Решение № 229 от 10.11.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 1982/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Образувано е по жалба на „Б.И.Щ.“ЕООД, чрез Б.И.Щ. срещу отказ № 202110924133512 от 27.09.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията - Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с вх.№ 202110924133512 от 24.09.2021 г. за вписване на заличаването на Б.И.Щ. като управител на търговското дружество от поле №7 „Управители“, група „Основни обстоятелства“. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа и се иска отмяната му. В срок ответникът по жалбата Агенция по вписванията е представил писмен отговор, с който я оспорва. Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър на РЮЛНЦ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: В случая е подадено заявление по образец А4 с вх. № 202110924133512, с което е поискано да се впише по партидата на “Б.И.Щ.“ЕООД заличаване на вписано обстоятелство в поле №7 съгласно Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, като управител Б.И.Щ.. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че не са налице законови предпоставки за заличаване на управителя, който е и едноличен собственик на капитала на търговското дружество и съгласно чл.147, ал.1 ТЗ го управлява и представлява, след като не е определил за такъв друго лице. Със заявлението са представени протокол от решение на едноличния собственик на капитала на „Б.И.Щ.“ ЕООД от 20.09.2021 г. с нотариално заверени подписи и съдържание под рег. №5900 и рег. № 5901 от 20.09.2021 г. на Нотариус с рег.№ 041 на НК; образец от подписа, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. При така установеното съдът намира от правна страна следното: Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки и ако се констатира очевиден порок, следва да се постанови отказ. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система. В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, обявяване на заявените актове. Заявлението е подадено от легитимирано лице от кръга по чл.15 ЗТРРЮЛНЦ и отговаря на формалните изисквания за редовност по чл. 13 ЗТР, вкл. е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, подписана от управителя. Правоотношението между управителя и дружеството произтича от сключен между тях договор за управление, който е разновидност на договор за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. С прекратяването на този договор се прекратява и мандатното правоотношение между управителя и дружеството. При предвиден в договора или в изявлението срок на предизвестие, мандатното правоотношение се счита за прекратено от момента на изтичането на този срок след връчването му на другата страна. Ако срок не е предвиден в договора и не е посочен в изявлението, правоотношението се счита за прекратено от момента на достигане на прекратителното изявление до другата страна – чл.141, ал.5 ТЗ, която разпоредба няма отношение към самото прекратяване на мандатното правоотношение, а към отразяването на промяната по партидата на дружеството в ТР. Тази разпоредба също така дава право на управителя едностранно прекратил мандатното си правоотношение и сам да заяви заличаването на вписването му като управител /което по принцип е във властта само на законен представител на дружеството/, ако дружеството не стори това в 1-месечен срок от получаване на изявлението за прекратяване. Тези две възможности за едностранно прекратяване на членственото или мандатно правоотношение обаче не са в еднаква степен приложими при всички ООД. Тази правноорганизационна форма може да съществува като многочленна или едночленна – чл. 113 ТЗ. Сдружаването на няколко лица е принципът, а едноличното притежание е изключението. Едностранното прекратяване на мандатното правоотношение от управителя по принцип е приложимо при всяко ООД, без значение дали е колективно или еднолично. Изключението е при ЕООД, ако то се представлява от едноличния собственик. Съгласно чл. 147, ал. 1, изр. 1 ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. От тази разпоредба следва, че когато едноличния собственик на капитала управлява и представлява дружеството, той няма качеството на управител по мандатно правоотношение, поради което не може и да го прекрати. Управляване и представляване от управител на ЕООД е допустимо само ако този управител е лице, различно от едноличния собственик на капитала, който мандатен договор може да се прекрати едностранно от управителя по общия ред и за него също е приложима възможността за вписване по чл. 141, ал. 5 ТЗ. В този см. Решение № 47 от 1.02.2021 г. на САС по в. т. д. № 66/2021 г. По арг. от чл. 147, ал. 1 ТЗ при липса на друго лице, определено за управител, ЕСК се явява негов законен представител и вписването му като такъв, при липса на други настъпили обстоятелства относно промяна на членския състави и възлагане на управлението на друго лице, не може да се заличи. По изложените съображения, съдът намира, че постановеният отказ на длъжностното лице по регистрацията е законосъобразен и жалбата следва да се остави без уважение. Водим от изложеното, СЪДЪТ