Решение № 3695 от 13.3.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 67573/2021 г.

производство за обезщетение, а именно, както следва: за сумата от 5250 лева в полза на адв. К., за сумата от 112, 50 лева – разноски за вещо лице, за сумата от 150 000 лева, ведно със законната лихва от 09.06.2012г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Видно от преводно нареждане от 11.06.2018г. /л. 34 от делото/ на посочената дата Г. е заплатил по сметка на СГС държавна такса в размер на 6000 лева, за която същият е бил осъден.

Съгласно заключението на ССЕ, което съдът кредитира като пълно и обосновано:

От получената информация от „Б.” с писмо № 14 - ИСК - 11774/1/13.01.2023г. се установи, че на 09.06.2017г. е била заверена банкова сметка №. при „Б. с титуляр ЧСИ А., като е получен превод от сметката на Г. със сума в размер на 239 031, 46 лева, както следва:

• Основание PxLNO PL.CLAVNICA. PL.PO - 150 000, 00 лв.

• Основание ПЪЛНО ПЛ.АДВОКАТСКА ТАКСА 3 228, 00 лв.

• Основание ПЪЛНО ПЛ.ЗАКОН.ТАКСА 66, 00 лв.

• Основание ПЪЛНО ПЛ.ПРОП.ТАКСА 9 370, 46 лв.

• Основание ПЪЛНО ПЛ.ЗАКОН. ЛИХВА 76 367, 00 лв.

Всичко 239 031.46 лв.

От получената информация от „Б.” с писмо № 14 - ИСК - 11774/1/13.01.2023г. се установи, че на 29.03.2018г. е била заверена банкова сметка №. при „Б. с титуляр ЧСИ А. е получен превод от сметката на Г. със сума в размер на 5844, 00 лева, както следва:

• Основание ПЪЛНО ПЛ.ЗАКОН.ТАКСА 66, 00 лв.

• Основание ПЪЛНО ПЛ. ДЪРЖ.ТАКСА 528, 00 лв.

• Основание ПЪЛНО ПЛ. ДЪРЖ.ТАКСА 5 250, 00 лв.

Всичко 5 844, 00 лв.

От получената информация от „Б.” с писмо № 14 - ИСК - 11774/1/13.01.2023г. се установи, че на 29.03.2018г. е била заверена банкова сметка №. при „Б. с титуляр ЧСИ А. е получен превод от сметката на Г. със сума в размер на 584, 00 лева, както следва:

• Основание ПЪЛНО ПЛ.АДВОКАТСКА ТАКСА 350, 00 лв.

• Основание ПЪЛНО ПЛ.ПРОП.ТАКСА 55, 50 лв.

• Основание ПЪЛНО ПЛ.ЗАКОН.ТАКСА 66, 00 лв.

• Основание ПЪЛНО ПЛ. ДЪРЖ.ТАКСА 112, 50 лв.

Всичко 584, 00 лв.

От получената информация от БНБ с писмо № 137040/30.12.2022г. се установи, че на 12.06.2018г. е заверена банкова сметка №. при банка БНБ с титуляр СГС - със сума в размер на 6000, 00 лв. с наредител Г. с основание „ДТ по гр.д. 10911/2012рСГС, 1, 5 с-в.“ При така установеното съдът счита, че е налице фактическият състав на чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, доколкото в резултат на противоправното си поведение и нарушавайки правилата за движение по пътищата в република Б. на процесната дата, час и място, ответникът е причинил телесни увреждания на пострадалото лице А., довели до болки и страдания. Същите са довели до причинени неимуществените вреди на пострадалия, като във връзка със заведена от него срещу Г. искова молба, последният е бил осъден да заплати обезщетение в размер на 150 000 лева, ведно с лихвата от 09.06.2012г. до окончателното плащане. Тази сума е била заплатена от Г. въз основа на влязлото в сила решение на СГС. Безспорно се установява, че към датата на ПТП за виновния водач не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ /чл. 288, ал. 12 КЗ /отм/ - след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Г. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

При така установеното от закона, на първо място Г. основателно претендира следните сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.06.2012г. до окончателното изплащане на вземането, които са били заплатени от него.

Видно от заключението на ССЕ на дата 09.06.2017г. Г. е заплати по сметка на ЧСИ, пред който е било образувано изпълнително дело, сумата от 150 000 лева и законна лихва върху тази сума в размер на 76 367 лева, дължима от 09.06.2012г. до окончателното плащане /окончателното плащане на главницата е станало на дата 09.06.2017г./.

Възражението на ответника, че причина за вредоносния резултат на Г. се дължи именно на неговото поведение, отказвайки да уреди отношенията си доброволно с пострадалия А., е неоснователно. На първо място, правото на Г. да прецени основателността на претендирано пред него обезщетение и да откаже такова е законова възможност. Изплащайки, обаче, обезщетение на пострадалия за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, Г. е изпълнил свое задължение, произтичащо от влязлото в сила решение на СГС. Поради това, възражението на прекия причинител в горния смисъл се явява неоснователно.

Претенцията на Г. се явява основателна и за следните суми, за които е бил осъден да заплати в производството пред СГС, а именно: сумата от 5250 – адвокатско възнаграждение в полза на адв. К., 112, 50 – разноски за вещо лице и 6000 лева – държавна такса. Тези разноски се явяват съдебни, като актуалната съдебна практика приема, че това са разноски по определяне размера на обезщетението, с оглед наличието на спор с пострадалия относно тяхната установеност и размер – спор, в който прекият причинител е бил привлечен да участва на страната на фонда, чрез което е бил обвързван от влязлото в сила решение.

Т.е., общо заплатената сума от Г. за обезщетение на пострадалия, лихви върху главницата за обезщетение и разноски, свързани с определяне размера на това обезщетение /150 000 лева – главница; 76367 лева – лихва върху главницата; 5250 лева – адвокатско възнаграждение по съдебно производство; 112, 50 лева – разноски за вещо лице по съдебно производство и 6000 лева – държавна такса по съдебно производство/ е в размер на 237 729, 50 лева и до този размер претенцията се явява основателна.

Г., обаче неоснователно претендира, че дължима от ответника е общата сума от 251 459, 46 лева, доколкото всички останали суми, заплатени от Г. в изпълнителното производство, образувано пред ЧСИ, не могат да се отнесат до обезщетение, лихва върху него или разноски, свързани с определяне на размера на обезщетението, дължими на основание чл. 558, ал. 7 ГПК /чл. 288, ал. 12 КЗ-отм/.

Видно от заключението на ССЕ и от поканите за доброволно изпълнение, всички останали суми /извън обезщетението за неимуществени вреди, лихви и разноски в съдебното производство за тяхното установяване/, касаят разноски по изпълнителните производства, образувани пред ЧСИ за събиране на вземанията срещу Г.. Това са следните суми: 3228 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; 66 лева – разноски по изпълнението;

9370, 46 лева – такса по т. 26 от тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ; 66 лева – разноски по изпълнението; 528 лева - такса по т. 26 от тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ; 350 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; 66 лева – 55, 50 лева - такса по т. 26 от тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Общата сума, заплатена от Г., свързана с разноски по самите изпълнителни производства, възлиза в размер на 13 729, 96 лева. За този размер претенцията на ищеца се явява неоснователна.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ /чл. 288, ал. 2 КЗ – отм/ - Г. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. Сумата от 13 729, 96 лева, представлява сбор от заплатените в изпълнителните производства разноски, свързани с неговото образуване, и същата не се следва на ищеца Г., доколкото е било възможно доброволното плащане на обезщетението преди образуването на изпълнителните дела. Т.е., тези разноски са сторени поради бездействието на самия ищец и не могат да бъдат вменени в тежест на ответника.

В конкретния случай от страна на ищеца се претендира сумата от 5000 лева – частичен иск от сумата от 251 459, 46 лева.

С оглед на това, искът следва да бъде уважен изцяло, доколкото същият е частично предявен, а изводите на съда относно недължимост на сумата от 13 729, 96 лева от общо претендираната 251 459, 46 лева следва да бъде взета предвид при евентуално последващо предявяване на претенция, касателно размерът на обезщетението, над сумата от 5000 лева.

При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства последният да е погасил вземането на ищеца в размер на 5000 лева, претендирана в настоящото производство като частичен иск.

При така установеното съдът дължи и произнасяне на възражението за изтекла давност.

Този състав намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за изтекъл срок на погасителна давност. Събраните доказателства сочат, че изплащането на процесното обезщетение в размер на 150 000 лева и лихва върху тази главница, е било осъществено на 09.06.2017г. Разноските, за които е бил осъден да заплати Г. във воденото съдебно производство: 5250 лева – адвокатско възнаграждение и 112, 50 лева – за вещо лице, са били заплатени на 29.03.2018г., а сумата от 6000 лева – държавна такса по сметка на СГС е била заплатена на 11.06.2018г.

Настоящият иск от своя страна е бил заведен на 29.11.2021г.

По въпросите за погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на застрахователя и Г., съществува задължителна практика, обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77г., като в този смисъл е и настоящата практика на ВКС, залегнала в следните решения: Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г., II т. о., Решение № 173 от 30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г., II т. о и много други. В тях върховният съд приема, че регресните суброгационни искове на застрахователя и Г. се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят респ. Г. изплати обезщетенията на правоимащите лица.

Т.е., спрямо датите на изплащане на посочените по-горе задължения /09.06.2017г.;

29.03.2018г. и 11.06.2018г./ към датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело – 29.11.2021г. погасителната давност не е била изтекла.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът.

Ищецът доказва следните разноски: 200 лева - държавна такса, 250 лева – депозит за ССЕ.

С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и продължителността на производството, приключило в рамките на две съдебни заседания. В този смисъл съдът приема за основателно възражението за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

При това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, сторени в настоящото производство в размер на 550 лева.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд