Решение № 20 от 5.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 14/2024 г.

Производството е по реда на гл. 55 от ГПК във връзка с чл. 49, ал. 3 от КТ. Образувано е по повод заявление с вх. номер 36706/29.03.2024 г. на М. Г. К., в качеството й на председател на синдикат „Пътно дело“. В заявлението се посочва, че синдикатът е учреден по реда на чл. 49, ал. 2 от КТ на учредителна конференция, проведена на 16.03.1990 г. в гр. Велико Търново, като независими синдикат на работещите в пътно дело, приет е нов устав и е избрано ръководство. Синдикатът се присъединява за основен член на КНСБ, която конфедерация е вписана като юридическо лице в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на СГС по ф.д. № 13725/1993 г. На втората отчетно-изборна конференция е преименуван на синдикат „Пътно дело“. През февруари 2010 г. синдикатът сключва споразумение с Федерацията на независимите строителни синдикати /ФНСС/, с който отново уреждат членствените си взаимоотношения и статута на синдикат „Пътно дело“ като Национален браншови синдикат, със своя организационна и финансова самостоятелност. Синдикът „Пътно дело“ реализира членствените си правоотношения в КНСБ чрез ФНСС, чийто член е синдикатът до 2018 г. На 01.01.2019 г. синдикатът сключва договор и добива статут на асоцииран член на Съюза на транспортните синдикати в България, който е регистриран като синдикална организация и е юридическо лице по силата на чл. 49, ал. 1 от КТ и е основен член на КНСБ. През 2023 г. членовете на синдикат „Пътно дело“ изразяват желание синдикатът да бъде вписан в регистъра на синдикалните и работодателски организации към СГС и да придобие качеството на юридически лице при условията на чл. 49, ал. 1 от КТ, като за целта е проведена 10-та извънредна конференция на синдиката на 01.11.2023 г. на която присъстват 26 броя синдикални организации, членове на синдиката. Съдът, след като се започна с така отправеното от заявителя искане и приложените към заявлението доказателства, намира искането за вписване на синдикат „Пътно дело“ в регистъра на синдикалните и работодателски организации към Софийски градски съд, за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 602, ал. 2 от ГПК съдът е длъжен да провери наличието на подлежащото на вписване обстоятелството, съответно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт въз основа на представените към заявлението документи, приложени към искането за регистрация. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 49 от КТ, действаща към 24.03.1990 г., професионалните съюзи, отрасловите професионални съюзи, местните териториални и отраслови организации на професионалните съюзи и профорганизациите са юридически лица, като това им качество възниква от деня на тяхното учредяване, без да е необходимо каквото и да е одобрение или регистрация. Други организации на професионалните съюзи могат да придобият качество на юридическо лице съгласно устава на професионалните съюзи. В случая от изложените в заявлението фактически твърдения е видно, че заявителят е придобил качеството на юридическо лице по силата на горецитираната разпоредба, според която юридическото лице на синдикалните организации в България възниква от деня на тяхното учредяване или съгласно уставите им, без да е необходимо вписване в регистрите на съда. След изменението на нормата с ДВ, бр. 100/1992 г., по силата на § 257 от ПЗР на закона за изменение на КТ, заварените от новата разпоредба на чл. 49 от КТ синдикални организации са длъжни да се регистрират в съда в срок от 6 месеца от влизане в сила на изменението на закона /т. е. до 30.VI.1993 г. вкл./, за да запазят качеството си на юридическо лице. При условие че е спазен срокът, синдикалните съюзи запазват качеството си на юридическо лице до влизането в сила на решението на съда за вписване. Идеята на закона е заварените синдикални организации /подали заявление в горепосочения срок/ да могат да се регистрират на база на съществуващите си устави и ръководства, без да е необходимо те да се регистрират като нови юридически лица с нови учредителни събрания /арг. от ал. 2 на § 257 от ПЗР на КТ, според която, ако се спази шестмесечния срок за подаване на заявления за вписване, юридическото лице се запазва такова и преди да се постанови решение за вписване/. В случая синдикатът не е подал заявление в горепосочения срок, съответно няма как да бъде регистриран като юридически лице в регистъра на синдикалните и работодателски организации към Софийски градски съд, без да бъде проведено ново учредително събрание, в което да участват работници и служители, които да вземат решение за учредяване на синдикалната организация и да приемат устав на организацията. Представеният към заявлението протокол от проведена на 01.11.2023 г. 10-та извънредна конференция на синдиката. на която присъстват 26 броя синдикални организации, членове на синдиката, няма характер на такова учредително събрание, доколкото съгласно чл. 49, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от КТ, синдикалната организация е обединение на работници и служители, каквото качество не могат да имат юридическите лица /на тази конференция участват синдикални организации, за които са представени удостоверения, че са регистрирани като поделения от структурата на КНСБ по смисъла на чл. 49, ал. 2 от КТ и като такива имат статут на юридически лица/. От протокола на проведената извънредна конференция и съдържанието на приетия устав е видно, че се цели създаването на сдружение на синдикални организации, в което сдружение могат да членуват единствено юридически лица, което означава, че сдружението не може да бъде определено като синдикална организация на работници по смисъла на Кодекса на труда. Предвид изложеното, следва да се откаже поисканото вписване на синдиката в регистъра на синдикалните и работодателски организации към Софийски градски съд. Мотивиран от горното, Съдът