РЕШЕНИЕ

Гр.С., 22.08.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, Гражданско отделение, І-20 състав, в открито заседание на осми юли две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА При секретаря Й.П., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16682 по описа на СГС за 201 1 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове за собственост, при условие на евентуалност, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С исковата молба и уточнителни молби от 19.01.2012 г., 06.03.2012 г. и 28.03. 2012 г., ищците твърдят, че са съсобственици при посочени в молба от 19.01.2012 г. дялове (В.Б. Г. - 5/32 ид.ч.; М.П.Л. – 1/32 ид.ч., Б.П.Д. – 1/32 ид.ч., Л.П.Г. – 1/32 ид.ч., В.Т.Г., 1/2 ид.ч., Д.К.Г. – 1/6 ид.ч., К.Г.Г. – 1/24 ид.ч. и С.Г.И. – 1/24 ид.ч.), на поземлен имот, находящ се в гр. С., ул. „У.” № 1, пл. Район „С.-Р.”, 3-та част, с пл. № 715, кадастрални листове 412, 435, с графична площ 3 357 кв.м., при съседи: имот без пл. номер, имот пл. № 683 и имот с пл. № 759. По последния регулационен план на м. “ Хр. С.-С.”, одобрен със Заповед № РД-117/27.02.1975 г., Заповед № РД-09-380/27.12.1994 г., Заповед РД-09-50-625/25.11.1997 г. и Решение № 535/07.10.2010 г. по Протокол № 74/07.10.2010 г. на СОС (скица на район „С.“, отдел „Кадастър и регулация“, издадена на 19.10.2011 г. и презаверена на 14.03.2012 г.) имотът представлява УПИ IV-683а от кв. 198 по плана на м. “ Хр. С.-С.”, при съседи: имот без планоснимачен номер, имот с пл. № 683 и имот с пл. № 759 и съдържа 3 400 кв.м. Твърди се също, че този имот е идентичен с имот пл. № 1 от кв. 52 от стария кадастрален план на гр. С., к.л. №№ 412, 435 от 1942 г. Правото си на собственост върху така описания имот придобили по наследяване от общия си наследодател Г. В. К., който пък придобил правата си по наследство и делба, обективирана в Протокол за делба от 23.07.1931 г. При делбата процесният имот представлявал Ливада в местността „Ч.” от 3.1 дка при съседи: П. С. К., И.П., Г.С. и река.

След влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992 г. потърсили защита на правото си на собственост, но от СО, ТОА „С.” получили писмено отговор, че имотът не е подлежал на отчуждаване по ЗОЕГПНС, не е отчуждаван на друго основание и не е актуван като държавен. Издадено им било и удостоверение, че имотът не е включван в ТКЗС и не подлежи на възстановяване опо ЗСПЗЗ. От ТОА „С.” ги уведомили също, че най-вероятно имътът попада под складовете на С.. В разписния лист за имот пл. № 1 от кв. 52 от преди 1956 г. били вписани братята М. и Т. Г.еви, синове на Г. В. К. и преки наследодатели на ищците. Предвид горното, постигнали споразумение с общинската администрация имотът им да бъде освободен от С. до 04.05.1994 г. Още през 1994 г. заявили правото си на собственост пред данъчна служба „С.” и започнали да плащат данъци. Имотът им бил нанесен и в кадастъра на гр. С. със Заповед на кмета на район „С.” № РД-09-380/27.12.1994 г., като било отбелязано, че ищците са собственици. Ищците вече 16 години владеели необезпокоявано имота, като дори им била издадена виза за проучване и проектиране и разрешение за строеж на паркинг в имота през 2001 г. През 2006 г. получили скица на имота, където отново били отбелязани като собственици.

Случайно узнали няколко месеца преди депозиране на исковата молба, че през 1999 г. за техния имот е съставен Акт за частна общинска собственост (АОС). Твърдят, че този акт е нищожен като съставен в противоречие с материалноправните и процесуалноправните правила за съставянето му, установени в Закона за общинската собственост и по-точно – имотът не бил общинска собственост и липсвало отписване на имота от книгите за държавните имоти.

Искат да бъде признато по отношение на ответника „Столична община”, че ищците са собственици на процесния имот при посочените от тях дялове по наследяване, а евентуално - по давностно владение, продължило 10 години, считано от 04.05.1994 г. В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Твърди, че ищците не са могли да придобият процесния имот по наследство, тъй като същият е бил отчужден от преките им наследодатели – братята М. и Т. В.и по регулационна преписка № 23/1960 г. на СГНС – РНС „В.Л.” по реда и при условията на Закона за планово изграждане на населените места (отм.). Същите направили изрично искане да бъдат обезщетение с пари, било им определено обезщетение и същото им било изплатено. Предвид това, към момента на откриване на наследството на двамата братя, процесният имот не е бил тяхна собственост, съответно техните наследници не са могли да го придобият.

Ответникът оспорва и евентуалния иск като заявява, че ищците не са могли да придобият по давност имот - общинска собственост.

Ответникът не оспорва, че процесният имот е предаден на ищците и същите го владеят от тогава, но оспорва преминаването на собствеността на това основание.

В своя молба-становище от 29.11.2012 г., депозирана преди първото съдебно заседание, ищците допълват и поясняват исковата си молба като твърдят, че наследодателите им – М. и Т. В.и са били обезщетени само за отсечените насаждения в имота като следствие на корекцията на Слатинската река. Собствеността върху имота не била отнета, предвид правилото на § 212 от ППЗПИНМ (отм.), според което собствеността върху имоти, заети от вътрешноквартални градини, се запазва. Това била причина да не бъде извършвано отчуждаване – заповед за такова не била цитирана и в Протокола от 1966 г. на Комисията по § 85 от ППЗПИНМ. Молбата на наследодателите им за парично обезщетяване не била произвела действие, тъй като не било спазено изискването за нотариална заверка на подписите върху нея. Прави искане до съда за упражняване на косвен контрол за нищожността на АОС № 761/25.11.1999 г., който твърди, че е индивидуален административен акт, изготвен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорват го по форма и съдържание, като повтарят основанията, изложени в исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, при прилагане разпоредбата на чл.12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения от ищците Протокол от 23.07.1931 г., съставен по ч.гр.д. № 198/1931 г. по описа на търговско отделение на Софийски окръжен съд, както и Записка за вписване на съдебна спогодба за делба от 06.09.1932 г., № 219, т. 13 на I Нотариус при Софийски областен съд, че по посоченото дело е постигната съдебна спогодба за делба между наследниците на В. С. К., бивш жител на с. С., Софийско, починал през 1929 г. Според постигнатата спогодба, наследниците на Г. В., последният пряк наследник на В. К., починал към датата на делбата, получават в дял няколко покрити имоти и няколко полски имоти, а за работата си в имота на наследодателя приживе – и и масивна къща с паянтова кошара в Долна махала, както и Ливада в м. „Ч.” от 3.1 дка при съседи: П. с. К., И.П., Г.С. и река.

С нотариален акт № 97, т. 24, рег. 536, д. № 314/1915 г. на I Нотариус при Софийски окръжен съд, на В. С. К. е признато право на собственост по давност върху множество недвижими имоти, понеже ги е владял спокойно и несмущавано повече от 30 г. – къща с двор в с. С., празно място в с. С. и 32 ниви и ливади в местностите „Табието”, „Бахчите”, „Русоляко”, „Герено”, „Къро”, „Миразо”, „Чешмата”, „Станевец”, „Празна Сакуля”, „Крушите”, „Брестето”, „Трояно”, „Под линията”, „Арнаутската”, „В.” и „М.”.

От Удостоверение за наследници на Г. В. К. № 4312/20.07.2009 г., починал на 09.04.1918 г. се установява, че същият е оставил за законни наследници син – М. Г. В., (починал през 1978 г. като вдовец и оставил син П. М.ов Г. и син Г. М.ов Г. - последният починал през 1986 г. и оставил съпруга Д.К.Г., син К.Г.Г. и дъщеря С.Г.И.); син Т. Г. В. (починал през 1988 г. и оставил син В.Т.Г. и съпруга С. В.а, починала през 2002 г.) и съпруга Анастасия Джотева В.а, починала през 1959 г. и оставила като наследници горните лица.

Видно от Удостоверение за наследници на П. М.ов Г. 0 наследник на М. В., от 20.04.2011 г., същият е починал на 29.03.2011 г. и е оставил като законни наследници: съпруга В.Б.Г., дъщери М.П.Л. и Б.П.Д., и син Л.П.Г.. Видно от писмо на ТОА „С.”, - С. № АГ-37-0012/26.05.1993 г. до В.Т.Г., изпратено в отговор на негово заявление до Поземлена комисия „С.” за възстановяване собствеността врху земеделска земя в м. „Ч.”, становището на общината е било, че не може да се образува преписка по ЗВСВНОИ, тъй като за имот, собственост на Г. В. К. няма отчуждителна преписка и вероятно той попадал под складовете на С.. Установява се от Удостоверение на Поземлена комисия „С.” от 05.10.1997 г., че имот пл. № 1, кв. 52 по скица на Ф. „Софгео” от 06.09.1997 г., не е влизал в блок на ТКЗС и не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ.

Представено е и Удостоверение от ТОА „С.”, отдел „Държавни имоти” от 26.11.1993 г., според което имот пл. № 1, кв. 52 в м. „Х. С.-С.”, представляващ празно дворно място от 3345 кв.м. не е подлежал на деклариране и отчуждаване по ЗОЕГПНС, не е отчужден на друго основание и не е актуван като държавен.

Видно от извлечение от Разписен лист на м. С.-Р.-Хр. С.” от преди 1956 г. за кв. 52, в него като собственици на имот пл. № 1 са вписани М. и Т. Г.еви.

На 07.03.1994 г. между наследниците на Г. В. К. и фирма „С.” е подписан протокол, според който „С.” се задължава да освободи имот пл. № 1 в кв. 52 в м. „Ч.” (сега кв. Хр. С.-С.) до 04.05.1994 г. в полза на собствениците – наследниците на Г. К.. Със Заповед № РД-09-380/24.12.1994 г. на Кметския наместник на ТОА „С.” е одобрено попълване на имот пл. № 683а, кв. 198 (стар пл. № 1, кв. 52) по посочени в заповедта линии, заличаване на съборените сгради и поставяне знак за общност Z по посочени линии, по плана на м. Х. С.-С., одобрен със Заповед № 117/24.02.1975 г. Представена е скица от 18.04.2001 г., издадена от район „С.”, отдел „Кадастър и регулация” на УПИ IV-683а от кв. 198 по рег. план ан м. С. – Х. С.”, одобрен със Заповед № 117/27.02.1975 г. и Заповед № РД- 09-50-625/25.11.1997 г. В нея е отбелязано, че имот пл. № 683а съдържа 3 400 кв.м.; че същият е идентичен с имот пл. № 1, кв. 52 и е собственост на В.Т.Г. съгласно Протокол от 23.07.1931 г. и удостоверение за наследници № 167/16.02.1995 г. Представени са скици на същия имот от 1998 г., 2005 г. и 2011 г. с идентичен текст, като в скиците от 2005 г. и 2011 г. има допълнителен запис, че не са уредени сметките по регулация.

Представена е и скица от цифровия кадастър на СО за адм. район „С.”, планоснимачен район С.-Р.-3-та част, регулационен план на м. жк. Х. С.-С., на поземлен имот с пл. № 715, попадащ в кад. Листове 412, 435, с графична площ 3357 кв.м. Като собственици са посочени ищците или техен наследодател по документ Заповед на СГО № РД-09-380/27.121994 г. Според Удостоверение от 23.09.2009 г. на „Географска информационна система – С.” ЕООД този имот е идентичен с част от УПИ IV-683а, УПИ II – за трафопост и жилищно строителство и част от УПИ III- за гаражи, от км. 198 от действащия регулационен план на м. „жк Х. С.-С.”, одобрен със Заповед № 117/27.02.1975 г. и ЧИРП, одобрено със Заповед № РД- 09-50-625/25.11.1997 г. Същият е идентичен и с част от ПИ пл. № 1, кв. 52 от стария кадастрален план на гр. С., к.л. №№412, 435, емисия 1942 г. Като забележка е посочено, че по данни от разписната книга към стар кадастрален план на гр. С., емисия 1969 г. за ПИ пл. № 1, кв. 52 като собственици са вписани М. Г. и Т. Г., без посочване документ за собственост. Към удостоверението е представена комбинирана скица за идентичност.

Представена е от ответника Заповед № РД- 09-50-625/25.11.1997 г. за одобряване на ЧИРП и скица към нея, отразяваща промените.

Видно от писмо на СО, район „С.” № АГ-94-01-96/14.08.1998 г. до В.Т.Г. и др., по повод тяхна молба за уреждане на сметки по регулация, общината е посочила, че към този момент не е възможно откриване на производство по чл. 110 ЗТСУ (отм.), тъй като относно придадената към УПИ IV-683а общинска земя има реституционни претенции.

По делото е представен от ответника Акт за частна общинска собственост № 0761/25.11.1999 г. за недвижим имот – парцел от 4600 кв.м., находящ се в м. „С.”, кв. 198, п. I I, ул. „У.”. Като граници са посочени п. IV- 683а, ул. „У.”, Слатинска река и ВОЦ. Като основание за актуването е посочен чл. 59 ЗОС. На гърба му е посочено, че теренът е застроен със складови помещения – временно строителство и се ползва от „С.” ЕООД – фирма с общинска имущество. Отбелязано е също, че през 2001 г. част от имота с площ от 1015 кв.м. е деактуван в полза на Г. Т. Донев и др. Видно от представена заповед № РД – 57-68/12.02.2001 г. за деактуване, тази част е част от имот пл. № 2, кв. 198 (стар кв. 52), попадащо в парцел II, кв. „С.” ул. „У.”.

Видно от Писмо на СО № 9807/24.11.1999 г. до кмета на район „С.” на последния е разпоредено да състави АОС за парцел II от кв. 198 по действащия ЧЗРП на м. „Х. С. - С.” при граници „парцел IV-683а, ул. „У.”, Слатинска река и ВОЦ.

Ответникът е представил Акт за държавна собственост на недвижим имот в гр. С., С., кв. 52 от 01.11.1962 г. съставен по Заповед № 6048/20.12.1950 г. на МКСБ по рег. пр. № 23/1960 г., за имот, съставен от празни места общо от 15 963 кв.м., съставляващи имоти пл. №№ 1, 2, 3, 5, 6, 7-13, 15, 23 и 24 от кв. 52 по плана на С., м. С.. Записано е, че имотът се отчуждава за нуждите на СГНС за залесяване.

Представено е писмо от Началник-отдел „Благоустройство” при СГНС от 15.09.1959 г. до Началника на техническия отдел при РНС „В.Л.” с искане да бъде наредено отчуждаване на имотите, предвидени за озеленяване по протежение на корекцията по плана на с. С. и местността „Хр- С.”.

Видно от Протокол от 22.02.1960 г.на оценителна комисия по чл. 67 от Правилника за планово изграждане на населените места, същата комисия е определила цените на земите от кв. 52, които според ДРП на квартала, утвърден от МКСБ се взимат и дават. В описа към протокола е записано, че имот пл. № 1 от кв. 52 е с неизвестен собственик. Към Протокола е представена скица, в която отстрани са вписани отчуждените имоти с техните площи, както и забележка, че 1300 кв.м. на В. Ст. К. по нот. акт № 97, т. 24, д. 314/1915 г. и 3100 кв.м. съгласно протокол за доброволна делба от 23.07.1931 г. за наследниците на Г. В., представляват имот пл. № 1, кв. 52 от общо 4400 кв.м. Представено е и съобщение до собствениците на отчуждаваните имоти, писмо до „Известия” на Президиума на НС за отпечатване в притурката към известията на съобщението и е отбелязано, че е извършено обнародване в бр. 33/22.04.1960 г. От писмо на Финансовия отдел на РНС „В. Л.” от 31.12.1960 г. до Техническия отдел на същия се установява, че чрез ДСК В.Л. са депозирани 167 418 лева за отчуждените имоти в кв. 51а, кв. 52, 195 и 203.

Представени са писма до двамата браят от 02.03.1996 г., с които им е изпратен оценителния протокол с възможност за оспорването му.

С Протокол от 01.03.1966 г. на комисията по § 85 от ППЗПИНМ е извършена оценка на имот пл. № 1, кв. 52 от 4400 кв.м., като е посочено, че е обствен на М. и Т. В.и, отчужден за нуждите на СГНС – парк.

Представена е молба № 9159/23.11.1966 г. от М. Г. В. и Т. Г. В. по рег. пр. № 23/1960 г. до Началника на отдел „Архитектура и благоустройство” при РНС „В. Л.”, с която с азаявили, че по посочената преписка им се отчуждава за нуждите на СГНС място, но тъй като и двамата имат жилища, молят да бъдат обезщетени в брой.

Представено е писмо от РНС „В. Л.” от 11.01.1967 г. до Финансов отдел при РНС „В. Л.” по рег. пр. № 23/1960 г., с което се изпраща опис от оправдателни документи на М. и Т. В.и за получаване на сумата от 1550 лева, представляващи стойността на отчуждения имот пл. № 1, кв. 52. Представена е Заповед № 6048/20.12.1950 г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството, с която е утвърдена дворищната регулация н авсички строителни квартали по плана на С., околия Софийска, според приложена скица. Последната не е представена по делото.

По делото са представени 32 приходни квитанции на СО, район „С.”, дирекция ПАМДТ за периода 2000 – 2011 г., от които е видно, че П. М.ов Г., С.И.Г. и Д.К.Г. са плащали местни данъци и такси за земя в район „Х. С. –С.” на ул. „У.” 1 в различни подпериоди.

За установяване идентичността на претендирания от ищците имот и този по АОС, както и за проследяване измененията, настъпили в имота от 1931 г. до сега са изслушани основна и допълнителна СТЕ, приети и неоспорени от страните. Първоначалното заключение обаче няма доказателствена стойност, доколкото в него вещото лице единствено е описало, и то само част от представените по делото документи и отразеното в тях, без да направи оценка на идентичността между наследения от ищците имот и този, за който е съставен АОС от ответника. Вече в допълнителното заключение вещото лице е посочило, че първият регулационен и кадастрален план, в който попада ливада от 3.1 дка м м. „Ч.” е одобрен със Заповед № 6046, 6048/20.12.1950 г. за м. „С. – I ч”, като издвадка от него се съдържа на л.47-48 от делото и е представена като Приложение № 1 към допълнителното заключение. Ливадата е включена в имот пл. № 1 от кв. 52, целият с площ 4400 кв.м., а процесният имот е с площ 3345 кв. м., оцветен на скицата с червен цвят. Съгласно плана отреждането е за залесяване. При сравняване по съседи вещото лице е приело, че ливадата с площ от 3.1. дка е идентична с част от имот пл. № 1, кв. 52 с площ от 3345 кв.м., което е установено и по рег. преписка № 23/1960 г. Със Заповед № РД-09-380/27.12.1994 г. на кмета на район С. е извършено попълване на кадастралната основа, като процесния имот е нанесен като имот пл. № 683а с площ от 3400 кв.м., видно и от приложената скица на л. 63 от делото. Видно от същата скица, той е идентичен със стар имот пл. № 1 и попада в част от парцел II – за спортен комплекс.

Следващият регулац. план е одобрен със Заповед № 117827.02.1975 г., като имот пл. № 1 попада в парцел II – за спортен комплекс и парцел III – за гаражи по новия план, показано в скица – Приложение 2 от допълнителното заключение.

Със Заповед № РД-09-50-625/24.11.1997 г. е одобрено частично изменение на РП на м. „Хр. С.-С.” за парцел II, кв. 198. Отреждат се нови парцели: II – за жилищно строителство и трафопост и парцел IV-683а, графично посочени в скица към заповедта на л. 36, 37 от делото. Вещото лице е съставило комбивирана скица – Приложение № 3, от която се установява, че стар имот пл. № 1 попада частично в парцел II – за жилищно строителство, в парцел IV-683а и парцел III – за гаражи. Към заповедта е представена комбинирана скица, както и таблица з апридаване и отнемане н аплощи, от която е видно, че при изменението от парцел IV -683а се отнемат 81.5 кв.м., които се придават към парцел III; от парцел II се отнемат 1495 кв.м. и се придават към парцел IV -683а и от парцел IV -683а се отнемат 1413.5 кв.м. Вещото лице е пояснило, че записът в т. 7 от процесния АОС, че се актува парцел II-683а е техническа грешка, тъй като видно от Заповед № РД-09-50-625/24.11.1997 г. се касае за парцел II – за жилищно строителство и парцел II-683а в кв. 198 не съществува.

Вещото лице е констатирало също, че през 2010 г. с Решение № 535/07.10.2010 г. на СОС е приет проект за изменение на плана за регулация и застрояване.

Вещото лице П. Я. е заключила, че след проследяване не измененията в плановете част от имот пл. № 1, кв. 52 по РКП, одобрен през 1950 г. с площ 3354 кв.м. е идентичен с имот пл. № 683а, кв. 198 с площ от 3400 кв.м., нанесен със Заповед № РД-09-380/27.12.1994 г. и идентичен с имот пл. № 715, кад. Лист 415, 435 с площ 3357 кв.м., като разликата в площите е в рамките на допустимата грешка, предвид силно неправилната форма на имота и граница от една страна – река.

Към настоящия момент част от имот пл. № 1, кв. 52, означена на комбинираната скица – Приложение № 5 с цифри 1-2-12-13 с площ 89 кв.м. попада в УПИ III – за гаражи, кв. 198, м. „Хр. С.- С.”; част, означена по цифри 2-3-9-10-11-12 с площ от 1804 кв.м. попада в УПИ IV-683а, кв. 198, м. „Хр. С.- С.” и част от имот пл. № 1, кв. 52 означена с цифри 3-4-5-6-7-8-9 с площ 1452 кв.м., попада в УПИ II- за жилищно строителство и трафопост, кв. 198, м. „Хр. С.- С.”, за който именно е съставен процесния АОС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявените установителни искове са процесуално допустими – ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, че го владеят и че ответникът смущава спокойното упражняване правото им на собственост посредством съставянето на АОС за имота им, които твърдения безспорно обосновават правен интерес от защота на претендираното право на собственост.

Разгледани по същество, както главният, така и евентуално предявеният иск за собственост са недоказани, поради което – неоснователни, предвид следното:

I. Относно искът за собственост на основание наследствено правоприемство.

Ищците твърдят, че че са съсобственици при посочени в молба от 19.01.2012 г. дялове (В.Б. Г. - 5/32 ид.ч.; М.П.Л. – 1/32 ид.ч., Б.П.Д. – 1/32 ид.ч., Л.П.Г. – 1/32 ид.ч., В.Т.Г., 1/2 ид.ч., Д.К.Г. – 1/6 ид.ч., К.Г.Г. – 1/24 ид.ч. и С.Г.И. – 1/24 ид.ч.), на поземлен имот, находящ се в гр. С., ул. „У.” № 1, който по последния регулационен план на м. “ Хр. С.-С.”, одобрен със Заповед № РД-117/27.02.1975 г., Заповед № РД 0 09-380/27.12.1994 г., Заповед РД-09-50-625/25.11.1997 г. и Решение № 535/07.10.2010 г. по Протокол № 74/07.10.2010 г. на СОС (скица на район „С.“, отдел „Кадастър и регулация“, издадена на 19.10.2011 г. и презаверена на 14.03.2012 г.) имотът представлява УПИ IV-683а от кв. 198 по плана на м. “ Хр. С.-С.”, при съседи: имот без планоснимачен номер, имот с пл. № 683 и имот с пл. № 759 и съдържа 3 400 кв.м. Твърди се също, че този имот е идентичен с имот пл. № 1 от кв. 52 от стария кадастрален план на гр. С., к.л. №№ 412, 435 от 1942 г., в който била включена Ливада в местността „Ч.” от 3.1 дка при съседи: П. С. К., И.П., Г.С. и река – последната наследена от общ наследодател Г. В. К., който пък придобил правата си по наследство и делба, обективирана в Протокол за делба от 23.07.1931 г. За да бъдат признати за основателни така предявените искове, ищците следва да докажат чрез главно и пълно доказване, че са наследници на Г. В. К., че процесната ливада е била негова собственост към момента на откриване на наследството му, както и че наследеният имот е идентичен с този, чиято собственост се претендира понастоящем.

По делото е установено, че ищците са наследници по закон, пряко или по заместване, на братята М. и Т. В.и – преки наследници на Г. В. К., посредством представените удостоверения за наследници на Г. К. (където са описани и наследниците на починалите братя към датата на издаване през 2009 г.), и на починалия впоследствие син на М. В. - П. М.ов Г.. Установено е от събраните писмени доказателства и че по силата на съдебна спогодба по ч.гр.д. № 198/1931 г. по описа на търговско отделение на Софийски окръжен съд, Записка за вписване на съдебна спогодба за делба от 06.09.1932 г., № 219, т. 13 на I Нотариус при Софийски областен съд, наследниците на Г. В., (починал вече наследник на В. К.), които към онзи момент са синовете му М. и Т. Г.еви и съпругата му, са получили в дял няколко покрити имоти и няколко полски имоти, а за работата си в имота на наследодателя приживе – и масивна къща с паянтова кошара в Долна махала, както и Ливада в м. „Ч.” от 3.1 дка при съседи: П. с. К., И.П., Г.С. и река.

Установена е посредством събраните писмени доказателства и изслушаната СТЕ частична идентичност между ливадата и УПИ ІV-683а. Ливадата е включена в имот пл. № 1 от кв. 52 по регулационен и кадастрален план, одобрен със Заповед № 6046, 6048/20.12.1950 г. за м. „С. – I ч”, като издвадка от него се съдържа на л.47-48 от делото и е представена като Приложение № 1 към допълнителното заключение на вещото лице по СТЕ. След проследяване на последващите планове, е установено, че към настоящия момент част от имот пл. № 1, кв. 52, означена на комбинираната скица – Приложение № 5 с цифри 1-2-12-13 с площ 89 кв.м. попада в УПИ III – за гаражи, кв. 198, м. „Хр. С.- С.”; част, означена по цифри 2-3-9-10-11-12 с площ от 1804 кв.м. попада в УПИ IV-683а, кв. 198, м. „Хр. С.- С.” и част от имот пл. № 1, кв. 52 означена с цифри 3-4-5-6-7-8-9 с площ 1452 кв.м., попада в УПИ II- за жилищно строителство и трафопост, кв. 198, м. „Хр. С.- С.”, за който именно е съставен процесния АОС.

Настоящият състав намира обаче, че ищците не са установили, че техният общ наследодател Г. В. К. е бил собственик на процесния имот към момента на смъртта си през 1929 г., съответно, че ливадата в м. „Ч.“ е била част от наследството му. За установяване на това обстоятелство по делото са представени единствено посочения Протокол за съдебна спогодба по ч.гр.д. № 198/31 г. на Софийски окръжен съд, според който наследниците на Г. В., получават в дял Ливада в м. „Ч.” от 3.1 дка при съседи: П. с. К., И.П., Г.С. и река, както и Нотариален акт № 97, т. 24, рег. 536, д. № 314/1915 г. на I Нотариус при Софийски окръжен съд, на В. С. К. е признато право на собственост върху недвижими имоти по давност, включително 32 ниви и ливади в местностите „Табието”, „Бахчите”, „Русоляко”, „Герено”, „Къро”, „Миразо”, „Чешмата”, „Станевец”, „Празна Сакуля”, „Крушите”, „Брестето”, „Трояно”, „Под линията”, „А. ”, „В.” и „М.. В посочения нотариален акт обаче, не фигурира ливада в местността „Ч.”. Вярно е, че местностите не са надежен идентификатор на недвижимите имоти, доколкото техните граници са били неясни и често са се преливали едни в други. Може само да се предполага по ограждането и подчертаването на имота под № 27 в посочения нотариален акт, че ищците считат него за имота, посочен в делбения протокол като ливада в м. „Ч.”, още повече, че квадратурта е сходна. В нотариалният акт обаче имотът под № 28 е в м. „В.”, съседите, посочени при него (П. К., Ил. П., Ан. И., М.М. и река) са различни от съседите, посочени за ливадата в м. „Ч.” (П. с. К., И.П., Г.С. и река). Не са събрани никакви доказателства, че двете местности са идентични или се припокриват в някаква степен, нито че разликата в съседите се дължи на промени в собствеността на околните имоти. Не са събрани и никакви други доказателства относно обстоятелството, че наследодятелят В. С. К. е бил собственик на ливада в м. „Ч.” към 1929 г.

При това положение, постигнатата съдебна спогодба между наследниците на В. К. не е произвела вещно-прехвърлително действие по отношение на ливадата в м. „Ч.” и същата не е преминала в патримониума на ищците, като наследници на Г. В. – пряк наследник на В. К.. Делбата е способ з апрекратяване на съсобственост и придобиване на индивидуална собственост върху отделни имоти от всеки от съсобствениците. В този смисъл, тя има вещно-прехвърлително действие. Делбата на чужд имот обаче няма такова действие по силата на принципа, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които има. След като В. К. не е бил собственик на процесната ливада към момента на смъртта си, нито е доказано някой от съделителите – негови наследници да е бил собственик на този имот към момента на делбата, то няма как те д ас апрехвърлили своите дялове от него на наследниците на Г. В. – братята М. и Т. Г.еви и тяхната майка. Този извод не се променя и от останалите събрани по делото писмени доказателства – в представените по делото множество скици на УПИ IV- 683а от различни години q като собственици са вписани различни лица, съвпадащи с някой от ищците. Като основание за това вписване обаче е посочен все същия делбен протокол. В разписния списък към регулационния план от 1950 г., в който като собственици на имот пл. № 1, кв. 52 са вписани братята М. и Т. Г.еви не е посочен документ за собственост и вероятно вписването е станало на база същия делбен проткол. Както вече бе посочено, този делбен протокол не е могъл да прехвърли собственост върху чужд имот, какъвто, съобразно данните по делото, е била процесната ливада в м. „Ч.”.

Настоящият състав намира за доказано и възражението на ответника Столична община, че посочената ливада е отчуждена по реда на Закона за планово изграждане на населените места (отм.) и по силата на отчуждаването е станала най-напред държавна собственост, а в последствие, след приемането на ЗДС и ЗОС – частна общинска собственост.

По делото са представени писмени доказателства по рег. преписка № 23/1960 г. на СГНС и Заповед № 6048/20.12.1950 г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството (МКСБ), с която е утвърдена дворищната регулация на всички строителни квартали по плана на С., околия Софийска.

Съгласно Чл. 35 от ЗПИНМ (отм.) у личната регулация установява улиците, площадите, корекциите на реки, водните течения и площи, терените за обществени нужди и строежи, свободите площи (градини, паркове, залесявания и др.), строителните линии към улиците, строителните зони и, изобщо, всички мероприятия, с които се осъществяват целите на градоустройството.

Улично-регулационният план има отчуждително действие, като съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) н едвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на закон а. Видно от посочената Заповед № 6048/20.12.1950 г. на МКСБ с нея е утвърдена дворищна регулация на с. С., където се намира и процесната ливада.

Съгласно § 81 от ППЗПИНМ (отм) н едвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собствениците. Собствениците се счита, че са обезщетени с определяне на недвижим имот, който се отстъпва в обезщетение или с плащане в брой на определеното парично обезщетение. В §84 и сл. от Правилника е определен редът за оценка и определяне на обезщетението – по тарифа на Министерски съвет и след оценка, извършена от специална Комисия. В представената рег. преписка № 23/1960 г. има и Протокол от 01.03.1966 г. за оценка на имот пл. № 1, кв. 52, претендиран от ищците.

Видно от § 93 от ППЗПИНМ (отм.) Плащането на дължимото парично обезщетение се счита станало с внасяне на сумата в Държавната спестовна каса на разположение на правоимащите, когато: 1) правото да се получи обезщетение не е установено със съответните документи; 2) има отказ за получаване на обезщетението; 3) съществува спор между няколко лица относно правото върху дължимата сума; Държавната спестовна каса изплаща сумата на лицето, което установи правото си по съдебен ред или 4) правоимащите са в неизвестност.

Видно от представения Протокол от 22.02.1960 г.на оценителна комисия по чл. 67 от Правилника за планово изграждане на населените места, същата комисия е определила цените на земите от кв. 52, които според ДРП на квартала, утвърден от МКСБ се взимат и дават. В описа към протокола е записано, че имот пл. № 1 от кв. 52 е с неизвестен собственик. Въпреки това, в скицата към Протокола отстрани са вписани отчуждените имоти с техните площи, както и забележка, че 1300 кв.м. на В. Ст. К. по нот. акт № 97, т. 24, д. 314/1915 г. и 3100 кв.м. съгласно протокол за доброволна делба от 23.07.1931 г. за наследниците на Г. В., представляват имот пл. № 1, кв. 52 от общо 4400 кв.м. Явно обаче този делбен протокол не е зачетен като категоричен документ за собственост и именно за това първоначално Финансовия отдел на РНС „В. Л.” е депозирал чрез ДСК В.Л. 167 418 лева за отчуждените имоти в кв. 51а, кв. 52, 195 и 203, видно отпредставеното писмо от 31.12.1960 г. до Техническия отдел. Впоследствие очевидно общината е приела, че братята М. Велинов и Т. Велинов са собственици на пл. № 1, кв. 52, като допълнително се е развила процедура по тяхното обезщетяване, видно от молба № 9159/23.11.1966 г. от М. Г. Велинов и Т. Г. Велинов по рег. пр. № 23/1960 г. до Началника на отдел „Архитектура и благоустройство” при РНС „В. Л.”, с която са заявили, че по посочената преписка им се отчуждава за нуждите на СГНС място, но тъй като и двамата имат жилища, молят да бъдат обезщетени в брой. С Протокол от 01.03.1966 г. на комисията по § 85 от ППЗПИНМ е извършена оценка на имот пл. № 1, кв. 52 от 4400 кв.м., като е посочено, че е собствен на М. и Т. В.и, отчужден за нуждите на СГНС – парка.

Представени са писма до двамата браят от 02.03.1966 г., с които им е изпратен оценителния протокол с възможност за оспорването му. Представено е писмо от РНС „В. Л.” от 11.01.1967 г. до Финансов отдел при РНС „В. Л.” по рег. пр. № 23/1960 г., с което се изпраща опис от оправдателни документи на М. и Т. В.и за получаване на сумата от 1550 лева, представляващи стойността на отчуждения имот пл. № 1, кв. 52.

Следователно, следва да се приеме, че държавата е станала собственик на имот пл. № 1, кв. 52 на основание „отчуждаване” по ЗПИНМ (отм.) От друга страна, ответникът е представил Акт за държавна собственост на недвижим имот в гр. С., С., кв. 52 от 01.11.1962 г. съставен по Заповед № 6048/20.12.1950 г. на МКСБ по рег. пр. № 23/1960 г., за имот, съставен от празни места общо от 15 963 кв.м., съставляващи имоти пл. №№ 1, 2, 3, 5, 6, 7-13, 15, 23 и 24 от кв. 52 по плана на С., м. С.. Записано е, че имотът се отчуждава за нуждите на СГНС за залесяване. Този АДС не е оспорен. Вярно е, че ищците са заявили собствено право на собственост върху един от посочените в него като отчуждени имоти – имот пл. № 1, кв. 52, в който е включена и неследената ливада. Това тяхно твърдение обаче не е достатъчно, за да се открие производство по оспорване верността на АДС и съответно, същият да се преценява съобразно установеното в това производство. Предвид липсата на изрично оспорване верността на АДС и тъй като същият представлява официален удостоверителен документ, съдът е длъжен да приеме за установено посоченото в него, включително относно основанието за съставянето му – отчуждаване за нуждите на СГНС - парк. В този смисъл, неоснователно е възражението на ищците, че имот пл. № 1, кв. 52, в който попада ливадата в м. „Ч.” не е бил отчужден. Верен се явява и процесният АОС, макар че настоящият състав споделя становището на ищците относно допускането на някои нарушения на материалния закон при съставянето му – така например, като правното основание за издаването на акта е посочен чл. 59 ЗОС, който урежда съставяне на нов АОС при създаване на кадастрална карта за имота. Не е посочено фактическо и правно основание за придобиване на собствеността чрез посочване на предходен АОС или АДС за имота. Тези неточности и непълноти обаче не водят до нищожност на АОС, нито са в състояние да повлият на крайния извод, че посочения в акта имот е частна общинска собственост.

Съгласно чл.5, ал.1 от ЗОС, о бщината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост с акта за общинска собственост Последователна е съдебната практика, че АОС се ползва с доказателствена сила, съгл. чл. 5, ал.2 от ЗОС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самия акт не създава права за общината – чл.5, ал.3 от ЗОС. Правото на собственост за нея възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от общината. ( Р № 541 от 06.07.2010г. по гр.д.№ 661/2009г. ІІ гр.о. по чл. 290 от ГПК ). В процесният случай фактическо и правно основание на придобиване собствеността изобщо не е посочено, не е посочен и предходен АОС или АДС, от които такова да може да се изведе. Въпреки това, с оглед установеното отчуждаване на имот пл. № 1, кв. 52, завзет с АДС от 01.11.1962 г. част от който именно имот съставлява посочения в АОС УПИ II, то следва да се приеме, че собствеността върху него е придобита от общината след влизане в сила на ЗМСМА през 1995 г. по силата на § 7, т. 3 от ПЗР на Закона, тъй като е бивш държавен имот, придобит чрез отчуждаване.

Следва да се посочи за пълнота, че АДС и АОС не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК. С тях не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти. Собствеността на държавата, респективно на общината върху недвижими имоти предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Това става по силата на определени юридически факти или обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост. Лицата и органите, чиито права и законни интереси биха били засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред – ЗОС. Ето защо, настоящият състав намира, че неследва да извършва косвен контрол за заоносъобразност на АОС п осмисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК.

Неоснователно е твърдението на ищците, че в случая е приложим § 212 от ППЗПИНМ (отм.) и че имот пл. №1, кв. 52 не е подлежал на отчуждаване. Посоченият законов текст се отнася за случаи на създаване на вътрешноквартални градини в незастроени части на парцели с решение на ИК на СГНС, а в случая се касае за създане на парк посредством улично-регулационния план, който има отчуждително действие от момента н аизплащане на обезщетение на правоимащите.

За пълнота следва да се посочи и, че за УПИ ІV-683а в кв. 198 по регулационния план на гр. С., ж.к. „Хр. С.-С.”, утвърден със Заповед № 117/27.02.1975 г. и Заповед № РД- 09-50-625/25.11.1997 г., не са уредени сметките по регулация, което обстоятелство се установява от представените скици на имота от 2005 г. и 2011 г. Посоченото УПИ е образувано от част от имот пл. № 683а, част от бившия працел ІІ – за жилищно застрояване и трафопост, а част от стар пл. № 683а е отнет за УПИ ІІ и част за УПИ ІІІ – за гаражи. В случай, че ищците бяха доказали, че са придобили по наследство процесната ливада в м. „Ч.”, то в тяхна тежест щеше да бъде да докажат по един несъмнен начин, че планът от 1997г. е бил приложен най-късно до изтичане на срока по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ – т.е. че са били уредени сметките по регулация. След като такива безспорни доказателства липсват, следва да се приеме, че по силата на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е прекратено по отношение на трите съсобствен и парцел и – ІІ, ІІІ и ІV-683 а. Съгласно приетото в ТР №3/28.03.2011г. по т.гр.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС, прекратяването настъпва автоматично – с изтичане на срока по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ. Тази констатация също би се отразила на основателността на претенцията за собственост върху имот, понастоящем представляващ УПИ ІV-683а, доколкото само част от него е съставен от имота, идентичен с процесната ливада, а останалата част е общинска собственост.

Предвид всичко изложено, исковете за собственост по наследствено правоприемство се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Този резултат, който има значението на сбъднато вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на евентуалния иск за собственост на основание изтекла 10-годишна придобивна давност, поради което съдът следва да се произнесе и по него.

II. Относно искът за собственост на основание давностно владение.

Ищците твърдят, че са владели спокойно и необезпокоявано претендирания имот от 04.05.1994 г. насетне, повече от 10 години. За установяване на това свое твърдение са представили Протокол, подписан между тях и „С.” ЕООД, със задължение на последното за предаване владението върху имот пл. № 1, кв. 52 до посочената начална дата; квитанции за платени местни данъци и такси за имота за периода от 2000 г. до 2011 г., както и скица, издадена за целите на изготвяне на проект за изграждане на паркинг в имота.

На първо място, не е доказан начален момент, в който ищците са получили фактическата власт върху имота. В посочения Протокол със „Софтинвест” само е уредено задължение на последното дружество да предаде владението, но доказателства за предаването и момента на това предаване по делото няма. На следващо място, няма никакви доказателства относно упражняването на фактическа власт върху имота от ищците върху имота, периода му и факта, че упражняването на тази власт е било такова, че е сочело на намерение имотът да се свои като собствен. Представените документи за плащане на местни данъци не представляват доказателство за упражняване на фактическа власт върху имота, а освен това изхождат само от трима от ищците и се отнасят за период различен от заявения с исковата молба. Същото се отнася и за получаването на скица с цел изготвяне на проект за застрояване – не е доказано изграждане на паркинга впоследствие, което действие би могло вече да се третира като насочено към своене на имота.

Дори да имаше доказателства за упражнявана от ищците фактическа власт върху имота за период по-дълъг от 10 г. след 1994 г., то това би имало значение само ако имотът беше частна собственост. Съгласно приетото по-горе, имотът е бил държавна, а в последствие – частна общинска собственост. Чл. 86 ЗС съдържа забрана да се придобива по давност държавна или общинска собственост, която забрана е отменена едва със ЗДС и ЗОС през 1996 г., но преди да изтекат 10 г. от отмяната - през 2006 г. е приет Закон за допълнение на Закона за собствеността (ДВ бр. 46/2006 г., изменян неколкократно), според който течението на придобивната давност по отношение на имоти – частна държавна или общинска собственост се спира до 31.12.2014 г., няма как ищците да са придобили имота по давност.

Предвид изложеното, евентуалният иск за собственост на основание изтекла 10-годишна придобивна давност, също е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ответникът има право да получи направените разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение, които са: 150 лева – за вещо лице, 13.25 – за удостоверения и 4 207.37 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното, съдът