Решение № 2224 от 4.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 401/2024 г.

Производството е по реда на чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ вр. чл. 145 и сл. от Административно- процесуален кодекс /АПК/ във вр. с чл. 226 от АПК - след отмяна на постановено предходно първоинстанционно решение по делото от касационната инстанция и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Образувано е по жалба на Б. Т. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 6, против Решение рег. № ППН-01-152А/ 15.12.2022г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, с което на основание чл. 83, § 5, б. “д“, хипотеза последна от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, й е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 500. 00 лв. за допуснато нарушение на чл. 58, § 1, б. “д“ от същия регламент, за това, че в качеството си на администратор на лични данни, не е предоставила достъп до всички данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, както и до цялата информация. В жалбата, в съдебно заседание, и в писмени бележки, както при първоначалното разглеждане на делото, така и при повторното му разглеждане от настоящия съд, лично и чрез проц. представител, оспорващата твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 от АПК. Твърди се, че Б. не е администратор на лични данни, не дължи изпълнение на разпореждания на КЗЛД за осигуряване на достъп до жилището на сина си за проверка по подаден сигнал, съответно не носи отговорност за неизпълнението им, тъй като тя няма никакво отношение към процесния адрес на който е извършена проверка от страна на КЗЛД – [населено място], [улица]. Сочи се, че срещу нея не е подаден сигнал от страна на съседката на сина й - В. Д., съответно тя не е уведомена, че срещу нея е образувано административно производство, не е призовавана за заседанието на КЗЛД, и практически узнава за приключилото срещу производство, едва с издаването на оспореното решение, при лишаване от участие в административното производство. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение при първоначалното разглеждане на делото от настоящата инстанция. Ответникът по жалбата – Комисия за защита на личните данни, в съдебно заседание, при първоначалното и повторното разглеждане на делото, чрез проц. си представител – гл. юрисконсулт Т., излага доводи за неоснователност на жалбата, поради което се желае отхвърлянето й. Заинтересованата страна – В. К. Д., при първоначалното и повторното разглеждане на делото, в съдебно заседание, лично, изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспореното решение. След като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: В [населено място], на [улица] изградена 5- етажна жилищна сграда с един вход, състояща се от приземен етаж, с гаражни клетки, партерен етаж, пригоден в търговски обекти и три жилищни етажа. В тази сграда, оспорващата Б. не притежава собственост, нейният син – Н. Б., обитава апартамент на втория етаж, а заинт. страна - В. Д. и родителите й – обитават и са собственици на апартамент, находящ се на първия етаж. Пред КЗЛД заинт. страна - В. Д. е депозирала Жалба вх. № ППН-01-152/ 24.02.2022г. съдържаща оплакване за неправомерно обработване на лични данни от страна на съседа - Н. Ц. Б., в хипотезата на осъществявано видеонаблюдение и противозаконно видеозаснемане, без съгласието на съседите, чрез монтирани две камери – първата пред входната врата на апартамента, намиращ се в [населено място], [улица], с обхват - коридор и стълбище, а втората - на тераса от жилището, с обхват към дворното място /гаражите/. Към жалбата си, Д. е приложила снимков материал, от който от различна позиция се виждат тела, наподобяващи камери за видеонаблюдение, монтирани на фасадата на тераса от втори етаж на жилищна сграда и над входна врата за апартамент / л. 38- 40 от адм. д. № 53/ 2023г. по описа на Административен съд – [област] /. Със Заповед № РД-15-122/ 21.03.2022г. на Председателя на КЗЛД, проверката по оплакванията на Д., е възложена на служители на КЗЛД – старши инспектор Я. В. и главен инспектор Л. М. / л. 45 от адм. д. № 53/ 2023г. по описа на Административен съд – [област] /. Определените длъжностни лица от КЗЛД осъществили телефонна връзка с Н. Б., като го уведомили за откритото производство по проверка на оплакванията на Д., както и за извършване на оглед на място - в сградата на [улица], [населено място], на 15.06.2022г., в 09.00 ч. На 15.06.2022г. в 09.00 ч., старши инспектор Я. В. и главен инспектор Л. М., пристигнали на мястото на проверката, но Н. Б. не бил открит в апартамента си. На многократните позвънявания, той не отговарял. Служителите извършили оглед на сградата, при който установили, че камера на фасадата на терасата на жилището на оспорващото лице е липсвала, но фигурирал кабел и била поставена саксия с цвете. Извършили оглед и на входната врата на обитавания от Б. апартамент, но на мястото на камерата, според една от снимките към жалбата, имало осветително тяло. Многократните опити за осъществяване на телефонна връзка с Н. Б. не дали резултат – същият не отговарял на позвъняванията. Проверяващите служители залепили на входната врата на жилището му уведомление, с което последният се уведомявал, че е открита проверка по оплакванията на Д., като е насрочен нов оглед на място - на 17.06.2022г. от 09.00 ч. / л. 56- 58 от адм. д. № 53/ 2023г. по описа на Административен съд – [област] /. На 17.06.2022г., инспекторите Я. В. и Л. М., пристигнали пред сградата на [улица] [населено място], където били посрещнати от Н. Б. и неговата майка - оспорващата Б. Б., като връчили заповедта за проверка само на Б., като лице срещу което е подаден сигнала /жалбата/. Пред инспекторите от КЗЛД Б. демонстрирали, че тялото над входната врата за апартамента е крушка, като посочили, че на терасата имало саксия, но кабелът, който се виждал до нея, бил от сателитна чиния. Проверяващите не били допуснати до жилището, обитавано от Н. Б., като в предоставен му въпросник, последният отразил, че няма видеонаблюдение. Пред проверяващите, оспорващата заявила, че тя е закупила жилището през 2008г., но то се обитавало от нейния син и семейството му, като след консултация с адвокат, той ги посъветвал да не се допуска проверяващия екип до имота. Проверяващите, при огледа на сградата, не констатирали наличието на табели за извършвано видеонаблюдение, като направили и фотоснимки на сградата от различни ъгли. Констатациите им били отразени в Констативен протокол / л. 46- 56 от адм. д. № 53/ 2023г. по описа на Административен съд – [област] /. На 02.08.2022г. инспекторите Я. В. и Л. М. изготвили Докладна записка вх. № ППН-01-152#6/ 02.08.2022г., с която по оплакванията на В. Д., предложили, с оглед констатирания отказ от администраторите и обработващи личните данни за извършване на проверка на всички помещения и техническо оборудване, Н. Б. и неговата майка Б. Б. да бъдат санкционирани, на основание чл.83, § 5, б. “д“ във вр. с чл. 58, §1, б. “е“ от Регламент(ЕС) 2016/679 / л. 35- 37 от адм. д. № 53/ 2023г. по описа на Административен съд – [област] /. Докладната записка на проверяващия екип от КЗЛД рег. № ППН-01-152#6/ 02.08.2022г. е разгледана на заседание на КЗЛД на 29.09.2022г., видно от съдържанието на Протокол № 35, на което е взето решение на Б. и на сина й – Б., да бъдат наложени административни наказания, на основание чл. 83, § 5, б. “д“ вр. чл. 58, § 1, б. “е“ от ОРЗД / л. 93- 113 от адм. д. № 53/ 2023г. по описа на Административен съд – [област] /. С Решение рег. № ППН-01-152А/ 15.12.2022г. на Комисията за защита на личните данни, оспорващата Б. Б., на основание чл. 83, § 5, б. “д“, хипотеза последна от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, е санкционирана с административно наказание “глоба“ в размер на 500.00 лв. за допуснато нарушение на чл. 58, § 1, б. “д“ от същия регламент, за това, че в качеството си на администратор на лични данни, не е предоставила достъп до всички данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, както и до цялата информация / л. 5 и 6 от адм. д. № 53/ 2023г. по описа на Административен съд – [област] /. С Писмо изх. № ППН-01-152#18/ 19.12.2022г. са предприети действия по връчване на Решение рег. № ППН-01-152А/ 15.12.2022г. на КЗЛД, като видно Известие за доставяне, същото е връчено на Б. на 22.12.2022г. / л. 7 и 8 от адм. д. № 53/ 2023г. по описа на Административен съд – [област] /. Санкционираното лице – Б. Б. е подало жалба срещу посоченото по- горе решение, до съда, чрез административния орган, с пощенско клеймо от 03.01.2023г., като на жалбата е даден от КЗЛД вх. № ППН-01-152#20/ 05.01.2023г. / л. 2- 4 от адм. д. № 53/ 2023г. по описа на Административен съд – [област] /. Не е спорно по делото, а това се установява и от приложеното копие на лична карта, и от извършената от съда констатация в съдебно заседание, проведено на 10.06.2024г., че постоянният адрес на оспорващата Б. Б. е - [населено място], [улица], ет. 6, ап. 3. О. С. на Служба по вписванията /СВ/ – [населено място] / л. 18- 34 от делото/ за периода 22.05.1997г.