Решение № 5702 от 8.12.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 7148/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на, , Й. Б.” ЕАД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление в град София, район, , М.”, ж.к., , М. 4”, Б. П. София, сграда 6, чрез адв. В. К., срещу наказателно постановление /НП/ No 001746 от 27.02.2022г., издадено от И. Г. Б. - и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция, , Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 71 от Закона за предоставяне на цифровото съдържание в цифровите услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/ е наложена, , имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗПЦСЦУПС и на основание чл. 72 ЗПЦСЦУПС, , имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 42, ал. 1 ЗПЦСЦУПС. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че предвид наличието на две административни нарушения следва да се наложат две отделни администативни наказания, с оглед разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. Излагат се аргументи, че продуктът поради своите специфики не попада в хипотезата на гаранционно обслужване по смисъла на чл. 40 от ЗПЦСЦУПС. Наред с това се излагат аргументи за това, че клиентът не е посочил какво конкретно несъответствие на стоката претендира и на кои обективни изисквания стоката не отговаря, поради което основателно не е заведена рекламацията в регистъра за рекламации в обекта. Алтернативно, излагат се съображения за маловажност на случая. Моли се за отмяна на процесното НП. В съдебно заседание жалбоподателя т, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител, не излага допълнително аргументи по жалбата, в която се прави искане за присъждане на възнаграждение. Въззиваемата страна, редовно призовна не се явява, представлява се от адв. И. А., която моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че събраните по административната преписка доказателства установяват по безспорен начин нарушението. Моли съда да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: В КЗП е постъпила жалба с вх. No C-03-5163 от 27.09.2022г., в която потребител съобщил, че в търговски обект, находящ се в МОЛ „Парадайс“ в гр.София, му била отказана рекламация на стока, , 2...”, закупена от електронния магазин на, , Теленор” /сега -, , Й.”/ на 02.04.2021г. с мотив, че стоката е с гаранция шест месеца, изтекли към момента на предявяване на рекламацията. Закупеният продукт от потребителя, , 2...” от електронния магазин на, , Й. Б.” ЕАД е тип аксесоар към мобилно устройство, който не може да бъде ползван отделно от телефона и служи като писалка, която чрез допир върху дисплея позволява въвеждането на съответната информация от потребителя. С писмо на КЗП No C-03-5163 от 03.11.2023г. е изискано да бъде представено копие на регистъра на предявените рекламации, където е описана рекламацията на потребителя и акт удовлетворяване на рекламацията, ако е приложим. Търговецът е отговорил със становище с изх. No 216 от 08.11.2022г, че за устройството не са приложими гаранционни условия, съответно рекламацията не е предявена надлежно от потребителя, поради което същата не е вписана в регистъра за рекламации в обекта. От допълнение към жалбата с вх. No C-03516 от 07.11.2022г. от страна на потребителя става ясно, че когато посетил обекта, , Й.” находящ се в МОЛ „Парадайз“ в гр. София, за да предяви рекламацията си, е представил фактура за закупуване на въпросната стока заедно с касов бон, но служител на търговеца, , Й.” е отказал да впише рекламацията. С писмо на КЗП No C-03-563 от 11.10.2022г. е изискано да бъде представена гаранционна карта за „S.“, но такава не е предоставена поради неналични гаранционни условия на този продукт. При тези констатации свидетелят Ш. приела, че е извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС: , , Заявлението за предоставяне на търговска гаранция се предоставя на потребителя на траен носител най-късно при доставяне на стоките.” гр. София при закупуване на устройството и нарушение на чл. 42, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС, , потребителят има право да прдяви рекламация на стоката, в т. ч. на стоката, съдъжаща цифрова елементи, независимо от това дали производителят или продавачът е предоставил търговска гаранция за тях.” на 10.09.2022г. в МОЛ „Парадайз“ в гр. София при предявяването на рекламацията от страна на потребителя за въпросното устойство. На 17.01.2023г. свидетелят К. О. Ш., на длъжнист старши инспектор в област Кюстендил, Комисия за защита на потребителите, в присъствието на свидетел при установяване на нарушенията /Н. Х. К./ и в отсъствието на нарушителя е съставила по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН АУАН No 001746/17.01.2023г. АУАН е подписан от актосъставителя и свидетеля К.. Жалбоподателят отказал да получи препис от акта, установено пред свидетеля К. на 03.02.2023г. На база на посочения АУАН е издадено процесното НП No 001746 от 27.02.2023г от и.д. директор на Регионална дирекця за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, който е наложил на „Й. Б.“ ЕАД с ЕИК....., , имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 71 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС) за нарушение на чл. 40, ал. 2, т. 1 от същия нормативен акт и, , имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 72 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС) за нарушение на чл. 42, ал. 1 от същия нормативен акт. Съдът напълно кредитира показанията на св. К. Ш., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелката К. Ш., дадени в хода на съдебното следствие, и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: АУАН No 001746/17.01.2023г., жалба с вх. No C-03-5163 от 27.09.2022г. по описа на КЗП, допълнение към жалба от 05.11.2022г., писмо с изх. No C-03- 5163 oт 03.11.2022г., становище с изх. No 191 oт 17.10.2022г., писмо с изх. C- 03-5163 от 11.10.2022г., становище с изх. No 216 от 08.11.2022г., писмо с изх. No C-03-5163 oт 23.01.2023г., заповед No 333 ЛС/22.04.2015г. на председателя на КЗП за компетентност на актосъставителя, заповед No 842/09.11.2022г. на председателя на КЗП за компетентност на наказващия орган. След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, съдът счита следното от правна страна: Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок, с оглед на което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от оторицзиран служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед. Съдът счита за неснователно възражението на жалбоподателя, че НП е издадено в нарушение на чл. 18 ЗАНН с налагането в едно наказателно постановление на две наказания при описани в АУАН в две отделни и различни по фактичеки състав административни нарушения. Действително актът съдържа описание на две нарушения, които са установени вследствие на подадената жалба от страна на потребителя и направената проверка от страна на старши инспектор в област Кюстендил - КЗП. В АУАН изрично са описани обстоятелствата, индивидуализиращи двете нарушения, деянията са описани по ясен и разбираем начин, позволяващ на санкционираното лице да разбере за какви точно нарушения е ангажирана отговорността му, и са налице всички изискуеми по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Издаването на АУАН за две отделни нарушения не е в противеречие с посочената разпоредба, с оглед това, че с АУАН биват констатирани извършените нарушения. Наказанията биват изтърпявани поотделно, независимо от констатирането им с един АУАН и налагането им с едно НП. Издаването на АУАН за две отделни нарушения не се явява съществено процесуално нарушение, като направеният в обратния смисъл довод се явява неоснователен. Видно от гореизложеното АУАН 001746/17.01.2023г. е издаден в присъстивто на един свидетел и в отсъствието на нарушител, на основание чл. 36 във вр. с чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акт ът се съставя в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая не става ясно, защо наказващият орган е избрал реда по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като това безспорно е станало, без да са били налице законовите предпоставки за това. Несъмнено, макар и дружеството - нарушител да е било известно, няма данни и доказателства да е бил търсен и неоткрит негов представител. Имайки предвид извършване на нарушение от юридическо лице, наказващият орган е следвало след констатирането му да изпрати покана до това лице и само в случай на неявяване на управителя на дружеството или на упълномощен от него представител, актосъставителят да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Със съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН за това, е допуснато съществено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН. Съгласно разпоредбта на чл.34 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Според т.1 от Тълкувателно посановление No 1 oт 27.02.2015г. На ВКС по тълк. д. No 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни, както неправилно поддържа жалбоподателя. Изтичането на този срок е абсолютна пречка да се образува асминистративно наказателно производство, респ. абсолютно основание вече образуваното да се прекрати. С изтичането му се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателно преследване - актосъставителят да състави акт, а административнонаказващият орган - да издаде наказателно постановление. От приложения по делото АУАН е видно, че същият е съставен на 17.01.2023г., а нарушението по пункт 1 е извършено на 02.04.2021г., т.е. административно нак азателното производство е образувано след изтичане на срока от една, посочен в чл. 34, ал.1 изр. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е императивна и спазването на установение срокове е задължително. Бездействието на административнонаказващия орган повече от една година от извършване на деянието е пречка за образуване на администативнонаказателно производство и изключва отговорността на нарушителя. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове се явява съществено процесуално нарушение. По пункт 2 от административното обвинение в наказателното постановление: жалбоподателят твърди, че търговецът, в качеството си на извършител, е известен към датата на подаване на жалбата на потребителя /27.09.2022г./, от която дата по смисъла на чл. 34 ЗАНН се счита за открит нарушителят и при това положение към датата на съставяне на АУАН тримесечният давностен срок е изтекъл. Съдът приема, че датата на подаване на жалбата не е моментът на откриване на нарушителя, доколкото към този момент не е извършена проверка, с която да бъде установено наличието на извършено нарушение. От момента на установяване на нарушението от страна на компетентния орган може да се счита открит нарушителят, а този момент, видно от акта, е след извършената проверка на 07.11.2022г.; АУАН носи дата 17.01.2023г., т.е. същият е съставен в срока по чл. 34 ЗАНН. Разпоредбите на ЗПЦСЦУПС са приложими в случай на сключен между търговец и потребител договор за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги или договор за продажба на стоки. Под, , стоки” ЗПЦСЦУПС визира всяка движима материална вещ, която съдържа цифрово съдържание или цифрова услуга или е взаимосвързана с цифрово съдържание или цифрова услуга по такъв начин, че липсата на цифровото съдържание или цифровата услуга би попречило на стоката да изпълнява своите функции. По отношение на стоките, съдържащи цифрови елементи, т.е. когато цифровото съдържане или цифровата услуга са вградени в стоките или са взаимосвързани с тях и се предоставят със стоките в рамките на договора за продажба са приложими разпоредбите на глава трета от ЗПЦСЦУПС според чл. 24 ЗПЦСЦУПС. С оглед на посочената разпоредба правилата на глава трета са неприложими, когато цифровото съдържание и/или цифровата услуга се предоставят отделно от стоката, в този случай ще се прилагат правилата на глава втора. Както по-горе бе отбелязано, закупеният продукт от потребителя, , 2...” от електронния магазин на, , Й. Б.” ЕАД е тип аксесоар към мобилно устройство, който не може да бъде ползван отделно от телефона и служи като писалка, която чрез допир върху дисплея позволява въвеждането на съответната информация от потребителя. Въпросният аксесоар се предлага отделно и бива закупен отделно от мобилния телефон, от което следва, че няма как да попада в хипотезата на гаранционно обслужване по смисъла на Глава трета чл. 40 от ЗПЦСЦУПС и рекламация на стока по 42, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС. Налице е неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващия орган, основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени по своя характер нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними в съдебната фаза на административнонаказателното производство, и поради неправилно приложение на материалния закон. С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното: На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. При този изход на делото, жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи, предвид естеството на делото, брой проведени заседания и разпитани свидетели, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, от Наредбата за заплащането на правната помощ.