РЕШЕНИЕ

№ 31

гр. В., 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседА.е на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЙМ при участието на секретаря НЦК като разгледа докладваното от ВЙМ Търговско дело № 20201300900052 по описа за 2020 година Искът е с правно основА.е чл.694 ТЗ. Образувано по искова молба ИСКОВА МОЛБА ОТ: „КТБ“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. С.1000, р-н С., ул. „Г••, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвА.ята с ЕИК 831184677, представлявано от АНД, ЕГН •••••••••• и К••, ЕГН ••••••••••, в качеството им на синдици, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. наУправителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банкитеАдрес за съобщения: гр. С. 1000, р-н С., ул. „Г•• СРЕЩУ: 1/ „РИЛ“ (Rovex International Limited) чуждестранно юридическо лице, регистрирано съгласно законите на Х., с адрес Suite 2301, 23 FCOM WEBPLAZA, 12CHEUNGYUESTCHEUNGHSHA, WANKLN, HONG KONG; 2/ „ЕП” АД, с ЕИК•••, със седалище и адрес на управление: област В., община В.. гр. В., п.к. 3700, ул. •••, представлявано or Изпълнителния директор СтА.слав В. С. с Правно основА.е: чл. 694 от ТЗ и Цена на иска: 3 470 998, 01 лв.

Подържа в исковата молба, че С Решение № 24 от 08.05.2018 г. на Окръжен съд - В., постановено по т.д.№ 18/2018 г., Търговска колегия, е открито производство по несъстоятелност по отношение на „ЕП” АД, ЕИК •••.КТБ" АД - в несъстоятелност („КТБ” АД в н./"Б.") е кредитор в производството по несъстоятелност на „ЕП” АД, по т.д. № 18/2018 г. по описа на ОС - В..Ответникът „РИЛ“ АД, чуждестранно юридическо лице, регистрирано съгласно законите на Х., е предявило вземА.ята си в срока по чл. 685 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „ЕП” АД и е включено в списъка на приетите вземА.я по чл. 686 от ТЗ (Доказателство №1), с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ с вземане в размер на 2 809 901, 64 лева, от които:

2 368 072, 97 лева - вземане за главница по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и Договор за цесия от 30.06.2016 г.; 423 080, 63 лева - вземане за договорна лихва върху главница за периода от 01.04.2015 до 08.05.2018 г. по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и Договор за цесия от 30.06.2016 г.; 18 748, 04 лева - вземане за договорна лихва върху главница за периода от 09.05.2018 до 08.06.2018 по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и Договор за цесия от 30.06.2016 г., както и законна лихва за периода от 09.06.2018 г.. до окончателното изплащане на вземА.ята. ГореописА.те вземА.я на „РИЛ“ АД, са включени в Списъка на приетите от синдика вземА.я по чл. 686 от ТЗ на кредиторите на „ЕП” АД, в несъстоятелност. Ответникът „РИЛ“ АД, чуждестранно юридическо лице, регистрирано съгласно законите на Х.. е предявило допълнително вземА.ята си в срока по чл. 688 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „ЕП” АД и е включено в списъка на приетите вземА.я по чл. 688, ал. 1 от ТЗ (Доказателство №2), с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ с вземане в размер на 661 096, 37 лева, представляващо договорна лихва върху главница за периода от 01.04.2015 - 30.06.2016 г. по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006, сключен между „П.“ АД и „НП“ ЕООД, Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г., сключен между „П.“ АД, „НП“ ЕООД и „ЕП“ АД и Договор за цесия от 30.06.2016 г., сключен между „П.“ АД и „РИЛ“ АД. Вземането в размер на 661 096.37 лева на „РИЛ“ АД, е включено в Списъка на приетите от синдика вземА.я по чл. 688. ал. 1 от ТЗ на кредиторите на „ЕП” АД, в несъстоятелност. На основА.е чл. 690, ал. 1 от ТЗ „КТБ“ АД - в несъстоятелност е подало Възражение с вх. №2212/10.07.2018 г. (Доказателство №3) срещу вземА.ята на „РИЛ“ АД от Списъка на приетите от синдика вземА.я по чл. 686 от ТЗ на кредиторите на „ЕП” АД и Възражение с вх. №2729/12.09.2018 г. (Доказателство №4) срещу Списъка на приетите вземА.я по чл. 688, ал. 1 от ТЗ на кредиторите на ЕП” АД. С Определение № 70/30.07.2020 г., постановено по реда на чл. 692 от ТЗ, по т.д. № 18/2018 г. по описа на ОС - В. (Доказателство №5), обявено по партидата на „ЕП" АД в ТРРЮЛНЦ на 10.08.2020 г. с вписване № 20200810111533, съдът се е произнесъл по направените възражения срещу приети вземА.я на ответника „Р.“ АД, като е оставил същите без уважение и е одобрил Списъка на приетите от синдика вземА.я по чл. 686 от ТЗ и Списъка на приетите вземА.я по чл. 688. ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, но съдът е оставил възражението без уважение. С оглед на което оспорват вземА.ята на „РИЛ“ АД към „ЕП” АД, като считаме, че същите не съществуват. Ответникът „РИЛ“ АД твърди, че вземА.ята му произтичат от Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006, Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и Договор за цесия от 30.06.2016 г., но данните за произхода на тези вземА.я е неясен и противоречив. В този смисъл оспорват гореописА.те вземА.я както по основА.е, така и по размер, като твърдят, че същите са несъществуващи поради следните съображения: Считат че, в конкретния случай вземА.ята, сега с титуляр „РИЛ“ АД, предявени в производството по несъстоятелност на „ЕП“ АД. реално не са съществували, няма данни и да са възникнали валидно, нито несъстоятелното дружество да има подобни задължения, от което следва, че договорът за цесия, обосноваващ вземА.ята на кредитора „РИЛ“ АД и включени в списъка на приетите вземА.я по чл. 686 от ТЗ и списъка на приетите вземА.я по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, е нищожен, а посочените по-горе вземА.я несъществуват. Поради това считат, че „РИЛ“ АД не притежава качеството кредитор па „ЕП“ АД. Тези договори не са подписА. на датите, сочени в тях. Те не са намерили отражение и в счетоводствата на дружествата-стрА. по тях, в това число и в техните ГФО за годините, следващи годините на сключването им. Считат, че Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и Договор за цесия от 30.06.2016 г. са съставени единствено с цел създаване на основА.е за предявяване на вземане от ответника „РИЛ“ ЛД в производството по несъстоятелност на „ЕП” АД. Също така, видно от Списъка на приетите вземА.я по чл. 686 от ТЗ, едно от приетите вземА.я на ответника „РИЛ“ АД е в размер на 423 080, 63 лева, представляващо вземане за договорна лихва върху главница за периода от 01.04.2015 до 08.05.2018 г. по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и Договор за цесия от 30.06.2016 г. Видно от Списъка на приетите вземА.я по чл. 688, ал. 1 от ТЗ вземането на ответника „РИЛ“ АД в размер на 661 096, 37 лева, отново е за договорна лихва върху главница, но за периода от 01.04.2015 - 30.06.2016 г. по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006. сключен между „П.“ АД и „НП“ ЕООД, Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г„ сключен между „П.” АД, „НП“ ЕООД и „ЕП“ АД и Договор за цесия от 30.06.2016 г., сключен между „П.“ АД и „РИЛ“ АД. Т.е. от описаното по-горе става ясно, че ответникът в молбата си за предявяване на вземА.я по чл. 688 от ТЗ е предявил същото вземане, като в молбата за предявяване на вземА.я по чл. 685 от ТЗ, а разликата в размера на вземането се дължи на обстоятелството, че в допълнителното предявяване се иска включване на договорна лихва върху главница за по- кратък период, но на същото основА.е. Ето защо считат, че е налице дублиране на вземА.я в двата списъка, което е самостоятелно основА.е за изключване на вземането в размер на 661 096, 37 лева, представляващо договорна лихва върху главница за периода от 01.04.2015 -30.06.2016 г. по Договор за заем за приходи от облигации ог 26.10.2006, сключен между „П.“ АД и „НП“ ЕООД, Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г„ сключен между „П.“ АД, „НП“ ЕООД и „ЕП“ АД и Договор за цесия от 30.06.2016 г., сключен между „П.“ АД и „РИЛ“ АД от списъка на приетите вземА.я по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Молят съда да признае за установено, че вземА.ята на „РИЛ“ АД, чуждестранно юридическо лице, регистрирано съгласно законите на Х. към „ЕП” АД, с ЕИК •••, включени в Списъка на приетите от синдика вземА.я по чл. 686 от ТЗ и Списъка на приетите от синдика вземА.я по чл. 688, ал. 1 от ТЗ на кредиторите на „ЕП” АД, одобрени с Определение № 70/30.07.2020 г. по т. д. №18/2018г., по описа на ОС - В., в общ размер на 3 470 998, 01 лева, са несъществуващи. Постъпил е ОТГОВОР НА ИСКОВА МОЛБА От „ЕП“ АД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: област В., община В., гр. В., п.к. 3700, ул. Хан Аспарух №20, бл.2, вх.А, ет. З, ап.7, представлявано от изпълнителния директор СтА.слав В. С., в която се подържа, че Предявените искове са недопустими. Ищецът „КТБ“ АД /н/ не е активно легитимиран да води настоящия иск, защото няма качеството кредитор. Съгласно чл.694, ал.З ТЗ само кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане на друг кредитор и то ако е направил възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, но съдът е оставил възражението „без уважение“. Следователно първата и абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на настоящия иск е ищецът „КТБ“ АД /н/ да има качеството „кредитор“. В случая „КТБ“ АД /н/ няма активна процесуална легитимация да води настоящия иск, защото не е кредитор в несъстоятелността на „ЕП“ АД. Това е така, защото в срока по чл.685, ал.1 ТЗ „КТБ“ АД /н/ („КТБ“ АД /н/) предявила в несъстоятелността на „ЕП“ АД вземА.я под условие, които не съществуват, но евентуално ще възникнат в бъдеще при сбъдването на условието: - вземане по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. в общ размер на 29 279 981, 93 щ. долара, което е предявено с привилегия и ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, като обезпечено с първи по ред залог върху цялото търговско предприятие на „ЕП” АД и с други обезпечения. - вземане по договор за банков кредит от 11.07.201 Зг. в общ размер на 15 130 457, 73 щ. долара, което е предявено с привилегия и ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, като обезпечено е втори по ред залог върху цялото търговско предприятие на „ЕП” АД. Синдикът на „ЕП“ АД включил претендирА.те под условие вземА.я на б. в списъка на неприетите предявени вземА.я по чл.686, ал.1, т.З ТЗ с мотива, че същите са погасени чрез прихващане и не фигурират в счетоводните записвА.я на „ЕП“ АД. Наред с това „КТБ” АД /н/ твърди, че е обезпечен кредитор и вземА.ята му се ползват с първа по ред привилегия в производството по несъстоятелност на „ЕП” АД. Според „КТБ” АД /н/ обезпеченията са възстановени ех lege по силата на § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗБН (ДВ бр.22 от 13 март 2018г.). Тази законова разпоредба урежда ретроактивно, че извършеното заличаване на обезпечения от квесторите на „КТБ” АД /н/ е нищожно, а учреденото в полза на „КТБ” АД /н/ обезпечение се смята за действително и запазва своя ред. С определение по чл.692, ал.4 ТЗ, постановено на 30.07.2020г. по

търговско дело № 18 от 2018г. на ОС В., съдът по несъстоятелността е оставил „без уважение“ възражението по чл.690, ал.1 ТЗ на синдиците на „КТБ” АД /н/ срещу неприемането на посочените вземА.я под условие и е одобрил списъка на неприетите от синдика предявени вземА.я. В срока по чл.694, ал.6 ТЗ „КТБ“ АД /н./ е предявила срещу „ЕП“ АД искове е правно основА.е чл.694, ал.2, т. 1 от ТЗ, за да установи пред съда съществуването на посочените неприети вземА.я, които са били предявени под условие с молбата за предявяване по чл.685, ал.1 ТЗ. По тези искове е образувано

търговско дело 54 от 2020г. по описа на ОС В., което понастоящем е висящо.Изложените твърдения в исковата молба по т.д 54 от 2020 на ВОС, обуславят недопустимост на исковете по настоящото дело. След като „КТБ“ АД /н/ твърди, че вземА.ята му от „ЕП“ АД по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и договор за банков кредит от 11.07.2013г. не съществуват нито към настоящия момент, нито към момента на подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело, то ищецът няма качеството на кредитор, поради което не е легитимиран да води настоящото дело за установяване несъществуването на вземане на друг кредитор - Р., който е с приети вземА.я. Дори при евентуално положително решение по делата висящи пред СГС за обявяване на прихващА.ята, с които са погасени вземА.ята му от „ЕП“ АД за недействителни, то вземА.ята пак няма да съществуват, защото прихващА.ята ще бъдат обявени за недействителни само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, а за всички останали, в това число и за самата „КТБ“ АД /н/ прихващА.