Решение № 10 от 23.3.2023 г. на Районен съд - Никопол по дело № 142/2022 г.

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление № 15-001/08.06.2022г. на Началник отдел РК РЦ „Централен Дунав” към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА гр.Бургас на М. М. М., с ЕГН: ••••••••••, от гр.Никопол за нарушение на ч л. 17, ал.1, т.1 ЗРА и на осн.чл.56, ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лв.ЗРА и са отнети в полза на държавата: два броя бяла риба, с тегло около 1 кг., върната обрано във водата жива, 1 бр. мрежен уред с размери 120м./3м./45мм.; риболовен кораб – лодка „•••••“ с рег.№ •• •••• с размери- 6, 50м./1.42м. и височина на борда 0.42 м. зелена на цвят собственост на М. М. М.; 2 бр. дървени гребла и извън бордов мотор „Хонда“ – 15 к.с. Недоволен от така наложените наказания е останал жалбоподателятМ., който в подадената жалба чрез адв.Д. ПлАК, твърди че НК е несправедливо, неправилно и постановено в нарушение на закона. Ответникът по жалбата ИАРА гр.Плевен изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно.Моли съда да го потвърди. Съдът след като разгледа жалбата и изразените становища и искания в съдебно заседание, и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимираното лице и жалбата е процесуално допустима. На 04.02.2022г. при извършена съвместна проверка с катер, със служители на ГПУ-Русе, в 14: 30 часа на р.Дунав на р.км.594 свидетелите Д. Г. Д. и К. В. Г., и двамата служители на ИАРА забелязали лодка с намиращи се в нея две лица.Когато приближили видели, че едно от лицата жалбоподателятМ. държал мрежа.Накарали го да прибере мрежата. В мрежата имало две риби около 1 кг., които били върнати в р.Дунав, живи. Извършили проверка на документите и установили, че имат капитанско право, но М. М. нямал валидно издадено разрешение за стопански риболов. Другото лице в лодката Т. Т. имал издадено разрешение за стопански риболов, но то не било в него. Като констатирали тези обстоятелства съставили АУАН на М. М. за нарушение на чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА. В последствие разбрали, че лодката не е на М., а на неговия син М., който живее в Англия. Въз основа на така издадения АУАН, било издадено и обжалваното НП, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган е възпроизвел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка. От показанията на свидетелката Е. Т. се установява, че началото дъщерята на М. М. е подала документите за получаване на разрешение за стопански риболов за 2022г., края на месец януари. Към документите не било приложено пълномощно, от собственика на лодката, тъй като за тази година били донесли документи на друга лодка, а не на лодката, за която е издадено разрешение предните години. Свидетелката им казала, че ще приеме документите, но ще изчака да й донесат пълномощно. Около месец и половина чакала и им се обадила да й донесат пълномощното, но пак не й го донесли, поради което свидетелката не издала билет без пълномощното. Издала такъв едва след като лично М. М. отишъл и занесъл документи на неговата лодка, която била минала преглед. Така описаната фактическа обстановка се подкрепя напълно както от наличните по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства, събрани при разпита на свидетелите. От събраните доказателства по категоричен начин се доказа, че жалбоподателятМ. М. на 04.02.2022г. в 14: 30 часа на р.Дунав на р.км.594, с лодка „•••••“ с рег.№ •• ••••, зелена на цвят собственост на М. М. М. извършва риболов с мрежен уред, за което към дата 04.02.2022г. нямал издадено разрешително за стопански риболов. При изваждане на мрежата от водата в нея имало два броя бяла риба, с тегло около 1 кг. Нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗРА определя предпоставките за извършване на стопански риболов. Съгласно тази разпоредба стопански риболов се извършва законосъобразно само във водите на Черно море и река Дунав и след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от физически лица, юридически лица и еднолични търговци. Според § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, съгласно който риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28 във връзка с т. 26 от ДР на ЗРА е не само дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на ЗРА се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. С даденото в обстоятелствената част на НП описание на нарушението жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираната разпоредба. От обективна страна жалбоподателят е извършвал стопански риболов, защото е използвал мрежа, която контролните органи са видели да вади от водата сам. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството дали спътникът му е притежавал разрешително за стопански риболов или не, доколкото не е доказано същият да е боравил с мрежите. Риболовните мрежи не са сред изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗРА, следователно жалбоподателят е осъществил именно хипотезата на осъществяване на стопански риболов посредством риболовни уреди, непосочени в чл. 24, ал. 1. Самото използване на мрежа за риболов показва намерението му да извърши стопански риболов, което доказва и субективната страна на нарушението. Правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА, която предвижда налагане на глоба за този, който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17 ЗРА. Наказанието за извършеното нарушение е определено в минималния размер, с което са съобразени с разпоредбите на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН. На нарушителя на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата уредите и средствата за незаконен риболов, което се явява законосъобразно и правилно съгласно посочената разпоредба. В разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА се посочва, че в случаите по чл. 56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. В съдържанието на посочената разпоредба ясно личи волята на законодателя за отнемане на всички вещи/не само забранените от закона/, с които е извършен риболов в нарушение на установените законови правила за това - било с позволени, било с непозволени средства. За посоченото всъщност свидетелства включването в разпоредбата на чл. 90 от ЗРА на текстове от административно наказателните разпоредби на закона, в които риболовът може да е извършен и с позволени от закона средства, но в нарушение на установените за това правила. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че вещите не следва да се отнемат, тъй като стойността им явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. Съгласно чл. 20, ал. 1 и 3 ЗАНН отнемане в полза на държавата се постановява и спрямо вещи, принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване на административното нарушение, когато това е предвидено в съответния закон, както и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението. В чл. 20, ал. 4 ЗАНН е предвидено, че отнемане по, ал. 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Следва да има предвид, че разпоредбата на чл. 20 от ЗАНН е обща. За разлика разпоредбата на чл. 90 от ЗРА е специална, тъй като се съдържа в специалния закон. Съотношението между ЗАНН и ЗРА е такова между общ и специален закон, при което следва да се прилагат правилата на специалния закон и едва при липса на такива - тези на общия закон. Разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗРА не препраща към тази на чл. 20 ЗАНН, а дава самостоятелна уредба на предпоставките за отнемане на вещите, с които са уловени водните организми. Текстът на закона е ясно формулиран и не дава основание за извод, според който предпоставките за отнемането не са посочени изчерпателно и допълнителни такива следва да се търсят в нормите на общия закон - ЗАНН. По отношение на постановеното отнемане в полза на държавата на риболовен кораб – лодка „•••••“ с рег.№ •• •••• с размери- 6, 50м./1.42м. и височина на борда 0.42 м. зелена на цвят собственост на М. М. М.; 2 бр. дървени гребла и извън бордов мотор „Хонда“ – 15 к.с., съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно.По силата на разпоредбата на чл. 90, ал.1 от ЗРА подлежат на отнемане уредите, средствата и приспособленията, с които е добит улова на водните организми. ЗРА не нарежда транспортното средство сред уредите, средствата и приспособленията за риболов, а го разглежда като риболовен кораб, което понятие дефинира в разпоредбата на §1, т.29 от ДР към ЗРА. По отношение на риболовния кораб ЗРА не предвижда отнемане в полза на държавата при констатиране на нарушение. Вместо това в разпоредбата на чл. 18 д от ЗРА законодателят е регламентирал като единствено наказание по отношение на риболовния кораб създадена точкова система, но не предвижда отнемане. Настоящият съдебен състав счита, че конкретният случай не може да се квалифицира като маловажен. Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административно наказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието " маловажен случай " и критериите за определянето му, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т. 9 от НК. Маловажен случай на административно нарушение е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В случая не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по – ниска степен на обществена опасност, като количеството и стойността на уловена риба не са смекчаващи вината обстоятелства. За съставомерността на деянието, за което е санкциониран жалбоподателя е достатъчно извършване на стопански риболов без издадено разрешително за стопански риболов. Не се установяват и особени признаци на нарушението, които да го отличават от типичните за този вид нарушения, ангажиращо отговорността на нарушителя се явява законосъобразно, като наложеното на жалбоподателя наказание не подлежи на корекция и следва да се потвърди. Предвид горното съдът намира, че е установено по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят М. М. е извършил нарушението за което е санкциониран, поради което наказателното постановление в тази му част и относно отнемането в полза на държавта на следните уредите, средствата и приспособленията, с които е добит улова на водните организми: 1 бр. мрежен уред с размери 120м./3м./45мм., а по отношение на постановеното отнемане на риболовен кораб – лодка „•••••“ с рег.№ •• •••• с размери- 6, 50м./1.42м. и височина на борда 0.42 м. зелена на цвят собственост на М. М. М.; 2 бр. дървени гребла и извън бордов мотор „Хонда“ – 15 к.с. НП е незаконосъобразно следва да се отмени в тази му част. Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът