Решение № 458 от 20.5.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 401/2024 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. В. С., ЕГН ••••••••••, И. Т. С., ЕГН ••••••••••, двамата на адрес: гр. Б., ж.к. И., бл. ••, вх. •, ет. •, ап. •• и Т. В. С. ЕГН •••••••••• от гр. Б., ж.к. И., бл. •••, ет. •, ап. •••, представлявани от адв. Таня Илиева, против Решение №46 от 06.12.2023г., постановено по гр.дело №43/2023 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от въззивниците положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска от съда да бъде признато за установено по отношение на въззиваемия С. Г. С. ЕГН •••••••••• от гр. Б., ж.к. С., бл. ••, вх. •, ет. ••, че въззивниците са собственици в равни части на ½ идеална част от недвижим имот в с. Граматиково, община Малко Търново, представляващ 20 кв.м. от масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 57 кв.м., която е построена в ПИ №110042, целият с площ от 936 кв.м. по плана на с. Граматиково, община Малко Търново, местност „Г. Д.“, както и претенцията по чл.537 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № •••, том •, рег.№ 898, дело № 110/••.••.•••• г. на нотариус Мариета Трошева, рег.№684 по Регистъра на НК с район на действие – РС – Малко Търново, вписан в АВ вх.регистър № 356/15.07.2016 г., акт № ••, том •І, дело № 142, само по отношение на ½ идеална част от недвижим имот в с. Граматиково, община Малко Търново, представляващ 20 кв.м. от масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 57 кв.м., която е построена в ПИ №110042, целият с площ от 936 кв.м. по плана на с. Граматиково, община Малко Търново, местност „Г. Д.“, като неоснователна. Присъдил е разноски по делото. Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват въззивниците, които считат същото за неправилно, необосновано, като изводите на съдебния състав противоречат на събраните по делото доказателства. Молят съда да го отмени и удовлетвори претенциите им. Излагат подробни съображения. Позовават се на практика на ВКС. В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима. Районен съд – Малко Търново се е произнесъл по претенция по 124, ал.1 и чл.537 от ГПК. При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното: Няма спор по делото, че въззивниците-ищци М. С., Т. С. и И. С. са наследници на В. Г. С., бивш жител на гр. Бургас, починал на 10.10.2015 г., видно от представените удостоверения за наследници. Също така е безспорно, че въззиваемият-ответник С. Г. С. от гр. Б. е б. на починалото лице, като двамата са синове на Г. С. А., бивш жител на с. Граматиково, община Малко Търново, починал на 20.10.2004 година. Безспорно е и обстоятелството, че Г. С. А. се е снабдил с разрешение за строеж № 7/02.07.1979 г., за построяване на сезонна постройка върху 20 кв.м. в собствено дворно място в с.Граматиково, м.“Динковци“. По същото време на Р. С. В.- с. на Г. А., е издадено разрешение за строеж № 8/02.07.1979 г., за построяване на сезонна постройка върху 20 кв.м. в собствено дворно място в с.Граматиково, м.“Динковци“.Твърди се в исковата молба, че разрешението постройки са изградени по едно и също време и макар да са с отделни входове, представляват една сграда. По делото е представен нотариален акт № •••, т. •, рег. № 898, нот. д. № 110 от ••.••.•••• г. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, на нотариус Мриета Трошева № 684 в регистъра на НК, с който въззивиемият е признат за собственик по давност на 20 кв. м. от масивна жилищна сграда, цялата със застроено площ от 57 кв.м., която е построена в ПИ № 110042, целият с площ от 936 кв. м. по плана на с. Граматиково, община Малко Търново, местност „Г. Д.“. В отговора на исковата молба С. Г. С. твърди, че изграденото въз основа на издадените строителни разрешения, представлява двуфамилна сграда, тъй като е с два отделни входа-северен и южен, а вътре е разделена на две самостоятелни части, независимо че е с общ покрив. Въпреки различните виждания за характера на изградената постройка и двете страни твърдят, спорът е за северната постройка, притежавана приживе от Р. С. В.- с. на Г. А., а по отношение на южната част твърдят, че тя е съсобствена между страните при квоти от по ½ ид.ч., тъй като е била собственост на техния наследодател Г. С. А. и не е предмет на настоящото производство. Въззиваемият е представил пред първата инстанция саморъчно завещание от Р. В. от м. ноември 2002 г., озаглавено „моето завещание“, с което на въззиваемия С. С. е завещана „вилата на с. Граматиково, м. „Динковци“, представляваща процесния имот.В отговора е посочено, че въззивниците не могат да претендират повече от 1/8 ид. ч. от севрната част от сградата, тъй като собственичката Р. В. има четирима наследници-един от което е наследодателят на страните Г. А.. Първоинстационният съд е изяснил делото от фактическа страна, допуснал е до разпит трима свидетели, изслушал е съдбно-техническа и съдебно-почеркова експертизи. От заключението но вещото лице по техническата експертиза се установява, че сградата в имота е симетрична, изградена от стени с половин тухла, като само междинната стена е от цяла тухла.Притежава два отделни входа и между двете части на сградата няма връзка за достъп отвътре.Състои се от общо шест помещения-четири броя спални, две антрета с камини, обща тераса и две веранди. От заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза се установява, че ръкописният текст в „моето завещание“ от м. ноември 2002 г. е изпълнен от Р. В., която е положила подпис долу, в дясно под изписаните имена.Като сравнителен материал за изготвяне на експертизата е използвано и последващо саморъчно завещание от 04.10.2005г., по повод на което във въззивната жалба се сочи, че то отменя първоначалното завещание в полза на въззиваемия С. С.. От разпита на свидетеля Д. Ж.-б. на въззивницата И. С., се установява, че свидетелят е правил инсталацията на сградата, като е изградил тази на южната част. Гостувал е няколко пъти преди смъртта на Р. В.. Посочва, че В. му е казал, че втората вила е наследническа и я получават В. и С.. Свидетелят Д. П., доведен в съдебно заседание от въззивниците и приятел на М. и Т. С.и посочва, че няколко пъти е посещавал вилата. Отсядал е в южната част, но Т. е отключвал северната част, като е вземал ключа под камъче отвън и после го е оставял пак там. Свидетелят е мислил, че вилата е обща на В. и С.. От показанията на свидетеля Г. С.- с. на ответника, става ясно, че знае за вилата от както е роден. Посещава я редовно през годината.Според свидетеля ключовете за частта от вилата, притежавана от леля му, по договорка с Р. В. са били дадени на баща му. Посочва, че той лично е закупил двата водни контейнера, а баща му е правил канализацията с маркучи и тръби.Преди да почине В., свидетелят е ходил на вилата през събота и неделя и е бил там, включително с ищците. С оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка съдът намира постановеното решение за частично неправилно. За да отхвърли претенцията Районен съд-Малко Търново е счел, че представеният нотариален акт за придобиване на право на собственост по давност върху процесния недвижим имот не е оборен със събраните доказателства по делото, а ищците не са установили правата си чрез пълно и главно доказване. Позовава се на ТР № 11 от 21.03.2013 г.на ВКС по търк. д. № 11/2012 г. ОСГК. Този извод се основава на представеното от въззиваемия саморъчно завещание в полза на ответника и разпита на свидетеля Г. С., комуто съдът е дал вяра. Претенцията по чл. 124, ал.1 от ГПК е за установяване, че ищците- въззивници са собственици на ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, представляващ северната част на вилата в с. Граматиково, а тази по чл.537 от ГПК е за отмяна на констативния нотариален акт. От събраните по делото доказателства, се установява че представеното саморъчно завещание в полза на ответника, на практика не е било използвано. Липсват данни за приемане на наследството по завещание, както изрично по реда на чл. 49 от ЗН, така и мълчаливо, въпреки отмяната на чл. 50 от ЗН, обвързваща приемането със срок. Представеният по делото нотариален акт № •••, т. •, рег. № 898, нот. д. № 110 от ••.••.•••• г. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, на нотариус Мриета Трошева № 684 в регистъра на НК, посочва като основание единствено изтекла давност. От друга страна споменатото по-горе саморъчно завещание от 04.10.2005 г. в полза на Р. С., отменя първоначалното завещание на имота на въззиваемия С. С.. Изтеклата полезна давност, водеща до придобиване на право на собственост върху чужда вещ, включва упражняване на фактическа власт върху вещта, което следва да е явно и непрекъснато, и изтичане на определен срок от време съгласно чл. 79 от ЗС- 5 или 10 години, в зависимост от добросъвестността. Съгласно чл. 69 от ЗС този, който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго.Самото владение, като фактическо състояние, е насочено към осъществяване на фактическа власт върху вещта с цел придобиването й. В мотивната част на ТР №4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г. ОСГК е направено разграничение между владение и държане в контекста на разпоредбата на чл. 69 от ЗС.“Обективният елемент на владението- упражняването на фактическа власт-съвпада с този при държането.Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имота като владение.Законът/чл.69 ЗС/предполага наличието на намерението да се свои вещта.Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определени вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.“ В конкретния случай от съвкупната преценка на събраните доказателства не се установява демонстриране на анимус по отношение на процесната вила от въззиваемия спрямо въззивниците.Твърдението, че С. С. е уведомил б. си В. С. след смъртта на наследодателката В., че счета процесната постройка за своя, не се доказва по делото. От разпита на свидетелите не се установява обстоятелството северната част да се владее от въззиваемия като своя, с демонстриране на своене на вещта. Дали ключът за постройката се държи от ответника или е под камък до къщата е без значение, тъй като липсват данни въззиваемият да се е противопоставил на искане от другата страна за предоставяне възможност за ползване на имота. В този смисъл съдът намира предявените претенции за частично основателни, което налага отмяна на решението частично до 1/8 ид. ч. от процесния имот, като в останалата му част следва да бъде потвърдено.Това е така, тъй като наследодателката Р. В., която няма низходящи наследници, след смъртта се е оставила четирима наследници от един и същи ред- двама братя и две сестри, респективно техните наследници, и тъй като делото се води между двама братя, респ. наследниците на единия, които от своя страна са наследници на Г. С. А., поч. на 20.10.2004 г.- б. на Р. В., то ищците- въззивници установяват иска си общо до 1/8 ид. част от процесния недвижим имот, а в останалата част до претендираните ½ ид. ч. решението следва да бъде потвърдено.На основание чл.537 от ГПК нотариален акт № •••, т. •, рег. № 898, нот. д. № 110 от ••.••.•••• г. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, на нотариус Мриета Трошева № 684 следва да бъде отменен до 1/8 ид.ч. По отношение на разноските и обстоятелството, че и двете страни претендират такива, съдът като съобрази резултата по делото и представените списъци на разноските по 80 от ГПК, намира че въззивниците следва да заплатят сумата от 27.50 лв./ включително и разноските за първата инстанция/, а въззиваемият сумата от 368.75 лв. По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД