Решение № 3698 от 20.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10632/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 20022833/18.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав, поправено с решение № 20045890/04.07.2022 г. и с решение № 20049416/21.07.2022 г., е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на Т. П. К. – Г. запазената й част от наследството на баща й П.К., в размер на 40 730 лв., накърнена с направеното от него универсално завещателно разпореждане от 11.03.1984 г. в полза на съпругата му В. Б. К., като е намалено с ¼ (25 %) завещателното разпореждане от 11.03.1984 г., направено в полза на съпругата му В. Б. К. /относно притежаваните от завещателя ½ от правото на собственост върху недвижим имот ИН № 68134.203.89.1.6., находящ се в гр. София, ул. ••••, с площ от 95, 61 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № 6, и 7, 848 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж; недвижим имот ИН № 31044.505.98.1., находящ се във вилна зона „Черешака“, гр. Златица, представляващ вилна сграда ИН № 31044.505.98.1., с пл. ИН № 40, парцел № 2, с площ 46 кв. м., заедно със складова сграда ИН № 31044.505.98.2., с площ от 22 кв. м., и поземления имот ИН № 31044.505.98, върху който са построени, с площ 2 155 кв. м./, като са осъдени В. П. К. – М. и А. К. М., като последващи приобретатели на завещаното имущество, да заплатят солидарно на Т. П. К. – Г. паричната равностойност на възстановения й дял от наследството на баща й в размер на 40 730 лв. С решението е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на Т. П. К. – Г. запазената й част от наследството на майка й В. Б. К., накърнена с направеното от нея дарение от 05.04.2016 г. в полза на В. П. К. – М., като е намалено с 29, 16 % дарение от 05.04.2016 г., направено в полза на В. П. К. – М. на недвижим имот ИН № 68134.203.89.1.6., находящ се в гр. София, ул. ••••, с площ от 95, 61 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № 6, и 7, 848 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, и е възстановена в полза на Т. П. К. – Г. собствеността върху 29, 16 % ид. ч. от собствеността върху ап. № 6, предмет на дарението. С решението е допуснато на основание чл. 34 ЗС извършването на делба на ИН № 68134.203.89.1.6., находящ се в гр. София, ул. ••••, с площ от 95, 61 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № 6, и 7, 848 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, между съсобствениците Т. П. К. – Г., В. П. К. – М. и А. К. М., при квоти: 25, 50 % ид. ч. от цялото право на собственост – за Т. П. К. – Г. и 74, 50 % от цялото право на собственост – за В. П. К. – М. и А. К. М.. С решението е отхвърлен като неоснователен иска за делба на недвижим имот ИН № 31044.505.98.1., находящ се във вилна зона „Черешака“, гр. Златица, представляващ вилна сграда ИН № 31044.505.98.1., с пл. № 40, парцел № 2, с площ от 46 кв. м., заедно със складова сграда ИН № 31044.505.98.2., с площ от 22 кв. м., и поземления имот ИН № 31044.505.98., върху който са построени, с площ от 2 115 кв. м. С решение № 20051348/02.08.2022 г., постановено по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав, е отхвърлена молбата от 01.08.2022 г. от В. П. К. – М. и А. К. М. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 18.03.2022 г. по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав. Подадена е въззивна жалба с вх. № 25042510/30.05.2022 г. от В. П. К. – М. и А. К. М. срещу решение № 20022833/18.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав, поправено с решение № 20045890/04.07.2022 г. и с решение № 20049416/21.07.2022 г., в частта, в която са уважени възраженията по чл. 30, ал. 1 ЗН, и е допусната делба на недвижим имот с идентификатор № 68134.203.89.1.6., находящ се в гр. София, ул. ••••. Твърдят, че решението в обжалваните части е недопустимо, евентуално – неправилно като необосновано. Поддържат, че съдът неправилно е приел, че общата стойност на притежаваното от П.А.К. имущество към момента на смъртта му /28.03.2013 г./, предмет на завещателното разпореждане от 11.03.1984 г., е 538 294, а не – 162 920 лв. /съгласно допълнителното заключение на съдебно – техническата и оценителна експертиза/. В тази връзка твърдят, че паричната равностойност на запазената част от наследството на П.А.К. на ищцата Т. П. К. – Г. /1/4/ възлиза на 40 730 лв., а не - на 134 537, 50 лв., както съдът е приел. Посочват, че по арг. от чл. 31 ЗН размерът на запазената част на наследника се определя към момента на откриване на наследството на наследодателя, а в случая – това е датата, на която е починал П.А.К. /28.03.2013 г./. Поддържат, че съдът неправилно е приел, че след като преди да почине В. Б. К. се е разпоредила с цялото имущество, завещано й от съпруга й П.А.К., в полза на В. П. К. – М. и А. К. М., то ответниците следва да бъдат осъдени съгласно чл. 32 СК да заплатят солидарно на ищцата стойността на запазената й част от наследството на баща й в размер на 134 573, 50 лв. Твърдят, че съдът неправилно е приел, че запазената част на ищцата Т. П. К. – Главнова от наследството на В. Б. К. представлява 29, 16 % от собствеността върху ап. 6, предмет на дарението, съответното делбата на апартамента следва да се извърши при посочените в решението квоти - 25, 50 % ид. ч. от цялото право на собственост – за Т. П. К. – Г. и 74, 50 % от цялото право на собственост – за В. П. К. – М. и А. К. М.. Посочват, че наследодателката В. Б. К. е дарила 2/3 (4/6) ид. ч. от апартамента на дъщеря си В. П. К. – М., т. е. претенцията на ищцата е за намаляване на дарението върху тези 2/3 ид. ч. Останалата 1/3 (2/6) ид. ч. от апартамента В. Б. К. е продала в режим на СИО на дъщеря си В. П. К. – М. и съпруга й А. К. М.. Твърдят, че върху тези 2/3 ид. ч. от апартамента, прехвърлени чрез дарение от В. Б. К. на дъщеря й – ответницата В. П. К. – М., ищцата има запазена част от 1/3. Посочват, че 1/3 част от 2/3 части е равно на 2/9 части. Следователно 2/9 ид. ч., които са запазената част на Т. П. К. – Г. от наследството на майка й В. Б. К., накърнено чрез извършеното дарение, представляват 22, 22 % ид. ч. от апартамента. Поддържат, че в случай, че се допусне делба на апартамента в гр. София, то тя следва да се извърши при квоти: 2/9 или 22, 22 % за ищцата - Т. П. К. – Г., и 7/9 или 77, 78 % за ответниците - В. П. К. – М. и А. К. М.. Считат, че при намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя П.А.К. със запазената част на ищцата от ¼, както и при намаляване на дарението, извършено от В. Б. К., със запазената част на ищцата от 1/3, съдът неправилно е определил размера на наследствената маса на двамата наследодатели, както и съответните идеални части, принадлежащи на съделителите. Поддържат, че решението е недопустимо в обжалваната част, касаеща претенцията за намаляване на завещателното разпореждане и дарение, тъй като ищцата не е предявила иск за намаляване на завещанието, оставено от П.А.К., както и за намаляване на дарението, направено от В. Б. К., а възражение, за да могат да бъдат зачетени правата му при определяне на частите и съделителите. На следващо място, посочват, че от страна на ищцата няма направено изрично искане за заплащане на запазената й част от наследството на баща й П.А.К.. Твърдят, че ответниците В. П. К. – М. и А. К. М. са трети лица по отношение на универсалното саморъчно завещание, направено от П.А.К. на съпругата му В. Б. К., която е починала на 24.07.2020 г., т. е. преди предявяване на исковата молба по делото. Поддържат, че съдът неправилно /недопустимо/ е осъдил ответниците В. П. К. – М. и А. К. М., като последващи приобретатели на завещаното имущество, да заплатят солидарно на Т. П. К. – Г. паричната равностойност на възстановения й дял от ¼ от наследството на баща й. При условията на евентуалност твърдят, че в случай, че съдът приеме, че е допустимо заплащане на паричната равностойност на запазената част на ищцата, то паричното възмездяване е следвало да се извърши от облагодетелстваното от завещанието лице, което е извършило разпоредителните възмездни сделки с имотите във вилна зона „Черешака“ и 1/3 ид. ч. от апартамента в гр. София – В. Б. К.. Посочват, че доколкото тя е починала преди завеждане на иска за делба, и тъй като това парично задължение е наследимо, то задължението следва да се поеме поравно от наследнициге й – ищцата Т. П. К. – Г. и ответницата. Поддържат, че в случай, че се приеме за допустимо да се извърши намаляване на завещателното разпореждане на П.А.К. с ¼, то не е налице пречка ¼ от ½ ид. ч. или 1/8 ид. ч. от целия апартамент в гр. София да бъде възстановен реално на ищцата. Посочват, че ищцата Т. П. К. – Г. не е предявила по делото конститутивен иск по чл. 37 ЗН. В тази връзка считат, че липсва законно основание ответниците В. П. К. – М. и А. К. М. да бъдат осъждани да заплатят паричната равностойност на ¼ запазена част за ищцата от наследството на баща й. Поддържат, че възмездяването за накърняването на ¼ ид. ч. от наследството на П.А.К., при положение, че е било направено изрично искане за такова възмездяване, е следвало да се осъществи от лицето, което е отчуждило завещаните имоти на възмездно основание, а именно – наследникът по завещание – В. Б. К., респ. поравно от наследниците й. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска за делба на процесния апартамент. Претендират разноски. Въззиваемата страна – Т. П. К. – Г. не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище от 30.05.2023 г. заявява, че решението от 18.03.2022 г. следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваните части. Счита за неоснователен довода на въззивниците, че правото по чл. 30 ЗН не може да бъде упражнено чрез възражение, а само чрез иск. Поддържа, че изцяло в преценката на съда е според конкретната фактическа обстановка по какъв начин да бъде възстановена запазената част. Твърди, че предвид пълното разпореждане с цялото завещано от П.К. имущество в полза на двамата ответници, то именно те при условията на чл. 32 СК следва солидарно да отговарят до размера на съответното обогатяване, с което се нарушава запазената част на ищцата. Счита, че след поправката на цифрите в решението от 18.03.2022 г., съдът правилно е определил квотите, при които следва да се допусне делба на процесния апартамент, както и стойността на сумата, която ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят като равностойност на възстановения й дял от наследството на П.К.. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Подадена е и въззивна жалба с вх. № 25056496/01.08.2022 г. от В. П. К. – М. и А. К. М. срещу решение № 20045890/04.07.2022 г., постановено по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав, в частта, в която първоинстанционният съд не се е произнесъл по останалите искания за поправка на очевидни фактически грешки в решението от 18.03.2022 г., посочени в молба с вх. № 25042511/30.05.2022 г. Посочват, че в мотивите на решението от 18.03.2022 г. между текста в края на стр. 2 и текста в началото на стр. 3 липсва текст, който следва да бъде допълнен от съда; че в мотивите на решението от 18.03.2022 г. на стр. 9 от решението вместо стойността 189 000 лв., посочена като стойност на завещаната ½ ид. ч. от апартамента, към момента на смъртта на П.А.К., следва да се чете: „111 150 лв.“, както и вместо стойността 80 147 лв., посочена като стойност на завещаната ½ ид. ч. от вилния имот, към момента на смъртта на П.А.К., следва да се чете: „51 770 лв.“. Поддържат, че в диспозитива на решението от 18.03.2022 г. следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, както следва: текстът „Допуска на основание чл. 34 ЗС...... между съсобствениците Т. П. К. – Г., ЕГН: ••••••••••, П. К. – М.........и 74, 5 % от цялото право на собственост за П. К. – М. и А. К. М.......“ да се чете: Допуска на основание чл. 34 ЗС.......между съсобствениците Т. П. К. – Г., ЕГН: ••••••••••, В. П. К. – М..........и 74, 5 % от цялото право на собственост за В. П. К. – М. и А. К. М.........“ Иска се от съда да постанови решение, с което да допусне посочените очевидни фактически грешки в решение № 20022833/18.03.2022 г. по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав. Въззиваемата страна – Т. П. К. – Г. не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище от 30.05.2023 г. заявява, че първоинстанционният съд не е отстранил всички допуснати очевидни фактически грешки в решението от 18.03.2022 г. Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивниците, становището на въззиваемата страна, и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предявени са искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на недвижими имоти. Ищцата Т. П. К. – Г. твърди, че с ответницата В. П. К. – М. са сестри. Посочва, че на 28.03.2013 г. е починал баща им П.К.. Поддържа, че след смъртта му е считала, че тя и сестра й са придобили по 1/6 ид. ч. от имотите, оставени в наследство от баща й, а майка им В. Б. К. е придобила 2/3 ид. ч. от имотите, които са били придобити по време на брака им. Твърди, че майка й В. Б. К. е починала на 24.07.2020 г. Посочва, че след справка в Агенцията по вписванията – Имотен регистър е установила, че приживе майка й се е разпоредила с притежаваните от нея идеални части от недвижимите имоти, както и че в имотния регистър е било отразено саморъчно завещание от баща й от 11.03.1984 г., обявено на 11.04.2019 г., по силата на което баща й е завещал на майка й всичко, което е притежавал. Твърди, че завещанието е фалшиво и подправено, и е съставено единствено с цел облагодетелстване на ответницата, както и че правото да бъде обявено завещанието се е погасило по давност към момента на обявяването му. Посочва, че с нотариален акт № 34/05.04.2016 г., том I, рег. № 6990, дело № 29/16 г. майка й В. Б. К. е прехвърлила чрез дарение 2/3 ид. ч. от ап. 6, находящ се в гр. София, ул. ••••, с площ от 95, 61 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № 6, и 7, 848 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, а с нотариален акт № 92/11.07.2019 г., том II, рег. № 7847, В. Б. К. е продала на съсобственика си В. П. К. 1/3 ид. ч. от процесния ап. 6, находящ се в гр. София, ул. ••••. Посочва, че по отношение на другия наследствен имот, находящ се в гр. Златица, вилна зона „Черешака“, представляващ вилна сграда с пл. № 40, парцел 2, застроена на 46 кв. м., заедно със складова сграда, застроена на 22 кв. м., и с поземления имот, върху който са застроени от 2115 кв. м., са извършени следните разпореждания – с нотариален акт за издръжка и гледане от 26.03.2019 г. са прехвърлени 2/3 ццццид. ч., а с нотариален акт за покупко – продажба от 18.07.2019 г. е прехвърлена 1/3 ид. ч. от имота. Прави възражение за възстановяване на запазената част от наследството на баща си, като посочва, че разполагаемата част на баща й е била ¼. Прави възражение за възстановяване на запазената част от наследството на майка си, като счита, че разполагаемата част на майка й е била 1/3. В тази връзка се иска от съда да намали завещанието на баща й и дарението, извършено от майка й. Прави възражение, че нотариален акт за покупко – продажба от 18.07.2019 г., с който е прехвърлена 1/3 ид. ч. от недвижимия имот, находящ се във вилна зона „Черешака“, гр. Златица, както и нотариален акт за покупко – продажба от 11.07.2019 г., с който е прехвърлен 1/3 ид. ч. от недвижимия имот, находящ се в гр. София, ул. ••••, не са произвели вещно – прехвърлителен ефект, тъй като майка й В. Б. К. е продала идеални части от имоти, които не е притежавала. Иска се от съда да постанови решение, с което да допусне делба между ищцата Т. П. К. – Г. и ответниците В. П. К. – М. и А. К. М. на следните съсобствени недвижими имоти: недвижим имот ИН № 68134.203.89.1.6., находящ се в гр. София, ул. ••••, с площ от 95, 61 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № 6, и 7, 848 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, и недвижим имот ИН № 31044.505.98.1, находящ се във вилна зона „Черешака“, гр. Златица, представляващ вилна сграда ИН № 31044.505.98.1., с площ от 46 кв. м., заедно със складова сграда ИН № 31044.505.98.2., с площ от 22 кв. м., и поземления имот ИН № 31044.505.98, върху които са построени, с площ от 2 115 кв. м. Ответниците В. П. К. – М. и А. К. М. са подали отговори на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържат, че искане за възстановяване на запазена част не може да се релевира чрез възражение, а само чрез иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. Твърдят, че исканията за обявяване на липса на вещно – прехвърлителен ефект на двата договора за покупко – продажба не могат да въвеждат в процеса като възражения, а само като отделни искове. Поддържат, че правото на приемане на наследството не се погасява по давност. Твърдят, че раазпоредителните действия на В. Б. К. сочат, че тя е приела завещаното имущество от съпруга й. Правят възражение, че правото на ищцата да иска възстановяване на запазената част от наследството на баща й е погасено по давност. Поддържат, че в случая разпоредбата на чл. 76 ЗН не намира приложение – посочената разпоредба има предвид жив сънаследник, а не наследодател, който приживе се е разпоредил с наследственото имущество, след което е починал преди завеждане на делото за делба. Твърдят, че не следва да се образува наследствена маса при намаляване на завещанието, респ. дарението. Считат, че исковете за делба са недопустими, тъй като двамата ответници са единствени собственици на имотите и ги притежават в режим на СИО. От удостоверение за наследници с изх. № УГ01 – 5939/26.06.2018 г., издадено от СО, район Красно село, се установява, че П.А.К. е починал на 27.03.2013 г., като е оставил за свои наследници по закон – В. Б. К. /съпруга/, Т. П. К. – Г. /дъщеря/ и В. П. К. – М. /дъщеря/. От удостоверение за наследници с изх. № УГ01 – 5391/28.07.2020 г., издадено от СО, район Красно село, се установява, че В. Б. К. е починала на 24.07.2020 г., като е оставила за свои наследници по закон – Т. П. К. – Г. /дъщеря/ и В. П. К. – М. /дъщеря/. От представеното по делото саморъчно завещание от 19.03.1984 г., обявено на 11.04.2019 г. от нотариус В.Г., се установява, че П.А.К. е завещал на съпругата си В. Б. К. всичките си спестявания, движими и недвижими имоти, които ще останат след смъртта му, и я назначил за свой универсален наследник. От заключението на съдебно – графическата експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че ръкописният текст и подписът „завещател“ в саморъчното завещание от 19.03.1984 г. са написани и положени от П.А.К.. От договор за продажба на общински парцел от 19.08.1999 г., вписан в СВ – гр. Пирдоп на 25.09.2001 г., се установява, че П.А.К. и В. Б. К. са придобили недвижим имот № 40, с площ от 3063 кв. м., съставляващ урегулирани парцел I – 40 и парцел II- 40, кв. 10 от 2 300 кв. м., по регулационния план на в. з. „Черешака“, при съседи: улица, дере, горски фонд и наследници на Д.Д.П.. От нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по документи № 77, том I, рег. № 164, дело № 85/99 г., се установява, че П.А.К. и В. Б. К. са признати за собственици на следния недвижим имот: едноетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 42 кв. м., построена върху дворно място, съставляващо парцел II – 40 в кв. 10 по плана на вилна зона „Черешака“, гр. Златица, по силата на отстъпено право на строеж, съгласно решение № 151/16.04.1965 г. на ИК на ГНС – Златица. Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 13.09.2004 г., издадено от СО, район Триадица, А. К. М. и В. П. К. са сключили граждански брак на 17.09.1974 г., като след брака съпругата е приела да носи фамилното име – К. – М.. От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 155, том I, рег. № 7264, дело № 115/05 г., се установява, че М.Н.С. е продала на В. Б. К. и П.А.К. собствения си недвижим имот – ап. 6, находящ се на ет. 3, вх. Г в жилищна сграда на ул. „Люлин планина“ № 14, район Красно село, гр. София, със застроена площ от 95, 61 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № 6, с площ от 3, 72 кв. м., и с припадащите се 7, 848 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел XVII oт кв. 320 по плана на гр. София, м. Центъра. От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 34, том I, рег. № 0990, дело № 29/16 г. се установява, че на 05.04.2016 г. В. Б. К. е дарила на дъщеря си В. П. К. – М. притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от следния съсобствен имот, притежаван с трето лице, а именно: ап. 6, находящ се в гр. София, ул. ••••, с площ от 95, 61 кв. м., заедно с прилежащото мазе № 6, с площ от 3, 72 кв. м., и 7, 848 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. От нотариален акт за покупко – продажба № 92, том II, рег. № 7847, , дело № 240/19 г. се установява, че на 11.07.2019 г. В. Б. К. е продала на В. П. К. – М. собствените си 2/6 ид. ч. от следния недвижим имот: ап. 6, находящ се в гр. София, ул. ••••, с площ от 95, 61 кв. м., с идентификатор 68134.203.89.1.6., заедно с прилежащото мазе № 6, с площ от 3, 72 кв. м., и 7, 848 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. От нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 73, том I, рег. № 528, дело № 68/19 г. се установява, че на 26.03.2019 г. В. Б. К. е прехвърлила на В. П. К. – М. собствените си 4/6 ид. ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 31044.505.98, находящ се в гр. Златица, вилна зона ••••, целият с площ по скица 2 115 кв. м., заедно с 4/6 ид. ч. от построената в имота сграда с идентификатор 31044.505.98.1., цялата със застроена площ от 46 кв. м. – еднофамилна вилна сграда, ведно с 4/6 ид. ч. от всички подобрения и приращения в гореописания недвижим имот, срещу задължението на В. П. К. – М. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката. От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 19, том II, рег. № 1264, дело № 194/19 г. се установява, че на 18.07.2019 г. В. Б. К. е прехвърлила на В. П. К ърпарова – М. собствените си 2/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 31044.505.98, находящ се в гр. Златица, вилна зона ••••, целият с площ по скица 2 115 кв. м., заедно с 2/6 ид. ч. от построената в имота сграда с идентификатор № 31044.505.98.1., цялата със застроена площ от 46 кв. м. – еднофамилна вилна сграда, и цялата сграда с идентификатор № 31044.505.98.2, като продавачът си е запазил правото на ползване и обитаване на имота. Oт заключението на СТОЕ се установява, че пазарната стойност на недвижимото имущество /апартамент с идентификатор № 68134.203.89.1.6. в гр. София и поземлен имот с идентификатор № 31044.505.98 със сгради в гр. Златица/, предмет на завещанието на П.К., към момента на смъртта му възлиза на сумата от 325 840 лв. Тъй като П.К. е притежавал половината от това имущество /в СИО със съпругата си, която е притежавала другата половина/, то стойността на завещаните имоти към момента на смъртта му възлиза на 162 920 лв. Пазарната стойност на посоченото имущество към момента на изготвяне на заключението е 538 294 лв. Завещаната половина от тази стойност възлиза на сумата от 269 147 лв. Пазарната стойност на имуществото, предмет на дарението, направено от В. Б. К. в полза на В. П. К. – М., към момента на извършването му – 05.04.2016 г. /апартамент с идентификатор № 68134.203.89.1.6./ възлиза на 232 000 лв. Стойността на притежаваните и дарени 4/6 ид. ч. от имота възлизат на 154 667 лв. Пазарната стойност на апартамент с идентификатор № 68134.203.89.1.6. към момента на изготвяне на заключението възлиза на 378 000 лв., а на дарените 4/6 ид. ч. от имота – 252 000 лв. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба с вх. № 25042510/30.05.2022 г. е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението от 18.03.2022 г. е валидно и допустимо – в обжалваната част. Неоснователни са доводите на въззивниците, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по възраженията на ищцата за възстановяване на запазената част от наследството на баща й, и за възстановяване на запазената част от наследството на майка й, които са били съединени с исковете за делба. Претенцията за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно потестативно право. Това право може да бъде упражнено, както с предявяване на самостоятелен иск, така и с възражение по предявен вещен иск или иск за делба. Когато правото да се иска възстановяване на запазена част е упражнено в делбеното производство чрез възражение, съдът е длъжен да се произнесе по него с решението по съществото на спора и по този начин ще формира сила на пресъдено нещо по тази претенция. По конститутивното възражение за възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30 ЗН съдът следва да постанови изричен диспозитив. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – Решение № 36/01.04.2011 г. по гр. д. № 125/10 г. на ВКС, I г. о., Определение № 29/26.01.2022 г. по ч. гр. д. № 4918/21 г. на ВКС, II г. о. и други. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, касаещи правилността на решението от 18.03.2022 г. в обжалваните части, настоящият съдебен състав намира следното: Във въззивното производство не е спорно между страните. че саморъчното завещание от 19.03.1984 г., обявено на 11.04.2019 г. от нотариус В.Г., с което П.А.К. е завещал на съпругата си В. Б. К. всичките си спестявания, движими и недвижими вещи, които ще останат след смъртта му, и я назначил за свой универсален наследник, е автентично. Ето защо, следва да се разгледат доводите на въззивниците, касаещи правото на ищцата да иска възстановяване на запазената част от наследството на П.А.К.. Според трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 404/03.01.2012 г. по гр. д. № 995/10 г. на ВКС, I г. о. и други, която се споделя от настоящия съдебен състав, „искането за намаляване на завещателни разпореждания следва да се предяви срещу лицето, в полза на което е извършено завещателното разпореждане. Ако към момента на предявяване на иска или на възражението това лице е починало, и наследниците на завещателя с право на запазена част от наследството му се явяват наследници по закон и на облагодетелствуваното /ползуващото се от завещанието/ лице, правото им да искат възстановяване на запазената си част от наследството на завещателя не се счита погасено само поради факта, че се явяват наследници и на ползващия се от завещанието. Не може да се приеме, че е налице сливане на качеството на ищец и на ответник по искането по чл. 30, ал. 1 ЗН в случаите, когато облагодетелствуваният се е разпоредил чрез сделка с част от завещаното имущество в полза на друг наследник по закон, различен от предявилия иска за възстановяване. Дали със завещания имот е извършено разпореждане е без правно значение, тъй като възстановяването на запазената част, доколкото делбеният имот не може да бъде върнат в наследството, може да бъде и стойностно – арг. от чл. 37 ЗН.“ Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав приема, че възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН, направено от ищцата, за възстановяване на запазената част от наследството на П.К., чрез намаляване на направеното от него завещателно разпореждане, се явява допустимо, въпреки че ищцата се явява наследник по закон на ползващата се от завещанието В. Б. К.. За основателността на възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да се установи от ищцата по делото, че наследодателят е починал; че ищцата е наследник по закон на починалия наследодател и че посочената в чл. 29 ЗН запазена част на ищцата от наследството е била накърнена със завещателно разпореждане, извършено от наследодателя. Безспорно обстоятелство по делото е, че ищцата Т. П. К. – Г. е наследник по закон /дъщеря/ на наследодателя П.К.. От съдържанието на саморъчното завещание от 19.03.1984 г. се установява, че същото има универсален характер, тъй като завещателят П.К. е завещал в полза на съпругата си цялото имущество, което е притежавал към момента на съставяне на завещанието, както и това, което би придобил към момента на смъртта си, т. е. с него се изчерпва цялото наследствено имущество. Запазената част на ищцата Т. П. К. – Г. на основание чл. 29, ал. 3 ЗН е ¼. Завещавайки цялото си имущество на съпругата си, завещателят П.К. е надхвърлил разполагаемата си част (1/4), и е накърнил запазената част на ищцата от наследството му. Спорно обстоятелство по делото е начинът, по който следва да се извърши възстановяването на запазената част от наследството на наследодател, който се е разпоредил с универсално завещание, като след смъртта му заветникът се е разпоредил изцяло със завещаното имущество и е починал преди предявяване на искането по чл. 30 ЗН. Според практиката на ВКС, обективирана в Решение № 14/14.02.2019 г. по гр. д. № 953/18 г. на ВКС, I г. о., която се споделя от настоящия съдебен състав, по отношение на начина, по който следва да бъде извършено възстановяване на запазената част от наследството на наследодател, който се е разпоредил чрез универсално завещание в хипотеза, при която след неговата смърт заветникът се е разпоредил изцяло със завещаното имущество чрез дарения и е починал преди предявяване на искането по чл. 30 ЗН, на наследника, упражнил правото си да иска възстановяване на запазена част от наследството може да бъде присъдена само паричната равностойност на тази част. Искането за възстановяване на запазена част от наследството има за предмет възстановяване на равностойността на запазената част на наследника, имащ право на това, от цялото имущество, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт. Уважаването на това искане не е обвързано с присъждане на идеална част от определен имот чрез намаляване на завещателното или дарствено разпореждане с идеална част. Искането се предявява срещу ползващото се от завещателното разпореждане лице, като запазената част може да бъде възстановена чрез намаляване на завещателното разпореждане с проста дроб, съответстваща на определената по правилата на чл. 29 ЗН запазена част от наследството, респ. чрез връщане на имота в наследството по реда на чл. 36, ал. 1 ЗН само ако завещаното имущество към момента на предявяването на иска все още се намира в патримониума на заветника. Ако ползващото се от завещателното разпореждане лице се е разпоредило със завещаното имущество, приложение следва да намери установеното в чл. 37 ЗН правило, според което последващите разпореждания със завещаното имущество могат да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част само ако са станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е вписана исковата молба за намалението и то само ако наследникът с право на запазена част не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Само ако последващото разпореждане със завещаното /или подарено/ имущество бъде отменено, наследникът с право на запазена част би могъл да получи съответната идеална част от имота, съответстваща на запазената му част от наследството. От съществено значение за начина, по който следва да бъде извършено възстановяването следователно е обстоятелството дали ползващото се от завещателното разпореждане лице се е разпоредило със завещаното имущество, в който случай съдът следва да извърши преценка за приложимостта на установеното в чл. 37 ЗН правило /в този смисъл решение № 404/03.01.2012 г. по гр. д. № 995/2010г. на ВКС, I г. о./, включително в хипотеза, при която ползващото се от завещателното разпореждане лице се е разпоредило със завещаното имущество чрез дарения и е починало преди предявяване на искането по чл. 30 ЗН. Ако отмяната на последващите разпоредителни сделки е невъзможна, тъй като са извършени след като е изтекла една година от откриване на наследството и преди да е била вписана исковата молба за намалението, възстановяването на запазената част може да бъде извършено само в пари, като претенцията се насочи към приобретателя на имуществото, независимо дали е наследник на завещателя, респ. прехвърлителя наред с претендиращите възстановяване на запазена част лица или лице, трето за наследството. В случая, отмяна на последващите разпоредителни сделки не може да се осъществи, тъй като не са налице посочените по – горе предпоставки. По делото се установява, че В. Б. К. се е разпоредила изцяло със завещаното й от съпруга й П.К. имущество, както следва - чрез дарение от 05.04.2016 г. на 2/3 ид. ч. от апартамента в гр. София в полза на В. П. К. – М.; с договор за покупко – продажба от 11.07.2019 г. на 1/3 ид. ч. от същия имот, сключен с В. П. К. – М. по време на брака й с А. К. М.; с договор за издръжка и гледане от 26.03.2019 г. за 2/3 ид. ч. от имота в гр. Златица, сключен с В. П. К. – М. по време на брака й с А. К. М., и с договор за покупко – продажба от 18.07.2019 г. на 1/3 ид. ч. от имота в гр. Златица, сключен с В. П. К. – М. по време на брака й с А. К. М., като към момента на извършване на последните разпоредителни сделки са изтекли повече от пет години от смъртта на П.К., и В. Б. К. е била починала преди предявяване на искането за възстановяване на запазената част от наследството на П.К.. Ето защо, единственият начин, чрез който може да се извърши възстановяване на запазената част от наследството на наследодателя П.К. на наследника, упражнил правото да иска възстановяване на запазената част - Т. П. К. – Г., е като й бъде присъдена паричната равностойност на тази част, според цената към момента на намаляването /арг. от чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН/. По делото се установява, че към момента на смъртта си завещателят П.К. е притежавал /по арг. от чл. 27, ал. 1 СК/, както следва: ½ ид. ч. от недвижим имот с идентификатор № 68134.203.89.1.6, находящ се в гр. София, ул. ••••, с площ от 95, 61 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № 6, и 7, 848 % ид. ч. от общите части на сградата и правото строеж, чиято стойност към момента на намаляването е 189 000 лв.; ½ ид. ч. от вилна сграда с идентификатор № 31044.505.98.1, с площ от 46 кв. м., заедно със складова сграда с идентификатор № 31044.505.98.2., с площ от 22 кв. м., и от поземления имот, върху който са построени, с площ от 2 155 кв. м., находящи се във вилна зона „Черешака“, гр. Златица, чиято стойност към момента на намаляването е 80 147 лв. Общата стойност на притежаваното от П.К. имущество, предмет на завещателното разпореждане от 19.03.1984 г., по цени към момента на намаляването е 269 147 лв. Стойността на запазената част от наследството на П.К. на ищцата (1/4) възлиза на сумата от 67 286, 75 лв. Възстановяването на запазената част от наследството на П.К. следва да се извърши като въззивниците – ответници в първоинстанционното производство В. П. К. – М. и А. К. М., в чиято полза облагодетелстваната от завещанието В. Б. К. се е разпоредила изцяло с завещаното имущество и след това е починала, бъдат осъдени на основание чл. 32 СК да заплатят солидарно на ищцата Т. П. К. – Г. стойността на запазената част от наследството на баща й в размер на 67 286, 75 лв. Предвид факта, че В. Б. К. се е разпоредила изцяло с завещаното от съпруга й П.К. имущество в полза на въззивниците – ответници, то същите следва солидарно да заплатят на въззиваемата – ищца на основание чл. 32 ЗС паричната равностойност на възстановената й част от наследството на баща й. С оглед установената в ГПК забрана за влошаване на положението на жалбоподателите и предвид обстоятелството, че с решението от 18.03.2022 г. по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав, поправено с решение № 20045890/04.07.2022 г. и с решение № 20049416/21.07.2022 г., представляващи неразделна част от решението от 18.03.2022 г., е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на Т. П. К. – Г. запазената й част от наследството на баща й П.К., в размер на 40 730 лв., накърнена с направеното от него универсално завещателно разпореждане от 19.03.1984 г. в полза на съпругата му В. Б. К., като са осъдени В. П. К. – М. и А. К. М., като последващи приобретатели на завещаното имущество, да заплатят солидарно на Т. П. К. – Г. паричната равностойност на възстановената запазена част от наследството на баща й в размер на 40 730 лв., решението в посочената част следва да се потвърди. Обстоятелството, че в диспозитива на първоинстанционното решение съдът е посочил, че намалява с ¼ (25 %) саморъчното завещание от П.К. в полза на съпругата му В. Б. К., и след това е осъдил ответниците да заплатят на ищцата солидарно паричната равностойност на възстановения й дял от наследството на баща й, не води до неправилност на решението в тази му част, а само до непрецизност на диспозитива. Това е така, тъй като от мотивите на решението е видно, че волята на съда е била да бъде присъдена на ищцата паричната равностойност на възстановената запазена част от наследството на П.К., а и в диспозитива на решението от 18.03.2022 г., поправено в тази част с решение от 04.07.2022 г., е посочена паричната равностойност на възстановената запазена част от наследството на П.К.. Неоснователни са доводите на въззивниците, че доколкото от страна на ищцата няма направено изрично искане за заплащане на запазената й част от наследството на баща й П.А.К., съдът неправилно /недопустимо/ е осъдил ответниците да заплатят на ищцата паричната равностойност на запазената й част. Уважаването на искането по чл. 30, ал. 1 от ЗН при липсата на предпоставките на чл. 37, ал. 1 от ЗН предпоставя присъждането на дължимата парична равностойност на накърнената запазена част на ищеца, за която следва да бъдат осъдени ответниците. Не е необходимо при възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът изрично да е поискал присъждане на паричната равностойност на накърнената запазена част, тъй като преценката за начина, по който следва да се извърши възстановяването на запазената част, се извършва от съда, при спазване на предвидените в чл. 32 – 37 ЗН разпоредби. На следващо място, следва да се разгледат доводите на въззивниците, касаещи правото на ищцата да иска възстановяване на запазената част от наследството на В. Б. К., чрез намаляване на направеното от нея дарение. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при две или повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. В случая ищцата има запазена част в размер на 1/3 ид. ч. от имуществото на майка си В. Б. К., а наследодателката има разполагаема част от 1/3. За да се извърши преценка дали запазената част от наследството на В. Б. К. е била накърнена с извършеното от нея дарение на 4/6 ид. ч. (2/3 ид. ч.) от ап. 6, находящ се в гр. София, ул. ••••, следва да се установи какво имущество е притежавала същата към момента на смъртта си. От събраните по делото доказателства се установява, че по време на брака си В. Б. К. и П.А.К. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност ап. 6, находящ се в гр. София, ул. ••••, заедно с прилежащото му мазе № 6, и 7, 848 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Със смъртта на Петър А.ов К. е прекратена съпружеската имуществена общност между тях, като В. Б. К. е придобила на лично основание ½ ид. ч. от процесния апартамент, както и ½ ид. ч. от него – по завещание от съпруга си. Установява се по делото, че с нотариален акт за дарение от 05.04.2016 г. В. Б. К. е дарила на дъщеря си В. П. К. – М. 4/6 ид. ч. от ап. 6, а с нотариален акт за покупко – продажба от 11.07.2019 г. е продала на В. П. К. – М. по време на брака й с А. К. М. останалите 2/6 ид. ч. от имота. По отношение на имота в гр. Златица, вилна зона „Черешака“, се установява от доказателства по делото, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 26.03.2019 г. В. Б. К. е прехвърлила на дъщеря си В. П. К. – М. по време на брака й с А. К. М. 4/6 ид. ч. от поземления имот с идентификатор № 31044.505.98, ведно с вилната сграда с идентификатор № 31044.505.98.1, ведно с всички приращения и подобрения в имота, а с договор за покупко – продажба от 18.07.2019 г. им е продала останалите 2/6 ид. ч. от имотите. Следователно към момента на смъртта си В. Б. К. се е била разпоредила с цялото си недвижимо имущество, т. е. към момента на откриване на наследството не е притежавала друго имущество, което да влезе в състава на наследствената маса. В този случай, трайната практика на ВКС приема, че при накърняване на запазената част с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество. Настоящият съдебен състав намира, че доводите на въззивниците, че съдът неправилно е изчислил запазената част на ищцата от наследството на майка й В. Б. К., която следва да й се възстанови, са неоснователни. Съображенията за това са следните: В случая, в масата на наследството на В. Б. К. не следва да се включва 100 % от собствеността на ап. 6, находящ се в гр. София, ул. ••••, а само – 87, 50 %, тъй като 12, 50 % от собствеността на ап. 6 се възстановяват на ищцата по уваженото й възражение по чл. 30 ЗН от наследството на баща й, поради което тези 12, 50 % не могат да се считат за притежавани от В. Б. К.. В противен случай, тези 12, 50 % биха участвали отново при определяне на запазената част на ищцата от наследството на майка й, което би довело до накърняване на интересите на страните по делото. Съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН от наследството на майка си ищцата Т. П. К. – М. има запазена част в размер на 1/3. Това представлява 29, 16 % от апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. ••••. С дарението В. Б. К. се е разпоредила с 2/3 ид. ч. (58, 33 %) от апартамент № 6, а с продажбата се е разпоредила с 1/3 (29, 17 %) от него. Следователно с дарението запазената част на ищцата от наследството на майка й в размер на 29, 16 % е била накърнена и следва да се възстанови в този размер. По доводите на въззивниците, касаещи правилността на решението относно иска за делба на ап. 6, находящ се в гр. София, ул. ••••: Неоснователни са доводите на въззивниците, че съдът неправилно е изчислил квотите на съделителите по отношение на процесния апартамент. Съображенията за това са следните: Предвид уважаването на възражението на ищцата за възстановяване на запазената част от наследството на майка й чрез намаляване на дарението на ап. 6 с 29, 16 %, което намаляване е спрямо 87, 50 % от собствеността върху апартамента, и при превръщането на тези 29, 16 % от 87, 50 % към процент от цяло /100 %/, се получава 25, 50 % от цялото право на собственост. Следователно ищцата е придобила 25, 50 % от цялото право на собственост върху ап. 6, а останалите 74, 50 % са придобити от ответниците В. П. К. – М. и съпруга й А. К. М. чрез сделки с В. Б. К.. Ето защо, делбата на ап. 6, находящ се в гр. София, ул. ••••, следва да се допусне между съделителите при следните квоти: 25, 50 % - за Т. П. К. – Г. и 74, 50 % - за В. П. К. – М. и А. К. М.. Други конкретни доводи за неправилност на решението в обжалваните части не са изложени във въззивната жалба, а въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 20022833/18.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав, поправено с решение № 20045890/04.07.2022 г. и с решение № 20049416/21.07.2022 г., следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваните части. Решението в частта, в която е отхвърлен иска за делба на имота в гр. Златица, вилна зона „Черешака“, е влязло в сила като необжалвано в тази част. По въззивната жалба с вх. № 25056496/01.08.2022 г. от В. П. К. – М. и А. К. М. срещу решение № 20045890/04.07.2022 г., постановено по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав, в частта, в която първоинстанционният съд не се е произнесъл по останалите искания за поправка на очевидни фактически грешки в решението от 18.03.2022 г., посочени в молба с вх. № 25042511/30.05.2022 г.: Настоящият съдебен състав констатира, че очевидните грешки в диспозитива на решението от 18.03.2022 г., касаещи имената на страните, са отстранени от първоинстанционния съд с решение № 20049416/21.07.2022 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, което е неразделна част от решението от 18.03.2022 г., поради което за въззивниците не е налице правен интерес да обжалват решение № 20045890/04.07.2022 г. в посочената част. На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че за въззивниците не е налице правен интерес да обжалват решение № 20045890/04.07.2022 г. и в частта, в която съдът не се е произнесъл по молбата с вх. № 25042511/30.05.2022 г. за изменение или допълване на мотивите на решението от 18.03.2022 г. Това е така, тъй като с решение № 20051348/02.08.2022 г. по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав, постановено по реда на чл. 247 ГПК, което е влязло в сила, идентично искане, обективирано в молба с вх. № 25056497/01.08.2022 г., е оставено без уважение. Ето защо, въззивната жалба с вх. № 25056496/01.08.2022 г. следва да се остави без разглеждане поради липса на правен интерес на въззивниците да обжалват решението от 04.07.2022 г. в посочените части, а производството по делото в тези части следва да се прекрати. По разноските: Предвид изхода на спора в полза на въззивниците не следва да се присъждат разноски за въззивното производство. След връщане на делото на СРС, 53 състав, съдът следва да се извърши преценка дали са налице основания за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 18.03.2022 г. в частта относно посочената дата на завещателното разпореждане. Воден от горното, съдът