Решение № 1812 от 17.12.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 288/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Каспер Агро“ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], община Венец, обл.Шумен, [улица], представлявано от управителя А. Я. срещу Уведомително писмо № 02-270-2600/1697 от 01.06.2025г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е извършено намаление по схема Еко- НИП в размер на 86 769, 97 лева. С уведомителното писмо в обжалваната му част дружеството е уведомено, че оторизираната сума по мярка „Еко НИП“ (схема за намаляване използването на пестициди за обработваема земеделска земя) е в размер на 0, 00 лева, поради наличие на неспазени условия за допустимост на интервенцията, а именно използване при обработката на заявени обработвани земеделски земи на препарати за растителна защита „Бутизан 400СК“ и „Пиктор СК“, които попадали в първа професионална категория за употреба, препаратите от която категория, според програмата били недопустими по тази мярка/ интервенция. Оспорващото дружество счита за незаконосъобразно УП в тази му част, като сочи, че в Уведомителното писмо, както и в друг административен акт, към което същото препраща, липсват мотиви за отказа, което представлява основание за отмяна по чл.146 т.2 от АПК. Въз основа на релевираните съображения, отправя искане за отмяна на уведомителното писмо в обжалваната му част. В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.С., надлежно упълномощен представител, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна на уведомителното писмо в обжалваната му част, както и присъждане на деловодни разноски по представен списък. Ответната страна- Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, представляван от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт М. А. оспорва жалбата. Поддържа, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на процедурата. Сочи, че в рамките на административна проверка на подаденото заявление за кампания 2023г. е установено, че дружеството е приложило разходо-оправдателни документи за препаратите „Бутизан 400 СК“ и „Пиктор СК“, които са били забранени за ползване по интервенция Еко-НИП. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Оспорващият- „Каспер Агро“ООД- [населено място] с [ЕИК], подал до ДФЗ общо заявление за подпомагане с вх. № 20018423/30.05.2023г., УРН 681215 (стр.96 и сл. от делото) и Заявление за подпомагане за кампания 2023, включително по Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко– НИП). Неразделна част от подаденото заявление са таблиците към него, в които са отразени използваните парцели- блок на земеделско стопанство (БЗС), включени в искането за подпомагане, както и опис на документите, доказващи закупените продукти за растителна защита по интервенция Еко– НИП (Таблица 2– стр.141 от делото). В Таблица 2 дружеството декларирало закупени продукти за растителна защита, в това число препаратите „Бутизан 400 СК“ и „Пиктор“, съгласно приложени фактури от 31.07.2023г. и 31.08.2022г., 02.09.2022г./ стр.149, 151 и 152 по делото/. Видно от съдържанието на заявлението и приложенията към него, оспорващото дружество кандидатствало за подпомагане по Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), с декларирана обща площ след извършени проверки 856, 15ха. По Еко схема за намаляване на използването на пестициди (Еко – НИП) били заявени за подпомагане 210 броя БЗС с обща площ от 849, 52ха, от които 406, 68ха зимна пшеница, 176, 38ха- слънчоглед, 23, 35ха царевица за зърно, 57, 87ха- зимен ечемик, 148, 02ха рапица и 37, 22ха угар. С Уведомително писмо № 02-270-2600/1697 от 01.06.2025г. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ отказал да изплати финансово подпомагане по Еко- НИП поради неспазване на условията за допустимост по интервенцията. Видно от приложенията към акта, се установява, че не е спазено изискване за използване на препарати за растителна защита, подходящи за Практика 1, а именно използвани са продукти за растителна защита от първа професионална категория- „Пиктор СК“ и „Бутизан 400“ върху парцели, заявени по Еко- НИП, съгласно Таблица 19.2 за използваните продукти за растителна защита по Еко-НИП за кампания 2023г. и Таблица 19.3. Съгласно обясненията касателно съдържанието на колона 7 от Таблица 19.2 „когато използваното ПРЗ е от първа професионална категория на употреба (колона 3) и в (колона 4) срещу него има запис „да“ означава, че е било използвано за третиране на семена, а не върху парцели, заявени по Еко НИП и колона 7 получава отговор „да“. Когато използваният ПРЗ е от първа професионална категория на употреба (колона 3) и в (колона 4) срещу него има запис „не“ означава, че не е бил използван за третиране на семена, а върху парцели, заявени по Еко НИП и колона 7 получава отговор „не“. Според указанията, когато има един или повече записи с отговор „не“ в колона 7 „Подходящо за Практика 1“ стопанството на кандидата става недопустимо за подпомагане – (стр.15 от делото, стр.21 от уведомителното писмо“). В колона 9 на Таблица 19.3 „Таблица с неспазени ЗИУ 7, ЗИУ 8 и условия за допустимост по интервенцията“ е отразено, че не е спазено изискването да са използвани препарати за растителна защита, подходящи за Практика 1. В обяснения към таблица 19.3 /под обяснения за колона 10/ е посочено, че ДФ „Земеделие“ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл.88 т.7 от Наредба №3/10.03.2023г., когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора на Наредба № 3. В Таблица 19.7– обработваеми земи: Размер на финансово подпомагане по Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП) за обработваеми земи, е посочен размерът на декларираната площ преди мониторинг– 849, 52ха и след мониторинг– същият размер; допустима площ на парцелите– 849, 31ха, която е и площ, валидна за субсидията (ред 27 от таблицата); размер сума за оторизиране– 86 748, 52 лева. Санкционираната площ за неспазване на условията за допустимост по интервенцията е в размер на 849, 31 ха (ред 31 от таблицата), а размерът на санкцията за наличие на неспазени условия за допустимост по интервенцията е 86 748, 52 лева. Съгласно разясненията към таблицата за ред 31 „санкционирана площ за неспазване на условията за допустимост по интервенцията“– когато не е спазено някое от условията за допустимост по интервенцията, отразено в Таблица 19.3, площта в тази колона е равна на площта, валидна за изчисление на субсидията от ред 27. Уведомителното писмо било връчено по реда на чл.28 ал.4 от ЗПЗП на 03.06.2025г. Настоящата жалба е подадена с вх. № ДА01-1751 от 17.06.2025г. на АдмС Шумен. Представена е административната преписка по делото. Към жалбата е приложена и приобщена като доказателство Заповед № РД 11-2278/06.10.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която се отнема разрешение № 01088-ПРЗ-Издание 5/07.09.2017г. на изп.директор на БАБХ за пускане на пазара и употребата на ПРЗ „Пиктор СК“ и се определя гратисен период от шест месеца за употреба на съществуващи наличности на препарата до 31.07.2024г. В хода на съдебното производство е изслушана съдебна експертиза, чието заключение е прието по делото като компетентно дадено, въпреки оспорване от ответната страна. Вещото лице- агроном заключава, че с двата препарата- „Пиктор СК“, който е фунгицид и „Бутизан 400“, който е хербицид, оспорващият не е третирал заявените площи за подпомагане по схема Еко - НИП. Вторият препарат е закупен през 2022г. и вероятно е вложен в производството преди Наредбата да влезе в сила, през стопанската 2022г., а първият препарат е и в недостатъчно количество за третиране на всички площи засети с рапица и слънчоглед. И двата препарата са били годни за употреба през процесната стопанска година, предвид определените гратисни периоди за продажба до 31.07.2023г. за „Пиктор“ и 07.02.2025г. за „Бутизан“. Дневникът по растителна защита на дружеството е воден редовно и е подписан от дипломиран агроном. В съдебно заседание, вещото лице посочва, че ако дружеството- жалбоподател беше третирало площите с препаратите, това е следвало да бъде заявено в Министерство на земеделието и подлежи на проверка. Конкретизира, че по- малката площ изчислени хектари в писмото се дължи вероятно на техническа грешка. Въз основа на приобщените доказателства, както и с оглед изявлението на страните, съдът приема, че фактите, отразени в уведомителното писмо не съответстват на действителната фактическа обстановка установена по делото. От правна страна съдът съобрази следното: Предмет на оспорване е Уведомително писмо № 02-270-2600/1697 от 01.06.2025г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е извършено намаление по схема Еко- НИП в размер на 86 769, 97 лева по подадено от „Каспер Агро“ООД с [ЕИК] заявление. Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване и от адресат на този акт. Жалбата е депозирана в срок и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи: При извършения контрол за валидност на оспорения акт, съдът констатира, че същият е издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, действащ при наличие на материална и териториална компетентност по силата на чл.20а ал.1 и ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Но оспорения акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила, което е довело и до нарушение на материалния закон, при следните съображения: С уведомителното писмо в обжалваната му част е постановен отказ за подпомагане по заявление за подпомагане по Еко схема за намаляване използването на пестициди– Еко- НИП за кампания 2023г. На национално ниво условията и редът за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, са разписани в Наредба № 3 от 10.03.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции. Съгласно чл.1 ал.4 от Наредба №3/2023г. интервенциите по ал.2 се прилагат в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 2021/2115; 2. Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013; 3. Д. Р. (ЕС) № 2022/126 на Комисията от 7 декември 2021г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2115 на ЕП и на Съвета с допълнителни изисквания по отношение на някои видове интервенции, посочени от държавите членки в стратегическите им планове по ОСП за периода 2023 - 2027г. съгласно същия регламент, както и с правила във връзка със съотношението за стандарт 1 за добро земеделско и екологично състояние; Регламент за изпълнение (ЕС) № 2022/129 на Комисията от 21 декември 2021г. за установяване на правила за видовете интервенции по отношение на маслодайните семена, памука и вторичните продукти от производството на вино съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 на ЕП и на Съвета и за изискванията за информация, публичност и видимост във връзка с подпомагането от Съюза и стратегическите планове по ОСП; 5. Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2022/1172 от 4 май 2022г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2116; 6. Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1173 на Комисията от 31 май 2022г. Съгласно чл.41 ал.1 т.2 от Наредба №3/2023г. допустими за подпомагане по еко схемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 1. върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и 2. ако се прилагат продукти за растителна защита- инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба. Според чл.41 ал.3, изр.второ от Наредба № 3/2023г. професионалната категория на употреба по ал.1 т.2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл.12, ал.1 от Наредба №4 от 2023г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни. Преценката за категорията на ползваните ПРЗ следва да се прави в съответствие с разписаните правила и срокове. Като условие за допустимост е въведено изискването съответният продукт за растителна защита да не попада в първа професионална категория към указания с разпоредбата срок. Съгласно разпоредбата на чл.87 т.1 и т.2 и чл.88 т.7 от Наредба №3/2023г. при неспазване на критериите за допустимост или когато кандидатът не прилага земеделските практики, не изпълнява ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на подпомагане по интервенцията Държавен фонд „Земеделие“ постановява пълен отказ на исканото от кандидата за подпомагане плащане. Съгласно ал.3 на чл.41 от Наредбата, земеделските практики по ал.1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, в които стопаните отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година/ чл.41 ал.2 т.2/ и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи. С процесното уведомително писмо в оспорената му част, административният орган не е спазил императивното изискване на чл.59 ал.2 т.4 от АПК за мотивиране на административния акт. Съгласно цитираната процесуална норма, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Проверката на съдържанието на оспореното уведомително писмо сочи на липса на фактически и правни основания за неговото издаване. Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които препятства адекватната защита на заявителя за подпомагане, както и извършването на пълноценен съдебен контрол за материалноправна законосъобразност на процесното уведомително писмо. Единствените факти отнасящи се до конкретния случай, които са извън реквизитите на формуляра на писмото под всяка таблица, цитиращи различни разпоредби на Наредбата за всички схеми за подпомагане, са заявените площи от дружеството, засетите култури и препаратите за растителна защита. Видно от таблица 19.4 и 19.7 административният орган е приел наличие на наддекларирани площи, но в самия акт, както и в преписката липсват доказателства досежно описаните части от парцели. Липсват документи по отношение на извършване проверки на място, като според вещото лице по СТЕ разликата в площта се дължи на техническа грешка. Уведомителното писмо не съдържа правното основание, въз основа на което е отказано подпомагането. Фактическото основание за формирания отказ е посочено в Таблица 19.3 и се свежда до неспазване на изискването да са ползвани продукти за растителна защита, подходящи за Практика 1. В обяснения към Таблица 19.3 е отразено, че ДФ „Земеделие“ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл.88 т.7 от Наредба № 3/10.03.2023г., когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора на Наредба № 3. Посочената разпоредба е обща, съдържа три възможности за административния орган- намаляване, отказ и налагане на санкции и не визира конкретното правно основание за постановения пълен отказ, което би следвало да бъде по чл.87 от Наредбата, при установяване на предпоставки за това посочени в шест точки. С оглед изложеното съдът приема, че актът не съдържа фактически и правни основания и не е мотивиран. Освен изложеното, административният орган е постановил своя акт при неизяснена фактическа обстановка в противоречие с установения в чл.7 ал. 1 и 2 от АПК основополагащ принцип за властническата дейност на административните органи- принципа на истинност, който задължава при издаване на административен акт овластеният орган да съобрази и вземе предвид всички действителни факти от значение за случая и в нарушение на чл.35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Съгласно чл.41 ал.3 от Наредбата, земеделските практики се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, като в настоящия казус такива не са били изискани от административния орган и са били предмет на анализ по назначената СТЕ едва в съдебното производство. Дружеството жалбоподател, в нарушение на предвидената процедура в чл.61 от Наредба № 3/10.03.2023г. не е било уведомено за установени несъответствия и не му е предоставена възможност за възражение или за евентуална промяна в заявлението. В процесния казус между страните е налице спор относно факта, дали оспорващото дружество е използвало ПРЗ „Пиктор“ и „Бутизан“, които съобразно представена извадка от Списък на разрешените за употреба в България продукти за растителна защита, актуален към м.юли 2023г./стр.173/, предоставен от БАБХ, са от първа професионална категория на употреба. Това обстоятелство на употреба на неразрешени ПРЗ не се установява от приобщените по делото доказателства, понеже не е било отразено в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, констатирано от вещото лице. Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че оспорената част от процесното УП е постановена при липсата на фактическо основание за целта, тъй като заявлението за подпомагане на жалбоподателя в разглежданата му част е допустимо, доколкото липсва употреба на препаратите, посочени в писмото като такива от първа професионална категория. Липсата на фактическо основание за постановяване на оспорената част от процесното УП представлява противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗПЗП и Наредба № 3/10.03.2023 г., което обуславя незаконосъобразността на оспорената част от акта, поради което същата следва да бъде отменена, а преписката да се изпрати на ДФ"Земеделие" за постановяване на законосъобразен акт по заявлението за подпомагане за кампания 2023, подадено от жалбоподателя, в разглежданата му част, предвид естеството на въпроса, което не позволява разрешаването му по същество от съда. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда съобрази следното: Според чл.78 ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), във връзка с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно установеното от нормата на чл.8 ал.1, във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен интерес, адвокатското възнаграждение в размер на 7500.00лв. заплатено в брой по силата на Договор за правна защита и съдействие от 15.09.2025г. (стр.202) съответства напълно на Наредбата. С оглед на извършените процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване с разрешенията, направени в Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и същото следва да се присъди ведно с другите сторени разноски- държавна такса 50.00лв. и 800.00лв.- депозит за вещо лице. Така мотивиран, съдът