Решение № 2025 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1787/2024 г.

Производството е по реда на чл.215, във вр. с чл.219 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Й. И. Д., [ЕГН] и П. М. Д., [ЕГН], против заповед №РД-657/04.10.2024г., издадена от кмета на Община Карнобат, с която на жалбоподателите е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ зид от бетонни блокчета /тухли/ с височина 0, 40м., изграден по северната и западната страна на покривната плоча на съществуващата второстепенна постройка в УПИ- ХІV- 3524, кв.52 по плана на гр.Карнобат и да почистят строителната площадка от строителни отпадъци. Жалбоподателите искат отмяна на акта. Твърдят, че посоченото в заповедта като незаконен строеж не представлява такъв, няма разпробиване на покривна плоча и насаждане на фусове. Касае се до изграден цветарник, за който има изготвено конструктивно становище. Претендират присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържат жалбата. Според адв. Д. от събраните по делото доказателства се установява, че става въпрос за изграждането на градински елемент, за който съобразно нормите на ЗУТ не се изисква разрешение за строеж, а само наличието на конструктивно становище, каквото е налично в кориците на делото. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – кмет на Община Карнобат не се явява и не изпраща представител. На 19.02.2025г. зам.кмет на Община Карнобат, действащ по силата на Заповед за заместване № РД-84/17.02.2025г., издадена от кмета на Община Карнобат, представя по делото становище, в което излага съображения за неоснователност на подадената жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Поддържа изложеното в писмено становище, представено по делото на 10.12.2024г. Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от лица с доказан правен интерес от оспорване - адресати на акта и в предвидения от закона срок. І.ФАКТИТЕ: На 3.07.2023г. В. Г. подала до кмета на Община Карнобат, в което посочила, че съседът й Й. Д., с който граничи на юг извършва строителни дейности точно на границата й. Поискала извършване на проверка на място какви строителни дейности се извършват и има ли необходимите строителни книжа. Във връзка с това заявление на 14.07.2023г. кметът на Община Карнобат изпратил до Й. Д. писмо, с което изискал в тридневен срок да се яви в Община Карнобат и да представи документи, свързани с извършваните строителни работи. На 21.07.2023г. кметът на Община Карнобат изпратил до Й. Д. и П. Д. писмо, в което посочил, че във връзка с подаденото от Г. заявление била извършена проверка на място и по документи, при която било констатирано, че УПИ ХІV- 3524, кв.52 по плана на гр.Карнобат е собственост на Й. Д. и П. Д. и че в имота върху покривната плоча на съществуваща второстепенна постройка- фурна, по северната и западната страна на плочата е изграден зид от бетонни блокчета /тухли/ с височина 0, 40м. без строителни книжа и разрешение за строеж. Поради това дал предписание на собствениците на имота в срок до 15.08.2023г. да премахнат зида от бетонни блокчета. С молба от 28.07.2023г. Й. Д. поискал от директора на РДНСК експертно решение относно изгражданото от него стационарно градинско съоръжение (цветарник). По повод молбата между кмета на Община Карнобат и РДНСК била проведена кореспонденция. Като краен резултат РДНСК Бургас разпоредила на кмета на Община Карнобат извършването на пълна проверка по случая. На 10.10.2023г. служители на Община Карнобат извършили проверка на строеж, представляващ зид от бетонни блокчета /тухли/ с височина 0, 40м., изграден по северната и западната страна върху покривната плоча на съществуваща второстепенна постройка- фурна в УПИ ХІV- 3524, кв.52 по плана на гр.Карнобат, за която проверка съставили констативен акт №2. Според този документ, имотът и строежът са собственост на Й. И. Д. и П. М. Д.. За строежа няма издадени строителни книжа, няма одобрен проект и издадено разрешение за строеж. Поради това проверяващите преценили, че е нарушена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ и посочили, че с оглед установеното нарушение, констативния протокол е основание за започване на производство по реда на чл.225а от ЗУТ и за издаване на заповед за премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт бил връчен на Димитрови на 27.10.2023г. На 2 и 3.11.2023г. същите подали до кмета на Община Карнобат молба и възражение по акта. Посочили, че за изграждането на стационарен градински цветарник на 17.10.2023г. са подали заявление за разглеждане на проектно решение (конструктивно становище- представено по делото), което не било разгледано. Посочили и че са получили устно становище от главния архитект на Община Карнобат, че за градинския цветарник не се изисква строително разрешение и строителни книжа и че изграждането му може да бъде продължено. На 15.11.2023г. главният архитект на Община Карнобат изпратил до Й. И. Д. и П. М. Д. писмо относно одобряване на инвестиционен проект за изграждане на обект: „Стационарен градински цветарник на покривна плоча“ в УПИ ХІV- 3524, кв.52, в което посочил, че одобряването на инвестиционен проект служи за издаване на разрешение за строеж, а съгласно чл.151, ал.1, т.12 от ЗУТ за градински и паркови елементи с височина до 2, 5м. над прилежащия терен такова не се изисква, поради което представената проектна документация няма да бъде одобрена. На 20.11.2023г. Й. И. Д. и П. М. Д. подали до кмета на Община Карнобат молба, в която посочили предоставеното им становище от главния архитект и поискали същото да бъде разгледано заедно с подаденото от тях възражение против констативния акт. На 28.05.2024г. В. Г. отново подала до кмета на Община Карнобат жалба, идентична по съдържание с тази, подадена на 3.07.2023г. и поискала незабавна проверка на място. На 5.06.2024г. кметът на Община Карнобат уведомил Г., че за извършването на строителството от Д. не е необходимо издаване на разрешение за строеж. На 18.06.2024г. В. Г. отново подала до кмета на Община Карнобат жалба, с която поискала да бъде извършена проверка изпълненото строителство отговаря ли на предвидената в ЗУТ височина- до 2, 50м. над прилежащия терен. На 4.10.2024г. кметът на Община Карнобат издал оспорената заповед, като изцяло възприел фактите, установени с констативен акт №2/10.10.2023г. Отделно посочил следното: „Строителство се изразява в разпробиване на покривната плоча на пристройката и насаждане на фусове - арматури, строеж на зид от бетонни блокчета /тухли/ с височина около 0, 40 м, изграден по северната и западна страна на покривната плоча на описаната пристройка и облицовка с гранитогрес и представлява надстрояване на съществуваща постройка- пристройка към жилищна сграда. По северната страна зидът е с дължина около 8, 55 метра, а от западната страна е с дължина около 4, 60 метра. Зидът е със средна височина от кота терен около 2, 90 метра, измерени от вътрешната страна на имотната граница на УПИ XIV-3524 от кв.52 и УПИ V-325 от кв.5 по плана на града и със средна височина 3, 50 метра от външната страна на описаната имотна граница“. Посочил е и че извършените строителни дейности в УПИ XIV-3524 от кв.52 по плана на град Карнобат засягат конструкцията и натоварванията на сградата и не са градински елемент. Още повече, че височината на извършеното настрояване е над допустимата височина до 2, 5 над прилежащия терен, посочена в чл.151, ал.1, т.12 от Закона за устройство на територията - зидът е със средна височина от кота терен около 2, 90 метра, измерени от вътрешната страна на имотната граница на УПИ XIV-3524 от кв.52 и УПИ V-325 от кв.5 по плана на града и със средна височина 3, 50 метра от външната страна на описаната имотна граница. Административният орган е преценил, че извършеното строителство представлява строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, поради което е определил същият като незаконен, извършен в нарушение на изискванията на чл.148, ал.1 от ЗУТ и е разпоредил неговото премахване. В хода на съдебното производство е допусната и приета съдено- техническа експертиза. Според заключението на вещото лице, извършеното строителство се намира върху покривната плоча на второстепенна едноетажна постройка от допълващото застрояване в УПИ XIV-3524 от кв.52 по ЗРП на гр.Карнобат. За тази постройка има издадено от РИТСК-Бургас разрешение за ползване №90 от 19.05.1997г. и същата е изпълнена по одобрен проект за: „Пристройка и преустройство на гаражен етаж от жилищна сграда и съществуваща второстепенна постройка в малка фурна за хляб“. Постройката е ситуирана зад основната двуетажна жилищна сграда в имота, има височина равна на височината на гаражния етаж и съгласно одобрения проект е изпълнена по вътрешните регулационни граници на имота. Постройката има плосък покрив с едностранен наклон за отводняване. Околовръст на плочата има изпълнен стоманобетонов борд с ширина б=10см и височина h=10см мерена от горен ръб покривна плоча. От коридора на първия жилищен етаж на двуетажната сграда има достъп към плоския покрив на тази постройка. От северната регулационна граница на имота, в по-голямата си част на разстояние 80см от края на покривната стоманобетонова плоча, респективно на 80см и от външния ръб на ст. бетоновия борд, има изпълнен зид от два реда кухи бетонни блокчета с размери 40/6-15/h=20cM. Зида има дължина L=8, 55M, височина Н=50см и ширина 6-15см. На около 100см от западната регулационна граница на имота има изграден идентичен зид с размери: дължина L=4, 55M, заради наклона на покрива с променлива височина от 50см до 38см и с ширина 6=15см. Двата зида са свързани под прав ъгъл и от своя страна и двата отстоят на 30см от съществуваща „Г“ образна обратна стоманобетонова греда. Зидовете са завършени, по цялата им дължина има изпълнен бетонов пояс с височина h=10см, а от вътрешната си страна са облицовани с гранитогрес. По тази причина вещото лице не е могло да провери, дали монтираните в кухините на бетоновите блокчета арматурни железа са били анкерирани чрез предварително разпробиване на отвори в бетоновата настилка за наклон над стоманобетоновата покривна плоча. Вещото лице потвърждава, че двете стени от бетонови блокчета с обща дължина 13, 50м, височина h=50см и ширина б=15см, са изпълнени технологично съгласно разработеното конструктивно становище от инж. Щ. Ч. за обект: „Стационарен градински цветарник на покривна плоча“. Според вещото лице ако се приеме, че собственикът е решил предварително да направи отвори в покривната плоча за да анкерира в тях монтажните железа (по 1бр. през 40см), то разпробиване ще има в бетоновата настилка с приблизителна дебелина б=8 10см направена за наклон, която не е конструктивен носещ елемент. Т. разпробиване би довело само до рисковано нарушаване на битумната хидроизолация, положена над носещата стоманобетонова плоча на сградата. Вещото лице посочва, че изградения зид се явява допълнителен линеен товар с тегло около 120 кг/м и не надвишава изчислителното натоварване, за което е оразмерена покривната плоча. От друга страна, изградения зид с обща дължина около 13, 50м не натоварва с повече от 5% теглото на покривната стоманобетонова плоча и съгласно чл.6 ал.З от Наредбата за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони №РД -02-20-2 от 2012г. може да се приеме, че са налице незначителни промени в масата на сградата, с което не се нарушава нейната стабилност и експлоатационна годност, т.е. изграждането на двата допълнителни зида не води до недопустимо натоварване на съществуващата покривна стоманобетонова плоча. Същото не намира основание да се твърди, че има промяна в съществуващата височина на съществуващата второстепенна постройка и се позовава и на Конструктивно становище инж. Щ. Ч., с което проектанта удостоверява че всички СМР при изграждането на пекарната са изпълнени без отклонение от проекта. Съгласно чл.24 от ЗУТ, височината на тази постройка за всяка ограждаща стена се мери от средната кота на прилежащия терен до горния ръб на стоманобетоновия борд на плоския й покрив. В тази връзка вещото лице установява следното: височината на съществуващата постройка при входната врата на източната й фасада, мерена от прилежащия терен в имота на жалбоподателя е Н=2, 70м до долен ръб стреха и Н=3, 05м до горен ръб покривен борд. Височината на постройката, мерена от прилежащия терен на съседния имот при северната регулационна граница е Н=3, 65м. В момента на север постройката граничи с озеленена площ, оформена като градина. Височината на постройката, мерена от прилежащия терен при западната регулационна граница е около Н-3, 40м, но тук съществуващата постройка изцяло покрива съществуващата калканна стена от допълващото застрояване на съседните имоти, което е допустимо съгласно чл.46 ал, 2 от ЗУТ. Изградените два зида от бетонови блокчета отстоят на 30см от съществуваща „Г“- образна стоманобетонова обратна греда. Гредата има височина h=50см, мерена от горния ръб на покривната плоча. Тази греда в действителност съществува и служи за стена на новоизградения цветарник. Относно вида на изпълненото строителство вещото лице посочва, че според него се касае до строеж и по-точно: надстройка над покривната плоча на сграда от допълващото застрояване за изграждане на стационарен цветарник с предназначение за архитектурен елемент. Изрично посочва и че и двата зида от газобетонови блокчета са изпълнени на отстояние от края на стоманобетоновата плоча, в т.ч. от север на 80см, а от запад на от 100см до 80см. И двата зида са високи 50см и са изпълнени с височина равна на височината на съществуващите обратни стоманобетонови греди. Изградената стена от бетонови блокчета не променя съществуващата височина на второстепенната постройка, тъй като съгласно чл.24 ал.2 от ЗУТ, височината на новоизградената стена не трябва да се включва към височината на сградата, защото изцяло остава зад равнината проведена под 45° спрямо хоризонта от най-високата точка на ограждащите стени, а в случая това е външния горен ръб на съществуващия стоманобетонов борд на плоския покрив. Относно възможността процесното строителство да бъде определено като градински елемент, вещото лице посочва, че в ЗУТ няма точно определение какво е градински елемент. Това са елементи свързани с озеленяване и освен естетически и декоративни качества, изпълняват и конкретни цели, като най-използваните градински елементи са: беседки, перголи, пейки, чешми, огради, кашпи, саксии, осветление, детски кътове и др. С оглед на начина на изграждане и предназначение, извършеното строителство, предмет на заповедта, представлява монолитно изпълнена стационарна кашпа за отглеждане на растителни видове, която не засяга конструкцията на допълващото застрояване, не променя нейната височина, но и не може да бъде премествана в пространството без да губи своята индивидуализация. В заключение вещото лице обобщава, че зидария от два реда газобетонови блокчета и обединяващ ги бетонов пояс с обща дължина L=13, 50M, изпълнен върху стоманобетоновата покривна плоча на съществуваща постройка от допълващото застрояване не води до недопустимо натоварване на съществуващата конструкция, не засяга нейни конструктивни елементи, не води до промяна на съществуващата й височина, не съдържа нови конструктивни елементи, а само елементарни строителни операции. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че като предназначение, за което е построено, това е градински елемент, защото е цветарник. Това, което е изградено на място, не може да бъде използвано с друго предназначение, освен цветарник. Има направено отводняване, което означава, че се предвижда там да бъде поставена почвена смес, която да се използва за засаждане на някакви растения. В съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан В. Й. Д. (син на жалбоподателите). Д. обяснява, че живее на ареса, на който живее баща му и на който се намира и процесния строеж. През 2021г. взели решение да изградят цветарник. В тази връзка баща му подал в общината искане за виза и за разрешение за изграждане на цветарника. Такива не били издадени, като главния архитект обяснил, че за изграждането на такъв цветарник не е необходимо издаване на разрешение, а само някакъв конструктивен план. След изготвянето на такъв план, през 2023г. започнали изграждането на цветарника. Според свидетеля това, което е изградено не може да се ползва за друго освен за цветарник. ІІ.ПРАВОТО: Според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Спор по отношение категорията на строежа по делото няма, като същият може да бъде определен като такъв от шеста категория. Затова съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Спазена е изискуемата от закона писмена форма. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани с нормата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на производството е поставено със съставяне на констативен акт от служители по контрол на строителството в Община Поморие. Констативният акт е връчен на жалбоподателите и същите са подали възражения по него. Материалният закон е приложен неправилно. В случая издателят на оспореният акт е приел, че строежът е незаконен при хипотезите на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Съгласно посочената норма, за да е налице незаконен строеж, е необходимо същият да бъде издаден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По делото не е спорно, че обектът, описан в заповедта, притежава характеристиките на „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Посочената разпоредба дава легално определение на понятието „строежи“ и това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Според вещото лице се касае до строеж и по-точно: надстройка над покривната плоча на сграда от допълващото застрояване за изграждане на стационарен цветарник, с предназначение за архитектурен елемент. Спорът в случая се свежда до това, дали за процесното строителство законът изисква одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, за да бъде определен като законен по см. на чл.148, ал.1 от ЗУТ, както е приел издателят на оспорената заповед. Отговорът на този въпрос е отрицателен. Според разпоредбата на чл.151, ал.1, т.12 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за градински и паркови елементи с височина до 2, 5 м над прилежащия терен. Съдът приема за доказано, че процесния строеж представлява градински елемент, както според начина на изграждането му, така и според предназначението му. Този извод се потвърждава от заключението на допусната и приета съдебно техническа експертиза, според което извършеното строителство, предмет на заповедта, представлява монолитно изпълнена стационарна кашпа за отглеждане на растителни видове, която не засяга конструкцията на допълващото застрояване и не променя нейната височина. Нещо повече, в този смисъл е и становището на главния архитект на Община Карнобат, дадено в хода на развилото се административно производство (л.35). Отделно от това е доказано, че според начина на изграждане, включително и с изпълненото отводняване, процесната конструкция не може да бъде използвана за други цели, освен за отглеждане на растения. Съдът намира за недоказани констатациите на административния орган, че строителството е изпълнено чрез разпробиване на покривната плоча на пристройката и насаждане на фусове – арматури и че при извършването му е засегната конструкцията и натоварванията на сградата, както и че височината на извършеното надстрояване е над допустимата височина до 2, 5 над прилежащия терен. Със съставения констативен акт такива факти не са установени. За съществуването им не са събрани никакви други доказателства. Всъщност данни за поставяне на арматура на височината на блокчетата се съдържат единствено в молбата, подадена от жалбоподателите до директора на РДНСК Бургас от 28.07.2023г. Вярно е, че вещото лице при извършване на огледа на място не е могло да установи дали при изграждането на стените от бетонови блокчета е извършвано разпробиване на покривната плоча на постройката и насаждане на фусове- арматури. То обаче посочва, че дори да са извършени такива дейности би била нарушена само битумната хидроизолация, положена над носещата стоманобетонова плоча на сградата, т.е не е налице засягане на конструкцията на сградата. При това положение не може да се приеме, че е нарушена и разпоредбата на чл.148, ал.13 от ЗУТ, както е преценил административният орган. Вещото лице е категорично и че изпълненото строителство не води до недопустимо натоварване на покривната стоманобетонова плоча, както и че изградената стена от бетонови блокчета не променя съществуващата височина на второстепенната постройка, тъй като съгласно чл.24 ал.2 от ЗУТ, височината на новоизградената стена не трябва да се включва към височината на сградата, защото изцяло остава зад равнината проведена под 45° спрямо хоризонта от най-високата точка на ограждащите стени, а в случая това е външния горен ръб на съществуващия стоманобетонов борд на плоския покрив. При това положение не може да се приеме, че височината на извършеното надстрояване е над допустимата височина до 2, 5 над прилежащия терен, тъй като то попада изцяло в обхвата на разрешеното строителство на второстепенната едноетажна постройка. Предвид изложеното съдът намира, че в случая не е нарушена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, тъй като изпълненото строителство е разрешено при хипотезата на чл.151, ал.1, т.12 от ЗУТ, без да е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Като е приел обратното, кметът на Община Карнобат е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане на жалбоподателите за присъждане на разноски, които са доказани в размер на 1600 лева (1000 лева за адвокатско възнаграждение и 600 лева за възнаграждение на вещо лице). Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като в случая се касае до осъществено процесуално представителство по отношение на две лица. Освен това същото е договорено под минимума, предвиден с действащия, към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, текст на разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – град Бургас, ІV състав,