Решение № 2654 от 23.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3947/2023 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 във вр. с чл. 278 от ГПК. Образувано е по жалба на Я. В. И. – ипотекарен длъжник срещу разпределение от 27.02.2023 г. по чл. 460 от ГПК, по изпълнително дело № 20208380405390 по описа на ЧСИ М.Б., образувано по молба на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ••••. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпределение на суми от продажба на недвижим имот по чл. 460 от ГПК, извършено по изп. дело, по съображения изложени в жалбата. Твърди, че е собственик на имота, предмет на станалата публична продан, като е обезпечил с него задължения на длъжника А.•••• ООД, което дружество е заличено от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ въз основа на Решение № 260700 от 29.04.2021г. по описа на Софийски градски съд, VI-1, постановено по т.д.№3320 по описа на Софийски градски съд за 2010г. Счита, че доколкото изпълнителното дело е образувано срещу друго дружество „Х.••“ ЕООД, ЕИК ••••, както и че заличеният търговец „А.••••“ ООД не е бил конституиран по изпълнителното дело, то неправилно са насочени изпълнителни действия към неговия имот, тъй като същият не обезпечава задълженията на длъжника по изпълнителното дело - „Х.••“ ЕООД. Длъжникът по изпълнителното дело - „Х.••“ ЕООД, и взискателите по изпълнението – „С. Г. Г.“ ЕАД, гр. София, Столична община – Дирекция „ОП“, „Красна поляна“, „ОББ“ АД, не вземат становище по подадената жалба. ЧСИ М.Б. е изложил мотиви по обжалваното действие на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които поддържа становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 27.02.2023 г., ЧСИ М.Б., на основание чл. 460 и сл. от ГПК във вр. с чл.136 ЗЗД, е извършил разпределение на сумата от 112 520.00 лв., постъпила след извършена публична продан на недвижим имот собственост на жалбоподателя. В процесния акт за извършено разпределение на суми от продажба на публична продан на недвижим имот по процесното изпълнително дело, ЧСИ изрично и подробно е посочил, как се удовлетворяват вземанията в поредността по чл. 136 от ЗЗД. Изпълнителното производство е образувано под № 20208380405390 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие СГС, срещу „Х.••“ ООД по молба на „Ю.Б.“ ЕАД, въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист от 14.02.2011 г. и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр. д. № 5001 от 2011 г. по описа на СРС, I ГО, 44 състав, срещу солидарните длъжници „А.••••“ ООД и „Х.••“ ООД за събиране на следните суми: 150 000 евро – главница за периода от 21.12.2010 г. до 07.02.2011 г., 26 288.54 евро – договорна лихва за периода от 21.06.2010 г. до 07.02.2011 г., 30.69 евро – такси за периода от 12.10.2009 г. до 07.02.2011 г., 1420.48 лева – такси, ведно със законна лихва върху главницата от 08.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата 6 925.42 лева – държавна такса, 4 695.25 лева – адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на извлечение от счетоводни книги на банката, в което е обективирано задължение по договор за банков кредит - продукт Бизнес револвираща линия плюс № BL15486 от 10.05.2008г., сключен с „А.••••“ ООД и договор за встъпване в дълг от 14.06.2010г., сключен с „Х.••“ ООД. В рамките на изпълнителното производство ЧСИ провел публична продан по отношение на притежаван от Я. В. И. недвижим имот, а именно Апартамент № 6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1108.24.11.14, находящ се в гр. София, СО-район „Красна поляна“, ж. к. „Красна поляна – II, в жилищна сграда-блок № 205, стар ••••, на III етаж със ЗП 63.89 кв. м. при съседи: изток и запад – зелена площ, север – сем. М., юг – съседен апартамент, отгоре – К., отдолу – Б., заедно с избено помещение № 27, с полезна площ от 10.35 кв. м. при съседи: изток – зелена площ, запада – коридор, север – Миндов, юг – общо мазе, заедно с 3.063 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. С протокол за разпределение от 27.02.2023г., предявен на 02.03.2023 г., ЧСИ М.Б. е разпределил постъпилата от проданта сума в размер на 112 520.00 лева. В първи ред са поставени вземанията за полезно направени разноски за изпълнението в размер 7 844.00 лева. Във втори ред - вземания на държавата за данъци в размер на 40.69 лева. В трети ред – вземания, обезпечени със залог или ипотека в размер на 98 248.35 лева, разпределени в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД. Преди извършване на разпределението по изпълнителното дело е депозирана молба с вх. № 43912 от 26.09.2022 г. от „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК 205942517, с която последното е уведомило ЧСИ за станала между Ю.Б. АД и С. Г. Г. ЕАД цесия от 30.06.2021 г., с която банката, в качеството на цедент, е прехвърлила на С. Г. Г., в качеството на цесионер, пакет вземания, част от които е вземането към „А.••••“ ООД със солидарен длъжник „Х.••“ ЕООД. С оглед на което дружеството било конституирано като взискател по делото на мястото на „Ю.Б.“ АД. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена към подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител. Съгласно ТР 2/2013г. от 21.05.2015г. на ОСГТК на ВКС длъжникът може да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта, в случая по аналогия на твърдения, че неправилно е било насочено изпълнението върху процесния недвижим имот, по изложените от него доводи, което прави жалбата му допустима за разглеждане по основно твърдяното оплакване. С ТР 2/21г., постановено на 22.11.2022г. ОСГТК на ВКС се очертава кръга от въпроси, с които може да се сезира съда при обжалване на разпределението по чл.460 ГПК, а именно, оплакване, че неправилно са били приложени нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; неправилно приложение на чл.76 от ЗЗД; неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; грешка в пресмятането на сумите. В настоящия казус основното оплакване на жалбоподателя е, че не е следвало да бъде разпределяна сумата от извършената публична продан в полза на взискателя С.Г.Г. ЕАД, с твърдения, че неправилно е било насочено изпълнение върху имот на жалбоподателя, ипотекиран в полза на кредитор за обезпечаване на задължение на търговец, който към момента на извършване на това действие вече е заличен от правния мир. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всЯ. едно от тях. В разпределението участват взискателите, предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело, образувано срещу конкретен длъжник. Видно от доказателствата по делото изпълнителното производство е образувано срещу „Х.••“ ЕООД – дружество солидарно задължено за вземанията на банката към „А.••••“ ООД, за което има издаден заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Ю.Б.“ АД. Вярно е, че активната и пасивната процесуална легитимация по изпълнителното дело се определят от съдържанието по изпълнителния лист. Като изключение от това правило е допустимо, само доколкото процесуалния закон го допуска. В случая напълно допустимо е взискател по изпълнителното дело да бъде лице, заместило кредитора по изпълнителен лист въз основа на сключен договор за цесия, какъвто е и „С. Г. Г.“ ЕАД. А съгласно чл. 429, ал. 2 и 3 от ГПК въз основа на издадения изпълнителен лист може да бъде предприето принудително изпълнение срещу трети лица, дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга. Задължението на „А.••••“ ООД по договора за банков кредит е било обезпечено с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 89, том IV, рег. № 5616, дело № 657/2008 г. на нотариус С.Т., с район на действие РС – София, вписан в регистъра на НК под рег. № 065, който акт е вписан в СВ/АВ с вх. № 33372 от 16.05.2008 г., акт № 171, том XXXI, дело 22403/2008 г. от Я. В. И. върху собствения му недвижим имот – Апартамент № 6, находящ се в гр. София, СО-район „Красна поляна“, ж. к. „Красна поляна – II, в жилищна сграда-блок № 205, стар ••••, на III етаж със ЗП 63.89 кв. м. при съседи: изток и запад – зелена площ, север – сем. М., юг – съседен апартамент, отгоре – К., отдолу – Б., заедно с избено помещение № 27, с полезна площ от 10.35 кв. м. при съседи: изток – зелена площ, запада – коридор, север – Миндов, юг – общо мазе, заедно с 3.063 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Я. В. И. е бил конституиран в качеството му на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело, образувано срещу „Х.••“ ООД. Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.3 ГПК изпълнителният лист има сила и срещу лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Посочената правна норма сочи на изключение от легитимацията на изпълнителния титул. Предоставено е право на взискателя да насочи изпълнение върху имущество, за което не само че не твърди, че е на длъжника, а дори доказва, че е собственост на трето лице, но е предназначено предварително за принудително изпълнение. В хипотезата на чл.429 ал.3 ГПК собственикът - учредител на вещното обезпечение по силата на закона е в правното положение на длъжника по изпълнителния лист, т.е. той е адресат на принудата, упражнявана върху личното му имущество, независимо че сам не отговаря за изпълнението на дълга – Р №355/18.01.2016г. по гр.д.№1897/2015г. на ВКС. Установява се, че имуществото, срещу което е насочил изпълнението взискателят служи по волята на своя собственик, изразена преди издаването на изпълнителния лист и започване на изпълнението, за изпълнение на същия дълг – това е договора за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с нотариален акт № 89, том IV, рег. № 5616, дело № 657/2008 г. на нотариус С.Т., с район на действие РС – София върху собствения на жалбоподателя недвижим имот – Апартамент № 6, находящ се в гр. София, СО-район „Красна поляна“, ж. к. „Красна поляна – II, в жилищна сграда-блок № 205, стар ••••, на III етаж със ЗП 63.89 кв. м. при описани съседи. В случая жалбоподателят се явява ипотекарен длъжник в настоящото изпълнително производство, който е обезпечил със своя собствен недвижим имот вземане на банката срещу търговец – длъжник, който е заличен след проведено производство по несъстоятелност. Приложима е разпоредбата на чл.739 ал.2 ТЗ, според която неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите на чл.744 ал.1 ТЗ и в случаите, когато за обезпечение на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. Налице е обезпечение на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания, учредено в полза на банката - ипотекарен кредитор – учредена ипотека върху процесния недвижим имот и жалбоподателят има качеството на ипотекарен длъжник, който е обезпечил със свое имущество чуждо задължение. Независимо, че главният длъжник „А.••••“ ООД е бил заличен като търговец, това не препятства възможността на кредитора „С.Г.Г.“ да се удовлетвори, тъй като вземането му не е погасено, както и не е погасено даденото обезпечение със заличаване на длъжника. Ето защо, доводите на жалбоподателя Я. И., че той не е обезпечил задължение на длъжник, различен от „А.••••“ ООД - заличен търговец, от където следвало, че неправилно е било насочено изпълнението към собствения му недвижим имот, не намира опора в закона. С предоставения недвижим имот за обезпечение на чужд дълг жалбоподателят като ипотекарен длъжник се е задължил въз основа на договора за ипотека да търпи публичната продан върху имота. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че вземанията на „Ю.Б.“ АД са били обезпечени с договорна ипотека, учредена от Я. И., който на осн.чл.429 ал.3 ГПК като ипотекарен длъжник отговаря за чуждия дълг и оплакванията за неправилно разпределение на получената от проданта на ипотекирания имот сума са неправилни. Относно изложените възражения, че ипотечното право е погасено по давност, следа да бъде отбелязано, че в настоящото производство не може да бъдат разгледани същите. На съда е служебно известно, че жалбоподателят е депозирал искова молба по чл.124 ал.1 ГПК, вр. чл. 179, ал.1 ЗЗД, вр. чл.151, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено спрямо ответниците „Ю.Б.“ АД и „ЕР С.Р.“ ЕООД, че не съществува ипотечно право в полза на „Ю.Б.“ АД, произтичащо от договорна ипотека, учредена с нотариален акт №89, том IV, peг. №5616, дело №657 от 2008г. на Нотариус С.Т., върху процесния имот, тъй като обезпеченото вземане в полза на банката към „А.••••“ ООД е погасено поради приключило срещу А.••••“ ООД производство по несъстоятелност и заличаване на дружеството. С оглед изложеното съдът ще остави без уважение жалбата на И. като неоснователна. Така мотивиран Софийски градски съд,