Решение № 3916 от 5.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6304/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Е. А. Ц., чрез процесуалния представител адв. В. Д., срещу мълчалив отказ на областния управител на област София - град да се произнесе по искане с вх. № ОА23-7102/03.06.2024 г. за заверка на молба – декларация за обстоятелствена проверка. Жалбоподателят претендира за недействителност на процесния мълчаливия отказ и моли съда да го отмени и да върне преписката на областния управител със задължителни указания за извършване на исканата административна услуга за заверка на молба – декларация за извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Поддържа, че в това производство административният орган е компетентен единствено да удостовери обстоятелството дали имотът, за който се иска проверката е държавна собственост или не, дали имотът е актуван като държавна собственост. На основание чл. 174, изр. 2 АПК, моли препис от съдебното решение да се изпрати на компетентните органи по чл. 307 АПК. Претендира направените в хода на производството разноски. Ответникът, редовно уведомен за образуваното съдебно производство, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представител на Софийска градска прокуратура, редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по жалбата. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и доказателствата събрани по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Подадена е от активно легитимирано лице с правен интерес и в преклузивния срок за оспорване на мълчалив отказ, установен в чл. 149, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 30, ал. 3 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С искане (заявление) вх. № ОА23-7102/03.06.2024 г. административният орган е бил сезиран с молба за издаване на документ от значение за признаване на права - административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „а” от Закона за администрацията (ЗА) във вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на АПК. Исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, при което административният орган удостоверява единствено факта, дали имотът е актуван като държавна собственост. Компетентен да извърши проверка относно владението и изтеклата придобивна давност и съответно да удостовери правото на собственост или да откаже издаването на нотариален акт е нотариусът. В производството по извършване на административна услуга релевантният факт е дали за конкретния имот (в случая поземлен имот с проектен идентификатор 07140.8092.9999 от кадастралната карта) е съставен АДС по реда на Закона за държавната собственост (ЗДС). Извършването на административната услуга обхваща издаването на акт, с който се удостоверява само този факт, като в тежест и отговорност на ответника – областен управител на област София, е да извърши изследване актуван ли е имотът като държавен. В случая имотът е еднозначно индивидуализиран с данните от Кадастралната карта и кадастралния регистър. С разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗДС е въведено императивно задължение за областната администрация да състави нови актове за държавна собственост при влизане в сила на кадастрална карта за имотите – държавна собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за държавна собственост, както и данните по чл. 60, т. 1 т. 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Според разпоредбата на ал. 3 на чл. 71 ЗДС номерът и датата на новосъставените актове по ал. 1 и ал. 2 се отбелязват и в предходно съставените актове и в съответните регистри. По изложените доводи настоящият решаващ състав приема, че мълчаливият отказ на областния управител на област София по искане с вх. № ОА23-7102/03.06.2024 г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за извършване на исканата административна услуга. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващия сторените по делото разноски в общ размер на 1010 лева – държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева, своевременно поискани до приключване на устните състезания. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 и ал. 3 и чл. 174 АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 38 състав,