ята ще продължат да съществуват и да пораждат своето погасително действие. Оттук следва, че дори да се сбъдне условието, визирано от „КТБ“ АД /н/ в молбата за предявяване на вземА.ята по чл.685 ТЗ, то б. пак няма да има вземА.я от „ЕП“ АД, поради което и в тази хипотеза настоящите искове ще бъдат недопустими. Що се отнася до допълнително предявените вземА.я по Договор за банков кредит от 12.02.201 Зг. и договор за поръчителство от 12.02.2013г., вземА.ята по Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014г. и вземА.ята по Договор за банков кредит от 27.03.2014г., които „КТБ“ АД /н/ е предявило със закъснение в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, следва да се има предвид, че те не могат да легитимират б., като ищец в настоящото производство. Това е така, защото съгласно изричната норма на чл.688, ал.2 ТЗ кредитор с допълнително предявено вземане по чл.688, ал.1 не може да оспорва прието вече вземане или извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка, ако е извършено разпределение на осребреното имущество. ВземА.ята на „Р.“ са предявени в срока по чл.685 ТЗ и вече са били приети от синдика към момента на подаване на възражение от „КТБ“ АД /н/ по реда на чл.690 ТЗ. Към този момент „КТБ“ АД /н/ е предявила под условие само вземА.ята си по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и договор за банков кредит от 11.07.2013г., а другите вземА.я претендирА. от б. още не са били предявени. Допълнително предявените от б. вземА.я, които са включени в списъка по чл.688 ТЗ не могат да служат като основА.е за оспорване на приетите вземА.я на „Р.. Това е така, защото съгласно чл.688, ал.2 ТЗ кредитор е допълнително предявено вземане по чл.688, ал.1 не може да оспорва прието вече вземане. Предявените искове са недопустими и поради това, че ВземА.ята, съществуването на които се оспорва са различни от тези, които са включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземА.я. В исковата молба се отрича съществуването на вземане на „Р.“ към „ЕП“ АД в общ размер на 3 470 998.01 лева, включено в списъка на приетите вземА.я по чл. 686 от ТЗ и в списъка на приетите вземА.я по чл. 688, ал.1 от ТЗ, одобрени е Определение № 70/30.07.2020г. постановено по реда на чл.692 ТЗ от съда по несъстоятелността. В същото време в списъка на приетите вземА.я по чл. 686 ТЗ, обявен по партидата на „ЕП“ АД в търговски регистър към Агенция по вписвА.ята на 03.07.2018г. под точка 5 са включени следните вземА.я на „Р.“ към „ЕП“ АД: 2 368 072 97 лева ( два милиона триста шестдесет и осем хиляди седемдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки) - вземане за главница по договор за заем, договор за встъпване в дълг и договор за цесия; 423 080.63 лева (четиристотин двадесет и три хиляди и осемдесет лева и шестдесет и три стотинки) - вземане за възнаградителна/договорна лихва, начислена върху дължимата главница за периода от 01.04.2015г. до 08.05.2018г. /датата, на която е постановено съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „ЕП“ АД/; 18 748.04 лева (осемнадесет хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и четири стотинки) - вземане за възнаградителна/договорна лихва върху дължимата главница за периода от 09.05.2018г. /датата, следваща датата, на която е постановено съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност/ до датата на предявяване на вземА.ята пред съда по несъстоятелността - 08.06.2018г.. В списъка на допълнително приетите от синдика вземА.я, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ под точка 2 са включени следните вземА.я на „Р.“ към „ЕП“ АД: - 661 096.37 лева (шестстотин шестдесет и една хиляди деветдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки) вземане за договорна лихва върху главница в размер на 2 368 072, 97 лева за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2016г., прехвърлени е договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 30.06.2016г., сключен между „П.” АД /цедент/ и „Р.“ /цесионер/. От изложеното по-горе е видно, че ищецът претендира да бъде установено несъществуването на вземА.я на „Р.“ /ROVEX INTERNATIONAL LIMITED/ към „ЕП“ АД, които не са идентични с включените от синдика вземА.я в списъка на приетите вземА.я, както по размер, така и по основА.е. Съгласно константната практика на ВКС предметът на иска по чл.694 от ТЗ - спорното вземане, отричано от кредитора на несъстоятелния длъжник, следва да е напълно идентично с включеното от синдика в списъка на приетите вземА.я, както по своя титуляр и размер, така и по основА.е / Решение №44/25.05.2017 по дело №407/2016 на ВКС, ТК, I т.о./. Следователно допустимостта на иска предпоставя пълна идентичност между предявеното в производството по несъстоятелност вземане, което е било предмет на възражение по чл.690, ал.1 ТЗ и вземането, за чието установяване е инициирано производството по чл.694 ТЗ. Нито размерът, нито основА.ята на вземА.ята, за които се твърди, че не съществуват, не съвпадат с тези, включени в одобрения от съда списък на приетите вземА.я. Това води до недопустимост на иска по чл.694 ТЗ, тъй като той не може да се предявява за установяване на несъществуването на някакви други, вземА.я, различни от включените в посочения списък. Ето защо, исковете са недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено. Оспорват основателността на исковете.Договорът за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г. е сключен между „П.“ АД и „НП“ ЕООД. Същият е валидно сключен и не съществуват никакви основА.я да се твърди, че не е породил установените в него права и задължения на стрА.те. На 26.10.2006г. между „П.” АД, като заемодател и „НП” ЕООД, като заемополучател е сключен договор за заем за приходи от облигации. Съгласно уговореното в договора за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г., „П.“ АД в качеството му на заемодател е предоставило на „НП“ ЕООД, в качеството му на заемополучател паричен заем в размер на 55 000 000 лева. Представени са банкови платежни нареждА.я, от които е видно, че „П.“ АД е предоставило по банков път на „НП“ ЕООД заемната сума по договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г.. Съществуването на договора за заем за приходи от облигации и неговата дата се установява и от сключения на 01.01.2008г. анекс към договора. На 01.01.2008г. между „П.” АД /като заемодател/, и „НП” ЕООД /като заемополучател/ е сключен Анекс № 1 към договора за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г., по силата на който лихвения процент, уговорен в договора, се промена от 8, 375 % на 9, 50 %.. Всички имуществени размествА.я по договора са счетоводно отразени в счетоводната документация на „НП“ ЕООД и „П.“ АД., отразени в годишния финансов отчет на „П.“ АД за 2006г. като „Дългосрочна част на предоставени заеми на свързА. лица“, а в ГФО на „НП“ ЕООД сумите по заема са отразени, като получени с изричното пояснение „Като дългосрочни задължения по лихвени заеми в баланса на Дружеството към 31.12.2006 година е представено задължение по сключен през месец октомври договор със свързано лице, с падеж октомври 2011 година“. Това е и падежът, установен в заемния договор. В бележка 25 към отчета изрично е посочено, че „Към 31 декември 2006 година Дружеството има задължение по дългосрочен заем в размер на 102, 100 хил.лв., получен от едноличния собственик.“, т.е от „П.“ АД, който към този момент е имал такова качество. Горното се потвърждава и от записвА.ята в ГФО на „НП“ ЕООД за 2007г. (бележка 30, стр.58), където изрично е посочено, че през 2006г„ дружеството е получило лихвени заеми от дружеството-майка в размер на 102, 100 хил. лева, т.е в размер по-голям от 55 000 000 лева. Това кореспондира и със записвА.ята в ГФО на „П.“ АД за 2007г., че през 2006г. дружеството има вземА.я за лихвени заеми от дъщерни дружества в размер на 102, 100 хил лева (забележка 32 - продължение, стр.107). Тези ГФО са обявени в Търговския регистър, поради което са известни на всички трети лица и за тях се прилага необоримата презумпция на чл.9 ЗТР. Ето защо твърденията на „КТБ“ АД /н/, че този договор не е подписан на посочената дата, и не е намерил отражение в счетоводството на дружествата, в т.ч. и в годишните финансови отчети за годината, следваща годината на сключването му, са голословни и неверни. Договорът за встъпване в дълг от 02.03.2015г„ сключен между „П.“ АД, „НП“ ЕООД и „ЕП“ АД е валидно сключен и не съществуват никакви основА.я да се твърди, че не е породил установените в него права и задължения на стрА.те. На 02.03.2015г. между „П.“ АД /като кредитор/, „НП“ ЕООД /като длъжник/, и „ЕП“ АД /като съдлъжник/ е сключен договор за встъпване в дълг, като стрА.те се договарят, че „ЕП“ АД встъпва изцяло в задълженията на „НП“ ЕООД към кредитора „П.“ АД, които към 28.02.2015г. са в размер на 20 842 796, 34 лева, и които задължения произтичат от договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г., сключен между „П.“ АД в качеството му на заемодател и „НП“ ЕООД в качеството му на заемател. „ЕП“ АД отговаря солидарно с длъжника „НП“ ЕООД за целия размер на дълга по договора за заем от 26.10.2006г. Въпреки наименовА.ето си /договор за встъпване в дълг/, той е тристранен договор. Договорът за встъпване в дълг от 02.03.2015г. включва установителна част, в която „НП“ ЕООД и „П.“ АД, в качеството си на стрА. по договора за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 год. уреждат отношенията помежду си във връзка с неговото изпълнение. Договорът за встъпване в дълг в тази си част има значението на спогодба. Установените в договора за встъпване в дълг задължения на „НП“ ЕООД към „П.“ АД следва да се приемат за съществуващи такива, каквито са установени в него без да е необходимо да се установява размерът им преди сключването му. С така посочените правни сделки се е породило вземането на „П.“ АД към „ЕП“ АД прехвърлено на „Р.“ по силата на договор за цесия от 30.06.2016г.. На 30.06.2016г. между „П.“ АД /като цедент/ и „Р.“ /като цесионер/ е сключен договор за прехвърляне на вземане /цесия/, по силата на който „П.“ АД е прехвърлило на „Р.” свое парично вземане срещу „НП“ ЕООД, което към 30.06.2016г. е в размер на 3 029 169, 34 лева (три милиона двадесет и девет хиляди сто шестдесет и девет лева и тридесет и четири лева), заедно с всички лихви, дадени обезпечения и други принадлежности и привилегии, което вземане произтича от Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г. и анекс от 01.01.2008г. Съгласно чл.99, ал.З от ЗЗД договорът за прехвърляне има действие спрямо третите лица и спрямо дължника от деня, когато прехвърлянето бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В случая уведомление за прехвърляне на вземането, което е получено от длъжника ЕП АД на 30.06.2016г., поради което не може да има съмнение, че договорът е породил своето действие, като прехвърлянето се е осъществило и има действие от момента, в който е съобщено на ЕП АД. Договорът за цесия от 30.06.2016г. е породил своето действие, като прехвърлянето се е осъществило и „Р.“ има вземане от „ЕП“ АД по договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г. и анекс от 01.01.2008г. към него. В случая са представени убедителни доказателства за съществуването на главното вземане, както и за неговият размер. Предвид съществуването на главно вземане е възникнало и акцесорно задължение за „ЕП“ АД за плащане на договорна лихва, което също е установено по размер в договора за заем. Молят съда да остави „без разглеждане“ предявените от „КТБ“ АД /н/ искове, като недопустими и да прекрати производството по делото, при евентуалност, да ги отхвърли, като неоснователни.При евентуалност, ако съда приеме, че исковете са допустими, да спре делото на основА.е чл.229, ал. 1, т.4 ГПК до приключване с окончателно, влязло в сила решение на т.д. № 6301/2015г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав, на т.д. 1540/2017г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав, на т.д. № 705/2020г., по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав и на т.д. № 54/2020г. по описа на Окръжен съд В., които са преюдициални по отношение на настоящия спор. Първите три дела имат за предмет обявяване на прихващА.ята, с които са погасени вземА.ята на „КТБ“ АД от „ЕП“ АД за недействителни по отношение на кредиторите, а последното дело има за предмет съществуването на вземА.ята на „КТБ“ АД от „ЕП“ АД и ще отговори на въпроса дали „КТБ“ АД има качеството кредитор, което е предпоставка за водене на настоящия иск. Ето защо, считаме, че решението по тези дела несъмнено има значение за изхода на настоящото дело. Молят съда да назначи съдебно - счетоводна експертиза, по която вещотото лице да направи проверка на място в счетоводството на „П.“ АД, „ЕП“ АД и „НП“ ЕООД и да отговори на КОНКРЕТНИ въпроси. Постъпил е писмен отговор от ответната страна ОТГОВОР НА ИСКОВА МОЛБА От„Р.“ ’ROVEX INTERNATIONAL LIMITED” чуждестранно юридическо лице. което е регистрирано съгласно законите на ХК, като дружество с огрА.чена отговорност, с адрес: S u i t e 2301, 23 /FCOMWEBPLAZA, 1 2 CHEUNGYUESTCHEUNGSHA, WANKLN, Hong Kong / Хонг Конг, представлявано от управителя си Ерлин Мей Родригес /Erlene May Rodrigez чрез пълномощника си адвокат КДТ, с адрес на кантората: град В., ул. „Ц•••, в който подържа, че предявените искове са недопустими, тъй като Ищецът „КТБ“ АД /н/ не е активно легитимиран да води настоящия иск, защото няма качеството кредитор. Съображенията им по отношение допустимост и основателност на исковите претенции съвпадат с тези на „ЕП „ Ад. Постъпила е допълнителна искова молба от КТБ АД (н.) По направените от ответниците възражения относно недопустимостта на предявените искове посочват, че тези възражения са неоснователни. Твърдения на ответника за това дали това вземане съществува или не, мехА.зма на неговото погасяване, наличието на обезпечения и тяхната действителност не са предмет на настоящото производство, а на образуваното т.д. № 54/2020 г. по описа на ОС В..За другите вземА.я на „КТБ АД (н.) от несъстоятелния длъжник е предявен положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2 от ТЗ, по който е образувано т.д. №50/2020 г., по описа на ОС - В..В настоящия случай, както е посочено и в исковата молба, кредиторът „КТБ“ АД (н.) е подал възражение срещу вземА.ята на „РИЛ“, включени в Списъка на приетите вземА.я по чл. 686 от ТЗ и възражение срещу вземА.ята на това дружество, включени в Списъка на приетите вземА.я по чл. 688 от ТЗ. Видно от представените по делото доказателства възраженията са подадени в определения от закона срок, същите са оставени без уважение от съда по несъстоятелността с Определението по чл. 692 ТЗ, поради което са налице условията за предявяване на иска но чл. 694, ал. 3 ТЗ. Молят Съда да приеме, че предявеният от КТБ АД (н.) отрицателен установителен иск срещу „ЕП“ АД, в несъстоятелност, и „РИЛ“ с правно основА.е чл. 694, ал. 3 от ТЗ, е допустим.

По основателността на иска, подържат всички твърдения в основната искова молба. Договор за заем за приходи от облигации, за който се твърди, че бил сключен на 26.10.2006 г. между „П.“ АД, като заемодател и „НП“ ЕООД като заемополучател. На първо място оспорват автентичността на този договор, като твърдят, че същият не е подписан от лицата, които се сочат в него като законни представители на стрА.те по договора. Също така считат, че същият не е сключен на датата, посочена в него, поради което оспорват и датата. На второ място оспорват автентичността на Анекс от 01.01.2008 г. към Договор за паричен заем от 26.10.2006 г. Твърдят, че същият не е подписан от лицата, които са посочени в него като законни представители на стрА.те, че този анекс не е подписан на датата, която е посочена в него. На следващо място с оглед на обстоятелството, че се твърди реалното предаване на сумата, уговорена в Договора за заем за приходи от облигации, за който се твърди, че бил сключен на 26.10.2006 г., твърдят, че изложените от ответниците в отговорите им на исковата молба записвА.я в ГФО за 2006г. и 2007г. на „П.“ АД и ГФО за 2006 г. на „НП“ ЕООД не се отнасят за Договора за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г. Също така считат, че счетоводните книги на тези дружества не са водени редовно. Ето защо твърдяното отразяване в годишните финансови отчети на двете дружества не могат да установят съществуване. Считат, че не е налице основА.е по чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК за спиране на настоящето производство до приключването с влязъл в сила съдебен акт на тд №6301от 2015 на СГС ТО VI-2 състав, 1540/17 г., по описа „а СГС VI-6 състав, на т.д 705/2020 по описа на СГС, ТО, VI -8 състав и на тд №54/ 2020 г., по описа на ОС В.. Действително първите три производства имат за свой предмет действителността на извършените от „ЕП“ АД (н.) прихващА.я а последното – установяване на вземА.ята на б. по Договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и Договора за банков кредит от 11.07.2013 г., но същите не са предпоставка за водене на настоящия иск и следователно не е налице връзка на преюдициалност. Чл. 694, ал.3 ТЗ поставя изискване искът да е предявен от „кредитор“, а не от „кредитор с прието вземане“, „кредитор с неприето вземане“ или „кредитор с установено по съдебен ред вземане“. Освен това дори и в рамките на производството да се установи, че б. няма вземане от „ЕП“ АД (н.) то това няма да доведе до прекратяване на производството. Това е така, защото съгласно нормата на чл. 694, ал. 4 ТЗ в производствата по чл. 694, ал. 1 до ал. 3 ТЗ задължително участва и синдика. Това означава, че дори и спрямо ищеца по делото да е установено с влязъл в сила съдебен акт, че същият няма вземане от несъстоятелния длъжник, то делото ще продължи между длъжника и синдика в защита на интересите на всички останали кредитори. Подържат искА.я по чл.183 ГПк за представяне на оригиналите на тези доказателства, като след становище от насрещната страна дали ще се ползват от тях, Съдът да открие производство по чл.193 ГПК.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК /двуседмичен/ ответникът по настоящето дело е представил отговор /допълнителен отговор-по търговските дела/, в който взема становище по допустимостта на предявения иск и подържат доказателствени искА.я. В ДОПЪЛНИТЕЛЕН ОТГОВОР НА ДОПЪЛНИТЕЛНА ИСКОВА МОЛБАОт„ЕП“АД, представлявано от изпълнителния директор СтА.слав В. С. оспорва изложените в допълнителната искова молба твърдения на ищеца, като неверни и недоказА. Подържат, че вземА.я, по договор за банков кредит от 12.02.2013г. и договор за поръчителство от 12.02.2013г., по договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014г. и по договор за банков кредит от 27.03.2014г., ищецът ги е предявил не в срока по чл.685 ТЗ, а в допълнителния срок по чл.688, ал.1 от ТЗ. Това е от съществено значение, защото съгласно чл.688, ал.2 от ТЗ „Кредитор с вземане по ал. 1 не може да оспорва прието вече вземане или извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка, ако е извършено разпределение на осребреното имущество“. Оттук следва, че и тези вземА.я не могат да послужат, като легитимация за „КТБ“ АД /н/ да оспорва вземА.ята на „Р.“. Това е така, защото „Р.“ е кредитор с приети вземА.я, които са били предявени още в първоначалния срок по чл.685 ТЗ. Ето защо, доводите на ищеца в допълнителната искова молба, че релевантни за наличието на активна процесуална легитимация на „КТБ“ АД /н/ е и образуваното пред ОС В., т.д. № 50/2020г., което има за предмет същестуваването на вземА.ята на ищеца, които са предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ са напълно несъстоятелни. Решението по т.д. № 50/2020г. на ОС В. няма значение за настоящия съдебен спор, поради изложените аргументи. Молят съда да спре производството по настоящото дело до приключването на

търговско дело № 54/2020г. по описа на ОС В. с окончателно влязло в сила съдебно решение. Смятат, че решението по това дело има преюдициално значение за изхода на настоящия съдебен спор, защото въпреки признА.ето на ищеца, че вземА.ята му по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и договор за банков от 11.07.2013. Именно по този иск е образувано тд 54 от 2020 на ВОС. Това, че съдебното производство по чл.694, ал.2 ТЗ за установяване съществуването на неприето вземане на кредитор в несъстоятелността има преюдициален характер по отношение на съдебното производство по чл.694, ал.З ТЗ, в което същото лице, кредитор с неприето вземане оспорва вземането на друг кредитор в несъстоятелността, се приема и в най - новата практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.З ТПК (основА.е за допускане на касационно обжалване, свързА. с точното прилагане на закона и за развитието на правото). Така, в Определение № 350 от 24.07.2018 г., постановено от ВКС по ч. т. д. № 1151/2018 г., е прието, че съществува връзка на обусловеност по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 4 ТПК между производството по иска по чл.694, ал.З ТЗ за установяване несъществуването на вземане на друг кредитор, прието в производството по несъстоятелност, и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл.694, ал. 2 ТПК за съществуване на вземането, с което последният се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск: В Определение № 378 от 11.06.2019 г. по ч. т. д. № 130/2019 г., Т. К., II Т. О. на ВКС е прието, че: „При наличието на спор във висящо исково производство по предявен положителен установителен иск от кредитор за установяване съществуването на предявеното от него пред синдика, но неприето вземане по чл. 694, ал. 2 ТЗ, решаването на спора по положителния установителен иск по чл. 694. ал. 2 ТЗ отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предвид установяване на качеството на ищеца като кредитор на дружеството в несъстоятелност. Връзката между производството по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на неприетото му вземане, с което се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск, е преюдициална по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ТПК. “ В този смисъл е също Определение по т. д. № 56/2020г. на ОС - Б., Определение по ч. т. д. № 7/2021 г. на АС - Б., Определение по т. д. № 57/2020.Поддържат всички доводи, твърдения и възражения, направени с отговор на исковата молба. Оспорват, като неверни твърденията на „КТБ“ А Д (в несъстоятелност), че между „П.“ АД и „НП“ ЕООД не е сключван договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г., както и че заемодателят не бил предал на заемополучателя цитираната в договора за заем сума.

Договорът за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г. е сключен между „П.“ АД и „НП“ ЕООД. Същият е валидно сключен и не съществуват никакви основА.я да се твърди, че същият не е породил установените в него права и задължения на стрА.те. Съгласно уговореното в договора за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г., „П.“ АД в качеството му на заемодател е предоставило на „НП“ ЕООД, в качеството му на заемополучател паричен заем в размер на 55 000 000 лева. По делото са представени доказателства - банкови платежни нареждА.я, от които е видно, че „П.“ АД е предоставило по банков път на „НП“ ЕООД заемната сума по договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г. Отделно от това всички имуществени размествА.я по договора са счетоводно отразени в счетоводната документация на „НП“ ЕООД и „П.“ АД. Молят съдът да остави „без уважение“ искането на ищеца за оспорване на платежните нареждА.я приложени под т. 3 към отговора на исковата молба, депозиран от „ЕП“ АД. Заявяват, че ще се ползват от оспорените платежните нареждА.я. Същите представляват банкови удостоверения и като такива има характер на официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, поради което съдът следва да ги счита за верни и автентични до доказване на противното. Това е така, защото търговската банка е частноправен субект, поради което класификацията на издавА.те от нея документи като официални или частни следва да се преценява съобразно с това доколко удостоверяването на изявленията или на действията, от кръга на посочените в чл.179 ГПК, се включва в регламентираната в специалните нормативни актове удостоверителната функция на банковите документи. Съгласно чл.38 от Закона за платежните услуги и платежните системи б. е длъжна да предостави информация на платеца след получаване на платежното нареждане, която включва информация за получателя, за стойността на операцията, за датата на получаване на платежното нареждане и други. Съгласно чл.12, ал.4 и чл.13, ал.1, т. 11 от Наредба № 3/16.07.09г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инстР.ти, платежното нареждане се съставя от платеца и съдържа и основА.е /информация за получателя/. Следователно след като в тази част удостоверяването се извършва от б. по силата на закона, то има доказателствено значение за плащането и издаденият документ има характер на официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. По основателността на исковете - относно възраженията на ищеца за съществуването на Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015г., сключен между „П.“ АД, „НП“ ЕООД и „ЕП“ АД Договорът за встъпване в дълг е произвел действието си и са се породили предвидените в него права и задължения на стрА.те. Оспорването на съдържащите се в него изявления е недопустимо, тъй като те не са свидетелстващи, а диспозитивни документи. По основателността на исковете - относно възраженията на ищеца за съществуването на Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 30.06.2016г. между „П.“ АД и „Р.“ В допълнителната искова молба „КТБ“ Д /н/ твърди, че „ЕП“ АД и „НП“ ЕООД не са уведомени надлежно от стария кредитор „П.“ АД за прехвърленото вземане. От тук се обосновава, че договорът за цесия от 30.06.2016г. не е породил своето действие. Съгласно чл.99, ал.З от ЗЗД договорът за прехвърляне има действие спрямо третите лица и спрямо дължника от деня, когато прехвърлянето бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В случая по делото са представени уведомления по чл. 99, ал.З от ЗЗД от „П.“ АД до „ЕП“ АД и „НП“ ЕООД. Видно от двете уведомления, същите са получени от длъжника НП ЕООД на 30.06.2016г. и от длъжника „ЕП“ АД на 30.06.2021 г.. Ето защо, не може да има съмнение, че договорът е породил своето действие, като прехвърлянето се е осъществило и има действие от момента, в който е съобщено на длъжниците НП ЕООД и „ЕП“ АД. Заявяват, че ще се ползват от представените с отговора на исковата молба уведомление по чл. 99, ал.З от ЗЗД от „П.“ АД до „ЕП“ ЕООД и уведомление по чл. 99, ал.З от ЗЗД от „П.“ АД до „НП“ ЕООД. Твърдят, че същите са подписА. от лицата, посочени в тях като законни представители на дружествата, поради което са автентични, а датата на получаването им е достоверна. Визираната в допълнителната искова молба разпоредба на чл.7 от договора за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г. не може да бъде противопоставена на ответниците по настоящото дело и трети за договора лица не могат да се позовават на нея. Тя има значение за вътрешните отношения между заемодателят „П.“ АД и заемателят „НП“ ЕООД, но в отношенията с трети лица ще се приложи общата разпоредба на чл.99, ал.З ЗЗД. Уговорката по чл.7 от договора за заем за приходи от облигации може да има значение само за търсене на отговорност от страната по договора, която я е нарушила, но тя не може да бъде противопоставена и по никакъв начин не обвързва трети лица, които не са стрА. по договора. Тази уговорка има само облигационно действие между стрА.те по договора. Разпоредбата на чл.7 от договора за заем за приходи от облигации е спазена, респективно, договорът за прехвърляне на вземане от 30.06.2016г., сключен между „П.“ АД и „Р.“ е породил своето правно действие, за което представят доказателства за валидно учредено обезпечение от заемодателят „П.“ АД в полза на облигационерите. От приложените доказателства е видно, че стрА.те са спазили изискването на чл.7 от договора за заем за приходи от облигации, защото прехвърлянето на вземането е извършено след учредяването на обезпечението, а самото обезпечение има за предмет прехвърленото вземане и представлява особен залог върху същото вземане. В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба и становището на стрА.те, както и събрА.те по делото доказателства, прие за установено:

По допустимостта на предявения иск: съдът намира предявеният иск за допустим, а възраженията на ответниците са неоснователни. Твърдения на ответника за това дали процесното вземане съществува или не, мехА.зма на неговото погасяване, наличието на обезпечения и тяхната действителност не са предмет на настоящото производство, а на образуваното т.д. № 54/2020 г. по описа на ОС В.. Действителността на прихващА.ята, посредством които са погасени задълженията на „ЕП“ АД (н.) към „КТБ“ АД (н.) по двата договора за кредит е предмет на т.д. № 6301/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, т.д. № 1540/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав и т.д. № 705/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав. По посочените съдебни дела ще бъде преценявано обстоятелството дали „ЕП“ АД (н.) законосъобразно е погасило задълженията си към б. или не, респ. дали „КТБ“ АД (н.) има вземА.я.За другите вземА.я на „КТБ АД (н.) от несъстоятелния длъжник е предявен положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2 от ТЗ, по който е образувано т.д. №50/2020 г., по описа на ОС - В..В настоящия случай, както е посочено и в исковата молба, кредиторът „КТБ“ АД (н.) е подал възражение срещу вземА.ята на „РИЛ“, включени в Списъка на приетите вземА.я по чл. 686 от ТЗ и възражение срещу вземА.ята на това дружество, включени в Списъка на приетите вземА.я по чл. 688 от ТЗ. Видно от представените по делото доказателства възраженията са подадени в определения от закона срок, същите са оставени без уважение от съда по несъстоятелността с Определението по чл. 692 ТЗ, поради което са налице условията за предявяване на иска но чл. 694, ал. 3 ТЗ. Освен това съгласно нормата на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение“. За разлика от чл. 694, ал. 2 от ТЗ, където законодателят изрично посочва, че активната процесуална легитимация е на всяко лице, което е „кредитор с неприето вземане, то в чл. 694, ал. 3 от същия закон се използва общото понятие „кредитор“, поради което може да се направи изводът, че законът има предвид всеки кредитор както с прието, така и с неприето вземане. По отношение на възражението, че се оспорва съществуването на вземА.я, които са различни от тези, които са включени в одобрените от съда по несъстоятелността Списък на приетите вземнаия по чл. 686 от ТЗ и Списъка на приетите вземА.я по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, същото е неоснователно.ФормулирА.ят петитум максимално ясно посочва, че вземА.ята, за които се твърди, че са несъществуващи са тези вземА.я на втория ответник „РИЛ“, които са включени в посочените и приложени към исковата молба два списъка, обявени и в търговския регистър, като размерът на вземА.ята, както е описано и в петитума, е общият размер на приетите вземА.я на това дружество от „ЕП“ АД, в несъстоятелност. Така отправено към съда, искането на КТБ АД (н.) е изцяло в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба, където са описА. всички вземА.я на „РИЛ“ по размер и основА.е така, както са приети от синдика в Списъка на приетите вземА.я по чл. 686 от ТЗ и Списъка на приетите вземА.я, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ и одобрени с Определение № 70/30.07.2020 г. по т. д. №18/2018г., по описа на ОС - В.. С оглед н а изложеното Съда приема, че предявеният от КТБ АД (н.) отрицателен установителей иск срещу „ЕП“ АД, в несъстоятелност, и „РИЛ“ с правно основА.е чл. 694, ал. 3 от ТЗ, е допустим.

По делото не се спори между стрА.те, а и се установи от събрА.те доказателства, че: С Решение № 24 от 08.05.2018 г. на Окръжен съд - В., постановено по т.д.№ 18/2018 г., Търговска колегия, е открито производство по несъстоятелност по отношение на „ЕП” АД. Процесиите вземА.я от „ЕП“ АД са включени от синдика в Списъка на приетите вземА.я предявени в срока по чл. 685 ТЗ и в Списъка на приетите вземА.я предявени в срока по чл. 688 ТЗ. КТБ“ АД е подало Възражение с вх. №2212/10.07.2018 г. срещу вземА.ята на РИЛ от Списъка на приетите от синдика вземА.я по чл. 686 от ТЗ на кредиторите на „ЕП” АД и Възражение с вх. №2729/12.09.2018 г. срещу Списъка на приетите вземА.я по чл. 688, ал. 1 от ТЗ на кредиторите на ЕП” АД, касателно процесиите вземА.я. С Определение № 70/30.07.2020 г., постановено по реда на чл. 692 от ТЗ, по т.д. № 18/2018 г. по описа на ОС - В., обявено по партидата на „ЕП” АД в ТРРЮЛНЦ на 10.08.2020 г. с вписване № 20200810111533, съдът се е произнесъл по направените възражения срещу приети вземА.я на ответника РИЛ, като е оставил същите без уважение и е одобрил Списъка на приетите от синдика вземА.я по чл. 686 от ТЗ и Списъка на приетите вземА.я по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. В производството по настоящето дело ищецът „КТБ“ АД (н.) е оспорил всички документи, на които ответниците основават съществуването на процесните вземА.я. С Протоколно определение от съдебно заседА.е проведено на 25.05.2021 г. съдът е открил производство по чл. 193 ГПК по отношение на следните документи: Договор за заем, приходи и облигации от 26.10.2006 г. сключен между „П.“ АД и „НП“ ЕООД, Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. сключен между „П.“ АД, „НП“ ЕООД и „ЕП“ АД, анекс от 01.01.2018 г. към Договора за паричен заем, 2 бр. платежни нареждА.я от 27.10.2006 г., както и Уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „П.“ АД до „ЕП“ АД. Със същото определение съдът е разпределил тежестта на доказване по отношение на допуснатото оспорване в тежест на ответниците. Едновременно с горното съдът със същото протоколно определение е задължил на основА.е чл. 183 ГПК „ЕП“ АД да представи по делото оригиналите на оспорените документи. С протоколно определение от следващото съдебно заседА.е, на което оригиналите не бяха представени, съдът е предоставил на ответниците срок за представянето им до следващото открито съдебно заседА.е по делото. С това протоколно определение изрично е определено задължението за представяне на оригиналите, както и предоставеният за това срок изрично да бъде вписан в изпратените призовки за следващото съдебно заседА.е.

Нито „ЕП“ АД, нито другият ответник РИЛ не са ангажирали нито едно доказателство с оглед разпределената им от съда доказателствена тежест с оглед откритото производство по чл. 193 ГПК. По делото е приета единствено Съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), която е допусната по искане на ответниците, но това искане беше направено с отговорите на исковата молба, което предшества по време както направените от страна на б. оспорвА.я, така и откриването на производството по чл. 193 ГПК. От момента на откриване на производството по чл. 193 ГПК, респ. от момента, в който ответниците са задължени да представят оригиналите на документите, от които РИЛ черпи правата си, по делото са проведени множество открити съдебни заседА.я, като в нито едно от тях нито представител на „ЕП“ АД, нито такъв на РИЛ е изпълнил задължението по чл. 183 ГПК и да представи по делото изискА.те от съда оригинали. Към момента на провеждане, респ. приключване и даване на ход по съществото на спора, на последното по делото съдебно заседА.е, проведено на 19.07.2024 г., нито един от оспорените от ищеца документи не е представен в оригинал. При това положение, съдът приема, че са налице предпоставките за прилагане на последиците на чл. 183, ал. 1 изр. второ ГПК, а именно съответният документ да бъде изключен от доказателствата по делото. Съдът изрично е предупредил ответниците за евентуалните негативни последици от неизпълнение на тези техни задължения, като в Протоколното определение от 02.07.2021 г., с което е предоставен и срокът за изпълнение, съдът посочил, че „При неизпълнение на задължението, съдът ще приеме, че ответника създава пречки за допуснати от съда доказателства необходими за изясняване на делото и същите ще понесат негативните последици от това, като дело ще бъде решено при тази фактическа обстановка.“. Ето защо поради непредставянето от страна на ответниците по делото „ЕП“ АД и РИЛ на оспорените от „КТБ“ АД (н.): Договор за заем, приходи и облигации от 26.10.2006 г. сключен между „П.“ АД и „НП“ ЕООД, Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. сключен между „П.“ АД, „НП“ ЕООД и „ЕП“ АД, анекс от 01.01.2018 г. към Договора за паричен заем, 2 бр. платежни нареждА.я от 27.10.2006 г., както и Уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „П.“ АД до „ЕП“ АД, нито в предоставения от съда срок, нито изобщо, с настоящото производство съдът приема, че са налице предпоставките за изключване на посочените документи от доказателствата по делото на основА.е чл. 183, ал. 1, изр. второ ГПК., а именно изключване на следните документи: Договор за заем, приходи и облигации от 26.10.2006 г. сключен между „П.“ АД и „НП“ ЕООД, Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. сключен между „П.“ АД, „НП“ ЕООД и „ЕП“ АД, анекс от 01.01.2018 г. към Договора за паричен заем, 2 бр. платежни нареждА.я от 27.10.2006 г., както и Уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „П.“ АД до „ЕП“ АД. С оглед наличията на всички предпоставки за изключването на посочените документи от доказателствата по делото без значение се явява приетата по делото СИЕ - за да се приеме едно вземане за съществуващо в производството по несъстоятелност следва същото да е установено както по основА.е, така и по размер, като основА.е за същестуване на вземането са представените при предявяването на вземането на синдика документи. Доколкото обаче такива документи по делото не съществуват - спрямо същите е проведена успешна процедура по оспорване по чл. 193 ГПК и спрямо тях са налице предпоставките по чл. 183, ал. 1, изр. второ ГПК, то процесиите вземА.я са такива на несъществуващо основА.е, поради което спрямо същите са налице предпоставките за признаването им за несъществуващи. По изложеното В.ски окръжен съд, приема, че следва да постанови решение, с което да признае за установено, че вземА.ята на РИЛ, чуждестранно юридическо лице, регистрирано съгласно законите на Х. към „ЕП” АД, с ЕИК •••, включени в Списъка на приетите от синдика вземА.я по чл. 686 от ТЗ в размер на 2 809 901, 64 лева, от които: 423 080, 63 лева - вземане за договорна лихва върху главница за периода от 01.04.2015 до 08.05.2018 г. по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и Договор за цесия от 30.06.2016 г.; 18 748, 04 лева - вземане за договорна лихва върху главница за периода от 09.05.2018 до 08.06.2018 г. (датата на предявяване на вземА.ята) по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и Договор за цесия от 30.06.2016 г., и вземане включено в Списъка на приетите от синдика вземА.я по чл. 688, ал. 1 от ТЗ на кредиторите на „ЕП” АД в размер на 661 096, 37 лева, представляващо договорна лихва върху главница за периода от 01.04.2015 - 30.06.2016 г. по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006, сключен между „П.“ АД и „НП“ ЕООД, Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г., сключен между „П.“ АД, „НП“ ЕООД и „ЕП“ АД и Договор за цесия от 30.06.2016 г., сключен между „П.“ АД и РИЛ, които вземА.я са одобрени с Определение № 70/30.07.2020 г. по т. д. №18/2018г., по описа на ОС - В., и са в общ размер на 3 470 998, 01 лева, са несъществуващи.

Водим от горното, Съдът: