РЕШЕНИЕ

№ 4383

гр. Пловдив, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330118411 по описа за 2022 година Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Д. В. Б. и уточняваща молба от 16.01.2023г. се твърди, че на 26.06.2017г. бил сключен договор за потребителски паричен кредит № •••••••• между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, Д. В. Б. – кредитополучател, Т.Б.Б. – поръчител, по силата на който кредиторът отпуснал паричен кредит в размер на 4152 лв. Кредитът следвало да се върне на 108 вноски ежемесечно, с краен срок – 14.06.2026г. Кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски, на основание чл.13 от договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което на длъжника било връчено уведомление за предсрочна изискуемост. На 15.03.2022г. бил сключен договор за продажба на вземания с настоящия ищец, по силата на който вземането по договора за кредит било прехвърлено. Твърди се, че длъжниците били уведомени за извършеното прехвърляне на вземания. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като като по образуваното ч.гр.дело № 10302/2022г. Д. Б. подала възражение, поради което се и предявявали настоящите искове. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземането в размер от 3779.60 лв., от които 3025.32 лв. главница, договорна лихва – 478.64 лв. за периода от 14.08.2021г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, лихва за забава – 275.64 лв., за периода от 14.08.2021г. до датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са разноските по заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Д. В. Б., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Исковата молба била нередовна, като следвало да се укаже на ищеца да направи уточнение досежно кръга на пасивно легитимираните лица по иска. Прави се искане за конституиране на Т.Б. като задължителен другар на страната на ответника. Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията за главница и лихви. Нямало доказателства кредитът да е станал предсрочно изискуем, както и длъжникът да е уведомен за това. Счита, че клаузата по чл.13 от договора била неравноправна, тъй като хипотезите на предсрочна изискуемост били уговорени във вреда на потребителя, създават неравноправност между страните и нарушават принципа на добросъвестност. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното и исковото производство. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 10302 по описа на ПРС за 2022г. се установява, че е издадена заповед № 5235 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.07.2022г., по силата на която е разпоредено Д. В. Б. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 3025.32 лв. главница, ведно със законна лихва за период от 14.07.2022г. до изплащане на вземането, 478.64 лв. договорна лихва за период от 14.08.2021г. до 10.06.2022г., 275.64 лв. лихва за забава за период от 14.08.2021г. до 14.07.2022г., както и държавна такса в размер на 75.59 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв.

По делото е представен договор за потребителски паричен кредит, сключен на 26.06.2017г. между Д. В. Б. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на който на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 4 000лв., при фиксиран годишен лихвен процент 17.99 % и ГПР: 23.07 %, с поръчител Т.Б.Б., ведно с приложен към договора погасителен план.

На 15.03.2022г. е сключен договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца, ведно с Приложение № 1 към него, както и Потвърждение за извършената цесия на парични задължения. По силата на пълномощно от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на 15.03.2022г.

С писмо, изх.№ 3221/09.06.2022г. до Д. Б. последната е уведомена, че считано от датата на получаване на уведомлението, кредитор спрямо нея по договор за кредит от 26.06.2017г. е „ЕОС Матрикс“ ЕООД. С писмо, изх.№ 3222/09.06.2022г. лицето е уведомено, че цялото задължение по договора е изцяло и предсрочно изискуемо, като е предоставен срок за доброволното му изпълнение. Представено е известие за доставяне, с отразена дата на връчване 10.06.2022г.

С решение от 20.02.2019г. по гр.дело № 1139 по описа на ПРС за 2019г. е прекратен бракът между Д. В. Б. и Т.Б.Б., като е постановено след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Б.. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Г., според която Д. Б. живее в •••••••••• от няколко години, където работи и детето й е записано на училище. Бившият й съпруг ходил по игрални зали, искал тя да тегли кредити от негово име. Семейството било задлъжняло към различни финансови институции. Това била и основната причина за развода. В жилището в •••••••••••••••••••••••• в момента живеела само бабата Д. Б.. Свидетелката и съпругът й живеели за кратко там, докато закупят свое жилище. Д. нямала сестра, нямала зет, имала брат, както и снаха. Свидетелката познавала повечето съседи, не знаела лице с имена А.Н.. По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което на 26.06.2017г. по сметката на Д. В. Б. е постъпила сумата в размер на 4000 лв. с основание за превод „Паричен заем ••••••••••“. Плащания по договора според вещото лице не са извършвани. Размерът на неиздължената сума към датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 10.06.2022г. и на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.07.2022г. е 3 025.32 лв. главница, 478.64 лв. договорна лихва от 14.08.2021г.- 10.06.2022г., 275.64 лв. лихва за забава за периода от 14.08.2021г. до 10.06.2022г., общо задължение в размер на 3 779.60 лв. Размерът на дължимите падежирали вноски към дата на изготвяне на заключението са 3025.32 лв. главница, 1580.10 лв. договорна лихва от 14.08.2021г. до 14.06.2026г. и 277.30 лв. застрахователна премия от 14.08.2021г. до 14.06.2026г., общо задължение 4 882.72 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 10302 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото Д. В. Б., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

От приетия по делото договор за потребителски паричен кредит от 26.06.2017г. между Д. В. Б. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се установява, че на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 4 000лв., при фиксиран годишен лихвен процент 17.99 % и ГПР: 23.07 %. Поръчител по договора за кредит е Т.Б.Б.. Кредитът е следвало да се върне на 108 бр. месечни вноски, с падеж на първата вноска 14.07.2017г. и падеж на последната – 14.06.2026г. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като с оглед събраните по делото доказателства, вкл. и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно дадено, според което на дата 26.06.2017г. по сметката на Д. В. Б. е постъпила сумата в размер на 4 000 лв., с основание за превод „Паричен заем ••••••••••“ съдът намира, че заемната сума е усвоена от кредитополучателя.

С отговора на исковата молба е наведено възражение, че няма доказателства кредитът да е станал предсрочно изискуем, както и длъжникът да е уведомен за това. Доколкото както в заповедното производство, така в исковата молба по чл.422 ГПК ищцовото дружество основава вземанията си именно на обявена на основание чл.13, ал.2 от договора предсрочна изискуемост, съобщена на длъжника на дата 10.06.2022г., то основен спорен въпрос е настъпила ли е предсрочната изискуемост на целия кредит, за която длъжникът е редовно уведомен преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал се налага извод, че настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита не е установена. Според възприетото от ВКС тълкуване, което не е изгубило сила, т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на иск по чл.422, ал.1 ГПК - за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, но едва след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника тази предсрочна изискуемост. Това обявяване, по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага да е направено изявление на кредитора, което е редовно получено от длъжника, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С оглед на така дадените разрешения следва, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, ако са били налице и останалите обективни предпоставки за изгубване преимуществото на срока. Трайно е разбирането по въпроса, че такова изявление не представлява заявлението по чл.410 ГПК, понеже от него не се връчва препис на длъжника. Действително по делото ищецът е представил уведомление, изх.№ 3222/09.06.2022г. до Д. Б., че обявява цялото задължение за изцяло и незабавно дължимо/предсрочно изискуемо, както и известие за доставяне с посочена дата на връчване 10.06.2022г., с получател А.Н. - зет, но от ангажираните от ответната страна писмени и гласни доказателства се налага обоснован извод, че това връчване не е редовно. От представеното удостоверение за съпруг и родствени връзки е видно, че Д. В. Б. няма сестра, следователно няма зет, каквото качество се сочи да притежава получателят на известието за доставяне, а от ангажираните гласни доказателства чрез разпит на св.Г., чиито показания съдът възприема като обективно дадени е видно, че в жилището в •••••••••••••••••••••••• живее единствено бабата на ответницата – Д. Б., както и няма съсед с имена А.Н.. Следователно по делото не е проведено пълно и главно доказване, да е отправено до ответницата изявление (уведомление) за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, или преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК не е настъпила изискуемостта на целия кредит. В практиката си ВКС приема, че доказването на настъпила предсрочна изискуемост по договора за банков кредит преди подаване на заявлението е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. С разясненията по ТР № 8 от 02.04.2019 г., по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 1, се възприема становище, че ако предмет на производството по реда на чл.422, ал.1 ГПК е вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съществуващата между страните облигационна обвързаност не следва да се игнорира. В случай, че не са настъпили последиците на претендираната от страна на заявителя в заповедното производство предсрочна изискуемост, липсата на точно изпълнение, съобразно уговореното между страните следва да бъде съобразено в производството по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Съобразно уговореното в договора, длъжникът е задължен за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил уговореният падеж. В ТР се възприе и становището, че присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се е претендирала цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Това е така, доколкото основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Поради това, позоваването на предсрочна изискуемост на вземането променя по принцип уговорената в договора за кредит изискуемост на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Отново съгласно мотивите на ТР № 8/2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, решението на съда трябва да отразява правното положение между страните към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Това задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Предвид изложеното, преценката на съда за основателността на иска следва да се направи с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция (първа или въззивна), а не в деня на предявяване на иска. Според възприетото от ВКС в посоченото ТР № 8/2019 г., ако в хода на производството не се установи настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг или оставащата неплатена част от него, предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за кредит при позоваване на предсрочна изискуемост следва да бъде уважен за вземанията с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо в съответната инстанция (т. е. към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция), въпреки че предсрочната изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следва да се посочи, че в цитираното по - горе ТР на ВКС е прието становището, че в производството по реда на чл.422, ал.1 ГПК съдът е обвързан от посочения в петитума на исковата молба размер и период на претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторно обезщетение. Поради това, в случай като настоящия, когато предсрочната изискуемост не е обявена от кредитора преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, според съда на присъждане подлежат вноските с настъпил падеж в хода на производството.

Преди произнасяне по размера на предявените искове следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение, че ответницата не е уведомена и за прехвърленото вземане. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. Доколкото съдът прие, че разписката с отразена дата на връчване 10.06.2022г. не може да удостовери получаване на уведомленията за предсрочната изискуемост, съответно и за прехвърляне на вземането, следва да се приеме, че ответницата следва да се счита уведомена чрез получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията. Приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. Или цесионерът – ищец разполага с материалноправна легитимация в исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.

Неоснователно е и наведеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност. Съобразно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 38 от 26.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1157/2018 г., II т.о. на ВКС, уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. При разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случаи задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Предвид така изложеното приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на настъпване на предсрочната изискуемост. В случая такава не е настъпила, а първата погасителна вноска е с падеж 14.07.2017г., следователно към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.07.2022г. не е изтекла предвидена в закона погасителна давност.

В цитираното ТР на ВКС е прието още, че в производството по реда на чл.422, ал.1 ГПК съдът е обвързан от посочения в петитума на исковата молба размер и период на претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторно обезщетение. Поради това, присъждайки вноските с настъпил падеж в хода на производството, съдът следва да съобразява дали възнаградителната лихва, съставляваща компонент от тези вноски, е включена в общия заявен размер и период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за забава, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора настъпване на предсрочна изискуемост, съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди само онази част, съставляваща главницата съгласно погасителния план, но не и лихвите с период, ограничен до предсрочната изискуемост. (в този смисъл и решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). В съдебно заседание на 04.10.2023г. вещото лице разясни, че е направила съответни изчисления, без да се взема предвид предсрочната изискуемост, като към дата 14.09.2023г. задълженията по падежирали вноски за главница са в размер на 1012.07 лв., до който размер според настоящия състав искът за главница следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.07.2022г., а до пълния претендиран размер от 3025.32 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Доколкото заявителят – ищец претендира договорна лихва в размер на 478.64 лв. за периода от 14.08.2021г. до 14.07.2022г. съдът намира, че по изложените съображения този иск подлежи на отхвърляне, доколкото не може да бъде присъдена възнаградителна лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по реда на чл.422, ал.1 ГПК – съдът не може да се произнесе за период на възнаградителната лихва извън претендирания в заявлението, респ. в исковата молба. Неоснователен е искът за присъждане на лихва за забава за периода от 14.08.2021г. до 14.07.2022г., тъй като не се установява твърдяната от ищцовата страна предсрочна изискуемост на кредита.

При този изход на делото, разноски се следват на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от исковите претенции. От претендираните от заявителя по ч.гр.дело № 10302 по описа на ПРС за 2022г. разноски в общ размер от 255.59 лв. ще се присъди сумата от 68.44 лв., а от претендираните в исковото производство разноски в общ размер от 325.42 лв. /от които 145.42 лв. внесена държавна такса и 180 лв. заплатен депозит за вещо лице/ ще се присъди сумата от 87.13 лв. От договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., на ответната страна подлежи на присъждане сумата от 732.22 лв.

Поради това съдът