Решение № 294 от 18.4.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4436/2023 г.
Районен съд - Бургас18.04.2024 г.докладчик ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалба на Я. Х. Я., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Г. К. от БАК, против Заповед за задържане на лице № •••••••/••••••••г., издадена от Ж. К. А. полицейски инспектор при Четвърто РУ към ОД МВР-Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА. ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № •••••••/••••••••г., издадена от Ж. К. А. полицейски инспектор при Четвърто РУ към ОД МВР-Бургас. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок, считано от съобщаването му на страните. Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по жалба на Я. Х. Я., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Г. К. от БАК, против Заповед за задържане на лице № •••••••/••••••••г., издадена от Ж. К. А. полицейски инспектор при Четвърто РУ към ОД МВР-Бургас. С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва изложеното в заповедта фактическо основание за издаването й. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от пълномощник адв. К. от БАК, която поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата – Ж. К. А., полицейски инспектор при Четвърто РУ към ОД МВР-Бургас, редовно призован, се явява лично и оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразното издаване на заповедта. Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното: На 22.10.2023 г. в 00: 25 ч. ответникът, в качеството му на полицейски орган, е издал Заповед за задържане на лице с рег. № •••••••/••••••••г., с която на посочената дата жалбоподателят е бил задържана за срок до 24 часа /до 11: 45 ч. на 22.10.2023 г. / на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР– за това, че на •••••••• г. около 00: 25 часа в село М., ул. „Х.Б.“ пред дом •••, след като му е било отправено надлежно предупреждение да преустанови действията си, с които нарушава обществения ред, изразяващо се в това, че влиза в служебен автомобил и взема от него един брой тонколона, като с това свое поведение съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба. На •••••••• г. около 22: 30 часа бил получен сигнал от органите на МВР гр. Бургас за нарушаване на обществения ред в резултат на озвучаване със силна музика в село М.. Да извършат проверка на подадения сигнал били изпратени служители на Четвърто РУ при ОД на МВР – Бургас, в това число и ответникът А.. Полицейските служители установили, че силната музика се озвучава от дом срещу номер ••• в село М.. Констатирали, че има изнесени две тонколони навън на улицата, от които се чувало силна музика. Провеждало се семейно тържество пред дома на свидетеля М.И.М., на което присъствал до около 22 часа и жалбоподателят, който бил техен съсед и собственик на озвучителната техника. След като пристигнали полицейските служители възникнал конфликт между тях и присъстващите на тържеството – свидетеля М., съпругата му и зет му, които видимо били употребили алкохол. Полицейските служители обяснили, че ще се извърши изземване на тонколоните, тъй като са били изнесени навън и силно са озвучавали в нарушение на обществения ред. Същевременно от дома си излязъл и жалбоподателят. Един от полицейските служители взел едната тонколона и я прибрал в служебния автомобил. Жалбоподателят и другите установени на адреса лица, започнали да оспорват решението на полицейските служители за изземване на тонколоните. Включително свидетелят М. отворил полицейския автомобил и взел тонколоната. В непосредствен близост до него бил и жалбоподателят, като М. му подал тонколоната и жалбоподателят я взел. Жалбоподателят отнесъл тонколоната в двора на дома си, след което се върнал на мястото на възникналия конфликт. Жалбоподателят бил предупреден от ответника А., че възпрепятства полицейска проверка и че ще бъде задържан. Независимо от това жалбоподателят продължил да отправя реплики към полицейските служители, с които провокирал словесни конфликти с тях. Ответникът А. поискал съдействие от свои колеги и на мястото пристигнал още един автомобил с двама полицейски служители. А. им обяснил за развилата се ситуация и те се насочили към останалата част от озвучителната техника, която следвало да бъде иззета. Към тях се насочил и жалбоподателят. В този момент полицейските служители предприели задържане на жалбоподателя. При така установените факти се налагат следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, компетентност (съгласно Заповед № 3286з-3309/13.09.2023 г. и длъжността характеристика). Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР. Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. В заповедта е посочено, че лицето е било задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 Закона за МВР. Съгласно сочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Освен правното основание за издаване на заповедта, ответникът е изложил и фактически положения, като е описал, че жалбоподателят е пречил съзнателно на извършената полицейска проверка, след като е бил предупреден, като е влязъл в полицейския автомобил и е взел иззетата тонколона. В действителност от събраните доказателства и в частност от представен от жалбоподателя видеозапис от камера се установява, че не жалбоподателят, а друго лице взима тонколоната от автомобила. Съдът допусна изготвяне на експертиза, която установи, че записът не е манипулиран и в тази връзка съдът го кредитира като годно веществено доказателство. От видеозаписа се установява, че жалбоподателят се намира в непосредствен близост до вратата на автомобила, която се отваря от свидетеля М. и жалбоподателят взима от ръцете му извадената тонколона. Установява се, че жалбоподателят отнася тонколоната в дома си. Прави впечатление, че в момента на изваждане на тонколоната от автомобила, ответникът се намира от другата страна на автомобила и няма пряка видимост към предната лява врата на автомобила. Същевременно обаче ответникът е възприел обстоятелството, че жалбоподателят отнася тонколоната в двора на дома си. При така установеното логично е да се приеме, че ответникът е допуснал, че жалбоподателят след като се е намирал в близост до врата а на автомобила и впоследствие държи в ръцете си тонколоната, най-вероятно сам я е взел от автомобила. Според настоящия съдебен състав установената в заповедта неточност на част от отразените факти с действително установените по делото, не опорочава издадената заповед за задържане. Категорично се установява, че полицейската проверка е инициирана по подаден сигнал за силна музика в късните часове на денонощието. На място е била установена озвучителна техника, която полицейските служители са решили да бъде иззета. Категорично се установява от доказателствата, че жалбоподателят е взел една от иззетите тонколони и я е прибрал в дома си. Безспорно това негово поведение следва да се определи като такова, осъществено с цел препятстване на извършваната полицейска проверка. Отделно от това прави впечатление, че след пристигане на втория полицейски автомобил, жалбоподателят продължава да препятства проверката, като се доближава в непосредствена близост до полицейските служители, които извършват действия по изземване на останалата част от озвучителната техника. Към жалбоподателя са отправени множество реплики от страна на полицейските служители и в частност от ответника да се отдръпне на страни и да не пречи на проверката. Независимо от това жалбоподателят не спира да отправя словесни атаки срещу полицейските служители, включително се доближава в непосредствена близост до тях, когато предприемат изземване на техниката. При така установеното по делото според съда е било изпълнено изискването за излагане на фактическите основания на заповедта за задържане при нейното съставяне, като не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички факти. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание полицейският орган е приел, че поведението му препятства полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба. В случая не е бил и нарушен принципът за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че жалбоподателят не е изпълнил нареждане на полицейски служител и е създавал пречки с поведението си да се извърши полицейска проверка по подаден сигнал за нарушаване на обществения ред. В случая е надделял общественият интерес - гарантиране на личното спокойствие на гражданите от органите, спазващи обществения ред, над правилото за зачитане на личната свобода. С оглед горното съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли, а заповедта за задържане следва да бъде потвърдена. Така мотивиран, съдът