Решение № 2691 от 25.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2722/2022 г.

Софийски градски съд25.05.2023 г.докладчик Петя Попова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20224877 от 22.12.2021 г., постановено по гр. д. № 2018/2020 г. по описа на СРС, ГО 118-ти състав. ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Областна Администрация на Област София, с ЕИК •••• на осн. чл. 78, ал. ал. 8 вр. 3 ГПК сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Бурата“ ООД на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач И. Т. Д., С. Т. Г., Г. Д. Д. на страната на въззваемия Областна Администрация на Област София. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 20224877 от 22.12.2021 г., постановено по гр. д. № 2018/2020 г. по описа на СРС, ГО 118-ти състав, са отхвърлени изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявени срещу Областна Администрация на Област София. Съобразно изхода от спора и по правилата на чл. 78 ГПК първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски по делото, като е възложил същите в тежест на ищеца. Решението е постановено при участието на привлеченото в хода на първоинстанционното производство от ищеца трето лице-помагач „Б.“ ООД. Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът по исковете, предвид което и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. Оспорва изводите на районния съд, че Областна администрация Област София не се е обогатила неоснователно. Твърди, че с акт за разпределение кубратурата на процесния имот е била разделена на две партиди, като с исковата молба се претендира доставена и незаплатена топлинна енергия за аб. № 001174. Твърдят, че имотът е бил освободен от С.Д.Я. – син на починалата наемателка М.К.Я.. По отношение твърденията на ответника, че в процесният имот е била настанена Ю.М.И., сочи, че същите касаят другия абонатен номер – 001173. Моли решението да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Областна администрация Област София. Третите лица на страната на ответника не взимат становище. Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Производството по гр. д. № 2018/2020 г. по описа на СРС, 118-ти състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 68992/2019 по описа на СРС, 118-ти състав. В исковата молба са изложени твърдения, че Областна Администрация Област София е собственик на имот, находящ се на адрес гр. София, общ. Оборище, бул. ••••, с аб. № 001174. Твърди, че за посочения недвижим имот с ответника не е сключен индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди. Въпреки това поддържа, че ответникът ползва доставената до имота енергия за периода 01.10.2016 г.- 31.04.2019 г., но не е заплатил дължимата цена, възлизаща на 1497, 37 лева, с което се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца. Изложени са твърдения, че разпределението на топлинна енергия е извършвано в съответствие с разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди се, че собствениците в СЕС, в която се намира имотът, собственост на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.“ ООД. Претендира, че за услугата дялово разпределение за периода 01.10.2016 г.-30.04.2019 г. ответникът дължи сума в размер на 48, 37 лева. Освен стойността на доставената топлинна енергия, претендира дължимата сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Твърди, че по гр. д. № 68992/2019 по описа на СРС, 118-ти състав е издадена заповед за изпълнение на описаните и претендирани в исковата молба суми. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Областна Администрация Област София. Не оспорва, че недвижимият имот, представляващ апартамент № 15, намиращ се в гр. София, бул. •••• съгласно Акт за държавна собственост №08842 от 26.03.2015 г., утвърден от областния управител на област София, е държавна собственост. Оспорва, че държавата чрез областната администрация е била потребител на топлина енергия. Посочва, че в процесния имот била настанена Ю.М.И. съгласно договор за наем от 27.03.1998 г.. Поддържа, че имотът бил освободен на 21.01.2020 г. от И. Т. Д., С. Т. Г. и Г. Д. Д., съгласно Заповед № РД-15-024/21.02.2018 г. на областния управител на област София и Постановление № ДС-20П- 00004/19.12.2019 г.. С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за привличане на И. Т. Д., С. Т. Г. и Г. Д. Д., и е предявил обратен иск срещу същите. Районният съд е приел за разглеждане под условие, че първоначалния иск бъде уважен предявените срещу И. Т. Д., С. Т. Г. и Г. Д. Д., искове с правно основание чл. 236, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД за осъждането им да заплатят солидарно на Областна администрация на област София, представлявана от Областен управител на област София сумите претендирани от „Топлофикация София“ ЕАД. Към първоинстанционното производство е приложено гр. д. № 68992/2019 по описа на СРС, 118-ти състав. По заявление от 28.11.2019 г., подадено от „Топлофикация София“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е била връчена на Областна Администрация Област София, която чрез процесуален представител в срока е възразила по реда на чл. 414 ГПК. По делото са приложени два броя Акт за държавна собственост – единият с № 08842 от 26.03.2015 г., утвърден от областния управител на област София, а вторият – с № 02621 от 29.01.2001 г., утвърден от областния управител на област София, от които се установява, че имот, представляващ апартамент № 15, намиращ се в гр. София, бул. ••••, съответно 5- ти надпартерен, с обща площ 73, 30 кв.м. и състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, е държавна собственост. По делото е приложен договор за наем, сключен на 11.03.1998 г. между В.С.С. – областен управител на Област София, като наемодател и М.К.Я. като наемател, по силата на който намодателят е отдал под наем на наемателя недвижим имот – частна държавна собственост, намиращ се в гр. София, бул. ••••, ап. 15 с полезна площ 31, 88 кв. м. за задоволяване на жилищни нужди на семейството му. По делото е приложена декларация от 23.10.2001 г. от М.К.Я. адресирана до „Топлофикация София“ ЕАД, с която е декларирала, че наетият имот ще бъде използван за жилищни нужди на членовете на семейството ѝ. По делото е приложена молба от 06.03.2003 г., подадена от С.Д.Я., син на М.К.Я., с която моли „Топлофикация София“ ЕАД, да бъде закрита партидата за ползване на топлинна енергия в помещенията на адрес бул. „•••• поради смърт на М.К.Я.. По делото е приложен договор за наем, сключен на 27.03.1998 г. между В.С.С. – областен управител на Област София, като наемодател и Ю.М.И. като наемател, по силата на който наемодателят отдава под наем на наемателя недвижим имот – частна държавна собственост, намиращ се в гр. София, бул. ••••, ап. 15 с полезна площ 29, 72 кв. м. за задоволяване на жилищни нужди на семейството му. Със споразумение, сключено на 08.10.2007 г. между Областна администрация на Област София, представлявана от областния управител Т.М., и Ю.М.И., страните са се споразумели Ю.М.И. да обитава и пази невдижим имот частна държавна собственост, намиращ се в гр. София, бул. ••••, ап. 15. Страните са се споразумели Ю.И. да плаща месечно обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на 72, 52 лева, както и да заплаща дължимите експлоатационни разходи. Със заповед № РД-15-024 от 21.02.2018 г. на областния управител на Област София е разпоредено изземване от И. Т. Д., С. Т. Г., Г. Д. Д. на недвижим имот – държавна собственост, управляван от областен управител на Област София, а именно самостоятелен обект с идентификатор 68134.404.275.1.15, представляващ апартамент № 15, намиращ се в гр. София, район „Оборище“, бул. •••• (5-ти надпартерен), поради това, че го държат без правно основание. В мотивите към заповедта е обективирано, че след смъртта на Ю.И., имотът продължил да се държи от И. Т. Д., С. Т. Г., Г. Д. Д.. Заповедта с № РД-15-024 от 21.02.2018 г. на областния управител на Област София е била обжалвана от заинтересованите лица. С решение № 5398 от 13.09.2018 г. по адм. д. № 2927/2018 г. по описа на Административен съд – София, 53-ти състав, потвърдено с решение № 13214 от 07.10.2019 г. по адм. д. № 797/2019 г. по описа на ВАС и влязло в сила на 07.10.2019 г., жалбата е била отхвърлена. С постановление № ДС-20П-00004 от 19.12.2019 г. на областния управител на Област София е постановено изпълнение на заповед № РД-15-024 от 21.02.2018 г., издадена от областния управител на Област София. С протокол за изземване на недвижим имот – частна държавна собственост от 21.01.2020 г. от И. Т. Д., С. Т. Г., Г. Д. Д. е иззет недвижим имот – държавна собственост, управляван от областен управител на Област София, а именно самостоятелен обект с идентификатор 68134.404.275.1.15, представляващ апартамент № 15, намиращ се в гр. София, район „Оборище“, бул. •••• (5-ти надпартерен). При извършване на изземването в протокола е описано състоянието на имота по помещения – коридор, баня, кухня, стая-1, стая-2, балкон. По делото е приложен констативен протокол № 54 от 08.08.2014 г. за установяване на идентичност между номерация на отделни имоти на адреса бул. Дондуков №113, от който се установява, че на апартамент № 15 по нотариален акт съответства ап. № 12 с две партиди съответно с аб. № 1173 и с аб. № 1174 от информационната системна на „Топлофикация София“ ЕАД. От приетите по делото договор с № 637/15.10.2001 г., сключен между „Б. България“ ООД и представител на собствениците на имоти, находящи се на адрес бул. „Дондуков“, Протокол от общо събрание на собствениците, проведено на 05.09.2001 г., ведно със списък на етажните собственици, се установява избора за дружество, което да извършва дялово разпределение - „Б.“ ООД. По делото са приложени Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в град София. По делото е приложен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139а, ал. 2 от ЗЕ, сключен на 08.07.2011 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Б.“ ООД. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решението е валидно. По отношение допустимостта на решението въззивният съд намира, че искът е бил предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице е правен интерес от завеждане на установителен иск предвид издадената заповед за изпълнение за претендираните в исковата молба суми в развилото се заповедно производство. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното: Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно следните елементи от фактическия му състав: 1) обогатяване на ответника; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на правно основание за обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка между обедняването и обогатяването - същите да произтичат от един и същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна (ППВС № 1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия. Съгласно чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ отношенията между топлопреносното предприятие и небитовите клиенти се уреждат въз основа на писмен договор съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, а при липса на такъв и при реално доставена и използвана топлинна енергия топлопреносното предприятие разполага с правната възможност да защити интересите си по реда на чл. 59 ЗЗД. В последната хипотеза, за да се позове на неоснователно обогатяване, в тежест на топлопреносното предприятие е да докаже, че клиентите са небитови такИ. и реално са ползвали имота, респективно топлинната енергия. Въззивният съд намира, че предвид събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал ищецът не е доказал при условия на пълно и главно доказване, че ответникът като небитов клиент е ползвал имота през процесния период. В § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ са дадени легални дефиниции за „битов клиент“ и „небитов клиент“, при анализа на които се налага извод, че водещ критерии за разграничаване на двете понятия са нуждите, за които се купува, респективно ползва топлинната енергия. Небитов е този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови, т.е. за стопански нужди. Въззивникът ищец поддържа твърдението, че през процесния период имотът е бил ползван от ответника Областна администрация Област София, поради което доставяната топлинна енергия била използвана за стопански нужди. Безспорно по делото е обстоятелството, че процесният имот - представляващ апартамент № 15, намиращ се в гр. София, бул. ••••, съответно 5-ти надпартерен, с обща площ 73, 30 кв.м., е частна държавна собственост. При съвкупния анализ на приложените по делото писмени документи, неоспорени от страните – договори за наем от 11.03.1998 г. и 27.03.1998 г., споразумение от 08.10.2007 г., Заповедта с № РД-15-024 от 21.02.2018 г. и протокол за изземване на недвижим имот – частна държавна собственост от 21.01.2020 г. от И. Т. Д., С. Т. Г., Г. Д. Д., се установява, че в периода до 2007 година имотът е бил предоставен за ползване на две различни лица. В договорите за наем изрично е посочена площта, която се отдава под наем на съответния наемател, а в споразумението от 08.10.2007 г. липсва конкретизиране на площ, която се отдава за ползване на Ю.И., а се посочва целият апартамент. При изземвнаетно на процесния апартамент от владението на И. Т. Д., С. Т. Г., Г. Д. Д. са описани използваните от лицата помещения, респеткивно в какво състояние са се намирали те, а именно 2 стаи, кухня, баня, коридор и балкон. Съпоставяйки описаните помещения в протокола за изземване с приложените по делото 2 броя Акт за държавна собственост – единият с № 08842 от 26.03.2015 г., а вторият – с № 02621 от 29.01.2001 г., в които е обективирано, че имот, представляващ апартамент № 15, намиращ се в гр. София, бул. ••••, съответно 5-ти надпартерен, се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения се налага изводът, че целият имот, а не конкретна площ, както е било по първоначалния договор за наем, е бил ползван от И. Т. Д., С. Т. Г., Г. Д. Д.. Следователно през процесния период - 01.10.2016 г.-30.04.2019 г., имотът е бил обитаван от Ю.И., респективно от И. Т. Д., С. Т. Г., Г. Д. Д., които са използвали имота за задоволяване на жилищни нужди. В тази връзка неоснователни са доводите на въззивника, че за процесния период имотът е бил освободен от бившия наемател. Въпреки че са налице две отделни партиди съответно с аб. № 001174 и аб. № 001173 видно от констативен протокол № 54 от 08.08.2014 г., въззивният съд намира, че е за процесния период целият имот предвид гореизложеното е бил ползван от Ю.И., респективно от И. Т. Д., С. Т. Г., Г. Д. Д. за жилищни нужди, респективно битови нужди. Следователно от така събраните по делото доказателства се установява, че в процесния период доставяната до имота топлинна енергия е била използвана за битови нужди, а не за стопански, както твърди въззивника ищец. Неоснователни са доводите на въззивника ищец и касателно първата предпоставка на състава на чл. 59 от ЗЗД - обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Релевантно за делото с оглед правния характер на предявените искове е дали въззИ.емият ответник Областна администрация област София е ползвал имота лично, респективно чрез свой представител за собствени нужди, през процесния период. Това е така, защото само ползвайки го би могъл да се обогати със стойността на топлинната енергия, потребена в него. В тази връзка споделяеми са изводите на СРС, че през процесния период имотът е бил ползван от И. Т. Д., С. Т. Г., Г. Д. Д., за което въззивният съд изложи своите съображения по-горе, поради което същите не следва да бъдат повтаряни. Предвид гореизложеното правилни се явяват изводите на районния съд, че в конкретния случай не е осъществен фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а именно не са доказани обогатяване на ответника и липсата на друг иск за защита на обеднелия, поради и което предявеният иск като неоснователен правилно е бил отхвърлен. Във въззивната жалба не са изложени други възражения и оплаквания за неправилност на решението на районния съд, по които въззивната инстанция да дължи произнасяне. С оглед ограничената проверка за правилност на решението и предвид неоснователност на наведените във въззивната жалба доводи, въззивният съд намира решението на контролираната инстанция за правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено. По разноските: По отношение разноските във въззивното производство настоящият съдебен състав намира, че право на такИ. има въззИ.емия. Същият своевременно е предявил претенция за разноски за юрисконсултско въззнаграждение. Въззивният съд като съобрази процесуалните действия, предприети от процесуалния представител на въззИ.емия – процесуална зашита в проведеното публично съдебно заседание, намира че на въззИ.емия на осн. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева. Така мотивиран, Софийски градски съд,

Цитирани разпоредби

24