Решение № 13165 от 27.11.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2340/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по постъпила жалба вх. №13930/04.10.2024г. от Ч. С. П. от гр.Варна с [ЕГН] срещу Мълчалив отказ на Министъра на образованието и науката по подадено от него заявление с вх. № 94-5331/09.09.2024г. за предоставяне на достъп до обществена информация. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на мълчалия отказ на Министъра на образованието и науката, поради противоречието му с материалноправни разпоредби и целта на закона - отменителни основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. При подаденото заявление за достъп до обществена информация задълженият субект бил длъжен да издаде съответния акт, с който да предостави достъп до исканата информация или мотивирано да откаже предоставянето й. В случая административният орган бездейства неоснователно, поради което се формирал мълчалив отказ. Отправя се искане за обявяването за нищожен на мълчаливия отказ на Министъра на образованието и науката. В становище с.д. № 1416/27.01.2025г. жалбоподателят излага допълнителни мотиви срещу постановения мълчалив отказ. Министерството на образованието и науката било задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ, в качеството му на държавен орган /юридическо лице, финансирано със средства от консолидирания държавен бюджет. На основание чл.28 от ЗДОИ органът има неотменимо законно задължение да се произнесе чрез издаване на мотивиран акт – решение за предоставяне или за отказ на достъп до информация, като изложи мотиви по всяка точка от заявлението. Поддържа, че непроизнасянето е довело до формиране на Мълчаливия отказ, който противоречал на нормите на ЗДОИ и подлежи на отмяна само на това основание. Моли за уважаване на жалбата, като заявява, че не претендира разноски. Ответникът – Министърът на образованието и науката, чрез процесуален представител, в писмен отговор моли жалбата да бъде оставена без разглеждане. Твърди, че поисканата със заявлението информация не е обществена информация по чл.28, ал.1 от ЗДОИ и за органа не възникнало законово задължение за предоставяне. Поради това не се формирал и мълчалив отказ на органа. В условията на евентуалност отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Поисканата информация не отговаря на условията по чл.2 от ЗДОИ. След подробен анализ на нормативната уредба за провеждането на конкурсите за длъжността „директор“ в държавни и общински институции обосновава, че исканата информация не изпълнява второто кумулативно изискване, относно легитимната цел по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - да дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект. Предоставянето на поисканата със заявлението информация не можело да формира представа относно начина на работа на задължения субект. Изтъква, че предоставянето на информацията за въпросите в базата данни, от които компютърната програма съставя тестовете за конкурсите и верните им отговори освен, че ще представлява недопустимо разкриване на информацията, която се пази и до която има достъп само определен служител отговарящ за съхраняването й, както и ще даде недопустимо предимство на П. и лицата, на които той може да я предостави след получаването й, с което ще се засегнат правата и интересите на всички други лица, които няма да имат такъв предварителен достъп до въпросите и отговорите, а ще участват в бъдещите конкурси, в които тестовете ще продължат да представляват основен компонент на оценяване на кандидатите. Искането било в противоречие на легитимната цел на ЗДОИ, тъй като чрез него жалбоподателят целял да получи текста на въпросите и верните отговори, които при използване от него или от други лица ще им гарантират добро представяне в конкурсите. Тестът, предмет на искането, бил елемент от фактическия състав на конкурсна процедура по КТ и не представлявал акт на властническо волеизявление на Министъра на образованието и науката при осъществяване на изпълнително-разпоредителна дейност и нямал самостоятелно значение. Поради това моли жалбата да бъде отхвърлена и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание юрисконсулта оспорва жалбата. Поддържа, че базата данни с въпроси и отговорите продължавали да се използват от МОН при провеждане на конкурсите за директори на учебните заведения. Отделните въпроси били общо 273 броя, като за всеки конкурс тестът с отговорите се генерирал от програма изработена от външен изпълнител по възлагане на МОН. Програмата генерирала теста в деня на изпита, заедно с ключа с отговорите в специална онлайн секция в Единната информационна система за изпити и приеми на МОН, от където председателят на дадената конкурсна комисия го разпечатвал и го раздавал на явилите се кандидати. Проверката на тестовете ставала чрез пристигналия с теста ключ с отговори. Всеки участвал в конкурс и положил такъв тест след приключването му можел да се запознае с резултатите си, но само в присъствието на член на комисията, с цел кандидатът да не извърши заснемане на въпросите в теста, тъй като те като част от базата с въпроси се използвали от програмата при генериране на тестовете за следващите конкурси. След приключване на дадения конкурс, за следващия конкурс програмата генерирала нов тест от въпросите, които са въведени като база, от които да се генерират тестовете. След приключване на дадения конкурс конкретният вариант на теста не се запазвал от програмата, нито се разпечатвал и съхранявал в МОН. Попълнените тестове от явилите се кандидати се съхранявали в конкретното РУО в града, което провеждало конкурса. За тези конкурси в съответните РУО ангажимента на МОН бил само да обезпечи генериране на вариант на теста от програмата и предоставянето му в деня на изпита на съответната комисия, с което се осигурявал равен старт на всички кандидати в конкурсите. В съответствие с тази цел базата данни с въпросите и отговорите, от които се генерират тестовете се съхранявали като информация, до която достъп имал само служителя отговарящ за сигурността на информацията в министерството и не се разрешавало на участниците в конкурсите при запознаване с оценката на направения от тях тест да снимат, копират и др. тестовете и резултатите. Поради описания начин на генериране на теста и на ключа с отговорите и предоставянето им по електронен път по време на изпита на съответната конкурсна комисия не се изготвяли писма с изходящи номера, с които теста и отговорите по него да са изпращани, вкл. през посочения в заявлението период на комисията в РУО-Велико Търново. С оглед изложеното теста и отговорите не представлявали обществена информация и за органа не възникнало задължение да се произнася с изричен акт по реда на ЗДОИ. Изтъква, че по Наредба №16/01.07.2022г. Министерството на образованието и науката имало заложено задължение да организира изработването на тестовете и предоставянето им за провеждане на конкурсите за заемане на длъжността "директор" на държавните и общинските училища, а нямало задължение за всеки конкурс непосредствено преди провеждането му да подготвя нови въпроси. Поради това по министерството възложило и заплатило за изработване на програмата с базата от въпроси и отговори, която при всеки конкурс автоматично генерира теста с част от въпросите и отговорите им. МОН имало задължение за съхраняване и защита на тази информация в програмата и не можело да предоставя въпросите и отговорите като обществена информация по реда на ЗДОИ, каквото искане било формулирано в първите въпроси в заявлението подадено от П. по ЗДОИ. Освен това се соцчи, че обявените конкурси през месец юли 2024г. са за директори на 5 държавни специални училища, 408 общински, 67 държавни професионални гимназии и 1 държавна профилирана гимназия и не било възможно изтеглените въпроси включени в тестовете за тези конкурси да се предоставят на заявителя по реда на ЗДОИ и то от МОН, вкл. и заради това, че не се съхраняват от МОН. Задължението за съхраняване на документацията по вече проведените конкурси, включваща попълнените тестове от кандидатите съгласно Наредба № 16/01.07.2022г., е вменено на съответното РУО. По повод акта на Върховния административен съд сочи, че празният изпитен вариант на теста, генериран в деня на конкурса не се съхранявал, тъй като той не е част от конкурсната документация и за него не важало изискването да се съхранява за три години. По т. 3 и т. 4 от заявлението излага, че писмо, с което документите по т.1 и т.2 са предоставени за провеждането на конкурса в РУО-Велико Търново и неговия изходящ номер не съществували. С тези доводи моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид становището на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото, при съобразяване на приложимата правна уредба, Съдът достигна до следните фактически установявания и изводи: В Министерството на образованието и науката, чрез Системата за сигурно електронно връчване, е получено заявление с вх.№ 94-5331/09.09.2024г. от Ч. С. П. с искане по реда на ЗДОИ да му бъде предоставен достъп до обществена информация, във връзка със заповедите за обявяване на конкурси за заемане на длъжността „директор" на държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование от месец юли 2024г., като му бъдат предоставени като информация: 1/ Тестът изработен от Министерството на образованието и науката съгласно чл.20, ал.4 от Наредба №16/01.07.2022г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността „директор" на държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование; 2/ Отговорите на въпросите от теста по т.1 от настоящото заявление във формата, в която е предоставена от МОН на проверяващите комисии; 3/ Писмото/ата, с което/които документите по т.1 и т.2 са предоставени за провеждането на конкурса в РУО-Велико Търново; 4/ Изходящият номер по описа на МОН на писмото по т.3. В заявлението П. посочил, че искането му е с надделяващ обществен интерес и желае информацията да му бъде предоставена по електронен път не по-късно от 14-дни след датата на регистриране на заявлението му съгласно чл.28 от ЗДОИ. До изтичане на максимално предвидения в закона 14-дневен срок съгласно чл.28, ал.1 от ЗДОИ, заявителят не получил решение на министъра на обрязването и науката, с което да му се предоставя или да му се отказва предоставяне на достъп до информацията. Поради липсата на изрично произнасяне от сезирания със заявлението административния орган на 03.10.2024г. в съда е депозирана жалбата от Ч. С. П. срещу мълчаливия отказ на министъра на образованието и науката да предостави поисканата от него обществена информация със заявление вх. № 94-5331/09.09.2024г., по повод на която е образувано настоящото дело. Жалбата е допустима. Подадена е на 03.10.2024г. - в едномесечния срок за оспорване по чл.84, ал.2 от АПК, считано от изтичане на 14-дневния срок за произнасяне по заявлението на 25.09.2024г. - понеделник, предвид факта, че 24.09.2024г. е неделя - неприсъствен ден. Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването. Преценката за допустимост на оспорването с жалбата се основава и на постановеното Определение №5959/04.06.2025г. по адм. дело №4933/2025г. на върховния административен съд, с което е отменено определение №2164/25.02.2025г. за прекратяване на адм. дело №2340/2024г. и то е върнато на настоящия състав за произнасяне по жалбата на Ч. П.. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С заявление с вх.№ 94-5331/09.09.2024г. от Ч. С. П. е отправено искане по реда на ЗДОИ, поради което за започналото по него производство са приложими редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация регламентирани в Глава ІІІ на Закона за достъп до обществена информация. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ задължава органите или изрично определените от тях лица, да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомят писмено заявителя за своето решение. Следователно при подадено заявление с искане за предоставяне на достъп по реда на ЗДОИ задълженият субект дължи произнасяне с изричен акт, който може да е или решение за предоставяне на достъп или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за произнасяне с писмено мотивирано волеизявление е изискване за законосъобразност на акта. Съгласно чл.29, ал.1 от ЗДОИ в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация, като при тази хипотеза 14-дневния срок за произнасяне с решение по чл. 28, ал.1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация. В чл.29, ал.2 от ЗДОИ е предвидена възможността заявлението да се остави без разглеждане, ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни. В случая няма данни на заявителя да е указано да уточни предмета на исканата информация, поради което хипотезата на чл.29, ал.2 от ЗДОИ не е налице. По преписката не са давани указания на заявителя за уточняване на искането и не е постановен акт за прекратяване на производството по заявлението по ЗДОИ, поради което непроизнасянето в срок на компетентния орган води до формирането на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК, който подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК. Съгласно чл.30 от ЗДОИ срокът по чл.28, ал.1 от ЗДОИ може да бъде удължен, но с не повече от 10 дни, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка. Това обаче не настъпва по право, а задължително следва да бъде направено с изричен акт на ответника, изпратен на заявителя. Това задължение за уведомяване на заявителя за удължения срок произтича от разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗДОИ, която посочва, че в уведомлението по чл.29, ал.1 се посочват причините за удължаване на срока, в който ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация. В конкретния случай по делото не са предоставени доказателства, срокът да е удължаван. Съгласно трайно установената съдебна практика, мълчаливия отказ по заявление по ЗДОИ не отговаря на изискванията за форма и съдържание на решението за отказ, което трябва да е мотивирано, което обосновава извода за наличие на основание по чл.146, т.2 от АПК за отмяната му. Неспазването на установената форма обосновава извод за противоречието му с материалноправните разпоредби на ЗДОИ, тъй като мотивите на административния акт не могат да бъдат заместени с тълкувания от страна на съда или страните в процеса, поради което се мълчаливият отказ се явява издаден при съществено нарушение на правилата и е незаконосъобразен. По аргумент от чл.38, във вр. с чл.37 от ЗДОИ мълчалив отказ по искане за предоставяне на информация в производството по ЗДОИ е допустим, поради което само на това основание формираният такъв по конкретното заявление следва да бъде отменен на основание чл.146, т.3 и т.4 от АПК – поради формирането му заради допуснато съществено нарушение на правилата и противоречие с материалните разпоредби. И в хипотезите, при които сезираният орган прецени, че поисканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ или при наличието на предвиден в друг закон специален ред за търсене, получаване и разпространяване на информацията, както и в хипотеза предвидена в чл.37, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ЗДОИ, задълженият субект е длъжен да се произнесе по заявлението с изричен писмен акт. Поради това неоснователно е възражението на ответника, направено чрез процесуалния му представител, че за него не е възникнало задължение за произнасяне, тъй като поисканата информация по т.1 и т.2 от заявлението не е обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Издаването на решение по ЗДОИ изисква оценка от страна на задължения субект по чл.3 от ЗДОИ, включително и на обстоятелствата, представляващи основание за отказ за предоставяне на информация. При тази преценка и с оглед съображенията изложени от представителя на ответника по делото, в подкрепа на които са представени доказателства, че всичките 273 броя въпроси с верните отговори в базата данни на програмата, от които се формират тестовете и ключа с отговорите за всеки конкурс не са общодостъпни дори за служителите в министерството, а ангажимент за съхраняването им в тайна има служителя отговарящ за сигурността на информацията в МОН, поради което и попълнилите тестовете участници в конкурсите нямат право да ги снимат и разпространяват, ако поисканата информация в т.1 и т.2 в заявлението на П. съставлява защитена тайна или др. попадаща в хипотезата на чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ, компетентния в МОН орган не е спазил процедурата в ЗДОИ като не се е произнесъл с мотивирано решение за отказ за предоставянето й в този смисъл, каквото е имал право да получи заявителя. Поради това като не е извършил преценка на вида и характера на исканата информация и не е приложил реда, по който да я предостави, нито е постановил писмено мотивирано решение, с което да откаже да предостави исканата по т.1 и т.2 от заявлението информация, ако са налице законови пречки за това, включително и някой от посочените в чл.37, ал.1 от ЗДОИ е допуснал съществено нарушение на процедурните правила, което е обусловило формиране на мълчалив отказ, който е незаконосъобразен и подлежи на отмяна по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Извода за наличие на тези основания за отмяна на мълчаливия отказ се налага и в частта на поисканата информация в т.3 и т.4 от заявлението, за която пълномощника на ответника сочи, че в МОН такава информация не се съхранява. Щом конкурсната документация за конкурсите проведени от РУО-Велико Търново се съхраняват там, а никъде не се съхраняват непопълнените варианти на тестовете предоставени на участниците в тези конкурси, нито има входящи и изходящи номера, с които тестовете и ключовете с верните отговори да са изплащани на конкурсните комисии, защото ги получават директно от програмата по електронен път, налице е била хипотезата предвидена в чл.33 от ЗДОИ, при която когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за местонахождението й, следва да уведоми писмено заявителя за това. Като не е процедирано по този ред е допуснато съществено нарушение на правилата и нарушение на чл.33 от ЗДОИ. В обобщение Министърът на образованието и науката е следвало да се произнесе по заявлението на Ч. П. подадено по реда на ЗДОИ в 14-дневен срок с изричен мотивиран писмен акт, дори по част от въпросите да е следвало да се постанови решение, а по друга част от тях да се издаде уведомително писмо по чл.33 от ЗДОИ. Липсата на постановяване на писмен акт по всяко от точките в конкретното заявление, очертаващо предмета на произнасяне от страна на органа по ЗДОИ е довело до формиране на мълчалив отказ, който като не е съобразен с изискванията за форма и съдържание се явява волеизявление несъответстващо на целта на ЗДОИ, което е основание чл.146, т.5 от АПК. В тази връзка съдът съобрази посочената по-горе правна уредба, която обосновава извода, че целта на закона е подателя на заявлението за предоставяне на информация по ЗДОИ да получи изричен писмен отговор дори в случай, че исканата информация да не може да му се предостави, защото е обект на специална защита или се явява тайна, респ. когато не може да му се предостави, защото такава информация няма и поради това не се съхранява, както и когато с нея не разполага сезирания орган, защото се съхранява от друг субект. Предвид гореизложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като мълчаливия отказ следва да се отмени, а преписката да се върне на задължения субект, който да се произнесе в 14-дневен срок по исканията в заявлението за предоставяне на информацията с изричен писмен акт, съобразно приложимите разпоредби на ЗДОИ и дадените указания по тълкуването и прилагането му в настоящото решение. При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. Водим от това и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Съдът