. Д. /т.2, л.24 – 28, л.87 - 92 от ДП/, предавателно-приемателен протокол №5/21.06.2021г. /т.2, л.29 от ДП/, заверено копие от постановление от 25.11.2021г. на Районна прокуратура – Бургас, ТО – Царево, за прекратяване на наказателното производство по ДП №20/2021г. по описа на ГПУ – Царево /т.3, л. 47 – 48 от ДП/, заверено копие на Протокол №733/26.08.2021г. за извършена физико- химична експертиза по ДП №20/2021г. по описа на ГПУ – Царево /т.2, л.70 – 71 от ДП/;

• писмените доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение /т.1, л.5 – л.6 от ДП/, - веществените доказателства – веществата, предадени на Централно митническо управление с предавателно-приемателен протокол №5/21.06.2021г., а именно: метамфетамин, с тегло нето 0, 388 грама с 71, 80% активно вещество, фосфор с тегло нето 36, 123 грама; стъклена електронна везна с надпис „Silver crest“ с размери 1, 3 х 14, 5 х 20 см и черна пластмасова електронна везна с размери 1, 7 х 5, 5 х 8 см, с черен капак, блюдо, четири бутона, дисплей и 2 батерии; стъклена колба с вместимост 1000 мл с надпис „Simax“ и множество други предмети, иззети по време на извършеното претърсване в имота, обитаван от подсъдимия;

Оптичен диск /CD/, съдържащ снимки, направени по време на извършеното претърсване и изземване в имота, обитаван от подсъдимия /т.1, л.14 от ДП/;

• веществените доказателствени средства – фотоснимки, направени по време на извършеното претърсване и изземване / т.1, л.8 – 13 от ДП/;

• заключение на химическа експертиза по протокол №364 от 27.05.2021г.

/т.1, л.21 - 24 от ДП/.

Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници, оценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора, която съвпада и с изложената в обвинителния акт. Релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото и механизма на извършване на деянията и техния автор, предмета на неправомерно държаните и разпространени наркотични вещества, прекурсори, материали и съоръжения, техния вид и количество - са категорично установени от събраните и проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в хода на разследването и на съдебното следствие в първата инстанция. Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни, последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на горните инстанции да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали.

По повод оплакването на защитата за необоснованост на обжалваната присъда, аргументирано с недостатъци и пропуски в доказателствената дейност на първия съд, въззивната инстанция проконтролира процеса на събиране, проверка, анализ и оценка на наличния доказателствен материал и счете, че възражението на защитата за липса на достатъчни и годни доказателства, установяващи съставомерност на разгледаните деяния по вменените наказателноправни норми и участието на подсъдимия в тях, както и за постановяване на осъдителната присъда въз основа на предположения, внушения и догадки, на недостатъчни, негодни и противоречиви доказателства, на необективен анализ на събраните доказателства и превратното им тълкуване, е неоснователно.

Както по време на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства в полза на обвинителната теза, така и в хода на задълбочено проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е положил нужните усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическите обстоятелства по делото, гарантирал е равно участие на страните в представянето на относими и необходими доказателства, събрал е достатъчен по обем доказателствен материал, който е допринесъл за разкрИ.е на обективната истина, в това число досежно вида на процесните наркотични вещества, прекурсорите, материалите и съоръженията, техния вид и количество. По време на първо-инстанционното съдебно следствие по искане на прокурора са разпитани непосредствено свидетелите В. Н. Ц, Ж. И. Д., С. С. Д., И. Й. А., Т. К. Б. и Р. И. К.. На страните, включително на подсъдимия и неговия защитник, е била предоставена възможност да задават много въпроси на свидетелите, които подробно са отговаряли.

По искане на прокурора и при съблюдаване предписанията на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК са били прочетени от съда досъдебните показания на свидетелите Д. и К., а на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК – досъдебните показания на свид. А., като и тримата свидетели са потвърдили предходните си думи. Също по искане на прокурора и на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК са били прочетени и приобщени показанията на свид. Ж. Д., дадени на досъдебното производство пред съдия, като свидетелят е отрекъл тяхната достоверност, заявявайки, че същите са били дадени от страх да не го задържат в затвора, но макар и отречени от свидетеля, тези показания правилно са ползвани при изграждане на фактологията по спора. Предоставена е била възможност на подс. Д. да даде обяснения и същият е депозирал такива пред първата инстанция, като е отрекъл да е продавал наркотик на свид. Ц, а досежно намереното в дома му наркотично вещество заявил, че е било за негова лична употреба и не е имал за цел да го разпространява. Отрекъл също собствеността си върху намерените и иззети от дома му предмети и материали, заявявайки че не са негови и не е имал за цел с тях да произвежда наркотици.

В мотивите към атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, съдът е изложил аргументи за това кои обстоятелства от обхвата по чл.102 от НПК и имащи съществено значение за правилното решаване на спора, приема за безспорно установени. Анализирал е доказателствените източници – свидетелските показания, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, заключението на химическата експертиза. Подложил ги е на прецизна съпоставка, а при констатирани противоречия в доказателствените материали, изрично е посочил на кои дава вяра и кои от тях не кредитира. Упражнявайки суверенното си право да преценя необходимостта, годността и надежността на доказателствените източници, първоинстанционният съд правилно е решил в случая кои да възприеме като достоверни и кои да игнорира като неистинни, излагайки съображенията си в тази насока. При така приложения от първата инстанция законосъобразен подход в допускането, събирането, проверката, анализа и оценката на доказателствените материали, фактическите констатации, съдържащи се в мотивите на обжалваната присъда, се явяват напълно обосновани, а отправеният към съдебния акт упрек за необоснованост е несъстоятелен.

В изпълнение на задължението за всестранен анализ и съпоставка на всички доказателствени източници, първостепенният съд е обсъдил дадените пред него обяснения на подс. Д., отчитайки тяхната двойствена роля – на гласни доказателствени средства, но и на средство за защита, което обвиняемият/ подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма задължението да казва истината. Правилно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия, с които категорично е отрекъл да е давал наркотик на свид. Ц, както и да е произвеждал наркотици с цел разпространението им на трети лица. Не отговарят на обективната истина изказаните пред първата инстанция твърдения на подсъдимия, че намерените при претърсването в дома му и иззети суровини, материали и съоръжения не са негови и не е имал за цел да произведе с тях наркотици, като дори не е изказал предположение за възможния притежател на тези вещи. Тези обяснения на подсъдимия са неверни. Те изразяват единствено неговата защитна позиция и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Досъдебните показания на свидетелите Д., А., Д. и К., както и показанията на свид. Ц категорично установяват, че подсъдимият Д. е произвеждал и разпространявал наркотични вещества, в частност метамфетамин. Протоколът за претърсване и изземване също установява, че в обитавания от подсъдимия имот са били намерени наркотични вещества, както и материали и суровини, които се използват за производството им. Предвид противоречието между обясненията на подсъдимия и останалите доказателствени средства, първият съд основателно не се е доверил на твърденията му.

Истинността на коментираните обяснения, дадени от подсъдимия в първоинстанционното съдебно следствие, беше отречена от самия него пред въззивния съд, пред който пожела да бъде разпитан. Пред настоящия състав подсъдимият заяви, че е съгласен с изложеното в обвинителния акт, с изключение на твърдението, че намереният в дома му метамфетамин е бил държан с цел разпространение. Правейки опит да опровергае това, сподели, че той приема наркотици, произвежда такива в малки количества за собствена консумация и откритият в къщата му метамфетамин е бил предназначен за негова лична употреба. Призна, че на инкриминираната дата за свид. В. Ц е оставил до вратата на двора част от метамфетамина, който бил произвел лично за себе си, като не е уговарял цена и не е взимал пари за наркотика. Пораждат съмнение за достоверност думите на подсъдимия, че не е държал процесния наркотик с цел неговото разпространение и че не е получил пари за предоставеното на свид. Ц количество метамфетамин. Тези твърдения на подсъдимия се опровергават от показанията на свидетелите Ц и К.. По тези съображения и като отчете явната заинтересованост на подсъдимия, въззивният съд не им гласува вяра, но отдаде кредит на доверие на останалата част от обясненията му, депозирани във въззивното следствие, тъй като те кореспондират с наличните по делото доказателствени материали и установяват неблагоприятни за дееца факти, което засилва тяхната надежност.

Правилно в дейността си по оценка на събраните по делото доказателствени източници, включваща също и проверка за истинност на информацията, съдържима в тях, съдът се е позовал на показанията на свид. В. Ц, както и на досъдебните показания на свидетелите И. А., Ж. Д., С. Д. и Р. К., които са с основна доказателствена тежест в това наказателно производство, доколкото тези свидетели имат непосредствени впечатления за неправомерната дейност на подс. Д. – свидетелите Ц, К., А. и Д. са закупували множество пъти метамфетамин от подсъдимия, свид. Д. многократно е получавал от подсъдимия метамфетамин вместо пари за положен при него труд, свид. А. е присъствал много пъти в дома на подсъдимия по време, когато същият е приготвял дрогата и непосредствено е възприел „готвенето“, т. е. синтеза на наркотика, виждал е къде подсъдимият крие стъклената колба и останалите съоръжения и материали, използвани за производството на метамфетамин.

Коментираните показания на свидетелите А., Д., Д. и К. от досъдебното производство, ведно с показанията на свид. Ц предоставят пълния обем от необходимите сведения за неправомерните действия на подсъдимия по синтез и разпространение на наркотични вещества. Веднага следва да се подчертае, че информацията, изводима от инкорпорираните на основание чл.281, ал.1, т.1 и чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и/или т.2 от НПК към доказателствената съвкупност досъдебни показания на посочените свидетели, не е изолирана от останалите доказателства – по делото са събрани и приложени като веществени доказателства множество предмети, включително наркотично вещество метамфетамин, много материали, суровини и съоръжения, служещи за неговото производство, като повечето предмети и наркотичното вещество метамфетамин са иззети по време на извършеното в дома на подсъдимия претърсване; при полицейска проверка от свид. Ц е иззето наркотично вещество метамфетамин, произведено и закупено от подс. Д.; приложени са като веществени доказателствени средства диск и фотоснимки, направени при претърсването в имота на подсъдимия, като посочените веществени доказателствени материали са в корелация с четените показания на свидетелите А., Д., Д. и К., същите кореспондират с последователните и непроменени в съдебната фаза показания на свидетеля Ц, които категорично обосновават направените осъдителни изводи.

Във връзка с обсъдените показания на свид. Д. следва да се отбележи, че ако свидетелят пред съда се откаже от предходните си показания /досъдебните/ и депозира други, в противоположен смисъл, това не означава, че досъдебните му твърдения автоматично губят качеството си на годен доказателствен източник. Отречените показания запазват доказателствената си стойност, но за съда възниква задължението да разкрие причините за противоречията, да ги отстрани в максимална степен и след внимателна преценка да установи кои от доказателствените източници са истинни. По този законосъобразен начин е процедирал първостепенният съд по настоящото дело, като е приел за правдиви и е гласувал вяра на приобщените от досъдебното производство показания на свид. Д.. Правилно е дал приоритет на досъдебните показания на свидетеля, които са били приобщени в съдебната фаза чрез тяхното прочитане на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК. Оценката за достоверност на първоначално дадените от свид. Д. показания се основава на обективни факти, каквито са обстоятелствата, довели до започване на досъдебното производство /ДП №21/2021г. по описа на ГПУ - Царево/, обстоятелствата, свързани с начина на провеждане на разследването и наличието на очевидна връзка и допълване на посочените гласни доказателства с писмените и веществените такива, както и с последователните и безпротиворечиви показания на свидетелите Ц и А.. Напълно основателно показанията на свид. Д., дадени в началото на разследването, са ценени като достоверни, тъй като те са непротиворечиви, категорични и логични, по съдържание са максимално информативни, като в тях свидетелят пресъздава с подробности относимите за спора фактически обстоятелства – получавал е „пико“ от подсъдимия за свършена при него работа, на масата в пристройката към къщата си подсъдимият е държал „пико“.

Въззивната инстанция сподели становището на първата, че не заслужават доверие показанията на свид. Ж. Д., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, тъй като същите са неистинни и противоречащи на останалите доказателствени материали. В тях той заявява, че казаното от него на досъдебното производство относно получаваните от подсъдимия наркотични вещества не е истина, но е съобщил това, защото се страхувал да не го задържат, макар че никой, включително полицаи, не са го заплашвали или принуждавали да даде тази информация за подсъдимия. Тези пояснения на свид. Д. досежно промяната на показанията му са нелогични и неубедителни. Очевидно показанията му пред съда са обосновани от стремежа му да съдейства на подсъдимия да избегне наказателната отговорност за деянията си. Няма обаче причина, заради която досъдебните показания на свид. Д. от 18.05.2021г., дадени пред съдия, да бъдат обявени за компрометирани и извадени от доказателствената маса. По делото липсват каквито и да е било данни, че въпросните показания са били депозирани при упражнен психически натиск или физическо насилие от страна на полицаите или разследващите органи спрямо свидетеля, който сам отрича подобно въздействие върху него. Поради това и не възниква съмнение в тяхната достоверност.

Основно място в доказателствения анализ на двете съдебни инстанции заема коментарът на заключението на назначената на досъдебното производство химическа експертиза по Протокол №364 от 27.05.2021г. Това заключение е достатъчно пълно, ясно и обосновано и няма основание за съмнение в неговата правилност. То е изготвено от високо квалифициран експерт – химик В. Б., в чиято професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. Експертът е отговорил изчерпателно, категорично и убедително на всички поставени му въпроси. По тези съображения съдилищата кредитираха посоченото заключение. То е в подкрепа на изводите относно вида, количеството и предназначението на процесните вещества, материали и съоръжения, които вещото лице аргументирало след непосредствен оглед и проведени химически изследвания.

Въззивната инстанция, както и първата такава, се довери на представеното в хода на досъдебното производство заключение на химическата експертиза по Протокол №364 от 27.05.2021г., което след проведени оглед и химичен анализ на представените обекти, установява, че: 1. Гранулите от обект №1 /прозрачно полиетиленово пликче „клипс“ с размери 4 см х 5 см, съдържащо 2 броя прозрачни, полиетиленови пликчета с размери 2 см х 4 см и надписи „Silica gel“ / имат общо нетно тегло 2, 090 грама, както следва: обект №1/1 – 1, 003 грама и обект №1/2 – 1, 087 грама, като в тези гранули липсват вещества под контрол съгласно ЗКНВП;

1. кристалното вещество от обект №2 / цилиндрична, прозрачна пластмасова кутийка с диаметър 1, 5 см и височина 1, 3 см, с жълт на цвят пластмасов капак / има нетно тегло 0, 388 грама и в него се доказва наличие на метамфетамин, чието съдържание е 71.80 %;

1. прахообразното вещество от обект №3 / конусовидна, прозрачна, пластмасова кутийка, с диаметър на дъното 5, 7 см и височина 5, 3 см, с прозрачен пластмасов капак / има нето тегло 36, 123 грама и се определя като червен фосфор, в който не се установяват вещества под контрол;

1. Гранулите от обект №4 / конусовидна, прозрачна, пластмасова кутийка, с диаметър на дъното 5, 7 см и височина 5, 3 см, с прозрачен пластмасов капак / имат нето тегло 55, 270 грама и се определят като йод, в който не се установяват вещества под контрол;

1. след екстракция от обект №5 / черна на цвят полиетиленова торба с дръжки на златисти и сребристи квадрати, съдържаща прозрачна стъклена колба с вместимост 1000 мл и надпис „Simax“/ в екстракта не са установени вещества под контрол;

1. след екстракция от обект №6/1 / стъклена електронна везна с надпис „Silver crest“ с размери 1, 3 х 14, 5 х 20 см и дисплей/ и обект №6/2 /черна пластмасова електронна везна с размери 1, 7 х 5, 5 х 8 см, с черен капак, блюдо, четири бутона, дисплей и 2 батерии/ се доказва наличие на метамфетамин.

Въз основа на получените резултати от изследванията на представените обекти и извършената литературна справка, експертът направил извод, че установените реактиви и химикали: йод и червен фосфор могат съвместно да участват в схема за синтетично получаване на метамфетамин по т. нар. метод на редукция на хидроксилната група от молекулата на ефедрин/ псевдоефедрин чрез нагряване в присъствието на йодоводородна киселина / йод / и фосфор за производството на синтетичното наркотично вещество метамфетамин. Подчертал, че веществата йод и червен фосфор са необходими за осъществяване на описаната схема, но не са достатъчни. Отбелязал, че веществото метамфетамин подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Посочил изрично, че веществото червен фосфор представлява прекурсор за производство на наркотични вещества, съгласно чл.3, ал.4 от ЗКНВП и Регламент 273/2004, Приложение I на Европейския парламент и Съвета относно прекурсорите на наркотични вещества и е включен в Приложение I по чл.2 б.“а“, в Категория 2, Подкатегория 2А на същия регламент от 14.07.2020г.

Изслушан в хода на първоинстанционното съдебно следствие, експертът пояснил, че без ефедрин/ псевдоефедрин, който е първичен източник, не може да се произведе синтетичното наркотично вещество метамфетамин. Отбелязал, че ефедрин и псевдоефедрин се съдържат в много лекарствени средства, които могат да се закупят от аптеката без лекарско предписание.

Обсъждайки приложените по делото писмени материали, въззивният съд, както и първостепенният, намери за валиден изготвения в хода на досъдебното производство протокол за претърсване и изземване. Той е годно писмено доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти, а самите процесуалноследствени действия – претърсване и изземване - са били извършени в съответствие с изискванията на чл.159 – чл.163 от НПК. По време на претърсването в недвижим имот, представляващ дворно място с едноетажна къща и пристройка към нея, находящ се на ул. „Л.“ №• в село Ново Паничарево, община Приморско, обл. Бургас, обитаван от подс. Д., били открити и иззети предметите и веществата, подробно описани в съставения за следственото действие протокол, както и по-горе в настоящото решение. Претърсването на имота и изземването на вещите са били извършени в условията на неотложност, които по-горе бяха подробно обосновани, като на следващия ден – 15.05.2021г. прокурорът е внесъл в съответния първоинстанционен съд искане за одобрение на протокола, спазвайки изискуемия от чл.161 ал.2 от НПК 24-часов срок, а с определение №246 от 16.05.2021г. по НЧД №2351/2021г. на Районен съд – Бургас протоколът за изземване е бил надлежно одобрен от съдия. Въпросният протокол за претърсване и изземване е бил подписан от всички присъстващи на следствените действия без възражения и забележки относно начина на осъществяване на действията, както и относно направените при него констатации и иззетите вещи.

Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите, приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха подробно цитирани. Справката за съдимост на подс. Д. установява, че на същия са били налагани множество отделни наказания пробация, глоба и лишаване от свобода за различни престъпления, сред които преобладават тези с предмет наркотични вещества и престъпления по транспорта. Видно от справката, на подсъдимия на няколко пъти е било определено на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК общо наказание лишаване от свобода за престъпления, формиращи съвкупност. Така, с определение от 01.04.2014г., в сила от 17.04.2014г., по ЧНД №1017/2014г. на Районен съд – Бургас на подс. Д. за извършените от него престъпления по НОХД №145/2011г., НОХД №1297/2011г. и НОХД №323/2013г., и трите на Районен съд – Бургас, е било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години, изтекъл на 17.04.2017г. и подсъдимият не е търпял ефективно това наказание.

С определение по НЧД №720/2020г. на Районен съд – Бургас, в сила от 25.07.2020г., на подс. Д. е било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №575/2019г. на Районен съд – Царево, НОХД №5116/2019г. на Районен съд – Бургас и НОХД №3876/2019г. на Районен съд – Бургас, като това наказание, след извършените приспадания на основание чл.59 от НК, е изтърпяно ефективно на 30.04.2020г. С последващо определение по НЧД №4356/2020г. на Районен съд – Бургас, в сила от 22.07.2021г., на подс. Д. е било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, увеличено на седем месеца, за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №575/2019г. на Районен съд – Царево, НОХД №5116/2019г. НОХД №3876/2019г. и №1366/2020г., трите на Районен съд – Бургас, като това наказание е изтърпяно ефективно на 09.10.2021г.

Предавателно-приемателен протокол №5/21.06.2021г. установява, че разследващият орган е предал на съхранение в ЦМУ– София следното наркотично вещество: метамфетамин с нетно тегло от 0, 388 грама и съдържание на активния наркотично действащ компонент - 71, 80%; както и прекурсор – фосфор с нетно тегло от 36, 123 грама.

Завереното копие от постановление от 25.11.2021г. на Районна прокуратура – Бургас, ТО – Царево, по ДП №20/2021г. по описа на ГПУ – Царево установява, че с посоченото постановление наблюдаващият прокурор е приел, че деянието на В. Ц е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и е прекратил наказателното производство. С този прокурорски акт било постановено, на основание чл.354а, ал.6 от НК, остатъкът от наркотичното вещество, останало след извършеното експертно изследване, да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.

Завереното копие на Протокол №733/26.08.2021г. за извършена физико- химична експертиза по ДП №20/2021г. по описа на ГПУ – Царево установява, че иззетото при обиска на лицето В. Ц кристално вещество има тегло 1, 061 грама и съдържа метамфетамин 70.50 % Двете съдебни инстанции цениха предметите, приобщени като веществени доказателства по делото и най-вече наркотичното вещество - метамфетамин с общо нетно тегло от 0, 388 грама, прекурсора – червен фосфор с нетно тегло 36, 123 грама, йод с нетно тегло 55, 270 грама, както и всички други предмети, иззети в хода на досъдебното производство. Въпросните предмети са били надлежно описани в съответния протокол за претърсване и изземване, както и снимани. Всички предмети - веществени доказателства по делото, продължават да се пазят, като посочените наркотично вещество и прекурсор се намират на съхранение в ЦМУ, а електронните везни, стъклената колба и останалите иззети от дома на подсъдимия вещи се съхраняват в Окръжен съд – Бургас, съгласно протокол от 28.04.2022г. /л.16 от НОХД №405/2022г./. Предметите, приобщени като веществени доказателства, затвърждават по несъмнен начин достоверността на изложените по-горе обстоятелства.

Съдилищата цениха като годни веществени доказателствени средства приложените по делото фотоснимки, подредени във фотоалбум към протокола за претърсване и изземване в процесния имот / т.1, л.7 – 13 от ДП /, тъй като те са били направени в хода на започналия наказателен процес от специалист – технически помощник, участвал като такъв по време на посочените действия по разследване, а НПК не предписва други специални изисквания за изготвянето на фотоснимките.

Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност мотивира въззивната инстанция да сподели становището на първата за безспорно и убедително доказано авторство на разгледаните престъпления в лицето на подсъдимия Д., а проверявания съдебен акт - да намери за обоснован.

Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъединява и въззивният – подсъдимият с деянието си, описано в пункт 1. на обвинителния акт, е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 пр.4 и пр.5 вр. чл.29, ал.1 б. „б“ от НК, защото на 14.05.2021г., в село Ново Паничарево, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително е разпространил чрез продажба високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 1, 061 грама, със съдържание на активно действащия компонент от 70, 50%, на стойност 26, 53 лева, и е държал на същата дата и в същото населено място, без надлежно разрешително и в условията на опасен рецидив, с цел разпространение високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0, 388 грама, със съдържание на активно действащия компонент от 71, 80%, на стойност 9, 70 лева.

Констатацията на съда относно предмета на посоченото престъпление е в съответствие с приложимите за казуса регламенти. Съгласно Списък II от Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971г., ратифицирана от Република България и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ бр. 30/1999г., метамфетаминът е наркотично вещество и подлежи на контрол. Той е характеризиран като високорисково наркотично вещество и е включен в Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, в което приложение са изброени растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях и които са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Правилно и обосновано е заключението на първостепенния съд, че коментираното престъпление с предмет посоченото високорисково наркотично вещество - метамфетамин е било извършено от подсъдимия при две форми на изпълнително деяние „разпространение чрез продажба” и „държане с цел разпространение”.

Несъмнено установено е от събраните по делото доказателства, че на 14.05.2022г., на дворната врата на обитаван от подсъдимия Д. недвижим имот, на ул. „Л.“ №•, в село Ново Паничарево, община Приморско, област Бургас, подсъдимият е оставил за свид. В. Ц кристално вещество с нетно тегло 1, 061 грама, със съдържание на метамфетамин 70, 50%, на стойност 26, 53 лева, за което свид. Ц е заплатил сумата от 30 лева. Иначе казано, подсъдимият е продал, т. е. разпространил е чрез продажба високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 1, 061 грама, със съдържание на активно действащия компонент от 70, 50%, на стойност 26, 53 лева Безспорно установено е също, че на същата дата - 14.05.2021г. и на същото място – в имот, находящ се на ул. „Л.“ №•, в село Ново Паничарево, община Приморско, област Бургас, подсъдимият, с цел разпространение, е държал високорисково наркотично вещество – 0, 388 грама кристално вещество със съдържание на метамфетамин 71, 80% на стойност 9, 70 лева В тази връзка следва да се добави, че за да е осъществено престъплението при форма на изпълнителното деяние „държане на наркотично вещество”, достатъчно е последното да се държи от дееца, без да е необходимо демонстриране на това държане, нито изразено намерение за своене на веществото. За съставомерността на деянието не е необходим определен минимален времеви период на държането на наркотика, нито непрекъснатост и непосредственост на държането. От момента, в който деецът установи своя фактическа власт върху наркотичното вещество, той вече го държи и осъществява изпълнителното деяние на разглежданото продължено престъпление, без да е нужно изтичането на определено време, нито непрекъснатото и пряко държане на веществото. В казуса подс. Д. е държал процесното наркотично вещество – метамфетамин от момента на неговото придобИ.е чрез производство, който е неизвестен, до изземването му от органите на полицията по време на извършените в процесния имот следствени действия по претърсване и изземване.

Безспорен е също и другият обективен елемент от състава на разглежданото престъпление – липсата на надлежно разрешително за държане и разпространение на високорискови наркотични вещества, издадено в полза на подсъдимия.

Законосъобразен е също изводът на съда, че подс. Д. е осъществил коментираното престъпление в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, защото към деня на извършването му – 14.05.2021г. той е бил осъден с определение от 01.04.2014г., в сила от 17.04.2014г., по ЧНД №1017/2014г. на Районен съд – Бургас за извършените от него престъпления по НОХД №145/2011г., НОХД №1297/2011г. и НОХД №323/2013г., и трите на Районен съд – Бургас, на общо наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години, изтекъл на 17.04.2017г., от която дата е започнал да тече предвиденият в чл.30, ал.1 вр. ал.2 от НК петгодишен срок за прилагане на чл.29 от НК и този срок не е бил изтекъл към инкриминираната дата. Освен това, с определение по НЧД №720/2020г. на Районен съд – Бургас, в сила от 25.07.2020г., на подс. Д. е било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №575/2019г. на Районен съд – Царево, НОХД №5116/2019г. на Районен съд – Бургас и НОХД №3876/2019г. на Районен съд – Бургас, като това наказание, след извършените приспадания на основание чл.59 от НК, е изтърпяно ефективно на 30.04.2020г. Следователно към инкриминираната дата – 14.05.2021г. не е бил изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на предходното наказание лишаване от свобода.

Така, към датата на настоящото престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 – 14.05.2021г., подсъдимият се оказва осъден два пъти на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, като изпълнението на второто наказание от шест месеца лишаване от свобода не е било отложено съгласно чл.66 от НК.

По изложените съображения следва да се приеме, че окръжният съд правилно е определил правната характеристика на настоящото престъпление по по-тежко наказуемия състав на чл.354а, ал.2, изр.2, т.4, вр. ал.1, изр. 1, пр.4 и пр.5 от НК.

Наред с коментираните обективни признаци на деянието, описано в пункт 1. на обвинителния акт, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая присъстват и елементите от субективната страна на престъплението - пряк умисъл и специална цел за разпространение на наркотичните вещества, Всички данни по делото несъмнено сочат, че подс. Д., с оглед на неговата възраст, житейски и социален опит, физическо и психично развитие, степен на образование и съдебно минало добре е разбирал, че извършва нещо недопустимо и непозволено от закона, като произвежда и държи в обитавания от него имот процесното наркотично вещество – метамфетамин и продава част от него на трето лице. Подсъдимият е запознат с действието на този наркотик, който лично употребява, знае разрешителния режим за неговото производство, държане и разпространение, знае също, че не притежава надлежно разрешително за придобИ.ето и държането на наркотични вещества. Следователно, той е бил съвсем наясно за неправомерността на постъпката си, изразяваща се в държане и разпространение на процесните наркотици, за които е бил убеден, че са метамфетамин. Извършените от него действия са обективен израз на оформените в съзнанието му представи за общественоопасния характер на деянието му и неговите последици и за желанието му тези последици да се проявят в действителност. Иначе казано, действал е с пряк умисъл, както правилно е счела първата инстанция.

Законосъобразно е също становището на първоинстанционния съд, че в казуса е налице квалифициращият субективен признак на коментираното престъпление по чл.354а, ал.2, т. 4 вр. ал.1, изр.1 от НК - специалната цел за разпространение на държаните наркотични вещества. Тя се установява по несъмнен и категоричен начин от кредитираните и надлежно приобщени досъдебни показания на свидетелите И. А., С. Д., Ж. Д. и Р. К., както и показанията на свид. Ц, а също и от множеството предмети, иззети от жилището на подсъдимия като веществени доказателства, които в комплексна преценка с писмените и гласните доказателствени средства също индицират, че целта на подсъдимия досежно процесния наркотик метамфетамин е била да го продаде на трети лица. В подкрепа на този извод е и реализираната продажба на по-голямата част от процесното наркотично вещество.

По повод въззивният протест на прокурора срещу оправдателната част на присъдата за продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, въззивната инстанция извърши необходимата проверка и намери протеста за неоснователен. Посочената оправдателна част на присъдата е законосъобразна, тъй като е в съответствие с цитирания законов текст и установената съдебна практика по неговото приложение. Описаното в пункт 1. на обвинителния акт престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 от НК не е продължавано такова по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Както правилно е приел първоинстанционният съд, въпросното престъпление е било извършено на една и съща дата при две различни форми на изпълнителното деяние на едно престъпление – държане на високорисково наркотично вещество с цел разпространение и разпространение на такова вещество чрез продажба, като е без значение последователността на реализиране на тези форми във времето. Осъществяването на две различни форми на изпълнителното деяние на едно престъпление не покрива изискванията за продължавано престъпление, предвидени в чл.26, ал.1 от НК. Такова би било налице, ако деецът осъществи два или повече пъти една и съща форма на изпълнителното деяние по чл.354а от НК. За разлика от продължаваното престъпление, предвидено в чл.26, ал.1 от НК, съставите на престъпленията, уреждащи различни форми на изпълнителното деяние, каквото е престъплението по чл.354а от НК, са единни, макар и при усложнена конструкция, позволяваща да бъдат реализирани една или повече от тези форми за постигане на престъпната цел – увреждане на обществените отношения, защитени от съответния престъпен състав. При тези престъпления се касае за единна дейност, обхваната от едно решение и субективно отношение на дееца, която е свързана и цялостна, независимо от отделните прояви, включени в нея. Затова, когато различните форми на изпълнителното деяние са осъществени на една и съща дата, не са изпълнени два от обективните признаци на продължаваното престъпление – да се касае за отделни деяния и те да са извършени през непродължителен период от време, поради което и не е налице продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК. В този смисъл са указанията, дадени с п.I, т.1 и п.II, т.8 от Тълкувателно решение №3 от 15.02.1971г. на ОСНК на ВС.

Неоснователно е искането във въззивната жалба на защитника за преквалификация на разгледаното деяние по чл.354а, ал.3 от НК или по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК. Престъпният състав по чл.354а, ал.3, т.1 от НК урежда две възможни форми на изпълнителното деяние – придобИ.е и държане на високорискови наркотични вещества. Осъщественото от подс. Д. разпространяване на високорисковото наркотично вещество метамфетамин чрез продажбата му на свид. Ц, което всъщност доказва и специалната цел, с която е държал предмета на престъплението, изключва възможността престъпната му деятелност да бъде квалифицирана по посочените по-леки престъпни състави.

Изложените аргументи в подкрепа на извода, че деянието, за което подс.

Д. е признат за виновен, съставлява престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК, същевременно са отговор на оплакването във въззивната жалба на служебния защитник за неправилен отказ да се приложи чл.9, ал.2 от НК и на това основание да се прекрати наказателното производство. Подобно искане за прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и оправдаване на подсъдимия по първото обвинение беше заявено устно и от упълномощения защитник на подсъдимия в хода на съдебните прения пред въззивната инстанция.

Възражението, че държането на процесното наркотично вещество не е престъпление, защото поради малкото му количество, ниската му парична стойност и предназначението му за лична употреба, извършеното представлява малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, е неоснователно. Цитираната правна норма урежда две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно - деянието въобще не е общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като „малозначително”. Оценката на степента на обществена опасност на деянието винаги е съобразена с характера на общественоопасните деяния и тяхното негативно влияние върху развитието на обществото.

В случая вида на процесния наркотик - метамфетамин, който представлява високорисково наркотично вещество, при това то е сред най- рисковите за общественото здраве наркотици и за кратко време създава зависимост към упойващи вещества, разделянето на неправомерно държаното наркотично вещество на две части, продажбата на по-голямата част на трето лице, конкретното общо количество на тези вещества – 1, 449 грама /1, 061 гр. +0, 388 гр./, което не сочи на доза за еднократен прием, както и извършването на деянието в сравнително кратък срок от една година след изтърпяване на общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, в това число за престъпления, свързани с наркотични вещества – по чл.343б, ал.3 от НК, не указват на пренебрежимо ниска степен на обществена опасност, която да се приеме за явно незначителна, а деянието да се характеризира като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. С оглед на това, сравнително малкото общо количество на процесния наркотик метамфетамин и ниската му парична стойност не са достатъчни, за да се направи извод за малозначителност на обсъденото деяние и да се изключи неговия престъпен характер, а на извършителя му – подс. Д. да не се търси наказателна отговорност.

Безспорно установените фактически констатации, изведени от събрания на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствен материал, дават основание на въззивната инстанция да прецени като законосъобразен и да се присъедини към формирания от първата инстанция правен извод, че с описаното в пункт 2. на обвинителния акт деяние подсъдимият е осъществил обективните и субективните елементи на престъпление против народното здраве, представляващо държане на прекурсори – червен фосфор с нетно тегло 36, 123 грама, на материали – йод с нетно тегло 55, 270 грама, както и на съоръжения – две електронни везни и 2 бр. батерии за тях, стъклена колба и 2 бр. пластмасови кутийки, с цел производство и разпространение на високорисково наркотично вещество, с правна квалификация по чл.354а, ал.1, изр.2 от НК.

Категорично установено е от събраните по делото доказателства, че на 14.05.2021г., в обитавания от подсъдимия имот в село Ново Паничарево, ул. „Л.“ №•, същият е държал посочените по-горе по вид и количество прекурсор, материал и съоръжения с цел производство и разпространение на високорисковото наркотично вещество – метамфетамин. Подс. Д. е държал процесните прекурсор, материал и съоръжения от момента на тяхното придобИ.е, който е неизвестен, до изземването им от органите на полицията по време на извършените в процесния имот следствени действия по претърсване и изземване. Изводът за преследваната от Д. цел – за производство и разпространение на високорисковото наркотично вещество – метамфетамин се основава на неоспореното заключение на химическата експертиза, което установява наличие на следи от метамфетамин по иззетите две електронни везни. Тези експертни констатации налагат извод, че след получаването на наркотичното вещество същото е било разпределяно на дози, отмерени с електронна везна, и е било предназначено за разпространение.

Несъмненият извод, че подс. Д. е държал и използвал процесните прекурсор – червен фосфор и материал - йод именно за производството на високорисковото наркотично вещество метамфетамин се подкрепя и от експертното становище на вещото лице В. Б., според който установените при проведените изследвания реактиви и химикали – червен фосфор и йод могат съвместно да участват в схема за синтетично получаване на метамфетамин по т. нар. метод на редукция на хидроксилната група от молекулата на ефедрин/ псевдоефедрин чрез нагряване в присъствието на йодоводородна киселина и фосфор за производството на синтетичното наркотично вещество метамфетамин. Важно е също изразеното становище на експерта – химик, че за произвеждането на синтетичното наркотично вещество метамфетамин не е необходимо специално оборудване, като производството му може да се извърши с помощта различни предмети от домакинството, включително стъклена колба, каквато е били намерена и иззета от дома на подсъдимия. Тези заявени експертни позиции обосновават категоричен извод, че подс. Д., макар и да не е разполагал със специално обособени помещения и специална апаратура, е могъл с процесните прекурсор, материал и съоръжения в домашни условия да произведе високорисковото наркотично вещество метамфетамин. Самият подсъдим, пожелавайки да даде обяснения във въззивното производство, призна, че в дома си е произвеждал метамфетамин, но в малки количества и предназначен изцяло за лична употреба.

Вярна е констатацията на първия съд досежно предмета и на това престъпление – веществото червен фосфор. Съгласно Регламент 273/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно прекурсорите и наркотичните вещества посоченото вещество е прекурсор, то е под контрол, като фигурира в Категория 2, Подкатегория 2А, към Приложение 1 на посочения Регламент като вещество, използвано често за производство на наркотични и психотропни вещества.

Правилен е изводът на съда за осъществяване на коментираното престъпление при форма на изпълнителното деяние „държане”, тъй като подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху намиращите се в дома му вещества - червен фосфор и йод, характеризирани, съответно като прекурсор и материал за производство на наркотик, защото те могат съвместно да участват в схема за синтетично получаване на наркотичното вещество метамфетамин.

Въззивната инстанция се присъедини към становището на първата за присъствието на елементите от субективната страна на престъплението по чл.354а, ал.1, изр.2 от НК – пряк умисъл и специална цел за производство и разпространение на високорисково наркотично вещество. Подс. Д. е имал ясната представа за характера на държаните от него вещества, знаел е, че те представляват червен фосфор и йод, които се използват като изходна суровина при производството на наркотични вещества и действително е използвал въпросните материали в синтеза на процесното високорисково наркотично вещество метамфетамин. Подсъдимият е бил съвсем наясно, че не притежава надлежно разрешително за придобИ.ето и държането на прекурсори, в това число на червен фосфор, осъзнавал е неправомерността на поведението си относно въпросните материали. Знаел е химичния състав на държаните от него вещества – червен фосфор и йод и техните възможни реакции помежду им, както и с други химични елементи, като съзнателно ги е използвал за получаване на метамфетамин. При тези данни, обоснован и правилен е изводът, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Правилен е също изводът за наличието на специалната цел, предписана от текста на чл.354а, ал.1, изр.2 от НК – подсъдимият е държал процесните предмети / прекурсор, материали и съоръжения/ с цел да произведе и разпространи високорисково наркотично вещество. При това, посочената цел е била реализирана, защото подсъдимият действително е произвел и е разпространил на трето лице метамфетамин, който е високорисково наркотично вещество.

Неоснователно е възражението в жалбата на защитника, че държането на процесните вещества, материали и съоръжения е несъставомерно по вменената на подсъдимия разпоредба на чл.354а, ал.1, изр.2 от НК, тъй като липсвал ефедрин/ псевдоефедрин, който е основната суровина за производството на метамфетамин и без него не може да се получи това наркотично вещество. Устно изразеното експертно становище на вещото лице В. Б., че без наличие на ефедрин не може да се произведе метамфетамин, както и ненамирането на този прекурсор при извършеното претърсване и изземване, не обосновават извод, че подсъдимият не е произвеждал метамфетамин, както правилно е приел и решаващият съд. Отсъствието на ефедрин/ псевдоефедрин по време на претърсването в процесния имот съвсем не означава, че преди това не е имало такъв прекурсор. Верен и логичен е противният извод. След като при претърсването на пристройката към къщата е намерен метамфетамин и такъв не може да се получи без основния компонент - ефедрин/ псевдоефедрин, то следва, че такъв е имало в държане на подсъдимия, но вече е бил употребен при синтеза на процесния метамфетамин, поради което и не е бил наличен в момента на обиска в жилището. Дори самият подсъдим в обясненията си пред въззивната инстанция призна, че в дома си е произвеждал наркотичното вещество метамфетамин, със сигурност с използването на ефедрин/ псевдоефедрин, макар и да заяви, че е произвеждал малки количества от наркотика, предназначен изцяло за лична консумация. Наличните по делото доказателствени източници, подробно анализирани по-горе, категорично обосновават извода, че подсъдимият е произвеждал метамфетамин с цел продажба.

Водим от по-горе изложеното, въззивният съд прие, че атакуваната присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с разпоредбите на чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1, чл.354а, ал.1, изр.2 и чл.11, ал.2 от НК. Изпълнени са предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за коментираните престъпления против народното здраве с цитираните правни характеристики и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за оправдаването му.

Въззивната инстанция обсъди внимателно оплакването за несправедливост на присъдата, тъй като с въззивния протест на прокурора се претендира завишаване на наложените наказания, а в хода на съдебните прения във въззивното производство подсъдимият и неговият защитник акцентират именно на посочения недостатък на съдебния акт и молят за намаляване на наложените наказания лишаване от свобода, които да бъдат определени и за двете престъпления при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а наложените глоби да бъдат намалени наполовина. Съобразявайки доводите на прокурора и защитника за несправедливост на акта, въззивният съд, осъществи прецизен съдебен контрол и намери, че наложените наказания лишаване от свобода и глоба за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК са явно несправедливи, тъй като са завишени и в този смисъл исканията на подсъдимия и защитника за намаляване размерите на посочените наказания са основателни, а тези на прокурора за увеличение на наказанията са неоснователни. Неоснователни са също претенциите на подсъдимия и защитника за намаляване размерите на наказанията, наложени за престъплението по чл.354а, ал.1, изр.2 от НК.

Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие на наказателна репресия върху извършителя с оглед постигане целите на специалната и генералната превенции. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се посочи установеното в съдебната практика принципно разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен, формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Съобразявайки горните принципни положения, въззивният съд прие, че в случая при индивидуализацията на наказанията лишаване от свобода и глоба съобразно чл.54 от НК в размери, съвпадащи с минималните предвидени в приложимата за казуса материалноправна норма на чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК, първата инстанция не е съобразила подобаващо степента на обществена опасност на конкретното престъпление, надценила е степента на обществена опасност на подсъдимия и не е отчела наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство.

Правилно е становището на съда, че престъпленията, имащи за предмет наркотични вещества, са считани поначало като такива със завишена степен на обществена опасност, с оглед техния обект на защита - обществените отношения, свързани с народното здраве. Така очертаният обект на защита, както и нарастващият брой на деянията с предмет наркотични вещества и прекурсори, тяхната динамика и актуалност и особено неблагоприятното въздействие на наркотиците върху здравето на хората, са били законодателно отчетени с предвидените за коментираните престъпления тежки санкции.

При решаване на въпроса за наказанията първата инстанция се е въздържала да посочи изрично своята оценка за степента на обществена опасност на конкретните престъпления и на подсъдимия като деец. Допълвайки мотивите й, въззивният съд прие, че степента на обществена опасност на разгледаните деяния е в пределите на характерната за този вид престъпления, с оглед вида, количеството, стойността на процесното наркотично вещество и съдържанието на неговия активно действащ наркотичен компонент – 1, 449 гр. метамфетамин, със съдържание - 70, 50% и 71, 80%, за 36, 23 лева, както и вида, количеството и предназначението на процесните съоръжения - две електронни везни, стъклена колба, две пластмасови кутийки, прекурсор – 36, 123 гр. червен фосфор и материал – 55, 270 гр. йод. Досежно степента на обществена опасност на подс. Д. като деец, въззивният съд прие, че същият е личност с относително висока степен на обществена опасност поради осъществяване на настоящите деяния само една година след ефективно изтърпяване на общо наказание от шест месеца лишаване от свобода за съвкупност от престъпления, две от които са свързани с наркотични вещества - управление на МПС след употреба на метамфетамин по чл.343б, ал.3 от НК.

Обсъждайки наказанията на подсъдимия, въззивният съд взе предвид подбудите и причините за извършване на престъпленията, които се състоят в ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки, употреба на наркотици, незачитане от него на правните норми, регламентиращи контрола върху наркотичните вещества и забраната за тяхното държане и разпространение.

