Решение № 21 от 24.3.2022 г. на Районен съд - Тервел по дело № 374/2021 г.

Производството по гр. дело №20213250100374/2021 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. №1314 от 11.11. 2021 година от Гаранционен фонд гр. София, ул.„Граф Игнатиев“ № 2, представляван заедно от изпълнителните си директори – М.К. и С.С., чрез юрисконсулт Й.Ш., съдебен адрес за кореспонденция на страната - гр. Добрич, ул. „ Ген Киселов“ № 1, ет. 2 стая 205- адвокат Л.В.- Т. срещу ИВ. М. М. с ЕГН•••••••••• от село Орляк, общ. Тервел, обл. Добрич, ул. „Х“ №8. Предявен е иск с правно чл.288а, ал.3, вр. чл.288, ал.12, вр. ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането - отм. (сега чл.559, ал.3 във вр. с чл.558, ал.7 от КЗ), във вр. чл.45 от ЗЗД. и Споразумение между компенсаторните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 година / на основа на чл. 6 от Х моторна директива 200/26/ЕЕС). По така предявения осъдителния иск е заявена претенция ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 3350, 45 /три хиляди триста и петдесет лева и 45ст./лева, представляваща възстановено от Гаранционен фонд обезщетение на НББАЗ по щета №120098 / 08.02.2017 година за имуществени вреди, чрез банков превод на 20.02.2017 година, като парична равностойност на 1713, 06 евро по курса на деня, от които 1451, 75 евро обезщетение и 261, 31 евро такса обработка по ф-ра №3000006908/ 30.01.2017 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба11.11.2021 година до окончателното изплащане на сумата. С Разпореждане № 384 от 17.11.2021 година съдът е приел исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 ал.1 и чл.128 от ГПК, като е разпоредил препис от ИМ и доказателствата към нея да се изпратят на ответника на основание чл. 131 от ГПК. Книжата са връчени лично на ответника на дата 25.11.2021 година, видно от приложената по делото разписка. В законоустановения едномесечен ответника не е депозирал по делото писмен отговор.Ответника ИВ. М. М. не е взел становище по иска, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, както и не е представил писмени такива. Ответника също така не е упражнил правата си по чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК в следствие на което губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Предявен е иск с правно основание чл.288а, ал.3, вр. чл.288, ал.12, вр. ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането - отм. (чл.559, ал.3 във вр. с чл.558, ал.7 от КЗ), във вр. чл.45 от ЗЗД. Претендира се да бъда осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3350, 45 /три хиляди триста и петдесет лева и 45ст./лева, представляваща възстановено от Гаранционен фонд обезщетение на НББАЗ по щета №120098 / 08.02.2017 година за имуществени вреди, чрез банков превод на 20.02.2017 година, като парична равностойност на 1713, 06 евро по курса на деня, от които 1451, 75 евро обезщетение и 261, 31 евро такса обработка по ф-ра №3000006908/ 30.01.2017 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба- 11.11.2021 година до окончателното изплащане на сумата, тъй като фонда е възстановил в пълен размер всички суми изплатени от компенсаторните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Белгия. Твърди се с исковата молба, че към дата на образуване при Гаранционен фонд на щета №120098 / 08.02.2017 година международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Белгия, чрез изплащане на обезщетение в размер на 1713, 06 евро, ведно с всички разходи за щетите по увредения мотоциклет е било вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Белгия, което пък от своя страна е заявило сумата пред НББАЗ- като компенсационен орган в държавата на обичайното местопребиваване на увреждащото моторно превозно средство с прилагането от бюлгарското бюро на чл. 282 и следв. От КЗ / отм./ В производството пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетение са били направени разноски, които на основание чл. 288а ал. 2 от КЗ / отм. / фандът задължително възстановява. С исковата молба ес твърди, че за причиненото на 19.10.2014 година в в Белгия виновен е бил ответника ИВ. М. М., който на същата дата в Белгия при управлението на л.а. „ Форд Ка“ с ДК номер PB 6384BP е извършил маневра за включване в движевието, при което и управлявания от настоящия ответник автомобил пресича през двойна непрекъсната лента дясното пътно платно и и навлиза в лявото, като удря движещия се по същата лента тмотоциклет „ Ямаха Маджести“ с рег. № 1 MCJ039. С исковата молба се сочи, че в нарушение на чл. 260 от КЗ – отм./ - сега чл. 490 ат Кодеска за застраховането, към дата на на ПТП – 19.10.2014 година ответника ИВ. М. М. управлявал увреждащия автомобил „ Форд Ка“ с ДК номер PB 6384BP за който не е имало действаща задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“. Твърди се с исковата молба, че с регресна покана ищцовата страна е поканила ответника да възстанови изплатеното от Гаранционния фонд, но ответника не е погасил задължението си. Главницата се претендира, ведно със законната лихва считано от дата на завеждането на исковата молба- 11.11.2021 година до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените по делото съдебно деловодни разноски. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответната страна - като по- горе съдът отрази такива не са направени в срок по реда на чл.131 от ГПК. В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява от законен представител. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищцовата страна адв. Л. В. адвокат при АК Добрич, , със съделен адрес за кореспонденция гр. Добрич, ул. „Генерал Киселов“ № 1, ет. 2 офис 205. С молбата процесуалния представител дава становище да се даде ход на делото при нейно отсъствие – пароди други неотложно случевни ангажименти, подържа молбата прави искане съдът да приолщи по делото депозираните с исковата молба бисмени доказателства. В съдебно заседание ответникът редовно призован се явява лично.По отношение изхода на спора предоставя на преценката на съда. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното: Видно от първоначален протокол за оглед на пътно- транспортно произшествие с ранени от 19.10.2014 год./ представен с превод на български език/ № GE.81.LA.308717 /2014 година - / лист 58 по делото /, копие на изготвени два броя скици на ПТП към същия протокол - стр 37 и стр. 38 по делото /, Продължение на Протокол за същото ПТП – / лист 5 по делото / и Приложение към същия протокол - / стр. 24 по делото / на 19.10.2014 година в 5, 56 часа в гр.Гент, Белгия, по улица „ Кортрейксестеенвех“ № 1115 е възникнало ПТП между два мотоциклет управляван от Ваутер Пол ДЕ КЛЕРК - именуван по протокола: страна А - от една страна и от друга автомобил управляван от настоящия ответник – именуван по протокола, като страна Б. Посочени са нанесените щети по страна А – мотоциклетиста, посочени са щетите по ППС, съответно страна А и страна Б. По отношение на превозното средство - страна Б – то по протокола е отразена, че за автомобила управляван от настоящия ответник е бил представен застрахователен документ със срок на валидност от 24.04.2014 година до 21.07.2014 година. Протокола за ПТП и неговите продължения и допълнения са подписани от водачите. Видно то писмено доказателство - / лист 30 и сл. По делото / с Решение на полицейъси съд Източна Фландрия по дело № 16G000148, със съдебно решение: 2016 /8388 настоящия ответник е признат задочно за виновен за това че е нарушил виновно съответните разпоредби на Закона за пътната полиция, като му е наложено наказание: заплащане на парична глоба в съответниа размер по обвинение А и Б по същото дело. Баро на Белгийстите автомобилни застрахователи е направило справка до НБ на Българските автомобилни застрахователи – лист 61 по делото касаеща справка относима към установяване на обечайното домуване на въпросното МПС – а именно FORD Ka ТХ 8730 ХМ. Видно от писмено доказателства - / лист 67 по делото / / представен с превод на български език/ Бюро на белгийските автомобилни застрахователи до Начионално бера на българските застрахователи е направено искане за възстановяване на заплатени суми, сторени от белгийската страна по щета № 759520-10, ведно с разходооправдателни документи, като е претендирана за репариране следната сума към Белгийските автомобилни застрахователи: - 1669, 51 евро, която сума включва следното: обезщетение в размер на 1451, 75 евро и такса за обработка изчислена въз основа на вътрешните правила в размер на 217, 76 евро. Видно от писмено доказателства – лист 18 по делото от Национално бюро на българските застрахователи с дата 3101.2017 година е отправено писмено искане до Гарнционен Фонд, на основание чл. 34 ал.3 от тогава действащия Правилник за устройството и дейността на Гаранционния фонд, за въстяноваване на заплатеното от страна на НББАЗ сума в размер на 1713, 06 евро. По делото не е спорно обстоятелството, че претенцията за възстановяване от страна на НББАЗ касаеща имуществени вреди и свързаните разходи по щетата в размер на 1713, 06 евро, съставляваща разностойността на 3350, 45 лева е възстановена от Гаранционния фанд на НББАЗ с проводно нареждане от 20.02.2017 година по щета – 120098 / 2017 година. От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.288а, ал.3, вр. чл.288, ал.12, вр. ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането - отм. (чл.559, ал.3 във вр. с чл.558, ал.7 от КЗ), във вр. чл.45 от ЗЗД Гаранционен фонд изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Съгласно разпоредбите на КЗ територията, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата, където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен или временен. Видно от материалите по делото, лекия автомобил, управляван от ответника има български регистрационни номера и обичайното му местопребиваване е на наша територия. За обратното не са направени каквито и да било възражения. Установи се по несъмнен ред, че Гаранционния фонд е възстановил сумите платени от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на обработващото буро – Бюро на белгийските автомобилни застрахователи, причинени от водач на незастраховано МПС към момента на настъпилото ПТП на територията на държава - членка - Белгия, което и МПС е обичайно пребоваващо в Рупублика България - процесното МПС притежава българска регистрация. Установява се, че до ответника е била изпратена с обратна разписка Регресна покана изх.№ГФ-545 / 27.07.2021 година - лист 93 по делото, с която същият е бил поканен да изплати на Гаранционен фонд възстановените от последния на НББАЗ суми. Видно от приложената обратна разписка, изпратената на регистрирания на ответника адрес регресната показа а получена на 16.08.2021 година – като по същата разписка е посочено, че документа е получен от майката на ответника. Съгласно чл.288, ал.1, т.2 б."а" от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите". В чл.288, ал.12 от КЗ е предвидено, че след изплащане на обезщетението по чл. 288, ал.1 от КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.288, ал.8 от КЗ. Основателността на предявените искови претенции е обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: ответникът виновно да е причинил описания в исковата молба деликт – ПТП; настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди и техният размер; липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обезпечаваща отговорността на делинквента към момента на настъпване на ПТП; изплащане от Гаранционния фонд на пострадалото от ПТП лице стойността на причинените имуществени вреди. В процесния случай предпоставките за уважаване на предявения регресен иск са налице, съобразно представените по делото доказателства. Безспорно установено е, че настъпилото на 19.10.2014 година в Гент Белгия по улица „ Кортрейксестеенвех“ № 1115 ПТП е причинено по вина на ответника, вследствие на което са причинени материални вреди на описания по протокола за ПТП мотоциклет, управляван от другия участник в ПТП-то, за обезщетяването на които на осн.чл.45 от ЗЗД е отговорен ответникът. Установява се от събраните писмени доказателства, че ищецът е възстановил на НББАЗ изплатеното от бюрото обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на процесното ПТП по щета 120098 / 2017 година - сторените разходи в размер на 1713, 06 евро, съставляваща разностойността на 3350, 45 лева, с преводно нареждане от 20.02.2017 година. Безспорно се установява, че към датата на настъпилото ПТП управляваното от ответника МПС е било без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – с прекратена полица. С изплащането на стойността на причинените имуществени вреди Гаранционният фонд на основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.) е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало регресното право да иска заплащане на изплатеното обезщетение от виновното лице – ответника по настоящото дело. По делото не са представени доказателства за заплащане от страна на ответника на претендираната сума, поради което исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021 година до окончателното изплащане на вземането. Предвид изхода на правния спор на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса в размер на 134, 02 лева, като адвокатско възнаграждение не е претендирано по исковата молба и катова не се следва на ищцовата страна. Мотивиран от горното, съдът