Решение № 2096 от 16.12.2015 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 465/2015 г.

Производството е образувано по предявени от "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 40, регистрирано в Търговски регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК 121887948 срещу М.А.М., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, А.М.М., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• и Г.Т.М., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, съединени в условията на кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожни по отношение на ищеца на:

• Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части на недвижим имот № 156, том 18, дело № 3700, вх.рег. № 7406/10.04.2013 г. на Служба по вписванията град Варна, сключен между М.А.М., ЕГН •••••••••• с адрес •••, като продавач и А.М.М., ЕГН •••••••••• с адрес ••• като купувач, по силата на който договор М.А.М. продава на А.М.М. собствените си 1/2 идеални части от следния недвижим имоти, а именно: Самостоятелно обособен обект от жилищна сграда, обозначен по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, Община Варна, Област Варна, ИМОТ с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851.1.37, представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 27, с площ от 65.69 квадратни метра, разположен на първи етаж от жилищната сграда-етажна собственост, съгласно схема, находяща се в град Варна, ул. Роза № 21-А съгласно схема, съгласно предходен документ за собственост — на ул. Роза № 21 и съгласно разрешение за ползване - на ул. Роза № 21, 21 А, състоящо се от - дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, при граници, съгласно кадастрална схема: на същия етаж - обект №: 10135.2553.1851.1.4, под обекта-обекти №№- ра: 10135.2553.1851.1.41, 10135.2553.1851.1.34, 10135.2553.1851.1.35 и 10135.2553.1851.1.42 и над обекта- обект № 10135.2553.1851.1.38, ведно с придаденото му Избено помещение № 27, с площ от 13.18 квадратни метра, при граници съгласно документ за собственост - избено помещение № 28, калкан, стълбище и двор, КАКТО И 2.7452 % идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851;

• Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части на недвижим имот № 146, том 18, дело № 3688, вх.рег. № 7390/10.04.2013 г. на Служба по вписванията град Варна, сключен между М.А.М., ЕГН •••••••••• с адрес •••, като продавач и Г.Т.М., ЕГН •••••••••• c адрес ••• като купувач, по силата на който договор М.А.М. продава на Г.Т.М. собствените си 1/2 идеални части от следния недвижим имоти, а именно: Самостоятелно обособен обект от жилищна сграда, обозначен по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, Община Варна, Област Варна, ИМОТ с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851.1.38, представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 28, с площ от 65.69 квадратни метра, разположен на втори етаж от жилищната сграда-етажна собственост, съгласно схема, находяща се в град Варна, ул. Роза № 21-А съгласно схема, съгласно предходен документ за собственост - на ул. Роза № 21 и съгласно разрешение за ползване - на ул. Роза № 21, 21 А, състоящо се от - дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, при граници, съгласно кадастрална схема: на същия етаж - обект №: 10135.2553.1851.1.8, под обекта -обекти №№- ра: 10135.2553.1851.1.4 и 10135.2553.1851.1.37 и над обекта- обекти №№- ра 10135.2553.1851.1.39 и 10135.2553.1851.1.12, ведно с придаденото му Избено помещение № 23, с площ от 13.34 квадратни метра, при граници съгласно документ за собственост - избено помещение № 27, избено помещение № 29, калкан и двор, КАКТО И 3.1046 % идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851;

Претендира се присъждане и на сторените поделото разноски.

В исковата молба ищеца твърди, че н а 06.01.2009 г., „ Уникредит Лизинг" ЕАД, в качеството си на лизингодател и лизингополучателят „СИМТИКОМПЛЕКТ ММ" ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК 103087538 (към настощия момент заличен търговец), е сключен Договор за финансов лизинг на движимо имущество № 87190, изготвен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните под № 88/06.01.2009 година на нотариус Илияна Маджунова, peг. № 195 на НК София и с район на действие PC Варна. По силата на договора и приложенията към него, ищеца се е задължил да придобие в собственост газоредна машина с компютърно управление - Вurny 2, 5 plus, марка Scorpion, модел 2000-3000 G, рама VA812040521, и да предостави същото за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение и при всички други условия на сключения между страните договор за финансов лизинг. С Приемо-предавателен протокол към Договор за финансов лизинг на движимо имущество № 87190/06.01.2009 година, на 16.01.2009 г. лизинговия обект, предмет на договора, е предаден на лизингополучателя.Като поръчител, при условията на чл. 138 - чл. 148 ЗЗД, във връзка с чл. 41 от Договор за финансов лизинг на движимо имущество № 87190/06.01.2009 година, се е задължил и М.А.М., ЕГН ••••••••••.

Поради спиране изплащането на месечните погасителни вноски на основание чл. 22, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 9 от договора за финансов лизинг, Уникредит Лизинг АД е поканило с Уведомително писмо изх. № 2011069/17.02.2011 година Лизингополучателя по договора да изплати текущите просрочия към дата 04.01.2011 г., като го е уведомил, че в противен случай ще счита договорът за развален.В т. 2 от същото писмо е указано, че в 7 дневен срок след разваляне на договора лизингополучателят е длъжен да върне лизинговия обект. Уведомлението е връчено на управителя на дружеството М.А.М. на 18.02.2011 година. Договорът е развален на 28.02.2011 година. Срокът за връщане на лизинговия обект по т. 3 от уведомителното писмо е изтекъл на 07.03.2011 година, като към настоящия момент това не е сторено.

Ищеца е подал заявление по чл.417 от ГПК, по което е образувано частно гражданско дело № 10916/2012 год. на Районен съд Варна.Снабдил се е със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу дружеството-лизингополучател „ Симтикомплект ММ“ ЕООД и солидарния длъжник - М.А.М., с което се претендират част от непогасените задължения за главница, възнаградителни лихви, неустойка за забава и други разходи по договора за лизинг в общ размер на 18 089.79 евро, а именно: 1/Просрочена главница по падежиралите и непогасени от лизингополучателя в срок лизингови вноски съгласно погасителния план от 06.10.2009 година до 07.01.2011 година в размер на 12 241.14 евро с включен ДДС, претендирана от Уникредит Лизинг АД на основание чл. 14 от договора, чл. 11.5 от Приложение № 1 и Погасителен план -Приложение № 2 към Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 87190/06.01.2009 г.; 2/ Просрочена възнаградителна лихва по падежиралите и непогасени от лизингополучателя в срок лизингови вноски съгласно погасителния план от 06.12.2009 година до 07.01.2011 година в размер на 902.23 евро с включен ДДС, претендирана от Уникредит Лизинг АД на основание чл.14, т. 2 от договора, т. 11.8 от Приложение № 1 и Погасителен план- Приложение № 2 към Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 87190/06.01.2009 г.; 3/ Неустойка за забава, претендирана от Уникредит Лизинг АД на основание чл. 19.1 от Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 87190/06.01.2009 г., дължима за периода от 31.03.2012 година до 07.01.2011 година в размер на 733.16 евро; 4/ Други разходи, претендирали от Уникредит Лизинг АД на основание чл. 9.4, чл. 9.8 и чл. 17, ал. 2 от договора за финансов лизинг, дължими за периода 19.03.2010 година до 15.06.2012 година в размер на 423.05 евро; 5/Неустойка при невръщане на лизинговия обект, претендирана от Уникредит Лизинг АД на основание чл. 19.2 във връзка с чл. 22, ал. 2 от договора за финансов лизинг, считано от 08.03.2011 година в размер на 1 299.53 евро; 6/Законна лихва за забава, начислена върху сбора от дължимите просрочена главница, възнаградителна лихва, други задължения и неустойка при невръщане на лизинговия обект дължима на основание чл. от 86, ал. 1 от ЗЗД за периода 08.01.2011 година до 15.06.2012 година в размер на 2 490.68 евро; Както и законната лихва за забава върху общата сума от 14 865.95 евро, представляваща сбор от дължимите просрочена главница, възнаградителна лихва, други задължения и неустойка при невръщане на лизинговия обект по договора, считано от датата на подаване на заявлението в съда-30.07.2012 г. до окончателно изплащане на вземането, КАКТО и сумата от 1 671.21 лева представляващи съдебни разноски.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба вх. № 15953/12.09.2012 г. на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, per. № 711, Уникредит Лизинг ЕАД е предприело принудителни действия срещу осъдените в режим на солидарност длъжници, като е образувано изпълнително дело № 962/2012 г. Излага, че съгласно Удостоверение изх. № 834/2015г. по изпълнително дело № 20127110400962 на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова поканата за доброволно изпълнение до Симтикомплект ММ ЕООД е връчена чрез залепване на уведомление на 03.10.2012 г. при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК като на основание на чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 47, ал. 1 ГПК, същата се счита за редовно връчена на 17.10.2012г. Поканата за доброволно изпълнение, отправена до длъжника М.А.М. е връчена чрез залепване на уведомление на 08.10.2012 г. при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, като същата се счита за редовно връчена на 22.10.2012г. Твърди, че доколкото М.А.М. не е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, издадената заповед за незабавно изпълнение е влязла в законна сила спрямо него.

С Решение № 644/01.07.2013 г. по т.д. № 12/2013 г. на ВОС, вписано в TP при АВ на 02.07.2013г. Симтикомплект ММ ЕООД е обявено в несъстоятелност. От направена справка по партидата на физическото лице в Имотен регистър при Агенция по вписванията ищеца установил, че М.А.М. по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части на недвижим имот № 156, том 18, дело № 3700, вх.рег. № 7406/10.04.2013 г. на Служба по вписванията град Варна е прехвърлил на А.М.М./негов син/, ЕГН •••••••••• с адрес ••• 1/2 идеална част от недвижим имот - ЖИЛИЩЕ № 27 в град Варна.А също и, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на идеални на недвижим имот № 146, том 18, дело № 3688, вх.рег. № 7390/10.04.2013 г. на Служба по вписванията град Варна е прехвърлил на Г.Т.М., /съпруга на сина му Антон М.М./ ЕГН •••••••••• с адрес ••• 1/2 идеална част от недвижим имот - ЖИЛИЩЕ № 28 в град Варна.

Ищеца твърди, че двете разпоредителни сделки са извършени от длъжника М.А.М. след уведомяването му за предприетите принудителни изпълнителни действия спрямо него от ЧСИ по изпълнително дело № 20127110400962, поради което и е налице правния му интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Моли исковете да бъдат уважени и да се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител моли иска да бъде уважен, като основателен и доказан. Претендира и за присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.Представя писмени бележки.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват исковете като неоснователни и недоказани.

Ответника М.А.М., чрез назначения му особен представител, оспорва качеството си на длъжник по издадената по реда на чл.417 от ГПК Заповед за изпълнение доколкото по твърдения на самия ищец като основание за вземането Договор за финансов лизинг № 87190/06.01.2009г. с лизингополучател „ Симтикомплект ММ“ ЕООД, той е поръчител. Твърди, че срока по чл. 147 ал.1 от ЗЗД, чиято норма е императивна е изтекъл. Твърди, че към дата на сключване на атакуваните сделки за покупко - продажба с НА № 146/10.04.2013г. и НА № 156/10.04.2013г. освен, че отговорността му като поръчител е отпаднала, то и същия не е бил надлежно уведомен за предприетите по отношение на него изпълнителни действия. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, моли исковете да бъдат отхвърлени.

Ответниците А.М. и Г.М., твърдят, че ищеца е имал всички възможности да се удовлетвори от имуществото на „ Симтикомплект ММ“ ЕООД и не може да черпи права от собственото си поведение, като не е осъществил своевременно и пълноценно принудително изпълнение. Оспорва редовността на връчването на съобщението до М.М. от ЧСИ относно предприети по отношение на него принудителни действия. Твърдят, че към дата на изповядване на сделките не са знаели за предприети такива. Молят исковете да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, молят исковете да бъдат отхвърлени, като им се присъдят направените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Договор за финансов лизинг на движимо имущество № 87190/06.01.2009 /л. 10-24 от дело/, ищеца- „ УниКредит Лизинг“АД се е задължил да придобие в собственост газоредна машина с компютърно управление - Вurny 2, 5 plus, марка Scorpion, модел 2000-3000 G, рама VA812040521, и да предостави същото за ползване на лизингополучателя – „СИМТИКОМПЛЕКТ ММ „ ООД срещу възнаграждение и при всички други условия на сключения между страните договор за финансов лизинг. С Приемо-предавателен протокол към Договор за финансов лизинг на движимо имущество № 87190/06.01.2009 година, на 16.01.2009 г. лизинговия обект, предмет на договора, е предаден на лизингополучателя.Като поръчител, при условията на чл. 138 - чл. 148 ЗЗД, във връзка с чл. 41 от Договор за финансов лизинг на движимо имущество № 87190/06.01.2009 година, се е задължил и М.А.М., ЕГН ••••••••••.

Ответника М.М. не оспорва, че има задължения по цитирания по – горе договор, както и, че е спрял изпълнението по същия.

Видно от Уведомително писмо –л.25 от дело, ищеца е уведомил лизингополучателя за текущите просрочия към дата 04.01.2011 г., поканил го е да ги изпълни, като го е уведомил, че в противен случай ще счита договорът за развален.В т. 2 от същото писмо е указано, че в 7 дневен срок след разваляне на договора лизингополучателят е длъжен да върне лизинговия обект.

Видно от копие от разписка връчване и писмо –л.26 и 27 от дело, у ведомлението е връчено на управителя на дружеството М.А.М. на 18.02.2011 година. Договорът е развален на 28.02.2011 година, срокът за връщане на лизинговия обект по т. 3 от уведомителното писмо е изтекъл на 07.03.2011 година.

От приобщеното по дело ч.гр.дело № 10916/2012г. по описа на ВРС, 19св. е видно, че 30.07.202г. ищеца е подал Заявление по чл.417 от ГПК срещу „СИМТИКОМПЛЕКТ ММ „ ООД –гр.Варна и М.А.М., като солидарни длъжници относно дължимите неизплатени суми по Договора за финансов лизинг на движимо имущество от 06.01.2009г. Съда е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение, а на 23.08.2012г. и изпълнителен лист.

По делото няма постъпили възражения от длъжниците по реда на чл.415 от ГПК, поради което по молба на кредитора – ищец в настоящото производство е образувано изпълнително дело № 962/2012 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, peг. № 711.-л.29 -31 от дело.

Видно Удостоверение изх. № 834/2015 г. по изпълнително дело № 20127110400962 на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова – л.34 от дело, поканата за доброволно изпълнение до Симтикомплект ММ ЕООД е връчена чрез залепване на уведомление на 03.10.2012 г. при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК като на основание на чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 47, ал. 1 ГПК, същата се счита за редовно връчена на 17.10.2012г. Поканата за доброволно изпълнение, отправена до длъжника М.А.М. – л. 91, 92 от дело, е връчена чрез залепване на уведомление на 08.10.2012 г. при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, като същата се счита за редовно връчена на 22.10.2012г.

С Решение № 644/01.07.2013 г. по т.д. № 12/2013 г. на ВОС, вписано в TP при АВ на 02.07.2013г. Симтикомплект ММ ЕООД е обявено в несъстоятелност.

За доказване на твърдението си, че отв. М. е бил наясно с дълга си към ищеца и е знаел за него, последния е представил и са приети като доказателства по дело - л.114 и 150 – разпечатка от изпратено от отв.М.М. на 30.06.2014г. до ищеца ел. писмо и Постановление от 11.10.2013г. по ПП № 12997/2013г. по описа на ВРП, с която е отказано образуване на ДП против М.М. и „ Симтикомплект ММ“ ЕООД за своене на предмета на лизинговия договор, доколкото М. е признал задължението си.

По делото е прието за безспорно установено, а и е видно от представените писмени доказателства е видно, че:

• с Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части на недвижим имот № 156, том 18, дело № 3700, вх.рег. № 7406/10.04.2013 г. на Служба по вписванията град Варна, сключен между М.А.М., ЕГН •••••••••• с адрес •••, като продавач и А.М.М., ЕГН •••••••••• с адрес ••• като купувач, М.А.М. продава на А.М.М. собствените си 1/2 идеални части от следния недвижим имоти, а именно: Самостоятелно обособен обект от жилищна сграда, обозначен по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, Община Варна, Област Варна, ИМОТ с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851.1.37, представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 27, с площ от 65.69 квадратни метра, разположен на първи етаж от жилищната сграда-етажна собственост, съгласно схема, находяща се в град Варна, ул. Роза № 21-А съгласно схема, съгласно предходен документ за собственост — на ул. Роза № 21 и съгласно разрешение за ползване - на ул. Роза № 21, 21 А, състоящо се от - дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, при граници, съгласно кадастрална схема: на същия етаж - обект №: 10135.2553.1851.1.4, под обекта-обекти №№- ра: 10135.2553.1851.1.41, 10135.2553.1851.1.34, 10135.2553.1851.1.35 и 10135.2553.1851.1.42 и над обекта- обект № 10135.2553.1851.1.38, ведно с придаденото му Избено помещение № 27, с площ от 13.18 квадратни метра, при граници съгласно документ за собственост - избено помещение № 28, калкан, стълбище и двор, КАКТО И 2.7452 % идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851;

• с Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части на недвижим имот № 146, том 18, дело № 3688, вх.рег. № 7390/10.04.2013 г. на Служба по вписванията град Варна, сключен между М.А.М., ЕГН •••••••••• с адрес •••, като продавач и Г.Т.М., ЕГН ••••••••••c адрес ••• като купувач, М.А.М. продава на Г.Т.М. собствените си 1/2 идеални части от следния недвижим имоти, а именно: Самостоятелно обособен обект от жилищна сграда, обозначен по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, Община Варна, Област Варна, ИМОТ с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851.1.38, представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 28, с площ от 65.69 квадратни метра, разположен на втори етаж от жилищната сграда-етажна собственост, съгласно схема, находяща се в град Варна, ул. Роза № 21-А съгласно схема, съгласно предходен документ за собственост - на ул. Роза № 21 и съгласно разрешение за ползване - на ул. Роза № 21, 21 А, състоящо се от - дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, при граници, съгласно кадастрална схема: на същия етаж - обект №: 10135.2553.1851.1.8, под обекта -обекти №№- ра: 10135.2553.1851.1.4 и 10135.2553.1851.1.37 и над обекта- обекти №№- ра 10135.2553.1851.1.39 и 10135.2553.1851.1.12, ведно с придаденото му Избено помещение № 23, с площ от 13.34 квадратни метра, при граници съгласно документ за собственост - избено помещение № 27, избено помещение № 29, калкан и двор, КАКТО И 3.1046 % идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851;

Приети са по дело и писмени доказателства: Ж алба до ВОС чрез ЧСИ Д. Янкова, рег. №711, район на действие ОС Варна, удостоверение изх. №834/15.01.2015 г. по и. д. №20127110400962, справка НБД „Население за А.М., справка НБД „Население за М.М., постановление от 11.10.2013 г. по пр. пр. №12997/2013 г., разписка от 24.10.2014 г. – 2 бр., пълномощно от М.М. за адв. Найден Иванов, призовка за принудително изпълнение изх. №25648/08.10.2014 г., молба-искане до ЧСИ Даниела Янкова, уведомление от адв. Н., пълномощно от М.М. за адв. Н., жалба чрез ЧСИ Даниела Янкова до ОС Варна, Решение №1251/22.03.2013 г. по гр. д. №357/2013 г. на ВРС, удостоверение изх. №37/27.10л.2014 г. от РС Провадия, постановление Протокол №6215/05.11.2014 г. по изп. дело №20127110400962.

Приобщено към настоящото произоводство е и ч.т.д. № 113/2015г. образувано по молба на ищеца с правно основание чл.390 от ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, който е допустим.

По правната си същност искът е конститутивен, тъй като чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на правна промяна- обявяване за относително недействително спрямо него дадено правно действие на длъжника, което го уврежда.

Фактическият състав на тази разпоредба изисква наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор спрямо ответника, вземането да е възникнало преди датата на извършване на правното действие от длъжника, което се атакува с иска по чл.135 от ЗЗД, действието на длъжника да е правно и да го уврежда /обективно условие/, и длъжникът да е знаел за това увреждане /субективно условие/.Когато увреждащата сделка е двустранна и възмездна, какъвто е настоящия случай, е необходимо и контрагента на длъжника също да знае, че договорът уврежда кредитора, при зачитане на разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД.

Всеки кредитор може да си служи с отменителния иск по чл.135 ЗЗД. В настоящия случай ищеца е активно легитимиран да води настоящия иск в качеството си на кредитор по силата на Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 87190/06.01.2009 г. Съдебната практика приема, че кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, но и този, който има вземане, което може да докаже с всички допустими от закона доказателствени средства. /Р.№ 663 от 20.ІІІ.1969 г.по гр.д.№ 250/69 г., І г.о. на ВС/. Ищецът е представил доказателства какъв е размерът на задължението на кредитополучателя към датата на подаване на исковата молба, чрез приобщаване на ч.гр.дело № 10916/2012г. по описа на ВРС, 19св., както и чрез приложените към исковата молба писмени доказателства. От своя страна ответника М.М. не е възразил, че задълженията му по договора са погасени, направил е възражение, че няма качеството на длъжник поради изтичане на срока по чл.147 от ЗЗД, към дата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК и респ. издаване на изпълнителния лист. Възражението на ответника е неоснователно в настоящото производство. Таково същия е следвало да предяви в производство по установяване на вземането.Именно в такава насока е и практиката посочена от ответника – Решение № 81 от 08.07.2014г. по т.д. № 1705/2013г. на ВКС. Тук следва да се отбележи, че цитираното от ответника М.М. в подкрепа на тезата му Решение № 199/30.12.2010 г. по т.д. № 966/2009г. на ВКС, т.к. II т.о. е постановено при различна фактическа обстановка и е неприложимо към настоящия спор.

Пасивно легитимирана страна по Павловия иск е длъжникът по договора. Безспорно ответника М. е поръчител по облигационното правоотношение. Практиката на ВКС, вкл. и задължителната такава по чл.290 от ГПК обективирана в Решение № 120 от 03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5489/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК Решение № 122 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о., ГК. Решение № 224 от 30.10.2014г. на ВКС по гр.д. № 2310/2014г., IIIг.о., ГК, е категорична, че шестмесечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД се отнася до предявяване на иск от кредитора срещу длъжника за събиране на вземането, но не и за иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо. В производството по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането.

В настоящия случай, качеството на длъжник на отв.М. възниква от поръчителството му по процесния договор за лизинг, което той не отрича, доколкото поръчителят се задължава като съдлъжник и отговаря солидарно с главния длъжник - чл.138 от ЗЗД, като отговорността се простира върху цялото му имущество – чл.133 от ЗЗД. Доколкото против Заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 10916/2012г. по описа на ВРС, не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то с издадения изпълнителен лист вземането е признато за установено, както по отношение на лизингополучателя така и по отношение на поръчителя.

Неоснователно е и възражението на ответниците, че М.М. не е бил надлежно уведомен за насоченото против него изпълнение. От представените и приети по делото писмени доказателства безспорно се установява, че същия е знаел за неизправността си по лизинговия договор с ищеца, както и за насоченото изпълнение. Видно от същите ответника М. няма друг настоящ и постоянен адрес различен от този, на който ЧСИ Янкова го е търсила по изпълнително дело № 962/2012 г. Процедурата по връчване на поканата за доброволно изпълнение е изпълнена стриктно. В Определение № 742/18.11.2013 година, по в.ч.т.дело № 713/2013 година на АС Варна посочва, че „По въпросите за приложимостта на чл.47, ал.6 ГПК при връчване на заповедта за изпълнение е налице трайна и непротиворечива съдебна практика - Определение № 526 от 15.10.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 443/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 418 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 397/2009 г., I т. о., ТК и др. Съгласно нормата на чл.47, ал.7 от ГПК, назначаването на особен представител при връчване на заповедта за изпълнение, не се прилага -приложими са по аналогия единствено разпоредбите на чл. 47, ал. 1-5 ГПК /без ал.6/." За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от представените по делото писмени доказателства е видна избирателност от страна на отв.М.М. при получаване на съдебни книжа и други документи във връзка настоящия казус. Неоснователно е и възражението на ответниците, че кредитора е имал друго имущество, от което кредитора да се удовлетвори. Както вече бе казано по-горе съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредитора. За успешно провеждане на Павловия иск закона изисква единствено да е налице увреждащо кредитора действие и то като обективен факт, който е безспорен в настоящото производство, а не съотношение между друго имущество и разпореденото. В този смисъл практиката на ВКС по чл.290 от ГПК отново е категорична - Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., TV г. о., ГК, Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 224 от 30.10.2014г. на ВКС по гр.д. № 2310/2014г., III, г.о., ГК. За да бъде уважен иска по чл.135 от ЗЗД, следва наред с обективните факти, да е налице и субективен – знание у длъжника, че уврежда кредитора си и недобросъвестност на лицата придобили права от увреждащата сделка, освен в хипотезата на чл.135 ал.2 от ЗЗД.

Предвид приетото по-горе относно редовността на връчване на поканата за доброволно изпълнение на ответника М.М. в лично качество на 22.10.2012г., към дата на извършване на разпоредителните действия обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части на недвижим имот № 146 и Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части на недвижим имот № 156 – 10.04.2014г., същия е знаел, че с извършеното действие/продажба на идеална част от недвижим имот/ ще увреди кредитора си. Убедителни доказателства за обратното ответника не е представил.

Недобросъвестността на ответниците – А.М. и Г.М. –син и снаха на отв.М.М. се предполага. Същите не са оборили презумцията на закона съгласно възложената им доказателствена тежест. Съгласно Решение № 423 от 29.11.2012 г. по гр.д.№ 1623/2011 г., IV ГО ВКС - Оборимата презумция за знание за увреждането, установена в чл. 135, ал.2 ЗЗД, намира приложение и по отношение и на съпруга на низходящ на прехвърлителя - длъжник. В постановено по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 120 от 03.04.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5489/2014г., IV, ГК, ВКС се е произнесъл по въпроса чия е доказателствената тежест за оборване на законова презумпция/ по чл.135 ал.2 ЗЗД за знание за увреждането/ и следва ли да бъде проведено пълно обратно доказване или е достатъчно да се създаде съмнение, че знание не е било налице, като е постановил, че оборимата законова презумпция на чл.135 ал.2 от ЗЗД обръща тежестта на доказване – в тежест на ответниците е да установят чрез пълно обратно доказване липсата на знание на третото лице за увреждащия характер на сделката. Такова в настоящото производство не е проведено.

Може да се обобщи, че в настоящия казус кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД - От о б е к т и в н а страна: наличие на вземане, което не е прекратено или погасено по давност; извършено действие, което да уврежда кредитора; От с у б е к т и в н а -знание за увреждането, както от длъжника /доколкото същото е възмездно/, увеждащото действие /10.04.2013 г./ е след възникване на вземането, респ. уведомяване на предприетите от ЧСИ принудителни изпълнителни действия /22.10.2012г./, така и от лицето, с което длъжникът е договарял, при зачитане на разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД, са налице и иска следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

Искането на ищеца за заплащане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, а това на ответниците отхърлено. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сума в размер на 9 933.18 лв., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът