Решение № 1266 от 20.6.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 184/2024 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Н. Ж. Ж. с адрес в [населено място], бул.“25-ти септември“ № 19А, подадена чрез адв.Б. К., редовно упълномощена, срещу Решение № 82/21.03.2024 г. на директора на ТД на НАП -Варна, постановено по реда на чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, с което е оставена без уважение жалба срещу действие на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, обективирано в Съобщение за насрочване на опис с изх. № [рег. номер]-110-0001325 от 29.02.2024 г. Жалбоподателят счита решението на директора за незаконосъобразно, моли същото да бъде отменено, като излага съображения за допуснати множество процесуални нарушения при издаване на постановлението от публичния изпълнител, както и противоречие на постановлението и решението с материалния закон. Оспорва действието по извършване на опис, понеже същото не му е било надлежно съобщено преди датата на насрочения опис. Твърди, че е получил съобщението на публичния изпълнител за насрочения на 01.03.2024 г. опис няколко дни по-късно от датата на описа, а именно на 06.03.2024 г. Счита, че публичният изпълнител не се е съобразил с изискването в чл. 233 ал. 3 от ДОПК. Прави искане решението да бъде отменено, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез адв. Б. К. заявява, че поддържа жалбата. Процесуалният представител на жалбоподателя претендира определяне на възнаграждение за осъществената безплатна защита. Ответникът, директорът на ТД на НАП-Варна, чрез процесуалния си представител, ст.юрисконсулт Д. П., изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в писмено становище от 29.04.2024 г. Съобщението за насрочване на опис не било от категорията актове, които подлежат на обжалване, тъй като с него не се създавали нови права и задължения на данъчния субект. Затова било правилно решението на директора на ТД на НАП Варна жалбата срещу съобщението за извършване на опис да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, приема, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 82/21.03.2024 г. на директора на ТД на НАП -Варна, постановено по реда на чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, с което е потвърдено действие на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, обективирано в Съобщение за насрочване на опис с изх. № [рег. номер]-110-0001325 от 29.02.2024 г. Решението е постановено по повод жалба с вх. № 13682/12.03.2024 г. на Н. Ж. срещу действия на публичния изпълнител по изпълнително дело № 8150000189/2015г. по описа на ТД на НАП – Варна. От данните по делото се установява, че на 29.02.2024 г. публичният изпълнител по изпълнително дело е издал процесното Съобщение за насрочване на опис с изх. № [рег. номер]-110-0001325, в което е посочил адреса на недвижимият имот, който ще се описва, датата и часа на извършване на описа, а именно 01.03.2024 г. от 12, 00 часа, както и предупреждение, че ако не се осигури достъп, ще се търси съдействие от специализирани органи съгласно чл. 277 от ДОПК. Съобщението е изпратено по пощата и е получено от жалбоподателя – длъжник по изпълнителното дело на дата след насрочената дата на описа, на 06.03.2024 г., видно от приложеното в преписката известие за доставяне на „Български пощи„ АД с № ИД PS900094CA3N F, л. 30 от делото. От известието за доставяне се установява също, че съобщението за насрочване на описа е изпратено на 05.03.2024 г. От данните по делото е видно, че независимо, че публичният изпълнител не е изпратил съобщението до длъжника по изпълнителното дело, на 01.03.2024 г. е извършил опис на недвижимия имот. Представен е съставеният Протокол за опис с изх. № № [рег. номер]-028-0000597/01.03.2024 г., подписан от публичния изпълнител О.К. и един свидетел, служител на ТД на НАП-Варна. В протокола е посочено, че в 11, 40 е бил посетен адреса на имота. Временна оценка не е определена. Вписани са констатации, че дворът е силно обрасъл с растителност до степен, не позволяваща влизане в имота и невъзможност да се констатира състоянието на сградата. Няма данни протоколът от извършените на 01.03.2024 г. да е бил връчен на жалбоподателя. При така установеното фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна. Не се споделят изразеното от ответника становище, че действието на публичния изпълнител по съобщаване на насрочване на опис на недвижим имот по изпълнителното дело, не представлявало годен за оспорване административен акт, понеже не създавал нови права или задължения за адресата си. Спорът за характера на актовете и действията в изпълнителното производство по ДОПК вече разрешен между същите страни с влязло в сила решение по административно дело № 100/2022 г. по описа на А. съд Добрич. Съобщението за насрочване на опис обективира първото действие на публичния изпълнител преди пристъпване към продажба на имуществото на длъжника, с който е обезпечено публичното вземане. Нормата на чл. 233 от ДОПК, въз основа на която е изготвено съобщението до длъжника за насрочване на опис, е включена в раздел ІV „Действия“ на глава ХV „Принудително изпълнение“ от ДОПК. Всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определена от закона последователност и форма и могат да се обжалват. С получаването на съобщението за длъжника възниква задължение да осигури достъп и да съдейства на публичния изпълнител за законосъобразното извършване на опис на имуществото. Основание за този извод дава нормата на чл. 273 от ДОПК, която задължава страните по изпълнителното дело да оказват съдействие на публичния изпълнител и определя неоказването на съдействие като административно нарушение, за което се налага административно наказание „глоба“. След като в изготвеното до Н. Ж. Ж. на 29.02.2024 г. съобщение за насрочване на описа изрично е указано задължението му на посочената дата и час да осигури достъп до имуществото, то необосновано е становището на ответника, че съобщаването на длъжника на датата на описа не пораждало задължения за него, поради което не представлявало действие на публичния изпълнител, подлежащо на съдебен контрол за законосъобразност. В случая е видно, че длъжникът е бил поставен в невъзможност да осигури достъп до имота, както му е указано в съобщението за извършване на описа, поради обстоятелството, че към датата на описа съобщението изобщо не му е било изпратено. Липсата на изпратено до длъжника съобщение, че имотът му ще бъде описан с цел изнасяне на публична продан, се квалифицира като незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител в производството по събиране на публичното вземане. В случая описът е извършен формално, без никакъв резултат за събиране на вземането по изпълнителното дело именно, поради обстоятелството, че неуведомяването на длъжника е довело до невъзможност да се осъществи достъп до сградата. Обстоятелството, че съобщението е изпратено до Ж. няколко дни след датата на съставяне на протокол за извършен опис, на 05.03.2024 г., обосновава незаконосъобразността на предприетото действие по съобщаване на дата и час за извършване на опис. По тези съображения оспореното решение и действието на публичния изпълнител действие по насрочване и съобщаване на опис, следва да се отменят като незаконосъобразни. Следва да се отбележи също, че нормите на чл. 28, ал. 1 – 5 от ДОПК определят адреса за кореспонденция с задължените субекти. Посочването на електронен адрес за получаване на съобщения от органите на НАП е определено в закона като право на данъчния субект, а не като негово задължение. По делото не се установява жалбоподателят да е осуетявал получаването на адресирани до него съобщения по изпълнителното дело. Самият жалбоподател е вписан в Регистъра на частните съдебни изпълнители под № 811, поради което са известни и публично достъпни всички начини за кореспонденция с него. В съответствие с изхода от делото процесуалният представител на жалбоподателя има право на възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. По делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено безплатното осъществяване на правната помощ и основанието за това. Съдът определя възнаграждение от 1000 лева, в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес. Мотивиран от горното и на основание чл. 268, ал. 2, във вр. чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Добричкият административен съд