Отчитайки обстоятелствата, влияещи върху размера на наказанията на подсъдимия, първоинстанционният съд правилно е приел превъзходство на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, но не е коментирал обстойно същите, нито е дал правилна оценка на тяхното значение досежно размерите на полагащите се на дееца санкции. Като смекчаващи обстоятелства са характеризирани младостта на подсъдимия, като е посочено, че същият е „млад човек“, както и неговия „опит да създаде семейство“. Въззивната инстанция не сподели тази оценка за облекчаващи отговорността факти на цитираните обстоятелства. Приетата от съда младост на подсъдимия следва да се изключи от кръга на смекчаващите вината обстоятелства, защото понастоящем той е на 33 навършени години / 33 год. и 9 мес. /, която възраст предпоставя достатъчно житейски опит на лицето. „Младата възраст” може да се приеме като смекчаващо обстоятелство, само ако същата е близка до непълнолетието, характеризиращо се с недостатъчна зрялост на индивида. Неприемлива е квалификацията за смекчаващо обстоятелство на т. нар. „опит да създаде семейство“. Безспорно установено е, че както към деня на постановяване на присъдата, така и понастоящем подс. Д. не е семейно ангажиран, тъй като нито е женен, нито живее на съпружески начала с конкретно лице, поради което актуалното семейно положение на подсъдимия на „неженен“ не може да послужи като основание за понижаване размерите на следващите му се наказания. Вярна е обаче констатацията на първата инстанция, че в хода на разследването подс. Д., в качеството си на обвиняем, не е оказал съдействие за разкрИ.е на обективната истина в процеса, поради което правилно е отказал да зачете като смекчаващо вината обстоятелство претендираното от защитника „съдействие на разследващите“. Разбира се, липсата на подобно съдействие на разследването от страна на обвиняемия съвсем не е отегчаващо обстоятелство и не следва да се съобразява като такова при индивидуализацията на наказанията, доколкото избраното от него поведение в процеса е проява на регламентираното от закона негово право на защита.

В обхвата на понижаващите отговорността обстоятелства следва да се включат и адекватно да се оценят направените от подсъдимия пред въззивната инстанция признания по обвиненията, както и вида и сравнително малкото количество на държаните прекурсор и материал, съответно 36, 123 гр. червен фосфор и 55, 270 гр. йод, чието придобИ.е и притежаване не е забранено и същите свободно се предлагат и купуват в търговската мрежа. Идентична оценка следва да се даде на установената липса в дома на подсъдимия на веществото ефедрин/псевдоефедрин, което е първичен източник и основен прекурсор за синтез на синтетичното наркотично вещество метамфетамин и без него последното не може да се произведе. Същевременно неоснователна е претенцията на защитника отсъствието на ефедрин/псевдоефедрин сред държаните от подсъдимия вещества, както и лесно достъпно придобИ.е на този прекурсор чрез свободното закупуване от аптеките на множество лекарствени средства, съдържащи посоченото вещество, да се отчитат като изключително смекчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанията за престъплението по чл.354а, ал.1 изр.2 от НК.

За разлика от първата инстанция, която е приела, че осъжданията на подс.

Д. извън тези, обуславящи квалифициращия признак „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, не следва да се ценят като отегчаващи вината обстоятелства, защото „Деянията по тях са извършени за около месец и имат изолиран характер“, въззивният съд счита, че двете осъждания на подсъдимия на наказание пробация и осъждането му на наказание глоба не следва изцяло да се пренебрегват като утежняващи отговорността факти, но тъй като тези осъждания се отнасят за сравнително леки по своята тежест престъпления и са доста отдалечени назад във времето, доколкото датират от 2010г., 2011г. и 2015г., то те не следва да се отчитат с решаващо значение, както при оценката на степента на лична опасност на подсъдимия, така и при индивидуализацията на наказанията и да обосновават завишаване отговорността на подсъдимия.

В категорията на утежняващите отговорността обстоятелства, налагащи завишаване на наложените наказания, не могат да се отнесат некритичното отношение на подсъдимия към извършеното от него, непризнаването на вината или недаването на обяснения, тъй като това е недопустимо. Конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в наказателното производство е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова липсата на критичност и демонстрирано разкаяние са факти, които не могат да се интерпретират във вреда на подсъдимия и да утежняват наказателноправното му положение.

Изчерпателно изброявайки и коментирайки посочените по-горе обстоятелства, значими за индивидуализацията на наказанията, в частност тези за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК, въззивният съд установи само две смекчаващи вината обстоятелства – направените пред него признания от подс. Д., че именно той е предоставил на свид. Ц произведеното от самия него процесно наркотично вещество метамфетамин, както и конкретното общо количество на държания и продаден наркотик – 1, 449 грама. Очевидно е, че тези две смекчаващи обстоятелства не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и съобразно константната съдебна практика по този въпрос. Но второто посочено обстоятелство, свързано с много малкото общо нетно тегло на държаното и продадено високорисково наркотично вещество – 1, 449 грама, следва да се цени като изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК. Наред с това въззивната инстанция намери, че предвиденият в приложимата за казуса правна норма на чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК минимален размер на наказанието от пет години лишаване от свобода се оказва несъразмерно тежко на извършеното и се налага определяне на наказанието съгласно изискванията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – под най-ниския фиксиран предел.

Отчитайки всички фактори, значими за индивидуализацията на наказанието, въззивният състав прие, че за резултатното репресиране на подсъдимия за посоченото престъпление следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години. Определеното от първостепенния съд наказание от пет години лишаване от свобода, макар и съвпадащо с фиксирания минимален размер на наказанието, е завишено по размер, несъответно е на обичайната степен на обществена опасност на конкретното деяние, на единственото и не особено значимо отегчаващо обстоятелство и на посоченото изключително смекчаващо вината обстоятелство. В кореспонденция с тях е приетото от настоящата инстанция наказание от три години лишаване от свобода, което ще допринесе и за постигане целите на специалната и генералната превенция, като наред с това се явява справедливо. Наложеното наказание от пет години лишаване от свобода е израз на необоснована и безполезна строгост към подсъдимия, то с нищо в повече не би допринесло за неговото поправяне и превъзпитание, нито ще осигури в по-висока степен изпълнението на генералната превенция.

По изложените съображения и отчитайки най-вече много малкото общо количество на държаното и продадено високорисково наркотично вещество – 1, 449 грама, въззивният съд прецени, че за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК следва да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години, което е под минималния предвиден размер на приложимата норма. Наказание с размер, различен от посочения, ще бъде безполезно високо или неоправдано ниско, поради което не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на дееца, не би въздействало възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото. Предвид на това, атакуваната присъда следва да се измени, като се намали размера на наложеното за посоченото престъпление наказание лишаване от свобода на три години.

Намаляването на обсъденото наказание лишаване от свобода изисква интервенция на въззивния съд и по повод наложеното на подсъдимия за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК наказание глоба в размер на 20 000 лева. В цитирания законов текст наред с наказанието лишаване от свобода е предвидено кумулативно и наказание глоба от 20 000 до 100 000 лева. Съгласно чл.55, ал.2 от НК, в случаите на ал.1, т.1 от тази норма, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора. Вярно е, че тази разпоредба не е императивна, доколкото същата предписва възможност за съда при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК да слезе под най-ниския предел на наказанието глоба най-много с една втора. Но съгласно константната съдебна практика, когато съдът приеме, че са налице многобройни и/или изключителни смекчаващи обстоятелства, при индивидуализацията на наказанията е длъжен да приложи чл.55 от НК не само за основното, но и за другите наказания, ако са предвидени в приложимата наказателноправна норма от Особената част на НК. Наред с това и специално за наказанието глоба, в съдебната практика е прието, че правилото на чл.55, ал.2 от НК се прилага, както когато глобата е самостоятелно или алтернативно наказание, така и когато тя се налага заедно с друго наказание като кумулативна санкция. Предвид на това и като се съобрази, че в конкретния случай въззивната инстанция намалява размера на наложеното за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК наказание лишаване от свобода съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК поради наличието на констатирано изключително смекчаващо вината обстоятелство, то при съблюдаване на нормата на чл.55, ал.2 от НК и съдебната практика по нейното приложение, на намаляване с една втора на предвидения най-нисък предел подлежи и наложеното наказание глоба от 20 000 лева. Следователно същото, в съгласие с чл.55, ал.2 от НК, следва да се редуцира на глоба от 10 000 лева.

Проверявайки справедливостта на атакуваната присъда, въззивната инстанция упражни контрол и относно наложените на подсъдимия за престъплението по чл.354а, ал.1 изр.2 от НК наказания лишаване от свобода и глоба и установи, че в тази му част съдебният акт е справедлив. Наказанията за това деяние са индивидуализирани при съобразяване степента на обществена опасност на конкретното престъпление и при превес на смекчаващите вината обстоятелства, коментирани по-горе. Те съвпадат с предписаните за престъплението минимални размери на санкциите, съответно три години лишаване от свобода и глоба от 20 000 лева, а въззивният съд, не откривайки многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства за индивидуализацията им при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, счита, че не следва да коригира размерите на посочените наказания. Същите са правилно определени, прецизно отмерени с оглед на всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства, включително с материалното състояние на подсъдимия, съобразени са с целите на специалната и генералната превенция и същевременно са справедливи.

Изменяването на проверяваната присъда чрез намаляване размерите на наложените на подсъдимия наказания за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК обуславя изменение на акта и в частта му, с която на подсъдимия е определено общо наказание съгласно чл.23, ал.1 от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че становището на първата инстанция, според което деянията на подсъдимия - предмет на разглеждане по настоящото дело, се намират в условията на реална съвкупност помежду си съгласно чл.23 ал.1 от НК, е законосъобразно. Това е така, защото подсъдимият с две отделни деяния е осъществил съставите на две отделни престъпления - по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК от НК и по чл.354а, ал.1, изр.2 от НК, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед на това, първата инстанция правилно е преценила, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, които регламентират законовата възможност за съда, като определи наказание за всяко отделно престъпление, да наложи на подсъдимия едно общо наказание за всички престъпления, включващи се в съвкупността, което да е най-тежкото от наказанията за отделните престъпления. В съответствие с цитираната разпоредба и съобразявайки намаления размер на наказанието лишаване от свобода за първото обсъдено деяние, като общо наказание за разгледаните престъпления по настоящото дело на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от три години, тъй като двете отделни наказания за престъпленията от формираната съвкупност са еднакви по вид и размер, а именно: три години лишаване от свобода.

Постановената от въззивния съд редукция на наказанието глоба от 20 000 лева на 10 000 лева за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК, има за последица две различни по размер наказания глоба за двете разгледани деяния – глоба от 10 000 лева за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК и глоба от 20 000 лева за престъплението по чл.354а, ал.1 изр.2 от НК. Съгласно установената съдебна практика към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода се присъединява по-голямото по размер наказание глоба, като се съблюдават изискванията на чл.23, ал.3 от НК. В унисон с въпросната практика в казуса към определеното от тази инстанция общо наказание от три години лишаване от свобода следва да се присъедини глобата от 20000 лева, наложена за престъплението по чл.354а, ал.1 изр.2 от НК от първия съд и непроменена от въззивния съд. Следователно, атакуваната присъда следва да се потвърди в частта й, с която на основание чл.23, ал.3 от НК към общото наказание лишаване от свобода е присъединено наказанието глоба в размер на 20 000 лева.

С атакуваната присъда първостепенният съд се е произнесъл и по въпроса за изпълнението на наложеното на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода. Съблюдавайки нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, правилно е постановил наложеното общо наказание лишаване от свобода да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим. Извършеното от въззивната инстанция изменение на присъдата в частта й относно наказанията не налага корекция на определения от първия съд режим на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода, тъй като не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложеното наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, изтърпяно на 09.10.2021г.

В съответствие с чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал от срока на наложеното общо наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, както и времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 17.11.2021г. до „настоящия момент“, т. е. до деня на постановяване на присъдата - 06.07.2022г. Доколкото след тази дата и понастоящем подс. Д. продължава да бъде с посочената най-тежка мярка за неотклонение, въззивният съд следва да измени присъдата, като приспадане от определеното общо наказание времето, през което същият е задържан под стража, считано от 07.07.2022г. и до привеждане на присъдата в изпълнение.

Съобразявайки императивните норми на чл.354а, ал.6 и чл.53 ал.2 б. „а” от НК първостепенният съд правилно е отнел в полза на държавата процесното наркотично вещество, което е предмет на разгледаното престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК, притежаването му е забранено и безусловно подлежи на отнемане.

Произнесъл се е по предметите, приложени като веществени доказателства. В съответствие с чл.53, ал.1, б.“а“ от НК отнел в полза на държавата по-долу описаните предмети, които са послужили за извършване на умишленото престъпление по чл.354а, ал.1 изр.2 от НК, а именно: червен фосфор с нетно тегло 36.123 грама, йод с нетно тегло 55, 270 грама, стъклена електронна везна с надпис „Silver crest“, с размери 1.3/14.5/20, черна пластмасова електронна везна с размери 1.7/5.5/8 см, с черен капак, блюдо, четири бутона, дисплей и 2 батерии, стъклена колба с вместимост 1000 мл с надпис „Simax“, които след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Неправилно обаче първоинстанционният съд е постановил да се върнат на подс. Д. следните предмети, приложени като веществени доказателства: черен найлонов чувал, запечатан със стикер за веществени доказателства - ВД, в който се съдържат: полиетиленов плик/клипс, със стикер за ВД, в който са поставени полиетиленово пликче - тип клипс, 2 полиетиленови пликчета с надписи „Silica gel“ и гранули; полиетиленов плик/клипс, със стикер за ВД, в който е поставена прозрачна цилиндрична пластмасова кутийка с жълт пластмасов капак; полиетиленов плик, със стикер за ВД, в който е поставена пластмасова кутийка с диаметър на дъното 5.7 см и височина 5.3 см, с пластмасов капак; найлонов /полиетиленов/ прозрачен плик, в който се намира пластмасова кутийка с диаметър на дъното 5.7 см и височина 5.3 см, с пластмасов капак; найлонов /полиетиленов/ прозрачен плик, съдържащ черна на цвят полиетиленова торба; найлонова /полиетиленова/ бяла на цвят торба. Изчерпателно изброените предмети подлежат на унищожаване като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила, в какъвто смисъл следва да бъде изменен въззивния съдебен акт.

Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаните престъпления Н. Д. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата 263, 83 лева, а на Окръжен съд – Бургас – сумата 30 лева, представляващи направени разноски по дело.

В заключение, въззивният съд прие, че на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК следва да измени обжалваната присъда в посочените й по-горе части, като намали размерите на наказанията, наложени на подсъдимия за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 от НК от лишаване от свобода за срок от пет години на лишаване от свобода за срок от три години и глоба от 20 000 лева на глоба от 10 000 лева. Първоинстанционната присъда следва да бъде изменена и в частта й относно определеното на подсъдимия общо наказание, като същото следва да бъде редуцирано от въззивната инстанция от пет години лишаване от свобода на три години лишаване от свобода.

Съдебният акт след да бъде изменен в частта, с която е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, като се приспадне и времето от 07.07.2022г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

Присъдата следва да бъде отменена в частта, в която е постановено връщане на подсъдимия на определени и по-горе изброени предмети, приложени като веществени доказателства, като се обяви тяхното унищожаване като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила В останалите й части, в които присъдата не подлежи на изменение или отмяна, тя следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована, съгласно чл.338 от НПК.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд