Решение № 285 от 16.12.2024 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 184/2024 г.

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда. Образувано е по въззивна жалба от подсъдимата Ю. Т. С. срещу присъда №174/05.12.2023 г. постановена по нохд № 363/2022 г. по описа на Районен съд - С.. С атакуваната присъда подсъдимата Ю. Т. С. е призната за виновна в това, че за времето от 02.07.2020 г. до 07.07.2020 г.в гр.С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у И. Д. И. заблуждение относно наличието на право за нея - Ю. Т. С., да прехвърли чрез продажба собствеността на недвижим имот-гараж, собственост на „Архитектоника Груп“ ООД - С., с което причинила имотна вреда на Д. М. Д. и Д. А. Д. в размер на 5 000лв., поради което на основание чл.209 ал.1 вр.чл.54 ал.1 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимата С. е осъдена да заплати на Д. М. Д. и Д. А. Д. сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди в резултат от престъпното деяние ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно 07.07.2020 г. до изплащане на сумата. Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 462.35 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР -С., в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 200.00 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск. Възложени са й също направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00лв. от двамата частни обвинители. В жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, е изложено твърдение за незаконосъобразност на атакувания акт и се иска неговата отмяна, респ. постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде признат за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Твърди се още, че в първостепенното производство не са били изяснени всички факти и обстоятелства, относими към предмета на делото, както и че в хода му са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на порочен съдебен акт. В допълнението към въззивната жалба подс.С. твърди, че неправилно първостепенният съд не е кредитирал обясненията й, приемайки, че са функция на нейната защитна теза. Настоява се въззивната инстанция да кредитира изцяло показанията на свид. М. С., да не възлага кредит на доверие на показанията на свид. П.Петрова, да приеме, че от показанията на свид. И. И. се установява, че същият като брокер на „Явлена“ ООД не е изпълнил добросъвестно задълженията си да извърши проверка на документите за собственост върху недвижимия имот и правната легитимация на страните по сделката. Моли въззивният съд подробно да се запознае и да обсъди приобщените към доказателствения материал декларация по чл.1, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, приложените по делото документи с молба до ВКС, вх.№ 260380/03.05.2023 г. на ОС - С. за отмяна на съдебно решение № 29/07.11.2012 г. по т.д.№ 64/2012 г. за ликвидация на „Архитектоника Груп“ ООД -С.. Заявява, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна и като такава предлага на въззивния съд да бъде отменена. При администриране на въззивната жалба е постъпило възражение от частните обвинители чрез повереника им, в което се заявява, че намират жалбата за неоснователна. Твърди се, че първостепенният съд е положил максимални усилия да изясни всички факти и обстоятелства, свързани с предмета на обвинението, постановената от него присъда намират за правилна и законосъобразна, а мотивите към нея- изключително подробни, съдържащи обосновано разясняване на осъщественото от подсъдимата престъпно деяние. Молят съда да потвърди присъдата на първостепенния съд. Претендират сторените разноски за настоящата въззивна съдебна инстанция. В съдебно заседание пред окръжния съд подс. Ю. С., редовно призована, се явява лично и с упълномощения си защитник. Двамата заявяват, че поддържат така депозираната жалба на посочените в нея основания /които възпроизвеждат пред окръжния съд/ и молят за нейното уважаване – за отмяна на осъдителната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение. Защитникът на подсъдимата сочи, че от всички събрани по делото доказателства е видно, че няма пряк умисъл в извършване на деянието. Акцентира на показанията на свидетелите Д. и Д. Д.и, които твърдят, че за всичко са разчитали на свид. И. И., а подсъдимата е е желаела разговор с тях и се е свързала с И. И., за да може с тях пряко да се договаря, за да се избегне това посредничество. Твърди се, че видно от всички гласни доказателства по делото е ясно, няма как подсъдимата да е знаела, че е имало ликвидатор на дружеството. Сочи се, че назначения през 2015 г. ликвидатор Мария Петрова е починала през 2015 г., поради което подсъдимата няма как да се е свързала с това лице. Акцентира се и върху факта, че досъдебното производство един път е било прекратено от Районна прокуратура - С., като се навеждало, че става въпрос за гражданско правни отношения, а не за измама. Настоява се за постановяване на оправдателна присъда. Самата подсъдима заявява, че няма доказателства в които да е видно, че е имала намерение и решение за извършване на престъпление и че случилото се дължи на бездействието на И. И. като брокер, вследствие на което той получавайки някакъв документ -нотариален акт и удостоверение за наследници е следвало да направи пълни проверки и справки и ако той самият не е в състояние и компетентност да подготви подобен предварителен договор, да се обърне към адвокат, който да го направи така, че да отговаря на изискванията на законодателството. Оспорва твърденията на свид. И. И., че това което той твърди, че на 02.07.2020 г. е било първото й обаждане, като заявява, че тя се срещнала с него в края на м.юни в апартамент й на ул. „Николай Петрини“ № 4 в гр.С., който имала намерение да обявявам за продажба и той я е попитал има ли гараж към този апартамент, тъй като е център и всеки търсил парко място или гараж, след което е имало обаждане от негова страна, че има желание за купуване само на гаража. Тезата на подсъдимата е, че не е имала предварително намерения да продава гараж при това самостоятелно и цялата кореспонденция с купувачите, всички преговори за цени, кой е управител, кой не е, са водени единствено от И. И. с купувачите. В този смисъл се твърди, че тя по никакъв начин не е мотивирала нито И. И., нито купувача да го подтикне към имуществено разпореждане, всъщност с действията си И. И. е причинил вреди както на купувачите, така и на нея като продавач. Заявява се неколкократно, че не е възбуждала заблуда у г-н И. И., че е управител на дружеството, макар в нотариалния акт на гаража от 2012 г. да е посочено, че е управител, но това е било през 2012 г. Твърди се, това което е казала е, че управител към момента е съпруга й, който е починал. По въпроса с ликвидаторите се сочи, че към 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. не е имало ликвидатор. По отношение на сумата, която е получила и която не е възстановила се заявява, че от самото начало е действала с оглед на презумпцията, че е имала възможност и право да извърша всички необходими действия, за да продаде този гараж и когато е разбрала, че в крайна сметка трябва да бъде с ликвидатор, е съсредоточила усилията си лично да издирва този починал ликвидатор и да подаде документи в Търговския регистър през 2022 г., за да ми бъде определен ликвидатор. Настоява се съдът да приеме, че не е извършила виновни действия спрямо никого - нито спрямо И. И., нито спрямо купувачите. Подсъдимата настоява да бъде призната за невиновна. Частните обвинители и граждански ищци Д. Д. и Д. Д., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява упълномощения им повереник, който заявява, че поддържа депозираното от него писмено възражения против въззивната жалба. Акцентира на факта, че от самото начало на формираните отношенията между подсъдимата и частните обвинители, включително след плащането от тяхна страна на сумата от 5000лв., явяваща се авансова плащане, до настоящия момент подсъдимата упорито отказва дори да върне тази сума. Сочи като безспорно обстоятелство, че към момента на сключване на сделката дружеството „Архитектроника Груп“ ООД е било представлявано от ликвидатор и това е било известно и на подсъдимата, поради това тя не е имала нито фактическо, нито правно основание да представлява дружеството, с оглед на което се обосновава извод, че единствената й цел е била да получи сумата 5 000 лв. и до там да приключат всички отношения с частните обвинители. Счита, че деянието за което подсъдимата е била обвинена и съответно призната за виновна е доказано абсолютно, категорично, безспорно и по несъмнен начин и заради това настоява тази присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на направените разноски за въззивната съдебна инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура – С. дава заключение, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена, а жалбата против нея да бъде оставена без уважение. С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери жалбата за неоснователна. Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и техния анализ е приел установената фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези мотиви за установено от фактическа страна се приема за установено следното: Подсъдимата Ю. Т. С. е била съдружник и управител в дружество „АРХИТЕКТОНИКА ГРУП“ ООД - гр.С. основано на 20.01.2005 г. С решение № 29/07.11.2012 г. по т.дело № 64/2012 г. по описа на Окръжен съд – С. дружеството „АРХИТЕКТОНИКА ГРУП“ ООД - гр.С. било прекратено. Решение е влязло в сила на 09.12.2014 г., след като е било първоначално е било потвърдено с решение № 22/05.03.2013 г. по в.търг.дело № 10/2013 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, а с определение № 955/09.12.2014 г. на ВКС, I отделение, ТК по т.д. № 506/2014 г. не било допуснато касационното му обжалване. Посоченото решение № 29/07.11.2012 г. по т.дело № 64/2012 г. по описа на Окръжен съд - С., с което е прекратено дружеството било постановен по повод на иск с правно основание чл.517 ал.3 от ГПК предявен от лицето Д.Д. във връзка с неизплатено му от страна на дружеството на парично задължение. За посоченото задължение на взискателя Динев е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп.дело № 387/11 г. от ЧСИ М. М.ва. В хода на това производство бил наложен запор върху дружествения дял на подс. Ю. С., равняващ се на 50 % от капитала на дружеството. Междувременно, с решение от 05.01.2013 г. на Общото събрание на съдружниците на „АРХИТЕКТОНИКА ГРУП“ ООД - гр.С., подс.Ю. С. била заличена като управител на дружеството, което обстоятелство е било вписано в Търговски регистър. След заличаване на подс. Ю. С., единствен управител на въпросното търговско дружество бил нейният съпруг И.В. С. - починал към момента на извършване на деянието предмет на настоящото производство. След влизане в сила на решение № 29/07.11.2012 г. по т.дело № 64/2012 г. на ОС – С., на „АРХИТЕКТОНИКА ГРУП“ ООД - гр.С. последователно били назначавани няколко ликвидатори, различни от управителя Иван С. и от подсъдимата С., като за периода от 2014г. до 2016г. това била св.П.П. В този период от време, на неустановена дата, подс. Ю. С. заявила пред П.П.като ликвидатор на дружеството желанието си да продаде гараж, собственост на дружеството. Изразявайки това си намерение подсъдимата е знаела, че самата тя не може да се разпорежда с имущество на въпросното юридическо лице, въпреки което е заявила това си желание и пред свид. И. И., в качеството му на служител в кантора за недвижими имоти - фирма „Явлена“ гр. С.. Свид. Д. М. Д. и съпругата му, свид. Д. Д., живеели в гр.С. и в началото на 2020 г. решили да закупят за собствени нужди гараж в централната част на града. В тази връзка свид. Д. Д. се свързал за съдействие със свид. И. И., с когото били в приятелски отношения и му заявил намерението си, а последния поел ангажимент да му намери и продаде гараж. Междувременно, на 02.07.2020 г., по телефона подсъдимата се свързала със свид. И. И., в качеството му на служител на кантора за покупко- продажба на недвижими имоти „Явлена“, офис гр. С. и му заявила, че желае да продаде гараж находящ се в централната част на гр.С., на ул. „Сливница“ № 6. В същия разговор подсъдимата попитала свидетеля каква цена може да „вземе“ за гаража и колко бързо може да се продаде, а свид. И. И. й обяснил, че пазарната цена на този тип гаражи е около 12 000 лева. Двамата се разбрали той да търси купувач за гаража на тази цена, но още на същия ден подс. Ю. С. отново се свързала по телефона със свид. И. и му обяснила, че може да свали цената до 10 000 лева. Заявила, че прави това защото желае да продаде гаража „спешно“ и има нужда от сумата от 5000 лв. Свалянето на цената и искането за предварително заплащане на капаро от 5000 лева подс.Ю. С. обяснила на свид. И. с твърдението, че в гр.София, където живее, е „излязъл“ гараж за продажба и спешно трябва да го „капарира“, за да не го „изпусне“. В тази връзка свид. И. поискал от подсъдимата да му изпрати документ за собствеността на гаража. На 03.07.2020 г. чрез приложението „Вайбър“ подс.Ю. С. изпратила на свид. И. снимка на нотариален акт № 68, том IV, рег.№ 2840, дело № 282 от 24.07.2012 г. на Нотариус Катя Т. - нотариус с района на действие СлРС, от който свид. И. видял, че имотът е собственост не на подсъдимата, а на „АРХИТЕКТОНИКА ГРУП“ ООД - гр.С.. В нотариалния акт било записано също, че към момента на придобиването на имота дружество е било представлявано от Ю. Т. С. като негов управител. В тази връзка в допълнителен разговор подс. Ю. С. обяснила на свид. И., че само тя е собственик на гаража, заявила, че е управлявала дружество заедно със съпруга си, който е починал и към момента тя е управител като трябва да се направят „някои промени в регистрацията“. Подс. Ю. С. не споменала, че от 2013 г. тя не е управител на търговското дружество както и че същото е прекратено през 2014 г. и към този момент има назначен ликвидатор. След този разговор последвал още един, при който свид. И. поискал от подс. Ю. С. да му изпрати всички документи, които тя има във връзка с гаража, който иска да продаде и тя му изпратила чрез интернет платформата „Вайбър“ копие от личната си карта и на удостоверение за наследници на съпруга й. След като получил двата документа, свид. И. се убедил, че тя е управител на търговското дружество, собственик на гаража и не извършил справка в търговския регистър, а престъпил към проверка за наличие или не на „тежести“ върху имота. След като установил, че няма такива и тъй като не му било известно, че дружеството е прекратено, свид. И. се обадил на св. Д. Д. и го информирал, че има гараж обявен за продажба, който отговаря на неговите изисквания, заявил му и че цената е изгодна. Междувременно свид. И. взел ключовете за входната врата на помещението, в което се намирал гаража от посоченото от подсъдимата лице и място и двамата със свид. Д. посетили гаража. Свид. Д. Д. го харесал и свид. И. се обадил на подсъдимата за да я информира, че има клиент, който желае да го закупи. В този разговор свид. И. изтъкнал, че исканото от нея капаро е в по- голям от обичайния /10 % от продажната цена/ размер, въпреки което купувача е съгласен да го заплати веднага, но предлага да заплати за гаража сумата от 9 500 лева. В отговор на това предложение и въпреки, че било много под първоначално исканата от нея сума, подс. Ю. С. се съгласила като поставила условие капарото да й бъде заплатено веднага. Свид. Д. приел условието и страните се споразумели да пристъпят към финализиране на сделката. В тази връзка свид. И. попитал подс. Ю. С. кога ще може да дойде в гр.С., за да сключат предварителен договор за покупко- продажба на имота, но тя отговорила, че трябва да остане в гр.София, за да може веднага да получи парите, които ще й се платят като капаро. Обяснила, че трябва бързо да сключи предварителен договор в гр.София за гаража, който желае да закупи там, поради свид. И. й предложил той да изготви предварителния договор за покупко-продажба на посочения по-горе гараж в гр.С., след което да го изпрати до офис на фирма „Явлена“ в гр.София, където тя да го подпише. Подсъдимата С. се съгласила и на 06.07.2020 г. свид. И. изготвил предварителния договор като ползвал данните предоставени му от подс. Ю. С.. В предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот свид. И. вписал, че продавач на имота е ООД „Архитектроника“ с ЕИК 119629920, както и че дружеството се представлява от Ю. Т. С.. В чл.1 от договора било посочено, че продавачът се задължава да продаде на купувача своя собствен недвижим имот както и че страните се задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба най-късно до 30.08.2020 г. След това свид. И. изпратил договора /който бил подписан първоначално от свид. Д./ в гр. София, където на същия ден договорът бил подписан лично от подс. Ю. С.. Във връзка с уреждане на плащането на уговореното капаро свид. И. отново разговарял с подсъдимата, за да уточни по коя банкова сметка следва да бъде преведено капарото. Тя му заявила, че желае сумата от 5000 лева да бъде преведена по нейната лична банкова сметка, а не по сметка на дружеството, собственик на имота. В този разговор тя заявила, че ако сумата бъде преведена по сметка на дружеството, тя няма да може да ги изтегли понеже „документите“ на същото не били „готови“. По този повод подс. Ю. С. изпратила на свид. И. чрез приложението „Вайбър“ номера на нейна лична банкова сметка открита в „Изи Пей“, като поискала веднага след превеждане на сумата свид. И. да я информира за това. На 07.07.2020 г., с платежно нареждане от офис на Банка „ЦКБ“ АД в гр.С., съпругата на свид. Д. Д. – свид. Д. Д., превела сумата от 5000 лева по сметка на подс. Ю. С. в „Изи Пей“ АД, като на същия ден в 10.34часа сумата била получена и изплатена в брой на подс. Ю. С.. След като минало известно време свид. И. започнал периодично да се свързва с подс. Ю. С., чрез телефонни разговори или чрез комуникация с „Вайбър“, за да разбере до къде е стигнала с набавянето на документите необходими за сключване на окончателен договор. При тези разговори тя винаги отговаряла, че въпросните документи още не са изготвени като изтъквала различни причини за това. Заявявала, че адвокатът, който трябва да ги изготви е в отпуск, а при следващ контакт твърдяла, че е болен или че има много работа. Комуникацията между свид. И. и подсъдимата продължила по този начин до изтичането на уговорения с предварителния договор срок без от нейна страна да бъде изпълнено условието да пристъпи към сключване на окончателен договор. Свид. И. продължил да прави опити за връзка с нея, за да разбере дали е успяла да се снабди с необходимите документи, но подсъдимата му отговаряла, че й трябва „още малко време“. Тъй като отговори в този смисъла свид. И. получавал до началото на м.октомври 2020 г., без обаче реално да се предприемат каквито й да е действия от страна на подс. Ю. С., което го мотивирало на 05.10.2020 г. да се консултира с нотариус Димчо Ненов с район на действие гр.С.. Последният, след като разбрал обстоятелствата във връзка със сключения между страните договор го насочил за консултация към адвокат. На същата дата свид. И. се срещнал със свид. Н.К. - адвокат в АК - С., на когото разказал за случая и показал предварителния договор. След направена справка в Търговки регистър, свид. Конарев установил, че „АРХИТЕКТОНИКА ГРУП“ ООД - гр.С. е с прекратена дейност, има назначен ликвидатор и е в процедура по ликвидация. Установил също така, че подс. Ю. С. е заличена като негов управител, след което обяснил на свид. И., че към момента на сключване на предварителния договор подсъдимата не е имала основание и представителна власт да се разпорежда със съответния имот. На следващия ден свид. И. се свързал с подс. Ю. С. и заявил, че е разбрал за „измамата“ и поискал тя веднага да върне парите, които са й били платени като капаро. Първоначално подс. Ю. С. заявила, че до седмица ще върне въпросната сума, изтъквайки, че самата тя имала да получава пари, но не спазила обещанието си. В тази връзка свид. И. започнал периодично да й напомня чрез съобщения по „Вайбър“ за поетото задължение, но тя не върнала получената сума като всеки път изтъквала различни доводи в тази насока. През м.ноември 2020 г., след като свид. И. разбрал, че е измамен от подсъдимата и в резултат на това е причинил имотна вреда на свид. Д., двамата решили да сезират компетентните органи и на 17.11.2020 г. свид. Д. подал жалба до ОД на МВР - С., в която описал случилото се. Въз основа на това била образувана проверка, в хода на която и до настоящия момент подс. Ю. С. не е върнала сумата от 5000 лева. Видно от протокол № 97/18.03.20 21г. по назначена и изготвена по делото съдебно-почеркова експертиза, подписът след думата „продавач“ в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.07.2020 г.и ръкописният текст под думата „продавач“ в същия документ са положени от Ю. Т. С.. Видно от протокол № 465/30.12.2021 г.по назначена и изготвена по делото съдебно-почеркова експертиза, подписът и текста в представените за изследване документи са положени от Ю. Т. С.. Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до единодушни констатации с първоинстанционния съд. Освен това първоинстанционният съд не само е изложил приетите за установени от него факти, но е извършил анализ на наличните доказателства и доказателствени средства, като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.303 ал.3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е останала неизяснена. Първоинстанционният съд достатъчно подробно и задълбочено е анализирал доказателствата по делото и правилно ги е преценил от гледна точка на последователност, непротИ.речИ.ст и в крайна сметка на достоверност. Съдът с основание е кредитирал показанията на свидетелите Д. Д. и Д. Д.. Няма спор, че тези свидетели не са били в пряк и непосредствен контакт с подс. С., но доколкото тя е поддържала такъв контакт с наетия от тях брокер на недвижими имоти - свид. И. И., същите са възприели от него всички факти и обстоятелства във връзка със случилото се. Тези свидители са разбрали, че подс.С. има желание да продаде гараж. Разбрали са, че имотът не е нейна лична собственост, а е собственост на дружеството „АРХИТЕКТОНИКА ГРУП“ ООД - гр.С., въпреки което тя има право да го продава. Това свидетелите са научили чрез свид. И., който от своя страна бил уверен от подсъдимата, че тя е управител на дружеството след смъртта на съпруга й и има право да продаде гаража. Всеки от тези двама свидетели депозира твърдения, че в резултат на изградената у тях представа за наличие от страна на подсъдимата на право да се разпорежда с гаража са взели решение да го закупят. Категорични са, че към момента на превеждане на сумата те са продължавали да смятат, че подс. С. е представител на фирмата собственик и че ще им продаде въпросния гараж като това свое възприятие за качеството на подсъдимата и нейното намерение да им прехвърли имотът са реализирали с внасянето в деня на подписването на предварителния договор на капаро в размер на 5000 лв. Правилно в мотивите към присъдата е посочено, че въз основа на показанията на свид. Д. съдът е формирал фактическите си изводи, че този свидетел е разбрал от свид. И. И., че подс. С. няма права върху гаража и фирмата собственик е обявена в несъстоятелност едва през м. октомври 2020 г. В тази насока са и показанията на свид. Д. Д., която също заявява, че е узнала за това обстоятелство от съпруга си, а той го е узнал от свид. И. И.. Свид. Д. е категоричен и в това, че преди да реши да сезира компетентните органи за измамата от страна на подсъдимата, свид. И. му е показал всички съобщенията изпращани от подсъдимата до него /свид. И. И./ по „Вайбър“ и заявява, че в тях тя е давала пред И. обещания, че ще върне парите, тъй като сделката не може да бъде финализирана, като всеки път са поставени отсрочки и сочени различни причини за неизпълнението на това обещание. Пред първоинстанционния съд свид. Д. и свид. Д. последователно, логично и ясно са депозирали твърдения за контактите си с подсъдимата, чрез посредника свид. И. И., предварителната уговорка, която са имали, уговорената цена и допълнителните условия по капариране на гаража, както и срока за окончателното прехвърляне на имота пред нотариус, поради което с основание показанията им са кредитирани напълно и не се поставя под съмнение истинността им, доколкото те действително изцяло се потвърждават от всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства. С основание са кредитирани и показанията на свид. И. И., доколкото същите са последователни, непротИ.речиви и непротИ.речащи на останалия кредитиран по делото доказателствен материал. Те в най-голяма степен са относими към предмета на делото, тъй като този свидетел изнася твърдения за факти, които непосредствено е възприел, намирайки се в пряк и непосредствен контакт както с подс. С. така и с пострадалите Д. и Д.. Този свидетел последователно, логично и ясно пресъздава съдържанието на контактите си с подсъдимата и всички обстоятелства по предварителната уговорка във връзка с цената и размера на капарото, причините за несключването на окончателен договор и дадените от подсъдимата обещания. Този свидетел е категоричен, че лично подсъдимата е заявила пред него, че тя е управител на дружеството, което е собственик на недвижимия имот. Категоричен е, че не му е казала, че дружеството е с прекратена дейност и е в процес на ликвидация, нито че има назначен ликвидатор. Според свид. И. И. подсъдимата му обяснила, че съпругът й е починал и тя е единствен управител на дружеството, като за по-голяма достоверност на твърденията си му е изпратила удостоверение за наследници. От показанията на свид. И. действително се установява, че на 02.07.2020 г. подс.С. го потърсила в качеството му на брокер на недвижими имоти във фирмата „Явлена“ с цел ангажирането му по продажба на гараж в гр.С.. На 03.07.2020 г. тя му е изпратила за справка документа за собственост на имота по „Вайбър“. Свидетелят е категоричен, че е разбрал, че не подсъдимата, а дружеството е собственик на имота една когато е получил нотариален акт № 65, том III, рег.№2840, дело 282 от 24.07.2012 г., което го мотивирало да проведе нов разговор с подс.С., за да разбере от нея дали тя е управител на дружеството, при което същата категорично е потвърдила това и е обяснила, че тя е управител на фирмата, че съпругът й е починал и трябва да извърши пререгистрация на фирмата. Освен това в подкрепа на твърдението си подс. С. изпратила по „Вайбър“ на свид. И. И. удостоверение за наследници на починалия й съпруг от което било видно, че тя заедно с двете си дъщери са негови наследници. Въз основа на показанията на този свидетел, съдът обосновано е приел за безспорно установено, че към момента, в който той е узнал, че собственик на имота е дружество, а не подс. С., последната е заявила пред него, че тя е управител на това дружество, което е продължила да твърди и към момента на подписване на предварителния договор. Въз основа на показанията на този свидетел, съдът приема за установено, че свид. Д. е узнал за това обстоятелство от свид. И., който от своя страна едва след като се усъмнил и направил консултация с свид. адв. Н.К. от АК - С. е разбрал, че подсъдимата го е измамила както и че той, бидейки въведен в заблуждение е подвел и свид. Д. и съпругата му свид. Д.. Настоящата инстанция напълно споделя и възприема преценката на районния съд относно достоверността на твърденията на свид. И. И., още повече, че имаше възможност лично и непосредствено да се убеди в това и по време на проведения в хода на въззивното съдебно следствие допълнителен/повторен разпит на този свидетел. Неоснователни са възраженията на подсъдимата по отношение на показанията на свид. И. И.. В жалбата се твърди, че той не е извършил добросъвестно проверка по документи за собственост и правна легитимация на страните по сделката, правна консултация на цялата предоставена му информация и справки в Търговския регистър и Агенцията по вписванията, не е изискал допълнителна информация, като сам е съставил предварителен договор за покупко-продажба на гараж. В действителност в показанията си този свидетел обяснява подробно какви действия е извършил и какви не е предприел, като е посочил причините за това. Действително е налице протИ.речие между показанията на този свидетели твърденията на подсъдимата относно това чия е била инициативата за осъществяването на контакта между тях, като подсъдимата заявява, че срещата между тях е била в дома й и едва след като е разбрал за съществуването на гаража свид. И. е предложил тя да го продаде. Тази фактология протИ.речи не само на твърденията на свид. И., но и на показанията на останалите свидетели, които пряко са били ангажирани със сделката с гаража и в този смисъл може да се направи извод за достоверност на твърденията на свидетеля, респ. за недостоверност на заявеното от подсъдимата. Съдът с основание е кредитирал и показанията на свид. П.П. включително приобщените по реда на чл.281 ал.1 от НПК, като въз основа на тях както и на приложените по делото писмени доказателства, а именно молби от името на подс. С., свързани с обжалването на решението на Окръжен съд - С. за прекратяването на търговското дружество и изготвената съдебно- почеркова експертиза, е прието за безспорно установено, че подсъдимата е участвала активно в производството по обжалване на прекратяването на дружеството, знаела е предмета и основанието за водене на делото както и че дружеството „АРХИТЕКТОНИКА ГРУП“ ООД - С. има назначен ликвидатор - свид. П.П. Пред съда свид. Петкова категорично заявява, че подсъдимата е заявила лично пред нея намерението си да извърши продажба на гаража, както и че тя в качеството си на ликвидатор й е обяснила, че няма това право. Последното опровергава защитната теза на подсъдимата, че не е знаела, че няма право да се разпорежда с имущество собственост на дружеството. В тази връзка е обяснима претенцията на подсъдимата да не се дава вяра на показанията на свид. Петкова, доколкото те в много голяма степен опровергават нейните твърдения и тезата й за незнание на определени обстоятелства, въз основа на което би могло да се настоява за липса на умисъл за измама. Възраженията по отношение на показанията на свид. Петкова са неоснователни, още повече, че те се основават не на твърдения за недостоверност на съдържащите се в тях твърдения, а единствено на упрек за недобросъвестно свършена работа. Съдът е кредитирал частично показанията на свид. М. С. - в частта, в която твърди, че той е водил делата на дружеството във връзка с оспорването на процедурата по прекратяването му. Свид. М. С. е бил упълномощен като адвокат, обслужващ дружеството „АРХИТЕКТОНИКА ГРУП“ ООД - С. още от периода, когато управители са били подс. С. и съпруга й, като в това си качество е водил дела пред Окръжен съд - С., Апелативен съд - Бургас и ВКС във връзка с оспорване на прекратяването на дружеството. В показанията си свид. С. потвърждава, че всички подадени молби, възражения и жалби са били подписани лично от подсъдимата, в качеството й на управител на дружеството, т.е преди то да бъде ликвидирано както и че тя е знаела за окончателното влизане в сила на решението, с което дружеството е било прекратено. Съдът с основание не е кредитирал показанията на свид. М. С. в частта, в която същият твърди, че подс. С. не е знаела, че след смъртта на съпруга й няма право да се разпорежда с имуществото на фирмата. В тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с останалия доказателствен материал, още повече, че дори да се приеме, че първоначално това е било така, предвид предприетата процедура по обжалване на прекратяването е безспорно наличието на знание и правен интерес от нейна страна, както от обжалването така и от уреждане на възможността лично да се разпореди с имуществото на дружеството и в частност с процесния гараж. Правилно в мотивите към присъдата е отчетен и факта, че този свидетел, с оглед данните за близки лични и служебни интереси, е заинтересуван от изхода на делото - свидетелят не оспорва факта, че се познава от много години с подсъдимата във връзка с работата им като общински съветници, както и като дългогодишен адвокат на дружеството, на което тя и съпругът й са били управители. В тази връзка е неоснователно искането на подсъдимата показанията на свид. М. С. да бъдат кредитирани изцяло. Правилна е преценката на твърденията на този свидетел и обосновано първата инстанция не е дала вяра на показанията в частта им, в която те протИ.речат на останалия доказателствен материал. Съдът с основание е кредитирал и показанията на свид. Н.К., въз основа на които приема за доказано и твърдението на свид. И. И. във връзка с момента и обстоятелствата, при които последният е разбрал, съответно уведомил частните обвинители, че дружеството АРХИТЕКТОНИКА ГРУП“ ООД - С. е в ликвидация и че представляващ е не подс. С., а назначен ликвидатор. Съдът е кредитирал и показанията на свид. Ивелин Желев, от които се установява, че същият в качеството си на инспектор в сектор „ПИП“ в ОД на МВР - С. е бил сигнализиран със жалба от името на свид. Д. за извършена спрямо него измама. Свид. Желев е категоричен, че повод за подадената жалба е било твърдението на свид. Д. за извършена спрямо него измама, изразяваща се в получаване на капаро от страна на подсъдимата, без последната да е имала представителна власт да продаде недвижимия имот, с което му е нанесена имотна вреда. Съдът е изключил от доказателствения материал показанията на свид.Димчо Ненов, преценявайки, че същите не допринасят по какъвто и да е начин за изясняването на предмета на доказване, тъй като не се съдържат твърдения, които да оборват или потвърждават обвинението. Настоящата инстанция намира това решение за неправилно. Макар действително свид. ненов да не излага твърдения пряко относими към предмета на делото, същият категорично заявява, че по никакъв начин не е консултирал и давал съвети на подс. Ю. С. вкл. и във връзка със следката предмет на настоящото производство. Втози смисъл показанията на свидетеля допринасят за преценката за достоверност на твърденията на подсъдимата. Съдът не е кредитирал обясненията на подс. Ю. С., излагайки подробни съображения в мотивите си и анализирайки внимателно съдържанието и достоверността на съдържащите се в тях твърдения. Правилно и обосновано е прието, че обясненията на подсъдимата протИ.речат на преобладаващата част от съдържащите се по делото свидетелски показания. Действително подсъдимата не отрича, че няма представителна власт, но твърди, че е разбрала за това едва през м. септември 2020 г. след консултация с адвокат, името на който не посочва. Не отрича и факта, че е получила сумата от 5000лв., знаейки, че трябва да уреди статута на дружеството след смъртта на съпруга си и към момента на подписването му не може да го прехвърли. Това се потвърждава и от показанията на свид. И., който е категоричен, че пред него тя е заявила, че макар имота да е собственост на дружеството, тя е негов управител и й трябва само известно време, за да финализира сделката за гаража. В същото време обаче, подсъдимата отрича да е знаела, че няма представителна власт да се разпорежда с недвижимия имот, което от своя страна протИ.речи на това, че е знаела, че дружеството има назначен ликвидатор. Обясненията на подсъдимата, в които тя твърди, че лично е уведомила свид. И. И. за това, че дружеството е в ликвидация и няма право да продава също не кореспондира с нито едно от събраните доказателства по делото. Недоказано е и твърдението й, че е направила консултация със свид. Димчо Ненов в качеството му на нотариус преди да сключи предварителния договор за покупко-продажба. Не е доказано и твърдението и, че той я е уверил, че може да прехвърли гаража като управител на дружеството. Видно от показанията на свид. Ненов, същият отрича да е давал съветина подсъдимата въобще, а и в частност във връзка с конкретната сделка. С оглед на горните съображения основателно е преценено, че обясненията на подсъдимата имат характера на защитна теза, целяща оневиняването й. Неоснователни са възраженията на подсъдимата по отношение на преценката на съда относно нейните обяснения и претенцията й тези обяснения да бъдат кредитирани изцяло. Няма как твърденията й да бъде ценени с доверие напълно, доколкото част от тях действително протИ.речат на останалия доказателствен материал и в частност на показанията на свид. И. И. и на свидетелите Д.и. Подсъдимата възразява срещу приетото от съда, че се е представяла за управител на дружеството; че е знаела, че няма представителна власт да се разпорежда с недвижимия имот и че е знаела, че дружеството има назначен ликвидатор. Коментираните по-горе гласни доказателствени материали, както и писмените доказателства събрани по делото по несъмнен начин установяват, че тя действително се е представяла за управител на дружеството, че наистина е знаела, че няма представителна власт да се разпорежда с недвижимия имот и че е знаела, че дружеството има назначен ликвидатор. Що се отнася до твърдението й, че е направила консултация със свид. Димчо Ненов в качеството му на нотариус преди да сключи предварителния договор за покупко-продажба и че той я е уверил, че може да прехвърли гаража като управител на дружеството, както вече беше посочено по-горе, самият свид. Ненов отрича да е правил такава консултация и да е давал такива съвети на подсъдимата. Съдът с основание е дал вяра на приложените по делото и приобщени по съответния процесуален ред писмени доказателства, а именно: копие на платежно нареждане; копие на предварителен договор; екземпляр на предварителен договор с подпис на подс. Ю. С.; копие на нотариален акт № 68, том IV, рег.№ 2840, дело № 282 от 24.07.2012 г. на Нотариус Катя Т. - нотариус с района на действие СлРС; копие на удостоверение за наследници на починалия И.В. С.; копие на кореспонденция чрез „Вайбър“ предоставено от свид. И. И.; копие на материали от търг.дело № 64 /2012 г. на ОС - С. и приложените към същото в.търг.д. № 10 / 2013 г. на AC - Бургас и търг.д. № 506/2014 г. на ВКС; справки от Търговски регистър за състоянието на „АРХИТЕКТОНИКА ТРУП“ ООД - гр.С.; справка с изх.№ 12244/15.04.2021 г. на „Изи пей“ АД - София; справка за съдимос); копие на протокол на общо събрание на съдружниците на „АРХИТЕКТОНИКА ТРУП“ ООД - гр.С. от 05.01.2013 г.; справки от Търговски регистър за състоянието на „АРХИТЕКТОНИКА ГРУП“ ООД - гр.С.; копия на удостоверения за подадени на 30.12.2020 г. по молби за отказ от наследство от името на Василена И.а С. - Алексиева и от името на Йова И.а С.; характеристични данни; ДСМПИС, както и на всички останали събрани по делото писмени доказателства като неоспорени от страните. С основание е дадена вяра и на заключенията на назначените по делото съдебни експертизи, обективирани в протокол № 97/18.03.2021 г. на НТЛ при ОД на МВР - С. за извършена почеркова експертиза и протокол № 465/30.12.2021 г. на НТЛ при ОД на МВР- С. за извършена почеркова експертиза, доколкото същите не са били оспорени от страните, а съдът не е имал основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещите лица. Неоснователно е оплакването както в първоначалната жалба, така и в допълнението към нея /където това оплакване е доразвито и подкрепено с конкретни доводи/ за необоснованост на атакувания съдебен акт и конкретно, че приетата за установена от СлРС фактическа обстановка е невярна и доказателствено неподкрепена т.е. че от страна на първоинстанционния съд са допуснати нарушения при преценката на доказателствения материал. В действителност приетата за установена от районния съд фактическа обстановка се основава на задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото доказателствени материали, вкл. на показанията на разпитаните свидетели, като на кредитираните такива е била дадена вяра не безусловно, а при внимателното им обсъждане и съпоставка с останалите доказателствени материали. Видно от мотивите към присъдата, СлРС е подложил на внимателна преценка, анализ и коментар показанията на всички свидетели, отчетено е обстоятелството, че свидетелите Д.и са пострадали, но тези доказателствени материали са били кредитирани с оглед на вътрешната си последователност и непротИ.речИ.ст и при извършената съпоставка с останалия доказателствен материал по делото – показанията на останалите свидетели и наличните по делото писмени доказателства. В този смисъл настоящата инстанция намира, че направената от страна на районния съд преценка на показанията на гласните доказателствени материали е правилна и следва да бъде споделена. От мотивите към присъдата е видно още и това, че съдът е формирал изводите си относно фактите не само и единствено от показанията на свид. И. И., но и от показанията на всички останали свидетели /с уговорката, че показанията на свид. М. С. са кредитирани само частично/, от наличните по делото писмени доказателства, а дори и от обясненията на самата подсъдима /с уговорката, че обясненията на подсъдимата са кредитирани само частично/. Следователно не е налице твърдяното в жалбата нарушение при преценката на доказателствата и формирането на изводите относно фактическата обстановка чрез игнориране на част от доказателствените материали по делото, а доколкото на част от тези материали /в частност показанията на свид. М. С. и обясненията на подс. С./ районният съд не е дал вяра, в мотивите към присъдата си той е изложил подробни съображения относно причините тези материали да бъдат преценени именно по този начин т.е. нееднозначно. Следователно присъдата на СлРС не е необоснована, тъй като приетото за установено от фактическа страна се подкрепя от и кореспондира със събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, които са били надлежно обсъдени и преценени, в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Въз основа на установените и изложени в мотивите към присъдата му факти районният съд е направил и обосновал извода си, че подсъдимата Ю. Т. С. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.209 ал.1 от НК, като за времето от 02.07.2020 г. до 07.07.2020 г.в гр.С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у И. Д. И. заблуждение относно наличието на право за нея - Ю. Т. С., да прехвърли чрез продажба собствеността на недвижим имот-гараж, собственост на „Архитектоника Груп“ ООД - С., с което причинила имотна вреда на Д. М. Д. и Д. А. Д. в размер на 5 000лв. Настоящата инстанция изцяло възприема и споделя констатациите и правните изводи обективирани в мотивите към атакуваната присъда и счита, че въз основа на събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че подсъдимият е извършил деянието по чл.209 ал.1 от НК. С оглед на установените факти и събраните доказателства следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че безспорно е установен механизма и авторството на деянието. Измамата по чл.209 ал.1 от НК е престъпление против собствеността. Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими и недвижими вещи, както и гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз основа на свободно и съзнателно взето решение. С това престъпление се въздейства пряко и непосредствено както върху едно друго физическо лице, така и върху имуществото, върху което това лице има фактическа власт. Изпълнителното деяние се изразява в протИ.правно мотивиране на този, който има фактическа власт върху предмета на посегателство да се разпореди с него. Измамата е резултатно престъпление, като увреждащия резултат се изразява в причиняването на имотна вреда, т. е. в неблагоприятно изменение в чуждото имущество. Тази имотна вреда е настъпила в следствие на това, че лицето, което владее имуществения предмет на престъплението и което е протИ.законно мотивирано за това, върши с него акт на фактическо или юридическо разпореждане. Този акт именно е пряката причина за настъпване на съставомерните последици. От субективна страна с измамата се преследва користна цел - да се набави за дееца или за трето лице имотна облага. При така посочената правна рамка, районният съд правилно е заключил, че в настоящия случай са налице всички елементи от обективната страна на престъплението измама. Осъществено е изпълнителното деяние, тъй като с действията си подс. С. е възбудила и поддържала заблуждение у свид. И. И., чрез заявеното от нея при разговорите помежду им и е поддържала заблуждение у същия свидетел. В частност подсъдимата е представила пред свидетеля нотариален акт № 68, том IV, рег.№ 2840, дело № 282 от 24.07.2012 г. на Нотариус Катя Т. - нотариус с района на действие СлРС, в който е била посочена като управител на дружеството „Архитектоника Груп“ ООД гр. С. като е потвърдила пред него, че е управител на това дружество и има право да прехвърли собствеността на посочения в акта гараж. По делото се установи безспорно, че подсъдимата е знаела, че не разполага с такава представителна власт по отношение на имуществото на това дружество и въпреки това се е свързала със свид. И. с искане да продаде гаража си, чрез него като посредник. Посочила му е как и от кого да вземе ключа за имота с цел осъществяване на огледи с евентуални купувачи. С цел да поддържа у свид. И. убеждението, че има право да продаде имота, подсъдимата е водила чрез него преговори за сключването на предварителен договор, сключила е предварителен договор и се е задължила да прехвърли описания недвижим имот. Всичко това подсъдимата е направила с ясната представа, че всъщност не разполага с представителна власт. Въпреки това тя е продължила да уверява свид. И., дори когато той е видял, че собственик на гаража е дружество, а не самата подсъдима, че тя е негов управител и че може да го продаде като за финализиране на сделката и трябва само още малко време. По този начин подсъдимата е въздействала върху представите на свидетелите И. И., Д. Д. и Д. Д., че в посочения срок в предварителния договор ще прехвърли собствеността на процесния гараж. Това й поведение е било насочено към мотивирането им да й преведат сумата от 5000лв. като капаро за бъдещата продажба. В тази връзка законосъобразен е извода, че с действията си подс. С. е осъществила състава на престъплението, за което е била привлечена към наказателна отговорност, тъй като с активните си действия е убедила свид. И., че има нужда само от посоченото в договора време за да дооформи необходимите за прехвърлянето на имота документи, като по този начин е затвърдила първоначално създадената у него невярна представа и е поддържала заблуждението му, че има представителна власт. По този начин с действията си подс.С. е нанесла имуществена вреда на двамата свидетели Д. Д. и Д. Д. в размер на изпратеното капаро. От обективна страна безспорно е налице въздействие пряко и непосредствено върху друго физическо лице - свид. И. И., в резултат на което е настъпила имотна вреда за трети лица - двамата пострадали свидетели Д. и Д. Д.и. Налице е и въздействие върху чуждо имуществото, върху което тези лица имат фактическа власт и с което тези лица се разпореждат. По този начин е настъпил съставомерния престъпен резултат изразяващ се в имуществено увреждане на двамата пострадали Д. Д. и Д. Д., в резултат на осъществената измама. В процесния случай е налице и настъпването на резултат от користните действия на дееца, а именно имотна облага за подс. С., поради което съдът правилно е преценил повдигнатото обвинение за безспорно доказано от обективна страна. Подсъдимата е извършила деянието и от субективна страна. Деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасният му характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимата С. е предвиждала и разбирала, че в резултат на нейните действия у свид. И. И. ще се възбудят и затвърдят неверни представи, относно нейната представителна власт да се разпореди с процесния гараж. Предвиждала е и е искала в резултат на тези неверни представи свид. Д. Д. и свид. Д. Д. да извършат акт на имуществено разпореждане, с което безспорно ще им нанесе имотна вреда и ще получи облага за себе си. В тази връзка, с основание не са приети за доказани твърденията на подсъдимата, че не е действала с умисъл да извърши измама, тъй като не е знаела, че не разполага с представителна власт, доколкото тези твърдения не се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а по същество се опровергават от тях. Подсъдимата изцяло е разбирала смисъла, значението и престъпните последици от действията си и е имала користната цел да реализира доходи от полученото капаро по предварителната сделка, като не е имала първоначално намерение да осъществи прехвърляне на имота. Оплакванията в жалбата и наведените в тяхна подкрепа възражения и доводи /доразвити и конкретизирани в допълнението към жалбата и в пледоарията на защитника на подсъдимия пред въззивната инстанция/ по отношение на материалната законосъобразност на атакувания съдебен акт се отнасят до съставомерността, респ. правната квалификация на извършеното от подс. Ю. С.. В тази връзка и с оглед на изложените по-горе съображения относно съставомерността на извършеното настоящият съд намира за неоснователни оплакванията за материална незаконосъобразност на присъдата и в частност възраженията по отношение квалифицирането на извършеното от подсъдимата като престъпление по чл.209 от НК. Така наложеното на подсъдимата Ю. С. наказание три месеца лишаване от свобода не се явява явно несправедлИ. в смисъл на завишено. При определянето му съдът е отчел адекватно наличните по делото отегчаващи и смекчаващи отговорността, съобразил се е необходимостта чрез наказанието да бъдат постигнати целите му визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че наложеното на подсъдимата наказание е в размер на три месеца лишаване от свобода, което несъмнено е под минималния размер предвиден в нормата на чл.209 ал.1 от НК, действаща към момента на извършване на деянието – една година лишаване от свобода. Съдът в мотивите си е посочил изрично, че определя наказанието при условията на чл.54 от НК, а не по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК т.е. при наличието на многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, с оглед на което несъмнено е налице протИ.речие между посоченото основание и определения размер на наложеното наказание. Доколкото, обаче, липсва съответни протест и/или жалба от прокурора респ. частните обвинители с искане за утежняване на положение на подсъдимата, настоящата инстанция няма правомощие да коригира размера на наложеното наказание в съответствие с разпоредбите на чл.54 ал. и чл.209 ал.1 от НК. Законосъобразно изпълнението на така наложеното наказание е било отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. Присъдата е законосъобразна и в гражданската си част, както и по отношение на разноските. Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че предявеният от пострадалите Д. М. Д. и Д. А. Д. граждански иск в размер общо на 5000 лв. за причинените им имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, а именно 07.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата е допустим, а разгледан по същество основателен. Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние (действие или бездействие), протИ.правност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието извършено от подс. Ю. С., пострадалите Д. М. Д. и Д. А. Д. са претърпели имотна вреда, поради което правилно е осъдил подсъдимата да им заплати сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху гражданския иск, считано от датата на извършване на деянието, а именно от 07.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. По правилата на процеса, съдът е осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски в размер на 462, 35 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – С., направените от частните обвинители и граждански ищци разноски, както и държавната такса върху уважения граждански иск С оглед изложеното по-горе, а и по реда на служебната проверка относно процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване или накърняване правото на участие на подсъдимия в производството вкл. правото му на защита. Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на съдебния акт не се установиха основания налагащи изменението или отмяната му, същият следва да бъде потвърден от настоящата инстанция изцяло. Основателно е искането на частните обвинители и граждански ищци да им бъдат присъдени направените от тях разноски във въззивната инстанция и с оглед на резултата от инстанционния контрол подс. Ю. С. следва да бъде осъдена да им заплати сумата от 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Поради изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК С.ският окръжен съд