Решение № 570 от 16.12.2023 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 1219/2023 г.

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1във вр. с чл.415 от ГПК и чл.38 от ЗУЕС, във вр. чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС.

Съдът е сезиран с искова молба от СТРАДА В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с административен адрес: гр. П., бул. „М.“ № •••, вх. "•", със законен представител „А. Х. •“ ЕООД, ЕИК: ••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „А." № •, ет. •, ап.•• представлявано от управителя Г. С. О. чрез адвокат Е. А. А., АК- П.. със служебен адрес: гр. П., п.к. ••••, бул. „М." № ••, ет.•, офис •. тел.за връзка: •••••••• срещу „П.“ ЕООД. ЕИК: ••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул.“К. П. В." № ••, с управител К. Х. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1във вр. с чл.415 от ГПК и чл.38 от ЗУЕС, във вр. чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС.

В исковата молба се твърди, че съгласно решение на ОСЕС, проведено на 24.01.2022г., са взети следните решения: да бъде сключен Договор за поддръжка, почистване и управление на общите части на Сграда в режим на етажна собственост, при посочени цени и условия; прието е месечните такси за режийни разходи на ЕС да бъдат увеличени, както следва: -за обитаемите самостоятелни обекти /апартаменти/- 20 /двадесет/ лева месечна такса; -за необитаемите самостоятелни обекти /апартаменти/- 10 /десет/ лева месечна такса; Собственикът, чийто имот не се обитава, трябва да изпрати уведомление и да представи доказателство /фактура от ЕВН. ВиК и др./; -за магазини - 20 /двадесет/ лева месечна такса, таксата включва:

15 /петнадесет/ лева такса „Поддръжка и управление” 5 /пет/лева такса Фонд „Ремонт и обновяване”.

На следващо място, твърди се, че ОСЕС е приело при натрупване на дължими месечни такси в размер над 100 лева за самостоятелен обект да бъдат предприети действия за събирането па същите, както и че е възложило мандат на управителя на ЕС съгласно ЗУЕС да предприема всички действия за събиране на дължимите суми за поддръжка на общите части на сградата, като предприема съдебни и извънсъдебни действия срещу собствениците на самостоятелни обекти. По силата на дадения мандат управителят действа от името и за сметка на етажната собственост като има право да упълномощи процесуален представител. Ищецът сочи, че от страна на ответника по делото - „П.“ ЕООД, ЕИК: ••••••••••, за магазин № ••, се дължат неизплатени суми за покриване на разходите, свързани с управление и поддръжка на общите части на етажната собственост за периода от м. 02.2022г. до м. 04.2023г., както следва:

1. Месечна вноска „Поддръжка на общи части” — м. 02/2022г. - 15 лева /петнадесет/; 2. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 02/2022г. - 5 лева /пет/; 3. Месечна вноска „Поддръжка на общи части” - м. 03/2022г. - 15 лева /петнадесет/; 4. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 03/2022г. - 5 лева /пет/; 5. Месечна вноска „Поддръжка на общи части” - м. 04/2022г. - 15 лева /петнадесет/; 6. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 04/2022г. - 5 лева /пет/; 7. Месечна вноска „Поддръжка на общи части” - м. 05/2022г. - 15 лева /петнадесет/; 8. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 05/2022г. - 5 лева /пет/; 9. Месечна вноска „Поддръжка на общи части” - м. 06/2022г. - 15 лева /петнадесет/;

10. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 06/2022г. - 5 лева /пет/; 11. Месечна вноска „Поддръжка на общи части”-м. 07/2022г. - 15 лева /петнадесет/; 12. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 07/2022г. - 5 лева /пет/; 13. Месечна вноска „Поддръжка на общи части”-м. 08/2022г. - 15 лева /петнадесет/; 14. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 08/2022г. - 5 лева /пет/; 15. Месечна вноска „Поддръжка на общи части” - м. 09/2022г. - 15 лева /петнадесет/; 16. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 09/2022г. - 5 лева /пет/; 17. Месечна вноска „Поддръжка на общи части” - м. 10/2022г. - 15 лева /петнадесет/; 18. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 10/2022г. - 5 лева /пет/; 19. Месечна вноска „Поддръжка на общи части” - м. 11/2022г. - 15 лева /петнадесет/; 20. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 11/2022г. - 5 лева /пет/; 21. Месечна вноска „Поддръжка на общи части” - м. 12/2022г. - 15 лева /петнадесет/; 22. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 12/2022г. - 5 лева /пет/; 23. Месечна вноска „Поддръжка на общи части” - м. 01/2023г. - 15 лева /петнадесет/; 24. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 01/2023г. - 5 лева /пет/; 25. Месечна вноска „Поддръжка на общи части” - м. 02/2023г. - 15 лева /петнадесет/; 26. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 02/2023г. - 5 лева /пет/; 27. Месечна вноска „Поддръжка на общи части” - м. 03/2023г. - 15 лева /петнадесет/; 28. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 03/2023г. - 5 лева /пет/; 29. Месечна вноска „Поддръжка на общи части” — м. 04/2023г. - 15 лева /петнадесет/; 30. Фонд „Ремонт и обновяване”- м. 04/2023г. - 5 лева /пет/.

Претендира се общата сума за магазин № •• да е в размер на 300/ триста/ лева. Сочи се още, че „П.“ ЕООД, ЕИК: •••••••••• е имало възможност, на основание чл. 40 ЗУЕС, при констатация за незаконосъобразиост на решенията на ОСЕС, да поиска тяхната отмяна пред Районен съд. Поради липса на инициирано такова производство, мотивира, че решението на ОСЕС от 24.01.2022г. е влязло в сила.

С оглед на горното, на 06.04.2023 г. управителят на ЕС, представляващ СГРАДА В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, е подал в Районен Съд- Кърджали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „П.“ ЕООД, ЕИК: ••••••••••, относно парично вземане в размер на 300 /триста/ лева.

Въз основа на същото сочи, че е образувано ч.гр. дело № •••/2023r„ 1 гр. състав, по описа на Районен Съд – Кърджали и съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

Длъжникът „П.“ ЕООД, ЕИК: •••••••••• е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК по ч.гр. дело № •••/2023г„ 1 гр. състав, по описа на Районен Съд - Кърджали, в резултат на което е осуетено влизането в сила на заповедта за изпълнение, което от своя страна възпрепятства издаването на изпълнителен лист въз основа па нея. Ето защо, предвид изложеното и па основание чл. 422 от ГПК, счита, че е налице правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск против ответника.

От страна на ответника, в срока по чл.131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба, с който възразява, че искът е недопустим, а разгледан по същество е неоснователен н недоказан. Навеждат се доводи, за това че като ответник не е надлежно поканен да участва в Общо събрание на етажната собственост по реда на ЗУЕС, както и че не е бил е бил надлежно уведомен за решенията на етажната собственост и не дължи поради това претендираните такси за минало време. Оспорва основателността на претендираните суми за периода м.02.2022г. до м.02.2023г, поради неуведомление за свикване на ОС и твърди заплащане на дължими задължения за тримесечен срок - за м.03, 04 и 05 за 2023г. Твърди, че не е запозната с решенията на ОС, че същите са нищожни, поради неучастието в проведеното общо събрание и неспазена процедура за неговото свикване. По изложените съображения, поддържа искане за отхвърляне на исковата претенция като недопустима, неоснователна и недоказана.

В о.с.з ищецът не се явява, от негово име са постъпили становища, включително такова, с което признава извършено плащане от страна ответника за м. март 2023г. и м. април 2023г., като претендира общо задължение в размер на 260лв. вместо първоначално претендираните вземания в общ размер от 300лв.

В о.с.з ответникът се представлява от адв. Д., който навежда доводи за това, че доверителят му не е уведомен редовно за провеждане на ОС на етажната собственост, както и че е бил в обективна невъзможност да разбере за насроченото събрание. Не оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми за покриване на разходите, свързани с управление и поддръжка на общите части на етажната собственост.

Въпреки това, и с оглед наведените твърдения, че ответникът не е участвал надлежно в ОС на етажната собственост, счита че доверителят му не е станал причина за завеждане на иска и поради това пледира за недължимост на претендираните от ищеца разноски. Развива доводи за недължимост на претендираните разноски, заявени от ищеца във връзка с проведените производства - изпълнително, обезпечително и заповедно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството:

Видно от приложеното ч.гр.д. № •••/2023г., 1 гр. състав, по описа на Районен Съд – Кърджали, образувано по депозирано от Етажната собственост заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В срока по чл. 414 ГПК са депозирани възражения от страна на длъжника, поради което, на основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове. Налице е идентитет в основанията и размерите на претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, поради което и производството е допустимо, вкл. с извършеното изменение а иска след насрочване на делото, с което претенциите са редуцирани.

По отнователността на исковите претенции:

Ищцовата етажна собственост основава исковете си на взети решения от ОС на ЕС, с които е определен размерът на дължими от етажните собственици суми за покриване на текущи разходи във връзка етажната собственост, за формиране на фонд „Ремонт и обновяване“. Относно решението на Общото събрание на етажната собственост като източник на облигационно задължение следва да се има предвид следното:

В теорията и съдебната практика се приема последователно, че „решението“ на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на Решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.

По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за решенията на общото събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост.

Така в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС е прието, че ако кооператорът пропусне срока и не обжалва незаконосъобразното или противоуставно решение или действие на органа на ЖСК, не може да предяви иск за защита на накърнените имуществени права. Въпреки че в ЗЖСК е възприет принципът за отменяемост на актовете, които противоречат на закона и устава (чл. 39 ЗЖСК), тези решения или действия са задължителни, щом са влезли в сила. Дадена е възможност да се обжалват пред районния съд. Необжалваните решения или действия на Общото събрание на ЖСК обаче имат сила спрямо страните, за които се отнасят, и не може да се извършва косвена проверка в един иск, предявен за защита на накърнените имуществени права. С оглед на това актове, взети в противоречие на закона или устава на кооперацията, се отменяват само при обжалване по съответния предвиден в закона ред. Що се отнася обаче до нищожно решение или действие на орган на ЖСК, с оглед на обстоятелството, че при нищожните решения няма срокове за обжалване, нищожността може да се констатира по всяко време, когато бъде установена. Това е така, защото нищожността води до последици, които пораждат несигурност както за интереса на член-кооператора, така и за ЖСК, затова нейното прогласяване не е свързано със срок и може да се констатира при различен повод. При иск за накърнени имуществени права съдът може да констатира нищожността на решението или действието на орган на ЖСК, без да е имало жалба и решение на районния съд срещу тези актове. Съдът е длъжен да прогласи нищожността на необжалвани решения или действия на орган на ЖСК служебно по повод сезирането му за накърнени имуществени права.

Тези постановки са изцяло възприети и доразвити в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в което се потвърждава, че Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ.

От гореизложените принципни съображения общи за решенията на общите събрания на различните персонифицирани или неперсонифицирани общности следва, че решенията на общото събрание на етажната собственост, които са приети дори при опорочена процедура (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Реда за отмяната им е изрично уредна в чл. 40 ЗУЕС - по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. В случаите, обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар и процесуално или материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на етажната собственост, като техния инцидентен контрол в рамките на водени процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на задълженията им, произтичащи от тези решения е напълно недопустим. В този смисъл допуснатата процесуална или материална незаконосъобразност на решението на ОС по отношение на етажните собственици се санира с пропуска решението да бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в закона срок.

В конкретния случай решенията на ОС на ЕС, на които ищецът основава правата си, са взети на дата 24.01.2022г. По делото няма изложени твърдения и представени доказателства тези решения да са били атакувани по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което и същите като влезли в сила обвързват всички етажни собственици със задължителна сила, като инцидентен контрол за тяхната незаконосъобразност в настоящия процес е недопустим. В този смисъл, изложените от ответника доводи, касаещи незаконосъобразността на взетите решения, са ирелевантни за настоящия спор и няма да се разглеждат. Те биха били предмет на обсъждане при предявен иск по реда на чл.40 ЗУЕС, но не и предмет на инцидентно разглеждане в настоящото производство, в което се претендират имуществените последици от взетите решения на ОС на ЕС.

Претендираните от ищеца суми могат да бъдат обособени най-общо в две групи: разходи за поддържане и управление на общите части и разходи за ремонт и обновяване на общите части - фонд „Ремонт и обновяване“. По силата на законовия регламент – чл.6, т.1, т.9 и т.10 ЗУЕС, собствениците са задължени за описаните разходи, които са във връзка с общите части. Не е спорно по делото, че ответникът е съсобственик на самостоятелен обект – магазин № ••, вх. • О., бул. „М.“ №•••, гр. П., от жилищната сграда, находяща се в гр. П.. Като такъв т отговаря за разходите, сторени във връзка с общите части.

В ЗУЕС е въведено изрично правомощие на ОС на етажните собственици да определя размера, който собствениците и обитателите на самостоятелни обекти от етажната собственост да заплащат за текущите нужни за поддържка на сградата, както и размер на вноски по фонд „Ремонт и обновяване“. В изпълнение на законовата делегация ищцовата етажна собственост е взела решение от 24.01.2022 г., с което е възникнало задължение и за ответника.

