Решение № 11095 от 17.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1914/2024 г.

Производството е по реда на чл.118 във вр. с чл.40 ал.4 т.1 от Кодекса за социално осигуряване. Делото е образувано по жалба на В. Б. К. от [населено място] чрез адв. С. Д. против Решение № 2153-15-209/30.07.2024г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив с което е била отхвърлена жалбата на К.против Разпореждане № Д-15-999-00-0002539568/15.07.2024г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив с което на основание чл. 40, ал.4, т.1 КСО и чл. 47, ал.2 НПОПДОО е спряно образуваното производство по отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20241385590 и същото е било потвърдено. Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. П. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото становище. Съдът след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения. Производството е започнало по повод подадено в ТП на НОИ - Пловдив Удостоверение, Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) от осигурител „ВП Брандс Интернешънъл“ АД с вх. № Р14-15-000-00-0014524342/05.07.2024 г. за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на В. Б. К. по болничен лист № Е20241385590, издаден на 02.07.2024 г. от ДКЦ V – Пловдив Св. Архиеп. Л. ЕООД с период от 12.06.2024г. до 12.06.2024 г. вкл. (л. 13-17 от делото). С жалба изх. № 1029-15-26067/11.07.2024 г. (л. 16) Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оспорил болничния лист с № Е20241385590 чрез РЗИ пред ТЕЛК на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) и във връзка с чл. 63, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Жалбата на Директора на ТП на НОИ – Пловдив (изходирана на 11.07.2024 г.) е входирана в РЗИ с вх. № 08-1190/11.07.2024 г., видно от писмо № 08-1190-1/16.07.2024 г. на Директора на РЗИ, адресирано до Председателя на ТЕЛК състав при УМБАЛ „Пловдив“ АД (л. 19). При тази фактическа обстановка с Разпореждане № Д Д-15-999-00-0002539568/15.07.2024г. Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО е спрял производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20241385590 за периода от 12.06.2024 г. до 12.06.2024г. на В. Б. К.. Мотивирано е, че с жалба изх. № № 1029-15-26067/11.07.2024 г. по реда на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ и във връзка с чл. 63, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, болничен лист № Е20241385590 е обжалван относно правилната преценка на продължителността на временната неработоспособност по същество. Поради гореизложеното и във връзка с разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО административното производство по изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20241385590 се сочи, че е спряно до приключване на производството със стабилен административен акт (л. 11). При осъщественото задължително административно обжалване от ответния Директор на ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган, обсъдени са всички наведени от жалбоподателя възражения, ведно с представените доказателства и допълнително е посочено, че липсват данни за произнасяне от ТЕЛК, съответно липсват основания и за възобновяване на спряното производство (л. 6-7). При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Оспореният акт на директора на ТП на НОИ – Пловдив е издаден от компетентен орган. Потвърденото с решението разпореждане също е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, като са спазени административно-производствените правила. По отношение съответствието с материалния закон, съдът намира следното: Хипотезите, при които длъжностното лице издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, са предвидени в разпоредбата на чл. 40, ал. 4 КСО, посочена като основание от органа, издал процесните разпореждания. Според чл. 40, ал. 4 КСО основанията за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията са: 1. обжалвани актове на органите на медицинската експертиза; 2. представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението; 3. когато не са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12. В процесното разпореждане като основание за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията е посочена нормата на чл.40 ал.4 т.1 от КСО и чл.47 ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Горестоящият орган – директорът на ТП на НОИ, е конкретизирал фактическите основания за спиране на производството, а именно - че с жалбата от 11.07.2024г. болничният лист е обжалван пред компетентния орган на медицинската експертиза – съответната ТЕЛК, относно законосъобразното му издаване. Съгласно чл.112 ал.2 от Закона за здравето директора на ТП на НОИ – Пловдив е сред кръга заинтересовани лица, които могат да обжалват решенията на лекуващия лекар и на ЛКК. Актовете, издавани от органите на медицинската експертиза, в които се произнасят по наличието на временна или трайна неработоспособност, имат характера на индивидуални административни актове и са задължителни за осигурителните органи при преценка на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. До изтичане на срока за обжалването им, съгласно правилата на административния процес, те не са стабилни административни актове. Тъй като производството по издаването им е преюдициално спрямо производството по отпускане и изплащане на парично обезщетение, то представлява основание за спирането му, съгласно чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО. Последната разпоредба постановява, че длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза. Видно е, че в тази хипотеза органът действа при условията на обвързана компетентност и е задължен да спре производството до окончателното решаване на въпроса относно наличието на неработоспособност от органите на медицинската експертиза. В случая е налице основание по чл. 40, ал. 4 от КСО за спиране на производството по изплащане на обезщетението по болничния лист, тъй като същият е обжалван от ТП на НОИ по реда на чл.112 от Закона за здравето. Съгласно чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на издаване на разпореждането /15.07.2024г./ и към датата на потвърждаващото го решение е било налице висящо производство по оспорване на болничния лист по реда на Закона за здравето, тъй като към тази дата не е имало произнасяне на ТЕЛК по отношение на законосъобразността на болничен лист № Е20241385590 за разлика от случая по адм. дело № 878/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив, където разпореждането за спиране производството по отпускането или изплащането на обезщетенията е било издадено преди наличието на висящо производство по оспорване на болничния лист. Поради това съдът намира за правилен извода на административния орган, че в разглеждания случай е налице основание по чл.40 ал.4 т.1 от КСО за спиране на изплащането на обезщетението, което не е отпаднало. Оспорването на болничния лист само по себе си създава неяснота относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателя и относно наличието на обстоятелства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ за изплащане на парично обезщетение. Правният спор за законосъобразността на болничния лист е преюдициален по отношение на изплащането на претендираното, въз основа на същия лист, парично обезщетение за временна неработоспособност. Основанието за спирането на производството по изплащане на паричното обезщетение - обжалване на акта на медицинската експертиза - обосновава и срока на спиране, а именно до приключване на производството по обжалване. Целта на закона е да се предотврати неоснователно изплащане на парично обезщетение и ощетяване на фондовете на ДОО. Посочената от жалбоподателя съдебна практика – Решение № 5003/03.04.2019г. по адм. дело № 11628/2018г. по описа на ВАС е неотносима към настоящия спор. С това Решение се анализира друг случай на обжалвано спиране на административното производство по изплащане на болничен лист – изчакване резултата от данъчната проверка на осигурител и не касае обжалване на болничния лист пред ТЕЛК, какъвто е настоящия случай. По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу него да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника за заплащане на юрисконскултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът