РЕШЕНИЕ

№ 384

гр. К., 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20225510•••317 по описа за 2022 година В исковата молба ищецът заявява, че след подадена от него молба и проведено Общо събрание на 12.08.2008 г. бил приет за съдружник в „ СТ-ЕВ Б." ООД, с ЕИК •••••, с адрес: гр. Я., ж.к. „ Зл.р.", бл.••, ап.••. Капиталът на посоченото дружество към момента на приемането му като съдружник, както и към настоящият момент е в размер на 5 000 лв. Дялово му участие в дружеството било в размер от 1 650 лв. Към момента на приемането му като съдружник в дружеството, освен него, другите съдружници били Е. Хр.Хр. с дялово участие от 1 700 лв. и Ст. Ив. Г. с дялово участие от 1 650 лв., като за управител на дружеството бил избран Е. Хр.Хр.. Впоследствие, от справка в Търговският регистър установил, че е вписана промяна в състава на дружеството, като след проведено общо събрание на дружеството и съставен протокол на 18.01.2011 година, Е. Хр.Хр. е прекратил участието си в „СТ-ЕВ Б." ООД, като дяловото му участие в дружеството било придобито от Ст. Ив. Г., чийто дялов капитал се е увеличил на 3 350 лв. и Ст. Ив. Г. бил избран за управител на дружеството. Този промяна била записана и в новия дружествен договор на „СТ-ЕВ Б." ООД от 18.01.2011 г. Сочи, че от справка в Търговският регистър установил, че на 08.04.2016 година била извършена нова промяна в състава на „СТ-ЕВ Б." ООД. Ст. Ив. Г. е прекратил участието си в дружеството, като дяловото му участие в дружеството в размер на 3 350лв било придобито от В. Ж. В., като досегашният съдружник – Ст. Ив. Г. продължавал да бъде управител на „СТ-ЕВ Б." ООД. Всички тези действия, вписани в Търговският регистър от 18.01.2011 до 13.06.2016 г. били извършени без да бъде уведомен и без неговото участие. В публикуваните в Търговският регистър протоколи от общо събрание и дружествени договори от 18.01.2011 г. и 08.04.2016 г. на „СТ-ЕВ Б." ООД било записано, че са извършени с негово участие и той е положил подписа си под тези документи, включително и протокола и дружествения договор, който за управител на дружеството бил избран Ст. Ив. Г.. Категорично заявява, че не е подписвал посочените документи на търговски дружество „СТ-ЕВ Б." ООД и положения подпис под тези актове не е неговият. Твърди, че от справка в Търговският регистър установил, че на 01.12.2020 г., търговско дружество “СТ-ЕВ Б." ООД, с ЕИК ••••• е продало на лицето М. Д. К., ЕГН ••••••••••, следния имот, собственост на дружеството – Поземлен имот, парцел- ХIII-5472, с площ от 457 кв.м, находящ се в гр. К., ул. „Ал. Ст." № ••. На сделката за продажба на имота, като представител на търговско дружество „СТ-ЕВ Б." ООД се е явил Т. Ел. П., ЕГН ••••••••••, упълномощен от вписания като управител на дружеството - Ст. Ив. Г.. Сделката била изповядана пред нотариус П. К., рег. № •••, като е съставен нотариален акт № •• том 4, рег. № •••, дело № •••/2020 г. Отново от справка в Търговският регистър установил, че е изключен като съдружник от търговско дружество „СТ-ЕВ Б." ООД, без да е уведомен и без да е получил полагащата му се част от имуществото на търговското дружество. Имайки предвид горепосочените факти, счита че упълномощеният да представлява търг. др. „СТ-ЕВ Б.„ ООД на сделката да продажба на горепосоченият имот – Т. Ел. П. не е разполагал с представителна власт да представлява дружеството при изповядването на тази сделка, тъй като упълномощилият го Ст. Ив. Г. не е законосъобразно избран за управител на търговско дружество „СТ-ЕВ Б." ООД и по тази причина упълномощения от него Т. Ел. П. също не е разполагал с власт да представлява дружеството на посочената сделка. Изборът на Ст. Ив. Г. за управител на дружеството не е законосъобразен, тъй като той като съдружник не е участвал в неговото избиране и подписът положен под името му в документите, с които е избран за управител на „СТ-ЕВ Б." ООД не е изписан от него. Въз основа на представените факти, моли съда със своето решение да прогласи сделката, с която на 01.12.2020 г. е продаден недвижимият имот, представляващ Поземлен имот, парцел- ХIII-5472, с площ от 457 кв.м, находящ се в гр. К., ул. „Ал. Ст." № ••, собственост на „СТ-ЕВ Б.“ ООД, за нищожна, поради липса на съгласие между страните и липса на представителна власт на лицето Т. Ел. П., като приеме на основание чл. 34 ЗЗД, че описаният в исковата молба имот, е част от имуществото на „СТ-ЕВ Б." ООД и обезсили нотариалния акт, съставен при изповядване на порочната сделка. Заявява, че интересът му от завеждането на този иск се основа на факта, че е съдружник в „СТ-ЕВ Б." ООД по време на извършването на продажбата на недвижимият имот, като счита че му се полага част от цената на имота, съответстваща на дела му в капитала на дружеството. Към настоящия момент, след изключването му като съдружник, не е получил никакво възнаграждение за неговия дял в дружеството. Като евентуален, предявява и иск за разкриване на симулативността на сделката, с която търговско дружество „СТ-ЕВ Б." ООД, продава на М. Д. К., описания в настоящата искова молба имот, находящ се в гр. К., ул. „Ал. Ст." № ••. Счита, че имотът не е продаден за цената посочена в нотариалния акт № •• том 4, рег. № •••, дело № •••/2020 г. Сочи, че в посочения нотариален акт е записано, че имотът е продаден за сумата от 9 900 лв., като пазарната му цена е в пъти по висока – над ••• 000 лв. Ако този иск бъде разгледан, моли да се назначи експертиза, чрез която вещото лице да посочи каква е пазарната цена на имота, като при доказване на основателността на иска, със съдебното решение да се приеме, че имотът е продаден на цената, посочена от вещото лице, ако не се съберат други доказателства за точната цена, на която е продаден имотът. Претендира присъждането на разноски.

