Решение № 310 от 24.7.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 732/2023 г.

Производство по чл.294 във вр. с чл.258 и сл. от ГПК. С решение №260034 от 29.10.2020 г., постановено по т.д.№35/2019 г. по описа на Окръжен съд-Х., е отхвърлен предявеният от „В.-К.“ ЕООД-гр.С., с ЕИК ••••••••• против О.Х. иск за присъждане на сума общо в размер на 88 048, 45лв., произходяща от догово𠹕••/2015г. от 08.09.2015г. за възлагане на обществена поръчка за услуга извършване на обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията на чл.169 ал.1 т.105 и ал.2 от ЗУТ, изготвяне на технически паспорт, както и извършване на обследване за енергийна ефективност и предписване на необходимите ЕСМ в съответствие с нормативните и минимални изисквания за енергийна ефективност и сертифициране по реда на ЗЕЕ във връзка с изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в одобрените многофамилни жилищни сгради на територията на О.Х.. Със същото решение е осъден ищеца „В.-К.“ ЕООД-гр.С., с ЕИК ••••••••• да заплати на О.Х. разноски по делото в размер на 650лв. Решението е постановено при участието на М.ф. и М.р.р.б. като трети лица-помагачи на страната на ответника О.Х.. Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от “В.-К.”ЕООД- гр.С., с ЕИК •••••••••, чрез пълномощника на дружеството адв. М. Б., с която жалба решението се обжалва изцяло като неправилно. С решение №22 от 02.06.2021 г., постановено по възз.т.д.№35/2019 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, обжалваното решение на ОС-Х. от 29.10.2020 г. е обезсилено и е постановено връщане на делото на същия съд за съответно произнасяне по предявения иск, съобразно указанията, дадени в мотивната част на решението на АС-Пловдив. Срещу решението на Апелативен съд-Пловдив от 02.06.2021 г. е подадена касационна жалба от “В.-К.”ЕООД с ЕИК ••••••••• и въз основа на нея е било образувано т.д.№2329/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II-ро отделение, като с решение №50027 от 13.12.2023 г., постановено по последното дело, Върховният касационен съд е отменил решение №22 от 02.06.2021 г., постановено по възз.т.д.№272/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания, дадени в мотивната част на решението, че апелативният съд при новото разглеждане на делото следва да проведе въззивен контрол съобразно чл.269, изр.2 от ГПК. Настоящото т.д.№732/2023 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив е образувано, след като е отменено от ВКС първото постановено по въззивната жалба на “В.-К.”ЕООД решение на апелативната инстанция и е върнато делото на същата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав.С оглед дадените в решението на ВКС указания, при настоящото ново разглеждане на делото апелативният съд дължи провеждането на въззивен контрол по жалбата съобразно чл.269, изр. второ от ГПК.В тази връзка апелативният съд приема следното: В процесната въззивна жалба, подадена от “В.-К.”ЕООД, се поддържа, че обжалваното решение №260034/29.10.2020 г., постановено по т.д.№35/2019 г. по описа на Окръжен съд-Х., е изцяло неправилно, като са развити подробни доводи за обосноваване на това становище.Според жалбоподателя, съдът неправилно е отхвърлил претенциите му, като при произнасянето си е допуснал грубо нарушение на чл.266, ал.1 от ЗЗД, според който единственото условие за заплащане на възнаграждението по договор за изработка е приемането на работата от възложителя.Изразено е и несъгласие с аргумента на окръжния съд, че неустановеното финансиране на О.Х. за изцяло неразплатените дейности по първата претенция-бл.35, чл.33 и бл.••, е основание за отхвърляне на същата претенция и се излага становището на жалбоподателя, че след като е налице изрично възлагане на тези дейности и извършената от изпълнителя работа по тях е приета без възражения от О.- възложител, задължението й за заплащане на възнаграждението за приетата работа е безусловно и независимо от финансирането й.По-подробни доводи в тази насока са развити в жалбата. Освен това, дружеството-жалбоподател счита за неправилен и извода на първоинстанционния съд, че О. е поела задължение да заплати посоченото във възлагателните писма по-ниско възнаграждение на договорените услуги по процесните 14 обекта без проектна документация, а не това за реално извършените дейности, които са били приети без забележки.Според жалбоподателя, по делото не е спорно, че е налице разминаване между посочените във възлагателните писма прогнозни РЗП и реално обследваните площи, за които са налице приемо-предавателни протоколи между страните, но при произнасянето по този въпрос съдът неправилно е приел, че плащането към изпълнителя следва да се определя по посочените във възлагателните писма по-ниски стойности.Счита, че това разрешение не съответства на постигнатите с процесния договор за изработка уговорки между страните, като посочва в този контекст, че в чл.3, ал.1 от договора изрично е предвидено възложителят да заплати на изпълнителя възнаграждение на база на реално извършените и приети без забележка дейности.Намира още, че посочения извод на окръжния съд е в противоречие и с подписаните между страните приемо-предавателни протоколи за всички обекти, където изрично е записано, че възнаграждението се дължи за реално извършената работа в съответствие с чл.3, ал.1 от договора.Излага и довода, че позоваването от съда на клаузата на чл.3, ал.5 от договора не може да обоснове извод за дължимост на цената, посочена във възлагателните писма, тъй като определените при възлагане на работата РЗП и цени са прогнозни, а не окончателни.Според дружеството-жалбоподател, предвид липсата на строителна документация за посочените от него 14 обекта, посочените във възлагателните писма РЗП са прогнозни и окончателното възнаграждение за извършената и договорена работа във връзка с тези обекти, се изчислява в съответствие с чл.266, ал.1, изр. 2 от ЗЗД-когато възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.Развива и доводи, че изводите на съда относно значението на посочените във възлагателните писма РЗП са правно и технически неправилни и че при произнасянето си съдът не е обсъдил дадените от МРРБ изрични указания по повод констатирани несъответствия между посочените във възлагателните писма РЗП и тези, установени след извършване на дейностите по обследване по НПЕЕМЖС.Наред с това счита за правно и фактически неиздържана и тезата на съда, че посочената в чл.3, ал.4 от договора обща стойност налага определяне на лимит на възнаграждението, който бил посочен във възлагателните писма.В тази връзка поддържа и аргумента, че претендираното възнаграждение за реално извършената от него работа не надхвърля общите ценови параметри на обществената поръчка и максимално определената за тази обособена позиция цена. И въз основа на всички развити във въззивната жалба доводи, дружеството-жалбоподател “В.-К.”ЕООД-гр.С. моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение на ОС-Х. и да бъде постановено от въззивния съд друго решение по съществото на спора, с което да се уважат изцяло предявените от дружеството претенции и да бъде осъдена ответната О.Х. да му заплати исковата сума в общ размер от 88 048, 45 лв. с ДДС, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, от която сума: -68 457, 86 лв. с ДДС, дължима за извършени, но изцяло неразплатени дейности 1 и 2 по чл.2, ал.3 от догово𠹕••/08.09.2015 г. за бл.••, бл.••, бл.•• в ж.к.”О.”, гр.Х. и -19 590, 59 лв. с ДДС, дължими за извършени, но частично неразплатени дейности 1 и 2 по чл.2, ал.3 от същия договор за бл.••, бл.•, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.•• и бл.•• в ж.к.”О.”, гр.Х.. Моли да му се присъдят сторените в хода на производството пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски. Ответната О.Х. е подала в законния срок писмен отговор на жалбата, чрез кмета й С.Д..В отговора е изложено становището, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, а въззивната жалба срещу това решение е неоснователна.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище са подробно развити в отговора и е поискано въз основа на тях жалбата да се отхвърли като неоснователна.Поискано е и присъждането на юрисконсултко възнаграждение в полза на О.. Отговор на жалбата е подаден и от третото лице-помагач М.р.р.б., чрез главен юрисконсулт Л. К., в който също е изложено становище за неоснователност на въззивната жалба, като са развити и подробни доводи за обосноваване на това становище. Третото лице-помагач М.ф., не е подало писмен отговор на жалбата и не е взело становище по същата. Пред въззивната инстанция не са заявени доказателствени искания от страните, както при първото, така и при настоящото разглеждане на делото. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, както и с наведените от жалбоподателя оплаквания, а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице /в случая-търговско дружество-ищец по разглежданите искове/, имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения с него краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259, ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество. Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК, Пловдивският апелативен съд намира, че същото решение е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата писмена форма, решението е подписано, волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му. Относно процесуалната допустимост на обжалваното решение апелативният съд при настоящото разглеждане на делото е длъжен да се съобрази с преценката на ВКС, изложена в решението №50027 от 13.12.2023 г., постановено по т.д.№2329/2021 г. по описа на същия съд, ТК, II-ро отделение, в което е прието, че обжалваното решение е допустимо и са дадени указания на апелативния съд да проведе въззивен контрол съобразно чл.269, изр.2 от ГПК, т.е. да се произнесе по законосъобразността и правилността на обжалваното решение съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания.В тази връзка апелативният съд, в настоящия си състав, приема следното: По т.д.№35/2019 г. по описа на Хасковския окръжен съд, е предявен от “В.-К.”ЕООД-гр.С. с ЕИК ••••••••• против О.Х. с БУЛСТАТ ••••••••• осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на общата сума от 88 048, 45 лв. с ДДС, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, от която сума: -68 457, 86 лв. с ДДС, дължима за извършени, но изцяло неразплатени дейности 1 и 2 по чл.2, ал.3 от догово𠹕••/08.09.2015 г. за бл.••, бл.••, бл.•• в ж.к.”О.”, гр.Х. и -19 590, 59 лв. с ДДС, дължими за извършени, но частично неразплатени дейности 1 и 2 по чл.2, ал.3 от същия договор за чл.17, бл.•, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.•• и бл.•• в ж.к.”О.”, гр.Х.. Искът е основан на следните твърдения: Твърди се, че дружеството-ищец е изпълнител по сключен с ответната О.Х. договор с рег.№•••/08.09.2015 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: ”Извършване на обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл.169, ал.1, т.1-5 и ал.2 ЗУТ, изготвяне на технически паспорт, както и извършване на обследване за енергийна ефективност и предписване на необходимите ЕСМ в съответствие с нормативните и минималните изисквания за енергийна ефективност и сертифициране по реда на ЗЕЕ”.Твърди се, че договорът е сключен във връзка с НПЕЕМЖС, насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради с основна цел-чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия на живот за гражданите в многофамилни жилищни сгради, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.