Решение № 623 от 29.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 52/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Ищецът твърди, че в Софийска градска прокуратура била образувано пр. пр. по жалба от В.Д., в която се излагат твърдения за извършена от организирана престъпна група инвестиционна измама. Посочва, че от справка в търговския регистър е видно, че дружеството „Х.Ф.“ ЕООД е с декларирани седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. ••••, на който адрес се намира сградата, която е стопанисвана от Софийски градски съд и на посочения адрес не се помещава соченото търговско дружество. Счита, че е вписано в търговския регистър несъществуващо обстоятелство относно „Х.Ф.“ ЕООД, а именно: горепосочените седалище и адрес на управление. Поддържа, че в случая е налице правен интерес и законово задължение Прокуратурата да упражни правомощията си по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТТРЮЛНЦ. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се установи несъществуването на вписано обстоятелство, касаещо седалището и адреса на управление на „Х.Ф.“ ЕООД. В срока по чл. 367 ГПК ответникът, уведомен при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава отговор на исковата молба. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съобразно чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иска за установяване на нищожност или недопустимост на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. В ал. 2 на чл. 29 е предвидено, че искът по ал. 1 се предявява пред окръжния съд по седалището на търговеца. Настоящото производство е образувано по искане на прокурор при Софийска градска прокуратура за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – вписването на седалището и адреса на управление на „Х.Ф.“ ЕООД през 2023 г., без тези обстоятелства да са валидно възникнали, тъй като на този адрес се намира сграда, стопанисвана от Софийски градски съд и не се помещава горепосоченото дружество. При извършена от съда служебна проверка в търговския регистър при Агенцията по вписванията се установява, че по партидата на дружеството при учредяването му през 2023 г. е вписано седалище и адрес на управление в гр. София, ул. ••••. На съда е служебно известно, че на посочения адрес към датата на регистрация на дружеството се помещава Специализираният наказателен съд, който е закрит към днешна дата, и че сградата на адреса се стопанисва от Софийски градски съд. В чл. 12, ал. 1 ТЗ се съдържа легална дефиниция на седалище на търговеца, като това е населеното място, където се намира управлението на дейността му. Съгласно чл. 12, ал. 2 ТЗ адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. По аргумент от чл. 115, т. 1 ТЗ, в който е уредено съдържанието на дружествения договор, както и чл. 119, ал. 2 ТЗ, в който е предвидено, че седалището и адресът на управление се вписват в търговския регистър, следва, че това са задължителни елементи от правния статус на търговеца. Следователно седалището и адреса на управление са населеното място и конкретния адрес в него, където търговецът осъществява търговската си дейност. В разглеждания случай към датата на регистриране на търговското дружество на вписаното седалище и адрес на управление в гр. София, ул. ••••, дружеството „Х.Ф.“ ЕООД не е могло да извършва търговска дейност, доколкото там е сграда, стопанисвана от Софийски градски съд и е действал Специализираният наказателен съд. От страна на ответника не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че към датата на регистрация, а и в по-късен момент, дружеството е имало офис, канцелария на този адрес и е извършвало управлението на търговската си дейност. Предвид изложеното съдът приема, че на горепосочения адрес не се намира седалището и адреса на управление на „Х.Ф.“ ЕООД и отразяването им в търговския регистър представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 80 лева. Така мотивиран, Софийски градски съд