С допълнителна молба вх. № 2635/09.03.2022 г. по описа на Районен съд – К. ищецът заявява, че като цена на иска на основание чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК посочва данъчна оценка на недвижимия имот, като цена на иска по делото – 2 957, 90 лева.

С допълнителна молба вх. № 2635/09.03.2022 г. по описа на Районен съд – К. ищецът сочи, че е установил, че е изключен като съдружник от „СТ- ЕВ Б." ООД през месец февруари 2022 г., когато след подадено от него заявление до ТР получил протокол от заседание на ОС на съдружниците „СТ- ЕВ Б." ООД. Твърди, че не е уведомяван нито преди провеждане на събранието, нито след това по предявения от закона ред. Сочи, че правният му интерес от завеждането на настоящият иск се определя от факта, че към момента на продажбата на имот в гр. К.[1]собственост на „СТ-ЕВ Б." ООД, е съдружник с дялов капитал от имуществото това дружество. Към настоящият момент ответното дружество не разполага с никакво движимо или недвижимо имущество или капитал в банкови сметки, от които да получи полагащият му се дял от имуществото на дружеството ответник. Единствената възможност да си получи дела от „СТ[1]ЕВ Б." ООД е недвижимият имот, предмет на настоящото дело да се върне в имуществото на ответното дружество.

С допълнителна молба вх. № 8164/25.07.2022 г. по описа на Районен съд – К. ищецът заявява, че към момента на продажбата на Поземлен имот, парцел-ХIII-5472, с площ от 457 кв.м, находящ се в гр. К., ул. „Ал. Ст." № •• - 01.12.2020Г, от търговско дружество „СТ[1]ЕВ Б." ООД, с ЕИК ••••• на М. Д. К., като управител на търговското дружество е записан Ст. Ив. Г.. На сделката за продажба на имота, като представител на търговски дружество „СТ-ЕВ Б." ООД се е явил Т. Ел. П., ЕГН ••••••••••, упълномощен от вписаният като управител на дружеството.

С допълнителна молба вх. № 9013/16.08.2022 г. по описа на Районен съд – К. ищецът уточнява, че поземленият имот, предмет настоящото дело със собственик – ответникът М. Д. К. е с административен адрес: гр. К., ул. „ Ал. Ст." № ••, целият с площ от 457 кв.м. с идентификатор: •••••••. Предишен идентификатор-няма. Номер по предходен план – 5472, квартал: 249, парцел:

XIII Съседи: ••••••, •••••••, •••••, •••••, ••••••• Имотът е индивидуализиран със Скица на поземлен имот № •••••-03.08.2022г на СГКК. Като цена на главният иск, на основание чл. 69, ал.2 ГПК посочва 10 282.50 лв. Като цена на евентуалния иск, на основание чл. 69, ал.2 ГПК посочва 10 282.50 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.К., чрез пълномощника му адв. Д., с който заявява, че счита предявените главни искове както и евентуалният иск за неоснователни. Оспорва всички фактически и правни обстоятелства, заявени от ищеца в ИМ, а именно: че вписаният в Тър. регистър управител на „СТ-ЕВ Б." ООД Ст. Ив. Г. не е надлежен управител и законен органен представител на ответника-продавач „СТ-ЕВ Б." ООД; че процесната продажбена сделка е сключена от пълномощника на продавача Т. Ел. П. без представителна власт; че пълномощникът Т. Ел. П. не е разполагал с власт да представлява дружеството[1]продавач на сделката; че процесната сделка е нищожна/недействителна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие между страните и липса на представителна власт на пълномощника на дружеството-продавач Т. Ел. П.; че процесният недвижим имот е собственост на ответника „СТ-ЕВ Б." ООД; че посочената в Н. Акт продажна цена за процесния недвижим имот от 9900 лева е привидна/симулативна, а действителната продажна цена за имота е в размер над 100 000 лева. Излага следните възражения срещу предявените искове: Вписаният в Търг. регистър управител на „СТ-ЕВ Б." ООД Ст. Ив. Г. е надлежен управител и законен органен представител на търговското дружество-продавач „СТ-ЕВ Б." ООД. Упълномощителната сделка, с която управителят Ст. Ив. Г. е упълномощил Т. Ел. П. да представлява „СТ-ЕВ Б." ООД, като продаде процесния недвижим имот - собственост на дружеството, е сключена в предвидената от закона форма. Упълномощителната сделка е валидна и действителна, с нея в полза на пълномощника Т. Ел. П. е учредена надлежна представителна власт да представлява „СТ-ЕВ Б." ООД при сключване на процесната сделка за продажба на недвижимия имот. Продажбената сделка е сключена от пълномощника на продавача Т. Ел. П. при наличие на редовно учредена представителна. Процесната продажба е валидна и действителна. Сделката е сключена при наличие на съгласие между страните и при наличие на представителна власт на пълномощника Т. П.. В резултат на вещния транслативен ефект на сделката собствеността върху продадения имот е придобита от купувача М. К., а продавачът „СТ-ЕВ Б." ООД вече не е притежател на имота. Посочената в н.акт продажна цена за процесния недвижим имот в размер на сумата 9 900 лв. е действително уговорената между страните и реално заплатената от купувача цена по сделката. Предвид гореизложените фактически и правни доводи счита предявените главни искове и евентуалният иск за неоснователни. Моли съда да отхвърли предявените искове и присъди на ответника М. К. разноските по делото. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. С., в качеството й на пълномощник на ответното дружество „СТ-ЕВ Б." ЕООД, с който заявява, че счита така предявените искове за неоснователни. Оспорват всички фактически и правни обстоятелства, обективирани в исковата молба, а именно: че вписаният в Търговския регистър Управител на дружеството Ст. Ив. Г. не е надлежен негов управител и законен представител; че процесната сделка е сключена от пълномощника Т. Ел. П. без представителна власт, че същият не е разполагал с власт да представлява дружеството при продажбата на недвижимия имот, собственост на последното; че процесната сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие между страните и липса на представителна власт на пълномощника на дружеството Т. Ел. П.; че процесният имот е собственост на „СТ-ЕВ Б." ООД; че посочената в нотариалния акт продажна цена на имота, предмет на сделката, от 9 900 лв. е симулативна, а действителната продажна цена е над ••• 000 лв. Сочи, че вписаният в Търговския регистър Управител на „СТ-ЕВ Б." ООД Ст. Ив. Г. е надлежен управител и законен представител на дружеството-продавач. Упълномощителната сделка, с която управителят Ст. Ив. Г. е упълномощил Т. Ел. П. да представлява „СТ-ЕВ Б." ООД, като продаде процесния недвижим имот е сключена в предвидената от закона форма. В този смисъл, същата е валидна и действителна. С нея в полза на пълномощника е учредена надлежна представителна власт, да представлява дружеството, в качеството му на продавач при сключване на процесната сделка за продажба на недвижимия имот. Сделката е сключена от пълномощника на дружеството[1]продавач - Т. Ел. П. в рамките на неговите правомощия, обективирани в упълномощителната сделка. Т.е., процесната сделка е валидна и действителна. Същата е сключена при безспорно съгласие между страните и валидна представителна власт на пълномощника Т. Ив. П.. По силата на тази валидно изповядана сделка, собствеността върху имота, предмет на същата, е придобита от купувача М. Д. К.. Посочената в нотариалния акт продажна цена на имота в размер на 9 900 лева /девет хиляди и деветстотин/ лв. е действително уговорената между страните и е реално заплатена от купувача. Моли съда на основание всичко изложено до тук да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно ГПК, приема за установено следното:

Приобщени са дружествени договор от 19.07.2007 г. и от 12.08.2028 г. на „СТ-ЕВ Б." ООД.

Прието е и копие от протокол от 12.08.2008 г., видно от който предвид направените изменения в дружеството: приемане на нови съдружници, разпределение дяловете между съдружниците, да се измени дружествения договор на “СТ - ЕВ Б.” ООД а именно: като съдружник в „СТ - ЕВ Б.” ООД да се впише името на: Н. Щ. К.и в чл.5 да се отрази разпределението на дяловете между съдружниците Новоприетия съдружник Н. Щ. К. заявява, че е запознат и приема безпрекословно дружествения договор на „СТ - ЕВ Б.”ООД. Събранието взима решение, че задължава Управителя на дружеството да извърши всички необходими действия за вписване на извършените промени в дружеството.

Приложен е и протокол от Общо събрание на „ СТ-ЕВ Б." ООД, от същата дата, видно от който се взима решение за продажба от съдружникът Е. Хр.Хр. - 16 / шестнадесет / от своите 50 ( петдесет) дяла от капитала на “СТ - ЕВ Б.”ООД - Я., всеки един от които с номинална стойност от 50 (петдесет) лева или общо в размер на 800 ( осемстотин ) лева, както всички свързани с тях членствени права да се продадат на Н. Щ. К. и съдружника Ст. Ив. Г. 17 / седемнадесет / от своите 50 (петдесет) дяла от капитала на “CT - ЕВ Б.”ООД, всеки един от които с номинална стойност от 50 (петдесет) лева или общо в размер на 850 ( осемстотин и петдесет ) лева, както и всички свързани с тях членствени права в гореописаното дружество да се продадат за цена в размер на 850 (осемстотин и петдесет ) лева.на Н. Щ. К.. Приобщен е протокол на извънредно общо събрание на горепосоченото дружество от дата 18.01.2011 г., както и дружествен договор, на което се взимат следните решения: По т.1 от Дневния ред: След извършената продажба на дялове от капитала на дружеството, от Е. Хр.Хр. от гр.Я., с ЕГН ••••••••••, на Ст. Ив. Г. от гр.Б., с ЕГН •••••••••• разпределението на дяловете от капитала на дружеството е следното:

Ст. Ив. Г. от гр.Б., с ЕГН •••••••••• притежава 67 дяла, всеки един с единична стойност от 50 лв. или общо 3350 лв, представляващи 67% от капитала на дружеството.

• Н. Щ. К. - ЕГН••••••••••, притежава 33 дяла, всеки един с единична стойност от 50 лв. или общо 1650 лв., представляващи 33% от капитала на дружеството.

По т.2 от Дневния ред: Прекратява участието и заличава Е. Хр.Хр. от гр.Я., с ЕГН •••••••••• като съдружник в дружеството По т.З от Дневния ред: Освобождава Е. Хр.Хр. от гр.Я., с ЕГН ••••••••••, като Управител на дружеството, като следва да се извърши заличаването му в търговския регистър.

По т.4 от Дневния ред: Общото събрание на съдружниците с единодушие приема и одобрява Дружествения договор(Устав) на “СТ-ЕВ Б.” ООД гр.Я..Общото събрание с единодушие взема решение за Управител на дружеството да бъде избран Ст. Ив. Г. от гр.Б. ул.В.Т. ••, ет.•• с ЕГН ••••••••••.

На основание решение на извънредно Общо събрание на „ СТ-ЕВ Б." ООД, с ЕИК •••••, проведено на 08.04.2016 г., на което присъстват Ст. Ив. Г. и Н. Щ. К., е прието съдружника Ст. Ив. Г. да прехвърли по възмезден начин своите собствени дялове в капитала на дружеството на В. Ж. В., като по този начин В. ще бъде приет като съдружник в капитала на дружеството след придобиването на дружествени дялове.

Видно от Протокол от извънредно Общо събрание на „ СТ-ЕВ Б." ООД, с ЕИК •••••, проведено на 27.04.2016 г., на което присъстват Н. Щ. К. и В. Ж. В., е приет изцяло нов дружествен договор, уреждащ новонастъпилите изменения на подлежащи на вписване обстоятелства и е възложено на Управителя на дружеството - Ст. Ив. Г., да предприеме изпълнението на така приетите решения, като заяви пред Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, вписването на така извършените изменения на подлежащи па вписване обстоятелства лично или чрез трето упълномощено лице. Приобщен е и дружествен договор от същата дата. / л. 24 - л.27 от делото/.

Представен е и протокол от 29.12.2021 г., съгласно който е приет устав на "СТ- ЕВ Б." ООД, ЕИК •••••. Дружеството продължава дейността си без промяна в седалището и адреса на управление, предмета на дейност, управлението, срока и капитала. Приложен е и устав от същата дата.

Видно от Протокол от 13.01.2022 г., едноличният собственик на капитала Ст. Ив. Г. приема устав с изменения на едноличното дружество с ограничена отговорност, .СТ-ЕВ Б.” ЕООД, ЕИК •••••. Всички дялове от капитала на дружеството, , СТ-ЕВ Б.” ЕООД. ЕИК •••••, са придобити от мен вследствие изкупуването им от едноличния собственик на капитала с нотариално заверен договор от13.01.2022 год. В резултат на изкупуването едноличен собственик на капитала на дружеството става Ст. Ив. Г.. Приобщено е и копие на устав от същата дата.

Приложен е и нотариален акт № •• том ••, рег. № •••, дело № •••/2020 г., на нотариус П. К., рег. № •••, видно от който на 01.12.2020 г. Т. Ел. П., ЕГН: ••••••••••, като пълномощник на „СТ-ЕВ Б." ООД, продавачи и от друга страна М. Д. К., купувач следния договор: „СТ-ЕВ Б.” ООД, представлявано от управителя Ст. Ив. Г.. чрез пълномощника си Т. Ел. П. продава на М. Д. К., следният недвижим имот, собственост на дружеството, а именно: поземлен имот с идентификатор •••••••/•••, ••, ••, ••, •••, •••, ••• кв.метра/, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № Р Д-18-88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК. с последно изменение кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 23.06.2020г., с адрес на поземлен имот: гр. К., у.т.”Ал.Ст.” № •• (ч.), общ. К., обл. Ст. З., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10ш), при съсели на ПИ: ••••••••, ••••••••, ••••••••, който имот по документ за собственост представлява: Дворно място с площ от 455 кв.м. /четиристотин петдесет и пет квадратни метра/, за което по плана на град К. област Старозагорска е отреден урегулиран поземлен имот XIII -5472.

Приобщена е и справка от АВ, за „ СТ-ЕВ Б." ООД, с ЕИК •••••, видно от която в т.1 на 01.12.2020 г. „ СТ-ЕВ Б." ООД, с ЕИК ••••• продава на М. Д. К., ЕГН ••••••••••, поземлен имот, парцел- ХIII-5472, с площ от 457 кв.м, находящ се в гр. К., ул. „Ал. Ст." № ••.

Приети са и копия от справка за актуално състояние на ответника от ТР към дата 05.03.2022 г., справка-декларация за ДДС вх.

№2800134288/13.01.2021 г., уведомление за приемане на постъпили от ответника данни от справка-декларация за ДДС, ведно с дневника за покупки и продажби – за данъчен период декември 2020 г., приходен ордер и фактура №2000000358/01.12.2020 г. и аналитичен регистър на ответника.

Видно от скица на поземлен имот №•••••-03.08.2022 г. за поземлен имот са идентификатор ••••••••, както и удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал. 1 от ДОПК, с адрес на имота гр. К., ул. „Ал. Ст." № ••, собственик на същия е лицето М. Д. К.. Съгласно заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза, електрофотографското копие на изследвания подпис, положен от името Н. Щ. К. в Дружествен договор от 27.04.2016г., не е изпълнен от Н. Щ. К. (ф.к. №3, 4). Електрофотографското копие на изследвания подпис, положен от името Н. Щ. К. в Дружествен договор от lS.01.20Hr., не е изпълнен от Н. Щ. К. (ф.к. №1, 2).

