Решение № 103 от 22.6.2020 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 1661/2019 г.

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И E

гр.Б.С., 22.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 09 юни, Две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1661/2019 г. по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление •••, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.В.Г., •••, с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.342, ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М.М.С. с ЕГН •••••••••• •••(с постоянен и настоящ адрес •••) за сумата от 192, 70 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги с абонатен номер 004463273, потребени за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 316, 17 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, с абонатен номер 004463273.

В условията на обективно кумулативно съединяване ищеца е предявил против ответницата в настоящето производство и осъдителни искове за следните суми: 13, 77 лв. представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 28.07.2016г. с абонатен номер 004463273, 351, 80 лв. представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 01.12.2017г. с абонатен номер 004463273.

Поискал е да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски по заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.

С писмена молба с вх. № 2711/03.06.2020г. пълномощника на ищцовото дружество „Т.Б.“ ЕАД, е поискал да бъде постановено по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за това, както и решение по признание на исковите претенции, при наличие предпоставките на чл. 237 ГПК.

С определение постановено в с.з. на 09.06.2020г. по гр.д.№ 1661/2019г. по описа на БСлРС съдът е прекратил производството по гр. д. № 1661/2019 г. по описа на Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление •••, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.В.Г., •••, с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПк, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М.М.С. с ЕГН •••••••••• •••(с постоянен и настоящ адрес •••) за сумата от 77.24 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 17.05.2018г. до 26.09.2019г.– поради ненадлежно предявен иск.

Обезсилил Заповед № 846/23.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1390/2019г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за сумата 77.24 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 17.05.2018г. до 26.09.2019г.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.342, ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД и чл.238 от ГПК.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника М.М.С. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.

Същата призована по реда на чл.41, ал.2 от ГПК не се явила в с.з., не е взела становище по исковата молба, не е депозирала писмена молба делото да се гледа в нейно отсъствие, не е ангажирала доказателства.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1390/2019г. по описа на РС-Б.С.. Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1390/2019г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника М.М.С. с ЕГН •••••••••• •••(с постоянен и настоящ адрес ••• (по справка от ЕСГРАОН) е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 846/23.10.2019 г. в полза на „Т.Б.“ ЕАД“ за сумата от 919.44 лв., от които: 558.27 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 316, 17 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, мораторна лихва за забава в размер на 77.24 лв., за времето от 17.05.2018г. до 26.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. адвокатски хонорар.

Заповедта е получена на 30.10.2019г. от баща й М.С. на адрес гр.Б.С., обл.В., ул.Акация № 30, видно от върната разписка на съобщението.

В срока по чл.414 от ГПК е постъпило писмено възражение вх.№ 7398/30.10.2019г. и възражение вх.№ 7397/30.10.2019г. от М.М.С. с адрес •••, с което възразява, че не може да плати сумите посочени в заповедта, защото била самотна майка с две деца и в момента е по майчинство.

Възраженията са изпратени на заявителя, който ги е получил на 20.11.2019г., видно от върнатата разписка на съобщението.

В срока по чл.415 от ГПК ищецът „Т.Б.“ Е АД, •••, е предявил иска по чл.422 ГПК в срок на 19.12.2019г. е входирана и.м. в съда, но е изпратена по куриер на 17.1.2.2019г.(видно от куриерското клеймо-л.33 от делото) за установяване съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответницата М.М.С., който е получен от баща й М.С. със задължение, при условията на чл. 46, ал.1 от ГПК вр.чл.41, ал.2 от ГПК, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.

В настоящия случай, установителните искове са заведени след подадено, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, възражение от ответницата С. – длъжник по заповедното производство. Съгласно разясненията, дадени в т. 11г от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се вземе предвид адрес на страната, посочен в заповедното производство, но за прилагането на последиците на чл. 40 и чл. 41 ГПК, страната следва да е била предупредена от съда. Ответницата в настоящото производство е търсена на адреса, на който й е била връчена заповедта за изпълнение-на адрес гр.Б.С., обл.В., ул.Акация № 30, като със същото съобщение, страната е била изрично предупредена от съда за задълженията си по чл. 40 и чл. 41 ГПК и за последиците от тяхното неизпълнение. На този адрес е връчен на ответницата и препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК с дата 20.01.2020г./л.39 от делото/, в което са й указани последиците по чл.40 и чл.41 от ГПК.

Ответницата следва да се счита за редовно призована за първото съдебно заседание, при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК.

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1390/2019 год. по описа на Районен съд-Б.С.. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и заповедта е връчена на длъжника, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

1/въпреки, че на ответницата М.М.С. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично съдебно заседание насрочено за 09.06.2020г., за което е уведомена, видно от върнатата съобщение получено от баща й М.С.. 2/искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.

В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираните суми.

Ответницата М.М.С. следва да заплати на ищеца „ Т.Б.” ЕАД, сумата от 192, 70 лв., представляваща дължима по незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги с абонатен номер 004463273, потребени за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 316, 17 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, с абонатен номер 004463273, както и сумата от 13, 77 лв. представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 28.07.2016г. с абонатен номер 004463273, 351, 80 лв. представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 01.12.2017г. с абонатен номер 004463273 по които са издадени фактури, за които суми е издадена за повед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 846/23.10.2019г. по ч.гр.д.№ 1390/2019г. по описа на РС-Б.С.. По разноските:

Съгласно задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника Десислава Данчева П. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1390/2019г. по описа на РС-Б.С. в размер на 25, 00 лв. държавна такса и 180, 00 лв. адвокатски хонорар.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника М.М.С. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 75, 00 лв. държавна такса и 180, 00 лв. адвокатски хонорар, съгласно списък обективиран в молба-становище вх.№ 2711/03.06.2020г.

Воден от гореизложените мотиви, съдът