Решение № 201 от 18.6.2025 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 2137/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл.74 ал.3 вр.ал.1 от КТ- искане от контролен орган за произнасяне от съда по действителността на трудов договор. В искова молба ищецът Директор на Териториално поделение на НОИ-Хасково, на основание чл.74 ал.3 от КТ сезира РС-Димитровград с искане да се произнесе по недействителността на Трудов договор №004/05.11.2013г., сключен между работодателя „••“ЕООД, с ЕИК ••, представлявано от Н. В. П.- управител, и Н. В. П.-работник. Поддържа, че процесния трудов договор страда от съществени пороци и следва да се обяви за недействителен. Посочва, че във връзка с постъпил сигнал №21120-26-322/18.11.2024г. от отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Хасково, по повод подадено заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ответника Н. В. П., на основание чл.108 от КСО била извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „••“ЕООД, резултата от която е обективиран в Констативен протокол №КП-5-26-01771665/16.12.2024г. на контролен орган на ТП на НОИ-Хасково. Видно от представения при проверката трудов договор №004/05.11.2013г., същия е сключен на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ между работодателя „••“ЕООД, представляван от Н. В. П.-управител, и Н. В. П.- работник, с месторабота „••“ЕООД, на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил /международни превози/“, при работно време от 8 часа, считано от 05.11.2013г. Подписите и на двете страни по договора- работодател и работник са на Н. В. П.. Поддържа, че Н. В. П. е едноличен собственик на капитала на дружеството с управител Н. В. П.. Съгласно трудовия договор, Н. В. П. е и работник в същото дружество, поради което сключения трудов договор бил недействителен на няколко самостоятелни основания. На първо място, договора бил нищожен на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, поради това, че има невъзможен предмет- обективна липса на трудово правоотношение. Едноличният собственик на дружеството не можел да сключва сам със себе си трудов договор. В законодателството ни липсвала правна възможност едно и също лице да бъде едновременно работодател и работник. Порокът „невъзможен предмет“ при договаряне сам със себе си в трудовото правоотношение идвало и от самия характер на трудовия договор. Невъзможно било едно лице с оглед работодателската правоспособност да упражнява работодателската власт спрямо самия себе си. Недопустимо било едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да спазва трудова дисциплина, като работи под свое ръководство, да си дава указания и да упражнява контрол над самия себе си. Недопустимо било сам да си търси имуществена отговорност, да извършва оценка на труда си и изпълнението си, сам да си налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да си прекратява трудовия договор, а още повече- да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. На следващо място, счита трудовия договор за недействителен и поради противоречие със закона- чл.74 ал.1 от КТ вр.чл.38 ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.38 ал.1 от ЗЗД, представителят не можел да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представлявания е дал съгласието си за това. В конкретния случай такова съгласие от страна на дружеството не било представено. В учредителния акт не била предвидена изрична хипотеза, че управителя може да сключва договор сам със себе си. С оглед на изложеното, иска на основание чл.71 ал.2 от КТ съдът да обяви трудов договор №004/05.11.2013г. сключен между „“••“ЕООД, представлявано от управителя Н. В. П.- работодател, и Н. В. П.- работник, за недействителен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците Н. В. П. и „••“ЕООД, депозират отговор на исковата молба, в който твърдят, че оспорват изцяло същата. Н. П. посочва, че през периода от 2001г. до 2013г. работел като международен шофьор в чужбина. През 2013г. се завърнал в България и решил да основе своя фирма, за да продължи да работи като международен шофьор. Консултирал се с адвокат и счетоводител, като регистрирал фирма „••“ЕООД. Обяснено му било обаче, че ако иска да работи като международен шофьор трябва да има трудов договор, тъй като длъжността му като управител на фирма нямала нищо общо с работата му като шофьор. Наред с това в много държави при проверка се изисквало шофьорът да има трудов договор, командировъчно и ред други изисквания, характерни за трудовото правоотношение. Управлението на юридическото лице, се оказало по-сложно от очакванията и сблъсъка с административната тежест се оказал непосилен за П., предвид ангажираността му по трудовия договор и честите отсъствия от страната, когато е на курс. Ето защо през май месец на следващата година той продал фирмата на трето лице и се концентрирал само и единствено в работата си като шофьор. С новия собственик и управител подписал две допълнителни споразумения към съществуващия трудов договор, без никакви обструкции от негова страна. Две години по-късно, след като се запознал добре с изискванията на българското законодателство и придобил самочувствие, че може да се справи с управлението на фирма, отново придобил собствеността на създаденото от него по-рано търговско дружество. През 2018г. прекратил трудовия договор, предмет на настоящото дело. През целия този период бил абсолютно добросъвестен. Към държавните органи били подадени всички декларации, образци, заплатени били данъци, такси, осигуровки, имало необходимите книги за инструктаж и трудово досие. Трудовият договор бил регистриран по съответния ред, с всички произтичащи от това задължения. От 2013 година до 2024 година нито НАП, нито НОИ по какъвто и да е начин не реагирали на регистрирания трудов договор и всички допълнителни споразумения, независимо че имали всички данни по него - кой е работодател и кой работник. В края на 2024г. подал документи за отпускане на пенсия. Видно от изисканите документи, НОИ имали съмнения дали наистина ответника работил като международен шофьор на товарен автомобил, което е втора категория труд. След като установили, че наистина е работил, устно му казали, че няма проблем и ще му се обадят за крайния резултат. Вместо да получи разпореждане за отпускане на пенсия, получил искова молба за обявяване на трудовия му договор за недействителен. Посочва, че недействителността като правен институт на трудовото право урежда основанията за недействителност, реда за нейното обявяване, правните последици и възможността за саниране. В трудовото право не били уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на договорите, а се използвало общото понятие недействителност. Страните или лицата по чл.74, ал.3 от КТ не можели да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съд с влязло в законна сила съдебно решение. Недействителността не се обявявала, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен, като работодателят не можел да се позове на недостатък, който може да се отстрани, дори когато трудовият договор бъде обявен за недействителен, ако работникът или служителят е действал добросъвестно отношенията между страните по договора до момента на обявяването му за недействителен се уреждали като при действителен трудов договор. Тази специална уредба била свързана с особения характер на трудовите правоотношения, обхващащи правото на труд, на трудово възнаграждение, което от своя страна било свързано с осигуряване на средства за живот, а също така и с оглед влиянието на трудовите правоотношения върху социaлно - осигурителните права на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 от КТ трудовият договор е недействителен, когато противоречи на закона или на колективен трудов договор или го заобикaля. Счита че в случая не е налице основание за недействителност - невъзможен предмет по чл.26, ал.2 ЗЗД, както се твърди в исковата молба. Процесният трудов договор бил сключен между два различни правни субекта - от едната страна било юридическото лице, в качеството му на работодател, а от друга страна било физическото лице, в качеството му на работник. Счита че неоснователни са доводите на ищеца, че едно и също лице в случая са работодател и работник, че едно и също лице възлага и изпълнява работата, че едно и също лице само си налага дисциплинарни наказания, си разрешава отпуски и т.н. Неоснователността на тези доводи произтичала именно от това, че не ставало въпрос за едно и също лице. Нямало спор, че дружеството с ограничена отговорност, респ. едноличното такова, е юридическо лице, самостоятелен субект на правото, различен от своите органи на управление, различен от едноличния собственик на капитaла. Възможността за сключване на договори между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него била предвидена в чл.147 aл.3 от ТЗ. Поради това счита, че не може да се приеме, че трудовият договор е с невъзможен предмет. Липсвала законова забрана управителят на едно дружество да бъде назначен на трудов договор в същото дружество. Счита че няма пречка управителят на еднолично дружество да управлява същото и едновременно с това да работи по трудов договор с дружеството, чийто едноличен собственик е при положение, че трудовите функции по този договор се различават и не се припокриват с правата и задълженията, които същият има като Управител и че не е нaлице противоречие с нормата на чл.38, aл.1 от ЗЗД. Не са налице два самостоятелни правни субекта - представител и представляван. Не са нaлице действия, извършени от лице, различно от представлявания, за да се приложи ограничението на представителната власт на представителя по чл. 38 aл.1 от ЗЗД. Тези съображения били относими и напълно приложими и в хипотезата на сключен договор (включително трудов такъв) между юридическото лице, представлявано от неговия представител и същият като физическо лице, защото отново се касаело за два различни отделни правни субекти, като изложените съображения важали и за юридическото лице - работодател и нямало как да се влияят от това кой е другият субект в правоотношението - дали това е юридическо или физическо лице. Затова следвало да се приеме, че процесния договор не е недействителен на основание чл.38 ал.1 З3Д. Още повече, че недействителността по чл.38 ал.1 ЗЗД била висяща и се санирала с потвърждаване на действието от представлявания (арг. чл.42, ал.2 33Д). Дори в случая да се възприемела тезата за извършено действие в нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД - сключване на трудов договор без съгласие на представлявания, то този договор бил потвърден с подписаните между страните допълнителни споразумения към трудовия договор, сключени между дружеството, представлявано от неговия друг управител - Николина Радева към онзи момент и ответника. Претендират за присъждане на направените по делото разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от приетия като доказателство по делото Трудов договор №004/05.11.2013г., сключен между „/•••“ЕООД, с ЕИК ••, със седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.•••, представлявано от управителя Н. В. П., като работодател, и Н. В. П., с ЕГН ••••••••••, от Димитровград, ул."•••, изпълнител, е че работодателят възлага, а работникът/служителят приема да изпълнява в „/•••“ЕООД длъжността „Шофьор, товарен автомобил /международни превози/. Трудовият договор е сключен за неопределен срок, като е уговорено основно трудово възнаграждение за работника в размер на 310 лева месечно. На 01.01.2015г. е било подписано Допълнително споразумение към Трудов договор №004/05.11.2013г., между "/•••“ЕООД, представлявано от ••• и Н. В. П., съгласно което основното трудово възнаграждение на работника е увеличено на 360 лева месечно. С ново Допълнително споразумение към Трудов договор №004/05.11.2013г. от 01.01.2016г., "/•••“ЕООД, представлявано от ••• и Н. В. П. се договорили основното трудово възнаграждение на работника да бъде увеличено на 420 лева на месец. Съгласно приетия като доказателство по делото Констативен протокол №КП-5-26- 01771665/16.12.2024г., съставен от служител на НОИ, ТП-Хасково, е била извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на "/•••“ЕООД, като проверката е започнала на 27.11.2024г. и приключила на 16.12.2024г. Тя била извършена във връзка с постъпил сигнал от Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Хасково от 18.11.2024г. относно зачитане на осигурителен стаж и преценка на категорията труд за лицето Н. В. П. за периода от 05.11.2013г. до 23.08.2018г. в осигурителя "/•••“ЕООД, както и коректността на подадените данни по чл.5 ал.4 от КСО за горепосочения период, за да има право на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че от направена справка в "Апис 7“ и „Апис 7 Register+" се установява, че е регистрирано ЕООД с наименование „••", като едноличен собственик на капитала на дружеството е Н. В. П.. Считано от 23.05.2014г. като правоприемник на дружеството е вписана •••, а от 02.08.2016г. е вписано ново обстоятелство – като за управител и едноличен собственик на капитала отново е вписан Н. В. П.. За Н. В. П. е установено, че в регистъра на трудовите договори има информация, с дата на сключване на трудов договор с осигурителя „••" ЕООД на 05.11.2013г. и дата на прекратяване 23.08.2018г. Видно от регистър на осигурените лица за П. има подадени данни с декларация образец №1 чрез осигурителя „••" ЕООД за периода от 05.11.2013г. до 23.08.2018г. при 8-часов работен ден и вид осигурен „03“- втора категория труд. Установено е, че за Н. В. П. са подадени данни зa периода от 05.11.2013г. до 23.08.2018г. с код за вид осигурен, , 03" — зa работещи при условията на втора категория труд. Установено е, че подадените данни за посочения период съответстват на данните по разплащателните ведомости на дружеството. Вписаният осигурителен стаж, изчислен по реда на чл.38 и чл.39 от Наредбата за пенсии и осигурителен стаж за периода от 01.06.2014г. до 01.08.2016г. е 2 години, 2 месеца, като същия е коректно изчислен. Изложено е становище, че между собственика, регистриран като управител на ЕООД и самото дружество не могат да съществуват трудови правоотношения. Поради това за лицето Н. В. П. не съществува правно основание да се осигурява като лице по трудов договор за периода от 05.11.2013г. до 22.05.2014г. и от 02.08.2016г. до 23.08.2018г. Направен е извод, че трудовия договор е недействителен, като е дадено становище, че следва да се сезира съда, за да се произнесе по неговата действителност. На 16.12.2024г. са били издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-01771682 на НОИ, ТП-Хасково, съгласно които следвало да се отмени издадения образец УП-3 с изх.№1 от 13.07.2021г. и се издаде ново Удостоверение УП-3 на Н. В. П. за периода от 23.05.2014г. до 01.08.2016г. вкл. в което да се впише тонажа на автомобила и съответния член от НКТП, съответстващ на упражняваната от него трудова дейност при условията-на втора категория труд. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Не се спори между страните, че Трудов договор №004/05.11.2013г. е сключен между „/•••“ЕООД, като работодател, чийто едноличен собственик на капитала и управител е Н. В. П., и физическото лице Н. В. П., като работник. Безспорно е установено, че през периода от 05.11.2013г. до 23.08.2018г. той се е осигурявал като лице по трудов договор. Спорно по делото е недействителен ли е сключения между двамата ответници трудов договор №004/05.11.2013г., поради невъзможен предмет- чл.26 ал.2 от ЗЗД или поради противоречие със закона- чл.74 ал.1 от КТ вр.чл.38 ал.1 от ЗЗД. Ищецът поддържа, че процесния договор е недействителен на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, поради това, че имал невъзможен предмет. При условията на евентуалност, навежда възражение за недействителност на трудовия договор, поради противоречие с чл.38 ал.1 от ЗЗД, твърдейки, че представителят не можел да договаря от името на представлявания, нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представлявания е дал съгласие за това. На първо място, съдът намира, че сключения на 20.11.2013г., на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ Трудов договор №004 между „/•••“ ЕООД, представлявано от Н. В. П., като работодател, и Н. В. П., като работник/служител, не е недействителен, поради невъзможен предмет по смисъла на разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 от КТ, трудовия договор е недействителен, когато противоречи на закона или на колективен трудов договор или го заобикаля. Съдът намира, че в случая не е налице основание за недействителност- невъзможен предмет по чл.26 ал.2 от ЗЗД. Процесният трудов договор е сключен между два различни правни субекта- от една страна е ЮЛ-работодател, а от друга страна е ФЛ- работник. В този смисъл неоснователни са доводите на ищеца, че едно и също лице в случая са работодател и работник, че едно и също лице възлага и изпълнява работата, че едно и също лице само си разрешава отпуск и т.н. Не съществува спор, че дружеството с ограничена отговорност, респ.едноличното такова, е Юридическо лице, самостоятелен субект на правото, различен от своите органи на управление, както и от едноличния си собственик на капитала. Тезата на ищеца, че следва да се отъждестви ЮЛ с неговия управител противоречи на цялостната уредба на дружеството, залегнала в ТЗ /чл.113-157ТЗ/. Налице е и изричната възможност за сключване на договори между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, предвидена в чл.147 ал.3 от ТЗ. Липсва законова забрана управителят на едно дружество да бъде назначен на трудов договор в същото дружество. Следователно е допустимо управителят на дружеството да престира труд в полза на същото и е без значение, че той реално е негов собственик. Законодателството в областта на социалното осигуряване не предвижда забрана за осигуряване на повече от едно основание, а съдържа редица разпоредби в обратния смисъл. Неоснователни са и доводите на ищцовата страна за недействителност на трудовия договор, сключен между ответниците, поради невъзможност за упражняване на работодателска власт от едно лице спрямо себе си. Недействителността на трудовия договор се характеризира с редица особености спрямо недействителните договори по ЗЗД. В КТ не са уредени отделни основание за нищожност и унищожаемост на договорите, а се използва общото понятие недействителност. Страните или лицата оп чл.74 ал.3 от КТ не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съда с влязло в сила решение. Тази специална уредба е свързана с характера на трудовите правоотношения, обхващащи правото на труд, на трудово възнаграждение, което пък е свързано с осигуряване на средства за живот, а също така и със социално – осигурителните права на работника или служителя. В настоящият случай, съдът счита, че няма пречка управителят на едно ЕООД да управлява същото и едновременно с това да работи по трудов договор с дружеството, чийто едноличен собственик е, при положение, че трудовите функции по този договор се различават и не се припокриват с правата и задълженията, които същия има като управител на дружеството. В случая са налице два самостоятелни правни субекта ЮЛ /работодател/ и ФЛ/работник/, поради което сключения между тях процесен трудов договор не е недействителен. Доколкото с оглед на изложеното съдът намира, че трудовият договор, сключен между ответниците не е недействителен и не е налице твърдения от ищцовата страна порок, изразяващ се в невъзможен предмет по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД, то по делото се дължи произнасяне и по предявеното в условията на евентуалност възражение за обявяване на трудовия договор за недействителен, поради противоречието му с разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка съдът отново съобрази разпоредбата на чл.141, ал.7 от ТЗ, която изрично предвижда, че отношенията между дружеството и управителя могат да бъдат уредени с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Съдът намира, че по отношение на твърдяната недействителност на трудовия договор, хипотезата на чл.38 ал.1 от ЗЗД е неприложима, тъй като собственик на капитала на дружеството е лицето, което договаря със себе си и е житейски абсурдно да се иска от него само да дава изрично отделно съгласие, което в случая е несъмнено налице, предвид конклудентните действия, обективирани в самото сключване на договора. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.147, ал.3 от ТЗ, която предвижда, че договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма. Сключеният между ответниците в настоящото производство трудов договор по несъмнен начин обективира отношенията между едноличния собственик на капитала – Н. В. П. и дружеството – „/•••“ ЕООД, чийто представляващ се явява именно втория ответник. С оглед на изложеното съдът намира, че сключеният между ответниците трудов договор, чиято недействителност се иска да бъде обявена е действителен, тъй като по отношение на него не се установяват твърдените от ищцовата страна противоречия със закона или неговото заобикаляне, както и наличието на някое от субсидиарно приложимите основания по чл.26 от ЗЗД или по чл.38 от ЗЗД. Сключеният между ответниците трудов договор по никакъв начин не засяга сигурността на системата на държавното обществено осигуряване. Собственикът на ЕООД се осигурява в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност в него. Доколкото в качеството на ФЛ той упражнява трудова дейност към същото дружество, за която има определено възнаграждение, същият се е осигурявал редовно и в това му качество. Предвид така изложените съображения, съдът счита, че предявения от ТП на НОИ- Хасково иск с правно основание чл.73 ал.1 от КТ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Ищецът, на основание чл.84 ал.1 от ГПК, е освободен от заплащане на държавна такса по делото. Мотивиран така, съдът