Предвид изложеното ищецът установи вземането си към ответниците по своето основание. Досежно размера на претенцията за заплащане не се спори между страните. Не е налице възражение от страните по извършените частични плащания, с което искът се доказа и по своя размер.

Горното налага извод, че предявените от ищеца искове са основателни и следва да се уважат, като се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 260 лв.

Като законна последица от уважаване на предявения иск е присъждането на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 06.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

Видно от представен списък по чл.80 ГПК, от страна на ищеца се претендират разноски в общ размер от 1 487 лв., от които: ДТ 75 лв. за образуване на гр. дело по чл.422 от ГПК; адвокатско възнаграждение – 400 лв., които следва да се присъдят в негова полза. На следващо място, в посочения списък са включени и разноски по обезпечителното, изпълнителното и заповедното производство.

По разноските в обезпечителното и изпълнителното производство:

Съдът намира, че направените разноски в образувано изп.дело по налагане на обезпечителни мерки следва да се присъдят в настоящото производство по следните съображения:

Обезпечителното производство, дори и развило се в рамките на исков процес, има относителна процесуална самостоятелност. Същото е функционално свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото - и с бъдещия изпълнителен процес /ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС - ОСГТК/. Това производство има две фази: 1) по допускане на обезпечаването на иска и 2) по налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Двете фази се развиват пред различни органи, но същите са част от единния обезпечителен процес така Ж. С., БГПП, изд. 2012 г., стр. 1209, стр. 1220 - 1226.. Според т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС - ОСГТК „направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход“. Доколкото в ТР разноските не са разграничени по отделни фази, то следва да се приеме, че се имат предвид всички направени разноски в обезпечителното производство и в двете му фази - както по допускане, така и по налагане на обезпечението, независимо пред кой орган те са се развили. В случая не съществува правна възможност разноските по налагане на обезпечителните мерки да бъдат събрани по друг ред, вкл. и директно от съдебния изпълнител в рамките на образуваното пред него производство. Това производство няма характер на изпълнително такова по смисъла на ГПК /независимо как канцеларски е заведено от съдебния изпълнител/, като липсва и изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който те да бъдат събрани от съдебния изпълнител - такъв може да бъде само съдебен титул, доколкото дължимостта на тези разноски от ответника е обусловено от положителния за ищеца изход по исковото дело, преценката за което принадлежи само на съда съобразно т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС - ОСГТК.

Действително, разноските по изпълнението могат да се събират от съдебния изпълнител и директно съгласно чл. 79 ГПК /без изпълнителен лист/, но само в рамките на изпълнително производство, образувано въз основа на друг изпълнителен титул, докато развилото се пред съдебния изпълнител производство по чл. 400 ГПК не е изпълнително производство, а обезпечително такова. В това производство съдебният изпълнител не е компетентен нито да признава, нито да събира разноски на която и да е страна, така както това не може да стори и друг орган в подобно производство по налагане на други обезпечителни мерки /напр. съдията по вписванията при налагане на възбрана - чл. 400, ал. 2 ГПК/. Следователно, ако тези разноски не се присъдят от съда в исковото производство, те ще останат невъзмездени за спечелилата исковия спор страна, което е очевидно несправедливо. Ето защо в настоящото производство, съдът следва да присъди направените разноски в обезпечителното производство.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника за недължимост на разноските, както и че с поведението си не е станал причина за завеждане на исковото производство.

По правилото на чл.78, ал.2 от ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът признае иска и с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, като двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В процесния случай ответникът признава дължимостта на вземанията, но по категоричен начин е установено, че именно неплащането им е причинил завеждането на делото. Имал е възможност, с оглед на това че признава задълженията си, да заплати сумите по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, преди да бъде инициирано исково производство, а по него да бъде допуснато обезпечение и изпълнително производство. В този смисъл са и дадените в съдебната практика тълкувания на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

По разноските в заповедното производство:

В съдебната практика се възприема принципното разбиране, че с подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение и предявяването на иск за установяване съществуването на вземането, изпълнителната сила на заповедта в частта за разноските отпада. Заради това при постановяване на решението си по установителния иск, съдът в исковото производство разпределя отговорността за разноските, направени в заповедното производство. За заповедното производство ищецът също има право на разноски, като съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за разноските в заповедното производство съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Доказа се да са сторени разноски за ДТ в размер на 25 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., които следва да се присъдят с решението.

Така мотивиран, съдът