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да направи следните правни изводи:

От обстоятелствата изложени в исковата молба се налага извода, че съдът е сезиран със следните искове: установителен иск за прогласяване недействителност на сключената сделка за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в град К., улица „Ал. Ст.“ № •• – парцел XIII, с площ 457 кв.м., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие между страните и липса на представителна властна пълномощника Т. Ел. П.. По този иск ищецът следва да установи наличието на предпоставките за нищожност, поради липса на съгласие вследствие липсата на учредена представителна власт на пълномощника; установителен иск, че процесния недвижим имот е част от имуществото на „СВ-ЕВ Б.“ ООД на основание чл.34 от ЗЗД – ищеца следва да докаже правото на собственост и евентуален иск за разкриване на привидност на процесната сделка относно посочената в нотариалния акт за продажна цена на имота от 9 900 лева и за обявяване на действителната пазарна цена на имота над ••• 000 лева – да установи привидността и действителната пазарна цена на имота.

Явлението "нищожност" на правен акт само по себе си е освен квалификация и неправомерен факт. Искове за установяване на факти с правно значение следва да имат изрична уредба в закона за тяхната допустимост - чл. 124, ал.4, изр.2-ро от ГПК. Съгласно чл. 124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск.... да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това. Разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.4 от ГПК си служи пък с понятието "иск за съществуване на договор". Изводът от тези законови постановки и тяхната правна логика, е този, че по същество да се иска обявяване на явлението "нищожност" на един правен акт, означава да се отрече поради настъпил конкретен неправомерен факт / противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, съглашение върху неоткрито наследство, невъзможност на предмета, липса на съгласие, воля, предвидена в закона форма, основание, симулация, случаите на чл. 42 от ЗН, чл. 20 от ЗН, чл. 40 от ЗЗД и др./ възникването на целените с него правни последици - съвкупност от права и задължения или само право, т.е. да се установи, че те не съществуват изначално. Затова всеки път, когато едно лице се домогва да установява по съдебен ред, че даден правен акт е нищожен или недействителен въобще, това не може да означава нищо друго, освен че целения резултат от един такъв иск е несъществуване на някакво противопоставимо на ищеца право, което привидно изглежда че трябва да произтича от оспорения правен акт или несъществуване на цяло правоотношение, обвързващо го. В този смисъл следва да се тълкува поправително изрично изявената воля в петитума на исковата молба "да се признае нищожността на договора за покупко- продажба поради липса на съгласие като сключен без представителна власт". Вековната цивилистична традиция, установена в западноевропейските гражданскоправни системи / измежду тях е разбира се Италианския граждански кодекс- главен първоизточник на нашия облигационен закон/ и доктрината, определя най- обобщено липсата на воля и/или съгласие, въздигнати в основание за абсолютна недействителност/ нищожност/ на едностранните и договорните правни сделки/ чл. 26, ал.2, пр.2, вр. с чл. 44 от ЗЗД/ като фактическа ситуация, при която едно лице при външна обективна възприятийност е направило устно или документирано някакво изявление на воля, която воля обаче от гледище на правото не е значима и достатъчна / действителна/, за да породи типични правни последици, каквито легално или по субективна позволена от закона свобода очертания модел на съдържание на правен акт/ конструкция/, към чието възникване/ създаване/ е насочено или може да се схване, че е насочено това изявление, по принцип би трябвало да породи, ако волята, стояща по дефиниция като негов централен елемент не бе засегната от неотстраним порок, който именно превръща тази воля в правно незначима. Случаите на такава опорочена/ невалидна/ воля/ съгласие, запълващи основанието за нищожност "липса на воля/съгласие" са несериозно волеизявление/ на шега или с цел даване на учебен пример/, изява на воля при пряко физическо насилие, от лице, което е малолетно или поставено под пълно запрещение, или когато при договорите няма съвпадане на част от насрещните волеизявления на лицата по даден съществен предметен елемент / т.нар.скрито несъгласуване на волеизявленията/. Очевидно е, че за да бъде констатирана нищожност на един правен акт поради липса на воля/съгласие трябва да има най- напред нещо като едностранна правна сделка / волеизявление с даден адресат- чл. 44 от ЗЗД/ или нещо като съглашение / договор - чл. 8, ал.1 от ЗЗД /, защото само нещо съществуващо/ някакво реално направено изявление на воля/ може да бъде квалифицирано като "правно нищо", т.е. логическа безсмислица е едно нищо / нещо, което обективно го няма, не съществува/ да бъде обявено за "правно нищо". Преценката на установените по делото факти с оглед изложените по-горе принципни съждения не води и няма как да доведе до заключение, че договорът за покупко- продажба е нищожен поради липса на съгласие като сключен без представителна власт.

Съдържателното битие / текстът/ на употребения от третото/ по настоящото дело/ лице пред нотариуса документ, именуван пълномощно, издаден за тази употреба от ищеца, означава на гражданскоправен език, че същият е направил в изискуемата писмена форма за действителност, чийто реквизит е нотариално заверения му подпис / вж. чл. 37 от ЗЗД, чл. 486, ал.1, вр. с чл. 476, б."е", вр. с чл. 144 от ГПК-отм./ упълномощително волеизявление по смисъла на чл. 36 от ЗЗД, учредяващо на въпросното лице представителна власт да сключи от негово име и за негова сметка/ за упълномощителя/ с ответника договор за продажба на конкретен имот, индивидуализиран по основни данни, извлечени от нотариалния акт, оформящ сделката, по силата на която ищецът е придобил правото на собственост. Тази едностранна правна сделка на упълномощаване е юридически факт, напълно годен да породи типичната и целена своя правна последица - възникване на упражнената от въпросното лице представителна власт. Това лице, нито е действало без такава, нито като пълномощник, превишил пределите й по смисъла на чл. 42, ал.1 от ЗЗД/ като мним представител напълно или отчасти/, изявявайки собствената си воля да сключи договора от името и за сметка на ищеца, за да може да се говори за липса на всякакъв ефект на обвързване на последния от последиците на същия/ макар и да не е установено в закона с изрично правило, това необвързване от действия без представителна власт е израз на общия принцип, че договорът поражда действие само между лицата, които фактически са изявили воля, че го сключват, а за трети лица - само в предвидени изключителни случаи- чл. 8, ал.1, чл. 21, ал.1 от ЗЗД и това правило / последица/ безусловно се извлича от систематичното тълкуване между нормите на чл. 36, ал.2, чл. 41, ал.2 и чл. 42 от ЗЗД/ към момента на сключването му/ да е налице феномена на т. нар. висяща недействителност на договора - няма ги правните му последици, заради липсата на дадено в съответната форма съгласие за тях от мнимо представлявания към този момент, но те могат да се породят при последващо осъществяване на допълнителен юридически факт- потвърждаването му от мнимия упълномощител, и то в същата форма, която е предвидена за упълномощителната сделка, за да бъде сключен той- чл. 42, ал.2 от ЗЗД/. Това разрешение на закона/ чл. 42, ал.2 от ЗЗД/, съчетано с обстоятелството, че в обхвата от хипотези, уредени в нормите на чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД извършването на правен акт без представителна власт не е включено като основание за нищожност на правния акт, води до категоричното умозаключение, че такъв един акт не може да се приеме за изначално абсолютно недействителен / нищожен/ за всички. Разглежданата по делото едностранна правна сделка на упълномощаване е юридически факт, напълно годен да породи типичната и целена своя правна последица - възникване на упражнената от въпросното лице представителна власт, защото текстът на упълномощителния документ съдържа/ прочитът му показва/ изрична изява на воля на упълномощителя да бъде продаден конкретен недвижим имот с достатъчно възможна индивидуализация / по графическа планова ситуация/, и отразената в нотариалния акт съгласувана изява на воля на пълномощника и на упълномощения е насочена към продажбено прехвърляне на правото на собственост именно върху същия този поземлен недвижим имот- предмет на пълномощното. С други думи, пълномощникът е действал в съответствие с обема на учредената му представителна власт, определен според това, което ищецът е изявил, а то е да бъде продаден конкретния имот на ответника - чл. 39, ал.1 от ЗЗД. Когато в един поземлен имот не съществуват самостоятелни обекти на правото на собственост по смисъла на пар 5, т.39, вр. с т.38 от ДР на ЗУТ към момента на упълномощаването и последващата продажба, то в обема на представителната власт подразбираемо се включва и всичко онова, което произтича от естеството на нещата, неминуемо попадащи в предмета на продажбеното разпореждане, а тези неща се явяват постройки с несамостоятелен характер, растения, трайно прикрепени към земята и явяващи се своеобразно нейно функционално подобрение, т.е. приращение- чл. 98, вр. с чл. 92, вр. с чл. 110, ал.1 от ЗС. Това е така, защото тези неща не могат да бъдат обект на отделна прехвърлителна сделка - арг. от чл. 181, ал.2 от ЗУТ. Всички други постройки, представляващи самостоятелни обекти на правото на собственост, в случаите, когато не са посочени в пълномощното, са извън обема на упълномощаването за правно разпореждане с тях, защото те могат да бъдат предмет на отделна прехвърлителна сделка - чл. 181, ал.2 от ЗУТ.

Щом в обема на упълномощителната воля на пълномощника, очертана от текста на пълномощното, не е предвидена цена на продавания имот, която пълномощникът да съобрази при сключването на договора за продажба, тогава определянето/ договарянето на този основен негов елемент/ чл. 183 от ЗЗД/ е предоставено на разумната и добросъвестна воля на втория, прилагайки грижата на добрия стопанин като абстрактен модел на поведение/ независимо че пълномощникът, без договор за поръчка не е длъжник в традиционния смисъл на понятието/ - аргумент от чл. 44, вр. с чл. 63 и чл. 40 от ЗЗД. Че определянето/ договарянето на този основен елемент на договора за продажба на недвижим имот може да бъде последица от волята на самия упълномощен/ представител/, следва както от обстоятелството, че самият закон не установява с повелителна норма изискването упълномощителният писмен документ да съдържа указание на упълномощителя за цената в обема на това, което волята му изявява/ по подобие например на изискването за основно съдържание на предварителния договор за продажба, в което задължително трябва да бъде посочена цената- чл. 19, ал.2 от ЗЗД/ така и от систематичното тълкуване на нормата на чл. 40, във връзка с тази на чл. 39, ал.1 от ЗЗД, позволяващо извода / аргумента/, че пълномощникът би могъл да прави и договаря всичко онова, което не противоречи на разпоредителното естество на правното действие, за което е учредена представителната му власт и не е във вреда на представлявания. Следователно при липса на такова изискване на закона, документ на специално пълномощно, учредяващо представителна власт за продажба на недвижим имот, който не съдържа указание на упълномощителя за цената му, не е основание да се отрече/ изключи/ валидността на упълномощителната сделка, а тъкмо напротив. Щом обемът на представителната власт, очертан от волята на упълномощителя включва продажба на конкретен имот, без да се дава указание за желана и примерна цена, е ясно, че пълномощникът не би могъл да упражни представителната си власт за сключване на този вид правна сделка, ако не определи по споразумение с купувача тази цена, защото определянето й следва от разпоредителното й естество/ не може да има продажба без цена, а волята на упълномощителя е да се прехвърли имота точно с този вид договор!/. По тези съображения не би могло да се поддържа, че договорът се е намирал в състояние на висяща недействителност. Фактът, че посочената в нотариалния акт цена по-ниска от твърдяната такава от ищеца, съвсем не означава, че пълномощникът и лицето, с което е договарял са се споразумели във вреда на ищеца, за да е приложима последицата, уредена за тези случаи с нормата на чл. 40 от ЗЗД- договорът да не е произвел действие за последния.

В конкретния случай процесната сделка не е сключена при липса на съгласие от страна на ООД-продавач - пълномощникът на ООД-продавач Т. Ел. не е направил волеизявлението си при посочените в ТР № 5/2014 г. на ОСГТК хипотези - не е изтръгнато е с насилие; пълномощникът не е запретено недееспособно лице, не е направено без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др.п. Следователно, предявеният установителен иск за нищожност на сделката на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД - поради липса на съгласие на продавача, е неоснователен. 7.1.1.

Вписаният в Търг, регистър управител на „СТ-ЕВ Б.“ ООД Ст. Ив. Г. е избран за управител и представител на дру¬жеството с решение на ОС на съдружниците, прието с протокол от дата 18.01.2011 г. Истинността на съдържанието и автентичността на прото¬кола на ОС, съдържащ решението на съдружниците за избор на Ст.Г. за управител и представител на „СТ-ЕВ Б.“ ООД, не са опровергани от ищеца. Следователно Ст.Г. е надлежно впи¬сан управител и законен представител на „СТ-ЕВ Б.“ ООД. Упълномощителната сделка, с която управителят Ст.Г. е упълномощил Т. П. да представлява „СТ-ЕВ Б.“ ООД, като продаде процесния недвижим имот - собственост на дружеството, е сключена в предвидената от закона форма. Упълномощителната сделка е валидна и действителна, с нея в полза на пълномощника Т. Ел. П. е учредена надлежна представителна власт да представлява „СТ-ЕВ Б.“ ООД при сключване на процесната сделка за продажба на недвижимия имот. Продажбената сделка е сключена от пълномощника на продавача Т. П. при наличие на редовно учредена представителна власт. Процесната продажба е валидна и действителна. Сделката е сключена при наличие на представителна власт на пълномощника Т. П.. В резултат на вещния транслативен ефект на сделката собствеността върху продадения имот е придобита от купувача М. К., а продавачът „СТ-ЕВ Б.“ ООД не е притежател на имота.

Следователно, предявеният установителен иск за висяща недействителност на сделката на основание чл.42, ал.2 ЗЗД е неоснователен, тъй като сделката е сключена при наличие на представителна власт у пълномощника на продавача Т. П., която му е учредена от управителя на ООД-продавач с действителна упълномощителна сделка.

Съгласно мотивите към т.2 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на чл.301 ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им. Противопоставянето на търговеца - но само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността.

Дори да се приеме, че предявеният от ищеца (трето за договора лице) иск за недействителността на сделката на основание чл.42, ал.2 ЗЗД е допустим, предвид обстоятелството, че ООД-продавач е ЮЛ-търговец, който е узнал за сделката при сключването й през м.12.2020г. - когато е издал фактура и други счетоводни документи за продажбата на имота, но не се е противопоставил веднага след узнаването й, в случая е приложима цитираната в ТР № 5/2014 г. на ОСГТК хипотеза на чл.301 ТЗ - налице е потвърждаване на сделката от страна на ООД-продавач.

В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 157 от 11.01.2013 г. по т.д. № 611/2012 г. на ВКС, която приема следното: Систематичното място на чл.301 ТЗ дава основание на ВКС да приеме, че като материалноправна норма, тя урежда единствено отношенията, които законодателят е преценил да бъдат уредени по специален начин, отклоняващ се от общата правна уредба за потвърждаване на сделки, сключени от лице без представителна власт (чл.42, ал.2 ЗЗД). Разпоредбата е специална и е насочена към рационализиране на търговския оборот. За разлика от облигационното право търговското право приема, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, смята се, че търговецът потвърждава действията, ако не се про¬тивопостави веднага след узнаването им. Чрез презумцията по чл.301 ТЗ търговецът не може да се позове на недействителност на извършените от мнимия представител действия, ако не се е противопоставил веднага след узнаването им. Ако е искал да лиши търговската сделка от правно действие, търговецът трябва изрично да се е противопоставил.

Следователно, предявеният установителен иск за висяща недействителност на сделката на основание чл.42, ал.2 ЗЗД е неоснователен, поради настъпилият съобразно необоримата презумпция на чл.301 ТЗ ефект на потвърждаване на сделката от ООД-продавач.

Трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2002 на ОСГТК на ВКС; Решение № 290/06.11.2018 г. по т.д.№ 427/2018г. на ВКС; Решение № 45/06.03.2015 г. по гр.д.№ 5124/2014 г. на ВКС; Решение № 6/04.02.2016 г. по гр.д.№ 3860/2015 г. на ВКС; Определение № 60285/28.06.2021 г. по гр.д.№ 1485/2021 г. на ВКС, установява следните принципни постановки относно вписванията в ТРРЮЛНЦ: > Чрез презумпциите в чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ на вписването е придадено защитно действие спрямо третите добросъвестни лица- че вписаното обстоятелство или обявения акт съществуват такива, каквито са вписа¬ни и обявени, дори в действителност да не съществуват, съответно, че невписаните обстоятелства са несъществуващи. Чрез тези презумпции третите лица се предпазват от неизгодни правни последици, произтича¬щи от неизвестна за тях информация относно техните контрагенти.

Действието на позитивното регистърно вписване обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в Търговския регистър. Следователно до момента на заличаването - всички действия, предприети от лицето, което е вписано за управител и представител на дружеството, са валидни. Вписаното несъществуващо обстоятелство относно управлението и представителството на ООД има действие за третите лица от вписване¬то до заличаването му. Купувачът е трето добросъвестно лице и при заличаване на вписаното несъществуващо обстоятелство, заличаването няма обратно действие. Към момента на сделката лицето, вписано в Търговския регистър като управител на ООД-продавач, е надлежният управител и законен представител на това дружество.

С оглед посочените постановки в съдебната практика на ВКС, дори да бъде прието недоказаното твърдение на ищеца, че взетото на 18.01. 2011 г. решение за избор на Ст.Г. за управител на ООД- ответник е несъществуващо обстоятелство, след като това обстоятелство относно управлението и представителството на „СТ-ЕВ Б.“ ООД считано от 23.03.2011 г., при сключване на процесната сделка на 01.12.2020 г. и към момента е вписано в Търговския регистър, съгласно презумпциите начл. 10 ЗТРРЮЛНЦ управител и законен представител на ООД-ответник е Ст.Г., който е упълномощил Т. П. да сключи от името на „СТ-ЕВ Б.“ ООД процесната сделка.

Следователно, предявеният установителен иск за висяща недействителност на сделката на основание чл.42, ал.2 ЗЗД е неоснователен, поради обстоятелството, че към момента на сключването на сделката лицето Ст.Г., вписано в Търговския регистър като управи¬тел на ООД-продавач, е надлежният управител и законен представител на това дружество, който е упълномощил Т. П. да сключи от името на „СТ-ЕВ Б.“ ООД процесната сделка за продажба, при което при сключването на сделката ООД-продавач е редовно и валидно представлявано от неговия пълномощник - договорът за продажба не е сключен при липса на представителна власт на ООД-продавач.

Евентуално съединения иск/ ако главния иск бъде отхвърлен/ за разваляне на договора за продажба също търпи санкция на отхвърляне като неоснователен и недоказан. Преобразуващото право на разваляне на договора не е възникнало в полза на ищеца, защото вписаната като уговорена и дължима продажна цена е изплатена на пълномощника на продавача- ищец - факт, установен от съдържанието на нотариалния акт и послужил като основание първият да бъде осъден да я заплати на втория. Документално доказаното получаване на сумата от пълномощника/ отделен е въпросът дали реално е имало такова плащане/ е юридически факт погасяващ задължението на купувача към продавача, поради което не може да се приеме, че съществува виновно неизпълнение като предпоставка за пораждане на правото на разваляне на договора - чл. 75, ал.1, изр.1-во, пр.2-ро, вр. с чл. 36, ал.2, вр. с чл. 87, ал.1 от ЗЗД.

Практиката на ВКС, обективирана в Решение № 196/16.10.2013 г. по гр.д.№ 2326/2013 г. и Определение № 342/15.05.2018 г. по гр.д.№ 4252/2017 г. на ВКС, постановява следните принципни положения: в тежест на ищеца, който претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията; а ако се твърди съществуването на прикрито съглашение - страната, която го твърди трябва да установи и докаже неговото съдържание. В тежест на този, който твърди привидност на сделката, е да я докаже с допустимите от закона доказателствени средства. От предствените по делото от ООД-ответнк писмени доказателства (Фактура, ПКО, Справка-декларация и Дневник на покупки по ЗДДС), които не са оспорени от ищеца, се установява, че посочената в Н.Акт № 32/2020 г. на нотариус П. К. продажна цена за процесния имот в размер на сумата 9 900 лева, е действително уговорената между страните и реално заплатена от купувача цена по сделката. Ищецът не е представил каквито и да било доказателства относно твърдяната от него привидност/симулация на продажната цена за имота по процесната сделка.

Следователно, предявеният евентуален установителен иск по т.З за разкриване на привидността (относителната симулация) на процесната сделка досежно посочената в Н.Акт продажна цена от 9 900 лева и за обявяване на действителна продажна цена за имота от над ••• 000 лева, е неоснователен и недоказан.

Според постановките на ТР № 3/2012 на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Трети лица, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползуват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение. Следователно, искането на ищеца по чл, 537, ал.2 ГПК за отмяната на нотариален акт № •• том 4, рег.•••, дело •••/2020 г. на нотариус П.К. за процесната сделка за покупко-продажба, е неоснователно.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Неоснователно е възражението на пълномощника на ищеца, че ответника М. Д. К. претендира адвокатски възнаграждения за двама адвокати. Действително по делото ответника е упълномощил двама адвокати /лист 79 от делото/, но същия претендира адвокатско възнаграждение за един адвокат, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие /лист 195 от делото/.

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай страните са представил списък на разноските.

Воден от горните мотиви, съдът