Освен това се твърди от ищеца, че за постигане целите на същата програма, с процессния договор за възлагане на обществена поръчка ищецът като изпълнител е извършил посочените в чл.2, ал.3 от договора дейности, а именно: -Дейност 1-обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията на чл.169, ал.1, т.1-5 и ал.2 от ЗУТ, изготвяне на технически паспорт; -Дейност 2-обследване за енергийна ефективност и сертифициране по реда на ЗЕЕ с оглед изпълнение на мерки за енергийна ефективност. Твърди се, че дейностите по т.1 и т.2 от договора се извършват преди да започне фазата по саниране на сградите и че за изпълнение на дейностите по т.1 ищецът е изготвил технически паспорти на сградите, в които паспорти се определят основните характеристики на строежа, мерките за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонти, както и указанията и инструкциите за безопасна експлоатация /чл.4, ал.1 от Наредба №5 от 28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите/.Преди съставянето на паспортите ищецът извършил и обследване на строежите за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл.169, ал.1-3 ЗУТ, а чрез дейността по т.2 се установявало нивото на потребление на енергия, определяли се специфичните възможности за намаляването му и се препоръчвали мерки за повишаване на енергийната ефективност /чл.36, ал.2 от ЗЕЕ/. Ищецът твърди, че работата по всички, възложени от ответната община обекти е изпълнена от него изцяло и е приета без забележки от О., като внесената по чл.10, ал.1 от договора гаранция за добро изпълнение е освободена от същата община, но въпреки това О.-възложител по договора, е в неизпълнение на задължението си по чл.3, ал.1 от този договор да заплати реално извършените в нейна полза дейности, които са приети без възражения.Според твърденията на ищеца, общата дължима от О.-ответник сума по договора възлиза на 88 048, 45 лв. с ДДС /след допуснато в хода на първоинстанционното дело увеличение на първоначално заявения размер на иска от 87 825 лв. с ДДС/ и включва следните суми: -68 457, 86 лв. с ДДС, дължима за извършени, но изцяло неразплатени дейности 1 и 2 по чл.2, ал.3 от процесния догово𠹕••/08.09.2015 г. за три възложени по договора обекта-бл.••, бл.•• и бл.•• в ж.к.”О.”, гр.Х. и -19 590, 59 лв. с ДДС, дължими за извършени от ищеца, но частично неразплатени от О. дейности 1 и 2 по чл.2, ал.3 от същия договор за следните 11 броя възложени обекта на територията на О.Х., а именно: бл.••, бл.•, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.•• и бл.•• в ж.к.”О.”, гр.Х.. Ищецът твърди, че дейностите за конкретните три обекта, посочени по- горе-бл.••, бл.•• и бл.•• в ж.к.”О.”, гр.Х., са възложени, предадени и приети, като в изпълнение на работата са били изготвени всички необходими документи-технически паспорти, сертификати за енергийна ефективност, чертежи, доклади и др., които са били приети без възражение от О. въз основа на нарочни протоколи.Останалите 11 обекта, описани по- горе, също били възложени, но за тях нямало изготвена проектна документация, поради което реалната площ на сградите била установена в хода на извършената от ищеца работа и била посочена в приетите от възложителя технически паспорти за всеки един от обектите.За част от тях реалната площ била посочена и в самите приемо-предавателни протоколи, които били подписани от ответната община.Обаче, както ищецът твърди, въпреки приетите без забележки документи, от които се установява действителната площ, възложителят платил работата частично, като се ползвал от посочените във възлагателните писма по-ниски прогнозни РЗП.Според ищеца, направените от ответната община частични плащания за изпълнените дейности по договора за горните 11 броя обекта не съответстват на действително обследваните площи и за разликата възложителят дължи възнаграждение съобразно уговорените единични цени, тъй като съгласно чл.3, ал.1 от договора предоставените от дружеството услуги се заплащат въз основа на реално обследваната площ.Стойността на претенцията в общ размер на 19 590, 59 лв. с ДДС се формира, според ищцовите твърдения, от разликата между дължимото възнаграждение, изчислено съобразно реално обследваната площ за възложените обекти, от една страна, и направените от О.Х. частични плащания, от друга страна. Ответникът О.Х., в подадения отговор на исковата молба, е изложила най-напред доводи за недопустимост на иска, твърдейки, че О. не е надлежен ответник по предявения иск.Обаче, отговор на въпроса кой е надлежния ответник по процесния иск е даден в решение №50027 от 13.12.2023 г., постановено по т.д.№2329/2021 г. по описа на ВКС, където е прието, че сключеният при условията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради между община-възложител и външен изпълнител договор по реда на ЗОП поражда напълно обособено облигационно правоотношение, отговорност за изпълнение на задълженията по което носят страните по договора, поради което и същите са надлежни страни по повдигнатия пред съда спор относно изпълнението на договора.С други думи, в мотивната част на решението на ВКС ответната община е приета за надлежен ответник по процесния иск и при настоящото разглеждане на спора заявеното от О. възражение, че не е пасивно легитимирана по иска не подлежи на повторна преценка, като предвид решението на ВКС настоящата инстанция приема, че именно О. е надлежния ответник по процесния иск, както от процесуална, така и от материалноправна гледна точка. По съществото на спора О.-ответник е изложила възражения в отговора си на исковата молба, че иска е неоснователен.Противопоставил е възражението, че ищецът не е изпълнил работа в повече, която да не му е заплатена и възражение срещу претендирания от ищеца размер на търсеното възнаграждение.Изложил е довода, че цената по договора се определя на база посочените в него единични цени за РЗП, но и на база отправени възлагателни писма и протоколи за приета работа.Счита, че няма как да бъде вменено във вина на О. неразплащането с изпълнителите по Фаза 1 за разликата между възложеното и реално извършеното, тъй като О. е доверител на сдруженията на собствениците и конкретните суми се одобряват от Б. и МРРБ.Поддържа и мотива, че в подписаните и от изпълнителя протоколи за действително приети работи е посочено реалното РЗП, но са посочени и сумите, които са във възлагателните писма и именно за тези суми ищецът е издал фактури, които са му разплатени.Счита, че по този начин изпълнителят се е съгласил цената по договора да бъде именно такава, а и посочва, че чл.3, ал.5 от договора предвижда, че конкретната сума за всяка отделна сграда ще се определя във възлагателното писмо за стартиране на дейностите.Според ответника, този извод може да се направи и при тълкуването на чл.266 от ЗЗД, съгласно който, ако възнаграждението е уговорено по единични цени, то размерът му се установява при приемането на работата. По отношение на заявената претенция за пълно неразплащане по три възлагателни писма ответникът заявява, че и по тази претенция не носи вина, тъй като МРРБ спряло изпълнението за дейностите на трите сдружения на собствениците, с които О. имала подписани договори от 29.12.2015 г. за осигуряване на финансиране по Националната програма за енергийна ефективност и уведомило О. и Б., че за тези три сдружения дейностите можели да започнат едва през 2017 г., при наличие на други две условия, които обаче не били изпълнени към момента на подаване на отговора на исковата молба. Ответникът е заявил в отговора си на исковата молба и възражение за изтекла давност на вземанията на ищеца с аргумент, че за по-голяма част от представените фактури е изтекла 3 годишна давност. В допълнителната искова молба ищецът е оспорил като неоснователни възраженията на ответника срещу иска, изложени в отговора на исковата молба.Конкретните си контрааргументи в тази насока ищецът е развил в същата молба.Заявил е, че извършените дейности подлежат на заплащане, тъй като са възложени, извършени и приети без възражения, а доводите на О. по отношение на финансирането освен, че са недоказани, не могат да я освободят от отговорност.Оспорил е твърдението на ответната община, че с подписването на приемо-предавателните протоколи изпълнителят се е съгласил да получи по-малко от дължимото и че договорът следвало да се тълкува в смисъл, че установената при обследване действителна площ на обектите била без значение. В отговора на допълнителната искова молба ответната О.Х. е заявила, че поддържа първоначално представения отговор на исковата молба. С определение от 04.09.2019 г., постановено по т.д.№35/2019 г. по описа на ОС-Х., е допуснато на основание чл.219, ал.1 от ГПК привличането на трето лице-помагач-Д. чрез М.р.р.б. и М.ф. на страната на ответника по делото О.Х.. По първоинстанционното дело е депозиран отговор от Д., чрез М-ра на РРБ, в който е изложено становището, че предявения по делото иск е неоснователен и са развити конкретни аргументи за обосноваване на това становище. С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен изцяло като неоснователен. От фактическа страна не е било спорно пред първата инстанция, не е спорно и пред настоящата инстанция, че между ищеца “В.-К.”ЕООД с ЕИК ••••••••• и ответната О.Х. е сключен догово𠹕•• от 08.09.2015 г. за възлагане на обществена поръчка за услуга с предмет: ”Избор на изпълнители за извършване на обследвания във връзка с изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на О.Х. по обособени позиции”.Съгласно чл.1, ал.1 от същия договор, представен по първоинстанционното дело в заверено копие, О. като възложител възлага на ищеца като изпълнител и последният приема да извърши следната услуга: ”Извършване на обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл.169, ал.1, т.1-5 и ал.2 ЗУТ, изготвяне на технически паспорт, както и извършване на обследване за енергийна ефективност и предписване на необходимите ЕСМ в съответствие с нормативните и минимални изисквания за енергийна ефективност и сертифициране по реда на ЗЕЕ” във връзка с изпълнение на НПЕЕМЖС на територията на О.Х. по обособена позиция 2, съгласно разпоредбите на договора, техническата спецификация-приложение №1, техническото и ценовото предложение от офертата на изпълнителя- приложения №2 и 3, които са неразделна част от договора. Съгласно чл.1, ал.2 от процесния договор, предметът на договора ще се изпълнява само и единствено за одобрени сгради по НПЕЕМЖС, за които има подписан договор между О.Х. и СС /Сдруженията на собствениците/ за конкретна многофамилна жилищна сграда-Приложение №10 от Методическите указания на МРРБ, утвърдени по НПЕЕ, приета с ПМС №18 от 02.02.2015 г. И договор за целево финансиране между Б. АД, О.Х. и О.у. Х.- Приложение №11 за осигурено финансиране на конкретната сграда.Възлагането става с възлагателно писмо-приложение №4, неразделна част от сключения договор между страните по делото. Съгласно чл.2, ал.3 от процесния договор, срокът за изпълнение на конкретните дейности по предмета на договора: Дейност 1-изготвяне на обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията на чл.169, ал.1, т.1-5 и ал.2 от ЗУТ, изготвяне на технически паспорти на сградите и Дейност 2-извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране по реда на ЗЕЕ с оглед изпълнение на мерки за енергийна ефективност в одобрените многофамилни жилищни сгради /дейностите се изпълняват едновременно/ е 60 календарни дни.А според ал.4- та срокът започва да тече, считано от датата на получаване на възлагателно писмо, което изпълнителят получава лично срещу подпис, за стартиране изпълнението на дейностите по конкретната сграда-Приложение №4, неразделна част от договора, като заедно с писмото възложителят предава на изпълнителя необходимата проектна документация, ако такава е налична. По първоинстанционното дело са представени писмени доказателства, чрез които категорично се установява, че дружеството-ищец е извършило дейностите по обследване съгласно чл.1, ал.1 за всички 14 обекта /по двете искови претенции след изричното им възлагане от ответната О.Х. със съответни възлагателни писма, които са представени като доказателства.Изпълнението на същите дейности от ищеца се потвърждава и от констатациите, съэдържащи се в комплексната СТСЕ.Представени са и съответни договори между О.Х. и Сдружения на собствениците по повод участието на съответната сграда в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради /НПЕЕМФЖС/, а в изпълнение на процесния договор О.-ответник е възложила на ищеца обследването на конкретната сграда, за която има сключен договор със СС и това е станало със съответно представено по делото възлагателно писмо за стартиране изпълнението на дейностите по конкретната сграда.Налице са и договори за целево финансиране, сключени между Б., М.с. на РБ чрез О.у. на Х. и Кмета на О.Х.. По първоинстанционното дело са представени и двустранно подписани от О.-възложител и дружеството-изпълнител протоколи, съдържащи изявления на страните, че с приемо-прадавателни протоколи работата по процесните обекти е окончателно приета и без забележки и че съгласно чл.3, ал.1 от договора възложителят дължи на изпълнителя заплащане според реално извършени и приети без забележки дейности.В протоколите са посочени и възлагателните писма, с които е възложено изпълнението на дейности по договора, отнасящи се за съответните сгради, както и посочената в съответното писмо РЗП и стойност, подлежаща на заплащане. По делото няма спор, че ответната община не е извършила никакво плащане на дейностите, извършени от дружеството-ищец по процесния договор, отнасящи се до сградите с адрес: гр.Х., ж.к.О., бл.••, бл.•• и бл.••.Като причина за неосъщественото плащане на извършените дейности по обследване за установяване на техническите характеристики съгласно чл.169 от ЗУТ, технически паспорт и енергийна ефективност по НПЕЕМЖС за посочените три обекта съгласно сключения договор от 08.09.2015 г., О.- ответник посочва следните обстоятелства: твърди, че между трите сдружения на собствениците относно бл.••, •• и 37 са сключени договори с Кмета на О.Х. на датата 29.12.2015 г., отнасящи се до финансиране по Националната програма за енергийна ефективност, като същите договори са обявени в публичния регистър на подписаните договори за финансиране по посочената програма и са съответно с номера 1865/27.01.2016 г., 1853/27.01.2016 г. и 1866/27.01.2016 г.Въпреки това, обаче, МРРБ, като координатор по програмата спрял изпълнението на дейностите за тези три сдружения с мотив, че са заявени през 2016 г. пред Б. и впоследствие били уведомени О.Х. и Б. от зам.- министър на РРБ, че за тези три сдружения дейностите може да започнат едва през 2017 г., при наличие на други две условия, които обаче не били изпълнени към момента на подаване на отговора на исковата молба от О.-ответник.При така изложените от О. обстоятелства, същата счита, че за СС, за които не са разплатени на ищеца извършените от него дейности, О. не носи отговорност.Тази позиция на ответната община е неоснователна по следните съображения: Настоящият състав споделя възприетото в съдебната практика /напр. решение №3 от 24.03.2021 г. на ВКС по т.д.№2808/2019 г., I I т.о., ТК/ становище, че сключеният по реда на ЗОП от 2004 г. договор за възлагане на дейности по НПЕЕМЖС, какъвто е и процесният догово𠹕•• от 08.09.2015 г., е договор за изработка, по силата на който за О. като възложител се поражда задължение да плати възнаграждение.Начинът на плащане, уговорената схема в договора чрез плащане от средства на бюджета, не освобождава възложителя от това задължение.Още повече, че при предвидената схема на плащане, О. се явява наредител на средствата пред “Б.”АД, деклариращ, че е налице точно изпълнение на задълженията и е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение.Обстоятелството, че директно се превеждат пари от държавния бюджет, е вид финансиране на дейността и не може да освободи О. от задължение да плати възнаграждение.При постигната уговорка за възлагане извършването на определена дейност, работа или някаква изработка и уговорено възнаграждение, възнаграждението е дължимо, независимо от посоченото финансиране.Договорът за изработка по ЗОП от 2004 г. поражда отделно, самостоятелно правоотношение между страните, независимо от предвиденото финансиране.Поетите права и задължения са съответни между страните по отделната облигационна връзка и след като е постигнато съгласие по съществените елементи на договора, то дължимостта на уговореното възнаграждение, е в зависимост от изпълнение на задължението на изпълнителя да изработи поръчаното.Уговорките за начин на плащане и на финансиране не могат да влияят върху дължимостта на възнаграждението. В случая са налице всички елементи на договор за изработка, сключен по реда на ЗОП от 2004 г. /отм./, като е уговорено извършването на определени дейности, както и заплащане на възнаграждение за един квадратен метър разгърната застроена площ при приемане на работата-чл.3, ал.1 от договора.Уговорено е, че възлагането ще е само за обекти, за които има предвидено финансиране.Изцяло задължение на О. е да следи сключените договори за финансиране и да възлага изработване на дейностите по договора, само за тези обекти, При поставяне на конкретната задача за изпълнение, изпълнителят дължи да изработи съобразно поръчаното и в съответното качество и срок, а възложителят да плати цената-чл.258 от ЗЗД.Обстоятелството, че О. е сключила договор за представителство с всяко от Сдруженията на собствениците, за които са прилага програмата и са приложими дейностите по процесния договор, не я освобождава от задълженията й на възложител.За Сдруженията на собствениците, по силата на ПМС 18/2015 г., възникват само права, а О. е самостоятелно натоварена да сключи договори по реда на ЗОП от 2004 г. /отм./ и не може да прехвърли задълженията на представляваните от нея лица.Макар и да получава финансиране от Д. за безвъзмездната финансова помощ, то О. в отношенията с изпълнителите действа пряко и отговаря пряко за поетите пред тях задължения.Предвид това, О. като възложител по сключените с изпълнители договори за възлагане на дейности по реда на ЗОП от 2004 г. /отм./, следва да изпълни поетите с договора и произтичащи от закона задължения спрямо изпълнителя.Твърдените от ответника обстоятелства, че МРРБ, като координатор по програмата, е спрял изпълнението на дейностите за горните три Сдружения на собствениците с мотив, че са заявени през 2016 г. пред Б. и че впоследствие О.-ответник и Б. са били уведомени от същото министерство, че за тези три сдружения дейностите може да започнат едва през 2017 г., при наличие на други две условия, не изключват по никакъв начин отговорността на О. като възложител по процесния договор. Предвид гореизложените съображения, се налага извода, че ответната община не е освободена от отговорността да заплати на ищеца възнаграждението за извършените дейности по чл.1, ал.1 от процесния договор /респ. Дейности 1 и 2 по чл.2, ал.3 от същия договор/.Самото извършване на тези дейности за обектите, представляващи чл.33, бл.35 и бл.•• в ж.к.”О.”, гр.Х., е несъмнено доказано по настоящото дело, както и приемането на извършената работа без възражения от ответната община-възложител.За така извършената по договора дейност, приета без възражения, възложителят дължи на изпълнителя договореното възнаграждение.Следва да се посочи, че с извършването на работата в обхвата на възлагането и с предаването й, удостоверено с приемо-предавателни протоколи, са изпълнени всички задължения по сключения процесен договор от страна на изпълнителя досежно трите възложени обекта, посочени по-горе и е възникнало задължение за възложителя да заплати уговореното възнаграждение. Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се имат предвид уговорките в чл.3, ал.1 от процесния договор, а именно, че възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение на база реално извършените и приети без забележки дейности, съгласно предвидената в тази клауза ценова оферта, както следва: 1/1, 44 лв. без ДДС на кв. м. РЗП за сграда по Дейност 1, в случай, че е налична проектна документация за сградата; 2/1, 93 лв. без ДДС на кв.м. РЗП за сграда по Дейност 1, в случай, че не е налична проекта документация за сградата и 3/0, 64 лв. без ДДС на кв.м. РЗП за сграда по Дейност 2.Както се установява от заключението на комплексната съдебно- техническа и счетоводна експертиза, кредитираща се от съда като безпристрастно, обосновано и професионално извършена, по възлагателни писма РЗП на бл.••, •• и 37 е общо 22124, 76 кв.м., а по приемо-предавателни протоколи РЗП на същите три сгради е общо 22 197, 75 кв.м.В случая приложимата цена на квадратен метър по чл.3, ал.1 от договора, при положение, че за тези сгради няма проектна документация, възлиза на сумата от 2, 57 лв. /без ДДС/ и за разгърната застроена площ на сградите по приемо- предавателните протоколи /която именно РЗП следва да се вземе предвид, а не тази по възлагателните писма/, размерът на дължимото възнаграждение съгласно цените, определени в договора, възлиза общо на сумата от 57 048, 22 лв. без ДДС или на сумата от 68457, 86 лв. с ДДС, като възнагражденията за всеки от отделните обекти са посочени детайлно в таблицата по задача 2.1. от експертното заключение.Размерът на претендираното от ищеца възнаграждение, за извършени, но изцяло неразплатени дейности 1 и 2 по чл.2, ал.3 от процесния догово𠹕••/08.09.2015 г. за трите възложени по договора обекта-бл.••, бл.•• и бл.•• в ж.к.”О.”, гр.Х., съвпада с установената от експертизата сума от 68 457, 86 лв. с ДДС и крайният извод, който се налага по изложените по-горе съображения е, че претенцията за тези сума /включена в общия претендиран размер/ е изцяло доказана по основание и размер.С оглед на това първоинстанционното решение следва да се отмени като неправилно в частта, с която същата претенция е отхвърлена и вместо това да бъде осъдена ответната община да заплати на дружеството-ищец сумата от 68 457, 86 лв. с ДДС, дължима за извършени, но изцяло неразплатени дейности 1 и 2 по чл.2, ал.3 от процесния догово𠹕••/08.09.2015 г. за три възложени по договора обекта-бл.••, бл.•• и бл.•• в ж.к.”О.”, гр.Х., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда-11.03.2019 г. до окончателното плащане. Другата претенция на ищеца, включена в общия претендиран размер от 88 048, 45 лв. /с ДДС/ е за сумата от 19 590, 59 лв. с ДДС, претендирани като дължими възнаграждения за извършени от ищеца, но частично неразплатени от О. дейности 1 и 2 по чл.2, ал.3 от процесния договор за следните 11 броя възложени обекта на територията на О.Х., а именно: бл.••, бл.•, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.•• и бл.•• в ж.к.”О.”, гр.Х.. По повод на тази претенция няма спор между страните, а и както вече се посочи, се доказва по делото, че дейностите по изброените 11 броя обекти са възложени от О. на ищеца-изпълнител с нарочни възлагателни писма, представени по делото, а не се спори и по обстоятелството, че за всички тези обекти няма проектна документация, както и по обстоятелството, че ответната община е приела извършените от ищеца дейности по тези обекти отново без възражения.За последното се съдържат констатации и в коментираното заключение на комплексната СТСЕ.Ответникът обаче възразява по тази претенция, че не дължи друго, освен вече извършеното плащане, защото цената на възнаграждението се определя с възлагателните писма и е меродавна посочената в тях РЗП на обследваните от ищеца сгради, а не установената в хода на обследването по-голяма РЗП.Поддържа и твърдението, че е извършено разплащане в размерите, фигуриращи в издадени от ищеца фактури.Очевидно е при тези възражения на ответника, че основния спор по посочената претенция е дали се дължи цената, определена на база реалната РЗП на сградите без проекта документация, установена в хода на извършеното от ищеца обследване, или се дължи цена при съобразяване на посочената във възлагателните писма РЗП на сградите. От фактическа страна се установява, както е видно от заключението на КСТСЕ, че има разминаване между РЗП на горните 11 броя обекти по възлагателни писма и РЗП на същите обекти по приемо-предавателни протоколи.Така по възлагателни писма РЗП на бл.••, бл.••, бл.•, бл.••, бл.••, бл.•• и бл.•• е общо 43 803 в.м., а по приемо-предавателни протоколи РЗП на същите сгради е общо 47 436, 43 кв.м.Цената според чл.3, ал.1 от процесния договор е общо в размер на 2, 57 лв. на кв. метър, при което положение за РЗП по възлагателни писма, размерът на дължимата сума съгласно цените, определени в договора, е общо 135 092, 45 лв. с ДДС, а за РЗП по приемо-предавателни протоколи, размерът на дължимата сума съгласно цените, определени в процесния договор, възлиза общо за сумата от 146 293, 95 лв. с ДДС.Така, както е отразено в експертизата, се формира разлика от 11205, 50 лв. с ДДС. За сградите, представляващи бл.••, бл.•, бл.•• и бл.•• в ж.к.О., гр.Х., разгърнатата застроена площ /РЗП/ по възлагателни писма е общо 24 131 кв.м., а по СТЕ тази площ за същите обекти възлиза общо на 26 843, 90 кв.м. и при единична цена от 2, 57 лв. на кв. метър съгласно чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от процесния договор, размерът на дължимата сума за сградите според РЗП по възлагателни писма възлиза на 74 405, 50 лв. с ДДС, а за РЗП на същите сгради според СТЕ, разметър на дължимата сума възлиза на 82786, 59 лв. с ДДС.Така за тези сгради се формира разлика в размер на 8 385, 09 лв. с ДДС между цената, определена на база РЗП по възлагателни писма и цената, определена на база РЗП по СТЕ.Или общо за описаните 11 броя обекти /сгради/, по които ищецът е извършил обследване, т.е. Дейности 1 и Дейности 2 по чл.2, ал.3 от процесния договор, разликата възлиза на сумата от 19 590, 59 лв. с ДДС. За извършените дейности по договора от 08.09.2015 г., дружеството- ищец “В.К.”ЕООД е издало общо 11 броя фактури, четири от които от датата 17.12.2015 г., други пет-от датата 03.02.2016 г. и други две-от датата 30.03.2016 г., , като общата стойност на фактурите с включен ДДС възлиза на сумата от 209 489, 95 лв.Отделният номер, дата на издаване на фактурите и отделната стойност на всяка от тези фактури, са описани подробно в таблица от заключението на КСТСЕ.Видно е от таблицата, че фактурите са издадени за дейности по издаване на техн. паспорт и обследване на енергийна ефективност относно сградите, представляващи бл.••, бл.•, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.•, бл.••, бл.•••, бл.•• и чл.•• в гр.Х., ж.к.О..Същите тези фактури, както е установила експертиза, не са осчетоводени в О.Х., но се съхраняват в оригинал там, като са класирани и подредени по обекти.Както се сочи в експертизата, тези фактури са изцяло разплатени, като плащането е извършено чрез Б. АД от сметката на Сдружение на собствениците за конкретния обект. Спорът, който остава след така извършеното плащане по фактурите, е дали се дължат горните разлики, възлизащи на общата сума от 19 590, 59 лв., която сума се претендира от ищеца и е включена в общия му претендиран размер от 88 048, 45 лв. /с ДДС/.Настоящият състав счита, че посочената сума от 19 590, 59 лв. е дължима от ответната община на дружеството-ищец като неразплатена част от възнаграждението за извършени от дружеството дейности 1 и 2 по чл.2, ал.3 от процесния договор за горните 11 броя възложени обекта на територията на О.Х., а именно: бл.••, бл.•, бл.••, бл.••, бл.••, бл.••, бл.•, бл.••, бл.•••, бл.•• и бл.•• в ж.к.”О.”, гр.Х..Това е така, защото в случаи като разглеждания, когато е уговорена цена за изработка на единица площ и е уговорено, че посочената цена /определена в чл.3, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от процесния договор/ се заплаща на изпълнителя на база на реално извършените и приети без забележки дейности, на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД се дължи цената именно на основание извършената реално работа при посочената цена за 1 кв. метър.Действително, в чл.3, ал.5 от сключения на 08.09.2015 г. договор е уговорено, че конкретната сума за всяка отделна сграда ще бъде определена във възлагателно писмо за стартиране изпълнението на дейностите и се установява, че с възлагателните писма за всеки от процесните 11 броя обекти, изброени по-горе, има посочване на крадратура РЗП, за която ще се извършат посочените дейности 1 и 2 съгласно договора.Вярно е, че впоследствие в двустранно подписани от ищеца и О.- ответник протоколи, представени по делото, също са посочени обследвани площи, като комплексната експертиза е констатирала горните разлики в площите, посочени във възлагателните писма и в протоколите /респ. установената от самата експертиза обследвана площ за 4-ри от сградите/.Но в случая се касае за обекти, при които няма проектна документация и предвид разликата между възложените за обследване площи и установените на място площи при извършване на дейностите, се дължи възнаграждение за действително обследваните РЗП площи, а не се извършва разплащане съобразно възложените за обследване площи.Както се посочи вече, в параметрите на договора е включено обстоятелството, че се дължи възнаграждение на база действително извършената работа.В този контекст не е налице отклонение от осъществената обществена поръчка, при установените по-големи площи за обекти, за които не е имало проекти, предвид уговорката, че заплащането става на основание действително установените работи.Не е възможно да се изпълни възложената работа точно съгласно дейности 1 и 2 по сключения договор, без да се обследва сградата в нейната цялост, в действителната й площ, която към сключване на договора е била неизмерена с проекти.Извършеното обследване на допълнителните площи е във връзка с изпълнение на възложеното и не може да се приеме за недопустимо с оглед изискванията на чл.43 от ЗОП от 2004 г.Още повече, че цените не са променени, а възлагането е било непрецизно, след като при обследването е установена разлика в площите.Съгласно чл.266, ал.1, изр. 2 от ЗЗД, когато възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемане на работата.В този случай не е налице промяна на параметрите на възлагането и цената.Няма доводи, че е налице и надхвърляне на максимално уговорената цена по договора.По тези съображения следва да се заплати стойността на действително установената площ при уговорена цена за 1 кв.м. обследвана площ.Следователно и на основание чл.266, ал.1, изр. 2 от ЗЗД се дължи възнаграждение съобразно уговореното за единични цени по действително обследваната РЗП за посочените 11 обекти без проектна документация.Оттук се налага и извода, че ответната община като възложител по процесния договор дължи на ищеца-изпълнител по договора установената разлика от 19 590, 59 лв. с ДДС като неизплатена част от възнаграждението за извършени от ищеца дейности 1 и 2 по чл.2, ал.3 от същия договор за горните 11 броя възложени обекта на територията на О.Х..Това налага и крайния извод, че първоинстанционното решение е неправилно и в частта, с която е отхвърлена претенцията за сумата от 19 590, 59 лв. /включена в общия претендиран размер на иска/ и в тази част решението също подлежи на отмяна, а вместо това процесния иск следва да се уважи и в тази му част като основателен и доказан.Върху посочената сума следва да се начисли и претендираната законна лихва, считано от датата на подаване на ИМ пред съда-11.03.2019 г. до окончателното плащане. Горните изводи не се променят и след преценката на заявеното в отговора на ИМ възражение на ответника за изтекла давност на претендираните от ищеца вземания.Конкретния довод, на който е основано възражението, е че за по-голяма част от представените фактури е изтекла 3- годишна давност, т.е. ответникът се позовава на приложение на кратката 3- годишна давност в случая.Тази давност обаче е приложима в хипотезите на чл.111, б.”а”, б.”б” и б.”в” от ЗЗД, а в случая нито една от тези хипотези не е налице по отношение на претендираните от ищеца възнаграждения за извършени от него дейности по процесния договор, имащ характер на договор за изработка.В частност възнагражденията, за които са издадени от ищеца фактури, нямат характер на периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, за да се приеме, че за тях е приложима кратката тригодишна давност по тази разпоредба.С оглед на изложеното въззивният съд счита, че за процесните вземания е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, а този срок не е бил изтекъл към момента на предявяване на иска-11.03.2019 г., като се има предвид, че съгласно правилото на чл.114, ал.1 от ЗЗД същият срок е започнал да тече от момента, в който вземанията са станали изискуеми, а това е момента на приемане на съответно извършената по договора работа /респ. дейностите по договора, извършени от ищеца/.Ето защо съдът приема за неоснователно заявеното от ответника възражение за изтекла давност на процесните вземания. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която дружеството-ищец е осъдено да заплати на О.Х. разноски по делото в размер на 650 лв.Или, в обобщение, обжалваното първоинстанционно решение подлежи на отмяна изцяло. Отново с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, ответната О.Х. следва да бъде осъдена да заплати на дружеството-ищец сумата от 13 402 лв. сторени пред първата инстанция разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК в о.з. На 28.09.2020 г. по т.д.№35/2019 г. по описа на ОС- Х..Наред с това следва да заплати на дружеството-ищец /настоящ жалбоподател/ и сумата от 9 521 лв. Направени разноски пред въззивната инстанция съгласно списък по чл.80 от ГПК, представен по възз. т.д.№272/2021 г. по описа на АС-Пловдив, както и сумата от 8 991 лв. разноски за касационната инстанция съгласно списък, представен по т.д.№2329/2021 г. на ВКС.И на следващо място, О.Х. следва да бъде осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател сумата от 4800 лв. адвокатско възнаграждение, платено по повод настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция.Единствено не следва да се присъждат на дружеството- жалбоподател разноски за пътни разходи в размер на 400 лв., включени в представени по настоящото дело списък по чл.80 от ГПК, тъй като по делото липсват доказателства за реалното извършване на такива разходи от пълномощника на дружеството.Приложени са две разписки, с които се удостоверява, че пълномощникът адв. М. Б. е получила от дружеството суми за пътни разходи за явяването в две открити съдебни заседания по настоящото дело, но реалното извършване на пътни разходи не е удостоверено с доказателства. Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд