Решение № 704 от 24.4.2025 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 122/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Делото е образувано по касационна жалба от „Заложна къща Доверие” ЕООД, с ЕИК •••••••••, чрез адвокат А. Н., срещу Решение № 9/14.01.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1109/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 005455/04.10.2024 г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). С посоченото наказателно постановление на „Заложна къща Доверие” ЕООД, на основание чл. 36, ал. 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи (НДЗК), са наложени следните административни наказания: имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 11, ал. 2 от НДЗК и имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 11, ал. 3 от НДЗК. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление. В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от адвокат А. Н.. Председателят на КЗП не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото, и не представя писмено становище по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: С обжалваното пред Районен съд – Кюстендил наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „Заложна къща Доверие” ЕООД е ангажирана за нарушения по чл. 11, ал. 2 и 3 от НДЗК, извършени съответно на 20.02.2024 г. и 22.04.2024 г. в заложната къща, находяща се на адрес: гр. Кюстендил, [улица], стопанисвана от дружеството – съответно за това, че след извършена продажба по заложен билет № 08200011295/21.11.2023 г. в регистъра на извършените продажби на заложната къща не е въведена незабавно следната информация: ЕГН/ЛНЧ и адресна регистрация на купувача; номер и дата на протокола, когато вещта е продадена по реда на чл. 160 от Закона за задълженията и договорите; продажна цена; размер на обезпеченото с продадената вещ задължение; и размер на остатъка от цената след приспадане на обезпеченото задължение; и за това, че не по-късно от 24 часа от извършената продажба по заложен билет № 08200011295/21.11.2023 г. заложната къща не е уведомила притежателя на заложния билет писмено на хартиен или друг траен носител за извършената продажба. Нарушенията са установени при проверка, извършена в заложната къща на 29.03.2024 г. от служители на КЗП. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № К-2754457/29.03.2024 г. За констатираните нарушения на 08.04.2024 г. срещу „Заложна къща Доверие” ЕООД е съставен Акт № 005455. Актът е подписан от упълномощено лице – П. Г. К., като му е връчен и препис от същия. Въз основа на съставения акт е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административните нарушения са доказани, и е потвърдил наказателното постановление. Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно и допустимо. Решението обаче е неправилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще отмени наказателното постановление. В административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Не са спазени предвидените в ЗАНН процесуални правила относно реда за предявяване и връчване на акта за установяване на административните нарушения, което е ограничило възможността на санкционираното дружество да реализира правото си на защита. Актът е връчен на П. Г. К., в качеството му на пълномощник на „Заложна къща Доверие” ЕООД. В НДЗК няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и наказателни постановления на юридически лица и еднолични търговци, включително на упълномощен представител, и не се съдържа забрана предявяването и връчването да се извърши на лице, различно от законния представител на търговското дружество или от едноличния търговец, т.е. съществува процесуална възможност за връчване на акта за установяване на административно нарушение на упълномощено лице. Видно от приложеното към административнонаказателната преписка пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя И. Г. К., в качеството му на законен представител на „Заложна къща Доверие” ЕООД, с което са предоставени права на П. Г. К., последният не е упълномощен да представлява дружеството пред КЗП в образуваните срещу него административнонаказателни производства, да подписва и получава актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления. Разпоредбите на чл. 43, ал. 1, 4 и 5 от ЗАНН, в приложимата редакция, задължават актосъставителя да предяви акта за установяване на административното нарушение на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише, както и да му връчи препис от него срещу разписка. Това е гаранция за спазване на правото на нарушителя, респ. на законния му представител за лично запознаване с обвинението за извършено нарушение и реализиране на правото за защита посредством вписване на възражения в акта или последващо подаване на такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с възможността по чл. 44, ал. 2 от ЗАНН за сочене на писмени или веществени доказателства, които следва да се съберат служебно за установяване на обективната истина по спора. Липсата на надлежно връчен акт за установяване на административните нарушения е съществен порок на процедурата по издаване на наказателното постановление, който не може да бъде саниран по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Нещо повече, нормата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН предвижда задължение на административнонаказващия орган да върне акта на актосъставителя, когато установи, че същият не е бил предявен на нарушителя. Изложените съображения обуславят извод за неправилност на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде отменено. Воден от гореизложеното, съдът