- 29.04.2024г. по персоналната партида на Б. Т. Б. се установява, че същата не притежава и не е притежавала право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. Няма спор в казуса, че заинт. страна – В. Д. е подавала и други сигнали срещу Н. Б. и неговата майка – Б. Б., вкл. и Сигнал рег. № ППН-01-152#11/ 13.10.2022г. / л. 28 от адм. д. № 53/ 2023г. по описа на Административен съд – [област] /. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С Решение рег. № ППН-01-152А/ 15.12.2022г., КЗЛД е наложила административно наказание “глоба“ на Б. Б. за това, че като администратор на лични данни на адрес: [населено място], [улица], не е осигурила достъп и е препятствала проверяващ екип по Заповед № РД-15-122/ 21.03.2022г. да извърши проверка за евентуално изградена система за видеонаблюдение и нейните технически параметри на адрес: [населено място], [улица]. В случая не се касае за решение по същество, с което се установява нарушение на ЗЗЛД /т.е. на предполагаемо нарушение на защитени от закона лични данни/, а за препятстване на процесуално правомощие на контролен орган при осъществяване на задачи по Регламент (ЕС) 2016/679. Същото се твърди да е осъществено на 17.06.2022г. и е удостоверено с констативен протокол. Предвид изложеното, съдът счита, че КЗЛД е компетентен административен орган, съгласно чл.10а, ал. 1 от ЗЗЛД във вр. с чл. 58, § 1, б. “е“ от Регламент (ЕС) 2016/ 679, поради което възражението за нищожност на оспорения акт се явява неоснователно. Според определението на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД. Тази своя функция Комисията осъществява, упражнявайки предоставени от закона правомощия, посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД, съответно чл. 57 от Регламента. Комисията анализира и осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/ 679, на ЗЗЛД и на нормативните актове в областта на защитата на лични данни – чл. 10, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД. Този административен орган е оправомощен и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица, във връзка с правата им по този закон – чл. 38 и чл. 79, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД. С разпоредбата на чл. 12 от ЗЗЛД на председателя и членове на Комисията или на упълномощени от тях лица от администрацията са възложени правомощия за осъществяване на контрол, чрез извършване на проверки /ал. 4/, които съгласно чл. 12, ал. 7 от ЗЗЛД завършват с констативен акт, като в случаите, когато в хода на проверката се установи административно нарушение, се образува административно-наказателно производство по Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. От анализа на посочените законови разпоредби се стига до извода, че органите, които осъществяват контрол за спазване на ЗЗЛД, са: 1. Комисията, на основание чл. 10, ал. 2 по реда на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД и 2. Председателят на КЗЛД и членовете на комисията или упълномощени от тях лица от администрацията на основание чл. 12 от ЗЗЛД. Редът, по който се осъществяват двата вида контрол, е различен. Както сочи и състава на ВАС в отменителното решение при първоначалното разглеждане на делото – Решение № 3577/ 25.03.2024г. пост. по адм. д. № 6944/ 2023г. по описа на ВАС, V отд. – “След като административното производство е започнало по сигнал на трето лице - субект на данни, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, приложим е редът по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД“. В тези случаи КЗЛД се произнася с решение, съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД. Съгласно дадените от закона в този случай правомощия тя постановява решение, с което може да приложи мерките по чл. 58, § 2, б. “а“ - “з“ и “й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, и в допълнение към тези мерки или вместо тях, да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/ 679, както и по глава Девета. Видът и размерът на наказанието зависи от това дали администраторът е юридическо или физическо лице и какво е извършеното нарушение. Съгласно чл. 83, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 Всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания “глоба“ или “имуществена санкция“ в съответствие с настоящия член за извършени нарушения на настоящия регламент, посочени в § 4, 5 и 6, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи. Съгласно чл. 83, § 5, б. “д“ от Регламента нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с § 2, на административно наказание “глоба“ или “имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие - до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по- висока: неспазване на разпореждане, или на временно или окончателно ограничаване във връзка с обработването или на наложено от надзорния орган преустановяване на потоците от данни съгласно чл. 58, § 2 или непредоставяне на достъп в нарушение на чл. 58, § 1. Съгласно чл. 58, § 1, б. “е“ от Регламента всеки надзорен орган има всички от посочените по- долу правомощия за разследване: да получава достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, в съответствие с правото на Съюза или процесуалното право на държавата членка. При анализа на посочените разпоредби следва изводът за приложимост на чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД при подаден сигнал от субект на данни за нарушени негови права по Регламент/ЕС/ 2016/679 и по този закон. Редът по чл. 87 от ЗЗЛД за установяване на нарушения по Регламент/ЕС/ 2016/679 и по този закон е приложим в хипотезите, при които административният орган се е самосезирал, т.е. когато няма подаден сигнал от субект на данни по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД. Именно при тези хипотези, компетентният орган да наложи наказание с наказателно постановление по реда на ЗАНН, е Председателят на КЗЛД, а не Комисията. Предвид изложеното /с оглед и указанията на ВАС в посоченото по- горе решение/, съдът приема, че актът е постановен от компетентен орган и не е налице основание за отмяната му, по чл. 146, т. 1 от АПК. Предвид липсата на изрична разпоредба в ЗЗЛД, относно формата и съдържанието на решението, приложение следва да намерят изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че оспореният акт съдържа задължителните по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, както и подписите на лицата, участвали в гласуването /чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 4, ал. 1 от Правилника/. Поради това не е налице основание за отмяната му, по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът обаче счита, че оспореното решение е постановено в противоречие с нормите на чл. 7, чл. 26 и чл. 35 от АПК, което води и до наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК вр. чл. 168, ал. 1 от АПК - допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материално- правни норми. Съображенията за това са следните. Няма спор в казуса, че оспорващата Б. Б. има постоянен адрес в [населено място], [улица], ет. 6, ап. 3, като живее именно на този адрес. Следва да се приеме за безспорно и обстоятелство, с оглед представените справки от Служба по вписванията – [населено място] / л. 18- 34 от делото /, че тя не притежава и никога не е притежавала право на собственост или каквото и да е друго вещно право върху обект на административен адрес: [населено място], [улица], нито е налице установено по делото наличие на облигационно или друго правно основание на базата на което тя да има фактическата власт /ползването/ на апартамент или друг обект на посочения адрес. Не е спорно и, че процесното административно производство е образувано по Сигнал вх. рег. № ППН-01-152/ 24.02. 2024г. подаден от заинт. страна – В. Д. само срещу сина на оспорващата – Н. Б. /същото обстоятелство е посочено изрично в мотивите на оспореното решение/. Съгласно легалното определение на § 1, т. 1 и т. 4 от ДР на ЗЗЛД, по смисъла на този закон “лични данни“ e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а “обработване“ е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Според чл. 4, § 1 от регламента “лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано /“субект на данни“/; физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. § 2 на чл. 4 от регламента гласи, че “обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Съгласно константната практика на Съда на Европейския съюз система за видеонаблюдение с камера трябва да се квалифицира като обработване на лични данни с автоматизирани средства, когато инсталираният диспозитив позволява записването и съхраняването на лични данни, като изображения, позволяващи идентифицирането на физически лица /т. 35 от Решение от 11.12.2019 г. по дело С-708/18/. В § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД е предвидено, че по смисъла на този закон “администратор“, с изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а съгласно т. 3 от § 1 на ДР на ЗЗЛД “обработващ лични данни“ е понятието по чл. 4, т. 8 от регламента. Съответно според чл. 4, § 7 и § 8 от Регламент /ЕС/ 2016/679 “администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. “Обработващ лични данни“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. В този смисъл, за да носи отговорност едно лице за обработване на личните данни на друго лице в нарушение на ЗЗЛД и Регламент /ЕС/ 2016/679, то лицето използващо “неправомерно“ данните следва да има качеството “администратор“ или “обработващ лични данни“. Съгласно чл. 26 от АПК за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по – дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. От административната преписка, която е представена по делото се установява, че процесното административно производство е образувано по Сигнал вх. рег. № ППН-01-152/ 24.02.2024г. подаден от заинт. страна – В. Д. срещу сина на оспорващата – Н. Б.. Видно от съдържанието на подадения сигнал /жалба/ - л. 38 от делото, същият съдържа оплаквания от страна на Д. само срещу третото неучастващо в настоящото дело лице – Н. Б. и касае твърдения за разположени от него, без съгласието на етажните собственици в процесната жилищна сграда на [улица], две камери – едната пред входа на апартамента на Б., която снима общите части на сградата /коридор и стълби/ и другата – на балкона на апартамента му, която снима гаражите. Оплаквания в този сигнал срещу оспорващата в настоящото производство – Б. Б. липсват, поради което и изобщо срещу нея не е могло, по този сигнал, да се образува допустимо административно производство. За започването на процесното административно производство тя, като единствен адресат на акта, въобще не е уведомена. Не й е връчена и представената по делото Заповед № РД-15-122/ 21.03.2022г. на Председателя на КЗЛД, с която самият адм. орган твърди да е отпочнал /открил/ процесното производство. Същата не е призована и уведомявана изобщо за развиващото се срещу нея производство, видно и от съдържанието на протокола от проведеното заседание на КЗЛД на 29.09.2022г., като на практика, едва с връчването на оспореното решение, тя узнава че срещу нея е проведено и приключило подобно производство, с налагането на санкция, без да й е дадена възможност да изложи възраженията си по него, съответно да посочи и представи доказателства за евентуалното наличие на основания, изключващи качеството й на администратор на лични данни, респ. да поиска събирането на определени доказателства. Налице са нарушения и на чл. 35 от АПК, който изисква индивидуалния административен акт да бъде издаден след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В процесния казус, административният орган е издал административния акт, без да изясни релевантните за него факти и обстоятелства за установяване на обективната истина. Освен, че е провел производството в разрез с изискванията на чл. 26 от АПК, той дори не е извършил обективна и всестранна проверка на релевантните за казуса факти и обстоятелства – а именно: за да достигне до извод за наличието на осъществен състав на административно нарушение, адм. орган е следвало на първо място да прецени - дали Б. Б. притежава изобщо качеството “администратор“ или “обработващ лични данни“ на процесния административен адрес: [населено място], [улица]. Към момента по делото остава абсолютно неясно, въз основа на какви конкретни факти и обстоятелства, оспорващата е възприета за “администратор“ или “ обработващ лични данни“. Като се посочи – същата не притежава и никога не е притежавала право на собственост или каквото и да е друго вещно право върху обект на административен адрес: [населено място], [улица], не е налице установено по делото наличие на облигационно или друго правно основание на базата на което тя да има фактическата власт /ползването/ на апартамент или друг обект на посочения адрес. Единственото, което може да бъде изведено, и което очевидно, според КЗЛД води на извод за някаква съпричастност на оспорващата към процесния адрес, е обстоятелството, че: на този адрес живее сина й Н. Б., и тя като негова майка го посещава от време на време; че тя “устно е заявила пред проверяващия екип, че е собственик на апартамент на втория етаж от 2008г.“; че е посрещнала проверяващия екип на място, със сина й, на 17.06.2022г. и, че е дала собствения си ел. адрес /имейл/ за връзка на КЗЛД със сина си Н. Б., който е нямал собствен такъв адрес. Според настоящият съдебен състав обаче, никое от тези обстоятелства не води до извод за това, че Б. има качеството субект на процесното нарушение, като администратор на лични данни на посочения адрес. Устното заявяване някому, вкл. и на служители на ответника, че дадено лице е собственик на съответен обект, не освобождава адм. орган от задълженията му и по чл. 7 от АПК за установяване действителните /истинските/ факти по случая, и по чл. 9 от АПК, с оглед принципа на служебното начало, за служебно събиране на необходимите доказателства, въз основа на които адм. орган, да се произнесе по висящата пред него преписка. Както се установява в случая, служителите на КЗЛД са се “предоверели“ на казаното от Б., без да го проверят, още повече като се има предвид, че наличието или липсата на право на собственост или друго вещно право върху обект, се установява със съответни писмени документи, било представени от лицето, било служебно изискани – в случая от Службата по вписванията, от която възможност, по неизвестни причини, КЗЛД не се е възползвала, а пък от представената пред съда при новото разглеждане на делото справка от Служба по вписванията, тази теза следва да се приеме за напълно опровергана. Като не е изискал такава справка, е неясно как ответникът е възприел Б. за собственик или обитател на процесното жилище. Липсват и събирани устни сведения, които да са обективирани в съответен писмен документ, от живущи в процесната жилищна сграда, които евентуално да установят наличието на пребиваване или обитаване на процесния апартамент на втория етаж, където се твърди да са разположени двете камери, от страна на Б.. Обстоятелството, че пък тя е посещавала /по- често или по- рядко/ жилището на сина си, в качеството на гост, също не й дава качеството, на администратор на лични данни. Приемането на тезата, че с гостуването на другиго, гостът придобива посоченото качество е абсурдно и не може да бъде споделено. При това положение следва да се приеме, че изобщо не са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, и това се дължи на поведението на административния орган, който вместо да издаде акта си, след като изясни и обсъди възникналите непълноти и противоречия, е прибързал с издаването на оспореното решение. Неспазването на чл. 26 и чл. 35 от АПК, особено драстично накърнява правата на адресата на бъдещия акт, доколкото издаването му завършва процедура, в която един от задължителните участници, е бил лишен изобщо от възможност за участие /и без да е подаден сигнал срещу него/, респ. неизясняването на конкретното качество, в което се ангажира отговорност на дадено лице, в случая – дали, и въз на основа на какво, тя се възприема като “администратор“ или “обработващ лични данни“, следва да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото ако същото не бе допуснато, административният орган би могъл да достигне и до друг извод – в случая, че Б. няма качеството “администратор на лични данни“ на процесния административен адрес, тъй като нито притежава на него собственост върху даден обект, нито обитава /живее/ там. А след като тя по никакъв начин не е свързана с този административен адрес, освен че гостува на сина си и семейството му, тя не би могла да осъществи и вменения състав на административно нарушение. Посоченото обуславя и извод за нарушение на материалния закон при издаване на оспорения акт, и за несъответствието му с целта на закона, доколкото нито ЗЗЛД, нито приложимите за казуса регламенти на ЕС предвиждат подобна правна възможност - за ангажиране на отговорност на посоченото основание, по отношение на лице, което не притежава качеството “администратор“ или “обработващ лични данни“. Посоченото обуславя извод за основателност на сезиращата съда жалба, поради което и оспореното решение следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на оспорващата, следва бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, в размер на 1 000 лв., сторени при първоначалното разглеждане на делото, съобразно договор за правна защита и съдействие– л. 84 от адм. д. № 53/ 2023г. по описа на Административен съд – [област]. Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - [област],