Решение № 49 от 22.3.2024 г. на Районен съд - Тутракан по дело № 334/2023 г.
Районен съд - Тутракан22.03.2024 г.докладчик Георги Манолов Георгиев
Диспозитив
ПРИЗНАВА за установено, че съществува вземането на ищеца „Й. Б.” ЕАД, с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: ••••••••••••••••••••• срещу ответника В. В. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••••••••••••; предмет на Заповед № 8/23.01.2023 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2/2023 г. на Районен съд - гр. Тутракан, с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: цената на електронни съобщителни услуги, въз основа на сключено Допълнително споразумение от 18.09.2020 г. към Договор за мобилни услуги от 01.07.2019 г. за предпочетен номер ••••••••••, потребени в периода: 20.09.2020 г. - 19.11.2020 г. г., възлизаща на 102, 44 лв. (сто и два лева и четиридесет и четири стотинки); ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд - гр. Силистра (16.12.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на вземанията за:
- цената на електронни съобщителни услуги, за разликата между уважения размер - 102, 44 лв. и претендирания такъв - 114, 08 лв.;
- застрахователни премии по Застрахователна полица № 10018020 от 1.7.2019 г. за Застраховка на устройство „Смартфон протект“, активирана за устройство „APPLE iPhone XS 64GB Space Grey, за периода: 20.09.2020 г. - 19.12.2020 г., в размер на 40, 81 лв. (четиридесет лева и осемдесет и една стотинки);
- неустойка за предсрочно прекратяване на допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги, равняваща се на стандартните абонаментни такси до края на договора (но не повече от три), възлизаща на 155, 04 лв. (сто петдесет и пет лева и четири стотинки);
- неустойка за предсрочно прекратяване на допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги, равняваща се на разликата между стандартната цена на предоставено за ползване мобилно устройство „APPLE iPhone XS 64GB Space Grey” и договорената цена, на която е закупено устройството, която разлика възлиза на 134, 41 лв. (сто тридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки) ОСЪЖДА ответника В. В. М., ЕГН •••••••••• да за плати на ищеца „Й. Б.” ЕАД, с ЕИК •••••••••, направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 383, 88 лв. (триста осемдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се приложи по заповедното производство.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
- Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от „Й. Б.“ ЕАД, представлявано от адв. Г. З. от САК (л. 6), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 8/23.01.2023 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2/2023 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:
1.1. цената на електронни съобщителни услуги (ЕСУ), дължима на основание чл. 258, предл. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, въз основа на сключено Споразумение от 18.09.2020 г. към Договор за мобилни услуги от 01.07.2019 г. за предпочетен номер ••••••••••, потребени в периода: 20.09.2020 г. - 19.11.2020 г. г., възлизаща на 114, 08 лв. (сто и четиринадесет лева и осем стотинки) 1.2. застрахователни премии по Застрахователна полица № 10018020 от 1.7.2019 г. за Застраховка на устройство „Смартфон протект“, активирана за устройство „APPLE iPhone XS 64GB Space Grey, за периода: 20.09.2020 г. - 19.12.2020 г., в размер на 40, 81 лв. (четиридесет лева и осемдесет и една стотинки);
1.3. неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване на допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги, равняваща се на стандартните абонаментни такси до края на договора (но не повече от три), възлизаща на 155, 04 лв. (сто петдесет и пет лева и четири стотинки);
1.4. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, за предсрочно прекратяване на допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги, равняваща се на разликата между стандартната цена на предоставено за ползване мобилно устройство „APPLE iPhone XS 64GB Space Grey” и договорената цена, на която е закупено устройството, която разлика възлиза на 134, 41 лв. (сто тридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки);
1.5. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху сбора от сумите за ползвани ЕСУ и застрахователни вноски (154, 89 лв.) от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд - гр. Силистра (16.12.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението.
1.6. В. В. М. е сключил с „Й. Б.” ЕАД (предходно наименование „Т. Б.” ЕАД) допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер •••••••••• от 18.09.2020, като със сключения договор на 01.07.2020 г. закупува устройство APPLE iPhone XS 64 GB Space Grey на преференциална цена и Застрахователна полица № 10018020 от 01.07.2020 г. за застраховка на устройство „Смартфон протект“.
1.7. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от „Й. Б.” ЕАД (предходно наименование „Т. Б.” ЕАД) на 14.01.2021 г. (за договорите за лизинг -чл.11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за договорите за мобилни услуги: т. 19б от Общите условия) (приложение към заявлението).
1.8. Предвид това, към 20.01.2021 г. длъжникът е имал задължения за преходни периоди в размер на 154.89 лв. Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки в общ размер на 289, 45 лв.
1.9. Задълженията за предходен период в общ размер на 154, 89 лв. са обединени във Фактура № 7311205614/20.10.2020 г., Фактура № 7312504363/20.11.2020 г. и Фактура № 7313798246/20.12.2020 г. Задълженията са формирани както следва:
1.9.1. 74, 81 лв., дължими за период 20.09.2020 – 19.10.2020 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер •••••••••• от 18.09.2020 г., от които 55, 32 лв. абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и застраховка в размер на 19, 49 лв.
1.9.2. 78, 25 лв., дължими за период 20.10.2020 – 19.11.2020 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер •••••••••• от 18.09.2020 г., от които 58, 76 лв. абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и застраховка в размер на 19, 49 лв.
1.9.3. 1, 83 лв., дължими за период 20.11.2020 – 19.12.2020 г., представляващи непогасено задължение за вноска по застрахователна полица.
1.10. При сключването на договор с „Й. Б.” ЕАД (предходно наименование „Т. Б.” ЕАД), всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които „Й. Б.” ЕАД (предходно наименование „Т. Б.” ЕАД) обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер може да има един или повече мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от „Й. Б.” ЕАД (предходно наименование „Т. Б.” ЕАД) фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се обединяват в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начисляват и съответните неустойки. В системата на „Й. Б.” ЕАД (предходно наименование „Т. Б.” ЕАД) длъжникът В. В. М. е с клиентски номер •••••••••.
- Ответникът В. В. М. на 25.09.2023 г. е получил лично съобщение ведно с Разпореждане № 597/25.07.2023 г., препис от исковата молба и писмените доказателства по нея. В едномесечния срок не е депозирал отговор на чл. 131 от ГПК.
От фактическа страна Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
- Н а 01.07.2019 г. между „Т. Б.” АД (сега „Й. Б.” АД) и ответника е подписан Договор за мобилни услуги за предпочетен № •••••••••• (л. 8 от ч. гр. д. № 1764/2022 г. на СсРС).
- Н а същата дата между ответника и „Ч.Ю.Г.С.М.Ф” (унгарско дружество), последното представлявано от ищеца като застрахователен агент, е сключен договор за имуществена застраховка покриваща ремонт и подмяна на процесното устройство (л. 29 от ч. гр. д. № 1764/2022 г. на СсРС).
- На 18.09.2020 г. е подписано допълнително споразумение към договора (л. 17 от ч. гр. д. № 1764/2022 г. на СсРС).
- По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 65 и сл.), която е изчислила непогасения размер на вземанията.
- По делото е изслушана съдебна оценителна експертиза (СОЕ - л. 59 и сл.), която е установила, че пазарната цена на процесното устройство към 01.07.2019 г. е била 2 200 лв.
От правна страна От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. По допустимостта 8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.
II. По основателността на исковете 9. В случая са предвидени следните услуги, цената на които е включена в процесните фактури:
9.1. Mесечна абонаментна такса - Съгласно т. 23 б. „б” от Общи условия на „Й. Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги[1] (ОУ л. 20 и сл.) тя се предплаща и осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор, включвайки разходите за поддръжка на мрежата. В тази връзка съдът приема, че таксата се дължи независимо от потреблението.
9.2. Цена за използвани услуги, според потреблението.
9.2.1. Такива услуги съгл. чл. 23, б. „в” от ОУ са:
9.2.1.1. изходящите повиквания, които се таксуват според времетраенето на разговорите (лв./мин) - за всяко успешно повикване от приемането на повикването от търсения абонат, активиране на включеното крайно устройство или активиране на услуга, предоставяна на абоната чрез съответната мрежа, до получаването на сигнал за разпадането й;
9.2.1.2. кратките текстови съобщения или мултимедийни съобщения (SMS, MMS), чиято цена се определя според техният брой;
9.2.1.3. мобилният интернет, чиято цена се изчислява съгласно според осъществения пренос на данни (лв./КB).
- Поради тази причина ищецът носи доказателствената тежест за установяването на обемът и количество на доставените услугите, с оглед установяването на дължимостта на цената на услугите.
- Цена за допълнителни и други услуги.
11.1. Тя е предвидена в чл. 23, б. „г” от ОУ.
11.2. От страна на ищеца не е уточнено ползването на такива услуги, като такива услуги не са описани и във приложените фактури.
1 2. Съобразявайки заключението на СИЕ съдът намира, че искът следва да бъде уважен за сумата от абонаментните такси с ДДС - 89, 20 + 7, 22 = 96, 42 лв. (л. 67, на гърба) и сумата на ползваните услуги според потреблението - (1, 95+4, 07)•1, 2 = 6, 02 лв. (л. 66, 67), или общо 102, 44 лв. с ДДС.
- Дължимостта на вземанията е възникнала съгласно чл. 27 от ОУ - в срока, указан на фактурата, но не по - късно от 18 дни от датата на издаването й (вж. т. 9.1).
- В останалата част, поради недоказването на доставката на ЕСУ в претендирания обем, искът се явява неоснователен.
III.Относно иска за заплащане на неустойка, равняваща се на стандартните абонаментни такси до края на договора 15. На стр. 2 от двата договора за доставка на ЕСУ е предвидено заплащането на неустойка при прекратяването на договора по вина или инициатива на потребителя, равняваща се на сумата от абонаментните такси до изтичането на уговорения срок на договора.
1 6. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно действителността на договорените клаузи, в частност и наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:
16.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;
16.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;
16.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;
16.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
- Позоваващото лице да има качеството на потребител.
17.1. Ищецът (кредитополучател) е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).
17.2. Ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).
1 8. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.). Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.
- Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата, определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144 от ЗЗП.
2 0. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).
20.1. Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за такива клаузи, договорни разпоредби, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
20.2. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, респ. прекратяването на договора, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
2 1. Съдът намира, че заплащането на неустойка в размер на договорените абонаментните такси за оставащият срок на договора, с въведен лимит от три такси, не противоречи на ЗЗП.
- В конкретният случай обаче е налице неяснота относно размера на неустойката.
Предвидено е тя да се начислява според „най - високия абонамент” предвиден в плана. В допълнителното споразумение от 18.09.2020 г. обаче са предвидени два вида такси - до изтичане и след изтичане на срока на договора. Таксата след изтичане срока на договора се дължи обаче, само „ако е приложимо”. От условията на договора не става ясно дали в конкретния случай такава такса се дължи, а оттам и дали на нейна база следва да бъде изчислявана неустойката (тъй като тя е по - висока).
- Отделно от това абонаментната такса след изтичане на срока на договора такса е величина, която не намира приложение при надлежно изпълнение на задължението на потребителя в срока на договора. Тя обаче служи, като база за определяне на размера на неустойката при развалянето на договора, както и за определянето на размера на месечната такса след изтичането на срока на договора. По този начин абонамента такса след изтичането на срока на договора от една страна завишава допълнително размера на неустойката при разваляне на договора по вина на потребителя, а от друга стимулира потребителя да „преподпише” договора след изтичането на неговия срок.
- В тази връзка съдът приема, че въвеждането на понятието „абонаментната такса след изтичане на срока” цели от една страна да въведе потребителя в заблуждение относно действителния размер на неустойките, които ще заплати, а от друга завишава размера на неустойката за прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя допълнително, като същата излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
- В тази връзка съдът намира, че неравноправни са клаузите, които предвиждат заплащането на неустойка в размера на сбора от „най - високите” такси до края изтичане на срока на договора (но не повече от три).
- В обобщение съдът намира, че уговорената клауза за неустойка не е нищожна.
IV.Относно иска за заплащане на неустойка, равняваща се на отстъпката от цената на предоставено за ползване устройство 27. По делото въпреки изричните указания на съда не е представен сключен между страните договор за лизинг или договор за продажба на процесното устройство APPLE iPhone XS 64 GB Space Grey.
- В конкретният случай упоменаването в т. 7 от договора за мобилни услуги от 01.07.2019 г. на устройството, което ще бъде предоставено за ползване и лизинговата (продажната цена) цена не са достатъчни, за да се приеме, че в договора за мобилни услуги е инкорпориран и договор за лизинг (или договор за продажба). Част от същественото съдържание (essentialia negotii) на договорите е срока за заплащане на лизинговото възнаграждение (респ. продажната цена), размера и периодичността за заплащането на лизинговите вноски или вноските по изплащане на устройството (ако продажбата е с отложено плащане). Тези елементи на договора не могат да бъдат извлечени от договора за мобилни услуги, поради което съдът приема, че не е налице сключен договор за лизинг или продажба между страните.
2 9. В договора за мобилни услуги освен това не е отразено и предаването на устройството на ответника. По делото не е представен и отделен приемо - предавателен протокол.
- Последното налага извода, че не възникнало вземането за неустойка, равняваща се на разликата между лизинговата (продажната цена) цена и стандартната цена на устройството.
V.Относно иска за заплащане на неустойка, равняваща се на отстъпката от цената на предоставено за ползване устройство 3 1. Между ответника и „Ч.Ю.Г.С.М.Ф” действително е сключен договор за застраховка, по който се дължи заплащането на застрахователните вноски. Те обаче се дължат на застрахователя, а не на ищеца, действащ при сключването на договора като застрахователен агент. По арг. от чл. 318, ал. 8 от КЗ, застрахователния агент може да получава застрахователните премии от името на застрахователя, но не и да води съдебни процеси за събирането на чужди вземания.
- От друга от СИЕ не е установено заплащането на застрахователните премии от ищеца на застрахователя, поради което ищеца не може да претендира и възстановяването им от ответника, като суми, заплатени по чужд дълг (74 от ЗЗД).
- В тази връзка и този иск се явява неоснователен.
Разноски 34. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени разноски съгласно уважената част от исковете в размер на 383, 88 лв.
- Мотивиран от гореизложеното съдът [1] Публикувани на интернет адрес с URL: https: //www.yettel.bg/dA/57b4f2d7e3/asset/yettel_terms_and_conditions_gsm_umts_lte_15.08.2023.pdf
Цитирани разпоредби
21- чл. 131 ГПК
- чл. 410 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 92 ЗЗД
- чл. 143, т. 5 ЗЗП
- чл. 143 ЗЗП
- чл. 144 ЗЗП
- чл. 146, ал. 4 ЗЗП
- чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ
- чл. 37, ал. 4 ЗЗППТ
- чл. 318, ал. 8 КЗ
- чл. 1
- чл. 11, ал. 1
- чл. 13
- чл. 143
- чл. 23
- чл. 258
- чл. 27
- чл. 422
- чл. 79, ал. 1
- чл. 86, ал. 1