Решение № 10 от 12.2.2024 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 112/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ-пряк иск на увреденото лице срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Този иск е процесуално допустим, тъй като е предявен от активно легитимирана страна-пострадал от ПТП с участието на МПС, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“при ответното дружество. Изпълнено е и задължителното условие на чл.380 ал.1 от КЗ относно извънсъдебното претендиране на застрахователното обезщетение, което обстоятелство се установява от искане с вх.№2275/15.02.2021г.отправено до застрахователя и наличието на изричен отказ. Предявеният иск с посоченото правно основание не е погасен по давност, в какъвто смисъл е направено възражение от ответното дружество, тъй като искът е предявен пред СГС на 13.05.2021г. и в последствие изпратен по подсъдност на ОС-Хасково, към който момент не е изтекла предвидената в закона 5-годишна давност за погасяване на правото на иск Т.е. правото на иск се погасява на 13.11.2021г., но иска по чл.432 ал1 от КЗ е предявен на по-ранна дата-13.05.2021г. В този ред на мисли предявените обективно съединени искове са процесуално допустими, като предявени от лице с правен интерес, при спазване на предпоставките на чл.380 ал.1 от КЗ и преди да е изтекъл петгодишния давностен срок за предявяване на претенцията. Предвид предмета на главния иск в тежест на ищцата, в настоящото производство е да докаже, че е налице сложният фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащи отговорността на застрахователя. Видно от чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл. чл. 429, ал. 1 от КЗ законът представя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното. За безспорни обстоятелства, които страните признават, съдът прие наличието на валидно сключена към 13.11.2016г. застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно дружество ЗАД „Л.И.“Ад-гр.С. и собственика на лекия автомобил „••••••••••“ А 210 рег.№ •••••••••, валидна от 21.04.2016г. до 21.04.2017г.; съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на лекия автомобил и настъпването на ПТП на 13.11.2016г. в гр.Д.град при управления на лекия автомобил от водача К.Я.И., в което е участвала като пострадала ищцата Р. Б. С.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено се установява по несъмнен начин механизма на настъпване на ПТП, а именно: На 13.11.2016г. в гр.Д.град, при управление на лек автомобил, марка „М. „ с рег.№•••••••••, водачът К.Я.И. от гр.Д.град е нарушила правилата за движение по пътищата-чл.5, ал.2, т.1; чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и е станала причина за настъпване на ПТП, като е блъснала пострадалата ищца Р. Б. С. на пешеходна пътека до бул.“Т.М.“, сигнализирана с пътна маркировка и пътен знак №Д-17. При удара на пострадалата е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник чрез счупване на шийката на бедрената кост. Несъмнено причина за ПТП са допуснатите по непрадпазливост от водача на лекия автомобил нарушенията на ЗДвП, посочени в одобреното споразумение от съда по НОХД №373/2017г. на РС-Д.град, с което К.Я.И. е призната за ВИНОВНА в това, че на 13.11.2016г. в гр.Д.град при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „М.“ А 210, с рег.№ ••••••••• нарушила правилата за движение по пътищата-чл.5, ал.2, т.1, предложение 1-во от ЗДвП-„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“; чл.20, ал.2 от ЗДвП-„Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл.119, ал.1 от ЗДвП-„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, в резултат на което причинила по непредпазливост на Р. Б. С. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния й долен крайник чрез счупване на шийката на бедрената кост, като деянието е извършено на пешеходна пътека на бул.“Т.М.“ до №4- престъпление по чл. чл.343, ал.3, б.“А“ вр. ал.1, б.“Б“, вр. чл.342 ал.1 от НК. На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Нарушавайки правилата за движение по пътищата и ставайки с това си поведение причина за ПТП, водача на лек автомобил марка „М.“А 210 с рег.№ ••••••••• К.Я.И. е причинила на ищцата СЧУПВАНЕ НА ШИЙКАТА НА ДЯСНАТА БЕДРЕНА КОСТ, с което е причинено е трайно затруднение/ за повече от 30 дни/ в движението на десния крак, по смисъла на чл.129 от НК, което е пряка и непосредствена последица от ПТП. Поради постоянните болки по врече на лечението, както и силния дискомфорт от ограничение на движението и необходимостта да ползва патерици за продължителен период от време ищцата е получила и „ХЕРНИЯ ИНГВИНАЛИС ДЕКСТРА“, която е била оперативно отстранена, което също е пряка и непосредствена последица от ПТП. Всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, установяват по несъмнен начин претърпените от ищцата оперативни намеси, подмяната на тазобедрената става, преживените силни болки и страдания за продължителен период от време-около една година и факта, че и към момента ищцата не е напълно възстановена и продължава да изпитва болки при продължително стоене изправена.В тази насока са показанията на разпитаната свидетелка К. И. А., които следва да бъдат изцяло кредитирани предвид тяхната последователност, еднопосочност и непротиворечивост. Показанията на свидетеля П. Д. П. -син на ищцата, ценени през призмата на чл. 172 от ГПК, изградени въз основа на лични и непосредствени негови впечатления също следва да се кредитират. Липсват основания съда да се усъмни в тяхната достоверност, тъй като свидетелят е от най-близкия кръг на ищцата, който й е помагал през периода, в който същата е имала най-голяма нужда от грижи и обслужване и с най-голяма точност може да пресъздаде обстоятелствата по възстановителния период. Предвид кредитираното заключение на съдебно медицинската експертиза, за установено съдът приема описаните увреждания и търпените неудобства от тях да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие /ПТП/, като липсват ангажирани по делото доказателства, които да оборват извода на съда. Доказателства по делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка между застрахователното събитие и търпените от ищеца неимуществени вреди. Ответникът не ангажира доказателства по отношение на бланкетния довод, че такава липсвала. Въз основана на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че са налице всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането, т.е. настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение от застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти, включени във фактически състав. Липсата на който и да е от включените в сложния състав юридически факт препятства реализирането на тези правни последици. При така изложените дотук съображения, съдът намира предявения иск за доказан по своето основаниe, тъй като при условията на пълно и главно доказване, се установява наличието на елементите на състава, обсъдени вече по-горе в настоящия съдебен, акт, поради което ответното застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от ищцата вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на застрахованото МПС. Що се касае за размера на претендираното от ищцата обезщетение за вреди, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди – болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено с икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“ При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приложи принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно- медицинската експертизи, съдът констатира и определи претърпените от ищцата вреди, като взе предвид настъпилите последици, както във физически, така и в психически и емоционален план, отчитайки възрастта на ищцата и множеството изключително тежки болки и страдания, които е претърпяла вследствие на причинените й тежки увреждания, продължителния възстановителен период. Съдът счита, че ищцата е търпяла изключително интезивни болки и страдания непосредствено след станалото ПТП. Не без значение са и проведените множество медицински манипулации, невъзможността да се обслужва самостоятелно за продължителен период от време, нуждата от чужда помощ, емоционалния стрес, коренната промяна в начина на живот.При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази и характера на причиненото физическо увреждане- счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е причинил трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак, по смисъла на чл.129 от НК. В продължителния възстановителен период се е наложило ищцата да бъде с обездвижен десен крак за продължителен период от време без възможност за самостоятелно обслужване и нужда от чужда помощ. Следва да се отчетат и множеството оперативни намеси, свързани с подмяната на тазобедрената става- около 5 месеца и продължението на оздравителния период около 12 месеца. Следва да се отчете тежкия удар от автомобила, в резултат на което пострадалата е била отхвърлена на метри от мястото на сблъсъка, счупването, последвалото травматично увреждане на движението, довело до необходимостта от повторна оперативна намеса, дългия оздравителен процес. Не без значение е и факта, че и към настоящия момент ищцата не е напълно възстановена и продължава да изпитва редовно болки и страдания при продължително стоене изправена, както и обстоятелството, че ако не е било проведено оперативно лечение и не е била подменена тазобедрената й става, затруднението в движението на крака породено от травмата би продължило до края на живота й. Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания при определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази и конкретните икономически условия към правно релевантния момент-/13.11.2016г./, чийто обективен белег са и лимитите на застраховането, които са значително по-високи от търсеното от ищцата обезщетение. За неоснователно съдът намира възражението на ответното дружество с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като по делото се установи безспорно, че тя е била пешеходец и е блъсната при пресичане на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка и нарочно поставен знак, от движещ се автомобил, застрахован в ответното дружество, като водача на този автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата.Липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на възражението на ответното дружество. За характера и тежестта, интензитета, степента и продължителността на болките и страданията, търпени от ищцата Р. Б. С., съдът кредитира писмените доказателства, заключението на съдебно медицинската експертиза, като компетентно и безпристрастно дадено, както и показанията на разпитаните свидетели и най –вече показанията на свидетеля П. Д. П., който е син на ищцата, част от най-близкия й семеен кръг, участвал във възстановяването, продължило около 12 месеца. Инцидентът безспорно е оказал отражение върху психиката на ищцата, като дори и да липсват данни за нарушение на психическото функциониране на ищцата, то безспорно от гласните доказателства се установява наличието на промяна в поведението, свързано със стрес при пресичане, оглеждане, притичване, вътрешно напрежение и пр. С оглед данните по делото така търпените от ищцата съзнавани болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането, а и понасянето на това състояние от самия увреден, непълното възстановяване и към настоящия момент, съдът намира, че сумата в размер на 50 000 лв. в достатъчна степен възмездява претърпените от Р. Б. С. неимуществени вреди.Този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази и с лимитите на застраховане по чл. 492 от КЗ, като прие, че същия съответства и на икономическите условия в страната. Така определения размер на обезщетението изчерпва размера на предявения иск изцяло. По отношение на претендираната от ищеца законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането-13.11.2016г., съдът намира, че началния момент на тази лихва следва да бъде съобразен с датата на поканата за изплащане на обезщетение до ответното дружество, която е 15.02.2021г., поради което законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ще следва да се определи именно от тази дата. Претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва за периода от 13.11.2016г. до 14.02.2021г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Основателна и доказана е претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4013, 30лв., представляващи стойността на закупени медицински и санитарни препарати свързани с лечението на ищцата. Размера на тези вреди се установява от представените писмени доказателства- фактури, фискални бонове и др., а според заключението на назначената съдебномедицинска експертиза същите са напълно относими към лечението на ищцата. Ето защо ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на станалото ПТП на 13.11.2016г. в претендирания размер от 4013, 30лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -13.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата. По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените разноски пред Окръжен съд – Хасково, в рамките на уважената част от исковата претенция. На основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на 2160, 54 лв.– държавна такса, съобразно уважената част на претенцията, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, както сумата в размер 400 лв. – възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, поради което ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата в общ размер на 2 560, 54лв. Ищцата претендира разноски за заплатени държавни такси в размер на 30лв. по подавани по делото частни жалби, които следва да й бъдат присъдени, съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК. Налице е основание в полза на процесуалния представител на ищцата – адв. Г. М. Д., да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции до размера от 54 013, 30 лв., поради което и размерът същият възлиза на 4972 лв./ с ДДС/, която сума следва да се изплати на адв. Г. М. Д. от ответното дружество. Мотивиран от горното, съдът