Решение № 5354 от 7.8.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 4196/2018 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба от 06.02.2018 г. на ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу решение № 301097/22.12.2017 г. по гр.дело № 19723/2016 г. по описа на СРС, 82 състав, с което жалбоподателят е осъден да отремонтира вреди по лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег. № •••••••, рама № КМН SC81LR4U587751, собственост на ищеца Р.Ч.М., в свой доверен сервиз, като извърши ремонт на основние застрахователна полица № 440114213047982/12.08.2014 г. на амортисьор преден десен, лагер, главини и кормилна щанга дясна, както и на махам по окачването на предния мост, които вреди са резултат от ПТП, настъпило на 17.06.2015 г. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 400 лв. – разноски по делото. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като в производството по обезпечаане на доказателства е установено, че стойността на ремонта на процесните вреди следва да е в размер на 279, 23 лв. Сочи се, че се иска ремонт на лек автомобил, претърпял вреди от ПТП на 17.06.2015 г., за който автомобил и не е ясно как е бил съхраняван и дали изобщо може да бъде отремонтиран. Поддържа се, че искът на ищеца би бил допустим ако се претендираше заплащане на сумата от 279, 23 лв. При положение, че съдът приеме, че исковата претенция, така както е предявена от ищеца е допустима, поддържа, че диспозитивът на обжалваното решение би трябвало да се допълни, като се посочи, че ответното дружество се осъжда да извърши ремонта до размер на сумата от 279, 23 лв. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението като неправилно или обезсилване на решението като недопустимо и прекратяване на производството по делото. Претендират се разноски. Въззиваемата страна Р.Ч.М. – ищец по делото оспорва жалбата, счита за неоснователен довода за недопустимост на производството. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство, и при така очертания от жалбата предмет, приема следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно. Неоснователни са доводите на въззивника, че същото е недопустимо. СРС се е произнесъл по допустим иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.209, ал.1 КЗ /отм./ - за реално изпълнение на задължението на застрахователя за възстановяване на вредите в натура. В областта на имущественото застраховане, посочената разпоредба допуска натурална престация при настъпило застрахователно събитие и при постигнато между застрахователя и застрахования съгласие, претърпените вреди да бъдат възстановени от застрахователя в натура, т.е. репарирането на вещта да се извърши в посочен от застрахователя сервиз и за негова сметка. Настоящият въззивен състав счита, че решението е и правилно, като споделя изцяло изводите на СРС, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Независимо от това и във връзка с доводите за неправилност на решението, изложени във въззивната жалба, следва да се добави и следното: По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 17.06.2015 г. е настъпило ПТП, при което на л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № ••••••• – собственост на ищеца по делото пред СРС, са нанесени вреди. Автомобилът е бил предмет на застрахователна полица № 440114213047982, сключена с „Д.з.“ ЕАД, със срок на застрахователно покритие 12 месеца, чиято валидност започва на 14.08.2014 г. и приключва на 13.08.2015 г., при застрахователна сума в размер на 8 300 лв. и уговорена застрахователна премия от 687, 24 лв. Съгласно т. 14.1 от Общите условия за застраховка „Каско +“ при частични щети застрахователят определя размера на застрахователното обеезщетение, по различни начини, прадоставени на избора на застрахования, един от които е разписаният в т.14.1.3 – отремонтиране на МПС в предложен от застрахователя сервиз при сключена специална договореност „доверен сервиз“. В този случай ремонтът се извършва след предварително споразумение между страните, а стойността му се заплаща от застрахователя на сервиза. Страните са постигнали съгласие репарирането на вредите да се извърши именно по този начин-в натура, като след отремонтиране на автомобила и връщането му на собственика, са констатирани проблеми в ходовата част, които не са отстранени при ремонта. Видно от молба с вх. № АЗ-4046/27.08.2015 г., подадена чрез застрахователния агент „А.Б.“ ООД, собственикът на застрахованата вещ е уведомил ответното дружество, че след извършения ремонт в негов доверен сервиз, са констатирани допълнителни щети, които не е било възможно да бъдат установени при първоначалния оглед, но които са в причинно-следсвена връзка с настъпилото ПТП и не са били отстранени при ремонта в доверения сервиз на застрахователя. Поискано е преразглеждане становището по претенция № 44012121512059 и съответно одобрение за отремонтиране на ходовата част в доверен сервиз. С уведомление на застрахователното дружество с изх. № А3-1695/16.09.2015 г. е отказано уважаването на молбата поради липса на причинно-следсвена връзка между повредите в тази част на автомобила и претърпяното ПТП. Спорните по делото въпроси са свързани с вида на причинените вреди в ходовата част, причинната им връзка с настъпилото застрахователно събитие, както и дали се дължи отремонтирането им в доверен сервиз. От проведеното по реда на чл. 207 ГПК производство за обезпечаване на доказателства и изслушаното и прието заключение на авто-техническа експертиза по гр. дело № 75011/15 г., СРС, 32 състав, се установява, че при описания в протокола за ПТП механизъм-удар в предна странична дясна част на автомобила, част от кинетичната енергия е била поета от предна дясна гума на автомобила, което е довело и до увреждания в ходовата му част- нарушена сходимост на преден мост, вследствие на увреждания в преден десен шенкел, преден десен амортисьор, нарушена геометрия на кормилна щанга на рейката, от които е променена геометрията на преден мост. В о.с.з. вещото лице изрично е посочило, че е възможно гумата, върху която е указано въздействие да не е деформирана от удара, но да е понесла натоварването и тъй като е свързана с шенкела и амортисьора, това да е довело до вреди по ховодовата част. Съгласно заключението на допълнителна автотехническа експертиза, към датата на произшествието, застрахования автомобил е бил в експлоатация от около 12 години, като стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, с влагане на части от алтернативни доставчици е 814, 90 лв. с ДДС. В о.с.з. вещото лице е конкретизирано, че стойността на вредите в ходовата част ( амортисьор преден десен, лагер, главини и кормилна щанга дясна, както и на махам по окачването на предния мост ) е 279, 23 лв. без ДДС. При тези данни следва да се приеме за доказано, че в срока на застрахователния договор на процесния автомобил са били причинени увреждания в резултат на ПТП от 17.06.2015 г. и по ходовата му част, които обаче не са били отремонтирани от застрахователя по реда, описа в т.14.1.3 от Общите условия за застраховка „Каско +“, за който начин на репариране на вредите, страните са постигнали съгласие. Установеното по делото непълно /в количествено отношение/ отремонтиране на вредите, получени вследствие на настъпилото на 17.06.2015 г. произшествие, дава право на застрахования, в качеството му на кредитор на задължението на застрахователя по чл.209, ал.1 КЗ /отм./, съгласно общите правила на чл.79, ал.1 ЗЗД, да иска реално изпълнение на задължението, т.е. да отстрани повредите за своя сметка в доверен сервиз или да иска обезщетение за вредите от неизпълнението му. Изборът на кредитора е упражнен с предявяването на иска за реално изпълнение на задължението на застрахователя да възстанови вредите в натура. Въведено за първи път пред настоящата инстанция възражение на застрахователя, че не е ясно как е бил съхраняван автомобилът, поради което не е сигурно дали може да бъде отремонтиран, е преклудирано и не следва да се обсъжда. Освен това, инициираното от ищеца производство по реда на чл. 207 ГПК е имало за цел именно да обезпечи навременното събиране и съхраняване на доказателствата. Предвид гореизложеното и поради съвпадение изводите на настоящата инстанция с тези на СРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед неоснователността на жалбата, на въззивника не се дължат разноски. Такива се дължат на въззиваемата страна за сторените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение. Уговореното и платено възнаграждение е в размер на 550 лв., но с оглед своевременно заявеното от въззивника възражение за прекомерност и предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, възнаграждението следва да бъде намалено до размера посочен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно на 300 лв. Така мотивиран, Софийският градски съд