РЕШЕНИЕ

№ 58

гр. В., 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. Ж. С. Членове: В. Й., М. Г., П. Й. като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело № 20211300500227 по описа за 2021 година Делото е образувано по въззивна жалба на Община В. против Решение №49 от 08.04.21г. по гр.д. №1065/20г. на ВРС.Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано.Твърди, че не са обсъдени правилно събраните по делото доказателства. Не ангажират нови доказателства.Искат от съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск по чл.59 ЗЗД като им присъди и направените по делото разноски.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответницата по жалба И. В. С. чрез адв. Р.Р. е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на ВРС.

В съдебно заседание чрез процесуалният си представител адв. Ц.И. навежда доводи за правна неграмотност на исковата молба, с която се претендира обезщетение за лишаване от ползване на имота при предявен иск по чл.59 ЗЗД.Твърди също, че по категоричен начин е установено, че доверителката му не е ползвала имота след като същият е предаден с приемателно-предавателен протокол между страните по делото.Претендира разноски по делото за настоящата инстанция.

От данните по делото във връзка с оплакванията по жалбата съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Община В. е отдала под наем на ИЛ. В. СТ., служител на Община В. към онзи момент, жилище-частна общинска собственост.По искане на наемателката със Заповед от 16.07.2018г. договорът за наем е прекратен и с приемо- предавателен протокол от15.08.2018г. И.В. е предала на К.А. -домакин при Община В. описани в протокола движими вещи от апартамента, което се потвърждава и от неговите свидетелски показания. С приемо- предавателен протокол от 07.05.2020г. ключът е предаден от М.М.- бивш служител на Община В. на М.С.-старши експерт „Общинска собственост“ при Община В.Това се потвърждава и от свидетелските показания на М.С..Тя е заявила също, че през 2018г. е била на гости на И. В. С. в новото й жилище, което е било обитаемо и ответницата е живяла там.Свидетелят Н.К.-съсед на И. В. С. в новото и й собствено жилище също е заявил, че тя живее в него от август 2018г. и той й е помогнал да изнесе багажа си от общинското жилище и да го освободи.Представени са квитанции за заплатена ел. енергия на общинското жилище, от което е видно, че от септември 2018г. няма начислени суми за ползване освен такива за пренос на енергия.По делото е назначена и счетоводна експертиза, която е посочила сумата за обезщетение за исковия период на база наем на процесното жилище.

При тези данни ВРС е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Пред втората инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

На първо място следва да се определи правното основание на предявеният пред ВРС иск.Независимо от посоченото от ищеца правно основание в заглавната част на ИМ съдът се ръководи от изложеното в самата ИМ, обстоятелствата и твърденията на ищеца и от петитума на ИМ.В случая се навеждат доводи и от двата иска и съдът следва да разгледа и двете искови претенции.

Искът е предявен с правно основание чл.59 ЗЗД, но се претендира обезщетение за лишаване от ползване на имота.В този смисъл правилни са доводите на процесуалният представител на жалбоподателя, че не е налице и не се твърдят обстоятелства от фактическия състав на чл.59 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.59 ЗЗД е в главата „Неоснователно обогатяване“ на ЗЗД и е способ на всеки, който се е обеднил да иска от този, който се е обогатил без основание да върне това, с което се е обеднил ищеца до размера на обедняването.Изрично е посочено, че този иск се предявява извън останалите, предвидени в чл.55-чл.58 ЗЗД, когато няма друг способ.Ищецът следва да докаже, че се е обеднил като посочи размера и че ответникът се е обогатил без правно основание като посочи размера на обогатяване и има право да претендира сумата до размера на обедняването.

В конкретния случай нито се твърди, нито се доказа от Община В., че се е обеднила с претендираната сума на база наем на общинско жилище за исковия период, нито ответницата да се е обогатила с тази сума или различна от нея, при това без правно основание.

Относно иск за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на имот се установи следното:

Наемателят сам е поискал да освободи общинското жилище и е издадена Заповед на кмета за освобождаване на наетия от нея имот.Жилището е освободено на 15.08.2018г., за което е съставен приемо- предавателен протокол.Няма никакви данни след тази дата наемателят да е ползвал общинското жилище. Точно обратното – и от писмените и от гласните доказателства се установява, че тя е живяла в собственото си новозакупено жилище и общинското е останало необитаемо.През 2020г. от Община В. са решили да ползват това жилище и едва тогава са открили, че не знаят къде е ключът за него.Но от приемо- предавателен протокол от 07.05.20г. е видно, че ключът за процесното жилище е предаден от бивш служител на Община В.-М.М. на друг, действащ в момента служител на Община В.-М.С.Това още веднъж категорично удостоверява, че ключът не се е намирал у ответницата и бивш наемател И.В. и тя не е ползвала имота за процесния период, когато наемното отношение е прекратено, т.е. без правно основание.

В този смисъл и тази искова претенция е неоснователна и недоказана и ВОС счита, че ВРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателят следва да заплати на ответната по жалба страна направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв.-адв. възнаграждение съобразно представен договор за правна помощ и списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното съдът